Вида избирателна система обсъди на заседанието си Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения. Това стана на поредния публичен форум в Народното събрание с участието на представители на граждански организации и движения.

За пропорционалната изборна система с преференции говори Борислав Цеков, председател на Управителния съвет на Института за модерна политика. Проф. Емилия Друмева и проф. Михаил Константинов представиха смесената (немска) избирателна система, а журналистът Валери Найденов – мажоритарната избирателна система.

Борислав Цеков от Института за модерна политика представи пред участниците предимствата на пропорционалната система с преференции. Той очерта три основни цели на смяната на избирателната система - повече власт в ръцете на избирателите, отваряне на изборния процес към гражданските организации, гарантиране на равнопоставеност на участниците в изборите и намаляване на ролята на парите. Той предлага преференцията да бъде задължителна, тоест избирателят да е задължен да гласува и преференциално. Така според него се намалява възможността да се монополизира системата от две-три големи партии и се насърчава конкуренцията. Цеков предложи да има и граждански листи.

Единна гражданска листа, финансиране на политическите сили с есемеси и отпадане на ограниченията за участие на политически формации в изборите. Това са част от идеите, които представителитe на граждански организации лансираха по време на дискусията. Пламен Зарков от обединение "Протест" сподели идеята си за финансиране на политическите формации чрез есемеси. По този начин ще се осигури прозрачност не само за финансирането, но и за формирането на една партия, обясни той. Ние имаме намерение да формираме партия, защото това е и единственият начин да участваме в управлението, посочи Зарков и допълни, че трябва да отпаднат ограниченията за участие в изборите.

Германската избирателна система беше обяснена от проф. Емилия Друмева и проф. Михаил Константинов. Друмева изясни, че това е персонализирана пропорционална система, като превес има пропорционалният принцип, но и силен мажоритарен елемент. Спечелените мажоритарни мандати директно отиват в парламента, като биват интегрирани в общия брой на пропорционалното разпределяне, т.е. заемат предните места в пропорционалните листи.

Михаил Константинов коментира, че само в две от страните членки в ЕС има чисто мажоритарни системи - Англия и Франция, в пет функционират смесени избирателни системи, а в останалите - пропорционални, като някои са с преференции.

Журналистът Валери Найденов защити мажоритарната избирателна система. Според него само така депутатът става наистина легитимен и всеки район може да си избере по един представител с истинско мнозинство. Найденов посочи, че в страните, където има мажоритарен вот, никога няма протести за оставката на парламент и правителство. Благодарение на нашата система цялата власт виси на един пирон, забит тук, на жълтите павета, и битката е кой да окупира района, за да дръпне пирона, коментира Найденов и допълни, че така лесно се узурпира властта. Освен това според него купуването на гласове с мажоритарния вот се обезсмисля.

Според Александър Каракачанов от Зелената партия мажоритарните системи дават стабилно мнозинство в парламента, но не и стабилно управление. Хората искат промяна на лицата в този парламент, подмяна на политическия елит, заяви Каракачанов. Според него е подходяща мажоритарна избирателна система с централна пропорционална листа. При 240 депутата страната ще бъде разделена на 120 избирателни района, в които се издигат партии и независими. Гласува се веднъж и влизат първите 120 души, останалите 120 места в парламента се запълват от останалите кандидати, които не са успели да влязат.

Петя Цонева представи граждански проект за избирателна система, която предвижда самите избиратели да решат дали да гласуват мажоритарно или партийно. Да се предлага единна гражданска листа и партийна листа - ако искат, хората да гласуват за мажоритарен кандидат, ако искат - за партиен, обясни тя и допълни, че съотношението ще бъде динамично, съгласно настроенията на обществото, а не 50 към 50.

Заседанието на комисията се излъчи в реално време в интернет-страницата на Народното събрание (www.parliament.bg, рубрика „Видео“).

Временната комисия за изработване на проект на нов Изборен кодекс, в съответствие с Вътрешните си правила ще създаде Обществен съвет към комисията. Предложенията за членове на съвета от граждански движения и организации се очакват до 2 юли (вторник) 2013 г. на e-mail: izboren_kodeks@parliament.bg. Предложенията трябва да бъдат придружени с кратка мотивация и информация за експертен и професионален опит.