Подвигът на Георги Бенковски няма да бъде забравен, защото той е частица от миналото, настоящето и бъдещето на свободна България. Това заяви председателят на Народното събрание Михаил Миков на тържествата в Копривщица по повод на 170-годишнината от рождението на Георги Бенковски.

Председателят на парламента произнесе слово и прие строя на ротите от Карловския гарнизон на тържествената заря-проверка примемориалния комплекс, посветен на Георги Бенковски. На честванията присъстваха заместник-председателят на ПГ на "Коалиция за България" Корнелия Нинова, заместник-министърът на културата Васил Василев, проф. Андрей Пантев, кметове на общини от района, ученици от училища, носещи името на Георги Бенковски, от цялата страна.

Златната страница на българското Възраждане и националноосвободителните борби от Хилендар до Шипка е пълна с имена на герои, на мислители, на будители - хора, оставили домашния уют и тръгнали да въздигат българския народ към свободата, посочи председателят на парламента. В тази златна страница особено блести името на Георги Бенковски, отбеляза той. Днес 170 години след рождението на Бенковски, ние, неговите наследници, трябва да се закълнем, че всички имаме силата и готовността, когато Отечеството поиска от нас, да направим своята лична саможертва, за да я има България и след нас, заяви Михаил Миков. Кметът на Копривщица Иван Кисяков отбеляза, че 170 години Бенковски е емблема на Априлското въстание, човекът, свикал първото Велико народно събрание в Оборище.

Преди това в къщата-музей на Георги Бенковски в Копривщица председателят на парламента връчи почетни плакети на личности, популяризирали делото на видния български революционер. Сред отличените бяха скулпторът Христо Танев, изваял паметника на Бенковски, авторът на песента "Потомци на Бенковски" Иван Дяков,копривщенският учител Георги Доросиев, който повече от 30 години се въплъщава в ролята на хвърковатия войвода при пресъздаването на Априлското въстание.

По повод на юбилея е обновена експозицията в къщата-музей и е възстановена униформата на Георги Бенковски по описанието на Захарий Стоянов. След тържествената заря-проверка на мемориалният комплекс бяха поднесени венци и цветя от името на президента Росен Плевнелиев,председателя на Народното събрание Михаил Миков, министъра на културата Петър Стоянович, община Копривщица.

Слово
на председателя на Народното събрание Михаил Миков на тържествата в Копривщица, посветени на 170-та годишнина от рождението на Георги Бенковски

Уважаеми господин кмете,
Уважаема госпожо Нинова,
Уважаеми господин заместник-министър,
Господин заместник-областен управител,
Господа офицери, кметове, гости, горди и славни потомци на гражданите на Копривщица, записана със златни букви в историята на българското Възраждане и в националната съпротива,

Златната страница на българското Възраждане и национално-освободителните борби – от Хилендар до Шипка, е пълна с имена на герои, с имена на мислители, с имена на будители, с имена на хора, оставили домашния уют и тръгнали да въздигат българския народ към свобода. Защото никога свободата не слиза при народа. Народът трябва сам да се издигне до нея. В тази златна страница особено блести името на Георги Бенковски, Бенковски – обиколил Османската империя, излязъл рано от Копривщица и върнал се тук, за да поведе 4-ти революционен окръг към свобода.

Името на Бенковски се нарежда между всички тези златни имена и сияе по свой, собствен начин – с младостта на Бенковски, с волята на Бенковски, със силата на 33-годишния войвода. Но най-вече с онова особено чувство за жертвоготовност, с което той принася младия си живот пред олтара на българската свобода.

Когато Бенковски е водил своята чета, когато тя е бунила заспалите села на България, е имало много хора, които са смятали, че това, което четниците правят, е излишно, че трябва да оставят на лудите глави да водят Отечеството към Свободата. И ако се случи – добре. Бенковски е от другите, от различните. Бенковски е от малцината, които оставят имената си в историята. И неговата саможертва – да се изправи срещу Отоманската империя, е дълбоко осъзнат подвиг. Това ни напомнят и думите му, когато вижда запалената долина: „Аз отворих в сърцето на тиранина люта рана, която никога няма да заздравее.“ Пророчески думи, които се потвърждават по-късно от Шипка, Плевен, Стара Загора, Съединението, Илинденско-Преображенското въстание, Балканската война и всички онези битки за защита на свободна България – всички онези стъпки, които българският народ прави към своята свобода.

Днес, 170 години след рождението на Бенковски, ние – неговите наследници, вие – скъпи ученици, които сте дошли тук, за да се поклоните пред патрона на вашите училища, трябва да се закълнем, че всички имаме силата и готовността, когато Отечеството поиска, да направим своята лична саможертва, за да има България и след нас.

Да живее подвигът на Георги Бенковски! Той няма да бъде забравен, защото Бенковски е частица от миналото, от настоящето и бъдещето на свободна България!

Честит празник!