Председателят на Народното събрание Михаил Миков и народни представители участваха в тържествата във Велико Търново на 22 септември по повод 105-та годишнина от обявяването на Независимостта на България. Председателят на парламента присъства на тържествената заря-проверка на площад „Цар Асен І” пред пред крепостта "Царевец".

По традиция беше прочетен манифестът, с който на 22 септември 1908 г. цар Фердинанд провъзгласява българската независимост. Кметът на старата столица Даниел Панов приветства всички присъстващи граждани и гости. Председателят на Народното събрание прие почетните роти на Националния военен университет.

Михаил Миков посочи, че с този исторически акт, преди 105 години, тук, в Търново, е скъсан Берлинският договор и България прогласява своята Независимост. „Този акт, подкрепен от целокупния български народ, е дело на българските политици. Този манифест, писан от интелигентното перо на министър-председателя Малинов е обръщение към великите сили, към Европа, към освободителката Русия, към Турция", зояви в словото си председателят на Народното събрание. Той подчерта, че актът на обявяване на Независимостта казва едно – България има хилядолетна традиция, а българския народ иска свободна държава.

Михаил Миков отбеляза, че "ние, свободни и независими, имаме своята роля в Европа и тук – на Балканите, и трябва да постигаме политическите резултати, които са нужни на страната ни". Според него днес интересите на България трябва да се постигат в духа на тази традиция, но не на върха на щика, не със сабята, а от политиците, които трябва да постигат интересите на българските граждани. Тържествата, посветени на 105-тата годишнина от обявяване на българската независимост завършиха с тържествена заря и аудиовиуалния спектакъл "Царевград-звук и светлина".

Слово
на председателя на Народното събрание Михаил Миков на тържественото честване на Деня на Независимостта

Уважаеми господин министър-председател,
Уважаема госпожо вицепрезидент,
Уважаеми министри и народни представители,
Уважаеми граждани на Старопрестолния Търнов,
Уважаеми господин генерал,
Офицери и войници,
Уважаеми представители на българското духовенство,

105 години изминаха от онази корона, която трябваше да увенчае трънливия и кървав път на българския народ – от Хилендар, през Априлското въстание, през Шипка, през Съединението, за да може Третата българска държава да възкръсне. Именно тук – в Търново, където историческата памет на хилядолетното ни съществуване стои зад всеки ъгъл.

Тези години са били трудни. Берлинският договор не дава това, заради което проливат кръвта си априлци и опълченци. И именно тук, в Търново, е скъсан Берлинският договор. И България прогласява своята Независимост. Този акт, подкрепен от целокупния български народ, е дело на българските политици. Този манифест, писан от интелигентното перо на министър-председателя Малинов, е обръщение към великите сили, към Европа, към освободителката Русия, към Турция, на която ние в този момент сме все още васал. Манифестът казва едно – България има хилядолетна традиция. Българският народ иска своята независима и свободна държава. Не всичко е било гладко. Не всички политици са споделяли този жадуван от поколения българи акт. Но по-късно – три години след това, Петото Велико народно събрание завинаги закрепва Независимостта на България.

Днес ние – свободни и независими, имаме своята роля и в Европа, своята роля и тук – на Балканите. И трябва да постигаме политическите резултати, които са нужни на България. Не на върха на щика, не със сабята, а с онези усилия, които се изискват от лидерите на България, от политиците, които народът избира, за да я водят напред. От политиците, които трябва да постигат интересите на българските граждани в Европа и на Балканите.

Тази свята дата е само страница от славната история на нашата страна. Но тя е фундамент на нашето национално самочувствие. Тя е стъпка, която доказва завинаги в очите на световната общност и европейските народи, че традицията на хилядолетна България има достойните си потомци.

Аз ще завърша с думите от Манифеста – „Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!“