Работничка или служителка, която осинови дете на възраст до пет години при режим на пълно осиновяване, има право на платен отпуск за отглеждане и адаптация в семейна среда за период от 365 дни от деня на предаването му за осиновяване до изтичане на този срок, но най-късно до навършване на пет години на детето. Това предвиждат приетите на първо четене от парламента промени в Кодекса на труда. Вносители са депутатите от ПГ на Коалиция за България Захари Георгиев, Корнелия Нинова и Жара Пенева. При осиновяване на дете на възраст до пет години, след използуване на отпуска поради осиновяване и ако детето не е настанено в детско заведение, осиновителят ще може да излезе в допълнителен отпуск за още 365 дни, но пак най-късно до навършване на 5 години. След шестия месец от деня на предаване на детето и до 5-годишната му възраст от отпуска може да се ползва и бащата-осиновител.

Председателят на социалната парламентарна комисия Корнелия Нинова обясни, че горната граница е фиксирана на 5 години, защото след нея детето задължително трябва да бъде в предучилищна група. Изпълнението на мерките не би натоварило значително бюджета, посочи още тя. Това би струвало годишно малко над 1 млн.лв. Сега действащото законодателство не предвижда ползването на майчинство за осиновено дете след 2-годишната му възраст. Това означава, че осиновителите трябва да дадат детето веднага на детска градина, с което се усложнява процеса на адаптация към семейната среда, посочи като мотив Захари Георгиев – един от авторите на промените. По данни на Агенцията за социално подпомагане към момента в детските социални домове издръжката на едно дете за една година е в размер на 6 106 лева или около 500 лева месечно - за храна, облекло и други разходи. При сравнителен анализ с размера за майчинството е видимо, че предлаганите промени дори имат икономическа полза за държавата, но най-важното са децата и тяхната съдба, са сред аргументите на депутатите.

Въвежда се забрана за въздушно пръскане на земеделски култури, освен в случаите, когато липсват други възможности за контрол на вредителите или когато въздействието върху здравето на хората и околната среда е очевидно по-малко в сравнение с наземното прилагане на продукти за растителна защита. Това е записано в Законопроект за защита на растенията, внесен от Министерския съвет, който парламентът обсъди и прие на първо четене. В законопроекта е определен ред за движение, внос и износ на растенията и растителните продукти и за осъществяване на фитосанитарен контрол при транзитно преминаване и реекспорт.

Министърът на земеделието и храните ще може да разпорежда прилагане на спешни мерки при непосредствена опасност от разпространение на карантинни вредители. Определени са административни процедури за разрешаването, пускането на пазара и употребата на продукти за растителна защита, включително за паралелна търговия; за ограничена и контролирана употреба; за употреба при извършване на научноизследователска дейност и за употреба под формата на готов разтвор. Разгледан е редът за биологичното изпитване на растителнозащитните продукти; за тяхната търговия, преопаковане, съхранение и за съответния последващ контрол; за тяхното класифициране, категоризиране, опаковане, етикетиране, рекламиране и употреба; за пускането на пазара и употребата на семена за посев, третирани с продукти за растителна защита. Предвидени са изискванията към лицата, работещи в селскостопанските аптеки като продавач-консултанти, лицата, боравещи с продукти за растителна защита от професионална категория, и лицата, извършващи фумигация и обеззаразяване, и третиране на семена за посев. Освен това е предвидено Министерският съвет да одобри Национален план за действие за устойчива употреба на пестициди. Определени са торовете, които не подлежат на регистрация. Маркировка "ЕО ТОР" ще се поставя само в случаите, когато са изпълнени изискванията на Регламент /ЕО/ номер 2003/2003.