Организации като Парламентарното измерение на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа могат да отговорят на специфичните проблеми на страните и да бъдат едно от средствата за сближаване, сътрудничество и преодоляване на различията между държавите в региона. Това каза председателят на Комисията по външна политика на Народното събрание Янаки Стоилов на парламентарния семинар "Юридически статути и политически функции на интерпарламентарните организации". Форумът е организиран от Регионалния секретариат за парламентарно сътрудничество в Югоизточна Европа.

Янаки Стоилов говори пред участниците във форума за ролята на интерпарламентарните организации в международното и регионалното сътрудничество. Практиката показва, че по-ефективни са тези организации, в които си взаимодействат парламентарното направление с правителственото, коментира той. По думите му парламентарното измерение ще бъде и едно от предимствата на процеса на задълбочаване на отношенията. Това сътрудничество може да допринесе и за формулиране на общи интереси на страните от Югоизточна Европа, посочи председателят на Комисията по външна политика. Наличието на няколко направления, включително парламентарни, в рамките на европейското сътрудничество не е недостатък, а предимство, смята той. Според Янаки Стоилов те не биха създали проблеми от гледна точка на разделения, а могат да допринесат да се хомогенизират решенията на различни проблеми.

Председателят на 40-то Народно събрание и член на Работната група на Парламентарното измерение на ПСЮИЕ Георги Пирински запозна участниците в семинара с етапите в развитието на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Той отбеляза, че от 2010 г. до днес работната група е имала 10 срещи, на които са били представени два модела за структура на бъдещата парламентарна асамблея.

Предложението на турските колеги е да се създаде сериозно институционализиран вид асамблея със сложна структура и органи, като се предвижда тя да има и поддържащи структури и образувания, посочи Георги Пирински. Той уточни, че Народното събрание на Република България е предложило платформа с по-лека и по-икономична структура. Тя предвижда ежегодните срещи на председателите на парламенти на страните от ПСЮИЕ да включват и пленарна сесия, която ще бъде с ротиращо председателство. Страните ще бъдат представлявани в асамблеята от делегации в състав между 3 и 5 депутати, избрани от своите парламенти.

Предлага се към парламентарната организация да бъдат създадени три комисии – стопанска, за сигурност и за култура и обществени въпроси, които ще представят доклади пред пленарната асамблея, уточни Георги Пирински. Предложението на българския парламент е базирано на опита от Балтийската асамблея, която представя ефективна и ефикасна форма за регионално сътрудничество и изтъкване на регионални въпроси, които да бъдат представени на по-високо световно ниво, подчерта той.

Парламентарният семинар „Юридически статути и политически функции на интерпарламентарните организации” беше открит от председателя на Народното събрание Михаил Миков.

Процесът на сътрудничество в Югоизточна Европа е политически форум за диалог и партньорство между страните в този регион, основан през 1996 г. на среща на министрите на външните работи в София. С трансформирането на Пакта за стабилност през 2008 г. ПСЮИЕ получава признанието на ЕС като водещ регионален форум за сътрудничество в Югоизточна Европа. Между 1997 и 2013 г. са организирани десет конференции на председателите на парламентите на страните, участващи в ПСЮИЕ, като още на първата е формулирана идеята за редовни срещи на най-високо парламентарно равнище. През 2010 г. е взето и решение за институционализиране на парламентарното измерение на ПСЮИЕ и през пролетта на 2014 г. се планира да се състои Първата сесия на бъдещата парламентарна асамблея на организацията.