Българската азбука е достояние, благодарение на което будителите от епохата на Възраждането създадоха условията днес третата българска държава да бъде горд носител на делото на Кирил и Методий, заяви на 1 ноември 2013 г. председателят на Народното събрание Михаил Миков на откриването на изложбата „В началото бе Буквата”. Експозицията гостува в парламента по повод Деня на народните будители – 1 ноември. Тя е  посветена на 1150-годишнината от Великоморавската мисия на светите братя Кирил и Методий.

Макар будителството да има своите корени в нашето Възраждане и в национално-освободителните борби, началото е в българската азбука, подчерта председателят на парламента. Той отбеляза, че глаголицата е третият графичен знак в Европа, който разчупва гръко-латинската графична система и това е българско достояние, за което много често трябва да се сещаме. Благодарение на него будителите от епохата на Възраждането създадоха условията днес третата българска държава да бъде горд носител на делото на Кирил и Методий.

Председателят на Народното събрание благодари на учените от Кирило-Методиевския научен център към БАН, от Националния археологически институт с музей и Научния архив на БАН, както и от Националния исторически музей, които са подготвили изложбата.  Хубаво е, че днес тя се представя в Народното събрание, добави той.

Славия Берлиева от Кирило-Методиевския научен център при БАН поздрави Народното събрание, че в Деня на народните будители в  годината, обявена от ЮНЕСКО за Кирило-Методиевска, в парламента се открива изложбата „В началото бе Буквата”. Тя ни позволява да погледнем в самото начало на онзи голям духовен процес, който направи България една от интегралните части на европейската духовност, подчерта Берлиева. Изложбата представя първата славянска азбука, която след това става основа за по-нататъшното развитие на славянската графична система до нейния апогей в кирилицата, която е азбуката, създадена имено в България и сега представляваща третата графична система в ЕС, допълни тя.
На 23 табла изложбата представя българската азбука в различните й проявления от 9 в. до днес. Учените са акцентирали върху факта, че славянската азбука, създадена от светите братя Кирил и Методий, е третата европейска графична система след гръцката и латинската, и създава един от фундаментите на българската идентичност.

В експозицията е представено писмото на папа Йоан VІІІ до великоморавския княз Светополк, с което папата потвърждава архиепископския сан на Методий и ортодоксалността на неговите възгледи от юни 880 г., което се съхранява в Секретния архив на Ватикана. Изборник от 1073 г. известен още като Светославов изборник или Симеонов сборник, който се пази в Държавния исторически музей на Москва, както и преписа на История славянобългарска на монах Никифор от 1772 г. са също сред документите, включени в изложбата.