На съвместно заседание парламентарните комисии по бюджет и финанси и по икономическата политика и туризъм подкрепиха на първо четене проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2014 г.

Постигането на  ускорен икономически растеж е основната цел на политиките, заложени в проектобюджета, заяви финансовият министър Петър Чобанов при представянето на проекта.

Основните макроикономически показатели в бюджета са 1,8 процента растеж, дефицит от 1,8 процента или 1 472,3 млн. лв. в номинално изражение, очаквана средногодишна инфлация в размер на 1,8 процента.

Фискалните параметри предвиждат приходи в размер на 30 886,0 млн. лв. (37,9 процента от БВП, което е увеличение с 501,2 млн. лв. в сравнение с 2013 г.). Разходите са в размер на 32 358,3 млн. лв. (39,7 процента от БВП при ограничение от 40 процента от БВП, което представлява ръст от 380,1 млн. лв. спрямо 2013 г.). Запазва се нивото на минималния размер на фискалния резерв към 31 декември 2014 г. от 4,5 млрд. лв.

Програмата "Растеж и устойчиво развитие на регионите" с бюджет в размер на 500 млн. лева ще предостави възможности за развитие на проекти на конкурентен принцип и ще насърчава активното участие на местните власти, отбеляза министър Чобанов.

Разходните приоритети на бюджета за следващата година са в областта на образованието и ученето през целия живот, както и социалните разходи за подкрепа на най-уязвимите групи от населението. Реформата в здравния сектор и бюджетните взаимоотношения с общините също са сред приоритети на правителството, отбеляза министър Чобанов.

Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев посочи, че министерството ще развива четири приоритетни области през следващата година - устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност, ефективно външноикономическо сътрудничество, устойчиво развитие на туризма и устойчиво и конкурентоспособно развитие на енергетиката. Бюджетът по първата приоритетна област е 35 млн. и 939 хил. лв., като с тези средства ще се стимулира взаимодействието между науката и бизнеса, инвестициите в производства с висока добавена стойност, както и в технологична индустриална база, посочи министър Стойнев. Средствата ще се използват и за държавна политика за защита на потребителите и надзор на пазара. През 2014 г. в централния бюджет са предвидени 20 млн. лв. за фонда за иновации, съобщи Драгомир Стойнев. Проектите, финансирани по ОП "Конкурентоспособност", за 2014 г. са на обща стойност 351 млн. лева.

За политиката на ефективно външноикономическо сътрудничество са предвидени 11 млн. и 225 хил. лв. За подобряване на експортния потенциал ще бъдат финансирани проекти по ОП "Конкурентоспособност" на обща стойност 10 млн. и 500 хил. Лева.

За устойчивото развитие на туризма са предвидени 4 млн. и 34 хил. лева. За първи път през 2014 г. туризмът е обособен като самостоятелна бюджетна политика, подчерта министър Стойнев. За енергийна политика са предвидени средства в размер на 62 млн. лева. Политиката в тази област ще има за цел изпълняване на основни приоритети - гарантиране на сигурност на доставките, екологосъобразно и ефективно управление на енергийните ресурси, реализиране на междусистемните газови връзки и проекта "Южен поток", обяви Стойнев. По думите му така ще бъдат избегнати бъдещи газови кризи.

На заседанието бяха изслушани становища по проектобюджета на КНСБ, Националното сдружение на общините в Република България, на ВСС, на Асоциацията на индустриалния капитал в България и на Българската търговско- промишлена палата.      

По време на обсъждането на проектобюджета Владислав Горанов от ПГ на ПП ГЕРБ определи като добра новина запазването на данъчната политика, независимо от предизборните анонси на някои от партиите, подкрепящи правителството. Според него, ако не се предприемат мерки за повишаване на събираемостта, има опасност да не бъдат изпълнени предвидените в бюджета данъчни приходи. Тезата, че бюджетът априори гарантира растеж, не е безспорна, той създава повече проблеми, отколкото решава, смята Горанов. По думите му рязането на бюджети на министерствата застрашава изпълнението на техните функции.

Според проф. Румен Гечев /ПГ на Коалиция за България/ бюджетът е формиран съобразно ограниченията и изискванията на ЕС и със заложените в него параметри България е сред отличниците по финансова дисциплина. Задачата на бюджета е да се запази фискалната дисциплина и да се търсят варианти за икономически растеж, посочи той. Той отбеляза, че бюджетът е свързан и с изпълнение на предизборни обещания в социалната област, но при определянето на ресурсите е съблюдаван и балансът с другите сфери.

Депутатът от ГЕРБ Десислава Танева заяви, че са необходими допълнителни 80 милиона лева за земеделие, защото иначе ще бъдат създадени проблеми с функционирането на министерството, администрацията  и отделни земеделски сектори.

Председателят на комисията по бюджет и финанси Йордан Цонев /ДПС/ отбеляза, че пред изпълнението на бюджета съществуват рискове. Според него външният риск е забавено възстановяване на европейската икономика,  а вътрешният е свързан с нестабилната политическа ситуация. Забавянето на административната реформа също би могло да доведе до неизпълнение на бюджета, смята той. По думите му правителството трябва да мобилизира приходните администрации да работят в ускорен ритъм. Неефективността при разходването на публичните финанси идва от това, че досега не се финансираха програмни цели, смята Йордан Цонев и посочи като положителни аспекти в бюджета увеличените средства за образование и в програмата „Растеж и устойчиво развитие на регионите”.

Народните представители от Комисията по бюджет и финанси приеха на първо четене и проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г. Предвижда се запазване на размерите и съотношенията на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване. Държавното участие във финансирането на фонд "Пенсии" се запазва, като държавата ще осигури трансфер в размер на 12 на сто от осигурителния доход за всяко осигурено във фонда лице.

За 2014 г. размерите на осигурителните вноски са, както следва: фонд "Общо заболяване и майчинство" - 3,5 на сто; фонд "Безработица" - 1 на сто; фонд "Трудова злополука и професионална болест"- диференцирано от 0,4 до 1.1 за сметка на работодателя. Минималните осигурителни прагове по основните икономически дейности и групи професии нарастват средно с 2,6 на сто за 2014 г. в сравнение с 2013 г. с ефект върху приходите от около 22,7 млн. лв. увеличение. За 2014 г. са договорени минималните осигурителни прагове за 43 икономически дейности със средно увеличение спрямо 2013 г. от 3 на сто. За останалите икономически дейности, където не бяха постигнати споразумения, са запазени минималните осигурителни прагове за 2013 г. Най-ниският минимален осигурителен доход е равен на 340 лв., което е размерът на минималната работна заплата за 2014 г.

Диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход за 2012 г., съответно 420 лв., 450 лв., 500 лв. и 550 лв., се запазва на нивото на 2013 г.

Максималният месечен размер на осигурителния доход става 2400 лв. през 2014 г. Ефектът върху приходите на ДОО от увеличението на максималния осигурителен доход е около 36,9 млн. лв. допълнителен приход от осигурителни вноски. Броят на осигурените лица с осигурителен доход, ограничен на максималния към 30.06.2013 г., е около 90 хиляди, от които около 17 хиляди са с действителен деклариран доход до 2400 лв.

Запазват се възрастта и осигурителният стаж за пенсиониране по чл. 68 от КСО на достигнатите нива от 2013 г. - необходимата възраст е 60 г. и 8 м. за жените и 63 г. и 8 м. за мъжете, а необходимият осигурителен стаж за трета категория труд е 34 г. и 8 м. за жените и 37 г. и 8 м. за мъжете. Осъвременяването на пенсиите се извършва от 1 юли на съответната година с процент, равен на 50 на сто от индекса на потребителските цени и 50 на сто от нарастването на средния осигурителен доход през 2013 г.; минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст се променя по правилото на осъвременяване на пенсиите; максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход и се променя от 1 юли 2014 г.

Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане на 410 дни и се увеличава размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст на 340 лв.

Комисията по бюджет и финанси прие на първо четене проекта на бюджет на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ за 2014 г. Предвижда се през 2014 г. общите приходи и трансфери на НЗОК да бъдат в размер на 2 823 110 000 лева. Те ще бъдат осигурени от здравноосигурителни вноски, трансфери за здравно осигуряване от държавния бюджет, трансфери от Министерството на здравеопазването, приходи и доходи от собственост и глоби, санкции и наказателни лихви и други неданъчни приходи.

Общият размер на заложените приходи за здравноосигурителни вноски е 1 819 900 000 лева за 6 435 000 осигуряващи се лица. През следващата година се предвижда здравната вноска да бъде 8 на сто. Прогнозата за приходите за 2014 г. за лицата, които се осигуряват за сметка на държавния бюджет, е в общ размер 975 260 000 лева и е изчислена на база информация на Националния осигурителен институт, Министерството на труда и социалната политика и Националната агенция за приходите.

Получените трансфери от Министерството на здравеопазването по бюджета на НЗОК за 2013 г. са в размер 5 400 000 лева, а планираните за 2014 г. 13 400 000 лева.

В проекта за 2014 г., съобразно величината на планираните приходи, са предвидени 2 472 462 000 лева разходи за здравноосигурителни плащания при 2 378 111 000 лева в бюджета за тази година. С планираните средства е предвидено заплащането на дейностите, финансирани от бюджета на НЗОК през 2014 г., без да се отчита нивото на достигнатите през 2013 г. разходи по отделните видове дейности.

Средствата за здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ се запазват в размер 176 000 000 лева, което представлява 7,1% от общата сума на средствата за здравноосигурителни плащания, и са съобразени в размера на очакваните разходи през 2013 г.

За специализирана извънболнична медицинска помощ са предвидени 181 000 000 лева, за дентална помощ - 110 000 000 лева, за медико-диагностична дейност - 71 500 000 лева, за лекарствени продукти - 556 000 000 лева, за медицински изделия - 82 000 000 лева, за лекарствена терапия при злокачествени заболявания се предвижда отделен параграф по ЕБК и средства в размер 145 000 000 лева, за болнична медицинска помощ - 988 128 000 лева, за други здравноосигурителни плащания за медицинска помощ - 58 000 000 лева и др.