Необходимо е прилагането на ясни критери при вземането на решение кои лекарства да се реимбурсират, като се имат предвид местните специфики. Около тази теза се обединиха експерти по време на кръгла маса "Оценка на здравните технологии - 3-ти модул" на 28 ноември 2013 г. в Народното събрание. Форумът бе организиран от Българското представителство на Международното общество за фармакоикономически проучвания и анализи и се проведе под патронажа на Комисията по здравеопазването.

Специалистите са единодушни, че сегашният модел трябва да се усъвършенства и да се избегнат негативите, свързани с изключването на лекарства от Позитивния лекарствен списък в резултат на процеса на рефериране на цените.


Оценката на здравните технологии в регулаторната рамка на България, отбеляза д-р Нигяр Джафер, заема все по-съществено място като метод за осигуряване на достъпно, ефикасно и безопасно лечение на населението. От първостепенно значение е регламентирането и въвеждането на оценка за здравните технологии в България, както да се отчете и специфичната икономическа и социална среда в страната. Извършването на предварителен анализ трябва да е ключов елемент на този процес, според председателя на здравната комисия д-р Нигяр Джафер, тъй като формирането на държавната политика за ценообразуване и реимбурсиране на лекарствените продукти, заплащани с публични средства, е чувствителна тема за българското общество.

Заместник-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков информира участниците във форума, че оценката на здравните технологии е въведена като понятие в областта на здравеопазването от 1980 г. Тази оценка е научен подход, който ни предоставя възможности за определяне на приоритети в системата на здравеопазването във връзка с превенция, диагностика, лечение и рехабилитация, отбеляза той. Основните целеви групи, ползващи оценката на здравните технологии, са политици, служители, на национално, регионално и общинско ниво, ръководства на лечебни заведения, организации и фирми в областта на здравеопазването, лекуващи лекари и широката общественост.

През 2004 г. Европейската комисия определи оценката на здравните технологии за политически приоритет и подчерта необходимостта от създаване на устойчива мрежа за сътрудничество, припомни д-р Пенков. Той уточни, че от 2011 г . е разработена обща европейска стратегия за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване. Бойко Пенков заяви, че България активно участва в процеса по въвеждането и прилагането на практиката в ЕС в областта на оценката по отношение на здравните технологии. От 2013 г. имаме наш представител в постоянно действащата европейска мрежа, информира заместник-министърът.

Националната здравна стратегия 2014 – 2020 г. предвижда да се създаде специализирано звено, което да въведе новите методи по оценка на здравните технологии и да осигури активно участие на нашата страна в европейските световни мрежи.

Проф. Давид Данко от Университет „Корвинус“ в Будапеща представи съвместен доклад, изготвен с българското представителство на ISPOR, който илюстрира възможностите за усъвършенстване на системите в Балканския регион. Според него в процеса на взимане на решения за реимбурсиране на лекарствени продукти, държавите от Балканския регион понастоящем използват фармакоикономически анализи, но по неструктуриран начин. Това води до непрозрачност на процеса. В изнесения доклад беше направен кратък преглед на системите за оценка на здравните технологии  в Европа. Заключението на екипа на проф. Давид Данко е, че с оглед на условията в България и региона е подходящ комбиниран подход. Те представиха „балансиран модел”, съобразен с местните специфики.

Проф. Генка Петрова, президент на българското представителство на Международното общество за фармакоикономически проучвания и анализи (ISPOR), обясни, че оценката на здравните технологии (ОЗТ) е мултидисциплинарен процес, който обобщава информацията за медицинските, социалните, икономическите и етичните характеристики при употребата на здравни технологии. Целта е да се информира за осъществяването на безопасна и ефективна здравна политика, каза проф. Петрова.

Президентът на представителството на ISPOR – Словакия, проф. Доминик Томек представи лекарствената политика в своята страна във връзка с разрешенията за употреба, ценообразуване, проблеми, свързани с регулиране на цените, реимбурсиране и др.

Проф. Татяна Бенишева, председател на Националния съвет по цени и реимбурсация на лекарствените продукти (НСЦРЛП), представи досегашната работа на Съвета и предстоящите му задачи за създаването на методични правила и прозрачност в дейността му.

Участниците в кръглата маса се обединиха около схващането, че в България е необходимо въвеждането на балансирана система за оценка на здравните технологии. Според тях тя трябва да е съобразена със специфичната среда и сравнително ниските икономически показатели  на страната. В тази връзка „балансираният модел”, представен от проф. Данко, е  основата за бъдещото развитие на системата.