Парламентът прие на първо четене промени в Закона за младежта, внесени от Министерския съвет. С измененията се цели създаването на по-ефективна законова рамка за провеждане на държавната политика за младежта в изпълнение на Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г. Промените установяват нормативни стандарти и изисквания в защита на интересите на младите доброволци. Прецизира се и доразвива нормативната база за насърчаване и подпомагане на младежкото доброволчество като форма за разширяване на опита и уменията им. Регламентира се правният статут на националното младежко представителство чрез нормативни изисквания към правно-организационната форма на младежкото представителство и се определят отношенията му с държавните и общинските органи. Според промените, националната младежка организация трябва да отговаря на едно от следните условия: 1. да има не по-малко от 900 физически лица членове и да извършва дейност на територията на не по-малко от 30 на сто от общините в страната; 2. да има не по-малко от 200 физически лица членове и клонове или организации-членове в минимум шест административно-териториални области, като всеки клон или организация е с не по-малко от 30 членове; 3. да обединява не по-малко от 2/3 от младежките организации, развиващи дейност в една и съща или в сходни области. Предвижда се държавата и общините да създават материални условия за развитие на младежките дейности.

Парламентът реши принципът на финансовата обвързаност при използването и прилагането на специални разузнавателни средства да се прилага от 1 януари 2015 г. Това стана с приемането на второ четене на промени в закона за СРС. Проектът за промени е внесен от депутатите от ПГ на  Коалиция за България Атанас Мерджанов – председател на Комисия по вътрешна сигурност, и Димитър Дъбов – председател на Комисията за специалните служби. Принципът на финансова обвързаност трябваше да влезе в сила от началото на 2014 г., но в бюджетите за идната година на нито една от структурите-заявители не са предвидени средства за осигуряването и прилагането на СРС, посочват вносителите. Според тях това планиране е било невъзможно, тъй като към момента на изготвянето на съответните проектобюджети за 2014 г. е липсвала методология за остойностяване на СРС. За ефективното прилагане на принципа на финансова обвързаност е необходимо да се направят множество изследвания и да се изготвят финансови разчети. До момента не са обработвани и събирани такива данни по отношение на осигуряването и прилагането на СРС, обясняват вносителите, според които тази една година ще се ползва за разработване на механизъм за остойностяването им.

До 31 декември 2020 г. учителите ще придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст три години по-рано от пенсионната възраст и при учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. Това решиха народните представители при окончателното приемане на второ четене на промени в Кодекса за социалното осигуряване. Решено беше още до 31 декември 2014 г. лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, да могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. След приемането на промените Хасан Адемов посочи, че проблемите на Държавното обществено осигуряване /ДОО/ остават, но приетите днес текстове по никакъв начин не задълбочават дефицита в ДОО.

До 31 декември 2020 г. учителите ще придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст три години по-рано от пенсионната възраст и при учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. Това решиха народните представители при окончателното приемане на второ четене на промени в Кодекса за социалното осигуряване. Решено беше още до 31 декември 2014 г. лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, да могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. След приемането на промените Хасан Адемов посочи, че проблемите на Държавното обществено осигуряване /ДОО/ остават, но приетите днес текстове по никакъв начин не задълбочават дефицита в ДОО.

Военнослужещите придобиват право на пенсия при освобождаване от служба, независимо от възрастта им, при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на РБългария. Това реши окончателно мнозинството в парламента с гласувани на второ четене промени в Кодекса за социално осигуряване. Така отпада въведеното при управлението на ГЕРБ условие право на пенсия да се придобива, не само за стаж, но и за възраст – 42 години за войниците (матросите, сержантите (старшините), офицерските кандидати и офицерите с младши офицерски звания, и 44 години за офицерите със старши и висши звания. Отменя се и разпоредбата, според която лицата, прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав придобиват право на пенсия при навършване на 42-годишна възраст – за войниците (матросите), сержантите (старшините), офицерските кандидати и офицерите с младши офицерски звания, и 44-годишна възраст - за офицерите със старши и висши офицерски звания.