Комисията по икономическа политика и туризъм на заседанието си на 22 януари 2014 г. отложи обсъждането и гласуването на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, внесен от Георги Свиленски, Жельо Бойчев и група народни представители от ПГ на Коалиция за България. С предлаганите промени се дава възможност имотите с данъчна оценка до 500 000 лева да се продават от областния управител по местонахождението им по ред и условия, определени от Министерския съвет.

Срещу това остро възразиха от Агенцията по приватизация. Според изпълнителния директор на Агенцията по приватизация и  следприватизационен контрол Емил Караниколов никой от вносителите не е търсил мнението им, тъй като в момента по друг закон те изпълняват същата дейност. Според Емил Караниколов най-належащо е да се направи регистър на съществуващите държавни имоти в момента и тогава да се мисли кой ще ги продава. Според Руси Статков, член на Надзорния съвет на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол, поправката в закона отваря врати за корупция.

Свои съображения против предлаганите поправки изказаха и депутатите Петър Кънев и Румен Гечев от ПГ на Коалиция за България. В становището на министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева също има забележки към текстовете на вносителите.

Депутатът от ПГ на ПП ГЕРБ Владислав Горанов се обяви против философията на закона, тъй като Агенцията за приватизация е държавният орган, който има нормативната база и ресурс по максимално прозрачен начин да извършва продажбата на държавните имоти. Според него сумата от 500 000 лв. е твърде висока и по негова информация единственият такъв имот в София е НДК.

Разполагах с друг тип данни, призна един от вносителите Желю Бойчев. Той предложи законопроектът да бъде отложен с цел вземането на информирано решение. С 14 гласа „за” депутатите от комисията единодушно отложиха текста.

Със 7 „въздържали се” и 9 гласа „за” депутатите от  Комисията по икономическа политика и туризъм приеха Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Голяма част от текстовете в него са за синхронизиране с европейското законодателство.