Потребителят да може да се откаже от договора от разстояние или извън търговския обект в 14-дневен срок, а не в седемдневен, както е сега, предвиждат промени в Закона за защита на потребителите, обсъдени днес на първо четене от парламента. Гласуването на измененията е насрочено за утре. В рамките на този срок потребителят ще може да се откаже от договора, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка, посочва в мотивите си вносителят – Министерският съвет. Предвидени са и изключения, заради естеството на стоките или услугите. Според мотивите с измененията се правят и промени, които предвиждат разпоредбите на Закона за потребителски кредит да се прилагат и за кредити под 400 лв. Изменението е свързано със злоупотреби с предоставянето на т.нар. "бързи кредити", които се отпускат при неизгодни и неясни условия. Регулирането на кредитите под 400 лв. ще обезпечи еднаквата защита на всички потребители независимо от стойността на отпускания кредит, отбелязва вносителят. В самия законопроект обаче такива текстове липсват. В доклада на парламентарната икономическа комисия се посочва, че има техническо несъответствие, като е пропуснато изменението и се препоръчва да се създаде съответната точка. Измененията уреждат съдържанието на задължителната преддоговорна информация, която се предоставя от търговеца и е неразделна част от договора от разстояние или от договора извън търговския обект. При договори извън търговския обект, търговецът трябва да предостави задължителната преддоговорна информация, както и копие от подписания договор или потвърждение на договора. При предявяване на рекламации, търговецът ще издава документ на потребителя за приемането й. Когато търговецът е удовлетворил три рекламации на една и съща стока, при следваща в рамките на на законовата гаранция, потребителят ще може да поиска разваляне на договора и търговецът ще бъде длъжен да удовлетвори. Създава се и правно основание за създаването на помирителни комисии към Комисия за защита на потребителите за решаване на потребителски спорове в областта на енергетиката, топлоснабдяването, водоснабдяването, телекомуникациите, превоза на пътници и в областта на финансовите услуги, се отбелязва в мотивите.

Договорът за стажуване да бъде регламентиран като самостоятелен вид трудов договор, предвиждат промени в Кодекса на труда. Парламентът започна днес обсъждането на първо четене на три законопроекта за изменение на Кодекса – на Министерския съвет, на ПГ на ПП ГЕРБ и на ПГ на Партия Атака.

Промените, предложени от правителството, са в изпълнение на препоръката на Съвета на ЕС за създаване на Младежка гаранция. Законопроектът предвижда работодателите да могат да сключват трудов договор с условие за стажуване с младежи на възраст до 29 години, които са завършили средно или висше училище и нямат трудов стаж или професионален опит по придобитата професия или специалност. Такъв договор ще може да се сключва с един и същи човек само веднъж. Младежите ще се наемат за стажуване на длъжности, които съответстват на придобитата от тях квалификация или специалност, за срок от 6 до 12 месеца. Продължителността на стажа и възнаграждението ще се договарят между страните по договора. Предвижда се в 14-дневен срок след края на стажа работодателят да издава препоръка, с която младежът да удостовери придобитите умения пред бъдещи работодатели. Извън обхвата на Кодекса на труда остават другите видове стажове - стажове в рамките на образователните програми, задължителните стажове, свързани с правото да се упражняват определени професии, стажовете като елемент на активната политика на пазара на труда и международните стажове. С друго изменение се предлага работодателите да отчитат пред инспекцията по труда положения извънреден труд веднъж годишно, а не както досега - всяко полугодие. Предлагат се и промени, свързани със служебното заличаване на подадени уведомления за сключени трудови договори. От ГЕРБ предлагат промени в Кодекса на труда, с които се регламентира освен договорът за стажуване и договорът за ученичество. Предвижда се работодателите да могат да сключват договори за стажуване с младежи на възраст до 29 години, които се обучават в средни или висши училища, и за срока на стажа да получават възнаграждение, съгласно изработеното, но не по-малко от минималната работна заплата. Законопроектът на "Атака" цели да се гарантира изплащането на пълния размер на трудовите възнаграждения и полагащите се обезщетения на работниците и служителите. Измененията предвиждат закрила при уволнение, когато работник или служител е ищец по трудов спор срещу работодателя, за времето, докато трае спорът и до шест месеца след окончателното му приключване. С друг текст се предлага възможност работникът или служителят да поиска опростена процедура за присъждане на дължимото му трудово възнаграждение.

Парламентът удължи с два месеца срока на действие на временната анкетна комисия за проверка и установяване на обстоятелствата около публично огласения телефонен разговор между бившия министър-председател Бойко Борисов и бившия директор на Агенция "Митници" Ваньо Танов. Комисията беше създадена в края на ноември миналата година по предложение на Сергей Станишев и група народни представители.

Деница Караджова /Коалиция за България/ беше избрана за председател на парламентарната комисия по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. Тя заема мястото на Младен Червеняков, които стана посланик в Черна гора. За член и заместник-председател на същата комисия беше избрана Дора Янкова. Парламентът освободи Иван Иванов от състава на комисията и избра Пенко Атанасов.

Парламентът създаде анкетна комисия за проверка на казуса "Христо Бисеров". За предложението, направено от ПГ на ПП ГЕРБ, гласуваха 77 депутати и трима бяха против. Парламентът прие предложение на ДПС, направено от Йордан Цонев, в предмета на комисията да се включи и проверка на изтеклите твърдения за среща на лидера на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов с Бисер Миланов, известен с прякора Петното, както и твърдението за кореспонденция между тях. Временната анкетна комисия е за проверка и установяване на всички факти и обстоятелства, довели до внезапното подаване на оставка от Христо Дамянов Бисеров от всички заемани постове в Народното събрание и ДПС, в резултат на негови действия, след които са образувани наказателни производства за престъпления, свързани с изпиране на пари, подаване на декларации с невярно съдържание и други, както и потенциалното неправомерно изтичане на информация от българските служби за сигурност към "Боянските сараи". Тя трябва да провери и обстоятелствата около твърдениятаза среща на Борисов с лицето Бисер Миланов. Комисията е съставена на паритетен принцип, като всяка парламентарна група има по трима представители. Неин председател е Сиана Фудулува от ПГ на Коалиция за България. Другите двама представители на П на Коалиция за Бъгария Атанас Пъдев и Кирчо Карагьозов. Представителите на ПГ на ПП ГЕРБ са Веселин Вучков, Стефан Дедев и Снежана Дукова, от ПГ на ДПС - Янко Янков, Хамид Хамид и Ахмед Башев и от ПГ на Партия Атака Любомир Владимиров, Деница Гаджева и Галина Балабанова.