Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения подкрепи предложение на народния представител Камен Костадинов дейностите по поддържане на републиканските пътища за населени места до 100 хиляди души да се поемат от Агенция „Пътна инфраструктура”. Депутатите от комисията приеха на второ четене  промени в Закона за пътищата.

Председателят на комисията Камен Костадинов изтъкна в мотивите си за предложението, че това ще повиши качеството и бързото финансиране на дейностите по поддържане на пътищата. Целесъобразно е тази дейност да се поеме само от Агенция „Пътна инфраструктура” и така ще се избегнат усложнения по поддържане на пътя, поради затрудненото финансово състояние на малките общини, допълни той.

Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения не подкрепи на първо гласуване с 13 гласа „въздържал се” и 4 гласа „за” законопроект за промени в Закона за движение по пътищата, внесен от Министерски съвет.

В мотивите вносителят отбелязва, че предлаганите промени в закона са свързани с изпълнението на ангажиментите на Република България за въвеждане изискванията на Директива 2011/82/ЕС на Европейския парламент. Предвижда се осъществяване на информационен обмен за извършилите на нарушения на правилата за движение по пътищата, както и промяна на прехвърлянето на собствеността на превозно средство на лице без постоянен адрес в България.

Към настоящия момент контролът на скоростта се осъществява изцяло с автоматизирани технически средства, които заснемат и други видове нарушения, обясни при представянето на промените Кристина Лазарова, главен юрисконсулт в Министерство на вътрешните работи. В тази връзка се включва нов образец за налагане на глоба с електронен фиш, който не следва да бъде подписван, уточни тя.

Съгласно действащите разпоредби, разрешението за провеждане на обучение за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство се издава от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а разрешението за провеждането на допълнително обучение за частично възстановяване на точките от контролния талон – от министъра на вътрешните работи, отбеляза заместник-министърът на транспорта Антон Гинев. С измененията ще отпадне необходимостта едни и същи лица да доказват съответствието си пред двете министерства и задължението им да плащат две такси. Предлага се двата режима да бъдат обединени, от разрешителен да се премине към регистрационен, а удостоверението за регистрация  да бъде безсрочно.

Иван Вълков от ПГ на ПП ГЕРБ уточни, че текстовете трябва да се изчистят, иначе добрите предложения в законопроекта ще доведат до проблеми и увеличаване ангажиментите на гражданите. В хода на дискусията стана ясно, че българи, закупили моторно превозно средство в страна, в която работят за определен период от време, пропускат срока за регистрирането му в България и това води до глоба. Петър Мутафчиев  (ПГ на Коалиция за България) каза, че няма да подкрепи промените и уточни, че това е 51-я проект на изменение на този закон. Той предложи текстовете да се конкретизират и след това да се обсъждат в Народното събрание.

Депутатите от комисията приеха с 9 гласа „за”, 1  „против” и 7  „въздържал се” законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, внесен от народните представители Ивайло Московски и Иван Вълков. Целта на промените е да се създаде правна уредба за извършването на дейностите по ремонт и техническо обслужване на пътните превозни средства, които се движат по пътищата, отворени за обществено ползване, обясни Ивайло Московски. Сега липсват изисквания за започване на такава дейност и за извършването й, липсва и контрол върху качеството на ремонта и техническото обслужване на пътните превозни средства, допълни той и подчерта, че законопроектът е изготвен след пет публични обсъждания с представители от този бранш.

Становището на Министерството на транспорта, информационни технологии и съобщения е, че предложенията за въвеждане на административно регулиране на дейността на сервизите за ремонт и техническо обслужване могат да бъдат приети или отхвърлени, но не е направен достатъчно задълбочен анализ, както за административните и финансови ресурси, необходими за тази дейност, така и за произлизащите от това за обществото и за бизнеса ползи и ефекти.