Комисията по бюджет и финанси прие на първо четене изменение в Закона за потребителския кредит, внесено от Йордан Цонев и група народни представители. Предлага се при ипотечните жилищни кредити  кредиторът да няма право на обезщетение или неустойка при предсрочното им погасяване, когато кредитът е погасен след изтичане на 1 година от усвояването му. Във всички останали случаи кредиторът да има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, които са пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, но не повече от 1 на сто върху сумата на предсрочно погасения кредит, предвиждат промените.

При представянето на мотивите на вносителите народният представител Румен Гечев /Коалиция за България/ отбеляза, че целта на изменението е да се постигне баланс на интересите на кредитополучателите и кредиторите.

Предлага се да бъде разширен обхватът на закона и по отношение на кредитите под 400 лева, като това се налага от зачестилата  практиката на отпускане на „бързи кредити“ до 399 лв. при неизгодни и неясни условия. Със законопроекта се забранява на банките да събират някои видове такси и комисионни, за които се приема, че са част от дейността на банката по предоставяне на кредита. Освен това, кредиторът не може да събира повече от веднъж такса или комисионна за едно и също действие, отбелязват вносителите в мотивите си. Въвежда се изискване вида, размера и действието, за което се събират таксите и комисионните да се описват ясно и точно в договора за кредит.

Измененията предвиждат и промяна на определението за „Референтен лихвен процент“, като част от определението за „променлив лихвен процент по кредита“. С предлаганото определение се предвижда референтният лихвен процент да бъде пазарно определян индекс LIBOR, EUROBOR, SOFIBOR или комбинация от тях и/или индикатори, публикувани от БНБ и Националния статистически институт.

Законопроектът регламентира задължение за кредитора да предостави на кредитополучателя право на избор при сключването на жилищен ипотечен кредит - дали да сключи договор за кредит, при който при принудително изпълнение банката се удовлетворява изцяло и окончателно до размера на обезпечението или при който при принудително изпълнение кредитополучателят отговаря с цялото си имущество.

При обсъждането подуправителят на БНБ Димитър Костов отбеляза, че трябва да се потърси по-голяма прецизност на формулировките и съответствие с нормативните уредби на ЕС. Той посочи, че наскоро е  приета директива за жилищните и ипотечните кредити, която трябва да се  транспонира в законодателството ни.  Председателят на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян отбеляза, че е важно да се намери точният баланс с интересите на вложителите и всяко изменение на закона да бъде внимателно обмислено. От Комисията за защита на потребителите заявиха, че приветстват направените предложения за изменения в закона.

Председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев посочи, че ще бъде предоставено по-дълго време между първо и второ четене за внасяне на допълнителни промени и корекции.

На заседанието на комисията министърът на финансите Петър Чобанов отговори на актуални въпроси на народните представители. В отговор на въпрос на депутата от ПГ на ПП ГЕРБ Менда Стоянова министър Чобанов заяви, че публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ е достигнала до близо две трети от общините в България. На 5 февруари 2014 г. правителството прие постановление за списъка на одобрените проекти, отговорните за тяхното изпълнение общини и министерства и разпределението на целевите средства по Публичната инвестиционна програма.

Министърът отбеляза, че са получени предложения от общините за над 2 милиарда лева, което показва, че нуждата от подобни инвестиционни средства е голяма. Водещият принцип при определянето на проектите за финансиране беше да се търси намаляване на регионалните диспропорции, уточни той и допълни, че е постигнато добро покритие на територията на страната. Независимо дали е става дума за малко или голямо населено място, хората заслужават да се реализират такива проекти и да живеят в добра среда, подчерта Петър Чобанов.

На въпрос за фискалното състояние на държавата финансовият министър каза, че апокалиптичната картина, която някои рисуват, не намира потвърждение. Отчетените стойности за дефицита и държавния дълг са по-ниски от заложените в бюджета за 2013 г., а нивото на фискалния резерв надхвърля заложените законови изисквания.