Заместник-председателят на 42-рото Народно събрание Мая Манолова и председателят на ПГ на Коалиция за България Сергей Станишев представиха на 10 февруари 2014 г. проекта за нов Изборен кодекс пред посланиците и ръководителите на дипломатическите представителства на страните-членки на Европейския съюз, страните в процес на присъединяване, САЩ и Руската федерация, както и ръководителите на Информационното бюро на ЕП в България и на Представителството на Европейската комисия. Срещата продължи два часа и половина.
Мая Манолова обясни причините, поради които се налага да се пише нов Изборен кодекс – досега действащият според нея е предизвикал хаос и манипулации на изборите през 2011 и 2013 г. и не отговаря на международните стандарти за честни избори. Освен това и оценката на редица международни организации също била, че действащият кодекс не може да осигури честен вот.
Мая Манолова отчете, че в сегашния проект за Изборен кодекс тези препоръки са почти изцяло отстранени. Наблюдателите вече ще участват във всички фази на изборния процес, опозицията също ще има представители в ръководствата на избирателните комисии на всички нива. За първи път се въвеждат безплатни медийни пакети, което дава основание за равноправно участие на партиите в предизборната кампания, въвежда се ред в забранителните списъци, въвежда се строг контрол върху печатането на бюлетините, като за тях ще важат изискванията за печат на ценни книжа. Целта е да гарантираме максимално честни и прозрачни избори, да гарантираме равнопоставеност на участниците в изборния процес и да улесним гражданите да упражнят своето право на вот, обясни Манолова.
Пред дипломатите тя обясни, че идеята за формирането на ЦИК е претърпяла промяна и вместо изцяло независима комисия от експерти, избирана от парламента по открита процедура, по настояване на ГЕРБ и президента се е стигнало до ЦИК, съставена на квотен принцип от партиите в НС и назначавани от президента.
Заместник-председателят на Народното събрание призна, че две от препоръките на международните организации не са променени и в проекта за нов Изборен кодекс. Първата е кампанията да се води на майчин език. Тя обясни на дипломатите, че в момента липсва достатъчно обществена нагласа това да се случи.
Вторият неотстранен проблем е невъзможността на лишените от свобода да гласуват. Манолова обясни, че това е записано в българската конституция и за да получат затворниците избирателно право, трябва да се промени и конституцията.
Мая Манолова информира посланиците, че за първи път ще бъде въведено експериментално в някои секции и машинното гласуване.Според нея това ще отстрани ролята на субективния фактор.
Манолова разказа на дипломатите, че проектът за нов Изборен кодекс се пише от юни миналата година, в дискусията са участвали над 100 граждански организации, а близо 150 от техните предложения са залегнали в текста, който вече е приет на първо четене от парламента. Тя информира още, че това е най-прозрачно приеманият кодекс, тъй като всички заседания на комисията по изработването му се предават пряко в интернет, а отделно зрителите могат да следят дебатите и по БНТ 2.
Според лидера на БСП и на ПЕС Сергей Станишев очакванията на българските граждани са за изцяло нови изборни правила. Той се позова на социологическо допитване, според което 60 на сто от българите заявяват, че нямат доверие в изборния процес. А на изборите през 2013 г. се стигна дотам, че няколко партии, сред които и БСП, да финансират паралелно преброяване на резултатите от парламентарните избори.
Станишев определи инициативата на президента за референдум по изборната технология като предизборен политически трик. Според него държавният глава не е взел отношение по изборните правила месеци наред, през които те се обсъждаха, а в навечерието на вота излиза с инициатива за референдум.
Посланиците поставиха въпроси за избирателните списъци, за майчиния език, за гласуването на българите в чужбина, за въвеждане на преференциалното гласуване, за активната регистрация, за адължителното гласуване и др.
Манолова изрази готовност да се съобрази с мнението на дипломатите и във всеки момент от обсъждането на кодекса.