Комисията по образованието и науката в 42-рото Народно събрание изслуша за сведение Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския
съюз (2014 г.)

Образованието е централен елемент на стратегията „Европа 2020" и то ще продължава да бъде ключов приоритет и в национален план. Това заяви заместник-министърът на образованието Иван Кръстев пред народните представители от ресорната комисия по време на представянето на приоритетните теми в областта на образованието, научните изследвания и иновациите. Препоръките към България обръщат внимание, че страната ни следва да реформира системата и да я насочи към лична и професионална реализация на всички граждани, към социално сближаване, активна гражданска позиция и подпомагане на устойчив икономически просперитет и пригодност за заетост, отбеляза той.

Предвижда се образователната система да допринесе значително за намаляване на дела на преждевременно напусналите училище. Целта е в национален план целта е от 12,5 на сто в края на 2012 г. те да намалеят до 11 на сто до края на 2020 г. Иван Кръстев добави, че трябва да се намали безработицата, особено сред младежите. Заместник-министърът коментира, че е необходимо системите за образование и обучение да гарантират, че всички граждани на Европейския съюз притежават нужните за пазара на труда умения и компетентности.

Основен приоритет през 2014 г. ще бъде ефективното стартиране на амбициозната нова програма на ЕС за образование, обучение, младеж и спорт за периода 2014 - 2020 г. („Еразъм за всички"). От страна на Министерството на образованието и науката са предприети редица стъпки в тази посока и сме уверени, че ще сме сред първите държави-членки на ЕС, които успешно ще реализират програмата за студентска мобилност до 17 март 2014 г., каза Иван Кръстев. Друг важен акцент ще бъде стартирането на многогодишната финансова рамка по отношение на  европейските  структурни и инвестиционни фондове.

В сферата на висшето образование ще се обърне внимание и на въпроса за справедливостта и ефикасността, както и на начините, по които  ще се осигури достъп до висше образование на групите в неравностойно положение. В тази област Министерството на образованието и науката вече представи на широко обществено обсъждане нова стратегия за развитие на висшето образование в България, допълни заместник-министърът.
Според заложените в програмата приоритети се очаква през 2014 г. да бъдат положени допълнителни усилия за разработването на стратегия за интернационализация на висшето образование в ЕС, с което да се насърчат  висококачествени европейски и международни партньорства. Така ще се генерира по-голям преподавателски и научноизследователски капацитет, а университетите ще се превърнат университетите и в средища за трансфер на знания. Ще се работи по-активно и по предложената многостранна система за класиране, целяща измерване на резултатите на висшите училища в Европа.
В контекста на процеса от Копенхаген, ще се насочат допълнителни усилия за осигуряване на качество в сферата на професионалното образование и обучение. Предизвикателство не само за България е въвеждането на обучение чрез работа, посочи Иван Кръстев. Той допълни, че през 2014 г. България има ангажимент да повиши въздействието на Националната квалификационна рамка. Предстои да се оцени и до каква степен тя допринася за по-лесното признаване на придобитите квалификации.
По отношение на средното образование, специално внимание ще бъде обърнато на учителите. Стана ясно още, че образованието, наемането и обучението на преподаватели и на ръководствата на училищата, ще бъдат във фокуса на дебатите през 2014 г.
Заместник-министърът на образованието и науката Иван Кръстев представи и ключовите моменти в сферата на научните изследвания и иновациите. През миналата година бе постигнат общ подход по съвместни научни програми и публично-частни партньорства по Договора за функциониране на Европейския съюз, коментира той.
Иван Кръстев коментира, че учредяването на съвместните предприятия са важни инициативи за българската научна общност като инструменти за установяване на доверие и интерес за разширяване на сътрудничеството между партньорите в Европейския съюз. В момента участието на България в съвместните технологични инициативи е силно ограничено и бихме участвали активно в дебати, които да потърсят нови форми за съфинансиране на проектите и да се даде реална възможност на страните с ограничени финансови ресурси да участват в тези инициативи, каза заместник-министърът.
Народните представители от Комисията по образованието и науката приеха на второ четене промени в Закона за признаване на професионални квалификации, внесен от Министерски съвет.