Народните представители приеха на второ четене промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. С тях се дава право на длъжника да заяви вида на задълженията, които иска да погаси, когато не е в състояние да погаси едновременно публичните си задължения, установявани от НАП, до започване на принудителното им събиране. Изменението в ДОПК е внесено от Йордан Цонев.

Длъжникът ще заявява вида на задълженията, които ще погаси до започване на принудителното им събиране. Задълженията, които погасява са разделени на дългове за данъци и други задължения за централния бюджет; за здравноосигурителни вноски за бюджета на НЗОК; за задължителни осигурителни вноски за социално-осигурителните фондове, администрирани от НОИ; за вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване. С постъпилата сума се погасява задължението от съответния вид, срокът за внасяне на което изтича най-рано към датата на плащането. Ако срокът за внасяне на две или повече публични задължения от един и същ вид изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно. Внесените по сметки на НАП суми за бюджета на НЗОК и за социалноосигурителните фондове, администрирани от НОИ, се превеждат ежедневно по сметка на двете институции, приеха депутатите.

Определен е и редът, по който се погасяват задължения, съществуващи до влизането в сила на този закон. Промените в ДОПК са изготвени заради Решение 2 от 4 февруари 2014 г. на Конституционния съд за обявяването на противоконституционни на част от текстовете в кодекса. В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта са предложени промени в Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване с цел запазване на правата на самоосигуряващите се лица и на здравно осигурените лица да посочват кое от задълженията си погасяват.

Парламентът удължи с две седмици срока на действие на временната анкетна комисия, която проверява обстоятелствата около сделката за продажбата на летище "Божурище" през 2005 г., както и процедурата по обявяване на летището за паметник на културата през 2008 г. и 2010 г. Вносител на предложението за това е председателят на комисията Петър Мутафчиев.

Двама нови депутати влязоха в парламента. Владислав Горанов от ГЕРБ беше сменен със Зоран Рангелов от 24-ти МИР-София, а на мястото на Димчо Михалевски влиза Ива Кусева от 2-ри МИР-Бургас.

Председателят на парламента Михаил Миков информира депутатите, че Румен Йончев напуска ПГ на Коалиция за България.
Депутатите отхвърлиха предложение на председателя на ПГ на ПП ГЕРБ Бойко Борисов и група народни представители за включване в дневния ред на обсъждане на Проект на решение за създаване на временна комисия по случая с изграждането на преградно съоръжение по българско-турската граница в участъка Елхово-Болярово.

Парламентът гласува на второ четене текстовете от
законопроекта за ограничаване изменението на климата, за които се оказа, че при
предишното им приемане в пленарна зала не е имало кворум. Доставчиците на течни
горива и енергия за транспорта трябва да намаляват плавно емисиите на парникови
газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на доставяните течни горива и
енергия спрямо основните стандарти за горивата през 2010 г., за да достигнат
най-малко 6 на сто крайно общо намаление до 31 декември 2020 г., решиха
депутатите. Намалението може да се постигне чрез използването на биогорива, на
алтернативни горива, на изкопаеми горива с ниско ниво на емисии на парникови газове
при добива на суров петрол и преработката му. Според новия закон министърът на околната
среда и водите ще трябва да извършва всяка година проверка за съответствие на емисиите
на парникови газове на България. Той има задължението да изготвя доклад за пред
Европейската комисия, в който освен данните от проверката, ще трябва да включи
и мерки за намаляване емисиите на парникови газове от източниците. Когато се констатира
надвишаване на нивата на емисиите, министърът ще трябва да предложи
допълнителни мерки.

Парламентът отхвърли президентското вето върху текстове
от закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Сто и трийсет
депутати подкрепиха отново текстовете от закона, а 55 - бяха против.

Бюрото по защита на застрашени лица преминава към
главния прокурор. Това решиха депутатите, приемайки на второ четене промени в
Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. В
момента специализираният отдел "Бюро по защита" е в главната дирекция
"Охрана" към Министерството на правосъдието.

Контролът върху дейността на Бюрото по защита ще се
осъществява от Съвет по защита на застрашените лица. Средствата за
осъществяването на Програмата за защита и Съвета ще се осигуряват от бюджета на
съдебната власт. Главният прокурор ще назначава директор на Бюрото по защита.
Бюрото ще се отчита на всеки шест месеца пред Висшия съдебен съвет за
изразходваните средства по приложение на Програмата за защита. В Съвета по
защита ще са министърът на правосъдието, министърът на вътрешните работи,
представляващият ВСС, председателят на ВКС, главният прокурор и председателят
на ДАНС. Членовете му нямат право да разгласяват информация, станала им
известна във връзка с изпълнението на Програмата за защита, приеха народните
представители.

Главният прокурор ще преценява дали показанията,
обясненията или информацията на застрашеното лице са от съществено значение за
наказателното производство, както и обективността и степента на заплахата,
решиха още депутатите. Гласуваните от депутатите промени на Закона за защита на
лица, застрашени във връзка с наказателно производство, целят да бъдат подобрени
дейностите, пряко свързани с гарантиране на сигурността на участниците в
наказателни производства, според вносителите. Промяната е предложена от
правителството.