Комисията по правни въпроси в 42-рото Народно събрание разгледа предложението на президента на Република България Росен Плевнелиев за произвеждане на национален референдум съвместно с изборите за членове на Европейския парламент. Въпросите на държавния глава са свързани с вида на избирателната система – дали тя да бъде мажоритарна или пропорционална, с въвеждането на задължително гласуване, както и с възможността за дистанционно гласуване по електронен път.
Секретарят на президента по връзки с гражданското общество Румяна Коларова разясни пред депутатите от комисията, че целта на предложението е да се даде възможност на суверена да се произнесе по тези въпроси. От ПГ на ПП ГЕРБ отбелязаха, че с едновременното провеждане на референдума и изборите за евродепутати ще бъдат спестени 13 мил. лева на българския данъкоплатец.
Участниците в дискусията приветстват референдума като най-висша форма на пряка демокрация, но според част от тях въпросите на президента са неясно формулирани и ненавременни. Държавата не е готова за електронно гласуване, тъй като не се осигурява напълно тайната на вота, а освен това няма техническа възможност, защото личните карти в България не притежават електронен чип, с който да се идентифицира гласуващият. Иван Иванов от ПГ на Коалиция за България отбеляза, че не е съгласен с предложението по задължителното гласуване, тъй като правото да бъдеш избиран и да избираш е залегнало в Конституцията на Република България.
Председателят на Комисията по правни въпроси Четин Казак представи своето становище по внесеното предложение. Той също не е съгласен с поставените въпроси в предложението на президента. И сега има възможност за мажоритарен избор чрез инициативни комитети, а неясно формулираният въпрос не дава яснота какви мерки трябва да предприеме Народното събрание, каза Четин Казак. По въпроса за електронното гласуване председателят уточни, че интернет е публична мрежа, а освен това тайната на вота изисква гражданинът да е упражнил това си право без чужда намеса, за което няма гаранция. Има решение на Конституционния съд, че електронното гласуване не е противоконституционно при условие, че се гарантира сигурността на упражнявания вот по интернет. Относно втория въпрос Четин Казак каза, че гласуването е право и то не може да бъде задължение.
Комисията по правни въпроси не подкрепи предложението на президента за произвеждане на национален референдум по посочените въпроси.