Таксата за предсрочно погасяване на ипотечен кредит да отпадне, предвиждат промени в Закона за потребителския кредит, които парламентът обсъди на първо четене. Измененията са внесени от ПГ на БСП и ПГ на ДПС. Законопроектът ще бъдат гласуван в началото на утрешното пленарно заседание.

Предлага се да няма обезщетение или неустойка при предсрочно погасяване на ипотечен кредит, когато той е погасен след изтичане на една година от усвояването му. Във всички останали случаи таксата може да бъде не повече от 1 на сто върху сумата на предсрочно погасения кредит. Със законопроекта се забранява на банките да събират някои видове такси и комисионни, за които се приема, че са част от дейността на банката по предоставяне на кредита, а именно - такси и комисионни за действия, свързани с одобрение и усвояване на кредит, както и за неговото управление. Освен това, кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие. Предлага се промяна и на определението за "референтен лихвен процент", като част от определението за "променлив лихвен процент по кредита". Действащото към настоящия момент определение дава възможност банката да променя по всяко време методологията, по която се определя референтния лихвен процент. Сега се предвижда той да бъде пазарно определян индекс LIBOR, EURIBOR, SOFIBOR или комбинация от тях и/или индикатори, публикувани от БНБ и Националния статистически институт.

Промените предвиждат още да бъде разширен обхватът на закона и по отношение на кредити под 400 лв. Сега т.нар. наказателна лихва при предсрочно погасяване на кредита е около 4-5 процента, което прави невъзможно преминаването към друга банка, обясни Румен Гечев /Коалиция за България/, който е един от вносителите. Той посочи, че с промените се задължават търговските банки да предлагат възможност на кредитополучателите да сключат договор, при който, ако те изпаднат в неплатежоспособност, възмездието на банката да бъде само до размера на ипотекираното жилище и гражданите да не трябва да изплащат разликата между занижената продажна цена на имота и размера на кредита. Разбира се, тази алтернатива означава по-голям риск за търговската банка и тя ще предложи по-висока лихва, коментира той.

Народните представители обсъдиха на първо четене проект на закон за Сметната палата. Законопроектът ще бъде гласуван в началото на утрешното пленарно заседание.

Сметната палата от едноличен да се преобразува в колегиален орган, предвижда проектът на закон. Този закон е на практика старият, с който влязохме в Европейския съюз, той е добър и гарантира независимост на институцията, отбеляза председателят на бюджетната комисия и един от вносителите Йордан Цонев. Той обясни, че в момента Сметната палата е едноличен одитен орган /председател и заместник-председатели/, което не съответства на колегиалното начало, заложено в Конституцията. Сред причините за изцяло нов закон са незадоволителните резултати от работата на Палатата. Според вносителите при анализ на действащия закон прави впечатление, че правомощията във връзка с одита и външния контрол се осъществяват от председателя – еднолично или по делегация от негов заместник. Докато при вземане на решения от колективен орган това може да стане много по-трудно. Друг основен момент в законопроекта е възможността лица с по-широк професионален опит и квалификация да бъдат избрани за членове на Сметната палата, както и въвеждането на модел - членовете на Сметната палата да ръководят одитни отделения. Предлага се също да бъде премахнат Консултативният съвет на Сметната палата, както и функциите по "административно наказване", които бяха възложени през 2010 г. с приемането на изменения в Закона за обществените поръчки. Пренебрежимо малък е броят на наказателните постановления, съставени в централните органи на изпълнителната власт - от общо 335 образувани производства едва 12 наказателни постановления са издадени на нарушители, които са органи от централната власт - министри, главни секретари. С текстове се възстановява статутът на Сметната палата като разпоредител със самостоятелен бюджет.

С приети на второ четене промени в Закона за виното и спиртните напитки парламентът дефинира понятието "оцет". Според мотивите на вносителите - Светла Бъчварова и група народни представители, липсата на определение е оставила отворена вратата за злоупотреби от страна на недобросъвестни производители, които пускат на пазара или влагат в храни опасни синтетично добити химикали. През последните години на българския пазар са се увеличили продажбите на оцет, приготвен от оцетна киселина, получена чрез химичен синтез, т. е. за производството му не се е използвало вино или етанол, а производни и деривати от разграждането на петрола, посочват вносителите. Според приетата в закона дефиниция "оцет" е продукт, получен чрез оцетно-кисела ферментация или алкохолна и оцетно-кисела ферментация на вино, плодове /всяка тяхна част и/или сок/, плодово вино и етилов алкохол от земеделски произход. В зависимост от суровините, оцетът е винен, плодов, алкохолен, балсамов. С промените се въвежда и санкция за лицата, произвеждащи, разпространяващи или предлагащи за консумация оцет, произведен в нарушение на закона.

Депутатите избраха за председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление Борислав Гуцанов от "Коалиция за България" на мястото на Димчо Михалевски. Заместник-председател на комисията стана Йордан Стойков. Народните представители приеха и промени в състава на няколко парламентарни комисии и делегации.