Защитата на правата на децата, престъпленията против осигурителната система, притежанието на наркотици, интелектуалната собственост и транспортните произшествия бяха сред темите, които представители на граждански организации поставиха по време на общественото обсъждане на проекта на нов Наказателен кодекс. Дискусията по проекта организира на 18 март 2014 г. Комисията по правни въпроси на 42-рото Народно събрание съвместно с Министерството на правосъдието. Желание да се включат във форума бяха заявили 43 неправителствени организации със становища, обобщени в 10 основни теми.

Председателят на Комисията по правни въпроси Четин Казак отбеляза, че за 135 години в българското право са действали три класически наказателни закона – наказателен закон от 1896 г., наказателен закон от 1951 г., който през 1956 г. става първият български Наказателен кодекс и действащият в момента кодекс, който влиза в сила през 1968 г. Приемането на всеки наказателен закон е било предшествано от сериозни дискусии най-вече по предлаганата с него концепция, подчерта Четин Казак.

Чрез Наказателния кодекс държавата създава един от основните механизми за защита както на интересите на отделните граждани, така и на интересите на обществото като цяло, а съдържащите се в него състави на престъпления обхващат всички сфери на обществения живот, посочи председателят на Комисията по правни въпроси. Целта на общественото обсъждане е да бъдат изразени максимално широк кръг мнения, както от експерти в различните области, така и от организации на граждани, за да се формулират в най-общ вид тезите по онези решения, включени в проекта, които пораждат спорове, подчерта Четин Казак. Безспорно проектът на Наказателен кодекс е резултат от работата на много експерти, той съдържа множество решения, които могат да бъдат подкрепени, безспорно е и че може да бъде усъвършенстван и това е основното предназначение на обсъжданията, добави председателят на правната комисия. Той благодари за проявената активност и сериозното отношение на представителите на неправителствения сектор.

Вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова отбеляза в началото на обсъждането, че Наказателният кодекс сам по себе си не би могъл да бъде панацея и трябва да се гледа целия кръг закони, свързани с работата на съдебната система. По думите й съдебната реформа е въпрос, който следва да бъде непрекъснато обсъждан не само от политиците, но и от самата съдебна система. Зинаида Златанова отбеляза, че работата по проекта на нов Наказателен кодекс е продължила повече от четири години и благодари на предшествениците си и на всички 73 експерти от различни области на правото, които са участвали в изработването му. Очаквани бяха реакциите след представянето на проекта, нека направим един задълбочен анализ и да се опитаме да погледнем на текстовете обективно, призова тя.


Важно постижение на проекта е хармонизирането на Наказателния кодекс с европейските и международни актове, релевантни и отдавна в сила за България, посочи Зинаида Златанова. Като силна страна на проекта тя определи промяната на системата на наказанията и уточни, че една от добрите страни на проекта е това, че дава по-добра основа за работа на всички, които ще го прилагат. Министерството на правосъдието е готово и занапред да съдейства и да подпомага народните представители при изключително отговорната им задача да подкрепят усилията за продължаване на съдебната реформа и в частност на наказателната политика чрез приемане на такъв кодекс, който най-добре да отговаря на потребностите ни като страна-членка на ЕС и осигурява защита на правата и свободите на гражданите, както и утвърждаването на върховенството на закона, декларира Зинаида Златанова.

Работата по проекта на нов Наказателен кодекс започна през октомври 2009 г. и завърши през декември 2013 г., отбеляза при представянето на законопроекта проф. Александър Стойнов. Той заяви, че през това време не е имало никаква политическа намеса и работата по проекта е била експертна. Една от основните стратегически цели беше да се съхрани всичко добро, постигнато в българското наказателно законодателство, опитахме се да избегнем онези въпроси, които имат процесуален характер или се отнасят до изпълнението на наказанията, посочи проф. Стойнов. В законопроекта се запазва единното понятие за престъплението като едно достижение на българското наказателно право, предлага се доживотният затвор без право на замяна да отпадне от системата на наказанията, а наказанието „пробация” да бъде уредено по начин, който развива неговите добри страни и отстранява неудачите от сегашната уредба, добави той.

Най-много предложения и желания за изказване на неправителствени организации са постъпили по темата за престъпленията срещу лицата, децата и защита срещу домашното насилие. Като недостатък на проекта беше отбелязано, че в него е предвидено по-малко наказание за изтезаване на дете, отколкото за нараняване на гръбначно животно. Беше констатирано, че не е криминализирано домашното насилие и беше предложено да бъде осигурена по-добра защита на жените и децата от домашно насилие. Според представители на неправителствени организации трябва да се обмисли и дали в случай на търговия с деца, наказанието трябва да се налага на родителя, а не на подбудителя на деянието. Беше направено и предложение да отпадне разгласяването на тайната на осиновяването.

Във връзка с престъпленията против осигурителната система изпълнителният председател на БСК Божидар Данев заяви, че  общественото и здравното осигуряване е право и няма основание за квалифицирането на неплащането и укриването на осигурителни вноски като престъпление. Според него това ще създаде много сериозна нестабилност и напрежение в управленския състав на българската икономика. В двете хипотези на укриването на осигуровки на работника му е ясно, че не са удържани необходимите вноски, подчерта Божидар Данев и добави, че плащането на осигурителни вноски е административно задължение.
Величка Микова от КНСБ отбеляза, че синдикатите приветстват разписването в проекта на текстове, свързани с осигурителната измама. Тя предложи да се криминализира и неплащането на трудовите възнаграждения и цитира данни на Главна инспекция по труда, според които неизплатените трудови възнаграждения през 2011 г. са били 70 милиона лева.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България посочиха, че и сега държавата разполага с механизъм, по който да наказва укриването на данъци и осигуровки. Експерт от Министерството на труда и социалната политика заяви, че ведомството подкрепя текста и ще предложи своя редакция на разпоредбата.

От неправителствените организации възразиха срещу отпадането на института на „маловажния случай” при притежание на наркотици. Според тях досега това е давало възможност да се разграничават притежателите от разпространителите на наркотици. С новия Наказателен кодекс се размива границата между болните зависими хора и наркоразпространителите, смятат те.