Комисия за взаимодействие с граждански организации и движения проведе публична дискусия по два текста от Конституцията. Дискусията е по повод искане на Инициативен комитет за изменение на чл. 65, ал. 1 и на чл. 150, ал. 1 от Конституцията, постъпило в Народното събрание на 18 ноември 2013 г. В подкрепа на искането са събрани 650 хиляди подписа от граждани, които отговарят на законовите изисквания. Исканията са с промяна в чл.65, ал.1 да се предвиди възможността българи с двойно гражданство да могат да бъдат избирани за народни представители в българския парламент, а с промяната в чл.150 да се разреши на отделните граждани да имат право да сезират Конституционния съд.

В началото на дискусията председателят на комисията Мая Манолова подчерта, че въвеждането на индивидуалната конституционна жалба е актуално през последните години, но при вземане на решение за прилагането й трябва да се внимава КС да не се превърне в „бюро жалби”. Относно възможността български граждани с двойно гражданство да могат да бъдат избирани за депутати, Мая Манолова обясни, че няма европейски регламент и решението би трябвало да е съобразено с обществото и с националния интерес.

От името на Инициативния комитет за Националната подписка Божидар Томалевски обясни мотивите за иниицирането й. Според него в момента българите с двойно гражданство имат много задължения като граждани, но нямат право да бъдат избирани в България. Дори нямат право да избират листа и кандидат, за когото да гласуват, тъй като нямат обособен район „Чужбина”.

Социологът доц. Александър Маринов попита дали българите с двойно гражданство представляват заплаха за парламента ни и ако е така, то защо не се забрани изцяло двойното гражданство.

Преподавателят по конституционно право проф. Снежана Начева предупреди, че е много рисковано да се пипа и да се говори за промяна на Конституцията. Но тя приветства дискусията за въвеждането на индивидуалната конституционна жалба, тъй като тя развива духа на Конституцията. Според проф. Начева трябва да се разпише в кои случаи е възможно индивидуалното сезиране и кой ще филтрира сигналите, за да не се превърне КС в четвърта съдебна инстанция.

Според бившия конституционен съдия проф. Емилия Друмева допустимостта на двойното гражданство за народен представител е обект на Велико народно събрание, тъй като засяга целия конституционен модел.

„Вече не се обсъжда дали да има или не конституционна жалба, защото правата на гражданите, записани в конституцията, заслужават защита. И всеки, който счита, че е засегнато негово право, записано в Конституцията, следва да може да се обърне към КС, след като са изчерпани всички правни средства”, подчерта проф. Друмева.

Проф. Васил Мръчков препоръча първо да се направи допитване до политическите сили има ли воля за такава промяна в конституцията. Той обърна внимание, че въвеждането на индивидуалната конституционна жалба би увеличило много разходите на КС.

На срещата присъстваха и българи с двойно гражданство. Емилия Гигова, която е с българско и френско гражданство, заяви пред комисията, че има усещането,  че  българите с двойно гражданство не са представени и не са равнопоставени. Тази дискусия ми дава надежда, че нещата може да се случат и че в парламента може да има депутати, които могат да представят моите интереси, каза Гигова.

„Изповядвам два принципа – всичко е възможно, ако има воля за това, и второ – че всичко е политика”, обобщи на финала Константин Пенчев, национален омбудсман. Той изрази мнение, че ако българите в чужбина, където и да се намират те, желаят да бъдат съпричастни с живота в България, трябва да направим така, че всички те да се чувстват приобщени.

Пенчев не споделя мнението, че КС съд ще е претрупан от индивидуални жалби, тъй като в момента институцията, която представлява, също има право да сезира конституционните съдии, но гражданите не злоупотребяват с това. Големият въпрос според него е какво да може да се обжалва индивидуално в КС.

Председателят на комисията Мая Манолова благодари на всички участници и ги увери, че дискусията няма да остане без последици. Пълната стенограма от обсъждането и резюме ще бъдат изпратени на парламентарните групи. И ако те бъдат убедени, могат да поискат промяна в Конституцията, каза на финала Мая Манолова.