Комисията по труда и социалната политика не подкрепи промените в Закона за семейни помощи за деца и в Кодекса на труда, внесени от Волен Сидеров и група народни представители.

С измененията в Закона за семейни помощи за деца се предлага въвеждането на възрастов праг от 18 години за получаването на помощи при бременност и за отглеждане на деца. Така според вносителите  ще се елиминира или драстично намали детската раждаемост до 18-годишна възраст, поради липсата на икономически и финансов мотив за раждане преди тази възраст. Ще се спре или намали  явлението  - деца да раждат деца, за които да се грижат всички работещи, както и ще се подпомогне интеграцията на малцинствата чрез прекъсване на линията за раждане на обречени деца в многолюдни семейства без доходи, които по финансови и други причини не могат да осигурят начален старт на подрастващите, пише в мотивите на вносителите.

При обсъждането от Коалиция за България определиха предложението като дискриминационно. Не може да се вменява вина на децата, като те бъдат лишавани от средства, каза Валентина Богданова. Народният представител от ПП Атака Илиан Тодоров заяви, че законопроектът е насочен срещу всеки български гражданин, който си мисли, че може да превърне в бизнес раждането на деца от деца.

Промените в Закона за семейни помощи за деца бяха подкрепени от един народен представител, седем се въздържаха и седем бяха против.

Комисията по труда и социалната политика не подкрепи и промените в Кодекса на труда, внесени от Волен Сидеров и група народни представители. Един народен представител гласува „за” и 17 се въздържаха.

Измененията предвиждат Министерският съвет да определя минималната работна заплата за страната, която не може да бъде по-малка от средната минимална работна заплата за държавите от Европейския съюз. Предлага се кабинетът да определя видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения и на обезщетенията по трудовото правоотношение, доколкото не са определени с този кодекс, които не може да са по-малки от средните за ЕС.

В момента България е на последно място по този показател сред страните от ЕС, отбелязват в мотивите си вносителите. Те цитират данни на ЕВРОСТАТ от януари 2012 г., според които разликата в минималната работна заплата за България и за Люксембург достига 13 пъти, а в Ирландия, Нидерландия и Белгия е около 10 пъти по-висока от българската. Средства за реализирането на изменението може да се намерят чрез преструктуриране на държавния бюджет, преразглеждане на договори за концесии, въвеждане на по-високи корпоративни данъци, както и на данък лукс по примера на много от държавите членки на ЕС, смятат вносителите.

При представянето на мотивите Илиан Тодоров от Атака отбеляза, че българи напускат страната заради ниските заплати и определи ниското заплащане в България като една от заплахите за националната сигурност. От Министерството на труда и социалната политика посочиха, че на този етап икономическата ситуация в страната не позволява такова рязко увеличаване на минималната работна заплата. Ако се приемат предлаганите изменения, ще бъдат необходими 28 млрд. лева.