Михаил Миков: Били сме европейци още преди да се появим на европейската политическа карта като самостоятелна държава

2 май 2014 г.

Изявление на председателя на Народното събрание по повод 138 години от Априлското въстание

Заветът на Оборище е, че макар и в беда, и в условия на чуждо господство, ние сме намерили сили. На първо място – да се опълчим. И на второ – да отправим едно послание за бъдеща толерантност, въпреки че на Оборище не се коментира каква ще бъде бъдещата българска държава, а се взима само решение за въстание. На Оборище всъщност се взима общо решение, че България ще бъде една цивилизована и толерантна европейска държава, която няма да преследва онези, които са преследвали по-голямата част от населението си. В решенията на делегатите на Оборище нямаше мотив за отмъщение.

Заветът на Оборище е, че всичко в народните дела, в бъдещата държава трябва да бъде осъществено чрез народни представители, чрез избраници. В Оборище няма богати и бедни, а избрани. Основният принцип на Оборище е избираемостта.

Така че, днес, 138 години след Оборище и Априлската епопея, можем да кажем, че ние сме европейци не само географски. Нашият европеизъм не е само с Борис Кръстителя, Симеон Велики, Иван-Асен и Калоян. Нашият европеизъм е тъкмо тази идея за равенство. Дълбоко залегнали в българската психология, традиция и история са идеите за общност, за равенство. Нека отново да кажем, че по онова време това е най-могъщата европейска идея. И тя е не само идея, тя е идеал на просветения европейски свят. Априлци – и преди тях делегатите на Оборище – в исторически план са в еднаква степен европейци като дейците за обединението на Италия, за освобождението на Ирландия, за съпротивата в Полша, както и в другите балкански страни. В това отношение трябва да повторим за сетен път, че сме били европейци още преди да се появим на европейската политическа карта като самостоятелна държава.

Решението на всички събрани на Оборище – да има смъртно наказание за тези, които насилват жени, деца и мирно население, независимо от какъв етнос и вяра са те. Това е един велик принцип, който не е спазван в национално-освободителната традиция на много други европейски народи.

Делото на делегатите в Оборище е пример и ориентир за нас днес – особено, когато сме изправени пред сложни нови предизвикателства. Озарени от неугасващата светлина на Оборище, днес ние сме длъжни заедно да намираме най-добрите решения за България и добруването на народа ни.