Проектът за Наказателен кодекс може да бъде добра основа за приемането в обозримо бъдеще на изцяло нов кодекс, заяви председателят на Комисията по правни въпроси Четин Казак на 24 юни 2014 г. по време на общественото обсъждане на проекта с представители на професионалната юридическа общност и академичните среди. Дискусията по проекта за Наказателен кодекс, внесен от Министерския съвет на 31 януари 2014 г., беше организирана от Комисията по правни въпроси и Министерство на правосъдието.
Четин Казак отбеляза, че за първи път през последните 20 години в Народното събрание има внесен проект на изцяло нов Наказателен кодекс. Той подчерта, че представители на 42 неправителствени организации са изразили становища на първото обсъждане на проекта през март и изрази надежда, че дискусията с представителите на професионалните среди по проекта ще бъде полезна и интересна.
Председателят на Комисията по правни въпроси благодари на всички експерти, които са участвали в разработването на проекта за нов Наказателен кодекс. Благодарни сме за всички изказани становища, те ще бъдат взети под внимание в бъдещата работа по проекта в Народното събрание, подчерта Четин Казак.
Вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова отбеляза, че проектът на нов Наказателен кодекс е резултат на процес, започнал преди 5 години. Тя подчерта, че пред законодателната власт стои отговорната задача да подкрепи усилията за продължаване на реформата в съдебната система, защото по думите й реформи се започват лесно, но трудно се приключват.
След изказването на становища от професионални гилдии, Зинаида Златанова коментира, че ако професионалната общност и практиците не виждат нужда и назряла необходимост от приемането на нов Наказателен кодекс, може да се направи опит по-добре и по-ефективно да се работи и по сега действащия кодекс.
Ръководителят на групата, подготвила проекта за нов Наказателен кодекс, проф. Александър Стойнов заяви, че ще бъде неправилно работата по проекта бъде изоставена на този етап. В момента в българската правна система действат 12 или 13 кодекса и единственият кодекс, който не отговаря на закона за нормативните актове по своята форма и структура, е действащият Наказателен кодекс, посочи той. По думите му поне 540 параграфа трябва да има проектът за изменение на сегашния кодекс, за да се запази действащият закон и да бъде приведен в съответствие със закона за нормативните актове.
Заместник-председателят на Върховния касационен съд Павлина Панова изрази благодарност към групата, работила по проекта, но заяви, че промените в наказателно законодателство могат да се постигнат и с изменение на сегашния кодекс. Според Емилия Недева от Висшия адвокатски съвет в проекта има отявлено противоконституционни текстове, както и такива, които не съответстват на практиката на Европейския съд. По думите й е необходимо много да се работи по проекта или да се пристъпи към подготвянето на изцяло нов.
Заместник-председателят на Наказателното отделение на Софийския апелативен съд Петя Шишкова посочи, че наказателното правораздаване действително има нужда от промени, но в проекта за нов Наказателен кодекс няма никаква нова концепция. Защо е необходимо да се работи нов кодекс, след като няма нова концепция, попита тя. Становището на моите колеги е, че безспорно има нужда от промени, но те могат да бъдат направени с изменения в сегашния Наказателен кодекс, допълни Шишкова. Председателят на Софийската адвокатска колегия Петър Китанов изрази несъгласие с внасянето на проекта в Народното събрание без преди това да е направено широко обществено обсъждане и без консултации с професионалните среди.
Пенка Богданова от Върховната касационна прокуратура посочи, че нов Наказателен кодекс ще гарантира нова структура и по-лесна ориентация в самия текст на закона. Този проект в значителна степен отговаря на обществените потребности от нов Наказателен кодекс, подчерта тя и допълни, че новата структура не може да бъде постигната без приемането на нов кодекс. Председателят на Асоциацията на прокурорите Евгени Иванов също подкрепи създаването на нов Наказателен кодекс и посочи, че е положен огромен труд и той е в правилната посока. По думите му обаче е необходимо да се работи още много, за да се получи толкова добър продукт, който да замени сега действащия кодекс. Това становище подкрепи и заместник- председателят на Камарата на следователите в България Владимир Петров.
Надявам се общото решение да бъде за продължение на дискусията на професионалната общност и за създаване на продукт, който да улеснява, а не да затруднява правоприлагането на закона, посочи Ваня Савова, член на Централния съвет на съюза на юристите в България.