Комисията по бюджет и финанси подкрепи и ще предложи на 42-рото Народното събрание да приеме на първо четене  законопроекти за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансови отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, внесени съответно от Георги Кадиев и група народни представители и от Йордан Цонев. Целта е да се постигне по-голяма публичност, а икономическата среда в ключови отрасли за България да бъде по-прозрачна.

Народният представител от ПГ на Коалиция за България Георги Анастасов отбеляза, че основната идея на промените е да се разшири обхватът на офшорните фирми с ясна легитимност и реални собственици с още три сфери. Например при обявяване на обществена поръчка и влизане в договорни отношения с държавата, с общините или с дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала им. Преложението засяга и случаите за смесени компании, които са с неназован собственик, да не получават клас А, Б, В и приоритетни проекти по Закона за насърчаване на инвестициите. Не на последно място всички публични дружества трябва да бъдат с ясен собственик, за да не се създават предпоставки за съмнения, спекулации и скрита собственост.

Председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Йордан Цонев уточни, че българското законодателство трябва да навлезе в тази материя с цел изчистване на икономиката от прането на пари и от избягването на данъчно облагане. Той допълни, че с  проекта в чл. 3 се предвижда промяна по отношение на забраните спрямо дружествата в обхвата на закона. По думите му става въпрос за близо 30 области, в които е забранено участието на офшорни фирми, освен ако те не декларират истинския си собственик по описания в закона надлежен ред. Трябва да е ясно на участниците в капитала на съответната фирма кой е истинският собственик и дали са коректни счетоводните, данъчните показатели, дали се осъществява пране на пари, коментира Йордан Цонев. Промените в  предложения от него законопроект предвиждат също така информацията от специализирания регистър да се предоставя при поискване само на компании, в които участват дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, Националната агенция за приходите,  Държавната агенция „Национална сигурност“, специализираните регулаторни органи (Българската народна банка, Комисията за финансов надзор), както и останалите компетентните органи по смисъла на закона.

Предлага се получената от регистъра информация да може да се ползва от лицата, органите и служителите, на които е предоставена, само за целите на осъществяваната от тях дейност по закон, при опазване поверителността на личните данни на действителните собственици.

Народните представители от ПГ на ПП ГЕРБ не участваха в гласуването, като Менда Стоянова заяви, че представените промени в закона са без оценка на въздействието, която е в състояние да предотврати грешки в прилагането му. Според нея не е ясно дали всичко, което се предлага, е рационално и дали отговаря на нуждите на обществото.

В рамките на своето заседание Комисията по бюджет и финанси подкрепи със  7 гласа „за” и 1 „въздържал се” и ще предложи на Народното събрание да приеме на първо четене законопроект за небанковите финансови институции, предоставящи кредити на потребителите, внесен от народните представители Йордан Цонев и Румен Гечев. Законопроектът предвижда издаването на лиценз за всяко дружество, което предоставят потребителски кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове и други възстановими средства. Предлага се свидетелството да се издава от Комисията за финансов надзор, която и в момента осъществява регулацията и надзора на небанковия финансов сектор. Това предвиждат и най-добрите европейски практики, подчерта народният представител от ПГ на Коалиция за България Румен Гечев. Изключително важно е, че Комисията за финансов надзор има възможност да утвърждава общите условия на договорите, по които небанковите институции ще отпускат кредити на гражданите, добави той.

Председателят на Комисията по бюджет и финанси в 42-рото Народното събрание Йордан Цонев отбеляза още, че към тези стопански субекти се предвиждат високи изисквания – собствен капитал от поне 1 милион лева, чистота на капитала, квалифицирано дялово участие и др. Опитваме се да направим така, че този сектор да бъде с ясен и добре регулиран регламент, с ежедневно проследяване на дейността му, за да отговорим на интереса на българското общество, завърши той.