Председателят на Народното събрание Цецка Цачева участва в тържествената церемония по полагане на венци пред паметника на Незнайния воин в памет на загиналите български войници и офицери по време на Първата световна война. „Днес е ден на памет и преклонение пред величието и героизма. Днес се прекланяме пред нашите деди. Правим го не само, за да не забравим пътя, по който сме тръгнали, но и да не загубим посоката, в която отиваме”, заяви в словото си председателят на парламента.

В церемонията участваха президентът Росен Плевнелиев, министърът на отбраната Николай Ненчев, народни представители, военни, ветерани.

На тържествен концерт от 18.00 часа в зала „Св. София” на Народното събрание, пл. „Княз Александър Първи” № 1 ще бъдат представени книгата и музикалният диск „Бойните маршове на честта и славата на България”. Изданията, посветени на 100-годишнината от Първата световна война, ще бъдат поднесени на публиката в изпълнение на  Академичен мъжки хор „Гусла” с ръководител академик Валентин Бобевски.

Събитията са под патронажа на председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Празникът на Бойните маршове на честта и славата на България е съвместна инициатива на Народното събрание, Министерството на отбраната, Столична община, военно-патриотичните, обществени и родолюбиви съюзи и агенция и радио „Фокус”.

Слово на председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева на тържествената церемония по полагане на венци пред Паметника на Незнайния воин в памет на загиналите български войници и офицери по време на Първата световна война

27 ноември 2014 г.

Уважаеми господин Президент,
Уважаеми господин министър,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми господа генерали, офицери и сержанти,
Уважаеми офицери и сержанти от запаса и резерва,
Ваши Превъзходителства,
Родолюбиви българи,

Паметта за загиналите за Отечеството е паметта на народа ни. Тя е миналото, без което не можем да имаме бъдеще. Тя носи славата и честта на България, нейната вечност и величие.

Днес сме тук, за да сведем глава и да отдадем почит пред тази памет – на загиналите български войници и офицери по време на Първата световна война. И да се поклоним пред тяхната безпримерна саможертва, себеотрицание и героизъм.

Не само при повод, но ежедневно, винаги – както в мигове на подем, така и във време на трудности и изпитания, наш дълг е да си припомняме чутовния подвиг на дедите ни. Защото те дадоха живота си за Отечеството, удивлявайки света със своето мъжество, сила и патриотизъм. Сливница, Одрин и Тутракан, Люле-Бургас, Чаталджа, Булаир, Карапелит, Чеган, Завоя на Черна и Дойран и още стотици са имената на българската бойна слава. Тях можем да изредим, тях познаваме от българската история. Но не можем да направим същото с имената на стотиците и хиляди български войници, загинали понякога безименни, по бойните полета за честта и славата на Родината.

И нека никога не забравяме, че те оставиха костите си по бойните полета в името на националния идеал, положен още във времето на българското Възраждане – обединена България. Тази величава национална цел е обединявала целия български народ през годините. Тя е била национален и личен идеал за всеки българин. Тя е била част от програмите на всички политически партии и правителства към онзи момент.

Драги сънародници,

Днес честваме силата на непобедимия български дух. Близо столетие в сърцата си българите носим химна на българската армия „Велик е нашият войник”. Няма по-истинска българска войнишка песен от тази, родена край Охрид през 1916 г. На българските позиции младият офицер подпоручик Константин Георгиев от 23-ти пехотен Шипченски полк пише стихотворението, а войникът Михаил Шекерджиев само за една нощ композира музиката. И песента, изпята от спонтанен войнишки хор, зазвучава за първи път в самото сърце на Охрид.

Днес е ден на памет и преклонение пред величието и героизма.

Днес се прекланяме пред нашите деди. Правим го не само, за да не забравим пътя, по който сме тръгнали, но и да не загубим посоката, в която отиваме.

Уважаеми дами и господа,

Силата и величието на България винаги се корени в несломимия български дух.

Те са неизчерпаемият извор на нашата гордост. Те са нашето основание за европейско самочувствие.

Пред величието на героите, пред падналите за свободата на България дължим поклон!

Нека сведем глави!