Председателят на Народното събрание Цецка Цачева и народни представители почетоха Деня на Тракия и 102-ата годишнина от Одринската епопея. Честването, организирано от Съюза на тракийските дружества в България и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, се състоя на 26 март 2015 г. при Паметника на Одринци в София.

В словото си пред присъстващите председателят на парламента подчерта, че Одринската епопея е висок връх в борбата за национално освобождение и обединение. Одринската епопея е една и историческата истина ни задължава да я честваме такава, каквото я разкрива нейната най-дълбока същност, посочи Цецка Цачева. Славното превземане на Одринската крепост през Балканската война издига името на България и прославя българското войнство не само в Европа, но и по всички части на света, добави тя.


СЛОВО

на председателя на Народното събрание Цецка Цачева на тържественото поклонение, посветено на Деня на Тракия и 102 години от Одринската епопея
 
26 март 2015 г., 11.00 часа, Паметник на Одринци

Уважаеми дами и господа,
Уважаеми организатори от Съюза на тракийските дружества, Столична община и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва,
Скъпи тракийци, гости и приятели,
Родолюбиви българи,

В ден като днешния, когато отбелязваме 102 години от Одринската епопея и честваме Деня на Тракия, оживява образът на историческите събития от онази съдбовна година – тук, пред паметника на Одринци.

Одринската епопея е една и историческата истина ни задължава да я честваме такава, каквото я разкрива нейната най-дълбока същност – висок връх в борбата за национално освобождение и обединение.

Затова днес сме тук, за да сведем глава и да се преклоним пред възторжения безкористен героизъм на онези наши предци – хилядите българи, тръгнали да освободят поробените си братя и водени от идеята за реализирането на една голяма, на една велика национална кауза.

Правим това не само, за да не забравим пътя, по който сме вървели. Но и да не загубим посоката, в която отиваме.

Затова именно трябва да помним тази свята дата – 26 март 1913 г. Деня, в който пада Одринската крепост, която се е считала за непревземаема. Деня, в който тези земи се освобождават от робство и се присъединяват към България.

Едва ли ще преувеличим, ако кажем, че това е една от най-блестящите победи на българската армия, донесла свободата на тракийските българи.

Славното превземане на Одринската крепост през Балканската война издига името на България и прославя българското войнство не само в Европа, но и по всички части на света.

Искрено убедени в светостта и правотата на своя голям български идеал, нашите войници разгромяват противника. Турците са принудени да развеят бяло знаме. Комендантът на крепостта Шукри паша е пленен и предава сабята си на командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: „Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои”.

И днес все още със същата сила ни вълнуват думите на командира на българските сили на източния сектор ген. Георги Вазов, който възкликва след победата: „Това е вече сън. Сън чудесен. Сън наяве! Подобни сънища се повтарят след столетия”.

Превземането на Одрин слага практически края на Балканската война. В обсадата на непревземаемата крепост българите за пореден път показват своята изключителна смелост и безпределен патриотизъм. В името на националния идеал родната армия извършва нечувани подвизи, които завинаги ще останат в сърцата на целия народ.

Точно затова този ден ние честваме наред с най-големите събития в нашата история. За съжаление, това продължава много кратко.

Одринската епопея обаче не е и не трябва да се оценява като безцелна саможертва. Защото тя е закономерно продължение на борбата за национално освобождение и обединение.

Не само при повод, но ежедневно, винаги – както в мигове на подем, така и във време на трудности и изпитания, наш дълг е да си припомняме чутовния подвиг на дедите ни. Защото те дадоха живота си за Отечеството, удивлявайки света със своето мъжество, сила и патриотизъм.

Нека никога не забравяме, че те оставиха костите си по бойните полета в името на националния идеал, положен още във времето на българското Възраждане – обединена България.

В името на великата национална кауза, която неизменно е обединявала нас – българите, през годините.

Заради нея, заради свободата на България, трябва да тачим паметта на героите. Да помним как рамо до рамо са спирали врага. Как по-късно строителите на държавата ни са я градили с общата мисъл, че България трябва да е дом за всички нас. Да си спомним не времена на разделение, а времена на единение.

Скъпи приятели,

Точно тук е мястото да си припомним думите на големия български политик, държавник и дипломат Атанас Буров:

„Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, да се надява и да действа…“

Нека послушаме неговия завет. Защото днес отново ни е нужно обединение в пътя към съзидание на настоящето. Нужна ни е мъдрост и отговорност за градежа на бъдещето!

Поклон пред подвига на българските воини, паднали край Одрин и из тракийските полета! Нека е вечна паметта на героите!