Клисурци напоиха с кръвта си земята и от нея поникна чудният плод на свободата. С тези думи председателят на Народното събрание Цецка Цачева се обърна към участниците в отбелязването на 139-ата годишнина от Априлското въстание в Клисура. По думите й има селища в България, в землището на които срамът никога не е стъпвал. Те са темелът на историята ни, те са същността на геройството, такова селище е Клисура, заяви председателят на парламента.

„В далечната 1876 г. клисурци отсякоха един клон от дървото на българщината, направиха си от него ятагани и пищови и се опълчиха срещу вековния поробител. Те щедро дариха на своите сънародници чудния плод на свободата и завинаги им дадоха правото да носят в душите си чувството за национално достойнство“, отбеляза Цецка Цачева.

Според председателя на Народното събрание няма българин, който при спомена за Априлското въстание да не си припомня името на Никола Караджов, донесъл в града кървавото писмо на Каблешков; да не носи в съзнанието си представата за черешовото топче, за  Боримечката; да не се сеща за клисурската местност „Зли дол”, за неравния бой с многобройния башибозук и опожаряването на Клисура.

В посланието си по повод 139-ата годишнина от Априлското въстание Цецка Цачева отбеляза, че дори когато животът е тежък, а пътят към благоденствието дълъг и труден, ние не трябва да забравяме, че притежаваме едно неизмеримо богатство – нашата национална свобода. По думите й Априлското въстание е пропито с кръвта на много клисурци и затова Клисура завинаги ще остане символ на геройството.

Председателят на парламента Цецка Цачева и народни представители участваха в тържествата на 1 май 2015 г. в Клисура по повод годишнината от Априлското въстание. Те поднесоха цветя на паметника на водача на въстанието в Клисура Никола Караджов. Беше представена и възстановка на моменти от въстанието в Клисура.

СЛОВО
на председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева към гражданите на Клисура по повод 139-та годишнина от
АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

Уважаеми дами и господа,
Уважаеми гости на Клисура,
Скъпи сънародници,
Родолюбиви българи,

Изминаха 139 години от онова историческо събитие, което народният поет Иван Вазов оцени с думите – „Епопея тъмна, непозната нам/ епопея пълна с геройство и срам…”. Историята изтри срама и възкреси спомена за геройството. Но има селища в България, в землището на които срамът никога не е стъпвал. Те са темелът на историята ни, те са същността на геройството. Такова селище е Клисура!

Скъпи приятели,

Има ли българин, който при спомена за Априлското въстание да не си припомни името на Никола Караджов, донесъл в града кървавото писмо на Каблешков; да не носи в съзнанието си представата за черешовото топче, за  Боримечката? Да не се сети за клисурската местност „Зли дол”, за неравния бой с многобройния башибозук и опожаряването на Клисура? Не звучат ли със страшна сила и днес думите на възрожденската песен „Топчето пукна”: „Пустите клисурци/ станали московци”…

Клисурци останаха българи. Те отсякоха един клон от дървото на българщината; направиха си от него ятагани и пищови и се опълчиха срещу вековния поробител. И напоиха с кръвта си земята… А от тази земя поникна чудния плод на Свободата. Клисурци вкусиха от него, щедро го дариха на своите сънародници и завинаги им дадоха правото да носят в душите си чувството за национално достойнство!

И когато животът е тежък; битието ни – бедно; пътят към благоденствието – дълъг и труден, не трябва да забравяме, че притежаваме едно неизмеримо богатство – нашата национална свобода. Тя е съкровище, платено с много кръв. Априлското въстание бе пропито с кръвта на клисурци  – и Клисура завинаги ще остане символ на геройство.

Вечна слава на героите!