Само тук, потапяйки се в атмосферата на Оборище, ние можем да размислим за пътищата, нишките, които тръгват от него и които водят към Свободната, Независима и Развиваща се България, в която живеем днес. Защото решенията, които пратениците на българите вземат на Оборище преди 139 години, определят цялото по-сетнешно наше развитие. Това заяви председателят на Народното събрание Цецка Цачева в словото си пред гражданите, събрали се да отбележат  годишнината от Априлското въстание в местността „Оборище“.

Може би най-важното от тях е общонародните работи да бъдат общо решавани, заяви председателят на Народното събрание. По думите й  демократичната жилка на българския народ, изявявала се през годините в различни форми – от общинско самоуправление до читалищна дейност – намира на Оборище своето най-ярко предосвобожденско потвърждение.  Според Цецка Цачева демократичната жилка на народа ни днес е не само още жива, днес тя е двигател на нашето развитие. В словото си председателят на Народното събрание припомни, че на Оборище пратениците на българския народ общо вземат решението за въоръжена борба за свобода и  в същото време всички събрани на Оборище решават да има еднакво наказание за онези, които насилват жени, деца и мирно население, независимо от какъв етнос и вяра са те. В някакъв смисъл, заяви Цецка Цачева, преди да са станали европейци, на Оборище българите прогласяват европейските идеи на хуманизъм и толерантност. По думите й на практика там се взима общо решение, че България ще бъде една цивилизована и толерантна европейска държава, която няма да преследва своите граждани по верски или етнически признак.

Така, белязани от българската толерантност и демократизъм,  от Оборище тръгват нашата свобода, нашата независимост, нашата държавност, заяви председателят на Народното събрание. Тя допълни, че днес България е член на Европейския съюз и тъкмо тук, на Оборище, можем да си кажем, че въпреки превратностите, българите са се постарали да изградят една държава на свободни, знаещи и можещи хора.

Председателят на парламента присъства на тържествения молебен-водосвет и участва в поклонението пред паметника „Оборище“. На поклонението присъстваха народни представители, общественици и много граждани. Поднесени бяха цветя на паметника „Оборище”. И тази година по традиция беше връчена наградата „Оборище”, учредена от Сдружението на възрожденските градове и общности „Възраждане за XXІ век“. Националната награда "Оборище" за 2014 г.  получи председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров. Отличието се присъжда всяка година за принос в съхраняването и утвърждаването на българската духовност.




Уважаеми дами и господа,

Уважаеми участници и гости в събора-поклонение на местността „Оборище”,

Родолюбиви и горди българи,

От много време вече на тази дата тук се стичат хора от различните краища на Свободна България. Ние, потомците, идваме на Оборище не само за да си припомним какво се е случило тук, не само за да отдадем почит към предците. Тук, потапяйки се в атмосферата на това място, ние можем да размислим за пътищата, нишките, които тръгват от него и които водят към Свободната, Независима и Развиваща се България, в която живеем днес.

Защото решенията, които пратениците на българите вземат на Оборище преди 139 години, определят цялото по-сетнешно наше развитие.

Може би най-важното от тях е общонародните работи да бъдат общо решавани. Демократичната жилка на българския народ, изявявала се през годините в различни форми – от общинско самоуправление до читалищна дейност – намира на Оборище своето най-ярко предосвобожденско потвърждение. Демократичната жилка на народа ни днес е не само още жива, днес тя е двигател на нашето развитие.
За много неща можем да размишляваме на това място. На Оборище пратениците на българския народ общо вземат решението за въоръжена борба за свобода. В същото време всички събрани на Оборище решават да има смъртно наказание за онези, които насилват жени, деца и мирно население, независимо от какъв етнос и вяра са те. В някакъв смисъл преди да са станали европейци, на Оборище българите прогласяват европейските идеи на хуманизъм и толерантност, на практика там се взима общо решение, че България ще бъде една цивилизована и толерантна европейска държава, която няма да преследва своите граждани по верски или етнически признак.

Така, белязани от българската толерантност и демократизъм,  от Оборище тръгват нашата свобода, нашата независимост, нашата държавност.

Днес България е член на Европейския съюз. И тук, на Оборище, можем да си кажем, че въпреки превратностите, българите се постарахме да изградим една държава на свободни, знаещи и можещи хора.
А поглеждайки напред мисля, че и ние, и следващите поколения ще се постараем да работим за една процъфтяваща Родина – България.