Изказване на председателя на Народното събрание Цецка Цачева

Изправяме се тук – на това място, белязано с насилие, зловещи примери на бездушие и жестокост. Десетилетия наред всеки ден тук на изпитание са били подлагани моралните устои и вярата на хиляди хора. В месеците и годините на своя затвор хиляди са търсили своя път към запазването на собственото си достойнство пред лицето на анонимната и безнаказана жестокост. Този остров е бил свидетел на насилие, извращения и предателства, до дъното на които може да стигне човешката деградация, но също така и на истински примери на героизъм и солидарност.
Това място е било замислено като лаборатория за смазване на личността, като зловещо оръжие срещу представителите на опозицията и заплаха срещу всеки, който би се противопоставил на тоталитарния режим. Именно тук по-възрастните затворници, спасявайки живота на по-младите, създадоха мост, който преминава отвъд островите на политическото насилие. Вярата и достойнството на онези, запазили живота на другите, изграждат основите на този мост, което ни дава сили да продължим напред, за да не допуснем никога повече българи да се превръщат в жертви на политическо насилие.
След началото на демократичните промени жертвите на тоталитарния режим – онези, които преодоляха концентрационните лагери, простиха на своите палачи, въпреки че палачите не поискаха прошка. Бившите затворници и репресираните от тоталитарния режим искаха да сложат край на спиралата от омраза, страх и насилие, чрез която тоталитаризмът ограбваше човешкия живот. Отговориха им със забрава, с подмяна на паметта за стотиците загинали и стотиците хиляди, чиито живот и съдби бяха разрушени.
Ние обаче избираме да помним. Да помним престъпленията и политическото насилие, за да не ги допуснем никога повече. Избираме върховенството на закона пред политическото насилие във всичките му форми. Избираме да съхраним паметта на загиналите и да предадем почитта си към тях на следващите поколения като опора на демокрацията и защита на човешкото достойнство. И от този наш избор зависи как ще продължим да изграждаме нашата национална общност. Чрез  колективна и гузна забрава, или като пълноценна и достойна общност на паметта.

Скъпи гости,
Насилието е нетрайно. Съхранената памет за силата на човешкия дух е победа над насилието. Нека заедно преминем по мостовете между поколения, издържали на толкова изпитания и съмнения.     Нека пренесем с нас вярата и достойнството, които са ни така необходими и в днешния ден. Ди ги пренасяме всеки ден – дотогава, докато направим своя морален избор за отстояване правото си на различие. Защото това са основите, върху които ще продължим да изграждаме  бъдещето на България.