Развитието на българското наказателно право не е приключило, то продължава и днес, макар и основите му да са вече положени, заяви председателят на Народното събрание Цецка Цачева на откриването на международна научна конференция „Наказателното законодателство – традиции и перспективи”. Форумът, посветен на 120-ата годишнина от приемането на Наказателния закон от 1896 г., беше организиран на 29 февруари 2016 г. от катедра „Наказателноправни науки” в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.

Днес отново сме изправени пред предизвикателството за създаване на нов Наказателен кодекс, отбеляза председателят на Народното събрание. Задачата ще бъде по-лесна, ако успеем да създадем общоприемлива национална концепция за наказателната политика, която да стане основа за изработването на новия кодекс, подчерта Цецка Цачева. Според нея трябва да си дадем сметка, че националното наказателно право, колкото и да е консервативно, не може да остане изцяло „затворено“ в границите на една държава, защото върху него влияние оказва и големият брой международни договори, по които България е страна.

Съвременните международни стандарти трябва да бъдат отразени в нашето наказателно законодателство и това е гаранция за противодействие на тежки транснационални престъпления, каквито са прането на пари, организираната престъпност, трафикът на хора, оръжия и наркотици и, не на последно място – тероризма, заяви председателят на парламента. По думите на Цецка Цачева тези престъпления поставят на изпитание 120-годишната история на нашето наказателно право. Необходима е адекватна правна регламентация, но и ефективно правоприлагане, така че извършителите на такива тежки престъпления да не избягват правосъдие, добави тя.

Наказателният закон от 1896 г. е натоварен със задачата за изработването на цялостен, завършен закон в сложна материя в условията на липса на законодателни традиции и национален опит в областта на наказателното право, подчерта Цецка Цачева и допълни, че удивителното е, че той се прилага чак до 1951 г. Много от принципите, възприети в него, са валидни и до днес и в този смисъл 120 години не са толкова много, макар че пътят, който сме извървели е дълъг.