Днес се прекланяме пред всеотдайността, патриотизма, куража и мъжеството на онези българи, събрали се в тази местност, за да положат клетва за вярност пред народа си, подчерта председателят на Народното събрание Димитър Главчев на националния събор-поклонение в местността "Оборище" по повод 141-та годишнина от Априлското въстание.

Ако сме запазили в сърцата си поне малко от техния възрожденски плам, себеотрицание и родолюбие, ако се водим в работата си от общия интерес, то ние – днешните депутати, можем да претендираме за правото да бъдем народни избраници, отбеляза в словото си председателят на парламента. За това е необходима отговорност пред народа ни, зрялост и воля да се търси общото, да се открива полето на съгласие, да се формулират обединителните цели, заяви още той.

Председателят на парламента отбеляза, че от Оборище тръгва най-паметният и трагичен път в нашата история – този на Априлци. По думите му оборищенци, определяни като първите български депутати, изразяват настроенията, стремленията и надеждата на цял народ, готов да направи последната стъпка в своето Възраждане – да защити правото си да има собствена държава.

Делегатите на събранието произлизат от всички съсловия, но са свързани от една цел – свободата и съдбовното решение – българите да въстанат, вземат единодушно, припомни Димитър Главчев. Те дават ясна заявка за ценностите, на които ще се гради тяхната България – свобода и права на личността, равноправие на народностите, защита на националните интереси, допълни той.

Председателят на Народното събрание Димитър Главчев участва в тържествата по повод 141-та годишнина от Априлското въстание. Стотици българи се събраха на събора-поклонение в историческата местност "Оборище" край Панагюрище. Честването започна с тържествен молебен-водосвет. Поднесени бяха цветя пред паметника „Оборище”. Съборът-поклонение продължава с празнична програма през целия ден.


СЛОВО
на председателя на Народното събрание на националния събор-поклонение в местността "Оборище" по повод 141-та годишнина от Априлското въстание

Уважаеми господа кметове на град Панагюрище и село Оборище,
Уважаеми народни представители,
Ваши Високоблагоговенства,
Уважаеми господин областен управител на Област Пазарджик,
Уважаеми господин председател на Общинския съвет - Панагюрище,
Уважаеми гости на събора-поклонение,
Дами и господа,
Скъпи сънародници,

В тази местност преди 141 години се събират представителите на близо 60 селища от IV Панагюрски революционен окръг, за да заявят категоричната си воля чрез въстание да извоюват свободата си. Към това величествено, затънтено и непроходимо тогава място не водят пътеки, но от него тръгва най-паметният и трагичен път в нашата история – този на Априлци.

Няколко дни заседават пратениците на народа, а думите, които най-често се чуват, са „Да живей”. Както пише участникът в тези събития Тома Георгиев, човешка ръка не е в състояние да опише възторга и чувствата, които ги вълнуват.

По-късно историците и съвременниците ще определят оборищенци като първите български депутати. Тези народни избранници пламенно и отговорно се  заемат с изпълнението на задачата, поставена им от комитетите, които представляват. Избрани демократично, те изразяват настроенията, стремленията и надеждата на цял един народ. Народ, самоосъзнал се и познал своята история, народ, натрупал самочувствие и получил със султански ферман признание за съществуването си и то в своите етническите граници. Народ, вече излъчил будители и апостоли, готов да направи последната стъпка в своето Възраждане – да защити правото си да има собствена държава.

Делегатите на събранието имат съзнанието, че представляват народа си. Те произлизат от всички съсловия, получили са различно образование. Но всички са свързани от една единствена цел – свободата. Затова не са важни споровете и дебатите им, а общият стремеж към независимост и равноправие. Не са важни личностните особености на водачите, а демократичният дух на събранието. Съдбовното решение – българите да въстанат, за да има България, делегатите вземат единодушно. Принципите, които прилагат в това събрание – изборност, демократичност и вишегласие, са в основата на съвременния парламентаризъм. Дадена е и ясна заявка за ценностите, на които ще се гради тяхната България – свобода и права на личността, равноправие на народностите, защита на националните интереси.

Уважаеми сънародници,

Във въстанията няма благоразумие, смята Захари Стоянов. И допълва, че народите, които ламтят за свобода и на които програмата на действия е начертана от самата история, щяха да противоречат на една велика истина, ако бяха седнали да смятат това и онова. Така е и с хората – ако са водени от обща и велика цел, не могат да калкулират личните ползи и вреди.

Затова днес трябва да се преклоним пред всеотдайността, патриотизма, куража и мъжеството на онези българи, събрали се в тази местност, не за да търсят закрила, както са правили дедите им, а за да положат клетва за вярност пред народа си.

Ако сме запазили в сърцата си поне малко от техния възрожденски плам, себеотрицание и родолюбие, ако се водим в работата си от общия интерес, то ние – днешните депутати, можем да претендираме за правото да бъдем народни избраници. За това е необходима отговорност пред народа ни, зрялост и воля да се търси общото, да се открива полето на съгласие, да се формулират обединителните цели.

Макар и неуспяло, Априлското въстание направи възможна свободата.

Поклон пред паметта на героите!