На нас ни трябва по-силен, по-жизнен и по-единен Европейски съюз. Това заяви председателят на Народното събрание Цвета Караянчева пред делегация на Асоциацията на бившите членове на Европейския парламент.
Председателят на парламента посрещна гостите в пленарната зала и обясни, че в нея се водят като във всеки парламент много разгорещени дебати. Цвета Караянчева посочи, че живеем във време с тежки проблеми, които трябва да се решават сега и политиците са тези, които трябва да го направят. Нужно е смело политическо лидерство, подчерта тя.
Председателят на Народното събрание припомни и основния приоритет на нашето председателство на ЕС – Западните Балкани и колко важно е в дневния ред на Съюза да бъде свързаността и инфраструктурата, които ще доведат до спокойствие в региона и в цяла Европа.
Цвета Караянчева информира, че следващата година ще отбележим 140 години от първия български парламент, който е проправил пътя на страната ни към модерна европейска държавност и е образец как представители на българския народ, обединени заедно от общ идеал, могат да работят за постигане на общото благо в името на хората. И днес българският парламент е институция, призвана да взима важни решения за развитието на държавата, като в същото време гласува качествени закони, които да гарантират по-добър живот на гражданите, допълни председателят на Народното събрание.
Членът на Борда на Асоциацията Бригит Лангенхаген, посочи, че задача на страната ни като председател на ЕС е да търси отговор какво искаме на променим и какво да запазим в Съюза. Тя отбеляза, че догодина /2019/ ще се проведат избори за Европейския парламент и моментът е подходящ да започне дебатът по ключови за Европа въпроси.
В началото на срещата на гостите бе представен видеоклипът за българското председателство на Съвета на ЕС.
Асоциацията е създадена преди повече от 10 години, от 2014 г. е поставено началото на традиция представителите на организацията да посещават страните, председателстващи Съвета на ЕС.
Делегацията на Асоциацията на бившите членове на Европейския парламент проведе среща и с председателите на комисиите по външна политика и европейските въпроси Джема Грозданова и Кристиан Вигенин. По време на разговора бяха поставени и обсъдени въпроси, свързани с приемането на България в Шенген и с финансовата рамка на Европейския съюз след Brexit. Бяха засегнати и отношенията на България и на европейската общност с Русия и Турция.
Основният ни външнополитически приоритет в момента са възможностите за европейска перспектива на страните от Западните Балкани, подчерта председателят на Комисията по външна политика Джема Грозданова и допълни, че работата по тази тема ще продължи и по време на председателството на Съвета на ЕС от Австрия и Румъния. Ако Европейският съюз е наистина глобален политически фактор, няма как да изпусне от погледа си Западните Балкани, отбеляза тя.
Кристиан Вигенин запозна чуждестранните гости с дейността на оглавяваната от него Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, както и с работата на законодателната институция за въвеждането на европейско право. Той допълни, че парламентарната комисия следи за това дали новото законодателство, което се предлага, съобразява принципите на пропорционалност и субсидиарност. По отношение на приемането на България в Шенгенското пространство Кристиан Вигенин отчете, че страната ни отдавна е изпълнила всички изисквания и това е признато от Европейската комисия, Европейския парламент и от почти всички страни-членки в Европейския съюз. В същото време България доказа, че по един отличен начин контролира външната граница на ЕС и нашето участие и пълният достъп до механизмите на Шенген ще даде повече сигурност на пространството, добави той.
Народният представител и заместник-председател на Комисията по европейски въпроси и европейските фондове Петър Петров заяви, че няма българин, който да не оценява ролята на средствата от общия европейския бюджет и кохезионните фондове, които впоследствие чрез различни механизми идват в България. По думите му солидарността е изключително важна в ЕС и оставянето на страната ни извън Шенген води до сериозни загуби и вреди за българската икономика.