Бъдещето на Кохезионната политика на ЕС през новия програмен период 2021-2027 г. и участието на България в преговорния процес беше основна тема на заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. В дискусията участваха депутати, представители на България в Европейския парламент, вицепремиерът Томислав Дончев, постоянният представител на България към ЕС Димитър Цанчев, членове на Икономическия и социален комитет, представители на националната делегация на България в Комитета на регионите на Европейския съюз, ръководството на Националното сдружение на общините в България, представители на Централно координационно звено към Администрацията на Министерски съвет, както и членове на Обществения съвет към КЕВКЕФ.

В началото на заседанието заместник-председателят на Народното събрание и доскорошен председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Кристиан Вигенин изрази удовлетворението си, че комисията продължава традицията по важни за България теми да инициира дискусии между всички фактори, които имат отношение към създаването и отстояването на българските позиции в европейските институции. Ефективността на България в европейските институции зависи от това доколко има достатъчно широко споделяне на информацията и позициите и отстояването им от нашите представители в различните институции, подчерта той. В областта на Кохезионната политика много от важните за България въпроси, благодарение и на усилията на представителите на изпълнителната власт, в последните години намират място в официалните предложения и надявам се в крайните решения, добави Кристиан Вигенин. Само единни, само заедно ще можем най-добре да защитим българския национален интерес в ЕС, заяви той.

Вицепремиерът Томислав Дончев посочи, че кохезионният пакет за новия програмен период се очертава да бъде около 320 милиарда евро, което е с около 10 процента намаляване на европейско ниво. За България за следващия програмен период се очаква увеличение с около 8 процента, което означава около 9 милиарда евро финансиране от европейска страна, уточни той.

Въпреки значимото финансиране от началото на членството ни в ЕС, не сме успели да редуцираме разликите между регионите, коментира Томислав Дончев и допълни, че имаме пет пъти разлика между най-богатите и бедните райони. Според него отговорът не е "дайте повече пари на по-бедните региони", защото „само изливане на пари в бедните региони не гарантира, че нещата се променят“.

Необходимо е да се позволи на местните власти и бизнеса на място да правят общи проекти в зависимост от нуждите и възможностите, които те са идентифицирали, без ограничения на брой и териториален обхват на общините, които могат да участват, смята вицепремиерът.

На тази фаза на програмирането в сферата на иновации, приложна наука и развойна дейност, икономическо развитие, средствата ще бъдат повече, отбеляза Томислав Дончев. Трябва да даваме публично финансиране за уникално лабораторно оборудване, което да бъде от полза и за учените, и за компаниите, но ни трябва и модел, който да гарантира, че това оборудване ще бъде непрекъснато натоварено и че някой ще споделя разходите по поддръжката му, заяви той. Не е добър модел държавата да покрива всички разходи, защото това означава, че това оборудване е важно само за държавата и никой друг не иска да го ползва, посочи Томислав Дончев.

Публичното финансиране не е универсален инструмент, може да носи и ползи, и вреди, отбеляза Томислав Дончев и предупреди, че публично финансиране, което отмества частни инвестиции, има пагубен ефект.

Кохезионната политика не трябва грешно да бъде свързвана само със солидарността, тя е един от инструментите, които трябва да балансират дисбалансите в общия пазар, и докато има общ пазар, трябва да има и кохезионна политика, е мнението на вицепремиера.

На заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове постоянния представител на България към ЕС Димитър Цанчев представи важните за България теми по време на Финландското председателство на Съвета на Европейския съюз.