Народни представители от комисиите по правни въпроси, външна политика, европейските въпроси и контрол на европейските фондове и културата и медиите проведоха дистанционна среща с еврокомисаря по правосъдие Дидие Рейндерс. Събитието се проведе чрез видеоконферентна връзка поради усложнената от COVID-19 международна обстановка. По време на дискусията бяха представени и обсъдени предприетите мерки от страна на институциите в контекста на препоръките и посочените предизвикателства, съдържащи се в Доклада на Европейската комисия относно върховенството на закона в България за 2020 г.

Председателят на Комисията по правни въпроси Анна Александрова представи план с предложени мерки от компетентните институции от изпълнителната, съдебната власт и независимите органи по четирите стълба на доклада на ЕК и по-конкретно – изменения в правосъдната система, правна рамка за борба с корупцията, медиен плурализъм и свобода на медиите, както и други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване. По думите й се предвиждат законодателни инициативи по изменения в Закона за съдебната власт с цел укрепването на институционалния капацитет на Инспектората към Висшия съдебен съвет, както и повишаване на ефективността в извършваните от него проверки. Не на последно място се инициират законодателни инициативи за повишаване на качеството и бързината на съдебните процедури и пълно обезпечаване на достъпа до правосъдие на българските граждани, включително и упражняване на процесуални права в електронна форма. Продължаването на реформата на съдебната система е безусловно свързано с въвеждането на електронно правосъдие, подчерта Анна Александрова и добави, че необходимостта от законодателни промени в процесуалните закони в тази насока се обуславя и от факта, че предстои въвеждането на единната информационна система на съдилищата, както и функционалностите на eдинния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП). Председателят на парламентарната Комисия по правни въпроси посочи още, че единният портал за електронно правосъдие предоставя възможност на участниците в съдебното производство да получават електронни съобщения, призовки и книжа, включително да бъдат уведомявани за определени процесуални действия. Анна Александрова постави акцент върху съвместните усилия заедно с Националното бюро за правна помощ за извършването на анализи относно възможността за понижаване на прага за достъп до правна помощ, освобождаване от съдебни такси на получателите на правна помощ и намаляване на размера на съдебните такси за образуване на производство. 

Предвижда се и създаването на широк дискусионен форум между представители на Министерството на правосъдието и Националният съвет за антикорупционни политики за изработването на законодателство в сферата на лобизма. 

По отношение на правосъдната система председателят на Комисията по правни въпроси потвърди ангажимента на законодателната институция спрямо фигурата на главния прокурор, неговата отчетност и наказателна отговорност, съобразно становището на Венецианската комисия и действащата конституционна рамка. Предстои още оптимизиране на работата на Инспектората към Висшия съдебен съвет, както и преустановяване на публичния достъп до подадените вече декларации от магистрати за членство в професионални организации, подобряване на достъпа до правосъдие и др.

Еврокомисарят по правосъдие Дидие Рейндерс приветства усилията по представените по-горе реформи и потвърди положителното сътрудничество между ЕК и представителите на законодателната и изпълнителната власт в България. По думите му върховенството на закона не може да се приема за даденост и то е ключово за опазване на човешките и европейските ценности. По време на разговора Дидие Рейндерс постави въпроси, свързани с мястото и дейността на главния прокурор, със собствеността и плурализма в медиите, както и с посегателствата върху представители на четвъртата власт. Еврокомисарят по правосъдие отчете и работата от българската страна по Механизма за сътрудничество и проверка. Според Дидие Рейндерс е важно дейностите по реформиране на съдебната система да се консолидират и да не се предприемат стъпки назад. Той постави и въпрос за конкретен срок и график по прилагане и изпълнение на предвидените изменения в българското законодателство. 

Народният представител Красимир Ципов отговори, че ще се създаде нова длъжност на разследващ прокурор, който да разследва действията на главния прокурор. Предвижда се този прокурор да има 7-годишен мандат, да се номинира от не по-малко от шестима членове на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет и да се избира от Пленума на ВСС с обикновено мнозинство. Красимир Ципов допълни, че се очаква законопроектът да бъдет приет до края на мандата на настоящото 44-то Народно събрание. Това се отнася и до останалите важни законодателни инициативи. 

Заместник-председателят на Комисията по правни въпроси Десислава Атанасова подчерта, че измененията в Наказателно-процесуалния кодекс са провокирани от доклада на Европейската комисия за върховенството на закона, от всички препоръки и становища на Венецианската комисия, от делата срещу България в Европейския съд по правата на човека и не на последно място са съобразени с очакванията на българското общество за активна и ефикасна съдебна реформа. Тя припомни неосъществения проект за нова конституция и свикване на Велико народно събрание и обоснова неуспеха на тази инициатива с липсата на парламентарно мнозинство от минимум 160 гласа и несъгласието на опозицията. 

Председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Драгомир Стойнев отбеляза важността на Доклада на ЕК за върховенството на закона в България за 2020 г. и на Механизма за сътрудничество и проверка. Според него те засягат теми, които за страната ни не са новост. Едно е да имаш план за реформи, друго е да имаш воля да го направиш, за което се изисква и доверието на българските граждани, добави той. Драгомир Стойнев изрази опасенията си, че голяма част от точките в плана за съдебна реформа ще бъдат изпълнение от следващото правителство предвид наближаващия край на мандата на настоящото. 

България има нужда от този натиск и препоръки, като констатациите в Доклада за върховенството на закона се повтарят повече от десетилетие чрез Механизма за сътрудничество и проверка, посочи заместник-председателят на Комисията по правни въпроси Крум Зарков. Той припомни протестите срещу правителството през лятото и есента на тази година. Според него те са изцяло граждански по своя генезис и са  провокирани от липсата на борба с корупцията по високите етажи на властта и несъстоялата се досега съдебна реформа. Хората в България виждат с очите си и усещат с гърбовете си пропуските в съдебната система и корупционния натиск, заяви Крум Зарков.

Заместник-председателят на Комисията по правни въпроси Християн Митев отбеляза ролята на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Той се позова на новия закон, с който КПКОНПИ заработи и постигнатите добри резултати, благодарение на които до момента е отнето имущество за над 3 млрд. лева. 

Народният представител и член на Комисията по културата и медиите Тома Биков подчерта активната работа на 44-ото Народно събрание по отношение медийната свобода и изясняване собствеността на частните медии. По думите му създаденият преди повече от година регистър за собственици на медии вече дава положителни резултати. Тома Биков отбеляза още, че се предвижат и промени в Закона за радиото и телевизията, които целят промени във финансирането на обществените медии, но също така и повече плурализъм и качество на информацията в морето от фалшиви новини. 

В дистанционната среща участва още и председателят на Комисията по външна политика Пламен Манушев.