ДОКЛАД
по Указ № 376 от 27 декември 2004 г. на Президента на Република България и мотивите към него за връщане за ново обсъждане на Закона за политическите партии, приет от Народното събрание на 18.12.2004 г., получен в Народното събрание на 27 декември 2004 г.

---

КОМИСИЯ по ВЪПРОСИТЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО
ДОКЛАД
по Указ № 376 от 27 декември 2004 г. на Президента на Република България и мотивите към него за връщане за ново обсъждане на Закона за политическите партии, приет от Народното събрание на 18.12.2004 г., получен в Народното събрание на 27 декември 2004 г.
На 13 януари 2005 г. Комисията по въпросите на гражданското общество разгледа Указ № 376 на Президента на Република България, с който се връща за ново обсъждане в Народното събрание Законът за политическите партии и мотивите за връщане на закона.
Президентът на Република България смята, че с приетия Закон за политическите партии е направен опит да постави на нова основа развитието на политическия плурализъм у нас и упражняването на едно от основните права, които българската Конституция предоставя на гражданите - свободата на сдружаване, както и че законът съдържа сполучливи нормативни решения, които обективно усъвършенстват режима на учредяването и функционирането на политическите партии. Наред с тях, обаче, според Президента на Република България в закона са намерили място и разпоредби, които будят сериозни възражения, включително и за тяхното съзвучие с духа на Конституцията, а именно ал. 2 и 3 на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за политическите партии.
С параграф 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за политическите партии, приет от Народното събрание на 18 декември 2004 г., в шест алинеи се уреждат: условията и редът за пререгистрация на политически партии, регистрирани до влизането в сила на този закон за привеждане в съответствие с изискванията на закона за минимален брой от 5000 членове; пререгистрацията на политически партии, за да се изпълни изискването за недопустимост на повтарянето на наименованието или абревиатурата на друга партия, както и с прибавянето към тях на думи, букви, цифри, числа или други знаци; освобождаването от пререгистрация, включително и от пререгистрация с ново име на политическите партии, които са участвали самостоятелно или в коалиция на предходните парламентарни избори и имат народен представител в 39-тото обикновено Народно събрание, както и тези, които имат достатъчен брой народни представители за образуване на парламентарна група; прекратяването на започнатите производства по регистрация на политически партии към влизането в сила на този закон; правните последици при неподаване на документи за пререгистрация в съда в предвидените в § 4 ал.1 и ал.3 срокове.
С § 4, ал. 2 от ПЗР на Закона за политическите партии се въведе разпоредба, която гласи:



«(2) He подлежат на пререгистрация регистрирани политически партии, които са участвали самостоятелно или в коалиция в парламентарните избори на 17 юни 2001 г. и имат народен представител в Тридесет и деветото обикновено Народно събрание, както и политически партии, които имат достатъчен брой народни представители за образуване на парламентарна група.»
Президентът на Република България смята, че горната разпоредба създава недопустими привилегии за определените в тази разпоредба парламентарни партии и връща за ново обсъждане разпоредбата със следните мотиви:
По принцип Президентът на Република България одобрява предвиденото в ЧЛ.15, ал.3, Т.7 от закона изискване за представителност на политическите партии, но смята, че то трябва да се отнася до всички политически партии, включително и до тези, които са представени в парламента. Според Президента на Република България с тази разпоредба законът предвижда създаването на двойнствен режим - едни партии ще трябва да се пререгистрират, доказвайки пред съда, че имат над 5000 членове, а на други това изискване е спестено само на основанието, че са участвали самостоятелно или в коалиция на последните парламентарни избори и «имат народен представител в «39-ото НС» или «имат достатъчен брой представители за образуване на самостоятелна парламентарна група». За Президента на Република България е непонятен критерият, по който със закона тази привилегия се предоставя и на такива партии, които са създадени наскоро, не са участвали в никакви избори и тепърва предстои да се доказват в политическия живот. Според Президента на Република България тази тяхна привилегия е особено несправедлива спрямо онези партии, които показаха добри резултати на последните парламентарни избори, макар и непреодолени избирателната бариера и неполучили представителство в парламента. Президентът на Република България счита, че подобен подход предизвиква основателни упреци към българския парламентаризъм и поражда съмнения за безпринципни политически сделки.
С § 4, ал. 3 от ПЗР на Закона за политическите партии се въведе разпоредба, която гласи;
«(3) Политическите партии, с изключение на тези по ал.2, които са регистрирани чрез повтаряне на наименованието или абревиатурата на друга партия, регистрирана преди тях, както и чрез прибавянето към тях на думи, букви, цифри, числа или други знаци, подлежат на пререгистрация в тримесечен срок от влизането в сила на закона.»
Президентът на Република България оспорва разпоредбата на § 4, ал. 3 от ПЗР на Закона за политическите партии със следните мотиви:
Президентът на Република България споделя, че законът не бива да дава възможност да се заблуждават избирателите и да се допуска регистрацията на партии, които практически дублират наименованията на вече регистрирани партии, както и че е съвършенно справедливо изискването онези партии, които «паразитират» върху авторитета на вече създадени и утвърдили се политически формации, да се пререгистрират под ново име. Според Президента на Република България е необяснимо защо това изискване няма да важи за партиите по § 4, ал. 3 от ПЗР на Закона за политическите партии.


Ha своето заседание Комисията по въпросите на гражданското общество обсъди мотивите на Президента на Република България за връщане за ново обсъждане на Закона за политическите партии.
Изказани бяха становища, че разпоредбата на § 4, ал. 2 от ПЗР на Закона за политическите партии наистина създава привилегия за определените в нея политически партии, като въведеният с текста двойнствен режим за политическите партии относно тяхната пререгистрация не съдейства за постигане на целите на Закона за политическите партии. Законът за политическите партии цели да създаде един демократичен и адекватен към съвременните политически реалности и обществените потребности правен режим на учредяването, регистрацията, устройството, дейността и прекратяването на политическите партии. За да бъде постигната тази цел, разпоредбите на закона следва да се прилагат еднакво спрямо всички политически партии - както към такива, които тепърва биха се регистрирали, така и към вече регистрирани политически партии; както към регистрираните преди конституирането на 39-тото Народно събрание на Република България политически партии, така и към регистрираните елед неговото конституиране; както към тези, които към настоящия момент имат свое парламентарно представителство, така и към извънпарламентарните политически партии.
Оспорената от Президента на Република България разпоредба на § 4, ал. 3 от ПЗР на Закона за политическите партии също не е в съответствие с целите на Закона за политическите партии. Изискването за пререгистрация на политическа партия под ново име в случаите, когато наименованието или абревиатурата й повтаря това на регистрирана преди нея политическа партия, както и чрез прибавянето към тях на думи, букви, цифри, числа или други знаци, следва да бъде приложено еднакво и спрямо всички вече регистрирани политически партии.
В резултат от проведеното гласуване с 10 гласа «за», 0 гласа «против» и 1 глас «въздържал се» Комисията по въпросите на гражданското общество уважава съображенията и подкрепя отлагателното вето на Президента на Република България. Комисията по въпросите на гражданското общество предлага на народните представители да не приемат повторно Закона за политическите партии в частта относно § 4, ал. 2 и 3 от ПЗР на Закона за политическите партии.
13 януари 2005 г.