П Р О Т О К О Л

№ 6

---

Днес, 16.05.2012 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Временна анкетна комисия за изясняване на изнесените в медийното пространство факти и обстоятелства относно лобисткия скандал свързан с управлението на Тройната коалиция и предоставените 1,5 милиона евро на австрийския лобист Петер Хохегер
На заседанието присъстват: Росица Велкова, Ивайло Георгиев и Вилям Попов.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Димитър Главчев, председател на Временна анкетна комисия за изясняване на изнесените в медийното пространство факти и обстоятелства относно лобисткия скандал свързан с управлението на Тройната коалиция и предоставените 1,5 милиона евро на австрийския лобист Петер Хохегер.
Димитър Главчев:
Добър ден на всички. Смятам, че чакахме достатъчно и всеки, който е имал желание, е могъл да дойде на заседанието на временната анкетна комисия. Откривам заседанието. Предлагам на колегите заседанието да има следния дневен ред:
1. Предоставяне на сведения и документи от лицата, поканени с решение на комисията от 09.05.2012г.
2. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Единодушно е приет дневният ред.


По първа точка – Предоставяне на сведения и документи от лицата, поканени с решение на комисията от 09.05.2012г.
Преди да пристъпим към същността на дейността ни за днес, ми се иска да направя една ретроспекция как стигнахме до днешното заседание.
Искания за изслушване на лицата, които днес са поканени на нашето заседание, имаме още от второто заседание, което се е провело на 30 март. Предложения в тази посока правят г-н Ангел Найденов, г-н Лютви Местан и г-н Лаков. Също в този смисъл има предложения и от четвъртото заседание от 26 април – предложение на г-н Лаков, и отново на г-н Ангел Найденов. За да стигнем до последното заседание, където единодушно приехме да поканим предложените от г-н Лаков лица и с три гласа „против” предложеното от мен лице г-н Вилям Попов.
На любезната ни покана, която отправихме и която е получена от всички поканени лица, получихме писма от г-жа Миглена Кунева и г-жа Моника Йосифова, в които пише, че не могат да присъстват. Не знам дали всички имате писмата им, но аз ще ви прочета откъси от тях.
Първо, за писмото на г-жа Кунева. Още от петък г-жа Кунева поддържа връзка с мен по телефона и съобщи, че няма как да отмени ангажиментите си за днес, макар че би направила всичко възможно да дойде на днешното заседание. Днес се чухме по телефона и каза, че съжалява, но няма как да дойде. Но каза, че във всяко друго, удобно време за комисията ще бъде на разположение на комисията. Ще ви запозная с част от писмото й:
„В качеството ми на министър по европейските въпроси съм провела стотици срещи и преговори, независимо от различните комуникационни стратегии. Вероятно това е причината моето име да е първото, което идва на ум на много хора, когато става дума за комуникации по европейски теми и положителен имидж на България в Европа.”
Освен това, тя декларира „не съм имала отношение към избора на компанията, която е предмет на интереса ви, не съм участвала в никакви финансови плащания, не съм получавала такива. Командировките ми като министър са били със заповед единствено на министър-председателя, както изисква българското законодателство. За всяка командировка съм представяла отчет, съгласно Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.”
След това има и лично писмо до мен.
„Уважаеми г-н Председател,
През 2007 г. оставих много добър архив за всички тези години работа. Ще Ви бъда признателна, ако използвате архива на Министерския съвет, част от който са и отчетите за моите пътувания и изясните всички факти и обстоятелства. Надявам се, че се съхранява професионално и може да ви даде необходимата информация.”
Това са части от писмата й.
Всъщност като се чухме днес аз й обясних, че не я викаме в качеството й на министър по европейските въпроси. Не такова беше предложението на г-н Лаков. Той имаше въпроси в друго нейно качество – като член на така наречения „Консултативен съвет”, който фигурира в офертата на Хохегер при втория договор, сключен на 17 декември 2007 г. Обясних й тези подробности и тя тогава отново заяви съгласието си в удобно време и за нея и за нас да дойде, тъй като уважава работата на парламента и на нашата Комисия.
Смятам, че е коректно от моя страна да ви запозная с цялата комуникация, която съм провел с г-жа Кунева.
Второ писмо е от г-жа Моника Йосифова и го видях днес в 12:02 часа.
„Във връзка с ваше писмо от 11 май 2012 г., с което ме каните да бъда изслушана в оглавяваната от Вас Временна анкетна комисия, се извинявам, че нямам възможност да присъствам на заседанието на комисията на 16.05.2012 г. от 14:30 часа поради ангажираност.
Оставам с готовност да съдействам на Комисията за изясняване на фактите и обстоятелствата относно извършваната от вас проверка.”
Тук също виждаме готовност за съдействие и общо това е относно физическите лица, които ние сме извикали и не дойдоха, а от другите виждам, че са тук г-жа Росица Велкова, г-н Ивайло Георгиев и г-н Вилям Попов.
Имате ли нещо допълнително да кажете? Заповядайте, г-н Нунев.
Пламен Нунев:
Г-н Председател, за да няма недоразумение, предвид писмата, които сме получили, аз предлагам отново да поканим лицата, които не са се явили, за да не остане глас в пустиня желанието за съдействие.
Димитър Главчев:
Благодаря. Г-н Лаков.
Венцислав Лаков:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Искам и аз да обясня настойчивостта си да бъдат поканени отново лицата, които не дойдоха днес. Но искам да направя и един коментар, че ангажиментите не могат да стоят над Народното събрание. Ние не сме разследващ орган, не сме прокуратура, нямаме начин да доведем принудително лицата, които представляват интерес, но в същото време ние сме върховния законодателен орган и поставянето над Народното събрание означава само едно, че то не представлява интерес вече за поканените лица. В този смисъл може би 1.5 милиона евро са представлявали някакъв интерес, когато са могли да бъдат взети, а сега вече може би се търсят от друго място.
Аз много добре разбирам, че предстои конгрес, който по някакъв начин може би мотивира отказа за присъствие. Но по отношение на г-жа Кунева – там няма никакъв конгрес, няма учредяване на партия. Г-жа Кунева трябва да отговори не какво е вършила като евро-комисар, не какво е вършила като закриващ блоковете на Козлодуй. Тя трябва да каже просто дали е участвала в този Консултативен съвет и каква работа е вършила. Няколко пъти се споменава името й в техническата оферта. В този смисъл изразявам общото си недоволство от нежеланието на въпросните лица да се явят пред Комисията и настоявам те да бъдат поканени отново. Благодаря ви.
Димитър Главчев:
Благодаря, г-н Лаков. Други колеги?
На мен ми се ще само да допълня по повод на г-жа Йосифова, че тя на пресконференция, която е организирала на 14 март заявява дословно следното:
„Всички тези папки и договори смятам да предоставя, ако и когато бъде създадена парламентарна комисия, доброволно и веднага и сигурно ще съм първия такъв случай.”
Това се случва на 14 март. На 3 април с решение на Комисията, в която всички имаме участие, е гласувано писмо до нея в качеството й на управител на „Актив груп”, с което отново тя е поканена:
„Във връзка с дейността на Комисията моля да ни предоставите цялата информация и документи, свързани с договори страна по които е австрийският гражданин Петер Хохегер и свързани с него лица в качеството на физическо лице или като собственик или представител на юридическо лице.”
До този момент, освен че доброволно, както е заявила, че ще ни представи всички документи, не го е направила – не го е направила и по повод на това писмо, така че аз наистина се надявам, който има по-близки контакти от членовете на тази комисия да я помоли от наше име да се яви във време, когато на нея й е удобно. Ние очевидно трябва да се съобразим с нейното време, когато няма ангажименти.
Други въпроси и коментари? Няма други въпроси. Нека да преминем към изслушване на лицата, които са тук и не са толкова ангажирани. Заповядайте, г-жо Велкова.
Преди да започнем с въпросите към г-жа Велкова моля най-настойчиво всички колеги да се придържат към предмета на работа на Комисията, тъй като в противен случай ще ме принуждавате да ви отнемам думата. По същия начин моля лицата, които ще изслушваме, да се ограничават във въпросите, които са им зададени, защото по същия начин и на тях ще им отнемам думата.
Колеги, имате думата за въпроси към г-жа Росица Велкова. Преди това г-жа Велкова има желание да се представи. Заповядайте.
Росица Велкова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на комисията,
Благодаря ви за любезната покана и за предоставената възможност да защитя името си, което беше замесено в скандала „Хохегер” в медиите.
Тук съм, за да съдействам на уважаемата комисия с факти и обстоятелства и в тази връзка бих искала да започна с кратко изложение.
Тъй като въпросите, с които се занимава комисията, макар че току-що получих протокола, са свързани с проекти за имиджа на България, аз бих искала да декларирам, че фирмата, на която съм била съуправител не е била страна по тези договори. Също така тази фирма не е участвала в договарянето на тези проекти и аз смятам, че не е в моята компетентност да коментирам тези договори.
От медиите разбрах, че българското правителство е сключило договор с фирмата „Hochegger-Kommunikationsberatung”, с която аз нямам нищо общо. Офисът на тази австрийска фирма може да е имал и други договорни отношения с други български партньори, но аз нямам отношение към техните решения. В тази връзка моля всички въпроси, свързани с тези договори да ги задавате на съответните страни по тях.
За информация, аз съм (донесла тук и публична информация) само като ексклузивен партньор на най-голямата в света американска PR верига Burson-Marsteller. Холдингът е оперирал в десет държави, между които и България. И аз не мога да знам какво е ставало във всяка една от тези фирми.
Също така бих искала да заявя, че аз лично не съм била ангажирана по никакъв начин с подготвянето, договарянето или вземането на каквито и да било решения, свързани с проектите за имиджа на България по времето, през което съм била съуправител.
Освен това, бих искала да засега още две теми, които смятам, че биха били важни за тази комисия.
Първата от тях е за моето участие в българското дружество „Hochegger-BG”. Бих искала да започна и да декларирам, че не съм съуправител в момента и не съм съдружник в „Hochegger-BG” от 2009 г. Също така бих искала да обърна внимание, че фирмата или българското дружество „Hochegger-BG” съществува от 2005 г. и основната дейност на това дружество е била корпоративен PR. Това дружество е било създадено като част от Стратегията за развитие в Източна Европа на най-голямата и бих казала най-престижна бяха PR верига Burson-Marsteller и в тази връзка аз съм се идентифицирала като част от екипа на тази световна PR верига.
През 2005 г. аз станах съосновател на представителство на най-голямата в света организация на младите предприемачи „Junior Chamber International”. Създадохме Младежка търговска камара в България. Австрийска консултантска компания, член „Junior Chamber International” в Австрия, ни възложи няколко проекта, свързани с пазарно маркетингово проучване. И между тях и проект за създаване на офис на една от най-големите PR агенции в Австрия „Hochegger/COM партньор на Burson-Marsteller за Източна Европа. Аз познавам Burson-Marsteller от моето следване и получаване на висше образование в чужбина и с радост приех да помогна на един такъв чуждестранен инвеститор да стъпи на нашия пазар. Сключих консултантски договор по проекта и чрез моята консултантска компания JCI станах управител и съдружник с 22% в българското дружество „Hochegger-BG” – представител на Burson-Marsteller за България. Първите ни проекти бяха свързани с печатна и телевизионна реклама, изработка на видеоклипове, организиране на събития, пресконференции, маркетингови проучвания. Нашите клиенти бяха корпоративни, големи мултинационални компании. След около година и половина –две бях помолена от офиса във Виена да потърся местна PR компания, която те да закупят и съответно нов управител, който да ме замени, тъй като аз бях решила да запиша магистратура по бизнес администрация в чужбина. През лятото на 2008 г. новата управителка Радина Рачева беше избрана и няколко месеца по-късно, когато тя започна работа, аз предадох ключовете от офиса на „Hochegger-BG” и излязох като управител, а по-късно и като съдружник от „Hochegger-BG” ООД.
В подкрепа на моето изказване и за да улесня комисията съм донесла публична информация, която в случай, че има нужда, бих предоставила на г-н Главчев. Това е кратка информация за изключителното представителство на холдинга „Hochegger CEE” за Burson-Marsteller в десет източноевропейски държави. Статия от вестник „Капитал” за новия управител, който е започнал в началото на ноември Радина Рачева, като управител на мое място. Също така копие от нотариално заверения договор за прехвърляне на дяловете на „VMK-tucom”, който в момента е едноличен собственик на дяловете на дружеството „Hochegger-BG”. Това не е отразено в търговския регистър поради някакви административни пропуски, тъй като това всъщност е задължение на управителя на „Hochegger-BG”, който в момента не съществува. Също така копие от протоколите за излизането ми като управител и декларацията ми, че „tucom” е едноличен собственик на дяловете на „Hochegger-BG”, която сделка е изповядана пред нотариус.
Бих искала да направя и кратко изложение за моето участие като експерт в ГЕРБ. Преди да започна бих искала да декларирам, че никога не съм била учредител или член на политическа партия ГЕРБ. Бих искала да декларирам, че съм само и единствено независим експерт. Никога не съм била член на която и да е политическа партия.
През 2007 г. очаквах координирането на инициативата IT индустрията за разработване на Стратегия за развитие на широколентовия достъп в България. За да се осигури приемственост, след завършването на проекта изпратихме резюме до всички политически партии. От политическа партия ГЕРБ отговориха и помолиха да се запознаят с тази стратегия. Това е и моят принос в експертната група на ГЕРБ - предоставянето на едно експертно мнение.
Също така бих искала да споделя, че аз съм участвала в представянето и дискутирането на същата тази стратегия и с представители по това време на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и други държавни институции. В подкрепа на това също съм донесла публична информация, която е свързана с инициативата за широколентов достъп в България от интернет.
Също така в подкрепа на моите качества като икономически и IT експерт съм донесла копия от дипломите ми от Института по IT мениджмънт в Бангалор-Индия, копие от магистърските ми степени по бизнес администрация в University в Минесота, САЩ, от Виенския икономически университет, стипендията, която съм спечелила като докторант в Университета в Грац, стипендията ми за докторантура във Виенския икономически институт и други мои квалификации.
Димитър Главчев:
Благодаря Ви, г-жо Велкова, за пространното изложение, което направихте. По едно време се чудех дали да ви прекъсна, въпреки че ви казах в началото, че ако излизате от предмета на комисията, ще го направя, но понеже знам, че въпросите, които представихте на вниманието на комисията ги интересуват, затова не го направих.
Колеги, имате думата за въпроси. Г-н Местан, заповядайте.
Лютви Местан:
Благодаря, г-н Председател.
Г-жо Велкова нали, за да не ви засегна без да искам. (Да.)
Г-жо Велкова,
Г-н Председател,
Независимо, че комисията ни има съвсем конкретно наименование, аз продължавам да имам проблем в ориентацията относно предмета на комисията и затова коригирайте ме, ако ви се струва, че излизам от предмета на тази комисия.
Г-жо Велкова, аз не ви познавам и общо взето по тази причина никога не съм имал каквото и да е оценъчно отношение към Вас и не бих могъл да имам. В този смисъл само ще кажа, че Вашата биография, Вашата професионална кариера, включително и квалификацията Ви на PR експерт, както и стипендиите, сертификатите за придобито образование са общо взето в полето на вашия личен живот и те собствено мен по никакъв начин нито ме засягат, нито ме ангажират, нито представляват интерес.
Онова, което на мен ми се струва, че има отношение към предмета на тази комисия, е това между многото неща, които съобщихте за себе си, казахте, че след 2009 г. Вие нямате нищо общо с „Hochegger-BG”, от което разбрах, че до 2009 г. имате нещо общо – от 2005 г. до 2009 г. Това също е ваш проблем. Вие и сега да имате нещо общо с „Hochegger-BG”, аз не смятам, че този факт по някакъв начин ви дискредитира или може да бъде укорим. В този смисъл отново повтарям дори и сега да представлявате „Hochegger-BG” няма кой знае какво значение за мен.
Онова, което има отношение към предмета на тази комисия, тъй като става ясно вървим към преценка на целесъобразността на сключени договори за австрийския лобист Хохегер, който явно има отношение към фирмата, която сте представлявали или има случайно съвпадение на имената. Не отговаряйте! Но от вас чух нещо много важно, че тази компания е спечелила доверието на най-голямата, казахте Вие, PR компания в света. Не мога да произнеса името на американската компания. Тя е американска, но ползва услугите на Хохегер като представител за Източна Европа. (Да, за 10 държави.) Тоест единственият ми въпрос към Вас от гледна точка на вашата представа за фирмата, която е заслужила доверието на (според вашата собствена оценка) най-голямата и най-авторитетната компания в света – тази американската, това заслужено признание ли е на американската най-голяма PR компания в света и в този смисъл Вие, ако от вас зависеше, също така бихте ли се доверили на Хохегер да представлява ваши PR интереси. Бихте ли се доверили на такава фирма като „Hochegger”? Щом най-голямата компания в света се е доверила на „Hochegger” да представлява интересите й в нашия регион – Югоизточна Европа. Това е моят въпрос. Аз нямам други въпроси.
Бихте ли се доверили на Хохегер от гледна точка на представата ви за тази фирма от 2005, 2006, 2007, 2008 и 2009 г.
Моите уважения и почитания към Вас.
Димитър Главчев:
Благодаря, г-н Местан. Г-жо Велкова, заповядайте.
Росица Велкова:
Благодаря за този въпрос. Бих помолила само, ако може да конкретизирате въпроса си – в какъв смисъл доверили, и в какъв смисъл бихте ли се доверили на Хохегер.
Лютви Местан:
За дейности, свързани с предмета на дейност на тази фирма.
Росица Велкова:
Не разбрах въпроса, наистина.
Лютви Местан:
Имам предвид, че тази фирма има определен предмет на дейност. Вие, ако имате интереси, свързани с реализирането на ваши интереси, свързани с ваш PR, бихте ли се доверили този PR да се осъществява от такава фирма като „Hochegger” от гледна точка на представители към 2005, 2006, 2007, 2008 и 2009 г.
Росица Велкова:
В какъв смисъл казвате такава фирма като „Hochegger”?

Йордан Цонев:
В смисъл достатъчно високо ли е реномето на тази компания в света, за да може чрез нея да осъществите ваши PR интереси.
Димитър Главчев:
И в какво качество – като човек или като работник.
Лютви Местан:
Може и да не отговаря. Защото, ако каже, не бих се доверила, оттам нататък ще възникнат други въпроси защо представлява интересите на тази фирма в България.
Димитър Главчев:
Тя е в конфликт на интереси, за да ви даде този отговор. Тя е била служител на фирмата.
Йордан Цонев:
Г-н Председател, не е добре да задавате внушаващи въпроси, както миналия път правехте всички.
Петър Петров:
Зад нашите внушаващи въпроси стоят факти, господа.
Димитър Главчев:
Ще ви помоля без реплики помежду си. Моля, който желае да вземе думата, да каже. Заповядайте, г-н Найденов.
Ангел Найденов:
Благодаря Ви, г-н Председателю.
Г-жо Велкова, разбрахме от изложението ви, че в периода 2005-2009 г., Вие сте съуправител на „Hochegger-BG”. (Да, така е.) Аз няма да ви питам по повод на изявление на Хохегер, че той всъщност е бил доведен в България от Вас. Не искам, разбира се, да ви питам и да търся отговор на въпроса Вие ли сте връзката му с ГЕРБ. Доколкото виждам това са твърдения в интервюта, които са публикувани в българските средства за масова информация.
Но искам да ви попитам Вие лично познавате ли Хохегер. Срещали ли сте се с него?
Второ, да ви попитам Вие, като съуправител на „Hochegger-BG”, запозната ли сте с договорите, по които е работил Хохегер в България. Казахте, че нямате отношение, но запозната ли сте с договорите и знаете ли, че той работи в България с български възложители.
Трето, намирате ли, че има нещо смущаващо в дейността на Хохегер по отношение на договорите, които той е изпълнявал с тези български възложители?
Записахте ли ги, или да ги повторя. Благодаря.
Димитър Главчев:
Г-жо Велкова, преди да отговорите, моля Ви да се насочите към дейността на фирмата „Hochegger-BG”. Дали там нещо ви е смущавало, тъй като други смущения едва ли бихте могли да знаете за всички клонове, които има тази фирма в различните страни.
Венцислав Лаков:
Г-н Председател, бих искал да използвам случая и да пипам и аз, защото е по темата.
Г-жо Велкова, Вие казвате, че всъщност „Hochegger” се явява подизпълнител на Burson-Marsteller. В техническото задание, което съпътства договора ,който ние разглеждаме, което няма отношение към нас, се твърди точно обратното и дори има документи, нотариално заверени, че в рамките на Европа Burson-Marsteller стават подизпълнители на „Hochegger”, предоставят офиси, предоставят експерти, т.е. техните възможности за мониторинг, за организация на пресконференции.
Как стоят нещата всъщност дали чрез „Burson-Marsteller” „Hochegger” е работил.
Росица Велкова:
Предполагам, че става въпрос за други офиси извън Източна Европа.
Венцислав Лаков:
Не, те говорят за Централна Европа – Брюксел, Австрия и за други държави. Не е имало такова нещо, в смисъл не сте вършили по линия на „Burson-Marsteller” нищо по отношение на договорите, които ние сега разглеждаме за Хохегер. Това е единият ми въпрос.
Вторият ми въпрос донякъде повтаря въпроса на г-н Найденов. Какви са впечатленията Ви, нали Вие сте били все пак съдружници един вид с г-н Хохегер, наясно ли бяхте какво работи той по линия на другата си фирма – на фирмата-майка от Австрия.
Последно, на което не държа да отговаряте, но защо беше изтрит този любопитен клип за вашето участие с Цветан Цветанов в един форум и защо се появиха тези недоразумение. Познавате ли се? Не се ли познавате? Работили ли сте заедно. Но на този въпрос не държа да получа отговор.
Димитър Главчев:
И аз да ви попитам, г-жо Велкова.
Като слушам въпросите на колегите, не е ли най-естествено фирмата-майка, ако може така условно да я наречем, в Австрия да наеме за подизпълнител фирма, която е в България, а не да наема други подизпълнители? Каква е практиката, ако сте запозната? Вие извършвали ли сте като българска фирма на Хохегер някакви дейности по двата договора, които са централен обект на нашето внимание – на вниманието на комисията. Била ли е българската фирма „Hochegger-BG” подизпълнител на основната фирма, която е участник по договора - „Hochegger-Австрия”. И ако не, дали смятате за нормална практика, ако сте запозната, разбира се, с практиката на фирмата – майка, дали е нормално да наема други подизпълнители, а не тези, които са нейните на територията на която и да е страна. Благодаря ви.
Росица Велкова:
Щеше да ми е по-лесно, ако въпросите бяха задавани един след друг и аз отговарях веднага на всеки въпрос. Предварително се извинявам, ако не мога да отговоря на всички въпроси.
Аз също четох много внимателно интервюто на г-н Хохегер във вестник „Капитал”, където той казва, че не е работил с ГЕРБ.
Г-н Хохегер го познавам като чисто колегиални отношения. Не съм запозната с договора за имиджа на българското правителство и съответно не мога да коментирам тези договори. Защо австрийската фирма „Hochegger-Kommunikationsberatung” не е работила с българското дружество „Hochegger-BG” не мога да отговоря – не знам, нямам представа.
Димитър Главчев:
Отговорихте ли на всички въпроси? Очевидно не знаете каква е практиката. Защо, ако има други подизпълнители в България, те не са фирма„Hochegger-BG”. Така да разбирам.
Росица Велкова:
Да, наистина не знам и няма как да знам.
Димитър Главчев:
Благодаря. Други въпроси. Г-н Петров.
Петър Петров:
По повод въпроса на колегата Лаков аз бих искал да взема думата, за да спомена някои факти и събития, в които съм бил пряк участник и които имат отношение към зададения въпрос.
Аз съм един от членовете на работната група, която създаде IT стратегията на ГЕРБ и знам как се случи това, кой е участвал и какво е правено. Мога да кажа, че тази група се състоеше от около 10-12 човека. Основното ядро е от десетина човека и имаше едни-двама, които се появиха за кратко време. От тези 10-12 човека само аз бях политически обвързан. Нито един от останалите не беше свързан с ГЕРБ. Това бяха само експерти. Те бяха поканени на принципа ако някой от ръководството на ГЕРБ познава хора, работещи в тази област, да ги покани. Така беше извикан и човекът, който създаде онази част от стратегията, засягаща електронното здравеопазване. Така беше и извикани и останалите участници.
Димитър Главчев:
Г-н Петров, това, което говорите не представлява особен интерес и затова ще си позволя да ви прекъсна.
Петър Петров:
Основно искам да кажа, че тази стратегия беше изготвена изцяло от експерти – разработката беше на един професор, и тя беше представена на кръгла маса в Благоевград, където беше всъщност и последната изява на групата, работила по стратегията. В този видеоклип е била и г-жа Росица Велкова. Предполагам, че това се имаше предвид преди малко в изказването.
Димитър Главчев:
Благодаря. Г-н Кутев, заповядайте.
Антон Кутев:
Първият въпрос, който ми идва на ум е след като австрийската „Hochegger и „Hochegger” очевидно е работил големите си проекти без да минават през „Hochegger-BG”, то тогава с какво се е занимавало „Hochegger-BG” през тези четири години? Защото очевидно тези договори са минавали извън него, какъв е бил предметът на работа, като Вие не сте знаели за това.
Димитър Главчев:
На този въпрос може да прецените дали да отговорите, ако няма връзка с договорите, които обсъждаме.
Росица Велкова:
Аз мисля, че вече отговорих. Основната дейност на българското дружество и била корпоративен PR и наши клиенти са били големи мултинационални компании, които са били в глобален план клиенти на „Burson-Marsteller”. Но също така сме имали и български, и австрийски, и гръцки компании, за които сме организирали различни пресконференции, събития, комуникационно обслужване.
Димитър Главчев:
Други въпроси? Не виждам други въпроси. Благодаря Ви, г-жо Велкова. Г-н Георгиев, заповядайте.
Ивайло Георгиев:
Ще се представя накратко. Казвам се Ивайло Георгиев и съм тук по ваша покана.
Доколкото разбирам, става въпрос за три теми:
Едната е какво представлява агенцията „Hochegger” по отношение на самата себе си и нейните международни партньорства.
В какво си качество и какво съм работил аз в рамките на „Hochegger”
Третата тема е съвсем конкретна, свързана с предмета на вашата комисия.
Умишлено споменавам и трите теми, тъй като името ми се появи в рамките на някаква интересна синергия, която ги обвързва.
За да не влизам в някакво декларативно представяне, съвсем накратко ще маркирам основните дати и етапи, които сме свързват с агенцията „Hochegger”, а именно: аз съм бил последователно старши консултант, директор клиенти, изпълнителен директор на българския офис в периода от април 2007 г. до декември 2009 г. Попаднах в българския офис след конкурс. Това беше в началото на 2007 г. те си търсеха старши консултант, който да се занимава с корпоративен PR. По това време, както и г-жа Велкова спомена, „Hochegger” беше ексклузивен партньор на веригата „Burson-Marsteller” за държавите от Централна и Източна Европа. За мен като човек, който работи в този сектор, беше, от една страна, предизвикателство, от друга, възможност да започна работа във фирмата, доколкото тази работа предполагаше да се предоставят PR услуги за международните клиенти на „Burson-Marsteller” на българския пазар. Напуснах фирмата през м. декември 2009 г., като това напускане не беше по мое желание, а беше по стечение на събития, които настъпиха във Виена. До м. септември 2009 г. Петер Хохегер имаше репутацията на един от най-авторитетните и известни PR експерти в Централна и Източна Европа. От друга страна, както споменах, неговата агенция беше ексклузивен партньор на „Burson-Marsteller” за съответните пазари в бившия социалистически лагер. През 2009 г. започна така наречената афера „Хохегер” в Австрия, когато тамошните власти откриха, че Петер Хохегер е забравил да си плати данъците по една сделка, в която е бил консултант. Там този случай ескалира, за да достигне до своя пик през м. февруари т.г. Доколкото по стечение на обстоятелствата моята съдба е била преплетена с това, което става там, аз от чисто професионално любопитство следя какво се случва и в Австрия, защото събитията, които стават там имат сериозно отражение върху това как се възприема РR професията изобщо, какъв е нейният смисъл. В последните две години има два големи скандала в Европа, свързани с PR агенции: единият е този, който тече в Австрия, а другият е този, свързан с посредничеството между „ News corporation” „Scotland Yard”, който тече във Великобритания.
Но от септември нататък 2009 г. беше практически невъзможно да се продължи работа в „Hochegger”, защото „Burson-Marsteller”, които особено държат на своята репутация, преустановиха своите взаимоотношения изобщо с Агенцията „Hochegger”.
Агенцията „Hochegger”, като холдингова международна структура доста сериозна и голяма компания. Имам предвид, че над 150 човека работеха в нея. Това за PR бранша се смята за голяма компания. Когато тези събития настъпиха, всички тези 150 човека бяха изправени пред трудното житейско предизвикателство какво да правят със себе си. Тоест, това, което се случи с мен, се случи с още много хора в 11 държави в Централна и Източна Европа. Раз бира се, аз започнах да си търся работа. През това време друга международна агенция „MMD” търсеше изпълнителен директор за офиса си в България. Аз се явих на този конкурс. Спечелих го и имах намерение да започна да работя в „MMD”, когато пристигна предложение от „Burson-Marsteller” да поема техните корпоративни клиенти в България, доколкото те бяха в състояние на не обслужване към времето, за което говоря. Тогава си създадох собствена бутикова PR агенция, за да мога да изпълнявам тези проекти. На един по-късен етап ми се обадиха от кабинета на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков. Оказа се, че той си търси консултант. Г-н Дянков ме интервюира. До този момент не сме се познавали. Предполагам, че също е направил конкурс и в крайна сметка се спря на мен и аз започнах работа в политическия кабинет на вицепремиера и министър на финансите. Именно затова си позволих да копирам и да раздам на вас автобиографията си и това е документът, който представям навсякъде, когато кандидатствам за работа или при сходни събития.
Как попадна името ми в публичното пространство? Разбрах, че г-н Лаков ме е поканил да присъствам тук на това публично експониране. Позволих си да направя тази интродукция, за да елиминирам някакъв конспиративен елемент – как един човек, който е работил в „Hochegger” след това попада еди-къде си и еди-къде си. С това приключвам. Извинявам се, че съм отнел време. Бих искал да отговарям на всякакви въпроси, дори и да не са в предмета на комисията. Както вие прецените, г-н Председател.
Димитър Главчев:
Благодаря. Само едно пояснение – не г-н Лаков, а комисията ви е поканила по негово предложение.
Заповядайте, колеги, за въпроси. Заповядайте, г-н Лаков.
Венцислав Лаков:
Г-н Председател,
Уважаеми колежи,
Аз си зададох отново същия въпрос: Като представител на „Hochegger” в България имахте ли информация за дейността на „Hochegger-Kommunikationsberatung” (австрийската фирма) в България. Имате ли лични познанства с Хохегер и от тези разговори имате ли впечатление каква е основната му дейност тук? Кое беше основната дейност - „Hochegger”-България, или тези два договора, които ние разглеждаме сега. В крайна сметка, ако сте чули или знаете, как са били усвоявани средствата? С кои колегиални агенции е работил Хохегер, при положение, че не е ползвал „Hochegger”-България?
Това са ми въпросите. А колкото до медийния интерес е ясно, че трябва да се поддържа. Благодаря.
Димитър Главчев:
И да допълня. Вие имате ли представа каква е практиката. Дали фирмата –майка, ако има договор с която и да е страна, не е ли най-нормалното да използва филиала си в тази страна. Тя е отделно юридическо лице, но все пак е най-близко до фирмата-майка. Не е ли нормалната практика или практиката е да се наемат други фирми за извършване на такива дейности в която и да е страна. Ако сте запознат с тази практика?
Ивайло Георгиев:
Фирмата-майка имаше няколко деца. Тя беше холдингова структура „Hochegger – Holding”. В рамките на холдинга имаше няколко компании. Едната е „Hochegger- Kommunikationsberatung”, която имаше договор с правителството на България. Втората е „Hochegger- Централна и Източна Европа” – мрежата от офиси, които бяха представители на „Burson-Marsteller”. Третата се казваше „Martrikc”. Това беше компания, базирана в Австрия и специализирана в маркетинга и в рекламната дейност. Така че в това вътрешно разпределение на дейностите офисът на „Hochegger” имаше строго специфичната цел да обслужва клиентите в рамките на голямата мрежа на „Burson-Marsteller”.
Защо г-н Хохегер не е поканил българския офис да партнира по някакъв начин в рамките на този проект, на мен не ми е известно.
Дали ми е известно, че е имало такъв договор с българското правителство? Разбира се, още по времето, когато изпълнението на този договор течеше, имаше публикации, колеги журналисти са се обаждали в нашето представителство в България и да задават въпроси по предметен характер на този договор. Аз по надлежния ред съм ги отправял към Австрия, където компетентните колеги, които работеха по този проект, биха могли да им отговорят.
Венцислав Лаков:
Знаехте ли с кои български подизпълнители работи Хохегер извън „Hochegge-BG”. Това ми беше въпросът, защото в техническото задание се посочват социологическите проучвания, вътрешни проучвания в държавата, които са използвани като база за сключване на договора. Имате ли неформална информация. За това става дума – за какво се говореше между вашите среди – кои са подизпълнителите и хората, които получават чрез Hochegger.
Ивайло Георгиев:
Дали са били с конкретния статут на подизпълнители не ми е известно. Но „Hochegger-Kommunikationsberatung” си партнираше с Агенцията на г-жа Моника Йосифова. Освен това, имаше договор за мониторинг с Агенция „Фокус”. Доколкото съм запознат, задачата, дадена на Агенция „Фокус” беше да прави мониторинг на статиите за България в няколко избрани европейски държави.
Димитър Главчев:
Благодаря. Г-н Цонев.
Йордан Цонев:
Благодаря, г-н Председател. Аз нямам въпроси, но искам да изразя становище.
Първата част от това становище е респект и уважение към г-н Ивайло Георгиев за всичко, което ни предостави и разбира се, СV и много точната информация по отношение структурата на изследвания субект от нашата комисия. Наистина това лично на мен ми свърши много добра работа. Много съм удовлетворен от отговорите. Това вече е предмет на работата на комисията по мое мнение. И от тези отговори на мен ми стана ясно, че въпросната компания – каква е нейната структура, с какво се занимава, че тя е световно известна компания и си партнира с най-голямата верига.
Ивайло Георгиев:
Беше! Вече не съществува.
Йордан Цонев:
Че през 2009 г. има данъчни и други проблеми в Австрия, които не сме могли да знаем през 2006 г. и 2007 г. Изобщо яснотата, която г-н Георгиев внесе беше много важна за комисията.
Поздравявам г-н Лаков, че го покани.
Изразявам своята благодарност и респект към г-н Георгиев. Благодаря.
Димитър Главчев:
Благодаря, г-н Цонев. Г-н Найденов.
Ангел Найденов:
Благодаря Ви, г-н Председателю.
Г-н Георгиев, аз ви поздравявам затова, че се опитвате да излезете от схващането за някакви конспиративни сили и криминализиране на всеки един, който е имал някакво отношение с Хохегер. Защото тази сянка, не по вина на комисията, бързам веднага да кажа, и не като отговорност на членовете на комисията, беше хвърлена върху Хохегер с началото на скандала. И макар и тръгнал от нещо съвсем различно от договора, който има с Министерския съвет по комуникационната стратегия, той в крайна сметка се завъртя тъкмо около този договор.
Но моят въпрос е в нещо друго, гледайте тази наистина впечатляваща професионална биография, която имате. Обяснете ми като експерт в какво се изразяват резултатите от работата по един проект, свързан с образа на някои от вашите клиенти, какъвто и да е и който и да е той, в това число свързан с комуникационните проекти, които реализирате в интерес и в името на вашите клиенти.
Второ, как се преценява резултатът от реализацията на един такъв проект.
Ивайло Георгиев:
Тоест Вашето питане е в качеството ми на консултант.
Ангел Найденов:
В качеството ви на поканено лице, което е готово да отговаря и което има една впечатляваща професионална биография.
Ивайло Георгиев:
Към настоящия момент аз получавам заплата от държавно дружество, така че, ако влизам в качеството си на PR съветник, ще вляза във формален конфликт на интереси с работата, която работя, с което искам да отговоря, че намирам подтекст във Вашия въпрос – някакво потенциално намерение да разработите отговора ми в политически контекст. Така че, ако ми позволите, ще се въздържа от отговор.
Димитър Главчев:
Благодаря. Заповядайте, г-н Найденов.
Ангел Найденов:
Бъркате, г-н Георгиев. (Възможно е!) Не се нито съдържа, нито имам намерение да спекулирам от гледна точка на политическа принадлежност..
Ивайло Георгиев:
Шегувам се, г-н Найденов. Извинявайте, че ви прекъсвам.
Ангел Найденов:
Но тъй като водим този разговор по повод на очакваните отчети за изпълнението на договора е интересно да се чуе експертното мнение на човек, който работи в PR сектора в какво точно се изразява резултатът от тези дейности. Споменахте мониторинг на публикациите. Споменахте социологическите изследвания. Споменахте статиите, споменахте пресконференциите. Да разбирам ли, че те са част от резултатите, които се реализират по един такъв проект.
Ивайло Георгиев:
Зависи от това какво е било заданието. Ако в изискването за техническата оферта е било изрично упоменато, че като част от дейностите по проекта трябва да бъде извършен, първо, медиен мониторинг на базата на който на бъде направен съответен количествен и качествен анализ; трябва да бъдат извършени социологически проучвания; трябва да бъде извършено консултиране относно публично поведение, било то вербално или невербално. На базата на предоставения отчет би могло да се направи сравнение между заданието и това, което е предоставено като отчет, за да се види дали има корелация между това, което е зададено, това, което е свършено и дали бюджетът, който е бил определен за съответния проект, е бил изхарчен стриктно. Тук отварям една скоба. Изобщо в PR професията има чисто професионален дебат за измеримостта на резултатите. В едно профанно разбиране на тази професия се казва: „Там нещо плямпат, нещо пишат по вестниците. Тези хора всъщност какво работят? По какъв начин се измерва техният резултат?”
Във връзка с този дебат, който водим, отново реферирам към „Burson-Marsteller”. Един от проектите, които „Burson-Marsteller” прави, се нарича „Editions Bernstein Communication” т.е. те самите се опитват да разработят количествени методи за оценка от резултата на една PR кампания. Защото тук въпросът е свързан с това, че вие вкарвате някаква инвестиция на входа, очаквате някакъв резултат на изхода, и какво всъщност става вътре в черната тръба. Когато говорим за класически маркетинг резултатът е по-лесно измерим. Когато говорим за PR резултатът е малко по-различен.
Ако ми позволите да отворя още една скоба. За личното ми мнение относно договора, който е бил сключен тогава, още тогава този договор предизвиква публичен дебат. Още тогава около този договор се въртяха съмнения защо е депозиран точно по този начин, с какви намерения е, каква е била крайната задача, какво точно е било заданието – дали то е било изпълнение и т.н. Действително компетентността, която аз съм имал към тогавашния момент в рамките на структурата, не ми дава възможност да отговоря на тези въпроси, доколкото не съм бил запознат в детайли с това какво е било заданието, с това какъв е бил финалният отчет и дали този отчет съответства на изначалните намерения на съответната кампания.
Димитър Главчев:
Благодаря, мисля, че всички членове на комисията придобиха горе-долу познания как се отчитат резултатите в едно такова проучване. Г-н Цонев, заповядайте.
Йордан Цонев:
Благодаря, г-н Председател.
Взимам за втори път думата и моля да бъда извинен от членовете на комисията. Но отговорът на г-н Георгиев ме наведе на този въпрос, който искам да отправя още веднъж към вас и към колегите от комисията.
Вие виждате, че г-н Георгиев изключително компетентно отхвърли и двата въпроса, които бяха свързани с възможност за внушение политическа инсинуация. Първият от тях беше зададен от Председателя и от още един колега – дали е обичайна практика да се прескача – майката да прескача дъщерята в съответната държава. Много точно ви беше казано.
На втория въпрос отговори много по-конкретно и се каза, че въпросът съдържа възможност за инсинуация, за политическа интерпретация. Първият въпрос съдържа същото и г-н Георгиев много добре разбра и видя това и затова такъв отговор получихте.
Но отговорът на конкретния въпрос на г-н Найденов ме навежда на мисълта да ви припомня още веднъж нещо и да ви помоля. Виждате, че дори такъв експерт, какъвто е г-н Георгиев, не може да даде отговор, по простата причина, че не знае резултатите от отчета – какво се съдържа в отчета и какво се съдържа в техническата документация. Тоест експерт като него ни казва, че оценката на едно такова задание се съдържа в заданието, в техническата документация и в отчета. И аз миналия път много колегиално ви помолих да започнем да водим разговори с експертите и заинтересованите лица, когато ние се запознаем с тези документи, след като те бъдат преведени. Не го направих нито с политическа, нито с каквато и да било друга цел. Може би ще искате да изслушате още 10 човека и да го чуете от още 10 човека, за да се убедите, че това всъщност е правилният подход. Иначе питаме за неща, за които ние самите нямаме яснота, камо ли тези, които разкарваме, извинете ме за израза, за да ги питаме. Затова аз подновявам молбата си към вас.
Нека почитаемата Комисия да изчака, или да ускори превода на документите, да се запознае с тях и тогава да започнем да викаме лицата, които имат отношение по темата. Иначе ще получаваме такива отговори и аз лично, особено за първия повикан от нас колега, мисля, че беше абсолютно излишно. Просто нямаше какво да ни каже госпожата.
Благодаря за вниманието.
Димитър Главчев:
Благодаря Ви, г-н Цонев. Аз бях на същото мнение до предишната комисия, но тъй като имаше обвинение, че не викаме лицата, които бихме искали да изслушаме, мога да ви върна на стенограми. Беше ни казано, че ще викаме лица, които не са свързани с ГЕРБ. Цитирам г-н Местан в момента. А твърденията на всички останали бяха, че тези лица са свързани с ГЕРБ. Сега виждате първо, колко са свързани с ГЕРБ. Но за да се разсеят всякакви съмнения, че са свързани с ГЕРБ, те са пред вас, зададохте въпросите си и си формирахте вашето мнение. Интересното обаче е, че така наречените свързани лица с ГЕРБ са само тук, а другите, които не са свързани с ГЕРБ, ги няма.
Г-н Кутев искаше думата. Г-жа Дукова, заповядайте.
Йордан Цонев:
Г-н Председател, моля да ми позволите една реплика.
Снежана Дукова:
Аз много благодаря, г-н Кутев. Положението е толкова взаимно, че Вие сигурно си давате сметка за това.
Аз имам един много съществен въпрос и ще изразя становище. Впечатлена съм и от двамата експерти, които бяха днес тук и искрено им благодаря за разлика от г-н Местан, който бързо излезе, за да се подпише в другата комисия.
Аз смятам, че представянето на едно такова достойно СV и на двамата експерти наистина си заслужава внимание, още повече, че си давам сметка защо другите политически партии не са поискали да имат такива експерти, защото те са наистина важни и силни.
Обаче аз имам въпроси към г-н Георгиев.
Г-н Георгиев, след като направихте един анализ на въпроси на колегите какво съдържа PR агенция една оценка за доброто й поведение, да добрия PR, аз бих ви попитала корелират ли с тези подходи и начини методите на PR неформалните срещи, които се провеждат и официалните вечери – проблем на лъскането на имидж ли са, или не.
Първият ми въпрос е публикациите, които сеят европейско лъскане на имидж, в българските медии, в това число и във всички останали европейски публикации, но още повече в българските държа, заплащат ли се и това част от медийната практика ли е, която се провежда в PR агенцията. За мен това е важен и съществен въпрос. Благодаря ви.



Димитър Главчев:
Вие, г-жо Дукова, питате г-н Георгиев в качеството му на експерт, какъвто въпрос зададе г-н Найденов. Защото той едва ли по конкретните договори може да изрази някакво мнение.
Ивайло Георгиев:
Ако снема евфемистичната повърхност на въпроса ви, Вие питате, вземат ли медиите пари, за да пишат разни работи. Зависи от медията и зависи от това кой е посредникът? Така е в България, така е и на всякъде по света.
В своята конкретна работа, която аз съм имал като консултант за някаква компания, например Lufthansa, Iberdrola Inmobiliaria, Eureko B.V., това е категорично недопустимо.
Относно дали това е било практика в рамките на разглеждания от вас договор, не знам.
PR е обобщен публичен термин за комплекс от дейности, част от която дейност е лобирането, което напоследък е неприлична дума, както вече и PR става неприлична дума. Зависи какви цели са поставени и какво се цели на тези вечери. Какво се договаря на тази вечеря.
Вие какво ме питате? Дали е нормално двама души да вечерят заедно и да водят разговор по някаква тема или дали е нормално по време да вечеря да бъде постигната някаква потенциална договорка, която след това да бъде осъществена. Не разбирам въпроса ви?
Снежана Дукова:
Благодаря Ви за всичко, което казахте дотук.
Димитър Главчев:
Благодаря. Г-н Кутев, заповядайте.
Антон Кутев:
Моят въпрос се състои в следното. Доколкото разбирам вие сте работили за Hochegger-България и по-късно, доколко разбирам, за „Burson-Marsteller”.
Ивайло Георгиев:
Да. Едното не изключва другото.
Антон Кутев:
Като едното не изключва другото и всъщност Вие сте работили за Hochegger в качеството им на изпълнители и на подизпълнители на американската компания. (На партньори.) Във връзка с това, аз имам по-беден опит очевидно от Вас в тези работи, на мен ми се е случвало да работя за българските офиси на „Economist” и на „Businessweek” и знам, че обикновено подобни компании имат доста стриктен етичен кодекс, имат определени принципи и правила на поведение, които спазват. Аз от половин час се ровя из сайта на „Burson-Marsteller”, но не можах да го намеря. Може би не ми е стигнало времето и не съм попаднал. Но съм сигурен, че компания от този род има определени правила на поведение, които тя изисква от всички, с които работи и които работят за нея. (Точно така е.) Тоест логиката ми в този случай бихте ли я определил, като човек, който е работил, и пряко за тях, и чрез Hochegger-България, възможно ли е в тази компания и влизат ли в нейните правила на поведение неща, които да са извън законовите рамки. Може ли една подобна компания на тази да позволи поведение, в което парите се предават на ръка, по някакъв начин да се дават подкупи, да има нерегламентирани плащания и т.н. Тоест какви са стандартите и принципите на поведение на тези две компании, които във вашия случай са свързани. Пак казвам, Вие сте работили и за Hochegger отделно и отделно за Burson-Marsteller.
Ивайло Георгиев:
В историята на Burson-Marsteller – компания на близо 60 години, е имало такива случаи. Самите Burson-Marsteller са били въвлечени в подобни, да ги наречем, сложни взаимоотношения – един случай от 60-те години, когато те са консултирали правителството на Колумбия, и т.н., което в рамките на тяхната практика е изградило някакъв много стриктен код, който те трябва да съобразяват. Още повече, споменах думата „лобиране”, „Burson-Marsteller” са инициатори на кампания във всички държави в Европейския съюз да бъде приет или Закон за лобирането, или по някакъв начин да има списък, публичен регистър на лобистите, за да може тази дейност да бъде регламентирана. Любопитен факт е, че в общи линии засега няма нито един склонен в Европейския съюз да приеме подобен тип законодателство.
Но тук искам да направя следното уточнение, понеже имам усещане как искате да разработите отговора на въпроса, който ми зададохте.
Договорът е бил сключен между българското правителство и „Hochegger-Kommunikationsberatung”. Трябва да се обследва дали в рамките на този проект „Burson-Marsteller” – голямата компания, са участвали като подизпълнители, или са участвали като отделни експерти, които са представени в офиса на отделните държави. Защото и в двата случая има значение кой за какво носи отговорност. По начина, по който е бил композиран проектът, на мен ми се струва, че отговорността се е носила от „Hochegger-Kommunikationsberatung”.
Антон Кутев:
Извинявайте, Вие може би сте прекалено мнителен. Аз не съвсем натам исках да изведа това, за което говорих. Единствено исках да подчертая с въпроса си и да стигнем заедно до отговор евентуално, е логиката, че компания от типа и на едната и на другата – те могат да имат определени затруднения в даден момент, и с имиджа си, а сигурно и други, но те имат определен набор от правила и от норми, които обикновено не само че спазват, а налагат и на другите. Тоест няма никакъв друг политически контекст в моя въпрос, освен въпросът към Вас.
Изисква ли се в тези контакти, т.е. изисква ли „Burson-Marsteller” от всички фирми, с които работи, да спазват нейният етичен и морален кодекс. Това е моят въпрос и няма никакви политически оттенъци в него, освен чисто от корпоративна практика, т.е. искам от Вас да потвърдите една корпоративна практика, която аз познават.
Ивайло Георгиев:
Категорично да. Това беше задължително изискване. А дали се е спазвало, самата лична съдба на г-н Петер Хохегер показва дали се е спазвало или не.
Димитър Главчев:
Благодаря. Други въпроси? Г-н Петров.
Петър Петров:
Г-н Георгиев, моля за Вашето лично мнение.
Ако българското правителство подпише договор да речем с немската компания „Мерцедес” за доставка на автомобили и те вместо да работят с техния филиал тук, вземат, че сключат договор с Ловешката компания и нашето правителство започне да се води на ловешки автомобили, това ще бъде пълен абсурд.
Моят въпрос е за Вашето лично мнение. Това, за което си говорим тук, не е ли същият абсурд.
Ивайло Георгиев:
Моето лично мнение е, че в Ловеч се произвеждат китайски джипове и това не кореспондира с реалността като такава. С други думи аз не разбирам какво точно ме питате.
Димитър Главчев:
Други въпроси имате ли, колеги? Благодаря Ви, г-н Георгиев.
Ивайло Георгиев:
Позволете ми да направя едно кратко заключение, понеже така или иначе името ми се завъртя. Самият аз не съм публична фигура. Това е по-скоро молба. Когато се спряга името ми, да бъде в съответния фактологичен контекст. Това е най-вече към г-н Лаков, съжалявам, че той излезе. На разположение съм, ако имате допълнителни въпроси.
Димитър Главчев:
Благодаря Ви. Няма други въпроси? Няма. Ако възникнат други въпроси, ще ви извикаме.
Преминаваме към изслушване на г-н Вилям Попов. Всички разполагате с неговото писмо до Председателя на Народното събрание. Няма да го чета. Давам думата на г-н Попов да направи едно съвсем кратко представяне за себе си и да премине към фактите, които биха интересували комисията, като отново предупреждавам, че, ако се отклонявате от темата, ще ме принудите да ви отнема думата. Заповядайте, г-н Попов:


Вилям Попов:
Уважаеми народни представители, казвам Вилям Костов Попов. Разбрахте, че аз написах едно писмо-предложение лично от мое име да бъда изслушан, тъй като в продължение на три години и половина аз се занимавам с проблема Хохегер и по-точно с договора, сключен за имиджа на България. Благодаря на всички, които миналия път, когато аз бях тук на столовете отзад, гласуваха да се явя и благодаря също на тримата народни представители, които гласуваха против това.
В момента аз съм пенсионер. Пенсионирал съм се като старши научен сътрудник в един институт на БАН. Инженер съм, специалист съм по управление и систематология. Имам в продължение на 47 години редица внедрявания в производството, редица теоретични разработки. Напоследък най-същественият ми интерес е изследване и моделиране на човека като управляваща система – управляваща в технически системи, управляваща и в енергетични, т.е. в системи, в които има участие и на човека. От 1990 г. се занимавам много активно с граждански проблеми. Регистрирал съм граждански клуб и друго сдружение имам. Имам около 40 публикации по различни теми. Основното ми занимание в гражданската сфера е действие, активност за откритост на всички институции. Имам подадени от порядъка на 160 заявления за достъп до информация от президента до кмет на кметство. Конкретният случай ,който ще разкажа, е именно този.
Всичко започна през средата на 2008 г., когато аз през м. юли от пресата научих, че българското правителство е сключило такъв договор за какъвто става дума тук. Подадох заявление на 14 юли 2008 г. до министър-председателя и получих отказ да ми бъде предоставена, когато още не беше изтекъл срокът за изпълнение на договора. С това заявление исках копие от договора, копие от отчетите, копие от документите, с които са преведени пари. Получих, разбира се, в законния срок, отговор, в който се цитираше само колко е определената сума, която трябваше да бъде изплатена и получих отказ да ми бъде предоставена информация, тъй като още не е изтекъл договора. Получих и обявлението за обществена поръчка, което можеше да се намери и от друго място.
По-късно, в началото на м. януари 2009 г. (7 януари) подадох ново заявление, когато беше вече изтекъл срокът за изпълнение на договора, като исках същите документи. Получих отново отказ, поради това че от фирмата „Hochegger” се иска изрично съгласие като заинтересовано лице и съществуването на фирмени тайни да се съгласи да ми бъде предоставена тази информация и не беше получен още отговора.
Освен това, накрая много накратко ще разкажа, в т. 4 от същото заявление, бях чул, че през октомври подобен договор имиджов е сключило и Министерството на вътрешните работи с фирмата „Алдер и Гайгер”- Германия, която има офис и в Брюксел. Те ме насочиха да подам заявление към МВР. С това завършва и този етап. (При мен папките са четири.)
Третият път вече на 08.03.2010 г. поисках от министър-председателя (вече новия) да получа копие от всички писма, с които е искано разрешение от „Hochegger-Kommunikationsberatung” във Виена и неговите откази да ми бъде предоставена пълна информация. Тук представям копия на всички писма, с които е бил запитан и е отказал.
Последното е, за мое учудване, от фирма Qut-com най-накрая и тя отговаря. Подписано е писмото от Волвганг Крайнц. Копие от тези документи съм представил и те са на разположение тук.
Защо разказвам всичко това?
Първо, оставам с впечатление, че нещо се крие и не искат д бъде предоставено на гражданите. Не зная защо, но у мен се появяваше вече такова съмнение – че има търговски тайни, че се засягат интересите на фирмата, а междувременно излезе и една поправка в Закона за достъп до обществена информация, в която основно беше „надделяващ обществен интерес”. Дори и да има фирмена тайна и да бъде засегнато по някакъв начин лицето, щом като получава финансиране от консолидирания държавен бюджет или от европейски пари, то е задължено лице до доказване на противното, че няма обществен интерес.
На 12 февруари 2010 г. от новото правителство повторих своето искане. Получих разрешение с копие от договора и четирите протокола, които вие всички знаете. Това е било на 1 март 2010 г. И отново беше отказано по предлога, който обясних подробно. Тогава подадох жалба до Административен съд София-град, който излезе с решение, в което той казва, че е налице надделяващ обществен интерес и отсъди в моя полза. Чета диспозива: „Отменя по жалба на Вилям Попов изричния отказ на съветника в кабинета на Николай Попов и задължават ответника да предостави. Осъжда администрацията на Министерския съвет да възстанови на жалбоподателя сумата от 14 лева. Министерският съвет така и не намери до момента, разбира се, това е символично, 14 лв. да ми ги възстанови. Това беше обжалвано пред Върховния административен съд, който също излезе с решение на 20 юни 2011 г., с което потвърди първото решение, което ви прочетох и със специален протокол и заплащане на 70 лв. такса, аз получих пълната информация, която ви казвам, включително и копието, което вие имате сега за отчета и прегледа на 47 папки в канцеларията на Министерския съвет. Всичко е предоставено.
Това, което искам още да кажа за договора, е да ви обърна внимание на няколко точки, които са нещо много конкретно в договора.
Т. 4.4. заплащането. За него вече се говори защо е станало всичко наведнъж. Според мен, това не е добре. От много години познавам това, когато накрая на годината трябва да се изразходват пари и тогава се купува нещо. Тук, според мен, предварително са дадени пари за нещо, което не е ясно ще става или не.
Освен това, в договора съществуват клаузи за конфиденциалност (т.7.3, т. 5.4,) които са опровергани от съда и затова предоставям тези документи. В такъв договор, финансиран с такива средства, не може да има конфиденциалност. Те трябва да бъдат абсолютно открити, с изключение, ако няма класифицирана информация.
Димитър Главчев:
Г-н Попов, с договора народните представители са запознати. Ако имате нещо друго да кажете, заповядайте. Извинявайте, че ви прекъсвам. Впечатлен съм много от Вашата активна гражданска позиция и всички постижения в тази област. Но само ако имате нещо допълнително да кажете. С договора са запознати народните представители.
Вилям Попов:
Аз само обръщам внимание на това, което според мен заслужава.
За мен е важен и въпроса в 8 гласа – авторските права. Авторските права, изрично е казано, че са на изпълнителя – всички авторски права са на изпълнителя.
Пред мен и е на разположение договорът за консултантски услуги на МВР, сключен за три месеца за 30 хил. лв. с „Адлер и Гайгер”, като продължение. Казвам го, защото е като продължение на тази имиджова акция, предприета от правителството.
Димитър Главчев:
Аз за първи път чувам за такъв договор. Има ли връзка с другите два договора ,с които се занимаваме ние.
Вилям Попов:
Просто е като продължение на тази акция. Вие можете да прочетете договора и ще видите какво се предлага.
Димитър Главчев:
Ще ви помоля да го предоставите на комисията.
Вилям Попов:
Аз съм го представил. Обаче отчетът, който е 23 страници, не съм го представил. Отчетът по договора на МВР. Представям го понеже е аналогичен случай.
Димитър Главчев:
Не знам дали това има връзка с нашата комисия, но го оставете. Може да е аналогичен случай, но не виждам някой от контрагентите да е един и същи.
Вилям Попов:
Наистина фирмата е друга.
Димитър Главчев:
И не е Министерският съвет, а Министерството на вътрешните работи. Но оставете материалите.
Вилям Попов:
Аз питах Министерския съвет. Те ми казаха, че няма нужда от решение и че специално е възложено на Министерството на вътрешните работи този договор.
И накрая две думи. Аз виждам, тъй като за трети път присъствам на заседанието на временната комисия, че тук има известни съмнения и може би изследването се насочва към това правилно ли, коректно ли, честно ли е изпълнил изпълнителят „Hochegger” възложените му задачи. За мен въпросът седи и седеше по друг начин, когато започнах да се занимавам като гражданин. За мен беше интересно да знам нужно ли е било да бъде сключван такъв договор, в известен смисъл целесъобразно ли е и струвало ли е това 2, 224 млн. лв. Моята оценка е, че това е едно излишно харчене с неясен поначало, както го и разбрахме и всеки може да го потвърди, ефект, за съжаление даже има отрицателен ефект. За мен това остава важното. Ако аз имах и сега ако имам 2.5 млн. лв. на разположение, аз знам и мога да изляза пред вас и да ви кажа къде бих могъл да ги вложа, без аз да вземам от тях, за някакво развитие, а не за помощи на нуждаещи се и не за деца. За развитие!
Димитър Главчев:
Благодаря Ви. Вие имате правото на своята оценка като гражданин, но ние като комисия не сме достигнали още до такава оценка. Когато достигнем до някаква, ще имаме задължението и грижата да уведомим цялото общество, каквато и да е оценката. Но засега не можем да кажем нищо в подкрепа на това, което Вие твърдите. Но Вие имате правото на гражданска оценка, разбира се, както и всеки.
Вилям Попов:
Напоследък забелязвам много интересна тенденция по този въпрос. Нека да не го нарека „скандал”, но много сериозно внимание се обръща в медийното и публичното пространство. Доста хора се намесиха. Намесиха се и политически причини – конгреса на БСП, който мен никога не ме е интересувал. Тук слушам редица предложения за изслушване. Може би си струва, защото много интересни и тежки изказвания имаше в публичното пространство. Може би ще бъде интересно и г-н Първанов да дойде и да каже нещо.
Димитър Главчев:
Има доста изказвания в медиите в тази връзка. Може би си заслужава да го подложим на гласуване това предложение. Има доста публикации в тази връзка и аз съм склонен да подложа на гласуване едно такова предложение. От самото начало на скандала има изказвания в тази посока. Мисля, че пред BTV премиерът беше казал, че корените на скандала трябва да се търсят в тази посока. Канал 3 на пресконференцията на г-жа Моника Йосифова се зададе такъв въпрос. Радио К2 – Илиана Беновска също зададе такъв въпрос. Напоследък самият г-н Президент Първанов каза, че са дадени много пари за черен PR. Ако гражданите правят някаква връзка с тази посока? И да не пропусна последното интервю на Премиера, който каза, че може би Хохегер ги е дал.
Така или иначе вие бяхте застъпници, че елемент от състава на заглавието на комисията, а какво излиза в медийното пространство, аз мисля, че на това основание би могъл да бъде извикан г-н Първанов, разбира се, след конгреса. Не се притеснявайте, г-н Найденов.
Ангел Найденов:
Къде видяхте притеснение у мен?
Димитър Главчев:
Вземете някакво отношение, ако искате. (Не искам.) Заповядайте, г-жа Караянчева.
Цвета Караянчева:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги, аз също мисля, че има резон да поканим г-н Първанов, защото на пресконференцията, която на 14 март г-жа Йосифова даде, там също се спомена, че 2006 г., когато е сключила договора с Пловдивския панаир – когато Хохегер е сключил договор с Пловдивския панаир, тя е работила за г-н Първанов и ще бъде интересно да попитаме в качеството си на каква, какво точно е работила. А тя е работила за него и мисля, че има за какво да разпитаме и него.
Димитър Главчев:
Имате предвид, тъй като нея не можахме да я попитаме днес, да попитаме г-н Първанов. (Да, точно така.) Това е добра логика. Нея не можахме да я попитаме. Може би тя щеше да внесе някаква яснота, но не дойде.
Йордан Цонев:
Аз предлагам да подновим поканата към г-жа Моника Йосифова. Защото и аз имам да задавам въпроси. Подготвил съм се.
Димитър Главчев:
Имате ли въпроси към г-н Попов? Заповядайте, г-н Найденов.
Ангел Найденов:
Г-н Попов, смятате ли че има нужда от рекламни компании, стратегии и PR агенции.
Вилям Попов:
Смятам, че на определени места. Смятам да, но смятам и не. Ще поясня. В точно определени сектори, за които чухме тук експерта, както виждате той се занимава с PR на компании. Тук става дума за държавата. Коренна е разликата.
Това, на което искам да обърна внимание и изпуснах. Тук не става дума за PR или за реклама. Тук става дума за кампания за утвърждаване на положителния образ. Положителният образ всеки си го създава сам.

Димитър Главчев:
Благодаря. Други въпроси?Г-н Цонев.
Йордан Цонев:
Аз нямам въпроси, г-н Председател.
Тъй като миналия път гласувах против изслушването, искам да изкажа съжалението си затова, че гласувах против. Изслушването на г-н Попов беше полезно и правилно от комисията. Аз лично съм удовлетворен, че има хора, които имат гражданска позиция, търсят достъп до информация, анализират я и са готови винаги да бъдат в услуга на обществото. В този смисъл виждам голяма полза от това и един урок за всички граждани. Така че вземам си онова гласуване назад.
Димитър Главчев:
Като прочетох стенограмата от миналото заседание си казах, че това не може да бъдете Вие.
Има ли други въпроси? Заповядайте.
Вилям Попов:
Искам да благодаря и да кажа, че съм приятно изненадан от г-н Цонев, защото бях доста разстроен и обиден.
Димитър Главчев:
Всичко е добре, когато завършва добре. Сега предлагам да преминем към гласуване на предложенията.
Първото предложение беше отново да поканим лицата, които не са се явили. Според мен, няма нужда да го гласуваме, но все пак който е „за” да подновим поканите към лицата, които вече бяха поканени и не дойдоха, моля да гласува. Да търсим всякакви възможни способи да ги извикаме.
Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Който е за това да бъде извикан президента Първанов на заседание на Временната комисия, за да внесе уточнения по повод на свои изказвания в медиите какво е имал предвид, моля да гласува.
Йордан Цонев:
Каква е връзката с работата на комисията? Не разбрах.
Димитър Главчев:
Появили се публикации в медийното пространство с първата част на заглавието на комисията Хохегер.
Йордан Цонев:
Не разбрах! Има ли отношение към двата договора, които ние разглеждаме.
Димитър Главчев:
Лицата, които изслушвахме, имаха ли отношение към тези два договора? Няма да влизам в диалог с Вас, г-н Цонев.
Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”.
Който е против? Двама „против”.
Въздържали се няма. Приема се.
Йордан Цонев:
Имах процедурно предложение да каним лица за изслушване, когато се запознаем с фактологията, за която говорихме миналия път – преведени отчета и останалата документация. И миналия път го направих. Гласувахме го. Отхвърли се. Сега отново го правя, предвид отговора, който даде г-н Георгиев.
Димитър Главчев:
Лицата, които каним, нямат никакво отношение с изпълнението на договора. А тези, които имат отношение по изпълнението на договора, ще ги поканим след като получим становищата на организациите, от които сме поискали становища. Но, ако държите, ще го подложа на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Цонев с условието, че ще извикаме лица, които ще се появят при представянето на отговорите на институциите, които са свързани с изпълнението. Това се подразбира.
Предложението Ви, г-н Цонев, е да каним всички лица, които имаме намерение да каним, след като получим превода за изпълнението на договора.
Йордан Цонев:
Сигурно неправилно съм се изразил, защото не мога да допусна, че не сте ме разбрали, г-н Председателю. Затова още един път ще се опитам да се изразя достатъчно ясно.
Предложението ми беше свързано не с това кого каним, а е свързано единствено с възможността да бъдем компетентни по темата за въпросите, които ще задаваме, за да не получаваме отговори като този на г-н Георгиев, че на определени въпроси няма да отговаря понеже се съдържа в тях възможност за политическа интерпретация. По тази причина, а не по друга, помолих първо комисията да се запознае с цялата фактология, за да е компетентна да задава въпроси на който и да било, а не във връзка с това, че една категория лица имат отношение към изпълнението и ще ги викаме след като се запознаем, а друга нямат отношение към изпълнението и ще ги викаме преди това. Ние самите да бъдем компетентни да задаваме въпросите, които ще изникнат оттам. Дано ме разбрахте този път.
Димитър Главчев:
Разбрах ви, но някои от нас никога няма да станат компетентни, за да зададат въпроси. Нямам предвид вас. Но тъй като дадохте пример с г-н Георгиев, той да беше дошъл и след изпълнението, щеше да ви отговори по същия начин. Тоест аз ви казвам, че въпросът е и кога и кой. Като получим информация за изпълнението, ще извикаме лица, които имат връзка с изпълнението. А преди да получим изпълнението, ще извикаме лица, които привидно нямат връзка с изпълнението, което не означава, че, ако установим след това, че имат връзка с изпълнението, няма да ги извикаме пак.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Цонев, което, надявам се, всички други, освен мен, го разбраха. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Шест „въздържали се”. Благодаря ви.
Смятам, че изчерпахме дневния ред. Закривам заседанието.
Приятен ден на всички.



Стенограф: Д. Христова