П Р О Т О К О Л

№ 7

---

Днес, 30.05.2012 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Временна анкетна комисия за изясняване на изнесените в медийното пространство факти и обстоятелства относно лобисткия скандал свързан с управлението на Тройната коалиция и предоставените 1,5 милиона евро на австрийския лобист Петер Хохегер
На заседанието присъства: Моника Йосифова.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Димитър Главчев, председател на Временна анкетна комисия за изясняване на изнесените в медийното пространство факти и обстоятелства относно лобисткия скандал свързан с управлението на Тройната коалиция и предоставените 1,5 милиона евро на австрийския лобист Петер Хохегер.
Димитър Главчев:
Добър ден на всички. Добре дошли на поредното заседание на Временната комисия, която е свързана с австрийския лобист Хохегер. Имаме кворум и можем да започнем заседанието. Предлагам ви следния дневен ред:
1. Предоставяне на сведения и документи от лицата, поканени с решения на комисията.
2. Разни.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува. Има ли въздържали се? Няма. Против? Няма. Дневният ред е приет.
По първа точка - Предоставяне на сведения и документи от лицата, поканени с решения на комисията.
В началото да ви припомня кои сме поканили на днешното заседание: г-жа Моника Йосифова и президента Първанов. Във връзка с втората покана съм длъжен да ви уведомя, че в телефонен разговор президентът Първанов ми каза, че няма да може да присъства на днешното заседание, като обеща всичко, което ми каза по телефона да го облече в писмена форма и в момента, в който пристигне писмото от него с доводите защо няма да присъства, ще ви запозная с неговите обяснения. Най-бегло доводите му бяха, първо, че няма нищо общо с предмета на работата на Комисията и второ, не е необходимо да се създава излишно напрежение с идването му в Комисията. Какво разбира той под излишно напрежение, аз не мога да ви кажа. Молбата ми към вас е да изчакаме неговото писмено обяснение и тогава да вземем решение.
Относно второто лице – г-жа Йосифова, мисля, че достатъчно дълго сме коментирали кога и какви покани са отправени, така че по-добре е сега да пристъпим към изслушване й. Който каквито въпроси има, да ги зададе. Заповядайте, г-жо Йосифова.
Г-жо Йосифова, как предпочитате да процедираме – Вие да направите някакво представяне или встъпителни думи и след това колегите, които имат въпроси, да ги зададат. Така процедирахме при предишните заседания на комисията. Как предпочитате Вие? (Както сте процедирали досега.) Добре. Придържаме се към традицията.
Колеги, имате думата за въпроси към г-жа Йосифова.
Заповядайте, г-н Лаков.
Венцислав Лаков:
Г-жо Йосифова, бихме искали да ни разкажете, тъй като до момента комисията се сблъсква с документи и не всички документи, за нас ще е интересно накратко да ни кажете как се стигна до контакти с г-н Хохегер. Защо, според Вас, той беше предпочетен. Какво сте вършили Вие като негов подизпълнител. В крайна сметка, според вас като специалист, постигнат ли е ефектът от това, за което му е било платено.
Моника Йосифова:
Много са въпросите, които ми задавате и ще ми отнеме малко повече време, за да ви отговоря. Надявам се да ми дадете възможност с оглед на това да ви отговоря абсолютно изчерпателно на този въпрос, да ви прочета някои неща, които са много детайлно обяснени относно това каква е била моята работа, свързана с г-н Хохегер.
В интерес на истината в тези две папки, които ще предоставя на комисията днес, които съдържат абсолютно всички доказателства за моята работа за това, което съм свършила през това време.
Г-н Председател, не знам какъв е редът след това – вероятно трябва да ги заведа в деловодството или направо на вас да ги предоставя, тъй като предполагам, че комисията ще има желание да ги разгледа.



Димитър Главчев:
Да, най-добре е в Деловодството, за което Ви благодаря. След като приключите да ги ползвате, може да ги предоставите на сътрудника на Комисията и тя ще спази реда, по който могат да се придвижат по-нататък.
Моника Йосифова:
В така представените пред вас документи, прилагам няколко неща:
Първо, е договорът между „PR Медия” (това е името на моята компания през 2006 г.) и „Hochegger-Kommunikationsberatung”, с предмет предоставяне на PR услуги и връзки с медиите, като подизпълнител на „Hochegger”-Австрия. Договорът е сключен през август 2006 г. и включва следните дейности:
- селектиране, превод и резюмиране на информационни материали, свързани с икономическите и социалните постижения на България по времето на приемането на страната в Европейския съюз;
- изготвяне на презентации за страната, истории с примери за успехи и специфично подготвени въпроси и отговори по зададени теми;
- адаптация на прессъобщения и списъци с факти за целите на кампанията;
- координация и логистична подкрепа за представителите на българското правителство по време на дейностите от кампанията;
- създаване на европейски пресцентър със следните отговорности:
Създаване и разпространяване на прессъобщения и позитивни публикации относно български икономически и социални постижения на английски език до трите клона на пресцентъра в Германия, Холандия и Финландия, както и до други релевантни институции и личности в Брюксел.
Изготвяне на всекидневен мониторинг на печатните медии в европейските страни към които е насочена кампанията и превод на всички пресматериали на български език.
Издаване и разпространяване на седмичен нюзлетър до предварително избрани личности и институции. Този нюзлетър съдържаше повече от 1000 личности в европейски институции, европейски лидери на мнения, европейски неправителствени организации и европейски журналисти, които ежедневно получаваха положителна и позитивна информация за факти и данни, свързани с България.
Предоставяне на информационна и логистична подкрепа на Кампанията през цялото време на договора.
В горецитирания договор се казва, че за информационните и логистични нужди на кампанията Агенция Dr. Hochegger-Kommunikationsberatung се нуждае от подкрепата на българска PR агенция, като местен партньор.
Извършени дейности от „PR Медия” в подкрепа на Агенция „Хохегер” при реализиране на кампанията.
1. Създаване на пресцентър „България в Европейския съюз” за информиране на обществеността и лидерите на мнения в Европейския съюз за напредъка на България и готовността й за членство в Европейския съюз – август 2006 г.
„PR Медия” предоставя материална база, техническо оборудване, както и постоянна логистика при създаването на пресцентъра „България в Европейския съюз”. Пресцентърът функционира от август 2006 г. с главен редактор – много известен и авторитетен международен журналист, който по онова време работеше във вестник „Стандарт” - Георги Готев, и екип от известни журналисти, мисля че Иво Христов и още някои други, с подкрепата на БТА, Министерството на външните работи и експерти от Министерския съвет. Ежедневно пресцентърът разпространява новини, свързани с напредъка по критичните сектори на английски, френски и български език до европейските медии, лидери на мнение и институции в таргетираните страни – Германия, Финландия, Великобритания, Франция, до клоновете на пресцентъра в Германия, Холандия и Финландия, ръководени от световно известната комуникационна агенция „Burson Masteller”, както и до европейските институции в Брюксел, Страсбург и дипломатическите мисии в София.
Беше изработват и изпращан седмичен електронен бюлетин, който се наричаше „Weekly Newsletter” на английски и френски език до таргетираната публика и извършва медия мониторинг и анализ на публикации за България в европейската преса.
Задачата на пресцентъра „България в Европейския съюз” беше да се предоставя регулярна и коректна информация за напредъка на България, която да стига до европейските медии, институции и лидери на мнение, за да могат обективно да бъдат проследявани реалните усилия на страната в процеса на присъединяване. Всичко това е доказано в три приложения 1, 1А и 1Б. Ще ги видите в приложените папки.
Второто нещо, което направихме по този договор, е събиране, редактиране и обобщаване на основна информация и данни за икономиката, туризма, реформата в правораздавателната система и администрацията на България, която да послужи за основа на изработването на материали, анализи, резюмета, опорни точки за целите на кампанията. Цялата тази информация е събрана в Приложение 2. Мисля, че не е необходимо в момента да го показвам.
Следващото е съдействие при подготовка и създаване на основна база данни с европейски медии и лидери на мнение. Мисля, че подобен род комуникации е изключително важна, защото тя е тясно таргетирана към онези хора, които действително имат влияние върху европейското обществено мнение и това е едно от нещата, които ние правехме.
Изработване на документ за напредъка на България в присъединяването към Европейския съюз, който се казваше „Sustainable results of Bulgarian government’s work” и който да послужи за основа на презентациите на представители на българското правителство пред европейските медии по темата за борба с организираната престъпност и работата на прокуратурата и съдебната система. Всички тези материали са приложени в Приложение 4.
Логистика и организационно съдействие при подготовката и изпълнението на следните събития:
Организиране на пресконференция на министър-председателя Сергей Станишев пред европейски медии под надслов „Напредъкът на България по пътя на присъединяването към Европейския съюз”. Пресконференцията беше организирана в Брюксел на 6 септември 2006 г. На нея имаше над 80 европейски журналисти. Също така доста български колеги бяха там, включително главния редактор на „Български медии” и беше много широко отразена, включително и позитивни послания в над 30 или 40 публикации, които са на базата на пресконференцията, позитивни за България.
Във връзка с тази пресконференция, ние извършихме следната дейност:
- координация, комуникация и логистика по организиране на пресконференцията от българска страна, контакти с пресцентъра на Министерския съвет, експерти в отделни области;
- събиране от оторизирани източници и институции на основна информация за България относно икономически, социални и политически постижения на страната в процеса на присъединяване. Селектиране, резюмиране, превод и предоставяне на материалите на клиента, т.е. на Агенция „Хохегер”;
- подпомагане при изработването на информационните материали, редакция;
- подпомагане при изработването на презентации на министър-председателя пред европейските медии, консултация, редакция;
- подпомагане на изработването на ключови въпроси и отговори за министър-председателя;
- изработване на прес информация и през китове с презентации за журналистите. Става дума за презентация за България.
- подпомагане при изработването на прессъобщения до европейските и българските медии;
- логистика и подкрепа на място при провеждане на събитието;
- разпространение на последваща информация до българските медии. Тази пресконференция беше изключително широко отразена и от българските медии, с репортажи по основни телевизии. Мисля, че на предишната си пресконференция, която дадох на тази тема, предоставих на вниманието на медиите, може би членовете на комисията имат представа, но може би и не и затова го казвам, и репортажи, които са излезли в българските медии по повод на това събитие.
- медиен мониторинг на българските и европейските медии, пресклипинг за отразяването на събитието.
Второто нещо, което направихме беше организирането на среща с журналисти и ексклузивни интервюта с немски медии при посрещането на г-н Ивайло Калфин, министър на външните работи в Берлин, Германия на 08.09.2006 г. (Правя едно уточнение, защото може би става неясно, всички тези събития са организирани от Агенция „Хохегер”. Това е част от нейната работа по този договор. Ние сме съдействали като агенция в организацията на тези събития. Просто изреждам кои са събитията, за да остане комисията с впечатление какъв е обемът на работа, който е извършен по тези договори.)
- логистика е координация на срещите от българска страна, контакт с Министерството на външните работи;
- съдействие за организирането на интервюта с немските медии;
- изработване и предоставяне на материали за немските медии, брифиране.
След това организиране на пресконференция и ексклузивни интервюта при посещението на Главния прокурор Борис Велчев в Берлин на 20 септември 2006 г. (Тази цялата информация, както и материалите, изключително позитивни за България, пак подчертавам, излезли в немските медии се намират в три приложения, които са в показаните вече папки и материали, които ще предам.)
Във връзка с това посещение нашата дейност включва:
- координация и комуникация с кабинета на Главния прокурор по организиране на събитието;
- събиране, резюмиране и превод на основна информация за дейността на Прокуратурата в борбата с организираната престъпност и корупцията, и предоставянето на тази информация на Агенция „Хохегер”;
- коментар, корекции и консултации при изработване на презентацията пред немските медии;
- изработване на Press Briefing;
- съгласуване и консултация по изработването на поканата и прессъобщението до немските медии;
- подпомагане при изработването на основни въпроси и отговори към Главния прокурор;
- медия мониторинг за отразяването в немските и българските медии.
Следващо събитие. Организиране на пресконференция и ексклузивни интервюта при работното посещение на Меглена Кунева и Николай Василев в Хелзинки, Финландия на тема: „Запознаване с добри европейски практики от България за прозрачност и почтеност в държавната администрация” и напредъка на България в процеса на присъединяването. Събитието е състоя на 25.09.2006 г. Всички материали по него са приложени в Приложение № 8.
- комуникация и координация с кабинета на Меглена Кунева и с Министерството на държавната администрация и административната реформа;
- предоставяне на клиента на основна информация от оторизирани източници, относно провежданата административна реформа в България;
- подпомагане, консултация и редакция при изработването на презентация на министър Николай Василев за реформата в държавната администрация на България;
- медия мониторинг на отразяване на посещението на българските медии и изработване на пресклипинг.
Следващото събитие е организиране на пресконференция на министър-председателя Сергей Станишев в Берлин на 28 септември 2006 г. Материалите са приложени в Приложение 9 и 9А.
- координация, комуникация и логистика от българска страна, контакти с пресцентъра на Министерския съвет;
- събиране и селектиране на основна информация за напредъка по ключовите въпроси, превод и предоставяне на клиента;
- подпомагане на изработването на ключови въпроси и отговори за министър-председателя;
- медия мониторинг за отразяването в българските и немските медии.
Следващо събитие. Работен обяд с европейски журналисти на министър-председателя Сергей Станишев в Брюксел на 14.12.2006 г. Приложение 10.
- координация, комуникация и логистика от българска страна, контакти с кабинета на министър-председателя, пресцентъра на Министерския съвет;
- събиране и селектиране на основна информация за напредъка по ключовите въпроси към декември, превод и предоставяне на Агенция „Хохегер”;
- подпомагане на изработването на ключови въпроси и отговори за министър-председателя.
След това имаме още едно посещение на министър-председателя Сергей Станишев в Берлин и отразяване от чуждите медии. То е на 6.11.2006 г. Приложение № 11.
- контакти и координация при организирането на интервюта на министър-председателя с немски медии.
Изготвяне на пресклипинг от изслушването на Меглена Кунева в Европейския парламент за поста еврокомисар на 27 ноември 2006 г. Приложение № 12. Това не беше възложено в договора, но правителството го поиска от нас допълнително и ние го направихме, разбира се, без да искаме допълнително средства за това.
Допълнителни публикации в европейски и български издания в резултата на работата по договора. Те не са малко и са приложени в Приложение № 13.
Втората част от моята работа касае договорът ми с Агенция „Хохегер” през 2008 г.
Г-н Председател, аз прилагам тези договори към материалите, които ви предавам, за да можете да ги видите.
Димитър Главчев:
Извинявайте, г-жо Йосифова. Може ли да ви прекъсна. Вие току-що изложихте обстоятелствата по първия договор, който е от 2006 г. между PR Медия ЕООД – Вие, като управител на това дружество и „Хохегер”-Австрия. Приключихте ли с този договор? (Да.) Ако не възразявате, и ако не е притеснение за Вас, да преминем към въпроси, ако имат колегите по този договор, и след това да ни запознаете и с втория договор. Имате ли нещо против така да процедираме? (Разбира се, че не.) Даже, ако не е проблем за Вас, ако искате веднага след всеки въпроси да отговаряте, за да не ви се натрупват много въпроси и така да ги изчистваме един по един въпросите. Според мен, така е по-удобно. (Да.) Благодаря Ви.
Г-н Лаков, на въпросите, които зададохте, получихте ли отговор?
Венцислав Лаков:
Не, по отношение на ефекта като оценка. Защото до тук се изредиха 8 събития, а те са повече, но те не могат да ме убедят, че струват толкова пари (1,5 млн. евро).
Моника Йосифова:
Г-н Лаков, веднага ще Ви обясня и много ви благодаря за този въпрос.
Венцислав Лаков:
И още нещо. Не ми стана ясно, при положение, че всички споменати институции имат пресцентрове, каква е била ролята на тези пресцентрове и вашата роля, защото се получава дублиране на функциите на практика. Подготовката на министър-председателя с въпроси и отговори е работа на неговите PR, които са в правителствената информационна служба. Моля да обясните тези взаимоотношения между правителствената информационна служба, съответните министерски пресцентрове, на прокуратурата също.
Моника Йосифова:
Правителствените пресцентрове работят на територията на България. Мисля, че това е абсолютно ясно. Те не са в състояние да подготвят пресконференция на министър-председателя или на съответния министър, или на Главния прокурор в чужда държава, където не познават условията, не познават медийната среда, не познават каква е ситуацията и не могат да направят анализ на това какви са проблемите в обществените нагласи спрямо България, например в Холандия, или във Финландия, или в Брюксел. Там средата е съвсем различна. Тези пресцентрове работят перфектно на територията на България. Те са в състояние да подготвят опорни точки и всичко останало на своите началници, шефове, министри, но на територията на България. Няма в момента пресцентър в България, който да може да подготви и да направи един сериозен анализ просто, защото на тези хора не им влиза във функциите. Ние не можем да очакваме от това, че те са експерти в България, да бъдат универсални експерти за всяка друга страна. Именно затова съществуват комуникационни агенции, които имат международни офиси в целия свят. По времето, когато ние работихме с „Хохегер” Хохегер имаше безупречна европейска репутация. Това беше втората по големина австрийска компания с над 80 души на щат, половината от които бяха доктори по PR. Те работеха с една от най-големите комуникационни агенции в света „Burson-Marsteller”. И ние използвахме, имахме нужда да използваме компетентността и знанието на тези хора в конкретните държави, работейки с техните офиси. Имайте предвид, че по тези договори са работили десетки хора в различни страни. Аз също нямам компетентност за това какво трябва да се направи в Брюксел. Аз не познават отношението, средата нито във Финландия, нито в Германия и затова всеки трябва да си тежи на мястото. И всеки трябва да върши това, което може. И аз смятам, че беше много разумно правителството да наеме хора, които да кажат по онова време какви са проблемите с общественото мнение за България в Германия, в Холандия, във Финландия. Защото това обществено мнение пречеше по онова време за приемането на страната ни в Европейския съюз. Трябваше да се дадат много ясни отговори на това, на тези напрежения и на тези негативни нагласи, които имаше и смятам, че чест прави на българското правителство тогава, че то направи тази стъпка.
Искам да ви кажа, че и в момента съществува много негативно отношение и Вие го виждате, особено като депутат от Атака, защото Вие имате патриотична политика. Вие виждате много ясно какво става в момента в Холандия. Всички сайтове, които гърмят срещу България и тази страна пречи на приемането ни в Шенген. Защо в момента не се направи такова нещо? Кой български пресцентър познава в момента настроението на холандското общество спрямо България. Посочете ми такъв пресцентър. Защо е толкова негативно? Не е коректно спрямо България и българските граждани те да нямат достъп, например, до пазара на труда в Холандия, защото има такова негативно отношение към нас. И смятам, че по онова време много правилно се постъпи – който каквото си разбира, това да си върши, казано накратко.
Опитах се изчерпателно да отговоря на Вашия въпрос.

Димитър Главчев:
Благодаря, г-жо Йосифова. Може ли от логиката, която развихте във Вашия отговор, да се направи извода, че тогава на българска територия други PR агенции нямат работа, освен пресцентровете на институциите, за които говорихте.
Моника Йосифова:
Не разбрах въпроса Ви.
Димитър Главчев:
Вие казахте, че пресцентровете на институциите не познават ситуацията извън България и затова не са участвали в презентациите, които сте извършвали в чужбина. По аргумент на противното, може ли да се каже тогава, че след като на тези пресцентрове територията им на действие е в България, то други PR агенции нямат място в България, освен споменатите пресцентрове. Разбрахте ли ме?
Моника Йосифова:
Не, разбира се. Има много PR агенции в България, които си вършат чудесно работата и които имат възможност и е редно, те и в момента извършват много работа и имат договори с българското правителство относно това. Така поставен въпроса можем да го трансформираме по следния начин. Защо българското правителство и в момента и предишните български правителства дават договори на български комуникационни агенции за подобряване на имиджа на България– по линия на туризма, или пък за извършване на комуникационни кампании по силата на европейските договори и европейските комуникационни средства? Защо тези средства не отидат към пресцентровете на определени министерства, а отиват към български комуникационни компании? Защото има един много ясен отговор. Просто в българските компании има капацитет. И тези български компании, независимо, че ние се занимаваме с една и съща дейност и тя е комуникацията, в смисъл частните PR компании и обществените пресцентрове, ние имаме много различно профилиране. Смятам, че е много правилно като подход, защото в противен случай ще претърпи огромен провал целият комуникационен план на Европейската комисия, който в момента се реализира от българското правителство.
Димитър Главчев:
Благодаря. Аз мисля, че горе-долу в тази насока беше въпроса на колегата Лаков. Аз приемам абсолютно логиката, която развихте. Но тогава с още по-голяма сила е въпросът му какво са правили пресцентровете на тези ведомства в България, при положение, че има нужда от други.
Моника Йосифова:
В България те си вършиха работата по отношение на българските медии. Но те просто нямаха капацитет да извършат тази работа с оглед на чуждите медии. Мисля, че това е ясно. (Да. За чуждите стана ясно.) Но за българските медии тези хора си вършеха работата перфектно. Те и в момента продължават да си я вършат.
Димитър Главчев:
Благодаря Ви. Г-н Лаков, удовлетворен ли сте от отговора?
Венцислав Лаков:
Само още да уточним няколко неща.
Говорим са пресклипинг. Казахте, че няколко пъти е правен. Според Вас, като PR специалист, това, което е предоставил Хохегер каква оценка може да получи като ефект от кампанията. Това е едно.
Освен това, някъде мярнах и документите, че пресклипингът се прави от фотоснимки от Агенция „Фокус”. Пресклипининг се прави от Агенция „Фокус” като подизпълнител – срещнахме в документите такъв договор.
Моника Йосифова:
Срещнахте договор?
Венцислав Лаков:
Поне споменаване на името.
Другото, което ми е интересно и не стана ясно, Хохегер е предпочетен като агенция затова, че предлагат един консултативен съвет, който трябва да бъде създаден, което се отчита от тогавашните съветници на премиера като много голям плюс. Да кажете за този консултативен съвет. Той заработил ли е в крайна сметка, събирал ли се е? Какво е работил и какви средства евентуално са били платени по линия на неговата работа. Това също не го знаем и няма как да го разберем.
Димитър Главчев:
Позволете ми аз да огранича въпроса само дали знаете дали е имало консултативен съвет, тъй като е нямало как да знаете в началото защо е предпочетен г-н Хохегер от Министерския съвет. Съжалявам, че започвам да влизам в такива функции, с които да ограничавам въпроси. Но ако искате, Вие си отговаряйте както Ви го задават въпроса, но пак ми се ще да припомня, че е хубаво да се задават въпроси само в областта на предмета на комисията и в качеството, в което се явява физическото лице, което е тук. Тоест, според мен, г-жа Йосифова не е имало как да знае защо е предпочетена офертата на Хохегер от комисията на Министерския съвет по обществената поръчка. Това забравих да напомня в началото на заседанието на комисията. Явно във всяко начало на заседание трябва да припомням, че е добре да се ограничаваме и че човекът, който отговаря, има правото да не отговаря на въпроси, които смята, че излизат извън рамките на качеството в което е поканен.
Моника Йосифова:
Много Ви благодаря, г-н Главчев. На Вас, г-н Лаков, благодаря за въпроса. Действително аз нямам идея защо и по какъв начин и по какъв критерий. Не съм наясно нито с начина, по който е организирана обществената процедура, нито защо и т.н.
Моето впечатление от работата ми с Хохегер е, че те бяха безупречни журналисти. Към периода, в който работехме с тях – 2006 г. - 2008 г., това беше една от топ агенциите в Европа. Разбирате ли, нито едно правителство – тогавашното, и по-предишното, нито сегашното, ще сключи какъвто и да е договор с агенция, която има негативна репутация. Това е повече от ясно.
Относно конкретния ви въпрос за консултативния съвет. Този консултативен съвет, мисля че ставаше дума за втория договор, не е функционирал и работил на територията на България. Знам, че той е функционирал и работил на територията на Австрия. Мисля, че там са събирани тези хора, там са давани консултации по конкретни теми и проблеми, които са им поставени от българското правителство. За повече конкретика мисля, че не е лошо към самия г-н Хохегер по някакъв начин да се обърнете. Или пък по документите на българското правителство да се ориентирате какви са анализите и консултациите, които този борд е давал на правителството. Но знам, че подобно нещо работеше и се случваше. Но поради това, че ние сме били подизпълнители по тези договори, нашата дейност и сферата на нашата дейност изобщо не е включвала нещо, свързано с този advisory bear.
Димитър Главчев:
Тоест вие сте нямали никакви контакти с консултативния съвет или както се казва „борд на съветниците”.
Моника Йосифова:
Не. Какъвто и да е консултантски борд. Не сме се срещали с него, не е идвал на територията на България. Със сигурност функционираше подобно звено, защото знам, че се изпращаха към правителството определени консултации по конкретно зададени теми. Но какво точно, кога и как не знам. Мога само да гадая. Може би са се събирали, за да очертаят стратегията. Аз ако съм възложител, така бих постъпила – стратегията, която трябва да се изпълнява с оглед на това да се постигнат някакви цели. Нямам представа откровено кой е бил част от този advisory bord, нито как е функционирал. Може и по e-mail! Нямам представа. Техниките са много.
Димитър Главчев:
Благодаря Ви. Наистина става въпрос за втория договор. Там е споменато за консултативен съвет – в офертата по втория договор с Министерския съвет, а ние сме още на първия договор. И както приехме да работим, първо да завършим с първия договор, и след това да говорим за втория. Заповядайте, г-н Найденов.
Ангел Найденов:
Благодаря Ви, г-н Председателю.
Моят въпрос има връзка въпроса и съответно отговора за обема от работа. И той е следния. Има ли универсален критерий? Изобщо какви критерии се прилагат, за да се оцени дали един обем от работа, който е извършен в изпълнение на договора, е достатъчен.
И по-важното от това е дали има критерии, които да се прилагат при оценката дали качествено е свършена тази работа и съответно струва ли си парите. Има ли връзка между обем, качество и сума, която е платена.
Отговорът ви по отношение на този консултативен борд провокира още един въпрос и аз ще си позволя да го задам.
Знаете ли дали има плащани суми по тези договори – и по първия, и по втория, на политици – български или австрийски, няма никакво значение. Дали има плащани суми.
Моника Йосифова:
На първия въпрос искам да кажа. Мисля, че и г-н Лаков зададе въпрос в тази посока. Благодаря ви и може би пропуснах да отговоря.
Аз искам да приложа към документите, които предоставям на комисията едно интервю на г-н Хохегер. Ще ми позволите съвсем накратко да ви прочета нещо. Отговарям по обратен ред на вашите въпроси, г-н Ангелов.
Понеже много шум се вдигна около този бивш политик, бивш вътрешен министър на Австрия, г-н Щрасер, г-н Хохегер много ясно казва в едно интервю за Българската национална телевизия, което е публично достъпно и е на сайта на БНТ, но аз само ще цитирам, че „Щрасер е бил на разположение на всички наши клиенти”, т.е. на разположение на Агенция „Хохегер”, „а също така и за проекта в София. Ние сме му платили 100 хил. евро, които той получи, не те не са от сумата за българските проекти.” След това той продължава във връзка с работата на комисията, че не знае какво може такава комисия да изясни и че всъщност винаги става въпрос за това дали някой политик е получил пари, имало ли е корупция, имало ли е подкупи. Такова нещо не е имало. Ние имахме определен бюджет и български подизпълнители, на които сме плащали със средства от проектите ни в София. Колегите ни в България се справиха отлично. Нито един български политик не е получавал пари от нас, нито австрийски. Това означава, че по нашите проекти не е имало корупция.”
Това е в отговор на втория въпрос. Тоест не са плащани никакви пари нито на български, нито на австрийски политик – нито по първия, нито по втория договор.
А относно това дали има ясен критерий и измерител за това каква работа е свършена. Аз веднага ще ви кажа. В нашата работа не е като цената на зърното на борсата. Просто няма съвсем ясен и универсален измерител затова каква работа е свършена. Защото една пресконференция, организиране на едно събитие и едно прессъобщение може да струва от неколкостотин до няколко хиляди евро. Да не говорим, че може да струва и няколко десетки хиляди евро, когато се организира някакво събитие. Така че всичко зависи от конкретната ситуация – къде, как, кой, в какъв момент прави нещо и т.н.
В тази връзка искам да ви кажа следното. Като резултат от нашата работа през 2006 г. „Пресцентърът България в Европейския съюз” е произвел 17 броя седмични електронни бюлетина за четири месеца, които са разпространили над 500 позитивни новини и материали за България на ежедневна база. И в резултат на целия този проект в период от четири месеца не са случили единствено и само събитията, които сме направили в Европа – в европейските страни, но също така са публикувани над 100 позитивни публикации за България в авторитетни европейски издания.
По отношение на втория договор тези публикации са близо 300. И понеже няма ясен измерител затова дали всъщност вложените пари в крайна сметка си е струвало да се платят. Аз искам да кажа, че има един метод, който се използва в нашата сфера за остойностяване на вложените средства в една PR кампания и то е по следния принцип. Ще се опитам да го обясня, защото е малко сложен за разбиране. Но когато вследствие на една PR кампания се публикуват някакви материали – положителни, неутрални. Това е целта. А всъщност вие виждате тук колко много материали има, които са положителни за България и аз ги предоставям на комисията. Тоест работата е свършена и положителни публикации по чуждите медии за България има. Това е един от критериите.
Но дали тези публикации отговарят на парите, които са вложени в тази кампания, ще ви кажа следния критерий. По принцип нашите клиенти ни карат да измерваме много често ефективността от нашата работа по следния критерий. Публикациите, които са излезли ги смятаме по тарифата за реклама на конкретната медия, в която те са отпечатани. Ако говорим за европейски медии, там тарифите са десетки хиляди евро на страница. Стотици страници, положителни за България, са публикувани следствие на нашата работа в много европейски медии – Великобритания, Германия, Франция.
Ако трябва да ви кажа, г-н Председател, г-н Ангелов, съвсем конкретно, примерно по първия договор за вложените 500 хил. евро, които правителството вложи в тази кампания, с получените 100 публикации, ако трябва да ги остойностим в реални измерения и ако би трябвало да кажем колко биха стрували страници реклама, те надвишават 3-4 пъти вложената инвестиция. Тоест парите са си стрували, защото публикациите, които са излезли в международните медии, авторитетни, които имат тарифа на една страница от 20 хиляди евро нагоре, струват като остойностяване много повече, отколкото парите ,които са вложени в тази кампания.
Не знам дали съумях да отговоря на въпроса Ви, но наистина няма универсален критерий. Това е един от методите за измерване.
Другият метод е просто след като са платени едни пари и са се случили едни събития, има ли след това някакви публикации в медиите. Това също е важно.
Димитър Главчев:
Благодаря Ви, г-жо Йосифова.
Да Ви попитам нещо във връзка с отговора, който дадохте на г-н Найденов. Като казахте, че няма плащани пари на български и чуждестранни политици, Вие се позовавате на твърдение на г-н Хохегер в Българско национално радио ли?
Моника Йосифова:
В Българска национална телевизия на публично интервю, което той е дал.
Димитър Главчев:
Защото аз имам едно друго негово интервю, пак е публично във в-к „Преса” от 14 март интервю на Веселка Маринова, кореспондент на „Преса” във Виена, в което г-н Хохегер заявява дословно следното:
„В България имахме два контракта. Първият от 2006 г. беше за половин милион евро с продължителност половин година. Другият беше на стойност малко под 1 млн. евро, но за една година. На Ернст Щрасер нашата агенция е платила 100 хиляди евро, защото имахме договор. Това е сумата, която той ще получи за една година консултантски услуги, които извършва за нас. По българския проект Щрасер много ни помогна с анализите, но тези пари, които той получи, са за цялостната му консултантска работа за нашата агенция. Той беше въвлечен и в много проекти в арабския свят.”
Тоест може би съвпада това, което казахте. Но затова най-вероятно е по-добре да попитаме г-н Хохегер.
Моника Йосифова:
Абсолютно съвпада. Аз също смятам така. Г-н Хохегер изрично каза, също така в интервю за вестник „Капитал”. Мисля, че е редно да питате г-н Хохегер, защото постоянно чувам някакви спекулации около договори, в които е въвлечено и моето име, има някаква корупция, има някакви неща, които са плащани на политици, внушения, инсинуации и пр. Нека да се изясни този въпрос. Смятам, че е в интерес на работата и на комисията и в мой личен интерес да се изясни това нещо.
За г-н Щрасер г-н Хохегер дава още едно интервю. Аз чета, може да не се съмнявате, всеки детайл, който излезе във връзка с работата на тази комисия. чета и стенограмите от заседанията, защото това мен лично ме касае. И мисля, че това е разбираемо, защото аз държа на доброто си професионално и лично име, както и на името на моята агенция.
Г-н Хохегер има още едно интервю за вестник „Капитал”, където той доуточнява тази част, която вие в момента прочетохте от вестник „Преса”. Той казва: „Ние ползвахме г-н Щрасер за финансови консултации в сферата на търговията с имоти.” Вижте го. То е там. Така че мисля, че той изцяло уточнява за какво е работил. При това тогава той е бил неработещ и недействащ вътрешен министър, а вече пенсиониран политик, който е бил бивш вътрешен министър.
Димитър Главчев:
Заповядайте, г-н Нунев.
Пламен Нунев:
Ние говорим тук за Хохегер, за Щрасер. Аз искам да попитам за следното. В първото интервю, което Вие дадохте пред вестник „Капитал”, Вие заявихте, че не сте работили с Хохегер.
Моника Йосифова:
Аз интервю за вестник „Капитал” не съм давала.
Пламен Нунев:
Каква ви беше целта? Защо тогава не казахте истината?
Моника Йосифова:
Аз интервю за вестник „Капитал” не съм давала. Благодаря Ви за въпроса. Мисля, че вече веднъж отговорих публично на този въпрос.
Вижте, аз ви казах и тогава. Аз направих грешка. Не трябваше да казвам, че не съм работила за г-н Хохегер, защото знам, че съм работила за г-н Хохегер. Но много добре познавам средата в България. И много добре знам цялото това нещо по какъв начин ще се инсинуира, ще се правят внушения. Аз се извиних на колегите от вестник „Капитал” и повече няма какво да допълня по този въпрос.
Ако някаква слабост на моето поведение в целия този период от 2006 г. до 2008 г. и ако щете и до 2012 г. във връзка с тези неща, това е, че просто не казах на вестник „Капитал”: „Работила съм, но не желая да коментирам.” Това не беше коректно от моя страна.
Димитър Главчев:
Благодаря Ви. Г-жа Караянчева.
Цвета Караянчева:
Г-жо Янова, във вашата пресконференция на 14 март Вие казахте, че през август 2006 г. към Вас се е обърнал Хохегер. По какъв начин е станал контактът, как ви е намерил?
Следващият ми въпрос е на коя дата е бил сключен този договор и какво общо има, според вас, Международният панаир с мероприятията, които вие сте организирали. Благодаря ви.
Моника Йосифова:
Първо, аз съм Йосифова. Виждам, че навсякъде ме наричат Янова. Не знам защо.
Аз мисля, че на този въпрос отговорих частично, като ви казах.
Цвета Караянчева:
Аз се извинявам, но понеже малко закъснях и може би предварително Вие сте казали нещо.
Моника Йосифова:
Договорът е сключен август 2006 г. Не мога да кажа точната дата. Тя трябва да е в отговора. Да, г-н Хохегер се обърна към мен. Не мога да се сетя точно обстоятелствата – кой, кога и как ми се обади по телефона, но той ми каза. По принцип аз вече бях чувала за него, тъй като неговата агенция нашумя доста покрай един друг случай във връзка с един провален, несъстоял се договор на Министерството на външните работи. Неговата агенция беше класирана на второ място и той тогава даде обилни интервюта по българските медии. Ако не се лъжа, включително може би и във вестник „Капитал”, но няма значение това. Тогава ми направи впечатление, че с много професионални аргументи обясняваше своята позиция по това какво трябва да се направи за България. Малко по-късно той ми се обади. Не мога да се сетя точно дали той лично ми се обади, дали някой друг - не мога да конкретизирам това нещо. Това беше преди 6 години. Но така или иначе направихме контакт. Той беше по тяхна инициатива. Те се обърнаха към мен. Тогава аз имах договор с доста български институции: Министерство на транспорта, Министерството на държавната администрация и административната реформа, Министерството на образованието. И към онова време, както и към този момент, смея да твърдя, че съм една от агенциите, а може би и агенцията с най-много опит в работата по институционални PR проекти. И това нещо беше добре известно. Така че това е основанието, поради което г-н Хохегер се обърна към мен и мисля, че е съвсем нормално. Защото аз, ако се занимавах с продаване на строителни материали или с перилни препарати и той се беше обърнал към мен, щеше да бъде доста чудно. Но поради факта, че имах и продължавам да имам доста добра репутация като професионалист в сферата, в която работя, мисля, че е съвсем нормално г-н Хохегер да се обърне към мен.
Димитър Главчев:
Тоест лично Петер Хохегер се е обърнал към Вас?
Моника Йосифова:
Не мога да си спомня дали беше лично. Обърнаха се от агенцията, дали беше лично към мен или – не мога да възстановя този детайл.
Димитър Главчев:
Датата на договора също не се знае от кога е? Така ли е?
Моника Йосифова:
Датата на договора би трябвало да е в самия договор.
Димитър Главчев:
В договора пише август.
Моника Йосифова:
В моя договор пише август.


Димитър Главчев:
Не знам дали това е вашият договор, но който сте го дали на пресконференцията на 14-ти. Месец август, без конкретна дата.
Моника Йосифова:
Значи е това. Вероятно да. Договорът е това.
Цвета Караянчева:
Един допълващ въпрос. Понеже не ми отговорихте какво общо има, според вас Международния панаир и дейността, която вие сте работили.
Моника Йосифова:
Международният панаир какво отношение има към моята дейност? Не разбирам.
Аз не съм сключвала договор с Международния панаир. Аз съм сключила договор с агенция „Хохегер”. Не ви разбирам въпроса.
Цвета Караянчева:
Понеже финансирането е дошло от Пловдивския панаир.
Моника Йосифова:
Това не е въпрос към мен, извинявайте г-жо Караянчева. Кой, как и какво е решил да финансира, не е въпрос към мен.
Димитър Главчев:
Вие имате ли договорите? (Да.) В първия абзац на договора знаете ли какво пише, г-жо Йосифова? (Да.) Представяне на PR услуги и връзки с медиите като подизпълнител на „Хохегер”-Австрия, в скоби, подчертавам какво пише в скобите не случайно.
Моника Йосифова:
Да, аз знам какво пише.
Димитър Главчев:
Цитирам „във връзка с договора на Петер Хохегер-Австрия с Международен панаир –Пловдив.” Смятате ли, че няма връзка с Международния панаир-Пловдив?
Моника Йосифова:
Вижте, във връзка с техния договор – да, това е съвсем нормална търговска практика. Но въпрос да ми се задава „Защо Пловдивският панаир финансира нещо?” – аз не мога да кажа.
Димитър Главчев:
Какъв въпрос зададохте, г-жо Караянчева?
Цвета Караянчева:
Какво общо има между г-жа Йосифова и Международния панаир-Пловдив и мероприятията, които тя организира по договора?
Моника Йосифова:
Аз не съм работила с Пловдивския панаир конкретно. Не съм имала достъп и никакви взаимоотношения с лицата, които по онова време – не знам кои са били лицата, които са били ръководители на Пловдивския панаир. Абсолютно никакви взаимоотношения не съм имала с тях. Агенция „Хохегер” вероятно се е отчитал през Пловдивския панаир или нямам представа къде, но това не е въпрос, по който аз мога да внеса каквато и да било яснота.
Димитър Главчев:
Дали ви разбирам правилно. Вие сте подизпълнител на агенция „Хохегер”, която има договор с Пловдивския панаир и вие нищо не извършвате за Пловдивския панаир, независимо, че неговият договор е с Пловдивския панаир. Добре ли го формулирах? Коректно ли е?
Моника Йосифова:
Абсолютно, г-н Главчев. В моя договор има много ясни указания за това какви дейности на мен ми се възлагат. По-нататък в договора, който е пред вас, може конкретно да видите, аз много изчерпателно, вероятно дори досадно, но с оглед на конкретиката и детайлите, които мисля, че е важно да се изяснят, ги изчетох всички тези неща какво точно съм вършила. Никъде в нещата, които изчетох, не казах, дали видяхте или срещнахте нещо случайно за Пловдивския панаир.
Димитър Главчев:
Вас не ви смущава това, че в първия абзац на договора пише, че сте подизпълнител по договора с
Моника Йосифова:
Никакъв проблем. (Нямате притеснения?) Никакви.
Димитър Главчев:
Благодаря Ви. Г-н Местан, заповядайте.
Лютви Местан:
Благодаря, г-н Председател.
Простете, ако ми позволите, да Ви попитам. Имате ли информация за други фирми и организации, освен вашата, които да са работили за г-н Хохегер и българското правителство.
И ако позволите, понеже на предишно заседание ние изслушахме и други лица, ако щете и във връзка с този ми въпрос, познавате ли, например, г-жа Росица Велкова и г-н Иво Георгиев, които са били управители в различно време на българския клон на Хохегер.
Имате ли информация тези лица да са работили по проекта за подобряване на имиджа на България.
Моника Йосифова:
Благодаря Ви за въпроса.
Мисля, че имаше европейски институт. Но може би бъркам, но във всички случаи имаше подизпълнители. Дали е портал Европа или европейски институт, не мога да кажа конкретно какво беше юридическото лице. Но те изработваха един ........., който би трябвало да го има на разположение на комисията, който обясняваше напредъка на България по изпълнението на всички екшън планове, които страната беше предоставила по 60 критични точки по механизма на партньорство и сътрудничество, по правосъдие и вътрешен ред. Мисля, че те много систематично и с много добра експертиза работиха по този въпрос. Мисля, че вие самите споменахте агенция „Фокус” и аз не знам за други подизпълнители.
Колкото до втория въпрос. Много добре познавам, както г-н Ивайло Георгиев, така и г-жа Росица Велкова. С тях многократно сме работили съвместно. Те са идвали, както в моя офис на агенцията, така съвместно с тях сме ходили в Министерския съвет и сме работили по този проект. Да, категорично, работихме заедно по проекта за подобряване имиджа на България. Говоря за проекта от 2008 г. С г-жа Велкова всъщност работихме и по двата проекта, както през 2006 г., така и през 2008 г. И моите впечатления са, че особено г-н Георгиев, беше на изключително високо професионално ниво. Той даде много стойност към работата по тези проекти.
Лютви Местан:
Точно по този договор Вие сте работили съвместно с г-жа Росица Велкова и г-н Ивайло Георгиев. (Да.) Благодаря за отговора.
Йордан Цонев:
Може ли по същия въпрос и аз да задам един въпрос. (Заповядай.)
Имате ли информация за споменатите две лица от г-н Местан дали по същото време са работили за кмета на София г-н Бойко Борисов.
Моника Йосифова:
Не, нямам представа.
Йордан Цонев:
Нямате представа. Защото г-н Хохегер го твърди това в интервю за „Капитал”.
Моника Йосифова:
Аз смятам, че с тях работихме за българското правителство. Нямам представа за кой друг са работили.
Йордан Цонев:
След като са работили за българското правителство не е укорително да се работи по същото време и за кмета. Аз не задавам въпроса в такъв контекст. Напротив.
Димитър Главчев
Според мен, нищо укорително няма в работата на която и да е PR агенция. Г-жа Дукова.
Снежана Дукова:
Уважаеми г-н Председателю,
Голяма част от нещата, които исках и аз да питам, Цвета го направи. Но аз съм изключително много озадачена, г-жо Йосифова, и ще ви кажа защо. Не че не знам отговора на този въпрос. Но по някои въпроси Вие сте блестящо подготвена, с изключително точни отговори, готова дори да цитирате и да показвате документи, а на други, които са от тази страна на масата, много неща не си спомняте и не ги казвате.
Второто ми притеснение е това, че пресконференцията, която Вие дадохте далеч преди това и на самата пресконференция, че веднага след нея Вие ще предадете документите на комисията, която ще се сформира. И тъй като преди пресконференцията вие скрихте някои неща, на самата пресконференция заявихте това, но не го направихте, докато ние не ви повикахме тук. Имаше ли някакви притеснения от тази гледна точка?
Второ, тъй като няма реални измерители за чистене на имиджа и съответно рефлекси по отношение на заплащането, аз много се озадачавам, тъй като и по договор основната цел на това е лъскане имиджа на България в европейските страни, което вие сте направили добре вероятно в пет от тях. Защо обаче се наложи това да се прави в България с много публикации в пресата – в „Труд”, в „24 часа”, в „Капитал”. Платени ли са тези публикации. Имаше ли заплащане на журналисти по повод тази интервенция в българските медии или не.
Моника Йосифова:
Мога ли да Ви помоля. Аз съжалявам, че ви прекъсвам, но не мога да запомня всички въпроси.
Снежана Дукова:
Ще Ви помоля да си записвате, защото те са много свързани.
Моника Йосифова:
Моля ви един по един да ми ги задавате, за да мога да ви отговарям.
Димитър Главчев:
Г-жо Дукова, така се разбрахме в началото. Един въпрос – отговор, след това втори въпрос – отговор.
Снежана Дукова:
Въпросите ми са доста свързани, г-н Председателю. Добре.
Моника Йосифова:
Ако искате, задавайте ми въпросите един по един и аз ще ви отговарям. Няма проблем. Имахте някакви притеснения? Как да разсея Вашите притеснения? В договора няма нищо споменато за лъскане на имиджа. Извинявайте, това е Ваша интерпретация.
Снежана Дукова:
Как моя интерпретация, след като Вие казвате, че в пет европейски страни – един път Василев, веднъж Кунева, веднъж Станишев, и т.н. Но в България също има страшно много публикации. Това не го изисква договорът. Кое наложи? Платени ли са те?
Моника Йосифова:
Прекрасен въпрос ми задавате. Нито стотинка не е платена за тези публикации. Нито стотинка!
Снежана Дукова:
Но кое наложи в България тези публикации да се направят?


Моника Йосифова:
Самият интерес на българските медии, Госпожо. Вие изобщо очевидно нямате много добро познаване на работата, на начина по който работят българските медии. Когато една публикация в чужбина излезе за България – позитивна или негативна, почти всички български медии я преписват. Това е съвсем нормален модел на поведение на българските медии. Просто защото българските медии искат да знаят как изглежда страната ни в чужбина. В българските медии по тази кампания не е платена хилядна от стотинката. Това е отговорът относно Вашите притеснения, с които Вие започнахте. Не знам как да разсея Вашите притеснения. Не знам какъв въпрос се съдържа в тези подозрения, освен опит да се направи някакво внушение.
Аз съм с абсолютно ясна и чиста позиция пред комисията, както и на пресконференцията, която съм дала. Има факти и документи. Не знам кой до момента от всички изслушани хора, които сте питали, ви е предоставил толкова факти и документи, колкото ви предоставям аз. И слава Богу, че ги помня и слава Богу, че ги имам в агенцията ми. Защото съвсем нормално е да не пазя архив от преди 6 години. Тогава нямаше да имам с какво да се защитя. Слава Богу, че ги има и на всеки въпрос, който ми зададете – Вие или който и да е член от комисията, ще отговоря с абсолютно открито сърце, без да имам никакво и най-малко притеснение. И там, където нещо не си спомням, ще ви кажа: „Не си спомням!” Защото просто от преди 6 години не мога да помня неща. И мисля, че това е човешко, нормално и недейте зад всяко нещо да търсите някакво внушение, инсинуация. Защото откровено смятам да ви кажа, че това е изключително некоректно. Защото, ако Вие сте на моето място и трябва да защитавате личното си име, личния си авторитет, който аз съм изграждала 15 година и не съм последния човек, намерен на улицата, и Вие извинявайте, ще защитавате всяко нещо, всеки детайл от вашата работа по начина по който го защитавам аз.
Димитър Главчев:
Аз ще ви помоля по-малко емоции да влагате и от двете страни.
Снежана Дукова:
Аз се придържам към конкретиката, г-н Председателю.
Димитър Главчев:
Искам да ви припомня какъв е предметът на договора, г-жо Дукова, на договора, който обсъждаме. Предметът на договора, който обсъждаме в момента, е следният. Г-жо Йосифова, ще Ви помоля да ме поправите, ако не е вярно.
„Представяне на PR услуги и връзки с медиите, като подизпълнител на Хохегер – Австрия.” В скоби: „(във връзка с договора на „Хохегер”-Австрия с Международен панаир Пловдив за предоставяне на PR услуги в кампанията за популяризиране на достиженията на българската икономика в Европейския съюз.)” Нали това е предметът на договора?
Моника Йосифова:
Абсолютно точно е.
Димитър Главчев:
Това е предметът на договора. Оттам нататък задавате въпроси дали в България нещо се представя или не се представя. Както разбрахме, обаче, това е било безплатно.
Моника Йосифова:
Вие можете да направите допитване до българските медии, ако искате да направите някаква съпоставка на моите твърдения. Попитайте, изпратете писмо до всяка една българска медия дали по тези публикации, които те са направили, някой им е плащал и една стотинка.
Димитър Главчев:
Може ли и аз да задам един въпрос в тази връзка. По този договор Вие плащали ли сте на някой някакви средства.
Моника Йосифова:
Не! На никой нищо, единствено за преводачески услуги.
Димитър Главчев:
Горе-долу спомняте ли си колко?
Моника Йосифова:
Нямам идея. Но не беше малко, просто защото превеждахме огромен обем информация.
Димитър Главчев:
Единствено сте платили за преводачески услуги по този договор? Моника Йосифова:
Да. За преводачески услуги и може би за някакви производствени разходи по отношение на отпечатване на брошури, или пък по отношение на изработване на пресклипове във връзка с материалите, които трябваше да се предоставят на чуждите медии. Преводаческите услуги са сериозен разход, но другите неща не бяха кой знае какви.
Димитър Главчев:
Като порядък спомняте ли си от 239 хил. евро какви са ви били разходите, ако приемем, че това ви е приходната част?
Моника Йосифова:
Сега не мога да си спомня. Но мога да направя проверка в моето счетоводство, макар че за 6 години назад, не знам дали могат да възстановят кои разходи за какво са.
Димитър Главчев:
Не знаете какъв ви е резултатът от този договор? Приходи минус разходи равно на резултат. Нямате представа какъв е резултатът?
Моника Йосифова:
Със сигурност имаме не големи платени разходи и предполагам, че сме реализирали добра печалба, по която сме платили и данъци. Но нямам представа за разходите. Не знам колко са ми разходите в случая.
Димитър Главчев:
Така по всеки договор ли горе-долу си правите сметките?
Йордан Цонев:
Г-н Председател, Вас кой да ви ограничава във въпросите?
Димитър Главчев:
Звучи ли ви логично това?
Йордан Цонев:
Не ми звучи логично изобщо да питаме едно търговско дружество какъв му е резултатът. Не сте председател на Сметната палата, нито пък сте шеф на НАП. Ако искате пратете данъчна ревизия и от нея, след като се разкрие данъчната тайна, може да научите.
Димитър Главчев:
Г-н Цонев прави предложение.
Моника Йосифова:
Вече ми направиха данъчна ревизия. Но просто нямам представа. Няма нищо лошо в това дори и всичките средства, които са влезли в агенцията. Извинявайте, но аз плащам заплата на 35 човека. Аз имам разходи за тази агенция. Повече от 12 човека бяха ангажирани по този проект в моята агенция. Иначе как ще издържам агенцията?
Димитър Главчев:
Няма нищо лошо в това. Аз ви питам и Вие може да не ми отговаряте. Даже Вашата реакция повече я приемам от реакцията на г-н Цонев.
Йордан Цонев:
Председателят не може да задава провокативни въпроси. Вас тази информация не ви интересува във връзка с работата на комисията. И Вие прекрасно го знаете.
Димитър Главчев:
А Вие много добре знаете, че ако ме интересува, има начини по които да се получи. Както и да е. Ще ви помоля да не си взимате думата, когато си поискате. Следващи въпроси? Г-н Лаков.
Венцислав Лаков:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаема г-жо Йосифова,
Да се върна към думите ви. От тях стана ясно, че Вие оценявате кампанията като позитивна и по двата договора, за които говорим. По моя сметка обаче излиза, при тези публикации, които изброихте, излиза, че една публикация излиза на цена около 5 хил. евро.
Моника Йосифова:
Не е така. Как го смятате? Първо, за тези публикации не е плащано. Това трябва да е ясно.

Венцислав Лаков:
Момент. Много моля да си довърша мисълта. 5 хиляди евро е малката сума. А общо цялата сума, за която е създадена комисията – за милион и половина евро, и около 500 публикации, излиза доста по-скъпо.
Моника Йосифова:
При положение, че цената на една такава публикация е от порядъка на 20 хиляди и повече евро. Тоест ние сме постигнали много по-ниска цена. Проверете „Файнейшъл таймс”.
Венцислав Лаков:
Въпросът ми е, че на тази цена, която при средна работна заплата в България около 230 лв. или 230 лв. тогава, това може ли да се оцени като ефективност – да се плаща за дописка 5 хиляди евро. (Не се плаща за дописка.) Плаща се за кампания, но по метода на оценяването, излиза, че една дописка струва 5 хиляди евро или за 1000 знака 5 хиляди евро. Благодаря. Според мен, тази цена и подигравка с българския данъкоплатец за кампания, която в крайна сметка не знам до какво доведе. Но това е коментар.
Имаше ли паралелен пресцентър, както твърдят много колеги журналисти, по време на изпълнението на двата договора в Министерския съвет. Вашият екип работеше ли постоянно там със стаи и комуникационни удобства.
И другият малко по-любопитен въпрос е: Колегата Ивайло Данаилов каза, че известна част от парите са били похарчени, а нас ни интересува за какво са били похарчени парите, колко пари отидоха за обеди, вечери, пътувания, екскурзии. Знам, че 19 души за пътували в България. Те чрез вас ли пътуваха?
Моника Йосифова:
Не, не съм плащала нито един хонорар за нито едно пътуване и нито един самолетен билет, освен тези, които е било необходимо да плащам за някакви членове от моята агенция, които са пътували във връзка с изпълнение на дейността, в други държави. По този договор са платени, но това са разходи по извършване на дейността.
А колкото до първия въпрос. Извинявайте, че ви го казвам, но подобно сравнение, което Вие правите, е абсолютно инсинуативно. Вероятно можем да направим сравнение за държава, в която основната заплата е 230 лв. към онова време, цените на имотите бяха 2000-2500 евро на квадратен метър. Нормално ли е това? В смисъл, извинявайте, ама да сравняваме строителни материали и еди-какво си? Трябва да има някаква база и нормалност в сравнението. Аз мога да направя следното сравнение, което мисля, че е коректно. Да се платят 5 хиляди евро, грубо казано, защото ние обясняваме, че те не са платени. Аз много ясно обясних как се изчислява и защо правя тази методология на изчисление. Да са вложени 5 хиляди евро в нещо, от което получаваме резултат за 20 хиляди евро, мисля че е добро постижение. И мисля, че в този смисъл аз трябва да кажа, че парите, които са инвестирани и по единия и по другия договор са си дали своя резултат, защото те са произвели положителен образ, положителен имидж за България в момент, в който знаете ли какви неща пишеше за държавата ни. Пишеше, че българското правителство ходи по улиците с бронежилетки, защото в България организираната престъпност е на такова ниво, че никой български политик не може да излезе без бронежилетка навън. И знаете ли какво се случи? Тогава министър-председателят покани европейски журналисти от всички европейски страни и направи разходка заедно с тях из София без бронежилетки, за да им каже: „Колеги, извинявайте, това ,което пишете за нашата страна, е абсурд.” Защото всички български граждани страдат от негативния имидж, който се създава на България в чужбина по много начини – поради чисто търговски пътувания, туристически пътувания. Просто отношението към българите не е това, което ние заслужаваме. И за най-голямо мое съжаление, това го казвам като комуникационен специалист, голяма част от този негативен имидж за България си създаваме самите ние. Самите ние си го създаваме. Извинявайте, с цялото ми уважение към работата на тази комисия, обаче, след като няма корупция по този договор, след като няма конфликт на интереси по този договор, след като процедурата е спазена, доколкото чета по всички стенограми на комисията, и плащането е редовно, и т.н., какво изобщо обсъждаме в момента. Какво изобщо обсъждаме? Ние казваме, че има скандал и самите слагаме етикета, че има скандал в България. Извинявайте, но в момента това, което се прави!? Прави се следното: Пише се българска, абсолютно се пише изкуствено, българска следа в един австрийски скандал, който няма нищо общо с България. Защото на територията на България нищо нередно не е извършено. Ако е извършено, много ви моля, кажете ми. Вие сте хората, които правите законите, кое е нарушението на закона по всички тези неща. Защото аз не виждам нещо подобно. Може би вие виждате?
Венцислав Лаков:
Аз ще ви кажа какво виждаме, защото Вие попитахте. Виждаме, че са изхарчени 1.5 милиона евро, но не виждаме ефекта. Това е проблемът на тази комисия и това е, което трябва да изясним. Затова ви попитах колко са дадени за вечери, за пътувания, но сигурно нямате спомен за това.
Моника Йосифова:
За пътувания и командировки какво е плащала агенция „Хохегер” аз не мога да кажа. Там са основните разходи. Това, което ние сме правили, касае нашата агенция, за наши пътувания и командировки, които са незначителни. А за обеди и вечери и от този род неща, също са минимални разходите. Има една вечеря на министър-председателя. Имало е някакви работни вечери, които се организират в София между агенция „Хохегер” и няколко пъти и ние сме вечеряли с тях, но това сме си го плащали от джоба. Не е било предмет на този договор. И мисля, че това е съвсем нормално. Ако искате да кажете, че милион и половина евро са похарчени, за да се плащат обеди и вечери, Бога ми, това е абсолютно некоректно. И не е така! Ето за какво са похарчени. Извадете всичките отчети на Хохегер. Искате ли да видите там какво има. В Министерския съвет Хохегер предаде купища документи. Те би трябвало да са на разположение на комисията. Вижте там какво има. Защото това тук е една много малка част от това, което е свършено по тези договори. И ако трябва да бъдем коректни, ще се опитам да намеря нещо, което вчера гледах, защото е много интересно. Вчера на заседание на Министерския съвет беше обсъждан един проблем.
Димитър Главчев:
Да ви помоля, докато го намерите, да се зададат въпроси, ако има такива.
Цвета Караянчева:
Аз продължавам да се питам каква е работата на международните отдели и на PR в министерствата. Защото като гледам в 2006 г. нещата, които са правени, мисля, че това е работа на самите PR в министерствата. На практика това е организиране на срещи, на пресконференции. Може да греша. Не съм специалист по PR.
Димитър Главчев:
Само да ви насоча, че става въпрос за Пловдивския панаир и няма нищо общо с Министерския съвет и министерствата.
Цвета Караянчева:
Чета договора от 2006 година от месец август и изчитам точно за какво става дума. Чета, че се е организирала пресконференция на министър-председателя Сергей Станишев пред европейски медии, посещение на Ивайло Калфин и т.н. Който се интересува, може да го прочете. Значи ли това, че при посещението на министър Цветанов сега в Холандия, не прави същия ефект, не дава същия ефект, който примерно ще направи една PR агенция и какво точно прави международният отдел, който подготвя информацията и прави съответните връзки в едно министерство. Питам като лаик, защото това са неща за мен, които сякаш паралелно се извършват – едни хора за това взимат заплата в министерството, и отделно се дават пари за друга дейност, която е подобна на тази.
Димитър Главчев:
Това е ясно, че сигурно е така, само че г-жа Йосифова не може да ви отговори на въпроса какво вършат PR отделите на министерствата. Тя отговаря какво е вършила тя. И доколкото разбрах казахте, че разходи са правени само за преводи и за отпечатване на брошури.


Моника Йосифова:
За отпечатване на материали, които са свързани непосредствено с работата ни.
Димитър Главчев:
Друг тип разходи не сте правили. Това важи само за първия или и за двата договора е така? (И за двата.) Г-н Найденов, заповядайте.
Ангел Найденов:
Въпросът ми има връзка и с това, което каза г-жа Караянчева и с част от въпросите на г-жа Дукова.
Г-жо Йосифова, дали знаете в момента има ли PR агенции, които да работят за правителството. Дали има PR агенции, които да работят за отделните министерства и дали има PR агенции, които да се занимават с реализация на реклама и комуникационни стратегии на управлението в различни отрасли или в различни сфери на дейност? (Разбира се.)
Димитър Главчев:
Г-н Найденов, аз мисля, че освен за собствената си агенция г-жа Йосифова едва ли може да ви отговори за друга.
Моника Йосифова:
Аз мисля, че това е публична информация и не е тайна. Защото всички договори на българското правителство с различни агенции е публична информация и всеки, който се интересува може да я намери тази информация. Мисля, че както предишното правителство, така и сегашното работи с много PR агенции по силата на договори, които има и най-вече по линия на европейските фондове.
Ако приложим същия механизъм, защо вътрешните отдели не вършат работата, която вършат тези агенции, тогава се обезсмисля съществуването на целия този бранш. Вътрешните всъщност нямат този капацитет и опит. По този начин отговарям и на г-жа Караянчева. Да, има много такива агенции.
Аз намерих това, което исках да ви кажа преди малко. Просто искам да ви изчета, понеже през цялото време говорим за милион и половина евро къде са похарчени и затова е създадена и цяла комисия и авторитетни народни представители се занимават часове наред, част от времето си прекарват в това да изяснят детайли и обстоятелства по това, аз искам да направя следното сравнение с официално разпространена информация от вчера, че 2458 нарушения са допуснати при 821 процедури за обществени поръчки на стойност 1.1 милиарда лева. Това са констатирали служителите на Агенцията за държавна финансова инспекция през 2011 г. Това показва отчетът за работата на АДФИ за миналата година. Установени са 358 случая на обща стойност 228 млн. лв., при които не са проведени съответните процедури за обществени поръчки, при наличие на основание затова. Тези случаи са най-тежкото нарушение в сферата на обществените поръчки.
Аз с огромно уважение се отнасям към тези милион и половина евро, защото това са пари на българските данъкоплатци. Но това също са пари на българските данъкоплатци и мисля и не знам усилията, които се влагат за изясняване на всеки лев, който е отишъл по моите договори и по договорите на Агенция „Хохегер” дали ще бъдат идентични с усилията, които евентуално ще се вложат за това, което цитирах преди малко. Мисля, че нещата са несравними.
Димитър Главчев:
Благодаря Ви. Ще Ви помоля да се ограничавате към собствените си усилия, а не към тези на членовете от комисията. Заповядайте.
Снежана Дукова:
Аз все си мисля, че селективно към мен по някакъв начин подхождате. Защото може би аз съм човекът, който изразява съмнения, но няма как да не се съмнявам.
Г-жо Йосифова, при цялото ми уважение към това, че Вие уважихте комисията, че донесохте папките, аз не мога да разбера как си спомняте с кои PR агенции сте работили, а не си спомняте с кой сте вечеряли. Всъщност Вие вечеряхте ли с Хохегер и с Щрасер и г-н Станишев? (Не!) Не. Спомняте си, че това не сте го направили. Тогава ще си спомните ли.
Димитър Главчев:
С тримата или с някой от тримата. Защото едва ли не сте вечеряли, г-жо Йосифова, с г-н Станишев. Моля задайте си правилно въпроса.
Снежана Дукова:
Със Сергей Станишев и г-н Щрасер Вие вечеряли ли сте заедно. (Не!) Добре. Не.
Следващият ми въпрос е Вие казвате, че 15% от сумата по двата договора е вашият хонорар и бонус. Според мен, те надвишават много над тези 15%.
Моника Йосифова:
Аз такова нещо не съм казала. Не знам чии думи цитирате.
Снежана Дукова:
На пресконференцията. По двата договора сумата е записано, че е 15%, но тя надвишава. Ще искам да ми отговорите на това.
Следващото нещо, на което искам да ми отговорите.
Моника Йосифова:
Чакайте. Нали се разбрахме, че на всеки отделен въпрос веднага ще давам отговор.
Снежана Дукова:
Да, но Вие отговаряте по три часа, а ние нямаме толкова време. И ни вкарвате в тематика, която ние можем да си я прочетем. Не може в многословие, което по никакъв начин няма нищо общо с въпросите, които се задават.

Антон Кутев:
Г-жо Дукова, многословна сте.
Снежана Дукова:
Затова пък вярна, за сметка на вас.
Моника Йосифова:
Не цитирате правилно.
Димитър Главчев:
Може ли да обясня. 15% е дал г-н Хохегер и този въпрос е към него. За г-жа Йосифова не съм чул в многобройните й изявления да казва, че 15% от стойността на договорите е получила. Г-н Хохегер има такова твърдение. Елементарната сметка показва, че не е вярно това ,което казва той.
Моника Йосифова:
Аз мога да смятам.
Снежана Дукова:
Според г-н Хохегер, цитирам вестник „Капитал”: „Тогава Моника Йосифова ни се обади и каза, че правителството на всяка цена се нуждае от подкрепа и ни пита дали сме готови да работим за него.” и т.н. Това за мен е отново един неверен и неточен отговор. Може би не си спомняте. Не знам. Но дано да си спомняте. Вие казвате на същата конференция, че сте работили по същото време през м. август и за Георги Първанов. Докога работихте за Георги Първанов? Съвпадат ли периодите, в които Вие работихте за Георги Първанов и едновременно за PR агенцията на Хохегер. На този въпрос искам да отговорите.
След това по същия начин ще ви запитам за Росен Карадимов и за неговите фирми дали си спомняте, че сте работили и имате ли нещо общо.
Димитър Главчев:
Нека да започнем с г-н Георги Първанов, тъй като наистина това беше твърдение, което Вие направихте на ваша пресконференция. Казахте, че горе-долу по същото време сте работили. Ако можете да уточните дали по едно и също време сте работили, кога сте спрели да работите с г-н Георги Първанов и има ли някаква връзка между това, което ни интересува в случая, т.е. договорите с Хохегер.
Моника Йосифова:
Аз имах честта да работя с г-н Георги Първанов през 2006 г. Не мога да кажа за началото, но във всички случаи до неговото успешно спечелване на президентската кампания. Тоест има период, в който моята работа за Хохегер съвпада с моята работа за Георги Първанов.
По същото време моята агенция е работила и за различни други министерства, които вече съобщих. Може би пропускам някое. Но те са Министерството на образованието, Министерството на държавната администрация, Министерството на транспорта и това е същността на моята дейност. Аз работя с много клиенти едновременно. Аз не работя само с един клиент за определен период от време. И това е идеята на моя бизнес, както е и идеята на всеки един друг бизнес и на всяка друга PR агенция. Всяка агенция работи с много клиенти едновременно. Иначе ние не можем да се издържаме. Това е по първия въпрос.
По втория въпрос очаквам да ме попитате нещо за това, което казахте.
Снежана Дукова:
Имате ли съвместни договори и проекти с Росен Карадимов или с фирми, близки до Росен Карадимов или с бившата му съпруга.
Димитър Главчев:
Каква връзка има?
Снежана Дукова:
Как каква връзка има? Росен Карадимов е човекът, който даде изключително становище за Хохегер и за неговата фирма, за да спечели. Той дава страхотен анализ и мисля дали няма конфликт на интереси.
Моника Йосифова:
Много Ви благодаря за въпроса. Нямам нито един договор с Росен Карадимов, нито познавам жена му. Не знам. Даже мисля, че той не е женен. Не знам какво му е семейното положение. Познавам изключително добре г-н Карадимов и съм с изключително добри впечатления от неговия професионализъм и го познавам като човек, който тогава работеше за правителството. Но нямам никакви служебни, бизнес отношения с него и никога не съм имала.
Димитър Главчев:
Като изключим въпросите за мъже и жени, да ми кажете, че на мен не ми стана ясно, за президента Георги Първанов и по договорите, които ние в момента обследваме.
Моника Йосифова:
Да, работила съм. Но в това няма нищо лошо. По същото време съм работила и за редица министерства. Както и през същото време съм работила и за редица корпоративни клиенти и други компании в България. По това същото време съм работила и за много други международни компании и мои клиенти.
Димитър Главчев:
Благодаря. Г-н Кутев
Антон Кутев:
Аз само искам да изляза от апломба на г-жа Дукова и според мен, въпросът ми горе-долу има някакви основания в нейния, всъщност.
Твърдите, че дейността на тази комисия упражнява политически натиск върху Вас? Защо мислите така.
Моника Йосифова:
Аз казах, че раздухването на този въпрос има политическа цел. Това е, което казах. И смятам, че след като в моята дейност няма нещо, което да е свързано с някакво закононарушение, действително не разбирам защо е необходимо да се създава напрежение там и да се създава изкуствен скандал, или изкуствено да се създава някаква българска следа за нещо, които не съществува. Няма друга причина, освен политическа причина.
Искам да ви кажа, че ако нормално се третираха моите договори, те си имат други институции, които би трябвало да разследват и да гледат дали има нещо некоректно в тези договори. А когато един такъв казус се пренесе в парламента, който е еманация на политиката в България, той няма как да не придобие политически оттенък. Поради това го казвам. Защото абсолютно съм наясно, че никога никой нямаше да има каквото и да е съмнение и отношение към тези договори, които аз съм свършила перфектно. Аз се гордея с работата си. Нищо некоректно няма в това ,което съм извършила и съм работила за България. И никога нямаше да се занимаваме с тези неща, ако аз не живеех със Сергей Станишев. Това го казах на пресконференцията съвсем категорично. И много съжалявам, че по този начин се случват нещата. Защото смятам, че има някаква много ясна политическа цел във всичко това. Но в крайна сметка международно имиджът на България просто заради подобен род действия ще бъде нарушен и това ще се прехвърли върху българското правителство, а не върху българската опозиция. Защото подобно поведение е това, което в един момент ви злепоставя навсякъде по света, когато ние самите казваме: „Имаме скандал, имаме скандал!” Кое е скандалното в случая?!
Димитър Главчев:
Ако Ви разбирам добре, Вие се чувствате жертва на политически натиск? Така ли е?
Моника Йосифова:
Аз смятам, че изобщо даването на политически?! Вижте, това са нормални търговски договори. Г-н Главчев, Вие сте капацитет в това отношение. Виждате нещата как са. Това са нормални търговски договори. По тези търговски договори българското правителство – предишното и сегашното, плаща стотици милиони левове на различни PR агенции за своя имидж, за комуникиране на европейски поръчки. Аз съм единствената, която е по този начин разследвана. Единствената! Няма други. За мен това е абсолютно политически акт. Ако беше нормално преценявана моята дейност – платила ли съм си данъците, какво съм направила, има ли някакви нарушение. Има други органи, които се занимават с това. Фактът, че парламентът го прави, няма как да не придава политически характер.
Какво да ви кажа? Аз съм нормален човек. Това е прецедент, смятам аз. Има десетки и стотици фирми, които извършват някакви дейности. Утре, ако щете, строителен предприемач може да е на моето място, защото по някакъв начин е работил с някой от правителството и т.н. Смятам откровено, че има много ясен политически момент в това нещо. Ако нямаше, нямаше да бъдем тук днес.
Димитър Главчев:
Не мога да се съглася с тези ваши твърдения и затова Ви попитах дали се чувствате жертва на политически натиск. Не виждам никой да се отнася към Вас така и да ви оказва политически натиск.
Единствената причина, поради която Вие сте тук, е, че имате нещо общо с парите на данъкоплатците, които са платени на Хохегер за извършване на определена дейност. Всички лица, които имат някаква връзка с тези пари, ще бъдат поканени и бяха поканени. Даже тук имаше хора, които нямат нищо общо. Така че по никакъв начин не мога да се съглася с твърдението, че сте жертва на политически натиск. Просто съвпадение житейско е това, за което Вие говорите. Аз съвсем искрено Ви казвам, че този факт въобще не го споменавам, който Вие споменахте и той по никакъв начин не оказва никакво въздействие.
Единствената причина е тази и естествено, че ще е политическа комисията, тъй като защитата на парите на данъкоплатците, според мен, е висш израз на политика. А всяка една комисия в парламента, а и самият парламент трябва да се занимава с политика. И ако политиката му е да защитава парите на данъкоплатците, аз трябва да ви кажа, че 100% признавам, че това е политическа комисия с политическата цел да защити парите на данъкоплатците. Обаче досега никой не е казал, че Ви упреква в нещо. Досега аз не чух такова нещо. Така че абсолютно не съм съгласен с твърденията ви и затова ви попитах какво ви дава основание да мислите, че сте жертва на политически натиск.
Моника Йосифова:
Ако не живеех със Сергей Станишев, може би това нямаше да се случи.
Димитър Главчев:
Може би сте мнителна повече, отколкото трябва. Аз не мисля, че случаят е такъв.
Антон Кутев:
Не бих казал. Аз не знам дали г-жа Йосифова може да ме подкрепи. Всички знаем, че тази комисия е създадена по съответния ред и единствената цел на комисията в крайна сметка е да създаде. Аз не казвам, че г-жа Йосифова се изслушва по политически причини. Аз твърдя, че комисията е създадена по политически причини.
Димитър Главчав:
Да! И аз ви казах каква е политическата причина.
Антон Кутев:
Не е това. Политическата причина е да създадете възможно най-много спекулации върху името на Сергей Станишев. Това е политическата причина. Проблемът е, че се провалихте в нея. Това е проблемът.


Снежана Дукова:
В тази връзка още един въпрос, който много е свързан с г-н Станишев.
Димитър Главчев:
На въпроси, свързани с г-н Станишев, може да не отговаряте, г-жо Йосифова.
Снежана Дукова:
Вечеряла ли е във Виена г-жа Йосифова с г-н Станишев?
Димитър Главчев:
Аз ще ви помоля да не отговаряте на този въпрос. Да спрем с вечерите и обедите и да се съсредоточим върху другата работа.
Имате ли други въпроси по първия договор.
Антон Кутев:
Въпросът за политическия натиск, според мен, може да се реши. Аз не бих казал, че има политически натиск. Натиск има, но не е политически натиск. По-скоро е интелектуален при нейните неща.
Как ще коментирате спекулациите и подмятанията, че вашите договори с Хохегер са начин да се върнат пари? Тоест може ли да се счита, че през договора с Вас Хохегер е връщал на някого пари. (На кого?)
Димитър Главчев:
Къде чухте тези спекулации? Тук в комисията ли ги чухте? (Не.) А кой е правил тези спекулации?
Антон Кутев:
Документът не е пред мен. Но комисията има заглавие, доколкото си спомням комисия за изясняване на изнесените в медийното пространство факти и обстоятелства. Аз задавам въпрос във връзка с изнесените в медийното пространство факти и обстоятелства и твърдения. Чул съм такова твърдение и задавам ясния въпрос: Може ли да се счита, че това са връщане на пари?
Димитър Главчев:
Г-н Кутев, напоследък разбирам, че чувате много неща, които другите не чуват, а и говорите, освен всичко друго. Така че много ви моля. Този въпрос няма да го допусна дори. За какви спекулации, кой ги е правил? Вие ли правите спекулация в момента, че това е начин за връщане на пари? Вие внушавате в момента на комисията, че това е начин за връщане на пари. Никога не съм чул такова нещо.
Антон Кутев:
Задавам ясен въпрос. Може ли да се счита. Какъв е предметът на комисията – за изясняване на изнесените в медийното пространство факти и обстоятелства и т.н. Има ли отношение моя въпрос към предмета на комисията и към срещата, която имаме. Тоест, може ли след като в медийното пространство съм чувал и се говори затова, че през договора на г-жа Йосифова с Хохегер всъщност става дума за пари, които се връщат обратно към някого, т.е., че това е начин на разплащане на сделка. През цялото време на тази комисия, включително и днешните въпроси са насочени към това дали има някакви подозрения за това как са изхарчени парите, дали са плащани подкупи някому. Връщането на пари през договор също е форма на такова нещо. Питам. Прост въпрос задавам. Ако искате не го допускайте. Няма да е драма.
Димитър Главчев:
Аз няма да отнема правото на г-жа Йосифова да отговори, но според мен, тя отговори на всички тези въпроси и може би само на Вас не ви е станало ясно. Аз не знам кой тук може да си мисли, че това е начин за връщане на пари. Но, ако искате, г-жо Йосифова, заповядайте да отговорите. Единственият човек, на когото не му е ясен отговорът на този въпрос, е г-н Кутев.
Моника Йосифова:
Аз по принцип вече отговорих на този въпрос, но мисля, че г-н Кутев има основание да го зададе, защото имаше подобни спекулации от политически лица, които се изказваха в медиите по този въпрос, коментирайки тази комисия. Не искам да влизам до конкретика. Но мисля, че имах възможност пред комисията да изясня този въпрос.
Димитър Главчев:
Аз не случайно казах, че на всички е ясен отговора. Други въпроси имате ли по първия договор. Няма.
Ако обичате да ни представите накратко и втория договор, който е с Министерския съвет и е от 14.07. Казвам ви датите на договорите с Dr. Hochegger-Kommunikationsberatung Gesellchaft.
Моника Йосифова:
Вторият договор между Актив Груп ЕООД и Dr. Hochegger-Kommunikationsberatung Gesellchaft е с предмет подкрепа при консултирането, планирането и изпълнението на кампанията „Популяризиране на образа на България сред водещи европейски страни”.
Договорът е сключен през януари 2008 г. и включва следните дейности:
Подкрепа в реализирането на основния план на кампанията
Предоставяне на основна информация за напредъка на България в изпълнение на препоръките на Европейската комисия след присъединяването й към Европейския съюз.
Подпомагане на създаване на основното съдържание на кампанията, което да бъде използвано за чуждестранни журналисти – основни факти и данни за България, снимков и биографичен материал на български политически лица, презентации, календар на събитията.
Изготвянето на конкретни презентации и информации, представляваща основни данни и факти за България, насочени към целевите страни.
Координация и логистика, подкрепа при организиране на срещи на основните участници в кампанията в таргетираните страни, подготовка и брифиране на участниците.
Подкрепа при организиране на събития в България и в рамките на Европейския съюз в изпълнение на целите на кампанията.
Връзки с медиите. Актив груп е оказала подкрепа в изпълнение на следните дейности по проекта:
Изработване на презентация за икономическото и социално развитие на България, на базата на която да бъде структурирана и развита кампанията. (Приложение 1)
Подкрепа при структурирането и изработването на стратегия на кампанията, базирана на няколко основни опорни теми:
- позитивно развитие на българската икономика (Приложение 2А);
- напредък в усвояването на присъединителните финансови инструменти – обобщена информация към м. декември 2008 г. (Приложение 2Б);
- усилие на България за изпълнение на препоръките на Европейската комисия по шестте критични области, свързани с глава „Правосъдие и вътрешен ред” Всичко това е конкретизирано и систематизирано като работа, която ние сме извършили в Приложение 2В, 2Г.
Организиране на две посещения на европейски журналисти в София (през м. май и през м. декември 2008 г. ) Тази документация е в Приложения 3 и 4 и включва:
- логистика, комуникация, съгласуване и координация на програмата на програмата на европейските журналисти с Министерския съвет и кабинетите на министрите (Приложения 3А и 4А);
- изготвяне на базисна информация за медиите и за лицата, участници в срещите, подготовка и изработване на презентации на английски език за европейските журналисти, подготовка на опорни точки за говорене (Приложение 3Б, 4Б);
- организация и логистика на срещите на европейските журналисти с представители на правителството и с трети страни, независими български експерти – икономисти и политолози. Това беше по изискване на европейските журналисти.
- организиране на срещи на чуждестранните журналисти с представители на българските медии. Това отново беше по искане на чуждестранните журналисти.
- материали за България в европейските медии, следствие на посещенията на европейските журналисти (Приложение 4В).
Също така сме се занимавали и с изработване на предложения за лого и слоган на кампанията, защото тази кампания имаше креативна идентичност. (Приложение 5)
Имиджова брошура за България „Shaping the future” за разпространение в таргетираните страни. Събиране на информация, представляваща основни данни за България от оторизираните институции. Резюмиране, редакция, превод. Изработване на интервюта и текстове. Събиране на снимков материал. Коментари и консултация при изработването на дизайна. Логистична подкрепа при разпространението. (Приложение 6, 6А).
Допълнително съдействие относно кризисна комуникация във връзка с излъчването на филма на ВВС за Могилино в Европейския парламент и изработване на позиция на българските евродепутати по случая пред Европейския парламент – април 2008 г. Това изникна като допълнителен елемент в нашата работа, защото по договор не ни беше възложено, но просто потърсиха нашето съдействие в този момент. Ние се занимавахме основно с изработването на позицията на българските депутати. Събиране, резюмиране, превод на информация от официалните институции, брифиране на клиента. Комуникация с правителството и координация на позицията.
Работата на Актив Груп и Хохегер обхваща единствено изработване на позиция във връзка с прожектирането на филма в Европейския парламент, но не и цялостна комуникация по казуса „Могилино”. (Приложение 7)
Съдействие при изработването на четири броя електронни брошури, отразяващи напредъка на България, разпространявани до европейските институции и журналисти (Progress Watch). Предоставяне н информация, координация и комуникация при организирането на интервюта с лицата на кампанията. Редакция и съгласуване с възложителя (Приложение 8).
Подкрепа при организиране на медийни изяви на министъра на външните работи Ивайло Калфин при негово посещение в Словения. (Приложение 9)
Логистика при организирането на интервюта на министър-председателя Сергей Станишев по време на участието му в срещите на Европейските съвети в Брюксел и организиране на интервюта с водещи европейски медии. (Виж общия пресклипинг – Приложения 10, 11, 12).
Логистика при организиране на интервюта на министъра по европейските въпроси Гергана Грънчарова за френски медии (Виж общия пресклипинг - Приложения 10, 11, 12).
Логистика при организиране на интервюта на министъра по европейските въпроси Меглена Плугчиева. (Виж общия пресклипинг - Приложения 10, 11, 12).
Мониторинг – позитивни и неутрални публикации в европейските медии, отразени в българските печатни и интернет издания – като част от мониторинг на отразяването на България в ключови в пет таргетирани страни – Германия, Франция, Великобритания, Австрия, Белгия. (Приложения 10, 11, 12).
Всъщност всички тези документи са в 36 броя папки, включващи двата договора от 2006 г. и от 2008 г., пресклипинги на публикации в европейски и български медии, отразяващи посещенията на българските политици в Европейския съюз и дейностите им по кампаниите, ексклузивни интервюта, прессъобщения, информационни материали, базисна информация за България и отделни области, презентации за събития, електронни бюлетини, програми на посещения, въпроси и отговори по ключови теми, снимков материал, мейлинг листи, отчети и др.
Освен това има и 1 брой CD със снимков материал, ТВ и аудио и видео записи, но съм забравила да ги приложа. Ще ги изпратя допълнително. Това са телевизионни и аудио и видео записи на членовете н правителството през 2006 и 2008 г. за авторитетни европейски телевизии и също така отразяване в българските медии.
Това е всичко, което бих могла да кажа по този договор.
Димитър Главчев:
Благодаря. Имате ли въпроси, колеги? Г-н Нунев.
Пламен Нунев:
При самата подготовка на сключването на договора на Актив Груп и Хохегер ползвали ли сте услуги на консултантска юридическа компания или на адвокатска кантора за подготовката на самия договор и ако сте ползвали, извършвали ли сте такива плащания.
Моника Йосифова:
По принцип договорите ни бяха предложени като рамка от Хохегер. Замислям се, защото аз не работя с юридическа кантора по принцип. Нямам обслужваща юридическа кантора. Но имам юрист, с който работя от много години. С нея имам месечен договор за определена сума.
Пламен Нунев:
Имате договор за правно обслужване с юридическа кантора или със служител?
Моника Йосифова:
Аз си имам вътрешен служител. Имам служител в агенцията. Имам юрист на работа в агенцията, който е на заплата при мен и всички договори ги гледа.
Димитър Главчев:
Аз вече ви питах, но да го изчистим въпроса. Пак същите разходи са плащани, както при първия договор – това са брошури, преводи и сигурно канцеларски материали.
Моника Йосифова:
Разходи да телефони, за заплати най-вече.


Венцислав Лаков:
И аз да се върна на въпроса си, който така и не получи отговор. Имате ли ваши служители в правителствена информационна служба, които да подпомагат, да работят там постоянно. Имахте ли там работно място?
Моника Йосифова:
Не. Правителствената информационна служба си имаше доста хора, но не мога да кажа колко. Моите служители си работят в моята агенция. Те са доста на брой и винаги си работят там. Съжалявам, че не съм отговорила на този ваш въпрос.
Димитър Главчев:
А освен всичко друго, Вие вече сте познавали г-н Хохегер, и юристът няма кой знае какво да прави по този договор. В смисъл вече се познавате и договорът можете да го сключите без особена консултация с юристи.
Моника Йосифова:
По принцип не ползвам в работата си юридическа консултация. Нашите договори нямат някаква особена, изключителна юридическа сложност.
Димитър Главчев:
Още повече, че познавате контрагента си отпреди.
Моника Йосифова:
Аз съм завършила право и имам някаква базови подготовка.
Димитър Главчев:
Аз ще ви задам един въпрос за Сергей Станишев. Ако усетите обаче, че има политически натиск, не ми отговаряйте. През 2008 г. той знаеше ли, че вие сте подизпълнител на Хохегер – на австрийската фирма. (Разбира се.) Знаеше. Заповядайте, г-н Румен Иванов.
Румен Иванов:
Аз също искам да попитам какви са вашите договорни отношения с „КМ – Консултинг” ЕООД.
Моника Йосифова:
Коя е тази фирма, извинете. За първи път чувам за нея. Може ли да ми поясните.
Румен Иванов:
С управител Нина Ненова. Въпреки че Вие отговорихте, че нямате нищо общо с юридически.
Моника Йосифова:
Нито знам коя е тази фирма, нито познавам този управител.
Димитър Главчев:
Аз още по предишния договор го зададох и мисля, че отговорихте. Други въпроси имате ли? Заповядайте, г-н Цонев.
Йордан Цонев:
Благодаря, г-н Председател.
Аз преди да задам въпросите си, тъй като в тази комисия членовете освен право на въпроси и отговори, имат право на мнения, на становища и изказвания и ще направя такова.
За разлика от г-н Председателя, аз смятам, че комисията се пробва да внушава и да оказва политически натиск и да прави политически внушения. Това е мое мнение и то се базира именно на сегашната работа на комисията. Правя тази констатация точно тук и точно сега, въпреки че вече съм я правил, защото въпросите ми са свързани с тази констатация, или поне един от тях.
Защото няма как да зададеш въпроса какви ви са разходите и висока ли ви е печалбата, освен да търсиш ефекта виждате ли колко висока норма на печалба има PR агенциите, които сключват договори по обществени поръчки. Само че забравяте, че този въпрос трябва да бъде зададен не на подизпълнителя, а на главния изпълнител и не само този, а и много други.
Във връзка с политическите внушения, аз ще си позволя, г-жо Йосифова, да ви задам един въпрос, който не е в моя стил на водене на политика, но ме принуждават колегите да го задам. Можете да не отговаряте на този въпрос, предварително казвам. Но основното внушение тук е за конфликт на интереси с бившия министър-председател Сергей Станишев. И понеже преди малко въпросът ви беше зададен от Председателя дали министър-председателят е знаел за този договор, аз ще ви задам твърде личния въпрос, който никога не бих си позволил да го задам. По времето на тези договори какво е било вашето гражданско състояние и какви са били отношенията ви и дали тогава е имало такива отношения, защото този въпрос (говоря за човека, с който сега живеете) защото цялото внушение на тази комисия за конфликт на интереси на тогавашния министър-председателя Сергей Станишев. Пак казвам. Извинявам се за въпроса, но просто внушенията, които се правят в тази комисия, ме задължават да го задам.
Димитър Главчев:
Г-жо Йосифова, наистина има твърдения, че хората от ГЕРБ са много елементарни. Но повярвайте, чак толкова елементарни не сме. Недейте да отговаряте. Всички знаят, че по това време не сте имали нищо общо. Забележете какви въпроси ви задават хора, които би трябвало да са по-наясно. Съжалявам, че говоря от Ваше име, но г-н Цонев се опитваше да говори от мое на няколко пъти, и аз няма как да не кажа нещо. Ако вие наистина за момент сте се усетили под политически натиск в работата на тази комисия, аз наистина се извинявам. Нормата на печалба е каквато си я докара дадена фирма, да го кажем най-елементарно. Така че чак толкова елементарни разсъждения нямам. Вярно е, че съм много елементарен човек, но такова нещо въобще не ми е минало и през ум. Както и за спекулациите, за които стана въпрос преди това от седящия близо до Вас г-н Кутев. Така че, ако прецените, отговорете, но според мен тези въпроси са на прекалено елементарно ниво. Но ако искате, отговорете.
Моника Йосифова:
Просто отговарям на всички въпроси, които ми се задават и с уважение към хората, които ми ги задават.
Да, ясно е гражданското ми състояние. Тогава съм била омъжена за Венцислав Йосифов и със Сергей Станишев съм имала изцяло служебни отношения.
Йордан Цонев:
Благодаря. Удовлетворен съм. Това отговаря на въпроса ми имало ли е конфликт на интереси. Защото в крайна сметка една от целите на тази комисия е това. А аз, както и друг път съм го казвал, се придържам преди всичко към целите, които сме си поставили, а не към това кой какво и на кого иска да внуши и във връзка с кои предстоящи събития на европейската политическа сцена е създадена тази комисия.
Следващият ми въпрос, надявам се той, г-н Председател, да не ви се стори толкова елементарен, г-жо Йосифова, в момента работите ли за българското правителство или за някои от министерствата, агенции и т.н. Ако това е търговска тайна, не ми отговаряйте.
Димитър Главчев:
Ако ми позволите да разширя въпроса. Въобще работите ли за който и да било, освен за българското правителство? Ако вървим по тази елементарна верига, това също би трябвало да е укоримо, но аз приветствам за който и да работите и не само вие, а всяко едно търговско дружество колкото може по-голяма печалба да изкарва. Да боже всекиму, плащайки си данъците и спазвайки правилата, няма нищо по-хубаво от това.
Моника Йосифова:
Да, работя за българското правителство в момента. Аз мисля, че вече съм изложила подобни факти на пресконференцията, която дадох. Имам договори с
Йордан Цонев:
Не е нужно да ги казвате. Аз имам още въпроси.
Пак за протокола, защото надявам се, че на базата на тези протоколи ще се направи нашият заключителен доклад.
Димитър Главчев:
Бъдете сигурни!
Йордан Цонев:
Да, затова аз всеки път, понеже така елементарно разсъждавам, всеки път правя констатацията с апломб за протокола, за да е ясно, че е направена констатация от цялата комисия.
Агенцията на г-жа Йосифова е работила не само за правителството на Сергей Станишев – на тройната коалиция, но и за сегашното правителство. Изобщо това е дейността на нейната агенция, както с казва по занятие. И понеже виждам, че ви отегчих, спирам с въпросите до тук.
Димитър Главчев:
А какъв Ви беше въпросът. Аз бих казал, че не само за следващо, а и за предишни правителства е работила агенцията на г-жа Йосифова, в което няма нищо лошо. Освен това, разбрахме, че и за президентската кампания и в това няма нищо лошо.
Заповядайте, г-н Найденов.
Ангел Найденов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Г-жо Йосифова, аз, за съжаление, нямам основание, освен да споделя впечатлението на колегите си за политическата целесъобразност, с която беше създадена тази комисия. Нещо повече, аз ще си позволя да кажа и това, че това е комисия, която се използва като средство за политически натиск. За огромно съжаление, ние сме въвлечени в този процес и щем или не щем участваме в този процес и го правим с огромно неудобство. Но все пак търсейки оценката на резултатите от дейността на Хохегер и на вас като агенция, която е подизпълнител, ще си позволя да задам въпроса по следния начин.
Имаше ли конкретен резултат или с други думи каква беше ползата от сключването на двата договора за България с Хохегер и какъв е резултатът. Как той се позиционира в този резултат в крайния резултат от дейността на вашата агенция. Какво е вашето мнение.
Моника Йосифова:
Аз мисля, че вече отговорих на тези въпроси. Не знам какво мога да допълня или да кажа. Приложила съм всички материали. Изброих количествени показатели. Опитах се да дам и качествена оценка на базата на приравняване и остойностяване на нещата, които са излезли като медийни публикации в чужбина. Не знам, честно казано, какво повече мога да допълня. Според мен, Хохегер си свърши работата в България перфектно. Ние работихме. Затова ви казах, че не разбирам защо тази комисия изяснява работата на Хохегер в България. Работата на Хохегер в България е о’кей. Той не е, доколкото виждам, по неговите изявления, а той не е тук, за да го каже лично, за съжаление, но няма даване на пари към български политици. Има нормална процедура. Няма конфликт на интереси. Защо се занимаваме с работата на една агенция с българското правителство през 2006 г. и 2008 г., след като има десетки агенции, които работят за това правителство, и за предишното, и за по-предишното българско правителство, чиито договори са на стойност десетки милиони левове. И никой не е направил констатацията как точно са похарчени, а е избрано конкретно този договор с тази компания. Разбирам, че тя има лоша репутация в момента в Австрия и че има някакъв скандал в Австрия. Но в България кое е скандалното, което те са извършили? Кое? Кое на базата на цялата информация, която е предоставена на комисията и с която комисията разполага от месец март насам или не знам откога, но е от много отдавна – вече близо два месеца. Кое е закононарушението, което тези хора са извършили, за да трябва да се прави всичко това в момента.
Затова ви казвам, че според мен, те си свършиха работата безупречно. Това, за което им беше платено, го свършиха. Резултатът е измерим, ясен и това са аршините, с които ние мерим какво сме свършили в нашата сфера и в нашата дейност. Това е начин на отчет на всяка една PR агенция в България и в чужбина пред всеки един клиент, та бил той институция, дали става дума за работа по европейски проекти и европейски пари. Към момента това е начинът за отчитане и на българското правителство в момента, и на предишното, и на всяко друго, както и на корпоративните клиенти. Така че това е реалният измерител на това какво е свършено. Ако тези факти ги нямаше, просто нямаше да бъде свършена дейност.
Димитър Главчев:
Това, което вие давате като факти, отчита вашата работа. Нали така? (Да.) Вие можете ли да съотнесете това, което вие отчитате към целия договор, без да знаете каква документация е предал г-н Хохегер за своя договор.
Моника Йосифова:
Нямам представа. Но предполагам, че тези документи са предадени.
Димитър Главчев:
Не, нали! Аз съм съгласен, че вашата работа сигурно е перфектно отчетена с тези документи, но не можем да пренасяме всичко това върху договора, а ние се занимаваме с договора като цяло. (Съгласна съм.) Съжалявам, че влизам в пререкания с вас, но и вие се съгласете, че без да знаете какви документи е представил г-н Хохегер като отчет на този договор, няма как да предполагате, че неговите документи са изрядни, което и ние не го предполагаме. Не знаем дали са изрядни или не са.И точно затова сме сезирали органите, които могат ад кажат дали са такива и това са Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция. Мисля, че подходът ни е правилен и до този момент не сме си позволили нито едно внушение, или поне аз не съм казал нищо. Ако някой от колегите каже нещо друго. Не съм казал нищо по повод на изпълнението на този договор без да имаме резултатите по изпълнението, а камо ли по вашата работа. По вашата работа въобще дума не съм казал. Вие си предоставяте документите. Минали сте през съответните проверки. Аз не знам откъде идва това чувство у вас, че сте под натиск.
Съвсем откровено ви питам. Наистина ли се чувствате под натиск днес тук?


Моника Йосифова:
Не, в комисията не се чувствам под натиск. Но откровено го казвам и благодаря за коректния начин на водене на срещата, както и за въпросите от всички, които ми зададоха.
По принцип целият този процес, не го наричам в смисъл съдебен процес, но цялата тази процедура, просто мисля, че.
Димитър Главчев:
Резултатите въобще не са ясни. Нека да се произнесат институциите, които, според мен, ще кажат. Не оспорвате, че те трябва да се произнесат и то по договора на Хохегер, а не говоря за вашия договор. По вашия сигурно са се произнесли данъчните и не виждам какво повече. Тогава не виждам какво повече може да се каже по вашите договори. Но въпросът е, че нашата комисия се занимава с договора между Хохегер и българското правителство – единият договор, и Хохегер и Пловдивския панаир – другия договор. И дали има нередности ще се разбере, когато се произнесат съответните органи. И тогава Вие ще разберете дали комисията е била преднамерена, когато прочетете какво пише в доклада. Аз чувствам известна обида, като казвате предварително, че знаете какво ще стане и че тази комисия е за репресия. Затова ви попитах чувствахте ли се репресирана по време на днешната работа на комисия. (Не.)
Цвета Караянчева:
Ако може да допълня нещо. Аз мисля, че като е заложено името на България някъде е редно да се изясни. Ние сме парламентарна комисия за изясняване на факти. Вие се явявате поканена като един от хората, чието име е замесено по някакъв начин – не казвам в някакъв лош смисъл. Така поканихме и г-жа Велкова.
Димитър Главчев:
Бих искал да допълня, че другата седмица ще бъде тук г-жа Кунева. Имаме отговор от нея, че другата седмица – следващата сряда г-жа Кунева ще бъде в комисията. Искрено се надявам, че и тя не се чувства репресирана. И няма да бъдат излъгани очакванията й, че няма да бъде репресирана, бъдете сигурни.
Цвета Караянчева:
И едно лично мнение. Ако не беше конгреса на БСП, нямаше въобще да тръгнат нещата в тази посока. И може би затова колегите се чувстват по някакъв начин, но както виждате заключенията на комисията не свършиха до конгреса. Продължава да се работи по темата. Така че това е още едно доказателство, че комисията има някакви цели, които най-малкото желае по някакъв начин ад оказва някакъв натиск.
Димитър Главчев:
То винаги ще има някакви избори. Това означава ли, че комисиите не трябва да вършат своята работа.
Призовавам ви да изчакате, за да видите какви ще са резултатите от работата на комисията и какво ще се напише в доклада и тогава ще ви помоля да направите заключение. Мисля, че е коректно да е така. Както и ние не сме преднамерени към вашата работа, нормално би било и ви да не сте.
Г-н Цонев, заповядайте.
Йордан Цонев:
Благодаря, г-н Председател.
Аз исках да направя реплика на Вашето изказване. Сега през колежката, но все пак. И Сметната палата в доклада, който е направила, открихме фактическа грешка и в доклада на Агенцията за финансов надзор също открихме такава грешка. Да не се връщам. В протоколите го има. И в онова, което ни докладва Агенцията за обществени поръчки, също открихме такава грешка. Така че въпросните институции е добре наистина да направят коректно анализите, а не да си играем да ги хващаме как тенденциозно или поради пропуски. Лошото е, че грешките бяха все в посока това внушение. Аз не искам да връщам работата назад. Искам само да отговоря по някакъв начин на Вас и на колежката Караянчева, че имаме основание да смятаме, че се целят политически внушения, които са некоректни и те са в тази посока. Ако трябва пак да влизаме в този разговор, не е нужно. Мисля, че достатъчно ясен бях. Това са три факта. Мога да посоча още.
Аз наистина се надявам накрая продуктът, който ще издадем, да бъде политически неутрален и да отрази вярно цялата ситуация около законосъобразността и т.н на всички процедури и на всичко, което ние обследваме. Благодаря.
Димитър Главчев:
Благодаря, г-н Цонев. Това е стремежът на всички ни. И лично моят стремеж Ви уверявам, че е точно такъв. Г-н Радев.
Емил Радев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаема г-жо Йосифова,
Виждам, че в момента за една малка част, която Вие сте изпълнили като подизпълнител, ни представяте документи, може би над 500 страници. Аз говоря като юрист. Това е правилното и целесъобразното отчитане на работата на един договор, особено за такива суми.
По големия договор, по огромната част от работата ние получихме отчет в размер на 40 страници и то на английски език. Разберете, това е и поводът ние да тръгнем да търсим обективно какво и как е изпълнено. И ако това, което Вие сте ни предоставила и което ние ще го гледаме подробно, но вие в резюме ни запознахте със съдържанието на тези документи, не намираме същото това при изпълнението на договора между Hochegger-Kommunikationsberatung Gesellchaft m.b.H и правителството. Затова оттук нататък, за да намерим обективната истина какво се е случило по изпълнението на този договор, е именно и работата на тази комисия. Аз Ви благодаря, че така професионално подхождате и ще ни дадете да се запознаем с всички тези документи.
Моника Йосифова:
Много Ви благодаря за това, което казвате.
Димитър Главчев:
Благодаря, г-н Радев. Г-н Лаков.
Венцислав Лаков:
Аз също искам да благодаря за изчерпателните отговори. Но искам да изясним и още нещо, което сякаш остана извън вниманието ни.
В медиите има различна информация от различни източници за сумите, които сте получили по договорите. Едното число е 239 хиляди евро, 270 хиляди евро и 382 хил. евро. Коя е според вас истината. Вие имате ли спомен колко са получените средства. Просто за протокола да уточним, за да няма спекулация. Защото всеки си пише каквото си иска.
Моника Йосифова:
Вие ще ги видите тези неща в договорите, които съм приложила. Сумите са оказани тук. Не мога в момента да кажа точното число. Просто ще ги видите колко са.
Димитър Главчев:
И в двата договора ги има сумите. Разминаванията идват от твърденията на други хора, а не от г-жа Йосифова. Другото е твърдение на г-н Хохегер.
Венцислав Лаков:
Ако сме преминали неусетно към точка втора, бих искал да кажа нещо.
Димитър Главчев:
Ако сме преминали към точка втора, ще ви помоля да освободим г-жа Йосифова, освен ако не й е много интересно да остане. Но мисля, че първа точка й беше достатъчна.
Моника Йосифова:
Аз мога ли да кажа нещо във връзка с Вашия коментар. (Заповядайте.)
Във връзка с материалите за извършеното от агенция Хохегер, ако ги няма в Министерския съвет, можете да се обърнете към агенция Хохегер-Австрия, или в България. Аз действително ви казвам, че е свършена работа. Ние не можем да свършим нашата работа, ако те не са си свършили тяхната. Имаше огромен обем, масиви информация. Просто съм изумена от това, което казвате. Ако някъде е загубена тази информация, ако не е предоставена на комисията, българските представители на Хохегер би трябвало да имат тази информация и Хохегер-Виена. Защото това са неща, които няма как да се загубят. Ние си ги пазим. А и те ги пазят. Поискайте ги отново, за да си представите вашия доклад.
Емил Радев:
И ние сме изумени от размера на отчета и затова Ви казваме. Ние искаме информация при възложителя – това, което е отчетено при него. Възложителят реално е платил едни суми, има нужните отчетни документи, въпросът е в отчитането на всичко това, което е свършено, с протоколите. Затова изяснявахме защо след като договорът е на български и на немски, отчетите са на английски. Всички тези неща? Защо са в такава форма. Просто това, което Вие предоставяте за една малка част от този договор, виждате в какво количество е.
Моника Йосифова:
Искам да ви кажа, че аз съм ги виждала тези отчети. Те бяха 4-5 пъти колкото моите.
Емил Радев:
По-нататък трябва да уточним кой ги е приел, къде са. Защо са само от протоколи от една страница и няма нищо друго. Това е странното. Защото, ако имахме нужната документация, може би нямаше да стигнем до момента Вие да ни предавате документация и т.н.
Моника Йосифова:
Това е много малка част от свършената работа. Имаше мониторинги на всички европейски. Те бяха просто грамадни. И това е нещо, което със сигурност Хохегер го пази. Не знам къде е в Министерския съвет и на кого е предадено и какво става.
Емил Радев:
Нямаме следа от тази документация и всичко, което имаме, съдържа много малко информация въобще да преценим какво е било изпълнението. Оттам нататък ние трябва да съберем някакви други доказателства за това какво е извършвано въобще по този договор. Защото, ако имахме документи, мисля, че 90% от работата на тази комисия щеше да бъде изяснена на базата на тази документация. Затова са и контролните органи, които извършват проверки.
Димитър Главчев:
Ако имаше необходимите документи още Сметната палата щеше да си свърши работата и въобще нямаше да се стига до това, което правим сега.
Моника Йосифова:
Имаше камари документи. Къде са тези документи не знам. Но според мен, ако вие поискате тези документи от Хохегер-Виена, те ще ви ги изпратят. Няма начин. Аз ви казвам. Аз съм била свидетел през цялото време. Те работеха толкова професионално, толкова коректно. Аз дето се казва, се учих от тях на тези неща. И не мога да допусна, че тези хора няма да се отчетат. Ние сме участвали в това отчитане. Благодаря ви много.
И накрая да ви попитам за документите къде да ги заведа. В деловодството ли?
Димитър Главчев:
Оставете ги при експертката на комисията. Благодаря Ви.
По втора точка – Разни.
Г-н Лаков, вече сме преминали в т. Разни. Заповядайте.
Венцислав Лаков:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, искам да ви подсетя, без да ви обиждам, по повод отказа на президента Първанов да се яви и да бъде изслушан и относно някакви такива неясноти, искам да ви припомня, че в Конституцията съществува чл. 80, който гласи:
„Длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явят пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи.”
Моля ви, ако се налага нова кореспонденция, цитирайте този текст от Конституцията, за да ясни нещата и да видим дали се поставя над Конституцията г-н Президента Първанов.
Димитър Главчев:
Има и Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. Ако сте съгласни, както досега процедирахме, да подновим поканата и към президента Георги Първанов.
Който е „за” отново да поканим президента Георги Първанов, моля да гласува. Девет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
С това приключваме ли с точка втора. Г-н Найденов иска думата, но преди това да ви информирам, че следващата седмица г-жа Кунева ще се отзове на поканата.
Аз мисля, че и г-жа Таня Джаджева бихме могли да изслушаме. Ако си спомняте, предишния път тя беше болна и ако сега здравословното й състояние позволява, да я поканим и нея за другата седмица. Благодаря ви.
Заповядайте, г-н Найденов.
Ангел Найденов:
Благодаря Ви, г-н Председателю.
Първо, аз продължавам да недоумявам какви са основанията да бъде канен г-н Георги Първанов в комисията. Каква е връзката с предмета на дейност на Анкетната комисия, в която ние участваме? Не чух тези аргументи и тогава, когато беше направено това предложение. Всъщност то беше направено от вас, г-н Председателю, ако не се лъжа (От Вилям Попов). Така или иначе Вие го огласихте и на практика го формализирахте като предложение в комисията. Може да сте били повлиян от други предложения.
Взимам думата, за да направя следното предложение.
Тъй като стана ясно, че е имало и други подизпълнители по договора с Хохегер. Беше казано, че освен агенцията, представлявана от г-жа Моника Йосифова, има и други подизпълнители.
Имаше въпрос и ще видите в стенограмата какъв е въпросът. Но моят спомен е, че отговорът беше че има и други, които са работили като подизпълнители по договора с Хохегер.
Димитър Главчев:
Към кого да отправим поканата.
Ангел Найденов:
Към тези, които са посочени. Единият от тези подизпълнители беше, ако не ме лъже паметта, един Европейски институт или Европейски портал. Това може да бъде изяснено от стенограмата. Така че моето предложение е да бъдат поканени, след като ще бъдат канени всички подизпълнители.
Второ, аз нямам спомен в допълнителните становища или в експертизи, които сме поискали като комисия, да сме включили искане за някаква експертна оценка от страна на професионални асоциации или организации, в които членуват PR агенциите.
Задавам този въпрос, защото непрекъснато се питам, тъй като имаше въпроси все в тази посока. Какъв е експертният потенциал, който ние ползваме или който ще ползваме при окончателното си заключение от гледна точка на това, че има възлагане, определен обем от работа, която трябва да бъде свършена, определен резултат и преценка. Отговаря ли тази работа на обема очаквания и свършената работа и съответно плащанията.
Затова правя формалното предложение да видим какви организации или асоциации на фирмите или агенциите, които се занимават с PR дейност, има регистрирани в България и съответно да потърсим от тях заключение, оценка или експертиза по резултатите от дейността по двата договора.
Димитър Главчев:
Ние сме възложили на Сметната палата да се произнесе по този договор. Имам уверенията на Председателя на Сметната палата, че ще ползва медийни консултанти и експерти, освен юридически. Не знам доколко такава асоциация на PR агенциите няма да влезе в конфликт на интереси, тъй като там е член агенцията на г-жа Йосифова, а и евентуалните бъдещи, които искате да поканим. Нямам идея колко би се проточило това. Ако искате, направете си предложението. (Аз го направих.) Добре, да смятаме, че сте го направили, но ще ви помоля да го формулирате точно, за да го запишем в протокола. Направете си предложението и ако ние не можем да го организираме това нещо във времевия отрязък, в който трябва да работи комисията, недейте да ни обвинявате после, че искаме да протакаме работата на комисията и да се харчат средства. Така че молбата ми е формулирайте си предложението и кой още да извикаме от подизпълнителите, за да знаем към кой да отправим поканата.
Ангел Найденов:
Отговорът на г-жа Йосифова беше, че тя не си спомня много точно дали става дума за Европейски портал или съответно Европейски институт. Това лесно може да бъде изяснено, като се види кой е работил за Хохегер по съответните договор.
Предложението което правя е първо да се изясни кой друг освен агенцията на г-жа Йосифова е работил като подизпълнител или в изпълнение на договорите с Хохегер и съответно те да бъдат поканени.
Димитър Главчев:
Аз приемам това предложение.
Ангел Найденов:
Второто ми предложение беше да установим, става дума за комисията, колко професионални организации или асоциации има, в които членуват PR агенции и съответно фирми и от тях да бъде потърсено заключение по резултатите от дейността по изпълнение на договорите.
Димитър Главчев:
Не възразявам и по това. Г-н Радев.
Емил Радев:
Аз смятам, че контролните органи, на които ние сме възложили да проверят договора, разполагат и могат да привлекат нужния експертен потенциал и вещи лица и те имат законно установен ред, по който да го направят. А също така те имат ред и възможност да се заплаща на тези вещи лица за нужните експертизи. Мисля, че, в хода на проверката си, те ще използват този експертен потенциал, така че ние да търсим хора, за които нямаме информация кого точно ще търсим, какъв точно е предметът на договора и отгоре на това, когато, например, съдът прави експертиза, има един списък от вещи лица, които са по дадените специалности и могат да правят експертизи. Ние тук в момента можем да възложим нещо на лица, които или да нямат нужния експертен потенциал, или да нямат опит да правят такива заключения и експертизи. Така че нека да оставим все пак на контролните органи набора от вещи лица и експертите, които те използват, да ни дадат заключение. В случай, че оттам нататък не сме доволни от тези заключения, винаги може да предприемем други мерки и тогава да се наложи да действаме по този начин.
Димитър Главчев:
Аз мисля, че това е резонно Не знам Вие какво мислите, г-н Найденов.
Ангел Найденов:
Поисках да взема думата, за да кажа, че говорим за различни неща с г-н. Радев. Това, какви експерти ще си канят контролните органи при формиране на техните становища или мнения, е едната страна. Дали те ще ползват или няма да ползват и кого ще ползват е тяхна преценка и техен избор. Аз говоря за това, че в дейността на комисията с оглед на заключенията по изпълнението на договора не просто е добре, а е задължително, според мен, да имаме експертни становища на професионални организации. Не говорим какви ще бъдат и ще имат ли необходимия опит. Става дума за организации или асоциации, в които членуват PR агенциите и съответно рекламните компании и фирми. Дали те могат да направят такова заключение е въпрос, по който те могат да се произнесат тогава, когато бъде изпратено подобно писмо. Очакваме. А дали те ще се ангажират и как точно ще се ангажират е въпрос, който следва те да преценят. Но аз предлагам комисията да изпрати и да поиска, да помоли за такива становища и да чуем техните експертни заключения. Как може да се съмнявате в тяхната професионална преценка, като те са организации на същите тези рекламни агенции.
Димитър Главчев:
Би могло да влезем в комуникация и да видим какво ще стане. Даже аз започвам да си мисля, да разширим това предложение и да отидем към международни асоциации, за да могат да са по-обективни, най-вероятно. Обаче възниква простичкия проблем кой ще плаща за всички тези становища. Ще ги попитаме при нашите условия дали са готови да направят подобно нещо. Вие предлагате да влезем в комуникация с такива организации и да попитаме.
Емил Радев:
Г-н Председател, първо трябва да видим документите, които ще им дадем да анализират. Защото може би сега за първи път получаваме малко по-подробни документи, от които става ясно въобще какво е извършвано. А ние още не сме се запознали с тях.
Димитър Главчев:
Точно така. Още повече, че за отговор на Сметната палата беше даден срок 15 юни. Според мен, мисля ,че те до 15 юни ще ни дадат това, което са направили и оттам нататък не виждам никакъв конфликт в това, което предлага г-н Найденов, да влезем в комуникация с такива браншови организации. Моля ви формулирайте го.
Ангел Найденов:
Аз вече го формулирах.
Димитър Главчев:
Добре. Които евентуално биха изразили мнение.
Други предложения? Заповядайте, г-н Цонев.
Йордан Цонев:
Г-н Председател, може би аз не съм разбрал предния път, за което моля да бъда извинен, но имам навика да се готвя добре за комисиите. В каква връзка викаме г-н Първанов, за да си подготвя въпросите и изобщо становището. Извинявам се, ако предния път е станало въпрос, а аз не съм разбрал или не съм чул.
Димитър Главчев:
Аз съм виновен. Г-н Найденов ми зададе същия въпрос.
Първата връзка е предложението на г-н Вилям Попов. Но, ако това не ви стига, се обръщам към заглавието на комисията, на което вие много често се позовавате.
„Временна анкетна комисия за изясняване на изнесените в медийното пространство факти и обстоятелства относно лобисткия скандал свързан с управлението на Тройната коалиция и предоставените 1,5 милиона евро на австрийския лобист Петер Хохегер”
Има публикация във вестник „19 минути”. Доколкото виждам датата е 19.03. Заглавието е „Един и половина милиона за другар на Първанов в основата на скандала Хохегер”. Дали вестник „19 минути” е медия и дали заглавието ви отговаря на въпроса, който зададохте?
Не съм чел написаното под това заглавие и не мога да кажа нищо повече. Г-н Първанов може да каже, че няма никаква връзка. Това е факт, изнесен в медийното пространство.
Други въпроси? Няма. Благодаря ви. Както виждате, все по-ползотворно започваме да работим. Приятна вечер.
Закривам заседанието.


Стенограф: Д. Христова