П Р О Т О К О Л

№ 9

---

Днес, 15.06.2012 г., петък, от 12:00 часа се проведе заседание на Временна анкетна комисия за изясняване на изнесените в медийното пространство факти и обстоятелства относно лобисткия скандал свързан с управлението на Тройната коалиция и предоставените 1,5 милиона евро на австрийския лобист Петер Хохегер
На заседанието присъстват: проф. Валери Димитров, председател на Сметната палата, Мира Петрова и Тодор Шопов, членове на Консултативния съвет на Сметната палата и народния представител Петър Петров.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Димитър Главчев, председател на Временна анкетна комисия за изясняване на изнесените в медийното пространство факти и обстоятелства относно лобисткия скандал свързан с управлението на Тройната коалиция и предоставените 1,5 милиона евро на австрийския лобист Петер Хохегер.
Димитър Главчев:
Добър ден. Добре дошли на гостите на заседанието на Комисията, придобила вече известност като „Комисия Хохегер”. Виждам, че вече имаме кворум и можем да започваме.
Само да отбележа, че особено интересно впечатление прави, че все по-малко, и по-малко медии присъстват. Не, че нещо искам да кажа, но мисля че има доста сериозна медийна окраска в този скандал. Явно няма интерес в медиите, от което ние не сме много нещастни, разбира се.
Предлагам ви за днешното заседание следния дневен ред:
1. Предоставяне на сведения и документи от лицата, поканени с решения на комисията.
2. Предоставяне становище от Консултативния съвет на Сметната палата относно доклад по одитен ангажимент „Одит на управлението на имуществото и бюджета на Министерски съвет за периода 01.01.2008 г. до 31.07.2009г.” в частта на договор МС – 108/14.12.2007г.
3. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Против има ли? Не. Въздържали се? Не. Единодушно се приема дневният ред.
По първа точка - Предоставяне на сведения и документи от лицата, поканени с решения на комисията.
Вчера на e-mail ми беше изпратено писмо от президента Първанов. Вие имате това писмо, но все пак да го прочета:
“До г-н Димитър Главчев.
Уважаеми г-н Главчев, за съжаление поради предварително поети ангажименти, нямам възможност да присъствам на заседанието на Временната анкетна комисия. Надявам се да мога да участвам и да подпомогна работата на Комисията на следващото й работно заседание. Георги Първанов, 14.06.2012 г.”
С оглед втората част на писмото, ако искате сега да не навлизаме в някакви същностни коментари, след като е записано, че на следващото заседание ще се яви президент Първанов, не смятам за нужно да политизираме в момента, освен ако не сте на противно мнение, разбира се.
Има ли някой против? Няма. Поемам ангажимента да го уведомим за следващото заседание на Комисията, което най-вероятно ще е в сряда от 14.30 ч., отсега да ви кажа, да го поканим и оттам-нататък вече можем да коментираме в зависимост от това, което се случи. Има ли някакви други съображения или противно мнение? Не. Всички сме съгласни. Приемаме писмото в този вид. Благодаря ви за това.
Имам писмо от г-жа Моника Йосифова, постъпило днес, в което се казва:
“Уважаеми г-н Главчев, във връзка с въпроси, възникнали по време на моето изслушване пред Комисията от 30.05.2012 г. и вследствие на направена от мен допълнителна проверка в счетоводния архив на “Актив груп” ЕООД, бих искала да Ви уведомя, че за сключването на договора между управляваното от мен дружество “ПР Медия” ЕООД и „Dr. Hochegger-Kommunikationsberatung Gesellschaft m.b.H” през месец август 2006 г. моята агенция е използвала единствено юридическите консултации на адвокат Диана Марчева от Софийска адвокатска колегия, за което предоставям на вниманието на Комисията сключения по между ни договор.
София, 15.06.2012 г. Подпис: Моника Йосифова, управител на “Актив Груп” ЕООД.”
Предполагам, че и тези материали – писмото и договора, ги имате всички. Прочетох ви го за сведение. Ако възникнат някакви допълнителни въпроси, вече това ще бъде в хода на работата на Комисията.
Бързо минахме през първа точка. Да пристъпим към точка втора.
По втора точка - Предоставяне становище от Консултативния съвет на Сметната палата относно доклад по одитен ангажимент „Одит на управлението на имуществото и бюджета на Министерски съвет за периода 01.01.2008 г. до 31.07.2009г.” в частта на договор МС – 108/14.12.2007г.
При нас са председателят на Сметната палата проф. Валери Димитров, г-жа Мира Петрова и г-н Тодор Шопов. Проф. Димитров е председател и на Консултативния съвет, а г-жа Петрова и г-н Шопов са членове на същия съвет. Давам им думата да ни запознаят със становището, което ние им поискахме, съгласно решение на предишно наше заседание. Кой ще говори? Заповядайте, г-жа Петрова.
Мира Петрова:
Уважаеми г-н Председател,
Господа и дами народни представители,
На свое заседание от 13-ти юни Консултативният съвет на Сметната палата прие становище, което ще представя сега пред вас, и което е в резултат на искане на Анкетната комисия за проверка и анализ на договор МС-108/14.12.2007 г. “Провеждане на кампанията за утвърждаване на положителен образ на Република България в рамките на Европейския съюз”.
В помощ на Консултативния съвет във връзка с тази проверка и анализ беше създадена експертна група, в състава на която са включени експерти в областта на обществените поръчки, одита, PR и медии. Нашите основни констатации са изложени в становището, което вероятно всички имате пред вас, но аз ще акцентирам съвсем схематично на основните.
Обявлението за обществена поръчка във връзка с този договор е изпратено до Държавен вестник на 30.07.2007 г. и е публикувано в електронната страница на вестника на 31-ви юли, като същото е изпратено и до службата за публикации на Официален вестник на Европейския съюз на 08.08.2007 г. и е публикувано там на 14.08.2007 г., което според нашите експерти и според нас представлява нарушение на чл. 45, ал. 9 от Закона за обществените поръчки.
В обявлението за обществената поръчка е посочено, че плащане по договора ще се извърши на две части: аванс в размер на 50 % от стойността на договора срещу представяне на фактура и 20 % гаранция за авансово плащане и последващо плащане в размер на 50 % от стойността на договора, след представяне на фактура и банкова гаранция, покриваща пълния размер на плащането.
Техническата оферта е написана прекалено общо и схематично. В нея не се съдържат конкретни индикатори, с които да се наблюдава какво е изпълнението на ангажиментите и не са посочени конкретни очаквани резултати.
Консултативният съвет, който е създаден в резултат на изпълнението на договора, е съставен от лица, като липсва информация за предварително съгласие на тези лица имената им да бъдат включени в това техническо предложение. Наред с това, ние констатирахме, че тези лица биха били поставени в конфликт на интереси, ако официално приемат участие в такъв тип консултативен съвет.
Критериите за оценка, които на практика, според нас, липсват. Тоест липсата на тези критерии не дава възможност да се оцени точно какво е възложено и как е изпълнено.
Този начин на плащане, който посочих преди малко, не дава никаква гаранция на възложителя, че това, което е възложено в изпълнение на този договор, ще бъде изпълнено в такъв размер и по такъв начин, че да бъде защитен възложителят от гледна точка на неизпълнение на дейностите, които се предполага, че трябва да бъдат изпълнени.
Всички доклади по изпълнението на договора са изцяло на английски език и непревеждането на тези документи не позволява, според нас, ефективен контрол върху изпълнението на договора от по-голям кръг от специалисти от страна на възложителя или други оторизирани контролни органи. Според нас, докладите не са построени логично и последователно, нямат съдържание, често съдържат анонимни изречения като например “Беше организирано посещение на журналисти”, без да бъде конкретизирано къде е организирано това посещение, какъв е бил ефектът от това посещение и други такива конкретни детайли.
Според нас, добрата практика изисква докладите да съдържат въведение, сравнение между планирани и изпълнени дейности за отчетния период, наличие на конкретни проблеми и възможни рискове, предложения за решения, планирани дейности за следващия период. Всички дейности, които се отчитат следва, според нас, да се съпътстват от правилно подредени и номерирани предложения, които в повечето случаи не са направени както трябва в такава последователност.
В хода на изпълнение на договора са извършвани изменения на дейности, без те предварително да бъдат съгласувани с възложителя. Тоест, на практика се получава нещо, което поставя възложителят в постфактум ситуация. Тоест, извършени са дейности, които изпълнителят е сметнал за необходимо, без те да бъдат предварително съгласувани с възложителя. Има при нас една сравнителна таблица, която показва, че множество от дейностите, които са извършени и са били изменени в сравнение с първоначално подадените такива, говорят за това, че конкретно извършените дейности не са взаимозаменяеми, т.е. не са равностойни с тези, които предварително се планират и са били обещани (ако мога така да се изразя) от изпълнителя.
Още едно интересно нещо, което констатирахме, е, че в чл. 5.1. от договора е записан текст, че изпълнителят предоставя на възложителя информация за изпълнение след изрична и конкретна писмена заявка от страна на възложителя. В цялата документация ние такива писмени заявки от страна на възложителя не намерихме, както и формата, по която възложителят би искал да бъдат отчитани дейностите по изпълнение на договора. Нещо повече, първият отчет, който е получен по изпълнение на договора, е получен едва седем месеца след подписването на договора. Тоест, у нас остава впечатлението, че седем месеца възложителят изобщо не се е интересувал какви дейности се извършват по изпълнение на този договор.
Това са акцентите в нашето становище. Ако колегата Шопов има нещо да допълни?
Тодор Шопов:
Не. По-скоро ще разчитаме на въпросите.
Димитър Главчев:
Приключихте ли? (Да.) Заповядайте, колеги, за въпроси. Г-н Лаков, заповядайте.
Венцислав Лаков:
Добър ден.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми гости,
Уважаеми колеги,
Бих искал да ми разясните следното. Във вашето становище, в т. 8 е записано:
„8. Ценовото предложение съдържа дейности, които не са описани в техническото предложение, като например, аналитична работа и координация на дейности по директно лобиране, основен план за лобиране, индиректно лобиране и др. Остойностяването е на базата човекодни, като за един работен ден е приложена ставка от 2248.25 лв. или 1150 евро.”
Какви са вашите впечатления по отношение на други подобни договори, подобни одити? Това нормална сума ли е и не е ли прекалено завишена? Аз пак се връщам към моето твърдение, че тогава, когато минималната заплата в България е от 200 лв., това са шокиращи суми. Отделно, че не е ясно как са разходени.
Другият ми въпрос. Видяхте ли конкретно негативни публикации по адрес на България, които да са отчетени като ефект на кампанията, защото се каза, че там са представени всякакви публикации? Имаше ли такова нещо?

Тодор Шопов:
Да, категорично има негативни публикации, които са отчетени в материала, т.е. в отчетните доклади, като принос в резултат на този договор. Тези конкретни публикации ние можем да ги предоставим, но те се намират в материалите, които всъщност вие ни предоставихте, така че можем да уточним кои са точно.
По отношение на часовата ставка. Тя е висока, но за такъв род кампания, е приемлива. Доколкото са моите наблюдения върху ставките на чуждите консултанти на теми по повод процесите в Европейския съюз, действително е висока ставката, но не бих казал, че е шокираща. Тоест, има такива подобни случаи.
Димитър Главчев:
Благодаря. Други въпроси? Г-н Матов.
Дарин Матов:
Аз искам да продължа с въпроса на колегата Лаков, и то даже може би ще бъде и обяснението на това. Малко по-надолу, в същата тази т. 8 от доклада на Сметната палата е записано, че „начинът на описание на ценовата оферта създава впечатление за сложност, но на практика постига едно – непроследимост на разходите и невъзможност за добър контрол от страна на възложителя.”
Малко по-надолу е записано, че „нито един от предложените консултанти в техническото задание не е подписал декларация, с която да удостовери съгласието си за участие в проекта.”
Вие как можахте да установите това, след като виждам, че малко по-напред е записано, че техническите задания не са подробни? Още по-напред, това, което касае и консултативния съвет?
Уважаеми колеги, задавахме си въпроси дълго време какво е представлявал консултативния съвет, каква е била неговата дейност?
Ще разширявам въпроса и може би като коментар на вашия доклад, на стр. 5 е записано, че „според предложението Консултативният съвет ще служи като “метаинстанция за Правителството и за Европейския пресцентър на д-р Хохегер Комуникационсбератунг” и ще има допълнителен технически принос”.
И малко по-надолу е записано веднага, че „липсва информация за предварително съгласие на изброените лица, имената им да бъдат посочени в техническото предложение.”
Ако пък тези лица биха дали съгласие да участват в такъв Консултативен съвет, който, според мен, е една куха структура и това се споменава, те пък биха били в конфликт на интереси, ако официално приемат участие в такъв Консултативен съвет.
Изглежда, че през цялото време на миналото ни заседание и на по-миналото заседание, където изслушахме г-жа Моника Йосифова, където изслушахме и г-жа Кунева, и където в края на краищата установихме, че никой от хората, които бяха поканени (държа да кажа “бяха поканени”) да бъдат изслушани във връзка с този “лобистки скандал”, ако трябва така да го наречем, не знаеха за какво са тук, а сега се вижда, че на практика и Консултативният съвет е една куха структура, макар че, ще цитирам още нещо от доклада, уважаеми колеги.
“На много места в техническото предложение се споменават шест ключови области” и тези шест ключови области са: разширяване, правосъдие, свобода и сигурност, регионална политика, данъчна политика, защита на потребителите (забележете!) и антикорупция. Липсват обаче предложения на конкретна работа от страна на изпълнителя във всяка една от шестте области. От предоставените отчети е видно, че темите “Свобода и сигурност”, “Регионална политика” и “Защита на потребителите” напълно отсъстват от реализацията на договора.”
Може би г-жа Кунева е била права. Тя наистина сигурно не е участвала, макар че е споменавано името й в този Консултативен съвет.
И се пита в задачата този Консултативен съвет защо въобще е създаван?
И още нещо друго, понеже искам да говоря по доклада. Прави ми впечатление, казах го може би още на първата комисия. По предварителните данни на Сметната палата, които бяха предоставени, че са предоставени аванси. Тук може би с колегите коментирахме дали сумата, която е изплатена е изплатена авансово и защо е изплатена авансово? Аз не знам да има други такива случаи в реалния живот, в които да се плаща сумата за бъдеща извършена работа, и то авансово, и то 100 %. В тази връзка ще отида малко по-напред в доклада (становището), където пък е цитирано, че явно това е практика на Министерския съвет, защото това е одит на управлението на имущество на бюджета на Министерския съвет за периода 01.01.2008 г. – 31.07.2009 г. и там е записано така. Ето вижте, че това е било практика в управлението на Тройната коалиция.
Зачитам: “От предоставената страна, от страна на дирекцията “Финансово-счетоводни дейности” към Министерския съвет, справка за предоставени аванси на доставчици, става ясно, че към 31.12.2008 г. авансови суми са преведи по 105 сключени договори. Не са приключили в срок или не са приети и изпълнени работи по 26 сключени договори на обща стойност 26 208 900 лв., или 70 на сто от преведените аванси. Един от тези договори, е и договор № МС 108/14.12.2007 г., с предмет „Провеждане на кампанията за утвърждаване на положителния образ на Република България в рамките на Европейския съюз.”.
Димитър Главчев:
Г-н Матов, надявам се да не Ви прекъсвам, но тези заключения, които направихте накрая са повече за пленарна зала и не по работата на тази Комисия. Те са като общ извод. Оставям Ви да говорите, защото Вие сте един от най-ощетените откъм даване на думата от мен. Само заради това Ви оставих да продължите.
Дарин Матов:
С това исках само да потвърдя това, което се случи на предишните заседания. На миналото и на по-миналото заседание се задаваше въпроса “Какво се е случило? Какви са обществените поръчки? Какви са плащанията и т.н.?” Всичко това в доклада на Сметната палата, за което много ви благодаря, е описано. Благодаря ви за вниманието.
Димитър Главчев:
Благодаря. Имаше ли въпрос? Ако не, само малко да се върна към Консултативния съвет, защото и на мен, ако проследите стенограмите, това ми е “любима тема”, ако мога да кажа, и то не за друго, а защото наличието на Консултативен съвет е едно от основанията на Росен Карадимов, като консултант към Комисията, в своето становище да напише, че наличието на консултативен съвет е всъщност предимство на тази оферта. След това, това становище е 100 % пренесено в протокола на Комисията, която е по обществена поръчка. А и да не се забравя, че има наличие и на пресцентър. Това са двете основни предимства, които са споменати като оригинални идеи, и които са основните предимства да бъде избрана тази оферта. Припомня на всички членове и мисля, че си струва. На миналото заседание един от така наречените “предложени за членове”, защото, ако трябва да сме коректни, ние с другите, които са предлагани за членове не сме влезли в контакт и не можем да направим заключение, че го е нямало този Консултативен съвет - г-жа Кунева, каза, че никой никога не е влизал с нея в контакт по повод това тя да участва в такъв консултативен съвет, първо. И второ, тя не би могла да участва, тъй като е положила клетва, като еврокомисар в началото на 2007 г., забележете, че не може да участва в консултативен съвет. Офертата се появява около юни месец 2007 г. и аз не мога да си представя, че хората от Комисията по обществената поръчка не знаят, че има наличие на конфликт на интереси на човек, който е предлаган за член на Консултативния съвет шест месеца след като той не може да бъде член на такъв съвет. Не знам дали може да се извади някакво генерално заключение, но е смущаващ този факт според мен.
Така че, наистина си струва да се разбере дали го е имало този консултативен съвет или не. Но поведението на г-жа Кунева и това, което тя каза, според мен е знаково и притеснително за това дали въобще има такъв консултативен съвет.
Колкото до авансовото плащане, естествено, че е 100 % авансово плащането. Г-н Цонев обясни, и не само той. Всички знаем защо е 100 процентово авансовото плащане, за да се използват парите от бюджетната 2007 г. Само че, първият отчет по този договор се получава мисля, че месец юни 2008 г. Тоест никой не се интересува какво се случва с тези авансово преведени пари в продължение на шест месеца. А в договора е записано, че отчети се предоставят по инициатива на възложителя. Възложителят в случая е Министерски съвет и той не е проявил шест месеца никаква инициатива да види какво се случва. Това са фактите. Аз не правя внушения в момента. Просто цитирам какви са фактите.
Ако вие имате някакви допълнителни впечатления? Всъщност аз наистина изгубих какъв е въпросът към Консултативния съвет на Сметната палата, който е реален, както виждаме.
Мира Петрова:
Само да Ви допълня, г-н Председател, че наистина, като основно преимущество на това предложение, е използван фактът, че ще бъде създаден пресцентър, а както ние сме написали в нашето становище, този пресцентър започва да работи още през август месец 2006 г. и за това има свидетелства като различни публикации в БТА, в печатни и електронни медии. Тоест, този пресцентър не е бил създаден в резултат на изпълнение на договора, за да се сочи като преимущество на офертата това, че ще бъде създаден такъв и той ще действа в изпълнение на договора. Това е едното, което исках да отбележа.
Димитър Главчев:
Извинявам се, хубавото е, че поне го има.
Мира Петрова:
Да. Второто е, че при прегледа на всички документи, които ни бяха предоставени, няма данни за реално извършени дейности от въпросния консултативен съвет, нито има протоколи, например, от заседанията на този консултативен съвет, нито има протоколи за техни решения и т.н. Това е по повод на консултативния съвет, който е създаден в резултат на изпълнение на договора.
Димитър Главчев:
Благодаря. Някак си много бързо отминахме факта, че негативни публикации в пресата са били използвани като отчет по договора. Това ли разбрах от това, което казахте? Има негативни публикации за България, които са използвани като отчитане на дейност по този проект, за който България е платила?
Тодор Шопов:
Да, категорично в отчетния доклад има приложени негативни публикации, като отчет по дейността на договора, в които се казва, че България е корумпирана държава и т.н., и т.н.
Димитър Главчев:
Това е създаване на добър образ? Нали това е предметът на договора?
Тодор Шопов:
Придържаме се към фактите. Категорично сме сигурни и сме отбелязали и публикациите. Не мога да кажа дали в момента са в този класьор.

Димитър Главчев:
Сигурни ли сте? Аз просто не мога да го повярвам това нещо.
Заповядайте, г-н Найденов.
Ангел Найденов:
Каква е Вашата интерпретация, че са приложени такива статии?
Тодор Шопов:
Ние не можем да коментираме защо това се е случило. Ние констатираме, че такива публикации са приложени и в този смисъл не можем да приемем тази част от отчета. Тоест, те не би трябвало да фигурират там или ако фигурират там, би трябвало да фигурират със съответния анализ в резултат на тази публикация какво трябва да се извърши и какво е извършено, за да бъде преодоляно посоченото обстоятелство.
Ангел Найденов:
Това е важно уточнение, за да бъде ясно какво точно анализираме в момента.
Тодор Шопов:
Ние също очаквахме, че в резултат на тази публикация след това ще намерим един протокол или някаква стенограма с посочени мерки и някакъв отчет за изпълнение на тези мерки, но такова нещо липсва.
Ангел Найденов:
Аз задавам уточняващ въпрос, защото в резултат на това, което казахте, се създава или поне аз си мисля, че се създава погрешното впечатление, че тези публикации са приложени едва ли не като доказателства за свършена работа от страна на консултантите.
Димитър Главчев:
И аз така разбрах.
Ангел Найденов:
Аз не го разбирам така, затова питам. Аз го разбирам като аргумент за необходимостта да се реагира по повод на определени публикации, свързани със създаване на негативен образ за България.
Димитър Главчев:
Само че, трябваше тази аргументация да я има там в доклада, а не Вие да я направите. (Мога ли да продължа?) Заповядайте.
Ангел Найденов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Първият ми въпрос е в крайна сметка разполагате ли с пълния превод на всички документи, включително на пълния обем на отчетния доклад от страна на Хохегер? Имам ли този превод и въз основа на какво правите вашия одит, вашата проверка и вашите изводи?
Тодор Шопов:
Имаме отчетния доклад на Хохегер. Разполагаме с пълния превод.
Ангел Найденов:
На всички материали?
Тодор Шопов:
На всички материали не. Материалите, както каза и колежката, са на различни езици. Множество на брой са. Голяма част от тях ние прочетохме и се запознахме с тях лично, но това беше изискването към колегите, с които ще работим, да владеят съответния език, за да могат да правят заключения. В противен случай преводът на 18 класьора на български език би отнел страшно много време и не би подобрил с нищо качеството на заключението и на извършената работа.
Ангел Найденов:
А кое ви даде основание да мислите, че разполагате с пълния отчетен доклад и какво наричате “пълен отчетен доклад”?
Тодор Шопов:
Пълен отчетен доклад е годишният доклад, който д-р Хохегер е предал като отчет по изпълнението на договора със съответния протокол - финален доклад. И в този финален доклад се съдържат тези публикации. Затова ние предполагаме, че те трябва да послужат като отчет за извършена работа, тъй като така се нарича докладът. Разбира се, възможно е да бъде интерпретиран и по този начин, както Вие казахте, като един сигнал, че трябва да се свърши някаква работа и като индикатор за това, че има необходимост от допълнителни действия. Но тези публикации са някъде в средата на периода и според нас, при добре планирана работа, това не би трябвало да се случи. Но това все пак са разсъждения.
Ангел Найденов:
Другият ми въпрос е по отношение на констатацията, че има промени в хода на реализацията на договора, че е налице, според вас, недобро планиране. Записано е “значителна промяна на предварително разписаните дейности”. Някой би казал, че това е добре и е въпрос на сравняване на начина, по който се реализира договорът, съответно резултатите и съвсем естествено е да се внасят корекции в хода на изпълнението на една задача. Но, да кажем, че при вас това е констатирано като един вид слабост на реализацията.
Какъв проблем според вас, създава това, че има промяна на част от дейностите?
Тодор Шопов:
В общия случай дейностите са заменяни като неравностойни. Тоест, една среща в Мисията на Международния валутен фонд да кажем, е заменена с пресконференция пред брюкселско радио. Импровизирам в момента. Тоест, не са равностойни, според разхода. Заменя се нещо, което струва повече пари с нещо, което струва по-малко пари. В такъв смисъл. Това е добре, ако рефлектира върху крайната цена на договора. Ако се уведоми възложителят, това е о’кей и всичко би било нормално, че в резултат на оценка на ефекта, изпълнителят е преценил, че е възможно да постигне същия ефект с по-малко разходи. Но данни за върнати пари няма, нито за анекс на договора.
Мира Петрова:
Ако ми позволите, само да допълня колегата.
Ние констатирахме определени факти и обстоятелства, от които ние или други експерти вадят определени заключения. Но това, което на нас ни направи впечатление, е, че от страна на възложителя такива анализи кое било целесъобразно, кое доколко е съпоставимо и равностойно, не са направени. Това за нас е един индикатор, че в изпълнение на договора в тази една година, на практика контрол не е осъществяван. Както и това, че дейностите са били заменяни едни с други, но няма предварително съгласие за тази замяна от страна на възложителя. Тоест, изпълнителят е имал свободата на действие да предприема каквото той сметне за целесъобразно, без да го съгласува с възложителя. Ние не можем да правим генерални изводи от това дали наистина едно събитие е било достатъчно съпоставимо с друго, с което е заменено. Но това, което нас ни притеснява като одитори, ако мога така да се изразя, е това, че тези анализи от страна на възложителя липсват.
Тодор Шопов:
Аз само ще помоля да обърнете внимание на стр.11, в края. Ние ви информираме, че за да бъде направено наистина едно заключение, което да даде пълна представа за ситуацията, тези документи не са достатъчни. Тоест, ние нямаме никаква представа от разходите, които е направил Хохегер във връзка с изпълнението на този договор. Ние не можем да видим дали има плащания към Консултативния съвет, каквото и да твърдят колегите, които нямат данни, че са участвали. Между другото, те са изброени в нашето становище на с.5 под ред. Можете да ги видите. Тоест, от тези документи, това са нашите изводи. По-задълбочени и категорични те могат да бъдат единствено, ако разполагаме с данни за счетоводството или за отчитането на разходите по този проект, които не се съдържат в документацията.
Димитър Главчев:
Има ли още въпроси, г-н Найденов.
Ангел Найденов:
Да, благодаря. Аз горе-долу разбирам това, че вие ни казвате, че всъщност не сте ползвали допълнителна експертна помощ. Това са вашите заключения на базата на онова, което сте видели съответно, като реализация, като промяна и основата, на която правите тези заключения, това са разходите, т.е. стойността.
Тодор Шопов:
Не. Ползвали сме четирима експерти. (Какви?) Двама – връзки с обществеността или PR, достатъчно квалифицирани според нас, един юрист по обществени поръчки и един сертифициран одитор, които работиха в екип.
Ангел Найденов:
В такъв случай да попитам те ли са в основата на извода “Не се постига увереност, че кампанията е постигнала целите си.”? Това, според мен, е един добър пример за начина, по който могат да бъдат използвани думите в българския език, за да се изрази някакво съмнение. Но кажете ми в такъв случай как би следвало да бъде постигната тази увереност? Как ще изглежда този увереност?
Мира Петрова:
Според нас и в резултат на доста събеседвания с експертите, които използвахме, една такава увереност би била постигната по следния начин.
При приемането на финалния доклад по изпълнение на този договор, би могъл да бъде направен един анализ в следния вид. Предметът на договора е подобряване имиджа на България и се предполага, че в изпълнение на този договор трябва да има определени публикации в електронни медии, в преса и т.н. Тоест, една добра констатация за България, да стигне до възможно най-много потребители на тази информация. Ако беше извършен един такъв анализ, като например, в колко точно медии има такива публикации с добра оценка за България, и то медии, които са известни, а не случайни. Защото виждаме, че има публикации в медии, които на никого нищо не говорят, никой не е чувал за такъв вестник, например, или за такава радиостанция и т.н. Би могъл да се направи един такъв анализ колко публикации са направени, какъв е ефектът от тези публикации. Да се направи едно предварително проучване каква е оценката за България преди стартирането на този договор и каква е оценката за нея след изпълнението на договора, как се е променила тази оценка, в каква насока, колко интервюта са били проведени и с кого, каква е била есенцията от тези интервюта, колко кръгли маси, колко срещи, колко пресконференции и т.н. И този анализ, според нас, би трябвало да го извърши възложителят. Тоест, той за себе си да направи един анализ и извод от това как е бил изпълнен този договор и какъв е бил ефектът от него.
Тодор Шопов:
В допълнение на това, което каза колежката, един такъв договор задължително би трябвало да започне с едно проучване, достатъчно представително, достатъчно добро социологическо проучване за това какъв е имиджът на България и да завърши със същото това проучване, за да бъде ясно какъв е реалният ефект от един такъв договор. Това нещо не е направено.
А що се отнася до използването на думите, това е стандартна одиторска фразеология, която казва по друг начин, ако трябва да я перефразирам, ние казваме “нямаме разумна увереност, не можем да постигаме увереност”, това значи, че ние не знаем какво се е случило. Не знаем има ли ефект или няма. Не знаем дали е позитивен или негативен. Няма данни, няма индикатори. Няма как да се премери. Не са заложени още в предложението, между предложението и отчета за изпълнената работа няма никаква съпоставимост и ние не можем да кажем тези пет публикации или пет интервюта в коя част на офертата са. Те са по различни начини разбити, по различен начин остойностени и не може да се постигне съпоставимост между техническото задание, целите на възложителя и отчетените материали. Много усилие ни струваше, за да се опитаме да разгадаем кое вероятно към коя стойност би се отнесло.
Димитър Главчев:
И аз да попитам в тази връзка. Това, че материалите са на чужд език, тъй като това е много експлоатирана тема, особено в медиите, на кого пречи, кой има задължение да са преведени на български? На кой пречи това? Да тръгнем оттук. Какво е изискването за отчета, който трябва да предостави изпълнителят и това, че не е изпълнено това изискване, защото аз съм убеден, че не е изпълнено, на кого пречи?
Тодор Шопов:
Пречи, според нас, на ефективния контрол на изпълнението на договора.
А по отношение на езика, на който са материалите, вътре имаше и материали, които са на сръбски език, ако не се лъжа. Има на френски език, на словенски. В договора, това, което казахме и в началото, изрично е посочено, че отчет за изпълнението на работата ще се дава само, ако поиска възложителят. А официалният език, който е посочен, е българският.
Димитър Главчев:
В обществената поръчка е записано, че езикът е български, което оттам-нататък предопределя, според мен, всички отчети и каквото има да се пише, на какъв език трябва да бъдат задължително представени.
Мира Петрова:
Само едно допълнение, ако ми позволите. В един от отчетите даже констатирахме “чернова на материали”, ако мога така да се изразя. Съдим, че това е чернова, защото в текста пише: “Ако някой разполага с еди-кой си документ, моля да го приложи впоследствие.” Този документ не е приложен. Това фигурира в един от текстовете, приложен към един от междинните отчети. Освен това, този отчет беше на немски език.
Тодор Шопов:
Това дава за нас една добра индикация, че все пак някой е работил по тези отчети. Тоест, те не са само изрезки от вестници, ако може нещо позитивно да се каже.

Димитър Главчев :
Дори и на немски да са вече. Досега английският беше пречка за много хора, сега се оказа, че някой знае и немски език. Сигурно и сръбски и словенски знаят. Полиглоти има.
Г-н Цонев, заповядайте.
Йордан Цонев:
Благодаря, г-н Председател. Аз нямам въпроси към колегите от Сметната палата. Искам само да кажа, че предоставеното ни становище “относно доклад по одитен ангажимент”, така е записано, защото този термин на мен не ми е понятен като правен доклад по одитен ангажимент, показва няколко неща. Всъщност и затова взех думата, за да кажа становището си.
Първо, че базата документи, въобще онова, което е предмет на анализ, върху която е правен. Аз вече не смея да си служа с легалните термини, защото тук очевидно дори самото задание е извън тази нормална практика, но прави впечатление, че колегите от Сметната палата са положили достатъчно труд да се ориентират в една недостатъчна по обем материя, недостатъчни по обем материали, отчети, доклади. Аз имах много въпроси към изводите, които те са направили, но в хода на това, което чух, въпросите ми бяха удовлетворени.
Защо са толкова уклончиви и обтекаеми изводите, които са направени и защо няма дадени примери на какво почиват? Всъщност, обяснявам си. Онова, което те са анализирали, е твърде недостатъчно, за да бъдат направени категорични изводи. Затова те са се постарали в рамките на това, което са видели, все пак да направят някакви изводи. Разбира се, че не мога да се съглася с изводи като недобро планиране на дейности, неравностойната им замяна с други, че недостатък на проведената кампания е липсата на обобщаващи текстове, изводи и препоръки в годишния доклад за 2008 г., защото такива има в самия доклад. В отчета може би няма. Защото разликата между предния и годишния за 2008 г. би могла да служи като такъв извод. Не мога също да се съглася с това, че не е защитен финансово интересът на държавата от страна на Министерския съвет. Аз не оспорвам, че това би могло да е така. Искам да бъда ясен. Оспорвам, че няма достатъчно доказателства да бъде направен такъв категоричен извод. Това, че е платено на 100 % не е доказателство, че не е защитен интересът. Това, че едни дейности са заменяни с други не е доказателство, че замяната е неравностойна. Това, че се е наложила промяна в календара не е доказателство, че той не е планиран добре, защото той е твърде динамичен. И процесите са твърде динамични, и календарът е твърде динамичен. Пак казвам, не оспорвам, че може да бъде и така.
За мен няма достатъчно доказателства, че могат да бъдат направени такива изводи и не случайно колегите от Сметната палата са го написали точно и коректно на професионален език, за да бъде ясно, че това са предположения, както казаха и двамата преди малко, за някои неща, че са нужни още данни, още материали и т.н.
Това е моето становище, което потвърждава още веднъж необходимостта, г-н Председател, ние най-после да се запознаем със същинските материали, за да можем да кажем дали те са си свършили работата, ние трябва също да ги прочетем.
Да видим обекта на нашата Комисия, въпросния г-н Хохегер. Да го чуем най-после какво е свършил той, да му зададем въпросите и след това може би ще имаме още въпроси към всички останали.
Но изразявам благодарността си за свършената работа с разбирането, че не им е било лесно.
Димитър Главчев:
Благодаря Ви, г-н Цонев. Имате ли нещо да кажете по повод на това, което г-н Цонев каза?
Ами, то е ясно, че ще е така. Само че, всичко, което е правено съдържа в себе си предпоставки и потенциал да не е защитен интересът. Дали е защитен или не, съгласен съм, че трябва да се види всичко. Но самият потенциал да има незащитен интерес на публични средства, според мен е доста лоша практика. Самият договор, от това, което казахте, съдържа в себе си предпоставки да не е защитен финансовият интерес. Дали те са се реализирали, не зная на кого е въпрос да го докаже.
Но да тръгнем оттам, ако сте съгласни, че никой в собствения си бизнес няма да постъпи така. В качеството си на физическо лице никой няма да постъпи така и мисля, че това е една добра отправна точка. Ако постъпваме навсякъде, когато работим с публични средства, както със свои собствени, това ще е добро начало. А, според мен, даже трябва да сме още по-мнителни и внимателни към това какво вършим с публични средства. Но всичко това наистина са философски категории, може би.
Йордан Цонев:
Една реплика, г-н Председател. Аз се извинявам, но понеже направихте анализ на това, което казах.
Да, аз съм абсолютно съгласен с Вашите констатации. Не случайно вече седма-осма година обществените поръчки са предмет на критика вън и вътре - вън от страната и вътре в страната. Ако това, което констатираме като дефект на тази обществена поръчка, се опитаме да го екстраполираме върху останалите, ще видите, че няма нито една обществена поръчка, която да няма такива дефекти. Аз не искам да отделяме тази обществена поръчка, но усилията ни трябва да бъдат насочени там. Съгласен съм. Всяка обществена поръчка в България, поне тези, с които аз съм се запознал, а те са много, не само съдържа такива възможности, но и реализира тези възможности по не защита на обществения интерес. Благодаря.
Димитър Главчев:
И аз благодаря. Г-жа Караянчева.
Цвета Караянчева:
Аз искам да благодаря на Сметната палата за становището, което са дали. Интересното е също незаинтересоваността на възложителя, тъй като той дава парите, а на практика не се интересува какво се случва с тези пари. Аз намирам много основателни неща, за да говоря на тази тема.
Знаете, че още в началото моята тема беше разминаването на техническата и ценовата оферта. Тогава на няколко пъти зададох въпроса и не получих конкретен отговор. Виждаме, че това наистина е проблем в аналиа, който сте направили вие. Няма нищо лошо да се сменят дейности, но трябва да бъде по съответния описан начин. Трябва възложителят да знае за това нещо и да прецени. Интересното е, както и вие казахте, че няма върнати пари и надвзети пари. Няма някакво движение и някаква информация по тази тема.
Другото, което ми прави впечатление е и участието на г-н Росен Карадимов, който пък се явява консултант, който пък е политическо лице в цялата тази ситуация в един чисто професионален PR договор, в който той участва като консултант, но това е друга тема.
Но искам да попитам, понеже много ме провокира липсата на заинтересованост на възложителя, който седем месеца не е потърсил информация за работата, която е свършила тази комисия, въпреки че е дал пари, става ли ясно кое е накарало след седем месеца да идват тези протоколи? Някъде има ли следа, някакво питане, или просто случайно са започнали да идват тези протоколи с обяснения за работата на г-н Хохегер?
Мира Петрова:
Макар че, в договора е предвиден текст, съгласно който изпълнителят трябва да се отчита по изрично писмено искане на възложителя и под форма, която той определи, никъде няма такова искане. Тоест, стигаме до заключението, че първият отчетен доклад е получен по инициатива и от доброто желание на изпълнителя в този момент, както и всички останали. Тоест, инициатива от страна на възложителя да потърси сметка за това как са изразходвани средствата и какво се случва с изпълнението на този договор от сключването му до последния момент няма. Няма такива документи приложени и ние такива не сме видели.
Цвета Караянчева:
Въпреки че 100 % е платена сумата. Благодаря ви.
Димитър Главчев:
Мисля, че г-н Ивайло Данаилов отговаряше в тази посока, нали? Мира Петрова:
Да. Повечето приемо-предавателни протоколи са от него и от Росица Гюрова, главен счетоводител, доколкото си спомням.
Димитър Главчев:
Благодаря. Други въпроси? Г-жа Дукова.
Снежана Дукова:
Ако позволите, г-н Председател.
Благодаря ви безкрайно. Затова може би бързаме, защото, когато колегите изпреварват, изтеглят аргументите на другите, но аз непременно държа да се обърна към колегите от Сметната палата, да им благодаря за всичко това, което те са свършили, защото са били поставени в невероятни условия. Защото, ние като комисия им възложихме нещо, което те трябва да платят след един период от време, за което въобще не са задължени да правят и затова ние трябва да се извиним и да благодарим.
Сега си давам сметка колко огромна работа трябва да свършиш и колко труд да положиш. В случая се обръщам и към колегите от другата страна на масата съвсем добронамерено. Изтеглянето на техните аргументи, липсата на каквито и да е въпроси в това отношение е повече от ясно. Не можеш да задаваш въпроси, когато се вижда, че е направен един опит обаче, за модел за източване на тези пари парексаланс, без внушения, без всякакви вътрешни подбуди. Убедена съм от това, което се случва и сега разбирам и защо то не е било преведено на български език. Смятам, че това е не само едно, ама изключително дълбоко нарушение на финансовия модел, но то е изключително морално укоримо, като поведение и аз смятам, че с общи фрази, с непоследователност, с едни чернови, с липса на завършени изрази, с неясни участници, с едни и същи отчети в два последователни доклада и още, и още недостоверни неща, които бих могла да кажа. Смятам, че колегите са свършили една мъчителна тегоба и работа, за което наистина отново им благодаря.
И смятам, че сме натоварени с огромен проблем, с това, с което вие започнахте – уводът на дейността на тази комисия, че българският данъкоплатец наистина ще научи как и по какъв начин, много нелепо е направена една кражба, която никак не е малка, и която контрастира и която конфликтира с интересите на едни видни политически лица към този момент в България. Благодаря ви.
Димитър Главчев:
Г-жо Дукова, въпрос имаше ли?
Ангел Найденов:
Не съм чувал по-нелеп коментар от този в тази комисия.
Димитър Главчев:
Други някакви въпроси имате ли?
Г-жо Дукова, аз пак бих казал, че това е изказване за зала. Въобще не се наемам и да го характеризирам. По повод на финансовата част, както виждаме заключение няма. Иначе по моралната част можете да правите каквито си искате изказвания общо взето. Заповядайте, г-н Матов.

Дарин Матов:
Аз наистина искам в заключение да благодаря на Сметната палата за положения огромен труд. Съжалявам, че г-н Найденов излезе. Няма да се обръщам към него. Винаги съм смятал, че това е органът, който дава изключително точни заключения и смятам, че този доклад на Сметната палата ще бъде изключително полезен не само за комисията тук, но и за това, което ние ще кажем в зала. Беше правилна забележката Ви, г-н Председател, че наистина направихме едни по-обобщени изказвания с колежката Дукова, но те бяха следствие на това, че ние се запознахме с този доклад, за разлика от колегите, които изглежда, че не са се запознали, затова аз държах да цитирам.
Искам отново да подновя моето предложение, което между другото мина през изказването на г-н Цонев, за това, че мисля че е крайно време наистина да се обърнем към г-н Хохегер, да го поканим (отбелязвам “да го поканим”) след като вече имаме доклада на Сметната палата и имаме доста неща в главите си и доста материали, които стоят пред нас. Смятам, че е време, може би като заключителен етап, да поканим г-н Хохегер и отправям това официално като предложение. Благодаря ви за вниманието.
Димитър Главчев:
И аз благодаря, г-н Матов. Разбира се, тя така се казва и Комисията. Как няма да поканим г-н Хохегер.
Само че, вижте, в заключението на доклада, който ни е предоставен от Консултативния съвет на Сметна палата, има една препоръка. Препоръката е да поискаме документи. Ако си спомняте по този ход вървим в Комисията. Нека да имаме документи, за да можем да задаваме въпроси, защото иначе наистина се превръща в една говорилня. От самото начало бях против да викаме за изслушване хора, без да имаме конкретни документи, но, от друга страна, пък виждате какво се случва, когато има нещо конкретно. Няма никой тук в залата от опозицията след като има нещо конкретно, сложено на масата. Услужливостта на паметта при тях също е един такъв термин, изпълнен със странно съдържание. Когато им се задава конкретен въпрос, те казват, че не си спомнят, защото нямат документи. Погледнете всички протоколи и ще видите какво се случва когато им се зададе конкретен въпрос. Какво отговарят? “Нямам документите.”, “Това е било преди шест години и не мога да си спомня.” Проследете го по стенограмите. Заслужава се да си направите това усилие. А когато започнете да говорите в техния стил, както сега г-жа Дукова и донякъде и Вие, г-н Матов, те се изпълват с възмущение и напускат. Но може би наистина не е добър този начин да влизаме в такъв стил. Аз от самото начало ви призовавах да работим сериозно и да не се поддаваме, защото това според мен са абсолютно целенасочени провокации, за да се измести центърът на работа на Комисията и да се вкара в една обща фразеология, за да не може да се стигне до същността. Всичко това го разказвам и аз толкова подробно, но не за да не се съглася с Вашето предложение, което се подразбира от само себе си, че ще бъде изслушан г-н Хохегер, стига да пожелае. И пак отварям скоба, стига да пожелае, тъй като виждате ние колко сме толерантни. Каним хора и е въпрос на тяхно желание дали ще дойдат и кога ще дойдат, кога имат свободно време. Имаме вече три такива случаи, когато трябва да се съобразяваме със свободното време на тези, които каним най-учтиво да дойдат да ни предоставят сведения. Мога да ги цитирам ако сте ги забравили. Това са г-жа Моника Йосифова, г-жа Таня Джаджева, г-жа Кунева също така и г-н президента Първанов. Ние сме търпеливи, както виждате. Имаме време. Лошото е, че вече навлизаме във време, което да ни притиска отново към приключване на срока, който е гласуван. Но така или иначе има още доста неизяснени неща, което ще ни принуди отново да искаме удължаване и това ще бъдат аргументи в тази посока, включително и препоръката на Сметна палата.
Аз също искам да благодаря за продукта, който са ни представили от Сметната палата, тъй като това, според мен, е нещо ново. Не знам такова нещо дали се е случвало. Първо, консултативен съвет не е имало, а пък камо ли такъв продукт да бъде представен. Но си мисля, че и създаването на Консултативен съвет започва да дава своите положителни резултати и това е началото на една добра практика да се вижда и един друг поглед.
Съжалявам, че г-н Цонев напусна а и всички, които са от опозицията, тъй като в поредица от комисии те изразяват становище, че оторизираните органи не са си свършили работата. Отново можете да си направите труда и да видите какви са твърденията. Това е пак в посоката, която аз ви казах, че на съвсем друга плоскост искат да се измести дискусията. Напоследък тезите им са, че контролните органите, които е трябвало да си свършат работата, не са го направили.
Може би на г-н проф. Димитров да дадем думата, категорично да каже защо в онзи одит, за който говорим, не е могла да се произнесе Сметната палата. За да стане ясно веднъж завинаги, както стана ясно и за българския език кой трябва да знае български, кой какви езици трябва да знае и дали това, че не знаем езици, а дали знаем или не знаем?! Аз си мисля, че с тези, които казват дали знаем или не знаем, можем да се пробваме кой колко знае за езиците, за които говорят. Но да се върнем на тезата, че контролните органи не са си свършили работата и заради това заседава тази Комисия.
Г-н Професор, може ли да кажете и Вие две думи по въпроса?
Проф. Валери Димитров:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Аз първо искам да благодаря на моите колеги от Консултативния съвет за професионално свършената работа. Нека да припомня, че Консултативният съвет е нов орган по новия Закон за Сметната палата и да се изразя съвсем просто. Тъй като ние сме парламентарен тип Сметна палата, нашият принципал най-общо казано е Парламентът, но той има свой орган в Сметната палата и това е Консултативният съвет. Това са петима души, които формират една колегия с изключително високи професионални качества. Ако погледнете Закона за Сметната палата, те отговарят на същите изисквания, на които отговаря и ръководството на Сметната палата – председателя и зам. председателите. Те взимат решения с мнозинство и аз като председател на Сметната палата само председателствам заседанията на Консултативния съвет, но без да взимам участие в гласуването. Тоест, аз не участвам във формирането на вота на колегията на Консултативния съвет, защото те са все пак орган, който е образно казано външен за Сметната палата, но представител на Парламента. И тук нека кажа, че, според мен, те изключително добросъвестно си свършиха работата. Аз искам да им благодаря. Те са хора с високи професионални качества. Изобщо, по мое мнение не би следвало да бъде поставяна под съмнение добросъвестността и компетентността на приетото от тях становище.
Що се отнася до дискутирания одитен доклад, който беше възложен на Сметната палата в предишния й състав, при предишния управленски модел. Това беше през 2009 г. Тогава Парламентът възложи в един изключително кратък срок една задача, която нормално би трябвало обикновено, съгласно нашите професионални практики и правила, се извършва от порядъка на три-четири месеца. Но волята на Парламента беше ясна. В едномесечен срок одитният екип се постара да обхване огромно количество информация, да я провери и да я оцени. Виждате, че над 100 договора са проверени и оценени. Разбира се, искам да обърна внимание, че в края на краищата тази огромна одитна извадка, която също не е характерна за обикновените одити, не позволява всеки одит да се прави тотален контрол върху неговото включване и изпълнение. Затова този договор за подобряване имиджа на България е оценяван и преценяван съобразно наличната документация, като част от многото. Но въпреки това на одитния екип му са направили впечатление определени проблеми при сключването и при изпълнението на този договор. Те не са се фокусирали специално върху него, но одитният екип достатъчно добросъвестно и компетентно е изразил своето становище от наличната документация.
Нека да обърна внимание и на това, че въпреки съкратеното време, те са проверили договора, но част от документацията не им е била предоставена. Например, окончателният отчет не е бил представен на одитния екип, тъй като е заявено и това фигурира като факт в Одитния доклад на Сметната палата, фигурира обстоятелството, че той не е бил предоставен, тъй като се е превеждал в момента. Това е било обяснението на администрацията на Министерския съвет. Тогава се е превеждал отчетът. Той не е бил разполагаем. Освен това не са им били предоставени техническото задание и ценовата оферта. Тоест, те са разполагали с една частична информация, която не е позволявала напълно задълбочено проверяване на договора.
В този смисъл аз искам да кажа, че екипът на Сметната палата през 2009 г. по мое мнение напълно професионално си е свършил работата при ограниченото време и ограничения ресурс, с който е разполагал. Въпреки това изводът, който е бил направен, че не са защитени в достатъчна степен финансовите интереси на Министерския съвет е напълно обоснован и компетентен. Защото въпреки недостатъчната документална основа, въпреки недостатъчните документи, предоставени от администрацията на Министерския съвет, се оказа, че наистина това е една лоша договорна практика и такъв е изводът в одитния доклад.
Това е, което аз исках да кажа. Разбира се, нека да обърна внимание, че не може да бъде поставяна под съмнение обективността на одитният доклад, защото той беше приет, при това, обърнете внимание с единодушие от предишния състав на Сметната палата от единадесет членната колегия. Това също е един показател за компетентността и добросъвестността на хората, които са работили по този одитен доклад. Това е, което исках да кажа, г-н Председател.
Димитър Главчев:
Благодаря, проф. Димитров. Само още два подвъпроса. Да изясним въпроса с превода на български език. Чие задължение е да се направи превод на български език?
Проф. Валери Димитров:
Категорично на възложителя, който възлага обществената поръчка и който изразходва публични средства за изпълнението на тази обществена поръчка, тъй като той носи отговорност за документацията и за спазване на това изискване по договора, че договорът е на български език. Това означава, че всички отчети също така трябва да бъдат на български език. Това, което изпълнителят е предоставил, като отчет категорично е трябвало да бъде преведено на български език от представители на възложителя, тъй като това е част от документацията по договора. Това не е било направено. Това, разбира се, е една лоша практика. Не би следвало при положение, че се смята, че цялата документация по договора е на български, да се приемат отчети на английски или съответно на други езици, които след това да не бъдат преведени. Естествено смятам, че тук не може да има спор. Това е задължение на възложителя.
Димитър Главчев:
Благодаря. Г-н Лаков, заповядайте.
Венцислав Лаков:
Само да допълня за протокола. Ще ви цитирам чл. 3 от Конституцията: “Официалният език е български”, т.е. от това следва прякото действие на Конституцията, че всички документи трябва да бъдат на български език. Благодаря ви.
Димитър Главчев:
Ако няма уговорено нещо друго, а то няма уговорено нещо друго.
И втори въпрос. Появиха се твърдения, че има страшно много документация в Министерски съвет по този договор, а от това, което разбирам, вие, когато сте правили вашия одит, сте разполагали с още по-малко документация, отколкото сега. Нали така? Правилно разбрах? Даже тази, която сега я има, не я е имало тогава. Така ли е? Само това ми отговорете.
Валери Димитров:
Не, аз мисля, че просто тогава одитният екип е поискал цялата налична документация, а част от нея просто не е била предоставена. Отказана е. Не са били предоставени приложенията към договора, ценовото предложение и техническото задание. Разбира се, впоследствие, едва когато беше възложена задачата на Консултативния съвет, тази документация, обаче, беше изискана и проучена внимателно. Тоест, мисля, че тя сигурно е била налична към определен момент. Ние не можем да твърдим това, но така или иначе тя не е била достъпна, не е била предоставена на одитния екип. Аз лично смятам, нека да го кажа откровено, че администрацията на Министерския съвет, съответните длъжностни лица към определен момент не са били достатъчно кооперативни, не са оказали необходимото съдействие на одитния екип. Проявили са известна арогантност и това е поради обстоятелството, че те може би са смятали, че администрацията на Министерския съвет не би следвало да бъде проверявана и одитирана от Сметната палата. Нека да го кажа, защото битуват понякога в определени части от публичните институции в техните администрации подобни нагласи и настроения, което никак не е добре, разбира се.
Димитър Главчев:
Благодаря. Проф. Димитров. То и начинът на сключване на договора говори в тази посока, според мен, че се е очаквало никой никога да не го проверява. Ако позволите, и такъв извод от моя страна. Всичко върви в този посока. Заповядайте, г-н Шопов.
Тодор Шопов:
По отношение на втората част от въпроса. В момента, тази документация, с която ние се запознахме, бяха 14 пълни класьора извън класьорите, предоставени допълнително от г-жа Йосифова. Така че, общо са около 18 класьора, които са наистина пълни. Един такъв класьор събира около 500 страници или 400. Но видът на класьорите?! Как да ви кажа, всички ние имаме доста опит в разлистването на книги. Има разлика между една книга, купена току-що от магазина и тази, която, примерно, е седяла две години. Те приличат на чисто нови книги. Без да се ангажирам с конкретна оценка, но обикновено документация, съхранявана в канцелария, не изглежда по този начин. Документация, която е четена, също не изглежда по този начин. Само казвам как ми изглежда на мен.
Димитър Главчев:
Благодаря, г-н Шопов. Г-н Матов, заповядайте.
Дарин Матов:
Благодаря, г-н Председател, за дадената дума.
Пак искам да кажа нещо, което е провокирано от изказването на господина от Сметната палата за книгата. Аз пък ще кажа така. Съжалявам, че ги няма господата отсреща да се възмутят. Преведени са едни пари, които на всичкото отгоре са преведени авансово, правят се някакви неща, от които не се знае за какво става въпрос. Възложителят въобще не се интересува какво те ще направят. Според мен, парите, в момента, в който са преведени са разпределени, където трябва да бъдат, ще го кажа съвсем директно. Оттам-нататък вече никой не се интересува и минава един известен период от време, в който казват: “Абе, какво стана там с онази сделка?”. Всеки си е получил съответните пари: “Ама, какво се случи?”.
Ще цитирам две много важни неща, които в доклада са записани и ги спомена колежката, мисля че до мен, че в два последователни доклада се отчитат едни и същи дейности и съдържат работни бележки и недовършени изречения. Това е много категорично показателно за това, което говорим и в същото време в докладите се цитират приложения, които липсват.
И нещо, което сега прочетох и ми се наби в главата. Много интересно е, че от двете страни по договора трябва да има по един представител, който да бъде оторизиран да отговаря по всички въпроси. И вижте какво е записано на тази стр. 9:
“Лицето по чл. 13.3 от договор от страна на възложителя е определено с двустранен протокол № 2 от 07.01.2008 г. Преди тази дата същото лице вече е подписало вместо Главния секретар на Министерския съвет (със запетая) Протокол № 1 от 18.12.2007 г., по договора без да е било изрично упълномощено.” Тоест, някъде около 20 дни преди това.
Димитър Главчев:
Той се е само упълномощил. Това е лицето Ивайло Данаилов, нали?
Дарин Матов:
Да, Ивайло Данаилов е. Ето, виждате как нещо се свършва и след това се връща назад и всички тези документи се нагаждат, нагаждат и в един момент те се объркват в собствените си конци за това, което са правили.
Няма нужда, може би в зала ще го кажа, когато дадох предложението да поканим г-н Хохегер, аз имах предвид това, че може би сега не е точно моментът, но въпреки това може би трябва да го поканим сега, за да знаем, че ще дойде след два-три месеца, защото както виждаме и както ни отказват?!
Димитър Главчев:
Да сме сигурни, да. Благодаря г-н Матов. Г-жа Петрова.
Мира Петрова:
Само, ако ми позволите, една думичка в допълнение на това, което г-н Матов каза по отношение на отчетите. Когато един човек гледа непреднамерено всички тези документи, говоря за себе си в случая, човек остава с впечатление, че каквото и да представи изпълнителят, то ще бъде прието, проследявайки всички тези документи.
Димитър Главчев:
Защото няма да бъде гледано най-вероятно и никой не го интересува какво ще представи. Както и да е. Въпросът е наистина да се придържаме към фактите. Оттам-нататък всеки може да си прави каквито иска умозаключения и разсъждения. Няма как да ви огранича, г-жо Дукова и г-н Матов, за това.
Колегите от Сметната палата са свършили своята работа, оттам-нататък всеки може да прави съответните заключения.
Г-н Шопов, заповядайте.
Тодор Шопов:
Бих искал само да поясня, че има практика в държавната администрация, и не само в нея, дадени документи да се губят, разпиляват, изчезват и т.н. Тоест, новият вид на документите не е задължително да означава, че те сега са направени. Може някой да се е обърнал и да е казал: “Еди-къде си има някакво пълно копие? Хайде съберете ми го и ми го дайте, че нашето го няма.” Има такава практика.
Димитър Главчев:
Благодаря. Ако няма други въпроси, да приключваме. Проф. Димитров, заповядайте.
Проф. Валери Димитров:
Само да кажа нещо, което ми хрумна. Напоследък прочетох една мисъл на Ницше, който казва “Фактите не съществуват. Съществуват само интерпретации.” Една мисъл, която този голям мислител е казал, и въпреки това е напълно неприемлива за нас професионално. Според мен, всички интерпретации трябва да се опират на факти и на логика, защото интерпретации без факти и логика, просто са лъжи и измами. Така е наистина. Затова все пак аз мисля, че колегите се постараха, пък и ние винаги сме изхождали в нашата професионална дейност от фактите и доказателствата, които са много важни, изключително важни.
Димитър Главчев:
Благодаря, проф. Димитров. Очевидно в нашата Комисия има много привърженици на Ницше.
Имате ли, колеги, още въпроси? Няма.
Позволете от мое и от ваше име да благодаря на проф. Димитров, на г-н Шопов и г-жа Петрова за добрата работа и да им пожелая приятна почивка.
На вас също пожелавам приятна почивка.
Закривам заседанието.


Стенограф: Д. Христова