П Р О Т О К О Л

№ 11

---

Днес, 29.06.2012 г., петък, от 12:00 часа се проведе заседание на Временна анкетна комисия за изясняване на изнесените в медийното пространство факти и обстоятелства относно лобисткия скандал свързан с управлението на Тройната коалиция и предоставените 1,5 милиона евро на австрийския лобист Петер Хохегер.
На заседанието присъстват: Борис Ангелов, редакционен директор на вестник „19 минути”; Йордан Радев, изпълнителен директор на Пловдивския панаир и народния представител Петър Петров.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Димитър Главчев, председател на Временна анкетна комисия за изясняване на изнесените в медийното пространство факти и обстоятелства относно лобисткия скандал свързан с управлението на Тройната коалиция и предоставените 1,5 милиона евро на австрийския лобист Петер Хохегер.
Димитър Главчев:
Добър ден на всички. Добре дошли на поредното заседание на Комисията. Имаме необходимия кворум. Предлагам да започваме при следния дневен ред:
1. Предоставяне на сведения и документи от лицата, поканени с решения на комисията.
2. Разни.
Имате ли други предложения за дневен ред? Не виждам. Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Единодушно е приет дневният ред.

По първа точка - Предоставяне на сведения и документи от лицата, поканени с решения на комисията.
Започваме с представителя на вестник „19 минути”.
Но преди това да ви припомня от стенограмата на последното заседание как са се развили събитията.
Президент Първанов казва: „Според мен, ако някой, било то премиер сегашен, предишен, било то чиновник – администратор, или журналист, защото става дума за публикация, без да е ясно кои, имат какво да кажат. Може би, би било по-редно да се поканят първо те да представят аргументи, след което аз бих могъл да взема отношение.”
По-надолу казва: „Но по-важното е друго, че ние сме длъжни и особено вие, като народни представители, да дадете пълната, честна, обективна информация. Да сложите на скенера всички тези договори, за да се види как се харчат парите на данъкоплатците. Какъв е реалният ефект?”
И съвсем накрая президент Първанов казва: „Аз наистина не знам каква е вашата практика, но изяснете кой е собственик на вестник “19 минути”. Поканете собственик, главен редактор, поканете автора на тази статия. Аз я видях сега, във връзка с поканата. Твърдя, че това е един безумен материал. Това, че някой си Шевес е предпочетен пред някой си Хохегер. Колкото познавам Хохегер и съм чувал за него, толкова и Шевес. Много моля, даже бих предложил, за да бъдете по-категорични, за да не излиза просто като отбиване на номер, поканете ги и ако има реални факти, ги изпратете на Прокуратурата. Защото, ако някой от нас има виновност, то нека да си понесе отговорността. Обаче, ако всеки в пространството може да хвърли каквото и да е обвинение, в резултат на което да занимава и Парламента в отделна негова комисия и да опетнява името на този и онзи, мисля че поне ние трябва да пазим добрите нрави.”
Тук се съгласявам с предложението на президент Първанов и гласуваме следното решение: „да поканим автора на статията във в-к „19 минути”, която всъщност беше поводът да поканим президента Първанов на днешното ни заседание и представител на редакцията, който е отговорен за публикациите. Аз нямам представа какъв е редът в този вестник, но в този смисъл да напишем писмо-покана за изслушване. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Няма против и въздържали се. Единодушно се приема.”
В резултат на това гласуване пред нас е г-н Борис Ангелов. Заповядайте, г-н Ангелов и се представете в какво качество сте тук, тъй като, както аз казах, не знам кой какъв е в този вестник.
Борис Ангелов:
Добър ден. Аз се казвам Борис Ангелов и съм редакционен директор на вестник „19 минути”. Доколкото разбирам, първо аз ще говоря.


Димитър Главчев:
Да, така практикуваме. А след това ние ще задаваме въпроси. Не виждам защо трябва да нарушаваме традицията. Имате думата.
Борис Ангелов:
Благодаря за поканата. Благодаря за вниманието на комисията, разбира се, и на бившия президент Първанов. За „19 минути” е показател за влиянието на вестника това, че той изобщо е коментиран във връзка с този въпрос в българския парламент. Предполагам, че всички сте чели за какво става въпрос. И съм убеден, че вие много добре знаете, че публикацията на „19 минути” на първо място се позовава на два достатъчно авторитетни източника. Това първо.
Второ, това, което не прочетохте г-н Председател, е внушението, или подмятането, или намека (не знам как да го нарека) на г-н Първанов, когото безкрайно уважавам и дори съм гласувал за него, както и повечето от вас, с изключение на г-н Лаков, може би – едно внушение, една връзка между собственика, главния редактор и 1 милион за черен PR, който г-н Първанов е споменал.
Искам да ви кажа като редакционен директор на този вестник и като човек, който е говорил с други български издатели и с най-големите български издатели, важно е да изчистим името на българските медии и да кажем, че такъв 1 милион аз не зная някой да е получавал за черен PR. Да бъдем свързвани с публикация срещу 1 милион е също голяма оценка за нашата работа. Не зная да има българска медия, която да разполага с такива бюджети и категорично съм на мнение, че когато българските медии искаме да бъдат обективни, разследващи и т.н. не можем да обясняваме с черен PR всяка тяхна публикация. Тъй като тази тема за „1 милион” много дълго се въртя в пространството и аз не съм чул друг издател да го е казал: „Не, няма такъв 1 милион, който да е даден за черен PR.”
Второ, г-н Първанов се интересува кой е собственикът. Лесно е да се провери в Търговския регистър. Всеки, който има елементарни компютърни умения би могъл да го направи и да види, че това е „Бал медия” АД – акционерно дружество, законно регистрирано по българския закон. Редакционен директор на вестника, както казах, съм аз. Статията е дело на екип. Това много лесно се разбира поради факта, че няма подпис на автора. Нормално е и поради един друг факт. Изброените в публикацията на 19 минути обстоятелства надлежно са цитирани в авторитетни български медии. Едната от тях е „Дарик-радио”, в чието предаване „Голямото жури” първо беше изнесена тази информация, по-скоро беше напомнена, защото тя е от доста време и от сайта „Europe.bg”. В тази връзка е много интересно да се спомене, че това не е единствената публикация на сайта „Europe.bg”, тъй като има и една друга много интересна публикация, която сигурно ще представлява интерес за вашата комисия, а именно платените за лобизъм в Америка пари от страна на български държавни фирми и на България. Колегите са разследвали и са установили, че американската лобистка Клер Меркел е декларирала 120 хил. долара приход от България във връзка с посещението през 2002 г. на българската делегация на сесията на ООН, при която тя не е успяла да уреди на президента среща с тогавашния президент на Щатите Буш, нито с вицепрезидента Чейни, но успява да уреди една отделно платена видео конференция с вицепрезидента, която, разбира се, е струвала допълнителни разходи според справката на „Europe.bg”. Интересно е също, че през 2005 г. са декларирани в регистъра на така наречените „Чужди агенти” на Щатите пари за организиране на срещи на българска делегация. Най-интересното е, че американският конгрес посочва сензационната сума от 1 012 637,53 долара, получени от Република България от лобистката фирма „Лайтън Кейс”. Тоест изглежда това е било практика по времето на президентството на Първанов и на двете правителства, които са управлявали по онова време, да се използват лобистки услуги. Предполагам, че всички други правителства също използват, след като в Щатите и в Европа работят лобисти. Очевидно те едва ли работят само за България.
И още едно обстоятелство, което е интересно, това е инцидентът, който се е случил с журналиста Огнян Бояджиев, който е бил шеф на сайта
„Europe.bg”. Всичко това ние, разбира се, сме имали предвид, когато сме писали и сме цитирали коректно колегите, на които е информацията. Направили сме го единствено и само, за да бъдат известни обстоятелствата около тези неща, които се случват и които явно интересуват цялото общество, щом като има и парламентарна комисия по този повод.
Иначе във връзка с мнението на г-н Първанов, че вестникът „19 минути” е жълт всъщност аз съм донесъл за всеки от вас по един брой и вие ще видите, че той е зелен. И не само по графика. От днес започваме кампания със Столичната община за насърчаване на осиновяването на кучета, тъй като това е един доста голям проблем и страхувам се, по-значим за обществото от лобизма и случаите, свързани с него. Така ми се струва на мен.
Това е, което бих могъл да кажа.
Иначе, ако ви интересува за мен, има членове на Комисията, с които съдбата ме е срещала. Аз съм журналист от 1991 г. Тогава бях на 15 години. От 2000 г. станах главен редактор. От 2006 г. издател. Извървял съм целия път, който е нормално да се извърви в медиите. По едно стечение на обстоятелствата, за по-младите членове на ГЕРБ сигурно ще е интересно, даже така се случи, че известно време първият офис на фирмата беше под един и същи покрив с нашето издание в далечната 2006 г. Това е, разбира се, случайност. Няма нищо, в което да се рови. Така че каквото и да е имал предвид екс президентът Първанов от това да се разрови кой е собственикът, кой е главният редактор и т.н. Мисля, че това е плод на някакви търсения у него, а не на някаква реална информация, защото няма нищо скрито в цялата работа.
Това е, което аз бих искал да кажа. Вие, разбира се, можете да питате за всичко, което ви интересува. Ако бих могъл да отговоря, ще го направя с удоволствие.
Димитър Главчев:
Благодаря. Аз бих попитал „Един и половина милиона за другар на Първанов в основата на скандала Хохегер”, ако може да ми разясните заглавието. Защото това беше формалният повод и един от най-сериозните да поканим г-н Президента на изслушване.
Борис Ангелов:
Той не е казал, че заглавието го интересува. В нашата работа заглавието е най-трудното, което може да се направи. Най-трудно се прави заглавието на един материал, защото в него трябва да кажеш много неща, хем не трябва да кажеш всичко, хем трябва да бъде интересно, хем още сто неща. Понеже става въпрос за милион и половина и понеже очевидно, че при разиграването на първия конкурс, в който побеждава Шимон Шевес, а на второ място остава Хохегер, е важно да се знае какви са нещата. Активът на Шевес, за да бъде избран, доколкото е обяснено от тогавашната комисия, ръководена от Любомир Кючуков, който впоследствие във връзка с инициативата на ГЕРБ и „Синята коалиция” беше отстранен от посланическия пост в Лондон поради принадлежност към ДС, доколкото ми е известна причината, те са избрали Шевес, защото той е имал опит в отношенията на България с Ирак. Известно е, че освен иракският дълг, другото, което свързва България с Ирак след 1989 г. е операцията „Петрол срещу храни”. Във връзка с нея е известно, че не сам социалистическата партия, но и президентът Първанов не пожънаха огромни международни успехи. За никой от нас не е тайна, че на практика президентът Първанов за 10 години не успя да осъществи държавно посещение в никоя от основните страни-партньори на България и предполагам, че именно затова България е имала нужда хора да помагат за връзките, за имиджа на България в чужбина. Но това е мое мнение. В статията ние сме цитирали плътно това, което е изнесено от „Дарик радио” и „Europe.bg”. По тази причина смятам, че въпроси, свързани с подробностите би трябвало да бъдат задавани към тези колеги. Разбира се, всеки има право на мнение и хубаво би било, ако то бъде обективно, а не бъде подчинено на някакви емоции, чувства и т.н. Ние емоции нямаме. Имаме единствено и само мисията да информираме.
Димитър Главчев:
Кой е другарят на Първанов, аз не знам. Това ме интересува.
Борис Ангелов:
Предполагам, че другарят на Първанов ще да е Шевес.
Димитър Главчев:
Той казва, че не го познава - колкото познавал Шевес, толкова познавал и Хохегер, на предишната комисия.
Борис Ангелов:
Страхотно. Какво аз да кажа. Г-н Първанов каза, че няма опит и че не е използвал и лобисти, доколкото аз помня.
Димитър Главчев:
Благодаря. Други въпроси имате ли, колеги? Г-н Кутев.
Антон Кутев:
Надявам се, че това което сега чуваме да не е извадка за българската журналистика като цяло, въпреки че може би е.
Ако правилно разбрах, г-н Борис Ангелов, вие сте редакционен директор на „Europe.bg”.
Борис Ангелов:
Не, на „19 минути”.
Антон Кутев:
На „19 минути”. А защо тогава подробно ни разказвате съдържанието на сайта на „Europe.bg”.
Борис Ангелов:
Защото той е цитиран в публикацията.
Антон Кутев:
Добре. Но ние сме ви поканили в качеството на представител на „19 минути”, а не на „Europe.bg”.
Борис Ангелов:
Аз обяснявам че в статията е цитиран този сайт, от който е почерпена информацията.
Антон Кутев:
Това означава, че, ако някъде в някой сайт в България, се появи някаква абсолютно пълна лъжа за някого, ние бихме могли не просто да я препечатаме, позовавайки се на въпросния сайт, но бихме могли след това да я прехвърлим в националните медии, бихме могли да отидем в Народното събрание и дълго и продължително да повтаряме лъжата и да наричаме това журналистика.
Борис Ангелов:
По този повод искам да напомня няколко неща, на които, ако сте чели публикацията, сте обърнали внимание.
Антон Кутев:
Не съм и да ви кажа не съжалявам, че не съм я прочел.
Борис Ангелов:
Проблемът първо е, че публикациите, свързани с Шевес, не са само в българската преса. Те са и в международната преса и то не в какви да е и не в жълти издания, а в „Шпигел”, например, първо.
Второ, искам да напомня също, че не би имало такива проблеми с информацията, ако нямаше опровергавания доста лековати от страна на тогавашния пресцентър на Президентството във връзка с лобистките връзки или как да ги нарека. Отречени са дори лобистките връзки, декларирани в американските регистри, които фигурират черно на бяло, което не бих казал от журналистическа гледна точка, че е мъдро, тъй като медиите са такъв феномен, че в крайна сметка никога нищо не остава скрито. Колкото по-дълго се крие, толкова по-голяма е бомбата, която гърми след това.
В сайта „Europe.bg”, понеже на него се позоваваме, искам да ви кажа, че има цяла поредица от публикации, свързани с тези проблеми. Навсякъде са цитирани надеждни източници. В противен случай ние по никакъв начин не бихме цитирали този сайт, защото въпросът беше към мен. Аз изброих източниците. Не бих го направил пак, защото е въпрос на интерес – всеки може да влезе в интернет и да види за какво става въпрос.
Лично моето мнение е, че в лобизма няма нищо лошо, когато една страна е в положението на България и, за съжаление, нейната комуникационна политика не е от първостепенна важност и се подценява като фактор за формиране на имиджа на страната. Така че аз нямам нищо против лобизма, нито против г-н Първанов, нито против лобистите. Единствената ни цел беше да информираме читателите. Това ви го казвам най-отговорно и мисля, че всеки добросъвестен читател е направил за себе си изводите. Ние не сме налагали мнение.
Това, какво е заглавието, разбира се, е въпрос на редакционна политика. Всеки прави заглавие, каквото той намери за добре.
Антон Кутев:
Аз зададох този въпрос по повод на това, че сигурно всеки от нас като политик става жертва на подобни неща. Аз, например, проследих сериозни издания, които по същия начин се позовават на едни други издания и четох за това как аз страхотно си падам по жени в униформи и как цялата съдебна палата в момента е в стрес от мен, защото като се появя там всички бягат, защото ходя да щипа униформените служителки по къде ли не. Бяха изброени подробно местата. И тъй като това не е единственият пример, аз мога да ви дам доста примери от собствения си живот, искам да ви уверя, че както политиката, така и журналистиката е призвание и се надявам Вие да носите това призвание така, както ние политиците го носим или поне някои от нас. Съгласен съм, че измежду политиците има и добри и лоши. Има хора, които не си носят призванието. Повярвайте ми, между журналистите също го има. Не знам Вие в коя част се слагате. Дано да сте в добрата. Аз оценки не давам. Аз просто задавам въпроси.
Следващият ми въпрос към Вас е: Вие стоите ли зад заглавието, което сте написали? Вие, като редакционен директор на „19 минути”, смятате ли, че заглавието, което сте написал, е вярно.
Борис Ангелов:
Аз смятам, че, ако познавахте работата на журналиста, щяхте да знаете, че много трудно нещо е, както обясних вече, да се напише заглавие. Защото то едновременно трябва да е интересно, информативно и т.н. Толкова по въпроса със заглавието.
Второ,
Антон Кутев:
Не ми отговорихте на въпроса Вие стоите ли зад това заглавие? Прост въпрос, прост отговор! Вие смятате ли, че това, което сте написали в заглавието, е вярно?
Борис Ангелов:
Аз смятам, че заглавието е интересно и от журналистическа гледна точка е добро. Какво е личното ми мнение е мой личен въпрос, който не бих коментирал с Вас.
Второ, за мен е изключително, бих казал, не медийно, медиите да бъдат обвинявани за всичко и да бъдат задължително квалифицирани като лоши и като зли, и като жълти, и като не знам какви други. Защото мисля, че, ако човек умее да използва медиите за посредник, би постигнал много по-големи резултати предполагам, ако е политик.
Дали президентът Първанов стои зад думите си „1 милион похарчен за черен PR”, особено свързани с „19 минути”, защото, според мен, ще му е много трудно това да го докаже. Не може политик, който е бил президент 10 години, по мое мнение като гражданин, който на всичко отгоре е гласувал за него, не би следвало един политик, който е уважаван, да постъпва по този начин. Не може така да се говори! Не може така да се говори, защото това не само, че не е вярно, и то не е вярно. И не е вярно, както за „19 минути”, така и за никой друг вестник в България, апропо, то е лошо по отношение на цялата обществена среда в България. Защото, ако следваме социологическите проучвания, доверието в парламента е 9%. Вероятно това се дължи отчасти и на факта, че тук има доста хора, които така се изказват, сякаш всички други са виновни, но не и те самите. Това е проблем на парламента, а не на медиите, искам да ви кажа ясно и категорично.
Не смятам да бъда адвокат на другите колеги, но вие ме поставяте в такава ситуация. Наистина каквито политиците, такива и медиите, ако трябва да бъдем съвсем откровени.
Антон Кутев:
Извинявайте, но не мога да се съглася, че някой може да дава в рамките на парламента подобни оценки за българските политици.
Димитър Главчев:
Освен това, тук никой не е казал нищо лошо за медиите. Аз не чух г-н Кутев да казва нещо лошо за медиите.

Антон Кутев:
Сега вече казвам, че това е недопустимо като поведение. Съжалявам, че имаме различия.
Борис Ангелов:
Аз съжалявам. Но просто цитирах социологическите проучвания.
Димитър Главчев:
Тук в комисията никой нищо не е казал срещу медиите. Фактът, че сте тук, показва какво ни е отношението към вас.
Борис Ангелов:
Съгласен съм и аз с това започнах.
Димитър Главчев:
Съгласен съм, но не чух и г-н Кутев да казва нещо срещу медиите. Г-жо Дукова, заповядайте.
Снежана Дукова:
Аз ще си позволя да се съглася, за пръв път може би, с г-н Кутев, но наистина не е редно да се дават такива оценки и още повече, че започнахме с това, че твърде сме различни – има добри хора, и лоши хора, и всякакви хора има, но ние не сме хората, които сме дошли тук, да правим тези оценки. И въпреки че с опитваме да работим в изключително добронамерени отношения с медиите, не бихме позволили една такава оценка, дори това да касае който и да е колега, та бил той и от опозицията и неговия въпрос.
Моят въпрос обаче в контекста на това, което говорим, се отнася до следното. Аз разбирам, че вие коректно сте цитирали в статията двата източника, които са ви дали основание за тази статия и че има контрапункт в това, което е изложено, с това в заглавието. Защото, според мен, Вие не можахте добре да го обосновете. Но твърде категорично зад вашите отговори стои въпроса, че 1 милион за черен PR няма, няма такъв. Но ние, дори в парламента, чиято основна същност е да се говори, разбира се и същността на медиите е да се пише и да се говори, разчитаме на доказателства, на аргументи, повече на аргументи, разбира се, че няма такъв. В цялото Ваше изложение Вие не казахте нито един аргумент в посока на това, че няма такъв 1 милион за черен PR. Защитихте го само с думи.
Още повече, аргументите на разследващата журналистика, трябва да съдържат такива факти. И още повече, мен ме притеснява и това, че зад един авторски колектив обикновено стои една анонимност, която споделена в общия контекст на Вашия изказ, не стана ясно в крайна сметка за какво става въпрос.
Завършвам с въпроса имате ли аргументи и факти, разбира се, с оглед връзката Хохегер (това което е предмет на дейността на нашата Комисия) затова, че няма даден 1 милион за черен PR? Благодаря.

Борис Ангелов:
Искам да се извиня, ако съм засегнал някого. Отговорът ми беше по-емоционален във връзка с това, че аз съм човек от медиите, както вие сте хора от парламента, и смятам, че взаимното уважение е много важно. Съжалявам, че съм цитирал това проучване, но то беше последното, което видях. За мен, като българин и като човек, който задължително винаги всеки път гласува, откакто съм станал пълнолетен, това също не е приятно.
По отношение на Народното събрание не си спомням „19 минути” по някакъв начин да е накърнил имиджа на парламента или по някакъв друг начин да сме способствали за негативна тенденция в общественото мнение по адрес на парламента.
Това е във връзка с думите, за които наистина съжалявам, ако са ви засегнали и вероятно съм бил по-рязък, отколкото е трябвало.
Г-н Кутев, и всички останали, прощавайте за това.
Второ, връзката между случая Шевес и случая Хохегер, според мен, е изключително ясна. Това е един първи конкурс, който е бил направен във връзка с имиджа на България и в него за първи път се появява името на лобиста Хохегер в историята на нашите институции, доколкото ми е известно. Това е причината да има връзка между едното и другото.
Трето, каня ви в удобно за вас време да проверите всичко, което ви интересува като счетоводство в „Бал медия”, за да видите дали има получена такава сума. Искам да ви уверя, че ние бяхме подложени на една изключително щателна ревизия, която продължи не законово установените три, а шест месеца, за да бъде всичко изяснено докрай във връзка с нашето счетоводство. Тя не показа нередности. В момента се правят вторични проверки. Те също естествено са нещо рутинно и т.н., както медиите, така и всеки български гражданин трябва да бъде проверяван. Аз съм за това. Така че вие може да заповядате и да видите, че 1 милион, 1 лев, 1000 лева, 10 000 лева и каквато и да било друга сума не е получавана в нашето счетоводство във връзка с това, което ме питате.
Искам да ви кажа, че бомбастичните неща звучат много интересно в обществото и явно взаимна е вината на медиите и политиците, че са отишли до такива крайности в комуникацията.
С удоволствие бих приел всякаква инициатива, свързана с цивилизоване, бих казал и за подобряване на медията и на цялата обществена среда, за да не бъде тя агресивна, да не бъде неевропейска и т.н.
Димитър Главчев:
Г-жо Дукова, удовлетворена ли сте от отговора?
Снежана Дукова:
Тъй като е пусната в обръщение тази сума, няма да давам отговор аз, но не касае само този вестник.

Димитър Главчев:
Да не се впускаме много в проблемите на журналистиката. Друг ни е предметът на работа. Г-н Лаков, заповядайте.
Венцислав Лаков:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Ангелов,
По повод на някои твърдения искам да попитам отново, за да кажете ясно. Имали ли сте бизнес отношения с Моника Йосифова или нейни фирми, т.е. „Бул медия” и „Актив Груп” и други фирми. Влизала ли е реклама през Моника Йосифова в „19 минути”. Това е въпросът ми.
Борис Ангелов:
Благодаря, г-н Лаков.
Разбира се, като с всяка друга агенция сме работили и с „Актив Груп”. Мисля, че „Актив Груп” е работила и с други медии много повече, отколкото с „19 минути”. Определено не е най-големият рекламодател, в никакъв случай. Освен това, винаги, когато е работила с нас, то е било от името на клиенти. Мога да кажа, предполагам както е при всеки друг вестник, най-големият оборот правят „Медия” шоповете от всички рекламни PR агенции. При нас, както и на целия пазар предполагам, лидер е медийна агенция „Пиеро”, която е най-голямата за България, както за телевизия, така и за преса. Предполагам, че същото важи и за останалите видове издания. Това е, което мога да отговоря.
Ако имате нужда от още уточнения, с удоволствие ще отговоря и на тях.
Димитър Главчев:
Благодаря, г-н Ангелов. Други въпроси? Не виждам.
Освен да Ви благодаря и още един път да изясним, че причината да сте тук е наистина да не се получи впечатлението, че има някакво заглушаване. Тъй като президент Първанов миналата седмица предложи и е практика на Комисията, когато има предложения, свързани с работата на Комисията, да изслушваме всички, мисля, че нямаше да бъде добър знак, ако не дадем думата на медия, която е засегната в случая.
Ние изпратихме писмо и до вестник „Капитал”, от който чакаме отговор за документи. Такава е практиката и не мисля, че поставяме начало на лоши отношения с медиите. Тъкмо обратното – началото е добро.
Борис Ангелов:
Аз ви благодаря, че можа да се чуе и нашето мнение, защото ние бяхме обвинени в нещо, или по-скоро беше намекнато, че сме свързани с нещо, с което нямаме никаква връзка. Благодаря на всички.
Оставям ви вестник „19 минути” от днес и ви приканвам да се включите в нашата обща инициатива с кмета Фандъкова и със Столична община за осиновяване на кучета. Това е нещо европейско и наистина се прави, за да помогнем на града да реши този проблем.
Довиждане. Благодаря.
Димитър Главчев:
Благодаря. Довиждане.
По първа точка следващия поканен е г-н Йордан Радев, изпълнителен директор на Пловдивския панаир през времето, когато е обсъжданият от нас първи договор.
Г-н Радев, поканени сте по повод на доклада за извършената финансова инспекция на “Международен панаир Пловдив” АД, във връзка със сключването и изпълнението на договора с “Д-р Хохегер Комуникационсбератунг” ГМБХ от 2006 г. от Агенция за държавна финансова инспекция и констатациите, които са направени в доклада.
Вие запознат ли сте с тези констатации или не? Ако не сте запознат, според мен, ще е доста сложен разговорът.
Йордан Радев:
За съжаление, получих само тази покана и нищо друго. В две публикации имаше ваши цитати, но те бяха много кратки. Но въпреки всичко, аз искам да отговоря на вашите въпроси.
Димитър Главчев:
Аз ще ви прочета някои от констатациите, а след това ще разговарям с Агенцията за държавна финансова инспекция за възможността да ви се предостави и на Вас екземпляр, тъй като констатациите са много сериозни.
Антон Кутев:
Моля да ме извините, че се намесвам, но не е ли по-правилно, ако наистина г-н Радев не е запознат с констатациите, да направим така, че да му предоставим доклада сега и да го поканим следващата седмица за разговор в Комисията.
Димитър Главчев:
Съгласен съм. Така е по-добре.
Йордан Радев:
Аз предлагам да ви чуя и веднага да ви отговарям. Аз нямам по какво да се готвя. Готов съм и следващата седмица, но, за съжаление, ще бъда в чужбина, т.е. бих могъл да дойда по-следващата седмица.
Димитър Главчев:
Имаме такива случаи, Вие сте се явили и сте готов да ви изслушаме, но мисля, че ще се съобразим с вашия ангажимент. Но констатациите са сериозни и ви предлагам наистина да се подготвите по доклада.
Йордан Радев:
Сигурно са сериозни. Аз не ги знам. Както реши Комисията. Аз съм тук по ваша покана.

Димитър Главчев:
И нещо повече, аз не знам дали само вие трябва да участвате в този разговор. Има борд на директорите. Според мен, и те трябва да бъдат тук. Това е моето предложение. Аз подкрепям предложението на г-н Кутев да изслушаме г-н Радев следващия път, след като се запознае с доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция.
Пламен Нунев:
Г-н Председател, тъй като констатациите в доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция са много широко мащабни, така че освен присъствието на бившия директор, когато са се случвали събитията, подкрепям предложението да се покани и бившия борд на директорите, защото ще има много въпроси и към тях.
Димитър Главчев:
Аз не възразявам. Може би да поканим председателя на борда на директорите. (Кутев: Представител.) Ако ще е представител, за мен най-нормалното е да е председателят.
Г-н Радев, Вие сте работили с борда. Как смятате, че е по-добре – само председателят или целият борд на директорите. Не го казвам за друго, а защото знам кой е председателят на борба да директорите - Корнелия Нинова. Не знам дали колегите знаят това. Затова казвам дали да не поканим целия борд.
Предлагам ви да отложим за следващия път изслушването. Г-н Радев ще дойде като изпълнителен директор и целия борд на директорите. Виждате, че по всякакъв начин аз се стремя да се отделя от политическата тема, когато става въпрос за държавни средства. Мисля, че това е правилният подход. Ако ме подкрепите, така да постъпим.
Йордан Радев:
Моля да се съобразите, че от 6 до 11 юли ще отсъствам от страната.
Димитър Главчев:
В Комисията ще уточним кога да бъде изслушването, като се съобразим и с удобното за Вас време. Съжалявам, че се разкарвахте напразно, но считам, че по-добрият начин на работа е този.
Йордан Радев:
Нямам възражения. Само уточнявам, че следващата седмица ще бъда извън страната.
Димитър Главчев:
Добре. Колеги, преминаваме към втора точка – Разни.
Имате ли всички проекта за решение за удължаване срока на работата на Комисията. Заповядайте, г-н Кутев.
Антон Кутев:
Всъщност ние ще започнем работа на 1 септември и затова ли сте записали новия срок 30 септември?

Димитър Главчев:
Преди заседанието на Комисията г-н Лаков ми предложи, че е по-добре срокът да бъде до 30 октомври, тъй като не се знае кога ще получим и отговорите от Австрия.
Венцислав Лаков:
Уважаеми колеги, няма смисъл да губим пленарно време и да гласуваме срок 30 септември, тъй като е ясно, че до 30 септември няма да получим отговорите, които очакваме. Освен това през м. септември има много почивни дни. Затова ви предлагам да гласуваме удължаване на срока да 30 октомври, а ако свършим по-рано, ще е добре дошло. Просто предлагам да не губим времето на останалите колеги с внасяне на решение за нещо, което е ясно.
Димитър Главчев:
Ако сте съгласни, аз също мисля, че е по-правилно така да направим, тъй като отговорът от Австрийския парламент е, че ще разглеждат въпроса през есента. А есента е едно доста широко понятие, така че си мисля, че в никакъв случай няма да получим отговор до 1 септември. Ако сте съгласни със срок 30 октомври 2012 г. ви предлагам следния проект на решение, което ще подложа на гласуване:
Народното събрание н основание чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на народното събрание реши:
Удължава срока на действие на Временна анкетна комисия за изясняване на изнесените в медийното пространство факти и обстоятелства относно лобисткия скандал свързан с управлението на Тройната коалиция и предоставените 1,5 милиона евро на австрийския лобист Петер Хохегер, създадена с решение на Народното събрание на 22 март 2012 г. до 30 октомври 2012 г.
Който е съгласен с този проект на решение, моля да гласува. Девет „за”. Против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
Колеги, в такъв случай ще ви помоля да се подпишем всички под проекта на решение и под мотивите за внасяне на това предложение за удължаване на срока, разбира се, който желае да го направи.
Подлагам на гласуване и предложението да поканим за изслушване и борда на директорите заедно с г-н Радев като изпълнителен директор на Пловдивския панаир. Който е „за”, моля да гласува. Девет „за”. Против и въздържали се няма.
Благодаря ви. Закривам заседанието.


Стенограф: Д. Христова