П Р О Т О К О Л

№ 13

---

Днес, 26.07.2012 г., четвъртък, от 13:00 часа се проведе заседание на Временна анкетна комисия за изясняване на изнесените в медийното пространство факти и обстоятелства относно лобисткия скандал свързан с управлението на Тройната коалиция и предоставените 1,5 милиона евро на австрийския лобист Петер Хохегер
На заседанието присъства народния представител Петър Петров.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Димитър Главчев, председател на Временна анкетна комисия за изясняване на изнесените в медийното пространство факти и обстоятелства относно лобисткия скандал свързан с управлението на Тройната коалиция и предоставените 1,5 милиона евро на австрийския лобист Петер Хохегер.
Димитър Главчев:
Добър ден, колеги. Имаме необходимия кворум и предлагам да започнем работа. Предлагам днешното заседание да има следния дневен ред:
1. Запознаване с доклад „България в Европейския съюз”, изготвен от Консултативен борд по европейските въпроси към бившия премиер Сергей Станишев, представен в Министерски съвет на 09.06.2009 г. Приемане на решения.
2. Разглеждане на постъпилата информация във връзка с отправените искания до в. „Капитал”. Приемане на решения.
3. Разни.
Имате ли някакви съображения по дневния ред или предложения за включване на нови точки? Не виждам. Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Единодушно се приема.
По първа точка – Запознаване с доклад „България в Европейския съюз”, изготвен от Консултативен борд по европейските въпроси към бившия премиер Сергей Станишев, представен в Министерски съвет на 09.06.2009 г. Приемане на решения.
На предишно заседание, когато беше направено това предложение, основанието да бъде прието беше, че този доклад би бил някакъв критерий за извършена работа. Дали е така, предстои да разберем сега.
Това, че е трудно намирането на критерии, по които да бъде оценена ползата от двата договора, се вижда в поредица наши заседания. Още на 16 май, когато изслушвахме Ивайло Георгиев, г-н Ангел Найденов му задава въпроса:
„Обяснете ми като експерт в какво се изразяват резултатите от работата по един проект, свързан с образа на някои от вашите клиенти, какъвто и да е и който и да е той, в това число свързан с комуникационните проекти, които реализирате в интерес и в името на вашите клиенти.
Второ, как се преценява резултатът от реализацията на един такъв проект.”
На което Ивайло Георгиев отговаря:
„Зависи от това какво е било заданието. На базата на предоставения отчет би могло да се направи сравнение между заданието и това, което е предоставено като отчет, за да се види дали има корелация между това, което е зададено, това, което е свършено и дали бюджетът, който е бил определен за съответния проект, е бил изхарчен стриктно.”
Както се вижда, може да се каже, че почти нищо конкретно няма в отговора.
Следващият такъв случай е, когато при нас е била за изслушване г-жа Моника Йосифова и г-н Лаков и задава въпрос:
„Не, по отношение на ефекта като оценка. (Това е продължение на въпроса му.) Защото до тук се изредиха 8 събития, а те са повече, но те не могат да ме убедят, че струват толкова пари (1,5 млн. евро).”
На този въпрос г-жа Моника Йосифова пропуска да отговори.
Малко по-късно г-н Лаков отново задава въпрос, който гласи:
„Само още да уточним няколко неща. Според Вас, като PR специалист, това, което е предоставил Хохегер, каква оценка може да получи като ефект от кампанията. Това е едно.”
Г-жа Йосифова и тук не отговаря. Но след това идва въпрос на г-н Найденов към г-жа Йосифова:
„Има ли универсален критерий? Изобщо какви критерии се прилагат, за да се оцени дали един обем от работа, който е извършен в изпълнение на договора, е достатъчен.
И по-важното от това е дали има критерии, които да се прилагат при оценката дали качествено е свършена тази работа и съответно струва ли си парите. Има ли връзка между обем, качество и сума, която е платена.
Знаете ли дали има плащани суми по тези договори – и по първия, и по втория, на политици – български или австрийски, няма никакво значение. Дали има плащани суми?”
Г-жа Йосифова отговаря следното:
„На първия въпрос искам да кажа. Мисля, че и г-н Лаков зададе въпрос в тази посока. (Тя си спомня за въпросите, за които ви казах, че не отговаря.) Благодаря ви, и може би пропуснах да отговоря.
Аз искам да приложа към документите, които предоставям на комисията едно интервю на г-н Хохегер. Ще ми позволите съвсем накратко да ви прочета нещо.” (Тя прочита нещо.)
„Нито един български политик не е получавал пари от нас, нито австрийски. Това означава, че по нашите проекти не е имало корупция.”
Тоест, ако позволите, г-жа Йосифова извежда като критерий за корупцията пари, плащани на политици. Нали така? Ще ви го прочета още един път с продължението.
„Нито един български политик не е получавал пари от нас, нито австрийски. Това означава, че по нашите проекти не е имало корупция.
Това е в отговор на втория въпрос. Тоест не са плащани никакви пари нито на български, нито на австрийски политик – нито по първия, нито по втория договор.
А относно това дали има ясен критерий и измерител за това каква работа е свършена. Аз веднага ще ви кажа. В нашата работа не е като цената на зърното на борсата. Просто няма съвсем ясен и универсален измерител затова каква работа е свършена.”
„И понеже няма ясен измерител затова дали всъщност вложените пари в крайна сметка си е струвало да се платят. Аз искам да кажа, че има един метод, който се използва в нашата сфера за остойностяване на вложените средства в една PR кампания и то е по следния принцип. Ще се опитам да го обясня, защото е малко сложен за разбиране. Но когато вследствие на една PR кампания се публикуват някакви материали – положителни, неутрални. Това е целта. А всъщност вие виждате тук колко много материали има, които са положителни за България и аз ги предоставям на комисията. Тоест работата е свършена и положителни публикации по чуждите медии за България има. Това е един от критериите.”
Тоест положителните публикации и неутралните са един от критериите се разбира от това, което отговаря г-жа Йосифова едновременно и на г-н Найденов и на г-н Лаков, макар и малко по-късно.
Следващият път, когато отново става дума за критерии, е на 6 юни, когато г-н Лаков задава въпрос към г-жа Таня Джаджева.
„Второто, колегиално професионално какъв беше ефектът от кампанията, която беше възложена на Хохегер. Постигна ли тази кампания целите си?
На този въпрос г-жа Джаджева отговаря:
„Бих Ви помолила г-н Лаков, ако може да ми дадете малко повече яснота в какво качество ме питате и в какво качество трябва да ви дам отговор на тези въпроси.”
Г-н Лаков казва: „В качеството ви на ръководител на правителствената информационна служба...”.
Следва отговора на г-жа Джаджева: „В лично качество се съмнявам, че сте ме поканили да давам каквито и да било обяснения.”
Тук правя една скоба. Едва ли директор на правителствена информационна служба може да се каже, че е лично качество. Но както и да е. Тя отговаря:
„Като председател на комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите не бих могла да дам каквато и да било становище за ефекта от този договор, който е бил сключен впоследствие, отчитан впоследствие и спрямо тези дейности аз нямам абсолютно никакво отношение.”
На същото заседание има и отговор от г-жа Меглена Кунева на въпрос, зададен от г-н Лаков:
„Като еврокомисар, който все пак поддържа връзка с България и българското правителство, как оценявате работата на този консултативен съвет. .... Успешна ли е била тя за България. Правилно ли са били изразходвани средствата? Това искаме да изясним.”
На което г-жа Кунева отговаря:
„С какво се измерва успехът на една такава акция, ако мога да кажа. Аз съм правила такава кампания в България за защита на потребителите и сме давали пари от Европейската комисия – 1.5 млн. евро, за разпространяване знания за потребителите и ще ви кажа какви са критериите на комисията - колко публикации са се появили в пресата. Това спокойно би могло да бъде измерено. След това е хубаво да се направи едно обратно изследване с какво се е променило отношението, в този случай за България, за който ние говорим тук...”. Тоест, да не гадаем какъв е ефектът от даването на трудно спечелените пари на българския данъкоплатец, а да можем да кажем нещо конкретно, така че да се измери резултатът.”
Нещо и г-н президента Първанов казва по този въпрос, но то е по-скоро за прозрачността.
Смятам, че горе-долу от това четене, което направих и вие изслушахте с внимание, за което ви благодаря, се разбра, че трудно може някакъв критерий съвсем универсален да се измисли. Но все пак публикациите и с какъв характер са публикациите би могло да бъде това единият критерий. Мисля, че почти всички го извеждат от тези, които са говорили за това какъв е ефектът от PR кампаниите.
Другото, което се видя от изказването на г-жа Йосифова е, че когато не се дават пари на политици, няма корупция.
След всичко прочетено до тук, ако позволите, аз ще ви запозная набързо какво се е случило с доклада. Предполагам, че вие сте го разгледали, защото ви е изпратен по E-mail. (на английски!) Нали се разбрахме, че работим на английски. Ако искате да ви прочета доклада, но по – добре да не губим време. Ще ви кажа какво се е случвало като хронология. Направил съм постъпки да бъде преведен все пак на български, така че който желае, след като се преведе, ще му бъде изпратен доклада с оригинален лицензиран превод и на български език. Смятам, че утре ще бъде възможно да ви бъде предоставен.
Става въпрос за доклад, който е изготвен от Консултативния борд по европейските въпроси към премиера Сергей Станишев, който се казва „България в Европейския съюз”. Този доклад е представен на 9 юни 2009 г. в Министерския съвет. Това го разбираме и от сайта на Министерския съвет. На интернет страницата на Министерския съвет се появява на 9 юни и се казва, че Консултативният борд е създаден по идея на Премиера през м. ноември 2008 г. Председател на съвета е бившият френски министър-председател Доминик дьо Вилпен, а членове Жозе Пике, бивш министър на външните работи на Испания, Антонио Виторино, бивш европейски комисар за правосъдие и вътрешни работи. Онъс Салми, бивш член на Европейската сметна палата, Пол Демаре, ректор на Европейския колеж в Брюж и юридическия съветник Казимир де Далмау.
Какво казва на тази пресконференция председателят на международния консултативен съвет Доминик дьо Вилпен:
„Необходима е реформа на манталитета, което отнема 50 години, да се случи в България за 5-10 години, което може да стане само с мобилизация на партиите и всички българи, допълни той. Това е историческо предизвикателство, което се нуждае от помощта на всеки българин на Европейския съюз и на всяка държава-членка с ясното съзнание, че няма чудотворни решения, които се случват за един ден.”
Сред препоръките на доклада е и „по-широкият подход в механизма за сътрудничество и проверка”, (а това е същият този механизъм, по който току-що получихме доклад, по който имаше вот на недоверие) „който да обхваща всички специфики и особености на България. Механизмът е оценен като полезен инструмент за мониторинг, тъй като упражнява положителен натиск върху българските институции да предприемат колективни мерки за справяне със слабостите в съдебната власт и в борбата срещу корупцията и организираната престъпност.”
Отчита се обаче, че „Брюксел не винаги е успявал да измери точно приложението и жизнеността на някои реформи с оглед на тяхното краткосрочно, средносрочно и дългосрочно въздействие. От България се искаше в рамките на доста кратък период от време да постигне това, което често пъти би отнело много години за по-старите държави-членки. Затова Международният консултативен съвет смята, че ефективността на страната при спазване на стандартите на Европейския съюз, следва да се оценява по отношение на относителния напредък, а не толкова по абсолютни показатели. Това е особено съществено в областта на правосъдието и вътрешните работи.”
Накрая има въпрос от журналисти и се казва, че „в отговор на постъпили журналистически въпроси правителствената информационна служба е упълномощена да обяви, че дейността на членовете на Международния консултативен съвет не се заплаща от правителството. Тя е извършена в полза на българския обществен интерес от европейски политици, които желаят с опита и експертизата си да допринасят за по-добрата интеграция на България в Европейския съюз и като цяло за по-силен и конкурентоспособен Европейски съюз.”
Г-н дьо Вилпен, председател на Международния консултативен съвет дава едно интервю на 11 юни във в-к „24 часа”, в което той казва, че „международния съветнически борд на България е назначен преди 6 месеца от премиера Сергей Станишев.”
На въпрос „смятате ли, че „случаят България”, както го определяте в доклада си до Станишев, може за дълго да затвори вратите на Европейския съюз за нови членове”, той отговаря следното:
„Със сигурност успешното интегриране на България е условие за всяко следващо разширяване на Европейския съюз. Точно заради това и интеграцията на България е главно предизвикателство за всички членове на съюза, а не само за вас. В момента самият модел на Европейския съюз е под въпрос.”
Следващ въпрос: „Корупцията ли е главното в случая България?” Отговорът на г-н дьо Вилпен е: „Със сигурност е един от главните проблеми. И е била главен проблем за всички страни, които са се сблъсквали с него. Защото всъщност корупцията е симптом, че държавата не работи правилно или поне главните й системи са повредени. Корупцията показва нуждата от усилено изграждане на силна и компетентна администрация и от независима и професионална съдебна власт. Така че резултатите от борбата с корупцията ще измерват всъщност и прогреса на България към постигане върховенство на закона и модернизацията й.”
Следващ въпрос: „В доклада си предлагате всеки заподозрян в корупция да бъде уволняван без забавяне. В това правителство заместник-министри, освободени за подозрение в корупция бяха възстановени от премиера на постовете им.”
Г-н дьо Вилпен отговаря: „Ще е полезно да се създаде специализирана и независима агенция, чиято задача ще е само и единствено превенция и санкциониране на всеки вид корупция. А за да се прекратят злоупотребите с еврофондове, предлагам децентрализация.”
Следващ въпрос: „Ще опишете ли с няколко думи новия манталитет, който България трябва да придобие?”
Отговорът е: „Сърцето на този нов манталитет е вярата на гражданите в солидна, модерна и функционираща държава. Човекът трябва да бере плодовете на демокрацията всеки ден от своя живот. Но смяната на манталитета е дълъг процес, през който всяка промяна към добро е заплашена от унищожаване.”
Мисля, че е чудесен доклад, наистина, и много актуален във връзка с дебатите, които водим от вчера.
И още една публикация на 9 юни 2009 г. във вестник „Новинар”. „България се е превърнала в сложен казус за Европа”.
„Съветниците на Станишев предлагат още една антикорупционна агенция. България се е превърнала в сложен казус за Европейския съюз и останалите страни-членки. Това става ясно от доклада на Международния консултативен съвет за България в Европейския съюз. (Знаете вече членовете, да не ги изброявам.) В документа, който беше представен вчера, се казва, че за първи път Европейският съюз е трябвало да се справя с такива значителни трудности относно интеграцията на една от своите държави-членки. Според доклада, трудностите на България се коренят в социален, културен, икономически и политически проблем от структурен характер. Дьо Вилпен посочи, че като основан задача и реформирането на манталитета, което е отнемало (това вече ви го казах) съветниците са констатирали, че съществуват сериозни тревоги за начина, по който корупцията е завладяла обществения живот, като подкопава доверието в държавата и затруднява въздействието н държавните политики. В доклада се препоръчва създаване на независима антикорупционна агенция.
Премиерът определи докладът на съветниците като дълбок анализ и благодари за препоръките. Той заяви, че не счита за обидни изрази като „казусът България”.”
Всичко това ще бъде през призмата на нашата комисия. Въобще няма да се връщаме към тези неща. Виждате, че работим в комисията по въпросите, които ни интересуват. Но интересно звучат нещата, особено с оглед на дебатите, които водихме в зала във връзка с вота на недоверие.
И накрая във вестник „Капитал” с дата 31 юли 2009 г. Цитирани са констатации от доклада:
„Невъзможността на България да изпълни задълженията си към Европейския съюз се причинява от социални, културни, икономически и политически проблеми на структурно ниво.”
Следващ текст от същата статия: „След загубата на 220 млн. евро по програма „ФАР” и спряното финансиране на пътища, бившият премиер Станишев с ентусиазира да събере най-добрите европейски практики.”
Тук има текст, който ни интересува нас, но Комисията „Хохегер” тогава я е нямало. Датата е 31 юли 2009 г. „За целта PR Компанията „Хохегер” нае консултативен борд от известни чуждестранни експерти, които да дадат рамо на премиера в отношенията му с европейските институции, като го представят в добра светлина в Брюксел.”
Да се върнем към констатациите в доклада:
„В България има повече от чувство за безнаказаност на корупционните практики. Липсва обаче политическа воля за конкретни мерки срещу тях.”
Тук не мога да се въздържа и да не го коментирам. Какъв ви е критерият за убийствени констатации? Вие чували ли сте някъде по-убийствена констатация от тази: „В България има повече от чувство за безнаказаност на корупционните практики. Липсва обаче политическа воля за конкретни мерки срещу тях.” Датата е 31 юли 2009 г. Докладът е направен от Международен консултативен съвет по инициатива на бивши премиер Станишев.
Следваща констатация: „Бъдещето на страната е заложено на карта, а тя още не е наясно каква роля иска да играе в Европа. Има рискове за стабилността на страната, а неефективното управление и използване на европейски средства могат да бъдат потенциални заплахи за постигане на дългосрочни цели на България в икономическата политика.”
И накрая статия завършва със следното:
„Макар че миналата година правителството гордо обяви, че Бордът на Станишев работи безвъзмездно за България, съветниците всъщност не са се отзовали безкористно на молбата на премиера. В началото на 2008 г. кабинетът нае една от най-големите лобистки компании в света Burson-Marsteller да подобри мнението за него в Брюксел. Задачата на PR беше да съберат именно този борд от съветници, който да дава съвети на вътрешно ниво и за лобира извън България и то съвсем не безвъзмездно, а срещу заплащане на австрийския клон на Burson-Marsteller „Hochegger”, на който му плаща българското правителство. Според договора компанията е получила 2 млн. лв., за да създаде по-добра репутация на България в Европейския съюз. Резултатите от скъпото ухажване на Брюксел обаче май се изчерпват само с това.”
Повече няма да ви отегчавам. Констатациите в този доклад не могат да се нарекат, че са положителни. Не знам дали това е някакъв критерий за ефективността от кампанията, която е провеждана. Освен всичко друго, е намесен точно предметът, с който се занимава нашата комисия. В тази връзка аз ви призовавам да направите предложения.
Заповядайте, г-н Лаков.
Венцислав Лаков:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Хубаво е това, което прочетохте до момента. Но аз искам да се намеся с едно допълнение. Има едно разминаваме между това, което казахте вие и това, което е написано в „Медиапул” от 12.11.2008 г. Това е публикация по повод създаването на този съветнически борд и авторката е Мартина Бозукова. Това е първата информация след създаването на борда, където има много интересно изречение и то според мен, противоречи с информацията, която Вие цитирахте от Министерския съвет.
„След пресконференцията обаче стана ясно, че членовете на съвета очакват да получават възнаграждения за дейността си, но уточниха, че финансовите параметри на ангажимента им не са обсъждани на първата среща.”
След това идва информацията, че не са получавали от българското правителство, което не означава, че не са получавали средства.
Предлагам да помислим как да изясним този въпрос. Дали чрез Хохегер са получавали или не са получавали пари за свършената работа. Защото е ясно от това, което аз цитирах, че не са работили безвъзмездно. Ясно е, че не са работили с директно плащане от Кабинета. И остава да разберем какви пари са взели и от кой са ги взели. Според мен, в тази посока трябва да мислим.
Затова предлагам да отправим писма, имаме време, във ваканция сме, удължихме си и срока, може би до фирмата „Hochegger-Kommunikationsberatung”, и като физически лица към участниците в съвета, което обаче не знам как ще стане, защото е малко сложно. Защото комисия да пише писмо до г-н Дьо Вилпен малко трудно си го представям. Мисля, че може по дипломатически канали да бъде издирен и да му бъде изпратено такова писмо. Благодаря.
Димитър Главчев:
Ако вземем такова решение, можем да пробваме. Това, което казахте за „Медиапул” – м. ноември 2008 г.
Венцислав Лаков:
Да, от 12 ноември 2008 г. е публикацията, където се казва, че няма да работят безвъзмездно.
Димитър Главчев:
Аз прочетох прессъобщението на Министерския съвет, където се казва, че не са получавали възнаграждение.
Заповядайте, г-н Кутев.
Антон Кутев:
По догадките, че в единия вестник е пишело, че е заплащано, а в другия някой намекнал, че може да се плаща, ама не е сигурно, за мен не е сериозно д продължим по този начин разговора.
Аз доколкото разбрах предложението, което според мен има смисъл, е да попитаме Хохегер с едно писмо ад жаба създаден ли е такъв съвет, работил ли е такъв съвет и плащано ли му е и как му е плащано. Това, според мен, е нормалният път, по който ние би трябвало да подходим – писмо до Хохегер, с което питаме за тези няколко неща. Това е редното и аз мисля, че за това трябва да вземем решение, още повече, че ние не го викаме да идва. Просто пращаме писмо, питаме, чакаме резултат. Имаме достатъчно време, за да го получим.
Димитър Главчев:
Аз съм съгласен, ако става въпрос за консултативния съвет, който е в офертата на Хохегер и затова да напишем писмо до Хохегер. Но тук става въпрос за международен борд, който е създаден от премиера Станишев. Него ли да го питаме? Ясно е, че е имало такъв борд. Има и доклад.
Антон Кутев:
Извинявайте. Но нали ние разследваме и всъщност предметът на комисията касае Хохегер. Тоест нас не ни интересува дали е имало някакъв друг борд. Ние не разследваме всички бордове, поне според предмета на комисията, които съществуват някъде. Ние разследваме работата на Хохегер, което означава, че не виждам смисъл да търсим дали някой някъде е създавал бордове и за какво. Примерно, утре ще се появи съобщение в даден вестник за някакъв друг борд. Разбрал не разбрал вестникът съобщил, че има борд някъде. Това не значи, че ние трябва да търсим от всеки европейски политик дали някъде нещо му е платено. Ние сме комисия, която се занимава със сделката на Хохегер, пускаме писмото до Хохегер и получаваме отговора. Всичко останало, според мен, са изстрели в пространството, които могат да нямат край.
Димитър Главчев:
Г-жа Караянчева.
Цвета Караянчева:
Аз бих искала да предложа да изпратим и едно запитване до бившия премиер Станишев, за да ни каже той дали наистина има такова назначение. Той, дето се казва, е на една пряка. Просто да ни каже има ли такова назначение, защото се говори за назначение на този консултативен съвет и той да ни обясни точно как са се случили нещата.
Реплика:
До кого да се изпрати запитване? За кой консултативен съвет?
Цвета Караянчева:
До бившия премиер Станишев относно съвета, за който прочете г-н Главчев.
Димитър Главчев:
За Международния консултативен съвет с председател Доминик дьо Вилпен.
Цвета Караянчева:
Мисля, че е най-логично да попитаме г-н Станишев дали са били назначени. Дали той има информация, защото в една от статиите се казва, че ще бъде назначен такъв консултативен съвет. Поне аз така разбрах от това, което се каза тук. Ако наистина този консултативен съвет е написал такъв убийствен доклад, който по нищо не отстъпва на доклада от 2009 г., който Европейската комисия е изпратила , дали те наистина са си свършили работата. Защото, това което казва г-жа Моника Йосифова, че добре свършената работа за издигане имиджа на страната ни в Европа, е положителната публикация в медиите. За мен това е изключително неположителна публикация и констатация. Мисля, че ако тези членове на консултативния борд са получавали възнаграждение, мисля, че има несвършена работа или не са получавали заплата за това, което трябва да свършат. И ние трябва да знаем.
Димитър Главчев:
Всъщност тук има два момента. Дали като критерий този доклад е положителен, което косвено показва какъв е ефектът от PR акцията през 2008 г. Това е едната страна на въпроса. Според мен, тези неща трябва да ги отделим. Очевидно се вижда, че не е положителен докладът.
Цвета Караянчева:
Което може да доведе до заключение, че тези 1.5 млн. лв. са дадени на вятъра от този доклад, който четем в момента, защото 2008 г. е имало акция за вдигане на имиджа на България.
Димитър Главчев:
Това е едната страна на въпроса. Другата страна на въпроса е дали са получавали възнаграждения членовете на този Международен консултативен свет и от кого. Според мен, правителството казва, че не са получавали от него и не виждам за какво трябва да го питаме г-н Станишев. Написано е прессъобщение, че от правителството не са получавали. Но да видим дали не са получили от някъде другаде.
Цвета Караянчева:
Г-н Председател, аз държа за попитаме г-н Станишев. Да изпратим такова питане до г-н Станишев.
Димитър Главчев:
С какво съдържание да бъде това питане. Дали е дал пари или какво?
Цвета Караянчева: .
Какво точно е било назначението на тези членове, по какъв начин са подбрани и дали са получавали възнаграждение от българското правителство.
Антон Кутев:
Аз имам две неща. Едното е, ако в този доклад има някакви негативни оценки, значи не била свършила работата комисията. Това само по себе си логически като схема е абсолютно прогнило и не е вярно. Защото може и да е обратното, ако ги нямаше онези пари за PR, той можеше да бъде още по-лош. Или пък през това време, ако следващото правителство беше дало пари за PR, което между другото е давало, но това е въпрос на по-късни разсъждения, ако пък това правителство беше дало повече пари за PR, може би сега докладът нямаше да е същият, а щеше да е по-добър. Така че чисто логически схемата, построена дотук, не е вярна.
Оставайки логиката на страна, защото все пак не ни е това упражнението в момента, се връщаме на това в какво качество ние ще искаме на основата на някаква публикация, която казва, че има някакъв съвет и ние ще търсим от премиера тогава, от тогавашния министър-председател да ни обясни дали се плаща на някакъв съвет. Това, по дяволите, извинявам се за израза, това го няма по никакъв начин в предмета на нашата комисия. на нас може да ни е много интересно всичко това. Има куп други интересни теми, има безброй съвети, които са заседавали и ние не можем и не бива да питаме за всички тях. Така че аз считам това предложение пореден опит да се вкарат още лица, още хора да се завъртят тук, да започнат да отговарят и да се върти една общо взето за мен безсмислена дейност.
И пак се връщам на предложението си, което направих. Според мен, ако искаме да видим резултатът, трябва да питаме Хохегер, той ни отговаря и виждаме резултата. Между другото, аз се учудвам защо не сме го попитали досега. В смисъл, ние досега питахме дали в този консултативен съвет е работил бившия президент на републиката, питахме някаква дама, която сега е кандидат за министър-председател и още куп хора, а не питахме този, дето трябва да го е направил. Просто няма никаква логика в това като действие.
Димитър Главчев:
Тоест Вие искате да кажете, че този Международен консултативен съвет с председател Доминик дьо Вилпен го е направил г-н Хохегер. Така ли?
Антон Кутев:
Не, не. Напротив, аз смятам, че не го е направил г-н Хохегер и точно затова ние нямаме отношение към него. И точно затова нашата комисия няма защо да се занимава с този съвет. Защото той не може да бъде измерител. По самата грешна логика, която изложихте в началото и върху която се спрях преди това, този доклад не може бъде измерител за нашата работа на комисията. Защо ние се свързваме и започваме да работим по този консултативен съвет? По две причини: първо, защото си мислим, че той може да бъде измерител, въпреки че аз считам, че не може и второ, защото има един друг консултативен съвет, който може евентуално да съвпада с този. Нали това са причините? Първото е чисто логически невярно, а второто може да бъде проверено по един много прост и елементарен начин. Така че аз изобщо не смятам, че този съвет има нещо общо, не знам дали има, но считам, че той не е в обсега на работата на комисията и за нашия логически проблем да разберем какво се е случило, имаме прав път към него, който можем да го използваме.
Димитър Главчев:
Обсегът е доколкото един от малкото критерии, които могат да служат за ефективност на PR кампанията през 2008 г.
Антон Кутев:
Казваме, че толкова негативен. И като е толкова негативен, ако я нямаше PR кампанията нямаше ли да бъде още по-негативен. Можеше. Значи вие пак нямате критерий в този случай. Тоест измеримостта отново е абсолютно субективна.
Димитър Главчев:
Г-н Кутев, нали знаете какво е Ентропа? Не знаете? Една сатирична скулптура, която е поставена на 12 януари 2009 г. в Съвета на Европейския съюз. Предполагам се сещате за какво ви говоря. Ако тази PR кампания е работила и е свършила много ефективна работа, ако не беше тази PR кампания освен тоалетната чиния, която е сложена там, какво трябваше да има, за да се покаже какво е България. По вашата логика, че ако не беше PR кампанията, щеше да е по-зле. Какво щеше да има тогава, изобразяващо България в Ентропа по-лошо от тоалетна чиния, ако не беше тази PR кампания, според вас?
Антон Кутев:
Истината е, че самата композиция, или както и да го приемете, беше доста лош атестат за България тогава. То само по себе си беше лош атестат достатъчно добре осъден от българските и от европейските официози и официални лица. Той самият е силно субективен и не може да бъде измерение, както и да го погледнете. Така че да ме карате да измервам субективното мнение на един художник, което отгоре на всичкото беше и дълбоко несправедливо, както и към България, така и към цяла Европа, защото поставя всички в този контекст, е меко казано несериозно. Така че няма отношение това.
Това, което има отношение към работата ни в момента е как да си изпълним задачата, която сме си написали. А не да вкарваме виждането на някой скулптор затова как изглежда България. Ако ще гледаме скулптори, предполагам не се съмнявате, че аз мога да вкарам доста по-интересни примери. Веднага ви казвам 1943 г. една разкошна рисунка има на Салвадор Дали, казва се „Българско дете, ядящо плъх” – с едни остри зъбки яде плъх, от който плиска кръв. Мога да извадя още много такива.
Димитър Главчев:
Но това не е след PR кампания през 2008 г.
Антон Кутев:
Напротив. Отново казвам, няма отношение към смисъла на това, за което работим ние. Ако е от чисто любопитство и ще задоволяваме нечие любопитство, е друг въпрос.
Димитър Главчев:
Заповядайте, г-жо Дукова.
Снежана Дукова:
Г-н Председател,
Г-н Кутев, аз приемам хубавия тон, с който говорите, защото рядко Ви се случва така. Но ако задавате въпроса, нека да се върнем към задачката, нека да се сетим за задачката. Каква ни беше задачката? Как, по какъв начин, защо и дали правомерно с похарчени толкова средства и дали тези средства са отишли в тази посока, за да изчистят имиджа на България. Нали това ни беше задачката?
Аз имам чувството, че Вие бъркате двата консултативни съвета, които са.
Аз наистина ще помоля и ще подкрепя колежката. Не е нужно да го викаме г-н Станишев тук. Според мен, може да се направи едно запитване. Защото г-н Хохегер може и хал хабер да си няма от цялата тази история, което аз сериозно подозирам и смятам, че с оглед на това да бъдат изяснени и принципно нещата, каквито словесни и еквилибристики да се правят, задачата е ясна и нашата работа е ясна. И в тази връзка г-н Станишев трябва да отговори. Това е истината.
Аз че в политическия контекст на това, което говорим, като чели не искате това да се случи, но аз смятам, че то е полезно за работата на комисията. Благодаря.
Димитър Главчев:
Заповядайте, г-н Лаков.
Венцислав Лаков:
Уважаеми колеги, мисля, че изместваме дискусията в съдържателни неща, които не са от полза. Какъв бил докладът или какво е съдържанието му не ни интересува в момента. Ние в момента трябва да вървим по следите на парите. В този смисъл аз не виждам необходимост да пишем писмо до г-н Станишев, при положение, че от правителствената информационна служба е казано, че пари не са плащани по тази линия от правителството.
Отново настоявам да гласуваме, ако трябва, да се напише писмо до „Hochegger-Kommunikationsberatung” да отговори дали са превеждани пари на изброените в съвета лица, в такъв смисъл да е писмото.
И ако искате да дублираме информацията, ако се съгласите, в качеството им на физически лица до председателя на Доминик дьо Вилпен. Ако искате по линия на партията на европейските социалисти до Антонио Виторино. Тук вече г-н Станишев може да помогне да препрати писмото. И може би още един-двама. Но това е детайл и подробност. Мисля, че около това трябва да се обединим.
Съдържанието на доклада и неговите оценки в момента не ни интересуват. Благодаря.
Димитър Главчев:
Заповядайте, г-н Найденов.
Ангел Найденов:
Първо, за да реагирам срещу предложението на н.пр. Караянчева.
Аз мисля, че ви подвеждат вашите колеги от мнозинството Вас, като председател на тази комисия и вие поради собствената си политическа зависимост от мнозинството няма как да реагирате другояче, освен да следвате доста неуместните предложения. Повод затова е не само предложението, което прави г-жа Караянчева, а повод затова е едно писмо на комисията, което сме изпратили въз основа на протоколно решение до НАП, което е дало основание на НАП по телефон да иска информация за всички договори на една често пъти споменавана тук адвокатска кантора. На какво основание? Няма ли закон, по който НАП прави съответните проучвания и набиране на информация и може би само на базата на едно протоколно решение, което някой в НАП чете превратно и прави искането по телефон, да се набира такава търговска информация, която вероятно има някаква степен на конфиденциалност. Тъй като Вие не искате да реагирате.
Димитър Главчев:
Напротив, ще реагирам, ако кажете кой е искал информация.
Ангел Найденов:
Хората, които са били по някакъв начин упълномощени въз основа на писмото от нашата комисия, по телефон искат тази информация от съответната адвокатска кантора, сдружение или не знам какво е.
Димитър Главчев:
Ако дадете име на човека, ще реагираме веднага. Бъдете абсолютно сигурен. Това е абсолютно неправилен подход.
Ангел Найденов:
Ще в дадем всичко. Въпросът обаче е в следното. Това е въпрос на допълнително изясняване и вероятно там трябва да има и някаква реакция на самите субекти, от които се иска тази информация.
Но ето в случая едно некоректно формулирано предложение от г-жа Караянчева ще даде основание да се вземе решение на комисията, защото вие ще си го гласувате това решение, каквото и да е то, и Вие ще изпратите това писмо с вашия подпис, като председател на комисията.
Аз продължавам да не разбирам каква е връзката на това, което четете като доклад, на онова, което предлага г-жа Караянчева по отношение на този международен борд начело с Доминик дьо Вилпен с Хохегер и съответно с изясняването на въпросите, свързани с 1.5 млн. лв., дадени от Министерския съвет по договора с Хохегер, за да бъде то основание да се търси допълнителна информация.
Има едно коректно предложение, според мен, да се търси информация от Хохегер доколкото имаше някакво съмнение има ли такъв създаден консултативен съвет в съответствие с неговата оферта, което е надделяло при взимане на решението в полза на Хохегер. Дайте да го изясним. Ако това е начин да изясняваме дейността на този международен съвет, добре.
Но всъщност тук непрекъснато се хвърлят някакви теми, някакви тези, посочват се някакви субекти, комисията върви в посока на това непрекъснато да пише писма и аз не виждам начинът, по който вървим, докъде ще ни доведе. Очевидно няма да е скоро до конкретен резултат.
Какъв е проблемът, който се опитваме да изясним в момента? Честно казано не разбирам. Кому е нужно това?
Разбирам, че има някакви бивши сътрудници на хора, които участват в дейността на комисията, които са били служители в кантори, които подават някаква избирателна информация и тя служи тук на комисията.
Димитър Главчев:
Кого имате предвид?
Ангел Найденов:
Ще кажа допълнително, когато искам да го кажа. Мисля, че достатъчно ясно се разбира. Изнася се тази информация, подава се тук в комисията и това дава основание на комисията да пише и да разширява непрекъснато кръга на субектите, от които търси информация. Каква е връзката? Има ли коректност най-после в отношенията, които се демонстрират тук в комисията и отношението към проблема, който искаме да изясним.
Извинявайте, това е абсолютно неуместно като поведение и на комисията и на хората, които участват в тази комисия.
Димитър Главчев:
Цялата тази пледоария във връзка с Международния консултативен съвет, председателстван от г-н дьо Вилпен, я казахте. Надявам се, че не са му звънели на него от НАП.
Ангел Найденов:
Ако има предложение от г-жа Караянчева за нови писма, подгответе текста, дайте го на комисията да го види, да го прецени, да го одобри и тогава да се изпраща.
Цвета Караянчева:
Аз просто допълних с още едно писмо, изхождайки от думите на г-н Лаков, който предлага да изпратим писма до съответните членове на Консултативния борд. И тъй като в една от публикациите, която сега г-н Главчев прочете, чух, че г-н Станишев е казал, че такъв борд ще бъде назначен. Изхождайки от това, което пише във вестник „Капитал”, че Хохегер е назначил борда, просто това е още един начин да видим по какъв начин са били назначени тези хора. Тук пише Хохегер, там пише г-н Станишев – говорим за борда на г-н Вилпен. Така че не търсете някакви задкулисни договорки и нещо конспиративно. Просто в момента ми дойде на ума и слушайки това, което говори г-н Главчев, и от това ,което предложи г-н Лаков. А нали ще пращаме писма на членовете на консултативния борд.

Димитър Главчев:
Разбрахме какви са тезите. Излишно е повече да говорим. Г-н Лаков предложи да се изпратят писма. Може ли да повторите до кой да бъдат изпратени тези писма.
Венцислав Лаков:
Повтарям: официално писмо до „Hochegger-Kommunikationsberatung” с въпрос бил ли е назначаван такъв консултативен борд и получавани ли са от членовете му възнаграждения и в какъв размер. Това е, което трябва да питаме.
По желание, ако комисията реши, може към участниците в този борд – към председателя дьо Вилпен и до някои от членовете като физически лица получавали ли са възнаграждения за свършената от тях работа. Това е второто предложение, което с гласуване можем да решим.
Твърдението е, че този съвет е създаден по предложение на Хохегер и затова предлагам това.
Димитър Главчев:
Г-н Матов, заповядайте.
Дарин Матов:
Г-н Председателю, аз преди малко чух, може би от доклада „България в Европейския съюз”, за PR агенция „Burson-Marsteller” и нейния австрийския клон „Hochegger”. И понеже питаме каква е връзката, аз мисля, че това е връзката.
Антон Кутев:
Връзката, за която вие говорите, доколкото разбрах представителите на фирмата „Hochegger” в България, те ясно я дадоха. Този господин, който сега е шеф на НДК, ясно каза. Той дори през цялото време отричаше, което беше честно казано не съвсем честно от негова страна. Той отричаше да говори за Хохегер. Той говореше, че работи за американската агенция, въпреки че представителя на американската агенция в Европа е Хохегер, той отричаше, че работи за Хохегер. Той каза: „Аз не работя за Хохегер, аз работя за американците, защото те са големи.” Така че тази връзка между американската агенция и Хохегер, според мен, е недвусмислено доказана и никой не я оспорва тази връзка. Тук не става дума за това. Защото г-н дьо Вилпен няма нищо общо с Хохегер, нито с американската агенция.Той е съвсем друга фигура и по друга логика се появява. Единствената логика, както вече го уточнихме, която би могло да има тук, е, ако приемем, че докладът на г-н дьо Вилпен и на групата около него представлява някакъв измерител на някакво действие по отношение на PR, което аз логически оспорвам и считам, че няма логика подобно приемане, но ако приемем, то би могъл да бъде произведен като измерител, но без никакво значение откъде си е получавал парите и кой му е плащал. Това няма отношение към работата на Комисията. Към нашата работа има отношение онзи съвет, който е трябвало да бъде създаден с парите на българските данъкоплатци.
И вместо да попитаме, това което каза г-н Лаков, директно Хохегер да ни каже има ли и как се плаща, което според мен дава отговор на всички въпроси, ние започваме да питаме по най-различни странични пътеки кого ли не и който сме срещнали в публичното пространство, вместо да решим проблема наведнъж.
Дарин Матов:
Г-н Кутев, понеже споменахте как са харчени парите на българските данъкоплатци, аз мисля, че когато бившият премиер Сергей Станишев е назначил един консултативен борд по европейските въпроси, който е излязъл с някакъв доклад в Европейския съюз, това също има значение затова как са харчени парите на българските данъкоплатци.
Ангел Найденов:
Защо г-н Председател, не подложите на гласуване предложението на г-н Лаков. Да се отправи писмо до Хохегер, да се попита назначен ли е в съответствие с офертата съответния консултативен съвет, кои са членовете на този консултативен съвет и какви заплащания съответно са получавали, ако има въобще заплащане. Кое е сложното в случая.
Димитър Главчев:
Подлагам на гласуване предложението на г-н Лаков в следния вариант, ако се съгласите да е така. Очевидно е, че до г-н Хохегер трябва да изпратим писмо и да питаме кои са участниците в консултативния съвет или борд във връзка с неговите два договора и дали е плащано на членовете на консултативния съвет или борд. Това е едното писмо.
Следващото писмо ви предлагам да изпратим до членовете на Международния консултативен съвет. Мога да ви ги изредя поименно, ако искате. Но не и избирателно. Аз не виждам смисъл само на г-н дяо Вилпен да изпращаме писмо, а на всички, които са членове на този съвет. Те са 5-6 човека със съдържание на писмото дали са получили възнаграждение за изготвения доклад, който са представили на 9 юни 2009 г. и от кого.
И още едно писмо, т.е. поредица от писма до членовете на консултативния съвет, които са записани в офертата на г-н Хохегер. Там въпросите ще бъдат други: взели ли сте участие в такъв консултативен съвет по този договор и, ако да, получили ли сте възнаграждение?
Антон Кутев:
Третото писмо го пращаме след като получим отговор от Хохегер?
Димитър Главчев:
Не, по едно и също време изпращаме писма на всички. То не е третото, а третият раздел писма ги изпращаме на членовете на консултативния съвет, които са в офертата на г-н Хохегер с въпроса дали са участвали в консултативен съвет, тъй като г-жа Кунева, въпреки че фигурира там, каза, че не е участвала и въобще никой не се е свързвал с нея. Аз не изключвам хипотезата да се е случило същото и с останалите. Ако не са участвали, очевидно е, че не са взели и пари.
И четвърто писмо да изпратим до комисията, която заседава в Австрийския парламент с молба, когато разглеждат договорите на г-н Хохегер да кажат на кои лица са изплащани възнаграждения за консултативен борд, тъй като има много разминавания, които, според мен, ние трябва да ги установим и то безпристрастно. А не да се вживяваме и да драматизираме какво толкова ще се случи, тъй като предварително аз не знам какво ще се случи. Единственият факт е този доклад и се знае кои са участвали там и, че не са взели от правителството пари.
Тоест аз сериозно ще се замисля затова дали да гласуваме да се пише писмо до Сергей Станишев. Но, ако вие вземете такова решение, аз трябва да го подпиша, г-н Найденов, нали. Защото като председател на комисията аз съм пръв сред равни и когато се вземе някакво решение, аз трябва да подпиша писмото, което вие сте гласували.
Антон Кутев:
Според мен, тези писма, които предлагате, има значение как ще се формулират. Защото г-н Лаков го каза по един начин, а вие накрая го формулирахте по друг начин. И във връзка с това, което г-н Найденов каза преди малко, на мен ми се струва, че поне някои от тези писма е добре да ги виждаме в готов вид в комисията и да казваме кое е в готовия вид. Защото има значение и разлика в този случай как ще се формулира питането. Специално по отношение на тези писма. Да чакаме ли до следващо заседание, за да ги одобрим и да кажем, че точно това е текстът на писмото или по някакъв друг начин да ги съгласуваме, защото това е свързано с другата тема, към която ще се върнем след малко със сигурност, по отношение на това какво решение взехме по предложение на колегата миналия път, какво е стигнало до НАП и какво е тръгнало от НАП. Защото примерно, ако ние сме изпратили до НАП по един смислен начин, което предполагам е така, след това ще се окаже, че някой в НАП си превишава правата и отива някъде другаде. Но ние трябва да сме сигурни, че нещата вървят в някакъв ред.
От тази гледна точка конкретното ми предложение е да формулираме този въпрос достатъчно ясно, т.е. да не го формулираме като идея, а как точно да звучи писмото до Хохегер. Това може и сега да го направим, а може и следващия път. Както решим! Но ми се струва, че това е важно.
Димитър Главчев:
Аз ви предлагам сега да формулираме писмата. Аз ще седна с г-н Лаков, който всъщност прави това предложение и ще ви предложим текста, който да гласуваме. Ако имате забележки, ще направим съответните корекции.
Венцислав Лаков:
Само едно допълнение за писмото до Хохегер. Накрая да запишем предложение до Хохегер през есента да осъществим в удобно за нас и за него време видео-конферентна връзка, защото все пак той е Главният герой на нашата комисия. Ако сте съгласни колеги, това да бъде още едно искане към Хохегер. Благодаря.
Антон Кутев:
Включително и отчета. Какво искаме от Хохегер, според мен? Ние трябва да искаме имало ли е такъв съвет, кои са участвали в него, получавали ли са някакво възнаграждение и съответно какво са свършили.
Димитър Главчев:
Това е, което интересува всички нас. Благодаря.
Какво предлагате? Да прекъснем за малко, за да формулираме писмата с г-н Лаков и след това да ги гласуваме.
Цвета Караянчева:
Ако така решаваме, не е ли по-добре да го направим утре след закритото заседание да се съберем за пет минути да го обсъдим, а не в момента да губим време за писане.
Реплики:
Прекъсваме сега за 5-10 минути.
Цвета Краянчева:
И още нещо да попитам. Нали чакаме от Австрийския парламент отговори. Не е ли по-добре конферентната връзка да се състои след като получим тези материали, за да може на базата на това, което ще получим, да формулираме и допълнителни въпроси.
Димитър Главчев:
Да, но в отговора е записано, че това се очаква да стане през есента. Ще ви прочета отговора на писмото ни до Австрийския парламент: „Тъй като вероятно чак през есента ще бъдат разгледани посочените договори, моля търпение относно предоставянето на поисканите документи.”
Антон Кутев:
Според мен, този отговор на Австрийския парламент дублира четвъртата група писма, за които Вие говорихте, ако правилно съм ви разбрал.
И второ, наистина не разбирам, защото третото писмо трябва да бъде изпратено до Хохегер сега, а не след като получим неговия отговор по отношение на хората, които са били включени. Тоест, според мен, има логика, когато той изпрати имената на хората, които са били включени в консултативния съвет, тогава ние да изпратим до тях съответните писма и да ги питаме конкретно: Вие като сте включени в този съвет, какво сте свършили. Опитвам се да схвана какво искате да направите. Ако сега им изпратим такова писмо, може една трета от тях да кажат: „Ние не сме включени.” и ще имат своето обяснение. Както беше случаят с Меглена Кунева. Докато обратното, според мен, е по-рационално и за комисията. След като получим списъка с хората, които са включени, можем спокойно да им пишем писмо и да ги питаме какво са свършили и да получим информацията, която Хохегер не я е дал, което според мен, е много по-логично. Тоест моето предложение е това да го направим, но не сега, а след отговора на Хохегер.
Димитър Главчев:
Аз мисля, че в излишна кореспонденция няма защо да губим време. Нека да зададем въпросите към всички. Нищо чудно всички да кажат, че не са участвали, а другите, които са участвали в Международния консултативен съвет на дьо Вилпен да кажат, че не са получавали пари. Не виждам от какво трябва да се притесняваме.
Заповядайте, г-н Матов.
Дарин Матов:
Г-н Председател, имам едно предложение.
Втора точка от дневния ред е „Разглеждане на постъпилата информация във връзка с отправените искания до в. „Капитал”.”
Предложението ми е тази точка да отпадне от днешното заседание, защото си мисля, че е хубаво да се разгледа постъпилата информация след получаване на отговорите от НАП, за които стана въпрос, по писмата, които сме писали. Иначе ще се наложи едно повторно разглеждане на тази информация и ще изпаднем в ситуация два пъти да гледаме едно и също нещо.
Димитър Главчев:
За мен е логично. Ако вие не възразявате, да отложим разглеждането на втора точка. По-добре е наистина да се събере цялата информация. Нали не възразявате. (Не.)
А сега, ако ни дадете 5 минути с г-н Лаков, ще ви предложим текстовете на писмата. Благодаря ви.
(След почивката.)
Колеги, с г-н Лаков и г-н Матов изготвихме текста на писмата. Заповядайте, г-н Лаков.
Венцислав Лаков:
Оформиха се два кръга писма, които са еднотипни. Първият е към физическите лица, за които стана дума, с въпрос:
„Получили ли сте и от кого възнаграждение за участието си в Консултативен борд по европейските въпроси, създаден по инициатива на бившия премиер Сергей Станишев през 2008 г., който е изготвил доклад, представен в Министерския съвет на Република България на 09.06.2009 г.”
Това е съдържанието на писмото до 5 или 6 члена на този борд.
Димитър Главчев:
Аз ще ви прочета имената: Доминик дьо Вилпен, Жозе Пике, Антонио Виторино, Онъс Салми, Пол Демаре, и Казимир де Далмау.
Венцислав Лаков:
Това са адресатите на първото писмо.
Второто писмо е към „Hochegger-Kommunikationsberatung”:
„Във връзка с договорите (цитираме номерата на договорите, сключени с Хохегер) искаме да ви запитаме създаден ли е бил Консултативен съвет, кои са били членовете му, плащани ли са възнаграждения на участниците и каква работа са свършили те.
Настояваме за Вашето съдействие за осъществяване на видео-конферентна връзка с г-н Петер Хохегер в удобно време през есента.”
Или да конкретизираме точно кога. Може би през м. септември.
И третото писмо, което предлагаме да се изпрати е към членовете на Консултативния съвет, предложени в техническата оферта от Хохегер.
„Участвали ли сте в Консултативния съвет, предложен в техническата оферта №.... от „Hochegger-Kommunikationsberatung”.”
Димитър Главчев:
Ще ви прочета имената: д-р Ерхард Бусек, Карл Блеха, д-р Петер Шийдер, Юлиана Николова, Даниела Ришхофер, Бриджит Чернота, Пат Кокс, Дейвид Аткинсън.
Г-н Лаков, остана писмото до Комисията в Австрийския парламент, което е почти сходно като писмото до г-н Хохегер. Съдържанието на това писмо да е със същия въпрос, който изпращаме до г-н Хохегер с допълнение, когато разглеждат въпроса в парламента да попитат г-н Хохегер има ли създаден такъв консултативен съвет.
Венцислав Лаков:
Да поставят същия въпрос, който ние поставяме директно към тях.
Димитър Главчев:
В случай, че г-н Хохегер реши да не ни отговаря, да имаме някаква засечка. Мисля, че текстовете са нормални.
Г-н Петров, заповядайте.
Петър Петров:
Според мен, писмото до г-н Хохегер трябва да започва с предложението за конферентна връзка и разговор в тази и тази връзка.
Димитър Главчев:
Преамбюлите на писмата ще ги изготвим с всички реквизити, като ще запишем, че има предложения в комисията да има конферентна връзка и можем да му кажем в удобно за него време да я осъществим.
Петър Петров: И ако обича, да отговори на този конкретен въпрос.
Димитър Главчев:
Ако сте съгласни така да започнем писмото.
Венцислав Лаков:
Съгласно канцеларския стил, това предложение се прави накрая. Но както решите!
Антон Кутев:
Аз също смятам, че е редно да му искаме отговор на въпросите, защото очевидно през цялото време ние опираме до тези отговори. А това, че ще му предложим конферентна връзка в даден момент, тя според мен, така или иначе ще се наложи.
Венцислав Лаков:
Отговорите на въпросите на Хохегер предполагат нови въпроси и затова искаме и конферентна връзка. Това е логиката.
Димитър Главчев:
Да, и аз смятам така. Ако нямате възражения, да започнем да ги гласуваме едно по едно. Ако искате можем и всички заедно да гласуваме.
Антон Кутев:
Да ги гласуваме поотделно – всяко едно писмо да гласуваме отделно.
Димитър Главчев:
Първото писмо е до членовете на Международния консултативен съвет с председател г-н дьо Вилпен. Който е за изпращането на такова писмо с текста, който ви предложихме, моля да гласува. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Второто писмо е до членовете на Консултативния съвет, който е предложен в техническата оферта на г-н Петер Хохегер. Който е „за” изпращането на такова писмо със съдържанието, което ви предложихме, моля да гласува. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Третото писмо е до юридическото лице „Hochegger-Kommunikationsberatung, GMBH със съдържанието, което ви предложихме. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против и въздържали се няма. Единодушно се приема.
Четвъртото писмо е до парламентарната комисия в Австрийския парламент със съдържание, което предложихме. Който е „за”, моля да гласува. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Благодаря.
Имаше предложение на г-жа Караянчева.
Цвета Караянчева: Оттеглям предложението си.
Димитър Главчев:
Благодаря. Г-жа Караянчева оттегля предложението си.
Втора точка от дневния ред отпадна.
По трета точка – Разни.
Имате ли въпроси за т. Разни? Няма.
Благодаря ви за участието в днешната комисия. Приятна ваканцията. Няма да имаме заседания поне един месец. Закривам заседанието.


Стенограф: Д. Христова