---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ, АНАЛИЗ И ОБСЪЖДАНЕ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ЗАКОНОДАТЕЛНИ РЕШЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С РЕГУЛИРАНЕТО НА ДЕЙНОСТИ ПО ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА ПОДЗЕМНИ БОГАТСТВА ПРИ ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА


П Р О Т О К О Л

№ 2


На 10 май 2012 г. /четвъртък/ от 15.30 часа в зала Изток на Народното събрание, се проведе заседание на Временната комисията за проучване, анализ и обсъждане на добри практики и законодателни решения във връзка с регулирането на дейности по проучване и добив на подземни богатства при опазване на околната среда.
Заседанието бе открито в 15.10 часа и ръководено от господин Диан Червенкондев – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 15.10 часа /


ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Уважаеми колеги, откривам второто редовно заседание на Временната комисията. Имаме кворум.
На днешното заседание наши гости са:
Делян Добрев – министър на икономиката, енергетиката и туризма
Аксения Велева – директор на Дирекция “Природни ресурси и концесии”
Йордан Кирков – държавен експерт в Дирекция “Природни ресурси и концесии”
Иван Бонев – държавен експерт в Дирекция “Природни ресурси и концесии”
Неправителствени организации
Мариана Христова
Марияна Петрова
Екатерина Димова
БАН
Проф. Стойкова
Минно-геоложкия университет
Доц. Ефросина Занева-Добранова
Проф. Константин Щерев
Д-р Крум Христов
Проф. Александър Султанов

Имаме и много други гости.
В днешното заседание ще разгледаме проекторешение за изменение на решение на Народното събрание от 18 януари 2012 г. за забрана върху прилагането на технологията на хидравлично разбиване при проучване или добив на газ И нефт на територията на Република България.
По принцип проекторешението е изпратено на всички. Публикувано е на страницата на Комисията. Така че в днешното заседание предлагам то да бъде обсъдено, както от неправителствените организации, така и от представителите на академичните среди, от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, както и от колеги, които са членове на Комисията, народни представители.
В днешния ден имахме и допълнителна среща с представителите на гражданските сдружения, които изразиха свои притеснения, неясноти и които в днешното заседание предлагам те да бъдат дискутирани, зададени като въпроси. Надявам се да получат конкретни, адекватни отговори от страна на академичната общност и от страна на експертите на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Ако има конкретни въпроси и предложения за редакция в проекторешението, то да бъде обсъдено.
Напълно е възможно, тъй като една част от колегите, които отсъстват днес от заседанието, изявиха желание да участват в гласуването, а ние се стремим всички наши решения да бъдат с максимален консенсус, аз ще предложа заседанието да премине при следния дневен ред.
Да обсъдим конкретно предложението. Да се чуят всички становища и въпроси. Да се потърсят отговори на всички поставени въпроси. Ако има конкретни предложения, те да бъдат записани. И всички конкретни предложения да бъдат гласувани на следващото заседание през следващата седмица. На следващото заседание ще има процес единствено и само за гласуване на конкретните предложения.
Предлагам днес да започнем с въпросите и с притесненията може би на неправителствените организации. Затова давам думата на госпожа Марияна Христова, която е председател на гражданската инициатива.
Госпожо Христова, моля за вашия коментар по предложения текст за решение, с конкретните ваши въпроси, предложения. Да започнем с вашите въпроси и становища по предложените текстове. Какво различие има спрямо наложените текстове на действащия мораториума.
Аз ще си позволя да прочета какво точно предлагаме.
В решението на Народното събрание от 18 януари 2012 г. за забрана върху прилагането на технологията и хидравлично разбиване при проучване и /или/ добив на газ и нефт на територията на Република България т.1 се изменя така:
Точка 1. Забранява прилагането на технологията на хидравличен разрив или всяка технология с друго наименование, която представлява едновременното нагнетяване на смес от течности, химични добавки и механични и /или/ органични пълнители в сондажи, водеща до образуване на нови и/или/ разширяване на съществуващи естествени пукнатини или пукнатинни системи в глинести нефто газо-генериращи скални формации, с цел извличане на нефт и/или/ природен газ от тях.
Както в предишното заседание, започнахме като мотиви, като идея за тази Комисия, ние наистина да намерим добрите практики при проучването и добива на природни богатства като цел. В нашата първа стъпка ние установихме, че в момента с наложените текстове на мораториума от 18 януари, ние сме написали текстове, които конкретно пречат и притесняват инвеститорите, които искат да проучват и добиват конвенционален газ по конвенционални технологии. Така че моята задача и цел, която си поставих е да намерим добрата практика, добрите текстове на тези наши инвеститори да бъде разрешено да проучват и добиват конвенционален газ. Така че България да бъде много по-енергийно независима, да диверсифицира своите доставки и да има по-конкурентоспособна икономика.
Така че госпожа Христова слушаме притеснения и вашите въпроси.
МАРИАНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости,
Забележките които има Гражданската инициатива, касаят няколко аспекта. Краткото време за което трябваше да се обсъдят текстове и предложения, защото получихме текстовете вчера и нямаше време за консултации. И доколкото разбирам, същия проблем са имали част от депутатите.
Другото което ние имаме като забележка. Очаквахме след предишната ни среща всичките становища на добивните компании и на експертите, които да кажат на какво точно пречи. Такива няма получени. Ние отново получихме само един текст предложение. Нямаше основания. Нямаше мнения на специалисти. Само един текст. Освен всичко друго за нас този текст не представлява забрана и не е мораториум, а освобождава и оставя изключително много възможности за заобикаляне.
Другият проблем, който ние разисквахме още тогава и понеже гражданската инициатива проведе една среща на 32-ма български учени и специалисти в различни области, резултата от тази конференция беше следния. Няма нормативна база изобщо в добивната индустрия у нас, която да е актуална и да е съвместима с тази, която се практикува международно в момента. Имаше разлики в термини, които са категорично основни и базови. Ако не може да се даде точно, ясно и еднозначно определение на нещо, вие не можете да го забраните.
Нашите очаквания от експертите и от учените и от добивните компании беше че ще получим ясни определения, еднозначни и в точно дадена граница и разлика между един вариант, втори вариант. Оказа се, че има разлика в твърденията и терминологиите на хората. Това нещо също не го видяхме.
Конкретно в текста смятаме, че има много слабости. Може би трябва да го коментирам малко по-късно, защото това е в общи линии. А след това вече когато влезнем в конкретиката на текста ще получите и конкретни бележки.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Бихте ли формулирали по-конкретно, какво точно по принцип ви притеснява в този мораториум. Било то шистовия газ като добит газ, било то като технология? Докъде и как считате, че една такава технологии или говорим за проучване, за вертикален сондаж, за проучване и добив на конвенционален газ, може да навреди на околната среда и на здравето на хората? Какво точно вас ви притеснява?
МАРИАНА ХРИСТОВА: Аз точно това казах, че гражданската инициатива и гражданите изобщо не чуха каква е разликата. На нас ни обясняваха, че хидравличния разрив, който се практикува от 50-те години у нас е същия като опасния американски, който сме забранили. При това твърдение, че двата хидроразрива са еднакви, в момента вие твърдите, че разрешавате единия, значи вие автоматично разрешавате другия.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Вас ви притесняват химикалите, които се използват при този фракинг или съответно начина по който се извършва сондирането, земетръсните, сеизмичните последствия? Какво конкретно?
МАРИАНА ХРИСТОВА: Всичките аспекти. От химикалите през технологията, последиците за здравето на хората, които при нас изобщо не се вземат предвид. Ние и сега нямаме токсиколог или лекар, който е компетентен, за да каже въздействията на тези химикали върху човешкия организъм например. Ние смятаме, че след като една технология се е практикувала 15 години в САЩ и има плачевни резултати там, не е редно да се експериментира у нас. И не е нужно. Защо е нужно да повтаряме нечии чужди грешки?
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Технология за използване на опасни, вредни, химични елементи.
МАРИАНА ХРИСТОВА: Изобщо технологията на хидрофракинг, която се използва при неконвенционални източници. Тя не се използва само за шистов газ. И ние точно затова искахме забрана на технологията. Затова и тази забрана представлява забрана на опасната технология, а не на източника. Ние така или иначе източника го имаме. Ние не можем да забраним нещо, което съществува в природата.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Тоест, вие искате съответно да остане пълна забрана на тази технология, за добив на какъвто и да било газ в България. Правилно ли ви разбирам?
МАРИАНА ХРИСТОВА: Не е въпроса само за какъвто и да е газ. Въпросът е, че тази технология се използва при добив на друг неконвенционален източник например. Газ който е от въглищни пластове или газ от пясъци. Ние в момента в който въведохме тази забрана, фирма която кандидатстваше тук за проучване, веднага смени мотото и написа, че ще газифицира въглища.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Вие не й вярвате на тази фирма.
МАРИАНА ХРИСТОВА: Не само на тази фирма. Това което наблюдавахме е, че има разминаване дори и между думите на Министерството, когато става въпрос за източник и последващия ОВОС, който ние наблюдавахме при друга фирма.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Отсреща са експертите на Министерството, включително и министър Добрев, както и представителите на Българската академия на науките и Минно-геоложкия университет. Какво конкретно бихте ги попитали? Какъв отговор бихте искали да получите от тях, независимо кой от тях, така че да ви стане по-ясно. И какво точно предлагате да променим в точка 1. Задайте конкретен въпрос към който пожелаете.
МАРИАНА ХРИСТОВА: Конкретните въпроси са точно това. Искаме точни и ясни определения, които не търпят двойно тълкуване. Абсолютно точна и ясна дефиниция записана. Точни и ясни определения какво представлява неконвенционален източник? Какви са видовете? Абсолютно всички тези неща, които се оказва, че ние имаме стара терминология, която е още от тогава, когато сме работили съвместно със Съветския съюз. Имаме остатъци от термини от там. И в момента има съвсем нови терминологии, които касаят цялата тази добивна технология. Ние имаме едни термини, коти изобщо не са актуализирани и допускат двойното тълкуване.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Може би имаме промяна на Закона за опазване на околната среда. Но нека да дам думата на Министерство на икономиката.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз не разбирам защо господин председател, уважаеми гости, защо продължаваме да говорим за шистов газ, при положение, че се обсъжда единствено редакция в точка 1, в която се прави едно единствено нещо. Отпадат едни 20 бара и добавяме една думичка едновременно. И нищо друго не се прави. Има точка 2 и точка 3, които забраняват категорично с едно изречение проучването и добива на шистов газ. Това е предложението, което Министерството е дало и в същия смисъл са предложенията на цялата научна общност в България. Доколкото се запознах, ние имаме 14 становища, които с малки редакции по текстовете в първа точка казват същото.
И експертите по това, което аз виждам се обединяват около точно един такъв в общи линии текст с една, две думи може би разлика в някои случаи.
Професор Стойкова.
Проф. д-р КРИСТАЛИНА СТОЙКОВА: Аз искам да кажа, че определенията и нещата, които в момента гражданските движения искат, това е въпрос на обучение. Ние тук смятам, че не сме се събрали да обучаваме. Експертите трябва да кажат експертното си мнение. А гражданските движения трябва да повярват на техните експертите и съответно да направят така, че да бъде защитен националния интерес.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Категорично в нашата Комисия и в Народното събрание търсим единствено и само защита на националните интереси на страната, опазването на околната среда и здравето на хората. Затова ние се обръщаме към абсолютно цялата научна общественост, към гражданските сдружения, които са поканени. Нямаме практиката и не е имало прецедент, в който вие да сте ни предложили ваш експерт, ваш учен, който в момента да дойде и да защити вашата теория и конкретно да имате предложения. Ако имате такова предложение кажете конкретно.
МАРИАНА ХРИСТОВА: Може ли да отговоря. Ние не сме споменавали изобщо думата шистов газ. Ние говорим през цялото време за технологията хидрофракинг. Това е едно.
Второ, категорично не смятаме, че текста забранява, защото той забранява единствено и само глинести, нефтогенериращи скални формации. Газа може да се намира в други формации, които не са го генерирали и да се е преместил в тях. Аз не знам кой е писал текста, но не е редно гражданите да го дискутират. Ние не получихме нито едно становище. Питахме ви и вас. Даже преди няколко часа казахте, че нямате становище. А сега разбираме, че са дошли 14. Уговорката беше, че ние ще ги получим и ще може да вземем отношение. Сега обсъждаме нещо, което никога не сме виждали. Тогава ние да донесем становището на 32-ма учени, които са се събирали и да започваме да мерим учените. Това не е редно.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Аз мисля, че точно тук е местото да се сблъска експертизата и съответно да се каже какви са научните предпоставки за притесненията или съответно за решението, което се предлага и затова ние като представители също на обществото, народни представители сме на Република България и ще изразя своята политическа воля и нашето виждане. Но ние няма да го направим без необходимите аргументи. Както виждате основно ви дадох думата на вас първоначално и ви давам правото да задавате въпроси към който пожелаете, конкретно какво ви притеснява.
МАРИЯНА ХРИСТОВА: Определенията не са обучение, както казва г-жа Кристалина Стойкова.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Тъй като ви притеснява конкретно технологията, нека да чуем от Минно-геоложкия университет експертите, доц. Добранова или проф. Щерев. Кой ще изрази отношение?
Проф. ЩЕРЕВ: Аз се позовавам на текста, който получих по имейл от Народното събрание. Намирам този текст за приемлив с една добавка. Там където изречението приключва с “нефтогазо-генериращи глинести скални формации”, да се прибави и “въгленосни”. Като тук непосредствено имам предвид добруджанския въглищен басейн. Има огромен ресурс от въглища в карбона, за които има идеи да се добива газ, да се използват същите технологии. Но в същата среда, в същите рискове, които ще съпровождат и евентуалните опити за добиване на шистов газ от други формации в същото пространство. Тоест, добавката “и въгленосни формации” прави по-добра защита и прави по-меродавен и по-приемлив този текст.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Да считам ли, че това е мнението на Минно-геоложкия университет.
Проф. ЩЕАРЕВ: Не, това е мое мнение.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Това е мнение на проф. Щерев. Доц. Добранова.
Доц. ЕФРОСИНА ДОБРАНОВА: Аз имам удоволствието уважаеми господин председател, дами и господа да представя мнението на Минно-геоложкия университет и своето лично мнение, което се покрива с това, което отразяваме от Минно-геоложкия университет. Но преди това бих искала да кажа на г-жа Христова, че по отношение определението за нетрадиционни източници на въглеводородни ресурси, тя би могла да се запознае с литература, която аз лично аз съм написала 2002 г., публикувана под формата на учебник и я каня най-сърдечно да се запознае с нея.
По отношение на нефто-газогенериращите скали, бих искала да кажа, че те включват и въглищните наслаги, тъй като те се явяват източници на природен газ.
По отношение на становището на Минно-геоложкия университет, ако ми разрешите да го прочета, ние се спираме на варианта, който гласи следното.
Забранява прилагането на технологията хидравлично разкъсване или всяка технология с друго наименование, което представлява едновременно нагнетяване на смес от течности, химични добавки и механични и/или/ други органични пълнители в сондажи, водещи до образуване на нови или разширяване на съществуващи естествени пукнатини или пукнатинни системи в глинестите нефто-газови генериращи скални формации, с цел извличане на природен газ от тях.
Освен това си позволихме да разширим нашето становище като предлагаме т.3 да отпадне, тъй като смисъла, който тя носи е ясно написан в т.1. а по т.7 предлагаме текста да бъде разширен с няколко думи. И той гласи: “Забраните не се прилагат за научни изследвания, които отговарят на следните условия. Финансира се от европейски фондове или се извършват от независими научни организации, нямат търговска цел и имат за предмет проучване рисковете от добива на нефт и природен газ и не използват методите по т.1”.
Това е официалното становище на Минно-геоложкия университет подписано от ректора на Университета.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви. Официално ще го заведете ли в деловодството на Народното събрание на Комисията. Имате копие. Благодаря ви.
КРУМ ХРИСТОВ: Експерт съм по природния газ. Към проекторешението, с което разполагам имам добавка от няколко изречения. Съгласен съм с това, което е написано и след това прибавям “при условие, че не е разработена надеждна конструкция на проучвателния /експлоатационни сондаж/ за защита на околната среда и технология за обезвреждане на отпадните води в проекта на компанията изпълнител”. Тогава ще има смисъл тази забрана, защото тя трябва да се отнася за всякакви нарушители. Така както има забрана за определена скорост за движение по магистралите. Така както има забрана за движение в моретата и океаните при корабите, както има забрана за много други неща. Всяка забрана има смисъл да се прилага, когато се хване някой нарушител.
Във връзка с това, което аз предлагам и добавям, ако има възможност през следващата седмица, преди да вземе Комисията решение, искам да направя презентация. Ако това се уреди да направим презентация едновременно с Мариана Христова и двамата, аз ще бъда много благодарен. Също и проф. Щерев. Защото Комисията и всички други желаещи ще видят в подробности становищата на всеки експерт.
Аз уважавам мнението на Мариана Христова, макар че е много погрешно. И затова искам и двамата да изложим нашите становища. С нея имахме един шанс през м.ноември на диспут, но той беше провален. Така че само се запознахме и нищо повече.
Госпожа Мариана Христова разполага с всички мои публикации. Първата публикация, която я публикуваме в Геология и минерални ресурси за шистовия газ, кога трябва да се прилага.
Втората моя статия с основни варианти за опазване на околната среда. Има и следваща статия за международния обзор. По света какво се извършва по проучването и добива на шистов газ с акцент в европейските страни, което за нас е по-важно. Много подробно е разгледано какво се прави в Полша, в Украйна, в Турция и в Румъния.
При условие, че ни се разреши да направим презентация, Комисията и всички желаещи ще получат много пълна представа за и против използването на технологията. Защото ние сме единствената страна, която тотално е забранила проучването за нефт и газ, с изключение на Франция и Норвегия, които са забранили по политически и икономически причини.
Възможно е забраната да е приложена в Монако, Сан Марино и Лихтенщайн, но аз нямам информация.
Относно въпросите, които зададе Мариана Христова, аз ще се радвам, ако тя ги зададе и към мен. Защото тя не е имала време да прочете моите статии, тъй като тя е много заангажирана. Аз съм съгласен с това. И затова аз моля, ако тя може да зададе въпросите директно към мен. Съгласна ли е да излезем с презентация.
Аз съм подготвил и една статия за световно известния филмов фалшификат Газланд. Направил съм напречен разрез на този филм и ще го пусна и него навсякъде където трябва.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: В момента коментираме само нашето решение, което сме го предложили за промяна в т.1. Считате ли, че така както е предложено ще бъде достатъчно така, че да няма пълна забрана за проучване и добив на конвенционален газ. Шистовият газ не е тема в момента за разглеждането на днешното заседание.
КРУМ ХРИСТОВ: Аз не говоря за шистовия газ, а говоря затова, да се разреши проучването за добив на нефт и газ с добавката, която съм я направил. При условие, че не е разработена надеждна конструкция. Става въпрос за нефт и газ. Също и технология за обезвреждане.
ПРЕДС. ДЕАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Конкретни други становища или въпроси? Заповядайте госпожа Гаджева.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА: Благодаря ви господин председател. Първо, да направя една забележка. В действителност становище на народните представители не са предоставяни от експерти, от който и да било университет или от БАН или откъдето и да било. Ние не сме получили становища. Миналият път, когато се събра Комисията и се взе едно решение да бъдат предоставени писмени становища на народните представители. Имаше поне две седмици, ако не и повече. Действително събраха се празници, но това едва ли би могло да попречи на работата, предвид сериозността на въпроса, който разискваме тук. Така че ние отново не сме запознати с това, какво точно трябва да бъде изменено в този текст, за да не спира конвенционалния добив и едновременно с това да не се позволява добив на шистов газ. Това което искам.
Първо, по тази тема, ние нямаме становище.
Второ, действително това решение, което не знам от кого е писано, дали от Министерски съвет, дали от Народното събрание от няколко души по какъв начин е писано, но ние го получихме онзи ден сутринта. Тоест, за един ден реално трябваше да се подготвим с текстове. Не успяхме, защото няма нормален човек, който да успее.
Сега обаче въпреки всичко успях да направя някои консултации. Даже успях да извадя становища на един преподавател, доц. Георгиев от Софийския университет, който преподава геология на нефта и газа. Мога даже да ви ги прочета тези неща, които той е изказвал в медиите.
Едно конкретно предложение. В това решение, което вие ми предлагате, да отпадне едновременното, т.е. забранява прилагането на технологията хидравличен разрив или всяка технология с друго наименование, която представлява едновременно нагнетяване. Думичката “едновременно” да отпадне, защото имам опасение, че когато се каже едновременно, това означава всички тези след това изброени действия да бъдат едновременно изпълнени. Тоест, ако отпадне едно ще може да се прилага.
И другото е за глинестите, където възникна и спора. Да отпадне думичката “глинести”. Тоест, да не влизаме в спор какви са – пясъчни, варовикови, глинести. Да си остане пукнатинни системи в нефто-газогенериращи скални формации. Без думата “глинести”.
Засега това са предложенията, И наистина ще помолим за другия път, ако може изпратете ни г писмено тези становища, за да може да се запознаем и да вървят нещата в Комисията както трябва.
ПРЕДС. ДЕАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Тъй като трябва да имаме конкретен текст, в момента имаме конкретния текст, който представяме на вашето внимание. И в момента сме събрали всички заинтересовани страни, които ще дадат своите писмени становища. И вие ще ги имаме. Още в началото казахме, че няма да гласуваме днес конкретния текст. Очакваме вашите конкретни предложения за следващото заседание. Аз бих ви попитал, имате ли конкретни въпроси към учените или съответно към Министерството?
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА: Конкретни въпроси, по скоро в духа на госпожа Христова. Това което тя изложи като въпроси го подкрепям напълно. Защото аз не чух адекватно определение миналия път и този път. Но нека първо да видим становищата и след това ще дойдат и въпросите. Защото няма как без становища да има въпроси.
ПРЕДС. ДЕАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Божилов.
ИВАН БОЖИЛОВ: Благодаря. Аз искам само едно предложение да направя, тъй като днес имахме една среща преди Комисията. Нека всеки един да се представя кой е и да казва какъв експерт е и в какво е експерт. Защото тази Комисия трябва да е експертна Да чуем експертите какво ще кажат. Какво е тяхното становище и тогава народните представители да вземем решение. Ако може това да бъде като принцип.
ПРЕДС. ДЕАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: По принцип съм съгласен, тъй като наистина в Народното събрание и във всяка една Комисия, всеки следва да носи отговорност със своето име и със своя глас или съответно със своето мнение за решенията и предложенията, които дава. Така че наистина нека да се представяме и съответно какви предложения и с каква експертиза се подкрепят.
ИВАН БОЖИЛОВ: Или какви експерти сме ползвали за такова професионално експертно говорене, както госпожа Христова. Аз й се възхищавам. Тя е страхотен експерт явно. Знае всичко.
ПРЕДС. ДЕАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Аз имам няколко въпроса. Разбрахме се миналия път, за да не си губим времето, че имат претенции от Булгартрансгаз за находището в Чирен. Трябваше да отпаднат атмосферите налягане.
Второ, трябваше да имаме становище на газовите компании, за да не пречим на инвеститорския интерес, който имаме. В писмен вид да ги видим.
Трето, кое е наложило трансформирането на точка първа, така витиевато, както сте го разписали тук. Като тук много точно и ясно е описано. Махаме само атмосферите. Остава си под земята. Кое е наложило така да променим витиевато текста, че да изброяваме скалите кои са и т.н. Кой експерт е готвил промяната в първа точка. И защо само в първа точка? От Минно-геоложкия имат предложение и по други точки. И аз някои от тях бих ги подкрепил, защото са разумни.
Ще имаме ли становищата, предложенията и време да помислим, за да може да го решим. Ние сме тук, за да помагаме, а не за да създаваме проблеми.
ПРЕДС. ДЕАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Категорично затова сме се събрали. Затова всеки един от вас има право както на въпроси, така и на конкретни предложения. Чухте предложението на Минно-геоложкия университет. Може да го припознаете и да го внесете съответно и да го гласуваме до следващото заседание.
Специално днес господин Стефан Атанасов присъства. Той е представител на Фирма “Дайрект Петролиум”. Една от фирмите, газови дружества, които правят проучване за конвенционален газ. Бих искал да чуя неговото мнение. Така че да се получи отговор от страна на господин Добрев.
СТЕФАН АТАНАСОВ: Здравейте на всички! Ние разгледахме вашите предложения за текстовете на мораториума и то по-конкретно по точка първа. И смятаме, че идеята на самия мораториум поначало беше да се забрани прилагането на технологията хидроразрив при проучването на шистов газ в България. И в тази връзка с цел, за да се позволи нормалното продължаване на търсещите и проучвателните работи на нефт и газ в България, освен падането на 20-те бара от забраната, предлагаме тя да се сведе и до прилагането на тази технология в хоризонталната част на сондажите. Тъй като е известно, че добива на шистов газ се извършва при шистови скали и основно чрез сондирането на хоризонтални части, които подлежат на масивен хидроразрив.
Ние имаме конкретно предложеине за текста. Като той е следния: “Забранява прилагането на технологията хидроразрив, хидрофракинг, фракинг и сходни на него методи в хоризонталната част на сондажите при проучване и/или/ добив с цел извличане на нефт и природен газ на територията на Република България. Хоризонталната част на сондажа се приема тази част, която пресича продуктивния пласт и под ъгъл по-голям от 45 градуса, спрямо вертикалата, определено за всяка точка от продуктивния хоризонт, от неговото протежение.
ПРЕДС. ДЕАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Имате ли го като ваше официално предложение? Искам да кажа на всички колеги, на всички гости, че всички официални предложения, които постъпят в деловодството на Комисията ще бъдат качени на официалната страница на Временната комисия и ще могат да бъдат ползвани от всички заинтересовани страни. Така че на следващото заседание да не очаквате да бъдат получени било по имеил. Те ще бъдат качвани на официалната страница. Така че моля ви информирайте се.
Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря ви господин председателю. Аз ще започна най-напред с процедурата. Благодаря, че вече има едно предложение за промяна на т.1 от решението на Народното събрание от 18 януари. Но считам, че е необходимо, както и вие казахте във вашето изказване, да се даде един определен срок, в който народните представители да внесат своите предложения за промяна в мораториума гласуван на 18 януари.
Също така всяка една организация научна, пирородозащитна или каквато и да е, може да даде своите предложения до Комисията и ако някой от народните представители припознае тези предложения. Защото предложенията се правят официално само от народни представители, може да го внесе от свое име. И трябва да решим какъв да бъде този срок. Може до следващото заседание. Това може да го обсъдим. Това е технически въпрос.
Тъй като в момента ни е представено само това предложение за промяна на точка първа, искам да изкажа своето мнение.
Първо, аз считам, че основната цел, която беше реализирана чрез решението за мораториум, беше да се отговори на обществените притеснения затова, дали е безопасен този метод. Ние не сме в средновековието, императивно да забраняваме каквото и да е, независимо дали има от него плачевен резултат или не. Защото думата плачевен резултат беше използвана днес в разискванията.
Искам да напомня, че в България в продължение на 50 години, метода на хидравличния разрив е бил използван при търсенето на конвенционален газ и нефт и то многократно, без да има никакъв плачевен, а по скоро е имало само положителен резултата през това изминало половин столетие.
По отношение на предложението. Аз приемам първата част на предложението по точка 1 изцяло. Но отново казвам, че тъй като не би трябвало да говорим за бланкетни забрани, защото това не е в стила на ХХІ век, предлагам в края на изречението, като ще се помъча да дам и конкретен текст в следващата седмица, да каже: “Забранява прилагането на технологията”, продължава текста, “във всички случаи когато проекта и в дейностите свързани с проучването и /или/ добива”, защото и в двата случая тук е записано, “не гарантират опазването на околната среда, живота и здравето на българските граждани”.
Защото ако един проект в своята цялост, съобразен с добрите практики в Европейския съюз и по света, гарантира опазването на околната среда, живота и здравето на хората, аз питам: Каква може да бъде целта на една забрана при положение, че се отговаря на тези условия? Кого обслужва тогава тази забрана? Това е първото.
Второ, считам, че в решението и аз това ще го внеса и официално, точка 2 и точка 3, откровен казано са писани в онази атмосфера, когато на бързо беше прието решението. След като се забранява в точка 1 всичко свързано, както тук е записано, с проучването или добива на природен газ и нефт. Защо добива на шистов газ е изнесен в отделна точка. Той не е ли природен газ. Ако не е природен газ да ми кажете какво представлява шистовия газ.
Точка втора изцяло влиза в точка първа. Ако някой възрази трябва съвсем аргументирано да каже защо. Същото касае и точка трета. Забранява теренните проучвания. Но ние забраняваме в точка първа проучванията изобщо. Терените проучвания са така да се каже част от тези проучвания. Защо тогава, като се забраняват в точка първа проучванията с използване на метода указан в точка първа, точка трета говорим само за теренните проучвания, които използват метода по точка първа.
И по тази причина в заключение ще кажа. За мен точка първа трябва да бъде допълнена с това условие, което да изисква опазването на околната среда здравето и живота на хората. Като при опазване на околната среда може в скоби да се изброят всичките фактори, които трябва да бъдат спазени. Това са водоносните хоризонти, чистота на атмосферния въздух, почвата и т.н. Тоест да няма нещо, което да е изпуснато. И тогава ще приема, че това наистина е грижа на Народното събрание, висшия орган на страната, защото сме парламентарна република, за околната среда, здравето и живота на хората.
Точка втора и трета ви казах защо да отпаднат. Нататък вече това са административно наказателните разпоредби, които напълно ги подкрепям. Ако проекта не гарантира както ви казах, нека да бъде не със 100 млн., ако щете с 1 млр. лв. да бъдат глобявани. Това обаче не касае самата същност.
А що се касае до точка 7, която се отнася до научните изследвания. След като се забраняват всички проучвания по метода на тока 1, защо научните изследвания са изнесени специално, ако не използват методите. Не само научните изследвания. Всяко проучване, което не използва този метод е де факто разрешено. И затова мисля, че точка 7 съдържа излишни определени текстове.
Благодаря ви господин председателю. Очаква до края на заседанието или след завършването да определим срока, в който трябва да се внесат писмени предложения.
С това ли ще се изчерпи дейността на Комисията, ако приемем промени в решенията. Защото така както е дефиниран предмета на Комисията той е по-широк. Нека да видим как е в другите европейски страни. Нека съпоставим, нека да имаме аргументи за всичко онова, което ще го решим и ще го представим в доклада на Комисията в края на нейния мандат.
Благодаря.
ПРЕДС. ДЕАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви господин Иванов. Очаквам вие официално да си направите вашите предложения. Следващата седмица, съгласувано с ангажиментите на министър Добрев, с ангажиментите на Икономическата комисия, която също има много тежки заседания, две през следващата седмица. Ще бъде съгласувано и с колегите от другите парламентарни групи. Ще направим официално заседание, което няма да бъде по-рано от вторник, категорично. Така че всички становища, които днес се представят в деловодството на Народното събрание или Комисията ще бъдат качени на сайта. Ще могат да се ползват. Ще може да се търси необходимата Експертиза. Надявам се на следващото заседание ние да имаме конкретни предложения, които да гласуваме.
А по вашия въпрос, с това ли ще се изчерпи работата на Комисията. Не, моето мнение още на първото заседание беше, че тази Комисия няма да се занимава единствено и само с решението за промяна на наложения мораториум, а напротив ние ще отворим и по-широк дебат в много широк спектър от проучването и добива на природни богатство като цяло в страната. Ще видим европейските практики и добрите практики, както казахме. И съответно ще предложим на Народното събрание на Република България да пренесе част от добрите практики в своето местно законодателство.
И като точка втора, аз щях да предложа лично на Комисията, ако излезе със становище да удължи срока на действие на Комисията между три и шест месеца, така че наистина работата на Комисията да бъде свързана с един по-широк спектър от проблематика свързана с природните богатства на страната.
ЕКАТЕРИНА ДИМОВА – Инициативен комитет “Чиста България”
Имам въпрос към вас. Как ще определите спазени ли са добрите практики по опазване на околната среда, живота и здравето на гражданите? Как ще определите спазени ли са, нарушени ли са?
ИВАН ИВАНОВ: По същия начин по който тези добри практики се спазват в страните членки на Европейския съюз. Конкретно страни в които проучванията, не говоря за добив. Ние поначало разискваме проучванията на газ и нефт в другите европейски страни, от там нека заимстваме методите за контрол, органите за контрол и присъствието в тези органи, както на официални представители на изпълнителната власт, така и на представители на организации като вас. Тоест на гражданското общество. Нашата цел е да гарантираме и околната среда и здравето на хората.
Ако вие считате, че България като държава не е в състояние да организира подобна дейност, това означава, че ние не сме достойни да бъдем членове на Европейския съюз.
ЕКАТЕРИНА ДИМОВА: Посочете ми нормативни документи, в които са описани тези добри практики за България.
ИВАН ИВАНОВ: Казах, че предмета на Комисията е да ги проучи и тези добри практики да се изпратят писма. Да ги докладваме.
ЕКАТЕРИНА ДИМОВА: Това искаме и Гражданската инициатива. Реално бранша в момента не е регулиран. Искам да попитам тук представители на фирмите, които работят. По БДС стандарт ли работите? По какви стандарти работите? Американски Ай Пи стандарти. Те минали ли са по официален ред стандартизация за България?
Ние искаме по официален ред американските Ай Пи стандарти да минат стандартизация. Така че действително да може да се оцени спазени ли са някакви добри практики или не. Сега реално няма на какво да се опрем.
Освен това да се опише цялото оборудване, което се ползва флуиди. Също би трябвало да минават такива стандарти. вие работите без всякаква регулация. Как могат да ви оценят?
Посочете ми описание на неконвенционален източник в закон.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Има го и ще ви го обясня.

ЕКАТЕРИНА ДИМОВА: Конвенционален източник, описание на хидрофракинг.
Още един въпрос към господин Анастасов, представителя на “Дайрект Петролиум”. “Дайрект Петролиум”. използвал ли е хидрофракинг при проучванията си? Не след мораториума, а въобще използвал ли е?
Не е използван при проучвателния си сондаж.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Много ви моля, когато ви се даде думата, тогава да говорите. Зададохте си въпросите. Изчакайте поне отговори. Това не е диалог.
ЕКАТЕРИНА ДИМОВА: Добре, ще изчакам и отново ще продължа.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Бих искал да попитам господин Кирков. Той е експерт в Дирекция “Природни ресурси и концесии”. Бихте ли пояснили по какъв начин стават проучванията и добива на газ в България? На какви условия и екологични изисквания е необходимо да отговарят? Каква проектна, технологична документация се внася, къде и кой следи за това опазване?
ЙОРДАН КИРКОВ: След като се сключи договор със съответния титуляр, същият трябва да изготви, така наречения цялостен проект на изпълнение на проучвателната си програма и този проект подлежи на одобрение от министъра и Министерство на околната среда и водите. По проекта се описва какви дейности ще бъдат изпълнени и дали тези дейности трябва да бъдат подложени на оценка за въздействие върху околната среда. Със всяка година се изготвя годишен проект, който детайлизира конкретно през годината извършените дейности, които трябва да бъдат извършени. Този проект също минава през Министерство на околната среда и водите, което дава становище дали трябва да се направи ОВОС за определена дейност, да речем сондаж или на полеви изследвания. И контрол върху полевите дейности, които се реализират се осъществява от Районната инспекция на Министерство на околната среда и водите и от Отдел “Контрол” в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Подлежи на контрол от страна на Министерство на околната среда и водите и неговите регионални поделения. Благодаря.
Господин Казанджиев.
ХРИСТО КАЗАНДЖИЕВ: Благодаря господин председател. Имам 35 години стаж като инженер по търсене и проучване на нефт и газ. Бившия директор на Дирекция “Природни ресурси и концесия” на Министерството на енергетиката, след това Министерство на икономиката. Самият аз имам дълъг стаж по апаратурите. Ще се спра на няколко аспекта.
Първо, предложението на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма с този текст е много добро. Включително би могло да се приеме предложението на уважаемата госпожа депутат. Имам една конкретна забележка по първия въпрос. Думата разрив не е коректна. Трябва да бъде напукване. И това е хидрофракинг и означава хидравлично напукване.
Второ, би могло да се приеме и едновременно. Нищо не променя това по същество. Така че предложението на колегите от гледна точка на прецизиране на текста на първа точка е много добро. Така че няма никакви проблеми.
Вторият аспект, непрекъснатото боравене и хвърляне в пространството затова, че няма единна терминология и т.н. и всеки по един или по друг начин разбира нещата, има своето основание Действително дълги години ние сме работили с терминологията характерна за руската практика. Сега е с американската. Но тези две терминологии са много преплетени. И ако някой иска да се образова, в интернет има достатъчно речници, включително и големия петролен речник, който описва цялата терминология в нефтените проучвания. Това е изключително важно да се знае. Така че не трябва да се спекулира, че не е ясна терминологията и т.н.
Трето, не трябва да се спекулира с това, че в Българя няма ясен регламент по това как се сондира и какви са изискванията и т.н. или да се спекулира с това, че няма стандарти. Приемането на един стандарт е много сложен процес и адаптирането към конкретните условия. Така че изисква много дълга работа.
И най-важното което е, че един стандарт въвежда една твърда рамка. Нефтените проучвания непрекъснато се развиват, технологиите непрекъснато се усъвършенстват. И в тази връзка масово се прилагат така наречените добри практики. Тези практики са обявени. Те могат да се видят. Всяко едно поручване, провеждане на сондаж, тъй като тук се касае за технологии. А много малко експерти дойдоха в тази зала, които разбират от тази технология, която е свързана със сондирането, трябва да са на ясно, че тези технологии и тези добри практики се следват в българската дейност – проучването и добива на нефт и газ и то се следват от момента, когато те са започнали.
Така че много малко хора знаят, но на всеки един сондаж, който е предмет на обследване и от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството назначава супервайзери, така наблюдаващи инженери. Така че един сондаж се третира като строеж. По отношение на него се прилагат освен контролните органи за околната среда, освен контролните органи на Министерство на икономиката и контролните органи по строителството. И провеждането на един сондаж се подчинява на всичките правила, на които се подчинява един строеж.
Тоест, конструкцията, каква е целта на конструкцията. Как трябва да се изпълни. Коя колона до къде да се спусне, с каква цел. Дали да предпази от замърсяване, дали да предпази от разрушаване. Дали ще издържи конструкцията при тези налягания, които се предвиждат и т.н. И това всичко е описано в тези прословути проекти, които се приемат и са предмет на обсъждане от околната среда. Съжалявам, че толкова дълго говорих, но не трябва да се спекулира в това, че няма в законодателството точно и ясно разписани правила. Никой не го прилага. И няма законодателство в света, което да описва в детайли, технологиите. Законодателството акцентира върху принципи. Не трябва да се замърсяват водите на водоносните хоризонти. Това е важното. А как, чрез какъв начин е предмет на проект и то е предмет на допълнителна оценка. Така че да престанат колегите, които не знаят за какво става въпрос, да вземат отношение по въпроси, които не ги разбират. Така че трябва да се сведат нещата до принципи.
От принципна гледна точка, завършвам с това нещо, доколкото разбрах, Комисията не предвижда разглеждане или преоценка на взетото решение. Така че от гледна точка на ревизия, на прецизиране предложения текст на Министерството е добре. Аз като експерт, от името на Българския енергиен форум съм на мнение, че Парламента трябва да обсъди изобщо приетия отказ от гледна точка на развитие на държавата, от гледна точка на развитие на икономиката и т.н.
Да, има своите основания за безпокойство, но такава абсолютна забрана, бих казал, че е мракобесническа. Освен това абсолютна забрана и за научни изследвания във вертикалната част на ствола е абсурдно.
Тъй като нещата са ограничени в точно определена рамка няма да се разпростирам.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Ние ще бъдем благодарни на всички участници в Комисията и в дискусията, когато имат конкретни не само предложения, а и информация като добра практика описана в конкретно законодателство, в конкретна страна, нека да я цитират. Да се каже, в това законодателство е така. Съответно разписани са такива стандарти. Това би могло да се опише и в България. Нека в момента ние да не откриваме топлата вода. Нека да гледаме, както казахме и в началото на заседанието. Ние търсим добрите практики, за да ги приложим в България, с цел запазване на националната сигурност, запазване на здравето на хората и екологията.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Благодаря ви господин председател. Председател съм на Движението за енергийна независимост. И съм енергиен експерт На първото заседание изразих нашето фундаментално становище, че забраната за проучване и добив на шистов газ не отговаря на обществените и национални интереси. Това разбира се е абсолютен прерогатив и свободна воля на Парламента, на отделните партии и личности да имат свое мнение.
Моят въпрос във връзка с разглеждането на първа точката, защото се надявам, че решението за тази Комисия ще разгледа в целия му обем цялостното решение на Парламента от 18 януари 2012 г. Аз съм изненадан днес, защото разбирам, че българската академична и научна общност има становище, че технологията хидравличен разрив или както я нарекат, съдържа в себе си елементи на не добра практика. В крайна сметка това е един от централните въпроси. От забраната на тази технология в обекта на решението, минали път говорих, се превърна в един феномен, в една разпоредба, която лиши обществото ни от цяла дейност вече четири месеца. Така че говоря именно за тази технология и за дебата, който беше миналия път.
Така че ако технологията хидравличен разрив и по-нататък описанието в текста, който се предлага не е пример на не добра технология или не влиза в противоречие с терминологията добра практика, няма никакво основание да бъде забранявана под каквото и да е форма. Не е въпроса в ограничението на 20-те атмосфери или N брой атмосфери, което се обсъждаше. Това са елементи на един разпоредителен висш процес, който прави Парламента с това си решение. Или този хидрофракинг е вреден за обществото, за хората, за националното развитие, за националната сигурност или той не е вреден и би могъл да бъде полезен, защото дълго време е практикуван. И е практикуван още в дузини страни по света, силно развити, с усъвършенствани законодателства.
Така че аз ще представя нашето становище. Ще представя и няколко доклада на международни организации, на научни институти, крупни компании, които имат сериозен опит в дейността. Които не намират също основание да отрекат тази технология в България. И ще апелирам да се излезе от тази забрана на хидрофракинга. Не може да бъде един текст добър, който забранява нещо, което е добро и може да се практикува. Това е абсурд. Нека да се облегнем на научността, на академичността, на логиката и да вземем правилно решение. Защото аз съм голям противник на това решение и не само аз, а и редица мои близки, съмишленици и колеги са противници и смятат, че това е едно много ретроградно решение, което взе Българския парламент преди четири месеца.
Така че не може да има две науки. Бяха времена, когато имаше американска наука. Имаше съветска наука. Едната беше права. Другата беше крива. Това го изживяхме преди 20 години. Има в момента една наука в света. Тя кореспондира и тя утвърждава. И бих искал нашите научни, академични среди да се произнесат категорично. Хидрофракигна добра практика ли е или не е добра практика? Може ли той да бъде дискутиран в аспекта на някаква вредност и опасност за здравето и околната среда или няма такива данни в научните експериментални и други резултати. Така че този текст бих искал от тази гледна точка да се прецизира. Идеята за решение на Комисията, дали тази забрана е мотивируема. Дали тя е обективна или просто е плод на нещо, което е от миналото и е зададено от емоции преди половин година.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Забраната е на Народното събрание, не е на комисията. Като цяло ние ще разглеждаме добрите практики и в момента ще търсим тези доклади, за които вие казвате. Представете ги на Комисията. Ние ще се постараем, ако не са много големи да бъдат качени на сайта. Така че и от гражданските сдружения и всички заинтересовани страни да се запознаят и всички материали, които ще постъпват от тук насетне, ние ще ги качваме на нашия сайт, поне линкове към тях.
Госпожо Христова заповядайте. Молбата ми е следната. Както господин Иванов каза и други участници в дискусията, да казвате ваши притеснения конкретно, да казвате и защо конкретно. Това ми е молбата. Във връзка с такъв риск по тази технология, така ще се случи такова замърсяване или съответно увреждане на здравето или на природната среда.
Благодаря.
МАРИЯНА ХРИСТОВА: Предполагам, че всички си спомнят какъв е повода, за да се появи този мораториум. Поводът за да се появи тази забрана е тревогата на гражданите. Тук през цялото време слушаме как ще се промени текста, така че да се промени в полза на успокоение на добивните компании, улеснение, икономически просперитет и какво ли още не. Така и не чух как ще успокоите гражданите или искате да видите същата история като в Румъния, защото господин Иванов тук подчертава, че трябва да обръщаме внимание на напредналите държави в Европа. Две години мораториум върху добива на шистов газ в Чехия. Новината е от 7 май. Германското правителство се противопоставя на хидрофрагкинга. Новината е от 5 май. Върмонд забрани Фракинга – 4 май. Вашингтон – Обама на поход срещу шистовия газ – 4 май. Румъния забранява проучването на шистов газ от днес. След като предишното правителство даже падна, благодарение точно на такива договори с добивни компании. Едната от които е злополучната Шеврон. Цитирам днешните думи на новия премиер, министър на Румъния – “Довиждане Шеврон.”
Така че до тук, аз не чух с какво вие ще гарантирате неприлагането на опасната технология. Искам да попитам също. Къде отиде диска с научни документи, които ние изпратихме на всички членове на Комисията, които са сигурно над 5000 страници. Аз нося два класьора. Сигурно съм, че няма да се справите с прочитането им поне два месеца.
И трябва ли, ние след като това са публикации на американски учени, трябва ли да легитимираме всеки един от тях и той да присъства на вашите заседания тук, за да сте убедени, че това нещо е вредно. Как да го организираме това? Как го виждате? Защото вие диск с такава научна документация получихте. И това е само първата част от документацията.
Това значи ли, че специалистите от Америка са по-лоши от тези, които ние имаме тук. Не са в час. Това значи, че европейските специалисти, които са забранили навсякъде другаде. Защото и в Америка има щати, които са забранили. И в Австрия забраниха. Всички страни прилагат регулации. утежняват условията. Прилагат все по-високи и по-високи изисквания. И говорим за страни, които имат опита и ресурса, та дори и бил той финансов, това нещо да бъде контролирано, нещо което в Българи много добре знаем, че ние не разполагаме. Не разполагаме дори с техника за мониторинг. Да не говорим, че по нашите документи този нон стоп 24 часа мониторинг он лайн, който самите добивни компании подсигуряват с фирмите майки някъде оттатък, обикновено подсигурени от три точки, пристигат във вид на рипорт в края на деня за 24 часа. Това нещо аз мога да ви кажа, че аз лично мога да го манипулирам, както се сетите. Защото е по моята специалност.
След това тук ме попитаха кой от нас е експерт. След като ние сме представили експертни мнения на хора, които са от чужбина. Трябва ли да накараме български учени да коментират или да се подписват втори път под техните твърдения или за вас това е меродавно.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: А считате ли, че все пак ние трябва да омаловажим Българската академия на науките и нашите научни среди, които са също международно признати и са с необходимия ценз и сме ги поканили и те изразяват своето официално становище. В такъв случай защо ни е необходима Българска академия въобще да съществува, по вашата логика. Считате ли в момента, че абсолютно всичко това, което изброихте като становище и 5000 документа, които представихте с диск са единствени, изчерпателни и еднозначни за технологията, за проучването и добива на такъв газ.
Вие също така пропуснахте да кажете, че от 18 януари 2012 има решение на Българското народно събрание, което в момента е наложило безсрочен мораториум за проучването и добив на шистов газ по тази технология. Също го пропуснахте. Така че ние наистина достатъчно обективно, достатъчно с намерения да намерим националните интереси, без да увреждаме каквито и да било интереси на гражданите. Защото националните интереси считам, че обединяват интересите на гражданите и на обществото. Затова сме се събрали тук днес да намерим необходимата редакция. Така че този мораториум в момента е факт и да обсъдим всички добри практики и да преценим какво правим.
МАРИЯНА ХРИСТОВА: От името на гражданите ще си позволя да ви повторя искането. Искаме гаранции, че опасната технология у нас няма да бъде приложена. До тук чухме как се освобождава, но никой не чух да казва как подсигурява и как гарантира, че няма да бъде приложен. А смисъла на мораториума би трябвало да се запази. Аз коментирах текста и ви казах, че той не гарантира такова нещо.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Ние коментираме само точка първа в момента на този Мораториум, който в своята си философия гарантира и забранява използването на технология, която е опасна за здравето на хората и на екологията.
МАРИЯНА ХРИСТОВА: Първа точка е тази, която е забраната. Така че вие пипайте я нея, всичко друго е подробности.
ЙОРДАН КИРКОВ: Господин председател, искам да напомня на уважаемата госпожа Христова, че на 24 април беше публикувано изменение на Закона за опазване на околната среда, където неконвенционални газове, изискванията за задължителен ОВОС са поставени там. И колкото страници тя може да представи против тази технология, аз мисля, че двойно повече мога да представя за тази технология. Във всяка страна има привърженици и противници. Така че да разсъждаваме трезво.
Благодаря.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, погледнете Комисията, която е от 13 души, а в момента сме само трима. Ако тук правим някакво общо обсъждане или се говори като пред медии и телевизии или радиа, това е един въпрос. Ако обаче народните представители трябва да вземат конкретни решения, въпроса е съвсем различен. Защото тук слушам за страни, където новия министър-председател декларирал какво ще направи и т.н. Но истината е че към момента такава забрана има във Франция, в България. И това което сега беше казано от господин Христов и за Норвегия. Но считам, че в Норвегия няма такава забрана. Това какви намерения има правителството в Чехия и в Румъния, нека стане акт на съответния парламент. И за сметка на това мога да кажа, че Комисията по опазване на околната среда на Великобритания излезе със становище да продължат проучванията на шистов газ във Великобритания. Нещо което е факт.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Съобразявам се с вашата бележка, която е конструктивна. И затова ще закрия заседанието на Временната комисия.
КРУМ ХРИСТОВ: Може ли един въпрос? Уважаеми господин председател, помолих дали е възможност сега да кажете има ли възможност следващата седмица да направя презентация. Да разкажа за добрите практики в Европа.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Ще бъде много полезно господин Христов. Но нека да видим може ли да презентираме чрез сайта на Комисията и при първа възможност на следващото заседание, да се запознаем всички и тогава вече да я дискутираме.
КРУМ ХРИСТОВ: Аз предпочитам да има дискусия. И приканвам и госпожа Мариана Христова и тя да излезе с презентация.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: На следващото заседание на Комисията ще се приемат само предложенията на народните представители и ще бъдат гласувани.
МАРИЯНА ХРИСТОВА: Извинявайте, а нашите предложения имаме ли време до следващата Комисия, за да ги представим.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Аз ви казвам, че още днес ще бъдат качени всички постъпили материали.
МАРИЯНА ХРИСТОВА: В момента трудно можехме да представим предложения. Искахме обсъждане с наши експерти.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Всеки един ден може официално да входирате вашите предложения.
Закривам заседанието на Комисията.

/ Закрито в 16 часа и 55 минути/

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА

/ Диан Червенкондев/
56 105 знака