---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ, АНАЛИЗ И ОБСЪЖДАНЕ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ЗАКОНОДАТЕЛНИ РЕШЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С РЕГУЛИРАНЕТО НА ДЕЙНОСТИ ПО ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА ПОДЗЕМНИ БОГАТСТВА ПРИ ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА


П Р О Т О К О Л

№ 3


На 17 май 2012 г. /четвъртък/ от 16.00 часа в зала «Запад» на Народното събрание, се проведе заседание на Временната комисията за проучване, анализ и обсъждане на добри практики и законодателни решения във връзка с регулирането на дейности по проучване и добив на подземни богатства при опазване на околната среда.
Заседанието бе открито в 16.00 часа и ръководено от господин Диан Червенкондев – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 16.00 часа /



ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум за откриване заседанието на Временната комисията за проучване анализ и обсъждане на добри практики и законодателни решения във връзка с регулирането на дейности по проучване и добив на подземни богатства при опазване на околната среда.
Дневният ред е следния:
1. Обсъждане и гласуване на предложения постъпили във Временната комисия за проучване, анализ и обсъждане на добри практики и законодателни решения във връзка с регулирането на дейности по проучване и добив на подземни богатства при опазване на околната среда, във връзка с промяна на текстове в наложения от Народното събрание мораториум на 24 януари 2012 г.
2. Приемане на решение за промяна на текстовете в наложения от Народното събрание мораториум от 24.01.2012 г.
3. Разни.

Това е предложения дневен ред.
Има ли коментари, предложения? Ако няма, подлагам на гласуване представения от мен дневен ред.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Към настоящия момент предложения от народни представители за корекции в наложения мораториум от 24.01.2012 г. не са постъпили. Затова ние ще се концентрираме основно към предложената точка от миналото ни заседание за решение Това е точка първа, както е предложено от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, забранява прилагането на технологията на хидравличен разрив или всяка технология с друго наименование, което представлява едновременното нагнетяване на смес от течност, химични добавки и механични и/или органични пълнители сондажи, водещи до образуване на нови или разширяване на съществуващи естествени пукнатини и пукнатинни системи, глинести, нефтогазогенериращи скални формации, с цел извличане на нефт и/или природен газ от тях.
На днешното заседание наши гости са:
Марияна Армутлиева – началник кабинет към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
Аксения Велева – директор на Дирекция “Природни ресурси и концесии”
Йордан Кирков – държавен експерт в Дирекция “Природни ресурси и концесии”
Юлия Стайкова
Неправителствени организации
Марияна Христова – Граждански инициативи
Ангел Славчев –
Огнян Кованджийски
Екатерина Димова
Българска академия на науките
проф.д-р Кристалина Стойкова
Радослав Наков
Минно-геоложкия университет
Проф. Балинов
Проф. Щерев
Доц. Льомов
Д-р Крум Христов
Гл.ас. Николай Червенаков
Проф. Александър Султанов
Движение “ДЕН”
Димитър Иванов
Васил Начев
Инициативен комитет Североизточна България
Душана Здравкова
Ангел Гаджев
Булгартрансгаз
Димитър Щерев
Има и други наши гости. Както виждате залата е пълна. Има достатъчно голям интерес.
В предишните две заседания, които проведохме, ние дискутирахме доста пространствено, какво искаме да направим и защо искаме да го направим. Откъде идва проблема. Проблемът, както се изказаха и представител на Министерството, така и Булгартрансгаз, че с наложения мораториум и изключително стриктните му текстове се възпрепятства нормалното проучване и добиване на конвенционален газ, както и на самото нагнетяване и съхраняване на природен газ в хранилището в Чирен.
На сайта на Временната комисия сме качили абсолютно всички получени становища от страна на експерти, на учени, на Министерството по предложения текст. Така че от миналата седмица последното заседание до настоящето заседание изминаха седем дни. И считам, че беше достатъчно дълъг периода. В две заседания чухме достатъчно познати теми, каузи и виждания, както от гражданските сдружения, така и в едната насока, така и в другата. Ние продължаваме да подкрепяме нашето основно становище, че към настоящия етап ние търсим наистина добрите практики. Не искаме да вредим, не искаме и да пречим на развитието. Не искаме да вредим на здравето и на екологията като цяло. Но не може с наложените текстове и забрани да възпрепятстваме развитието на икономиката, на енергийната независимост и на страната като цяло.
Така че в днешното заседание предлагам да преминем директно към обсъждане на текста предложен в точка първа. Ако има конкретни становища единствено и само от народните представители. И да минем към гласуване на проекторешението, което да предложа на Народното събрание, да гласува за редакция в наложения мораториум. Мораториумът за проучване и добив на шистов газ остава безсрочен. Остава неговата пълна забрана по наложената технология, която на този етап е спорна. Оспорвана от някои граждански сдружения и учени.
Виждам, че госпожа Мариана Христова настоятелно иска да вземе думата. Искам да направим един регламент. Ако имате някакъв конкретен коментар по текста, кратко и стегнато да кажете защо, да се мотивирате евентуално с експертиза. И факта, че няма предложено конкретно ваше предложение отстрана на народен представител, означава че не мога и да го подложа на гласуване.
Така че ви давам думата. Ще ви помоля за кратко и стегнато експозе.
МАРИАНА ХРИСТОВА: От името на Гражданската инициатива за забрана добива и проучването на шистов газ по метода на хидравлично разбиване в България.
Уважаеми господин председател, уважаеми гости, уважаеми депутати, уважаем учени, Гражданската инициатива много внимателно следи през цялото време какви са дебатите. Показахме, надяваме се добра воля и разбиране. Съгласие текстовете да бъдат коригирани така, че да не пречат. Но първото нещо, което ние не чухме – ясни, еднозначни определения на процесите, които са включени изобщо в хидравличния разрив, в добива, в проучването. Изобщо ние очаквахме от учените едни определения, които не получихме. Ако вие нямате определения, не можете да дефинирате забрана.
За съжаление или нашите учени не знаят или не желаят да кажат. Аз поне не видях качено становище. И затова гражданската инициатива предлага текст, който наистина е пълна забрана. Текст за който говорим не е пълна забрана по смисъла за забраната, която преди това сме гласували, поради няколко причини.
Едната е, че се определя, че пукнатинните системи са само в глинести, нефто-газогенериращи скални формации, а не конвенционалните находища могат да се намират на много други места, включително и във въглища. Едното от нещата. Другите неща е че се опредял, че хидравличен разрив се практикува само и единствено в хоризонтален сондаж, което е абсолютно невярно. Хидравличния разрив се практикува и във вертикален, още на етапа на проучване и в наклонен сондаж, което виждаме, че е много силно желание на една от компаниите, които така си го е подала, за да продължи да работи. Тоест, по смисъла на вашето предложение, вие разрешавате на компанията Дарек-петролиум например да експлоатира с хидравличен разрив в находището, което те имат.
Затова прочитам нашето предложение с молба някой от депутатите, от управляващата партия първо да го разпознае като свое, за да бъде подложено на равностойно гласуване и да може да бъде разглеждано наравно със становищата на останалите участници. Защото, извинете ме много, но ние не видяхме нищо експертно в много от становищата на експертите, които трябваше да бъдат подадени. Не видяхме и конкретика. Прочитам.
Решение за изменение на решение на Народното събрание от 18.01.2012 г. за Закона върху прилагането на технологията хидравлично разбиване при проучване и/или добив на газ и нефт на територията на Република България, ДВ бр.7 от 2012 г. Народното събрание на основание чл.86 ал.1 от Конституцията на Народна република България и чл.78 ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
В решението на Народното събрание от 18.01.2012 г. за забрана върху прилагането на технологията хидравлично разбиване при проучване и/или добив на газ и нефт от територията на Република България, т.1 се изменя така: Забранява прилагането на технологията на хидравличен разрив /хидравлик фракчаринг, фракинг/ или всяка технология, независимо от наименованието, която представлява нагнетяване в сондаж на смес от течности, гелове или втечнен газ с химични добавки и/или флуиди и механични или органични пълнители / пропанти / водещо до разрушаване и/или промяна на структурата на геоложката формация, образуване на нови и/или разширяване на съществуващи естествени пори, каверни, пукнатини или пукнатинни системи във всякакви геоложки формации, които представляват залежи на въглеводороди, включително и въглищни пластове или геоложки формации, в които газа е образуван в резултат от допълнителна дейност с цел извличане на нефт, природен газ или други въглеводороди от тях.
Забраната важи и тогава, когато целта е съхранение на отпадни води, течни отпадъци, минни, радиоактивни и/или всички други видове отпадъци. Смисълът на нашето предложение. По наши сведения имаме три компонента, които влизат под високо налягане в земята. Както виждате тук налягания няма. Условията които пречеха на Чирен. Резултатът който е тревожния е разрушаването на формациите, в които се прилага този хидравличен разрив. Всичко друго, което не разрушава тези формации може да бъде практикувано, така както е редно при конвенционален сондаж.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря госпожо Христова. Така както сте го представили изчерпателно решението, според мен както няма и 20 атмосфери води до още по-пълна забрана за всякакво разрушаване или проучване на какъвто и да било конвенционален газ с конвенционални методи. Поне аз така го разбирам. Тук са представители на учените, на Българска академия на науките, Минно-геоложкия университет, Булгартрансгаз.
Пропуснах в представянето госпожа Харитонова, - заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, която е също наш гост на днешното заседание.
Чухте мнението на гражданската инициатива. Предлагам да минем по конкретните дебати по предложените текстове. Господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости,
Имам следните конкретни предложения на базата на текста, който миналия път беше предложен. А именно в точка първа да отпадне думата “едновременно”. Освен това да отпадне думата глинести. И след “нефто и газогенериращи” да се добави и “въгленосни скални формации”.
Ако трябва да прочета целия текст, той ще звучи така: Забранява прилагането на технологията на хидравличен разрив или всяка друга технология с друго наименование, която представлява нагнетяване на смес /Тук няма едновременно./ от течности и химични добавки и механични, органични пълнители и сондажи, водещи до образуване на нови и/или разширяване на съществуващите естествени пукнатини или пукнатинни системи, /Тук я няма думата глинести./ в нефто-газогенериращи и въгленосни скални формации с цел извличане на нефт и/или природен газ от тях.
Това ми е предложението по точка 1.
Тъй като в т.2 и т.4 изцяло се цитира, че забраната или санкцията с глоба се касае за метода, който е в т.1. Аз предлагам да бъдат направени промени и в т.2 и в т.4. Моля ви да разглеждате моето предложение само в комплект. Тоест, ако вие не приемете моето предложеине по т.2 и т.4, аз няма да подкрепя предложението по т.1.
По т.2 предложението ми е: Забранява добива на шистов газ на територията на Република България.
Не по технологията в точка 1, а просто точка. Спирам изречението с това, че забранява добива на шистов газ на територията на Република България, без да се конкретизираме дали технологията е описана в т.1 или в някоя друга точка.
И в т.4. Всички проучвателни или добивни дейности предвиждани в описаната в т.1 или подобна технология и тук добавям текст, “или дейности за проучване и добив на шистов газ” трябва да бъдат незабавно преустановени, считано от датата на обнародване на това решение. Нарушителите ще бъдат санкционирани с глоба от 100 млн. лв.
Тоест това са добавките в т.2 и т.4, които искам да подсигурят факта, независимо от това, какви поправки се правят в т.1. Това за което говорим и за което всички народни представители казват, че имат воля, а именно това да няма проучване и добив на шистов газ на територията на Република България, да бъдат гарантирани чрез т.2 и т.4, независимо от това какви дебати водим по т.1.
По точка 1 аз ви направих трите конкретни предложения.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря ви господин Курумбашев. Аз като цяло и мнението, което беше изразено в предишните заседания, дори включително от гражданските инициативи, било то и от учените, аз не виждам къде е риска или къде е опасността от шистов газ, което вие в момента казвате. Като цяло казахме, че шистовия газ не е опасен газ. Той не е отровен газ или нещо, което да е вредно по своята същност. А доколкото останах с впечатление, доколкото е известно, това е начина по който се добива. А иначе шистовия газ е обикновен конвенционален газ. Аз съм напълно съгласен с вас. Нека да чуем мнението на други колеги. Днес ще коментираме и редакционните предложения като цяло. Бихте ли се обосновали, защо точно искате по този начин да бъде редактирана т.1. Какво ви притеснява или просто правите формално предложение.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Ще се обоснова, макар че малко влизаме в режим на реплики и дуплики.
Първо, аз никъде не съм казал, че шистовия газ е някакъв страшен газ в моето предложение. Така че не знам къде сте ги съзрели тези неща в моето изявление. Аз исках в т.2 и в т.4 да бъде препотвърдена волята на Народното събрание.
А иначе по отношение на това да отпадне думата “глинести”, този текст лимитира обхвата само до забраната на един тип газогенериращи скали, което е в основно противоречие с основната задача на забраната. А именно изобщо използването на тази технология. Затова предлагам “глинести” да отпадне. Освен това за едновременно, условието едновременно предполага, че поотделно не е забранено да се нагнетява смес от течности или химични и механични и органични пълнители. Така че тектониката на скалите, в които е заключен този газ определят конкретните технологични особености на това извличане. И затова така формулираната забрана не дава категорични гаранции, че хидравличния прах не трябва да бъде използван. И затова предлагам думата “едновременно” да отпадне. Двете предложения отпада “глинести”. Добавката е да има газогенериращи и въгленосни скални формации.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Тъй като са прекалено специфични вашите предложения, бих искал да дам думата на учените, съответно да си кажат и своето мнение, дали с вашите предложения променяме нещо или не. Дали е достатъчно ефективно.
Д-р ДАЧЕВ – Минно-геоложкия университет
Аз се солидаризирам с предложението на инж. Христова и с предложението на господин Курумбашев. Но искам да изясним нещо много важно. Тук вече два пъти се споменава, че шистовия газ, така наречения шистов газ е аналог на конвенционалния. В нашите геоложки среди има специално мнение по този въпрос. Според нас шистовия газ е абсолютно технологичен, а не природен газ. Забележете, проследете целия процес на добив на този газ. И от тази гледна точка апелирам към господа юристите, тук да обърнат внимание, че в българската законова база никъде не се третира въпроса за технологичен газ. Ще дам един пример.
Добивът на този шистов газ по този начин чрез хидрофракинга не е аналогичен с добива на злато чрез сианиране. Един от най-големите наши специалисти по добив на злато и той знае защо се забранява това. По тази причина смятам, че въобще шистовия газ трябва да се разглежда съвсем отделно от конвенционалния.
Второ, нашето мнение на част от геолозите е, че фактически е недопустимо добив на шистов газ в Северна България, поради една основна причина. Поради бедните залежи на вода, а знаете, че съгласно тази методика на хидрофракинга се изискват огромни количества вода за внедряване. Северна България, Добруджа и Врачанско ще останат без вода.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Тук на днешното заседание, аз няма да позволя да продължим по този начин. Ние днес няма да говорим за шистов газ, за неговото проучване и добив, който в момента има мораториум от Народното събрание и има пълна забрана. Ние не променяме в момента и не вдигаме забраната за мораториума за проучване и добив на шистов газ. Аз се солидаризирам с колегата Курумбашев. Бихме записали в т.2 и 4 това категорично. Така че да правим аналогии с добива на злато или на други природни богатства. Ние ще имаме други заседания. Никъде не виждате в наименованието на Комисията, че ще се занимава с шистов газ. Тя ще се занимава и с шистов газ, ще се занимава и с други добри практики по проучване и добив на други природни богатства. Така че много ви моля, нека в момента да не говорим за Северна България, за водата, за замърсяването и т.н.
Д-р ДАЧЕВ: Искам да завърша. При положение, че в България има находища на конвенционален газ и както се очертава, тук е господин Кирков, в южното Черноморие да се извади газ, който веднъж е бил запален 1982 г. на една голяма структура 25 километрова, защо трябва изобщо да се говори за добив на шистов газ, който е многократно по-скъп.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Господин Кирков, конкретно по редакцията предложена от колегата Курумбашев за т.1. Аз не виждам логика и някакво притеснени за т.2 и т.4, където добавяме, че шистовия газ в момента е обект на пълна забрана на територията на Република България. Така че нека да коментираме с т.1, ние даваме ли всички основания за нормалното проучване и добив на конвенционален газ с нормалните технологии, с думичката едновременното нагнетяване. Чисто технологично, аз може би ще помоля и господин Темелков да вземе отношение или част от другите учени, които са много по-експерти в самата технологии на проучване и добив на конвенционален газ за конкретните редакции, които се правят от страна на народните представители. Защото днес сме се събрали и първата ни стъпка в тази Комисия е да решим проблемите на страната с проучването и добиването на природен газ, конвенционален с не опасни технологии в момента е под въпрос във връзка с наложения от Народното събрание мораториум. Затова много държа да бъдем изключително прецизни в текстовете. Всяка една думичка е важна. Така че да знаем правим ли нещо де факто, облекчаваме ли режима за проучване на конвенционален газ или само се събираме да си правим политически изказвания или да си затвърждаваме своите мнения.
Благодаря.
Господин Кирков.
ЙОРДАН КИРКОВ: Благодаря господин председател. Аз бих казал, че поддържам това, което сме внесли като предложение за решение на Комисията. Тази редакция на т.1. Разбира се, всеки има право на свое виждане по въпроса. И тук се правят опити за навлизане в едни детайли, които вместо да доведат до по-голяма разбираемост на тази забрана, на решението за забрана, ние започваме да ги усложняваме.
Дали ще бъде едновременно нагнетяване на смес от течности, химически добавки, механични или органични пълнители от сондажите или ще бъде без “едновременно”, мисля че няма съществено значение. Едновременното по скоро идва да обърне внимание, че ако имаме случаи само на нагнетяване на течности, да не бъде възприето само като забрана. Защото има и такива моменти, когато се нагнетяват течности само с пълнители без химикали.
Що се отнася до глинести, вместо газогенериращи скални формации, дали да бъде глинести и да се допълни въглищта, аз мисля че имаше някакво предложение от БАН, където това е заменено с думата седиментни скали. Нека експертите да кажат, все пак хората, които имат повече практически опит с прилагането на тази методика.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: От Българската академия на науките ще помоля да вземете отношение конкретно по текста. Нашата основна цел е да нямаме затруднение в проучването и добиването на конвенционален газ. Всяко едно предложение, което се прави от колегите, да може да го мотивираме или съответно да убедите своя колега, че неговото предложение би възпрепятствало или не проучването и добива на конвенционален газ.
Благодаря.
РАДОСЛАВ НАКОВ – Биологически институт
Не искам да влизам в спорове. Разбирам, че трябва конкретно да се насочим по тематиката и да не излизаме извън нея. Може различни варианти на текста да се предложат. Могат да бъдат и десетки. Аз смятам, че ако това, което е предложило Министерството е съвсем конкретно, точно и може да го приемем и не са нужни допълнителни дебати. Вкарването на думата “седиментни скали”, включва всичките тези скали, за които вие казвате. И пясъчници и глинести и варовици, и въглища. Така че това е обобщаващо и с тази дума се изчерпва целия диапазон от скали. Смятам, че с това допълнение текста е приемлив.
Но искам да направя една реплика. Чувствам се задължен като геолог, когато става дума за шистовия газ дали е конвенционален или не е конвенционален. Както и златото дали е добито чрез цианиране или по диабитачен път дали е злато. Тоест злато е, едно и също е. Няма значение как е добито. По същия начин шистовия газ си е природен газ и е един и същ. Единствено технологията е различна.
РЕПЛИКА: Абсолютно невярно е.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Няма да влизаме в научни спорове. Всеки си има научни титли и е специалист. Тук смея да твърдя, че от всички колеги няма нито един доцент или професор, който да е в сегмента геология или проучване и добив на газ. Така че каквото и да ни убеждавате и да ни казвате и да изпадате в конкретна тематика и чак толкова детайлно, може би няма да сме достатъчно експертни, за да ви разберем точно.
Така че нека чисто политически да решим проблемите. Да решим проблемите на страната и да се концентрираме в конкретните текстове.
Господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз само да кажа, че не възразявам за това дефиницията да не е глинести, а седиментни. Продължавам да държа на това, че трябва да остане и въгленосни и че трябва да отпадне “едновременно”.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Заповядайте господин Иванов.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители. Бих искал да изразя мнение по основния въпрос и основната цел, която си постави Комисията а именно да освободи възможността легално, законосъобразно в България да се извършват действия по проучване и добив на нефт и газ, тъй като съществуваха ограничения от гласувания преди няколко месеца мораториум.
Нашето становище е, че този текст не създава тези условия. И ще помоля господин Начев, който е специалист по сондиране. Защото там всъщност съществува проблема с технологичното приложение на един или друг метод по програмите на сондиране, да изложи по-подробно защо това е така. И това всъщност би обезсмислило промяната на който и да е текст в тази посока, ако той няма съответно благоприятно въздействие върху целта, която се преследва.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: За конкретните редакции не мисля, че имате необходимото основание.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Не за конкретната редакция, а по отношение на текста.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Именно по текста и съответно за всяка една дума, доколко е важно самото проучване.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: По отношение на текста като такава разпоредба. Защото ако се извърши от Народното събрание повторна разпоредба, която отново забранява тези дейности, само че с друг вид текст, това за страната не би било никак добре.
МИНЧЕВ: Уважаеми господин председател, така направеното предложение за решение и в същото време направеното предложение от госпожа Христова, по никакъв начин не помага каквато и да е дейност, било то за конвенционален газ, нефт, вода и т.н.
И ще ви дам само три простички примера, които категорично подкрепят това, което казвам.
След спускането на една обсадна колона трябва да се направи един ликов тест или така нареченото, до какво ниво на налягане поглъща следващия хоризонт, който трябва да бъде сондиран. С така поднесения текст се забранява абсолютно каквото и да е прилагане върху пласта.
РЕПЛИКА: Такова нещо в текста няма.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Извинявайте че ви прекъсвам. Госпожо Христова, нека всеки да взима думата след като съм му я дал. Изключете си микрофона, ако обичате. Дискусията не е говорилня.
МИНЧЕВ: Разбира се, че в текста няма конкретно да не се извършва тест. Но така поднесения текст, той автоматически забранява едно такова действие. Имаме продуктивен хоризонт, който фирмата хикс е открила и тя иска да направи изпитание на него. Изпитание без интензификация на пласта. Ако аз съм представител на фирма, никога няма да тръгна да правя сондажи. Това ви го гарантирам, че няма фирма по света, която с една такава забрана да тръгне и да прави сондажи. Защото имате замърсен пласт и трябва да му бъде направена идентификация да речем с азот. Азотът изчиства промивната течност, която е навлезнала в някакъв диапазон на пласта. Прави се чрез нагнетяване на азот. Вие автоматично с този текст блокирате едно такова действие.
Извинявайте, но за 15 – 20 млн. мисля, че няма нито една фирма да дойде да прави сондаж, където да не е разрешена интензификацията на пласта.
Ако искате моето мнение. Оставете го този фракинг. Това е една малка част от целия комплекс. Вниманието трябва да бъде насочено в правилата на играта при самото прокарване на сондажи. Там е слабото място, особено у нас. Ние сме на светлинни години назад спрямо останалите държави. Няма държава по света, която да няма правила за прокарването на сондажите. Ние сме една от малкото такива.
Така че ако някой наистина е загрижен за опазване на околната среда и за всички тези неща. Никъде не виждам примерно сондиране н нефтена основа. Ако някой знае за какво става въпрос. Там са жестоки замърсяванията. Никъде няма едно такова нещо.
Ако аз трябва да сондирам, естествено ще избера с промивна течност на нефтена основа. Защото рисковете при самото сондиране са много по-малки. Никъде няма такава забрана. Има много други детайли.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Само да ви питам, по
точка първа, така както е внесено като промяна.
МИНЧЕВ: Пак ви казвам, ако съм представител на нефтена компания, аз не бих тръгнал да правя сондаж при наличието на този текст.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Предлагам да се ориентираме към конкретните текстове, конкретните редакции. Чухме редакцията на господин Курумбашев.
В предишните заседания ви давах достатъчно думата. В момента има становища от народни представители и конкретни редакции.
Господин Иванов заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря ви господин председател. Моето становище, аз съм го изложил в пленарна зала и на предишното заседание на Комисията. Тъй като в крайна сметка ние не сме тук на една обща политическа дискусия, наистина се ориентирам към това, което вие казахте за конкретни предложения.
Първо, моето предложение т.2 и т.3 от решението да отпаднат. И това е в пълно съответствие с предложенията, които правят Българска академия на науките и Минно-геоложкия университет. Мога веднага да се аргументирам, защото т.2 и т.3 изцяло съвпадат и са част от забраната, която е наложена с т.1. Ако някой ми каже какво допълнително внася т.2 или т.3 нека да го заяви, но съвсем ясно. Също считам, че т.7, което касае научните изследвания, при положение че накрая се записва, “не използват методи по т.1”, тогава им се разрешава. Аз мисля, че им се разрешава във всички случаи и не е необходимо това нещо да се запише. Ясно е, че забраната в т.1 означава, че научните изследвания могат да бъдат извършвани единствено в съответствие с текста. Тоест при спазване забраната по т.1. Но моето основно предложение и то е на базата на направените изказвания. Сега слушах господин Начев, който изобщо не го познавам. Сега го виждам за първи път, моето предложение е: Съществуващата т.1 да бъде разделена на две точки. Аз предложих т.2 и т.3 да отпадне. Искам да чуете предложението ми.
Точка 1 да бъде: “Възлага на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и на Министерство на околната среда и водите да изготви нормативна уредба за прокарване на сондажи за нефт, газ и вода, съгласно добрите практики на водещите компании, с цел опазване на околната среда и гаранция за безопасност, както и стриктния контрол върху тези дейности.” Защото това, което беше казано, че това липсва.
Тогава т.2. След влизане в сила на нормативната уредба отменя забраната по прилагане на технологията на хидравлично разкъсване, с цел осигуряване на нормални условия за проучване и добив на нефт и газ. Защото ние видяхме, че проблемите са и при конвенционалния газ и при проучванията на нефт. Това заедно дава един наистина европейски и цивилизационен поглед на нашето решение и дейността, която извършваме. Защото този текст № 9, че настоящата забрана е безсрочна. Важи за цялата територия на Република България, включително и за екваторията ни в Черно море, ние ще влезем в книгата на Гинес, като единствената страна, която наистина желае да тъне в мизерия, неконкурентоспособна икономика и да не познава своите собствени богатства, които Господ е дал в недрата на територията, на която е създадена България като държава.
Само ще кажа, че дори Франция, единствената страна в която има такава забрана, в самото заглавие пише, че това е временен мораториум. А ние налагаме безсрочен. Наистина няма такъв случай. Аз повече няма да се изказвам и няма да влизам в дискусия. Но това мое предложение, моля господин председател да го подложите на гласуване.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Ще го подложа на гласуване господин Иванов, но все пак като реплика, това което вие казвате, да възложим на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, както и на МОСВ, да направи добрите практики, нормативната уредба да я актуализира и да я внесе за разглеждане в Народното събрание, мисля че е основна функция на нашата Комисия. Тъй като ние в следващи заседания, на база програмата, която имаме, ние ще проучим тези добри практики и съвместно с Министерство на икономиката, включително и Министерство на околната среда и водите съвместно, ще излезем със законодателни решения предложения пред Народното събрание, като доклад и становище на Комисията, надявам се в пълен консенсус. Така че да намери отражение в нашето законодателство.
Молбата ми е това да стане на една следваща стъпка, а не още с първите заседания ние да си преотхвърляме нашата роля и задача като Комисия на Министерството. Аз считам, че заедно с експертизата на учените и корективното отношение на гражданската инициатива да намерим такива добри практики. Все пак ние ще цитираме европейски, световни и законодателни решения, европейски и световни технологични решения, които да влезнат в нашето законодателство.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, аз бих казал, подкрепям това, което вие казвате, че такава трябва да бъде целта на Комисията. Но като гледам цялата атмосфера и една непрекъсната дискусия, в която не виждам позитивизма как България да стигне до ситуация, в която наистина да може да разпознае и проучи своите подземни богатства от нефт, газ и вода, включително. Ако ние така продължаваме няма да постигнем тази цел. Моето предложение, аз знам, че ще се отхвърли, но нека се знае, че това трябва да бъде включително и цел на нашата Комисия.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Подкрепям вашата идея като цел. Тя е наша обща цел. Мисля че ще стигнем до конкретни законодателни инициативи в края на нашата работа. Считам, че е необходимо в момента да се концентрираме към текста за т.1, така както аз поддържам предложението на Министерство на икономиката представено. Естествено не възразявам и пак предлагам на господин Курумбашев, да естествено ще остане пълната забрана за проучване и добив на шистов газ с необходимата редакция по т.2 и т.4 на този етап. Но т.1 като цяло да бъде приета така, както е предложена от Министерство на икономиката в този си текст. И от там насетне вече ще коментираме.
Други народни представители. Заповядайте госпожо Гаджева.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА: Благодаря в господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз чух изключително много противоречиви мнения. Всеки един от изказващите се даде различно становище. Не успях да се убедя, че се обединяват всички хора, които стоят на тази маса върху едно становище. Това което аз разбирам по т.1, която ние променяме е, че т.1 се отнася изключително и само за технологията за добив на шистов газ, не на някакъв друг, а на шистов газ. Ние не може да забраним шистовия газ само като шистов газ. Нне може да бъде забранен. Забраняваме опасна технология. И затова се обръщаме и към тази точка. И в същност затова са и промените в тази точка. Затова че тя обвързва конвенционалния и шистовия газ. Добиването на коненционален и шистов газ е друг въпрос.
И как го обвързва. Това което аз разбирам за обвързването е в този детайл, че се прави фракинг и при добиването на конвенционален газ. Така ли е? Нали така. Прави се един мини фрак. Нека напишем тази първа точка по такъв начин, че наистина да дефинираме този мини фрак какво означава. Дали е вреден или не е. Колко е опасен, колко не е опасен. И да го отделим напълно от другия фракинг, който всъщност не желаем да се случва на територията на България и чрез който се добива шистов газ.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Има правила за работа на тази комисия. В момента се изказват народни представители. Имаме две заседания на които на дълго и на широко чухме абсолютно всички ваши становища. В момента имаме детайлни предложения и коментираме тях. В момента вие присъствате на дискусия между народни представители.
РЕПЛИКА: Смесваме фракинга с изпитание на сондажи. Те смесват нещата, понятията смесват и ви объркват. Разбирате ли господин председател.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Не сме на научен спор.
МАРИЯНА ХРИСТОВА: Както вие сам казахте, господин Червенкондев миналия път, целта на тази Комисия е да има дискусия и обсъждане. И дали сега или след шест месеца да се вземе правилно решение. Моля, давайте думата на всички присъстващи експерти, за да има дискусия и за да може Комисията наистина да работи. Извинявам се. Иначе е проваляне на работата на Комисията.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Правя официално предупреждение към всички участници в Комисията. Когато правим дискусия и кръгла маса на тема шистов газ, на тема природен газ и каквото и да било може да си позволите да се държите по този начин. В момента има официално заседание, парламентарна Комисия на Народното събрание. Много ви моля да се спазват правилата. Това не е диспут, не е някакъв дебат. Давал съм ви достатъчно думата. Ще ви я давам. Но недейте по този начин да я взимате. Правя официално предупреждение.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА: В това изменение, което е на Министерския съвет и което ние днес обсъждаме, кое е това, което мен ме притеснява най-много. Там не присъстват думите проучване и добив. Думата проучване не присъства. Присъства думата извличане като глагол. Няма проучване и добив.
Аз смятам, че е добре да се изказват повече хора, добре е да има повече мнения. И също така не е нужно да се бърза нито при гласуването, нито при вземането на категорично решение сега и на момента, особено по тази тема. Аз в никакъв случай не съм убедена, че това е текста, който ще реши проблема, затова и с огромно съжаление, защото това означава, че ще се проточат нещата, аз няма да подкрепя предложението на Министерския съвет.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: В момента ние стигнахме до този дебат, както казахме, кое е вредното. Според колегата Курумбашев, той държи единствено и само да бъде пълната забрана за шистов газ в технология, която наистина е опасна. Когато е шистов газ и фракинга е по-сериозен, и по-дълбоко и с хоризонтални сондажи. Но ние в момента не коментираме шистов газ. Нашата цел е единствено и само да оптимизираме възможността на България да проучи своите залежи и да ги добие. Говорим за конвенционален газ по безвредна технология. Както разбрахме явно няма сондаж в света, който да няма някаква хидравлична симулация.
Заповядайте доц. Льомов.
Доц. ЩЕРЬО ЛЬОМОВ: Уважаеми господин председател, колеги, аз искам да взема отношение по някои от коментарите, които бяха направени от господин Курумбашев и колежката. Защото става въпрос за определяне на понятия, които биха разкрили същността на забрана, позволяване и т.н. Ще използвам жаргона шистов газ, за да се опитам да кажа на колегите, които не знаят, че това е газ, който съдържа нефтогенериращи глинести скали. Това са глинести скали. Така че ако забраната касае точно този тип газ, тази дума е необходима.
Второто нещо с което, колегите които участват в дискусията, мисля че трябва да бъдат на ясно е, че ако говорим за конвенционални и не конвенционални колектори те са дефинирани с едно понятие проницаемост. Това е пропускливостта на скалите. Ако трябва и то да бъде вкарано в тази дефиниция.
Аз мисля, че начина по който е дефинирано от Министерството, то достатъчно точно и ясно формулира тези неща. Това което касае смесването на технология и на добив и проучване, аз мисля, че господа народните представители трябва да решат за себе си да определят. Защото добива включва няколко дейности, които го предхождат. Това е търсенето. А именно всички тези дейности, които са необходими, за да се установи въглеводородна акумулация или не. И вторият елемент е самото проучване, търсене и проучване. Какви са обемите и т.н. Дали тези акумулации имат промишлено или не промишлено значение. И добива идва едва след този етап на търсене и проучване, който е свързан с определени процеси.
Тук аз искам да споделя с дискутираща група от специалисти, народни представители, че ако говорим за нефт и газ, там има понятия, които включват режим на работа на продуктивния пласт. Тоест, начина по който тези въглеводороди се изземват.
Това което е специално за неконвенционалните източници на въглеводороди нефт и газ е, че при тях енергията на пласта, не е за сметка на водоносна система, на разширяващ се газ и т.н. При конвенциалните находища имаме процеси на филтрация Тоест, нещо тече и преминава. Докато при неконвенционалните и така наречения шистов газ, там имаме други процеси. Това са физико-химични процеси, които са свързани с десорбцията. Ако сте пили кола сигурно сте забелязали, че по чашата полепват малки газови мехури. Ако я ударите чашата, не с хидравличен удар и чук, то тогава тези балони се отделят. Тоест, когато ние добиваме газ от такива глинести скали, които са с много ниска порестост и проницаемост, ние трябва да създадем първо транспортна система. Да обяснявам ли още.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Вие подкрепяте редакцията на Министерството.
Доц. ЩЕРЬО ЛЬОМОВ: Това което искам да споделя с колегата Курумбашев е, че редакцията трябва да бъде направена в т.2. Там освен добива може би трябва да влезнат и тези неща, които предхождат добива. Затова защото, както каза колегата Начев, никой няма да хвърли пари за това да знае дали има или няма. а той ще иска да добива и ще търси начин затова. И тук аз си мисля, че е ролята на колегите от Народното събрание да решат какво и как да го дефинират. Но начина по който тази дефиниция е дадена от колегите от Министерството, мисля че отговаря и покрива тези неща без страхове, че това може да бъде нарушено.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Заповядайте, съвсем кратко и минаваме на гласуване.
Инж. ОГНЯН КОВАНДЖИЙСКИ: Участвал съм в проучването и експлоатацията на Горен и Долен Дъбник и други проучвания на много сеизмични зони, технологии, както говориха за миробиологични инсталации, химични и т.н
Много сериозно сте работили, но тук се смесват две понятия – причина и следствие. Аз казвам, че тази технология фракинга и т.н., високите налягания са причина с всички други технологични проблеми. Когато добиваме нефт и газ всички структури се запазват. Не се изменят структурите. Когато добиваме този шистов газ структурите се нарушават. И тук искам да ви кажа, че задължително трябва да се включи образуване на празни пространства и създаване на условия на скален натиск и малки или големи земетресения.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Това свързано ли е с конвенционалния газ при проучването и добива.
Инж. ОГНЯН КОВАНДЖИЙСКИ: Не включва конвенционалния газ.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Тогава защо го коментираме.
Инж. ОГНЯН КОВАНДЖИЙСКИ: Трябва да го включим.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Защо го коментираме в този случай.
РЕПЛИКА: Защото искаме текст, който да не пречи на конвенционалния добив.
Инж. ОГНЯН КОВАНДЖИЙСКИ: Вероятно не разбирате точно въпроса.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Уважаеми колеги, считам, че в две заседания изцяло имаше дебат по начини, технологии, виждания, рискове за шистов газ. Това което обобщавам като становище мое лично и ще го подложа и на гласуване, че мораториума за проучване и добив на шистов газ остава на този етап безсрочен за страната. И подлагам на гласуване конкретните текстове. Аз бих подходил по следния начин, ако не възразяват колегите народни представители. Бих гласувал предложенията на господин Курумбашев за т.4 и т.2 по неговите предложения, които подкрепям.
Като т.2 от наложения мораториум в нейния край да отпадне подточка 1. Правилно ли разбрах господин Курумбашев? Забранява добива на шистов газ на територията на Република България.
За т.4. Всички проучвателни или добивни дейности предвиждащи описаната в т.1 или подобна технология се преустановяват незабавно.
Бихте ли я прочели т.4 как я предлагате.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Всички добивни дейности предвиждащи описаната в т.1 или подобна технология. И тук добавката. “Или дейности за проучване и добив на шистов газ” и т.н.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Подлагам на гласуване предложенията на господин Курумбашев за т.2 и т.4 по наложения мораториум, да се добави шистов газ.
На този етап няма друга технология за шистов газ.
Господин Недялко Славов.
НЕДЯЛКО СЛАВОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, гости, аз категорично приветствам демократичния подход, който прилагате в продължение вече на трето заседание. Предлагам колегите народни представители да се концентрираме конкретно върху редакцията на текстовете. Имаме достатъчно много предложения. От изказванията на колегите Курумбашев и Гаджева разбирам, че може да сглобим едии текст, който е приемлив и дано да бъде консенсусен. Аз предлагам да започнем точка по точка по мароториума, който е приет с решение на Народното събрание. На база предложенията да подработим един текст, който да е приемлив. Струва ми се, че има такава нагласа и възможност за това.
Процедурно предложение точка по точка да започнем.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Славов.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 6 “за”.
Приема се.
Подлагам на гласуване т.1.
МАРИЯНА ХРИСТОВА: Достатъчно ясно обяснихме, че т.1 не е забрана. Фракинг има само тогава, когато е разбита скалата.
РЕПЛИКА: Процедурата по гласуване по най-неуважителни начин бива прекъсвана. Вие не можете да съобразите, че не сме на женския пазар. Ние сме в процедура по гласуване. Предложете да се отмени гласуването на някой от колегите и дебатирайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, съгласно Правилника на Народното събрание, когато е започнала процедура по гласуване нито народни представители, нито гости на заседанието нямат право да вземат отношение.
РЕПЛИКА: Така не се прави демокрация. Не се слуша така волята на гражданите. Вие сте избрани, за да чуете мнението на гражданите.
/ Част от гостите на заседанието си тръгват недоволни./
МАРИЯНА ХРИСТОВА: Текстът ви позволява разбиване на повърхността в която се работи. Освен всичко друго, технологията фракинг се прилага и прибавяне на нефт от пясъци. Тя се прилага и с гел. Тя се прилага и с въглероден диоксид.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря госпожо Христова. Наистина вашите познания по геология и технология са много добри. Но съответно всички тези учени, които са на отсрещната страна.
МАРИЯНА ХРИСТОВА: Кой ще каже, че фракиг е нещо друго от разбиване на повърхността върху която е целевия хоризонт. Имате ли случаи в конвенционалния добив, в който вие преобразувате нови пукнатини с тази вода под налягане. Разширявате стари или кое да ви ограничим, извинете. Този текст, който вие искате, ние си правим фракинг във всякакви условия, които искаме.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Убеден съм, че не сте виждали фракинг.
Гл.ас. НИКОЛАЙ ЧЕРВЕНАКОВ – Катедра “Сондиране и добив на нефт и газ” в Минно-геоложкия институт
Може ли най-накрая да взема думата, един телекомуникационен инженер.
МАРИЯНА ХРИСТОВА7 Не може да я вземете, защото един телекомуникационен инженер представлява улицата. Вие не убедихте улицата в сигурността на цялата тази система.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Моля, всички да си изключат микрофоните. В момента има процедура по гласуване.
РЕПЛИКА: Не бяха изслушани всички участници в дискусията
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Не може да се изслушат всички участници. Заповядайте.
Гл.ас. НИКОЛАЙ ЧЕРВЕНАКОВ: Катедра “Сондиране и добив на нефт и газ” в Минно-геоложкия университет
Преподавател съм в Минно-геоложкия институт от 1986 до 2010 г., а преди това имам още 120 години трудов стаж в сондирането.
Първо, груба грешка е да се смесва хидравличния разрив на пласта при добива и проучването на газ от шисти и при добива и проучването на обикновения газ по традиционните методи. В световната научна литература тези неща категорично са разделени. В обикновените сондажи се води така наречения хидравличен разрив на пласта с ниски обеми. Докато при шистите обемите при разрива на пласта са от порядъка на 10 – 15 млн. литра, то при обикновените случаи могат да започнат от 5000 литра, това съм го проверил с колеги от ГПП – Плевен, които са правили такъв разрив и според световната литература стига максимум до 250 000 литра. Имам научни източници. Мога да ги дам.
Имаме едно намаляване на обема на нагнетяваната течност минимум 100 – 200 пъти. Протестите за шистовия газ бяха причинени от това, че там е така наречения фракчанинг. Тоест поради много трудните условия, които представляват шистите, глинести скали, плътни ние трябва да нагнетяваме много по-големи обеми течност. Ние трябва да правим много повече на брой пукнатини и да прилагаме много по-високи налягания. Поради тази причина всичките протести бяха срещу газошисти. Аз не знам нито един протест, който да е бил срещу обикновения добив на газ от съществуващите.
Затова предлагам категорично в решенията и в обсъжданията, господа народните представители да разграничат тези две понятия. Ще им дадем необходимите сведения, литература и всичко останало. Имам много още да кажа, но мисля, че това е основното. Допълнително ще представя на господа народните представители информация до какви икономически последствия ще доведе една пълна забрана на хидравличния разрив. Включително в Черно море, където очакваме газ от порядъка на 200 млр. лева.
Искам да ви кажа, че ако забраним изцяло хидравличния разрив, то добива от едно месторождение се намалява от порядъка на 25 – 30 до 40 процента. Което означава, че от тези 200 млр. лева 50 млр. лева ще останат долу на морското дъно. Мога да ви дам още много цифри и факти. Но мисля, че това е достатъчно.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: От Гражданската инициатива реципрочно отношение.
ЕКАТЕРИНА ДИМОВА – Инициативен комитет за чиста България
Аз в случая искам да подкрепя господина. Наистина ние искаме това от самото начало. Разграничение на двата вида фракинг. Точни и ясни понятия за конвенционални, неконвенционални въглеводороди, за източници, за технологии, които се използват. И наистина за двата вида фракинг, защото без това няма как да напишем наистина работеща забрана. Така че го подкрепям за това.
Комисията наистина трябва да работи, какато казахте и вие, ако е нужно два месеца, ако е нужно шест, но да напише работеща забрана. Да се приемат всички понятия, които са необходими, за да се формулира забраната.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: В Закона за опазване на околната среда са приети конкретни определения.
Давам думата на колегата Лазаров.
ЕКАТЕРИНА ДИМОВА: Както каза и господина, ние сме на различни позиции, но в случая се срещаме. Има понятия, които трябва да се формулират, за да може да работи Комисията и те трябва да се приемат. Така че подкрепям господина напълно.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин председател, аз мисля че всички ние тук изразяваме едно становище. Тоест имаме една цел. Но нека да не влагаме чак толкова емоции, защото не бива да остава съмнение, че под емоциите се крие и нещо друго. В България да не се добива, в отговор на това, което каза господин главния асистент, да не се добива изобщо газ. Не говоря за шистов. Говоря за конвенционален газ и съответно нефт. Защото остава този пясък между зъбите ни. И аз започва да се замислям, дали няма и една друга цел от чак толкова многото емоции, които тук има. Не искам да задълбавам повече темата, под какво налягане тече конвенционалния газ, когато е добит или в колите и т.н. Всички имаме една цел. Нека да бъдем рационални. Да няма взаимни обвинения, защото остава този лош привкус.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Уважаеми колеги, в момента мисля, че всички се обединяваме към едно общо решение и към една обща идея, наистина да разрешим проучването и добива на конвенционален газ. Съгласете се, че означава да не слушаме мнението на учените, както и вие казахте, а в момента да взимаме като решение от последна инстанция написани текстове, които нямат конкретната научна обосновка. Така че предложените от Министерство на икономиката текстове са следствие на доста научен труд, експертиза. Подкрепени са от Българската академия на науките, Минно-геоложкия институт, учени. Така че нека все пак да бъдем достатъчно обективни.
Затова подлагам на гласуване предложената точка първа.
Първо предлагам направените редакционни промени от колегата Курумбашев. Бихте ли ги предложили още веднъж.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: По т.1 беше да отпадне думата “едновременно”. Преди нагнетяване. Тук с колегите от Минно-геоложкия, аз също съм инженер по образование и затова казвам колеги, макар че аз съм инженер в друга област. Аз съм инженер по изчислителна техника. Да бъде вместо “глинести”, “седиментни” нефто и газогенериарщи и въгленосни и скални формации. Това са добавките, които са към т.1.
Аз преди малко ви прочетох текстовете на моите предложения по т.2 и т.4 и не ги подложихте на гласуване. По точка 1 пак не отиват на гласуване.
Аз ви предлагам една процедура, за да ви облекча като водещ. Като е процедура по гласуване, само по процедура да взимат думата народните представители. Да гласувате първо моето предложеине. Предложението на господин Иван Иванов също, които бяха предложени. След което да гласувате предложението на Министерството и с това да приключи процедурата на гласуване.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Подлагам на гласуване предложенията от колегата Курумбашев, като моето лично мнение е, че промяната на който и да било в думата едновременно или съответно по друг начин определението няма да бъде достатъчно коректно и може да нарушим конкретния баланс.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували двама “за”.
Против? Един против. Въздържали се? Пет въздържали се.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложената в т.1 редакция от Министерство на икономиката. Господин Иванов също имаше направено предложение.
Да гласуваме предложението на колегата Иван Иванов.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласувал един “за”.
Против? Двама. Въздържали се? Пет въздържали се.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията по т.1, така както е по решение.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували пет “за”.
Против? Двама. Въздържали се? Един въздържал се.
Предложението се приема.
Прочитам т.1 с направените редакции.
Аз предлагам като т.2 в решението да предложа на Народното събрание удължаване на срока на действие на Комисията с още три месеца. Тъй като вследствие натоварените законопроекти, които имахме през изминалия месец, доста неработни дни, ние бяхме изключително възпрепятствани да направим по-сериозни постъпки в проучването на добрите практики за проучване и добив на природни богатства и предлагане на законодателните инициативи. Така че правя формално предложение за предложение пред Народното събрание, да удължим срока на Комисията с още три месеца.
Господин Курумбашев заповядайте.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: По процедурата . Предлагам ви преди да гласуваме това предложение да завършите гласуванията по моите предложения. Нека да гласуваме по т.2 това, което предложих. Това което предложих по т.4. Нека да гласуваме предложенията за т.2 и т.3 на господин Иванов. Изчерпете предложенията, които сте получил от народни представители. Нека да бъдат приети или отхвърлени и след това ще гласуваме и вашето предложение. Ние гласувахме т.1. Това че не приемате предложението ми по т.1 не означава, че не приемате предложението ми по т.2 или по т.4.
ПРЕДС. ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Уважаеми господин Курумбашев ще ги подложа на гласуване за т.2.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласувал двама “за”.
Против? Един. Въздържали се? Шест въздържали се.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Курумбашев за т.4.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласувал двама “за”.
Против? Един. Въздържали се? Шест въздържали се.
Предложението не се приема.
Предлагам като процедурно т.2. Удължаване срока на Комисията с три месеца.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласувал седем “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Предложението се приема.
С настоящето гласуване изчерпихме дневния ред.
Благодаря на всички присъстващи. Надявам се, че правилно ще бъдем разбрани какво гласуваме и какво целим с тази комисия.
Благодаря ви.
Закривам днешното заседание.
/Закрито в 17 часа и 30 минути/