П Р О Т О К О Л № 3

На 20.07.2005 г. от 14.10 ч. се проведе редовно заседание на Временната комисия по европейски въпроси. Заседанието бе открито и ръководено от председателя й г-н Атанас Папаризов.

---

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Уважаеми дами и господа, нека започнем нашата работа по законопроектите, които останаха в дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗАЩИТА ОТ ШУМА В ОКОЛНАТА СРЕДА.
Той е внесен от Георги Божинов и група народни представители. Той ще бъде представен от г-н Джевдет Чакъров.
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗАЩИТА ОТ ШУМА В ОКОЛНАТА СРЕДА, внесен от Борислав Великов и Долорес Арсенова. Той ще бъде представен от г-н Борислав Великов.
Предлагам да започнем работа.
(Представя гостите, поканените от Министерството на околната среда и водите, Министерство на здравеопазването, Министерския съвет.)
Бих искал да ви предложа да постъпим по следния ред: първо да дадем думата на двамата вносители, а после да чуем представителите на ведомствата, тъй като това до голяма степен са законопроекти, готвени с участието на компетентните ведомства.


БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ:
Господин председател, може би вие сте възприели да не си гласувате дневния ред или аз може би не съм чул, че сте го гласували, но понеже първоначалният дневен ред беше свързан и със ЗИД на Закона за опазване на околната среда и там аз не виждам някакви съществени пречки и двата законопроекта да бъдат приети днес, тъй като те са обект на гледане в нашата комисия с доктор Чакъров и Евдокия Манева и присъстващите колеги, където аз имам конкретно предложение, което би могло да облекчи нашата работа, а в крайна сметка и временните комисии, които създадохме, включително и Временната комисия по европейските въпроси, защото в крайна сметка това е целта – придвижване на “европейските” закони и захранване на пленарната зала със закони. От другата седмица ще започнат работа, надяваме се, и постоянните комисии.
Лично аз бих предложил, ако не възразяват членовете на временната комисия, да си остане дневният ред и ЗИД на Закона за опазване на околната среда също да си останат. Те са внесени от н.п. Джевдет Чакъров и Долорес Арсенова.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Благодаря, господин Великов. Ние гласувахме дневния ред вчера, защото вчера имахме заседание. И причината да отложим този законопроект е единствено в това, че за разлика от тези двата, които разглеждаме, и те съвпадат по същество, и съвпадат със законопроекта, внесен от МС, т.е. те общо взето отговарят на принципа да включваме законопроекти, внесени от МС, другият законопроект, който отложихме и не включихме в дневния ред, е в два варианта. Нещо подобно се получи и по Закона за рибарството и аквакултурите. Едните колеги – г-н Джевдет Чакъров е приел принципа, който има за работната група, и е внесъл законопроекта така, както е внесен от МС. А Вие заедно с госпожа Арсенова сте внесли един законопроект в по-напреднал стадий. В такъв случай като Вашия, който очевидно е обоснован, тъй като няма смисъл да връщаме колелото на историята, ние се опитваме хем да спазваме мандата на своята комисия, основана на консенсуса на политическите сили, хем да правим в такъв случай, когато влиза не първоначалният законопроект, а законопроект на по-късен етап, да правим съпричастни и представителите на всички парламентарни групи. Такъв беше случаят със Закона за рибарството и аквакултурите. Дори ние отхвърлихме законопроекта, който внесохте включително Вие в първоначалния вид, и утвърдихме законопроекта, който е излязъл от първо четене на предишния парламент, но с подписите на всички парламентарни групи. За да не нарушим тази практика, сме помолили госпожа Евдокия Манева, която се задължи да ни съдейства, да подготви един законопроект, който може би по същество изцяло съвпада с Вашия, но който ще бъде приподписан от другите парламентарни групи. И това е единствената причина процесът да се забави.
Ако този законопроект стане обект на консенсус, дори днес до края на деня, можем да го включим в заседание дори и утре.
От тази гледна точка днес гледаме формално само единия законопроект, защото ако включим другия, ще нарушим правилника, ще се гледат едновременно всички постъпили законопроекти. Имайте предвид тази ситуация.

БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ:
Аз го имам предвид, но понеже имам парламентарен опит, както и Вие, както и повечето колеги около масата, размених преди малко няколко думи и с доктор Чакъров. Той по принцип не възразява.
Нищо не пречи, разбира се, ако има съгласие между всички членове на Временната комисия по европейски въпроси, и двата законопроекта, независимо че единият е малко допълнен, във връзка с предприятията с по-висок риск, емисии и т.н., да се приемат и двата законопроекта. Те ще се обединят, като Временната комисия по европейски въпроси (ВКЕВ) възприеме тезата, че обединението може да стане на базата на онзи законопроект, който е малко дообогатен. По този начин ние съществено ще съкратим процедурата, ако има съгласие във ВКЕВ. Това е моето предложение, ако се стигне дотам.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Разбирам, господин Великов. Този въпрос ще го обсъдим, след като минем първия законопроект, без сега да го включваме формално в дневния ред. Още веднъж моля да не настоявате формално да го включим, защото включим ли го така, тогава нашите възможности да действаме се ограничават.
Няма никакъв проблем да обсъдим законопроекта, като минем едната тема. Ще намерим най-добрия начин, за да ускорим работата, уверявам Ви.
Уважаеми колеги, можем ли да преминем към първата точка по дневния ред?
Ако обичате, доктор Великов, да ги представите.

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ:
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо искам да се извиня от името на г-н Божинов, който по уважителни причини не може да участва в работата на заседанието и ни помоли да представим законопроекта. Всъщност това е един от законопроектите, който беше внесен по време на предишния мандат и един от законопроектите, който не търпи повече отлагане, а трябва да бъде разгледан и приет в пленарната зала с оглед хармонизацията на нашето законодателство с европейското и транспонирането на Директива 2012 на Общността, 2049 на Общността от 2002 г. за оценка и управление на шума в околната среда.
Бих искал да бъда коректен, като кажа, че ние внасяме законопроекта, внесен от МС. Той е съгласуван, разгледан е до голяма степен, принципите, съдържанието, философията и духът на законопроекта бяха одобрени и от членовете на предишната Комисия по околната среда и водите в 39-то НС. Съжаляваме, че не остана физическо време, за да бъде разгледан и да бъде приет окончателно този законопроект и в пленарната зала.
Аз и колегите-вносители осъзнаваме, че с разглеждането и приемането на законопроекта не само ще се транспонират европейските директиви и ще се хармонизира нашето законодателство, а ще настъпи едно сериозно правно регулиране на материята с шума, като се въведат съответните норми, като се направи съответната шумова карта за страната, като се упълномощят и държавните органи, и общинските органи, физическите и юридическите лица, с техните провомощия и задължения. Считаме, че всичко това ще бъде субординирано на това да се постигнат по-добри условия и качество на живот с оглед на вредното въздействие на шума в случаите, когато той е над допустимите норми. В тези случаи ще бъдат в сила разпоредбите на закона, който се представя и от наше име. Аз приветствам колегите за тяхната инициативност и добронамереност всичко това да се случва и с другите вносители на законопроекта, така че този законопроект да бъде разгледан своевременно, още повече във връзка с доклада, който предстои да изготвим заради мониторинговия процес. Надявам се, че законопроектът ще бъде подкрепен. Ако има въпроси, готови сме да отговаряме по същество и в детайли. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Благодаря, господин Чакъров.
Заповядайте, господин Великов.

БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ:
Аз трябва да кажа, че се опитах да изиграя една посредническа роля така, че да има един-единствен законопроект на вниманието на ВКЕВ, но за съжаление не можахме времево да се координираме. Двата текста са идентични.
Това, което бих добавил към краткото изложение на доктор Чакъров е, че в предупредителното писмо от Оли Рен, т.нар. “жълт картон според спортната терминология, и тази област – околната среда, включително и законопроектът, свързан с управлението и контрола на шума беше засегнат като важна точка. Очевидно това е законопроект, който към момента не изглежда много спорен, има малко за доизчистване между първо и второ четене, включително чл. 33 и 34, може би и някои други неща, които могат да се поправят, така че се очертава една благоприятна възможност този законопроект, който бъде приет от ВКЕВ и влезе в пленарната зала, да захраним Комисията по околната среда и водите с този законопроект, вече за второ четене. по този начин в мониторинговия доклад, който очертава да започне да се пише след 15 септември, ние да имаме един твърдо отметнат законопроект, който да е законодателен продукт на 40-то НС в областта на околната среда. Очертава се една благоприятна възможност това да бъде първият продукт на новата комисия, която щ есе сформира. В този смисъл съм удовлетворен, че е ВКЕВ начело с г-н Папаризов се е спряла на една възможност той да бъде тук и да бъде приет, за което апелирам към колегите-членове на ВКЕВ.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Благодаря, господин Великов.
Уважаеми колеги, виждате, че има раздаден и проект за становище, но преди това бих искал и вносителите да вземат отношение по законопроектите, особено по темата, засегната от г-н Великов, за чл. 34, където се носи солидарна отговорност.
Бих искал да попитам вносителите, че когато се разглежда законопроекта и таблицата за съответствие, прави впечатление, че чл. 7 от законопроекта, където и самите вносители казват, че има непълно съответствие…

БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ:
Не сегашните вносители, а предишните вносители – министерствата, които са работили по материала.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Да. Там се казва, че се предвижда изготвянето на наредба на министъра на околната среда за изисквания за стратегически карти за шума в околната среда и плановете за действие. Това са най-важните два документа. Ако погледнем Анекс 4 на самата директива, там има доста ясно указание за какво трябва да се използват тези стратегически карти на шума. Очевидно те също имат значение не само за изготвянето на доклади до ЕС, това ще бъде отразено по-нататък, но също така и за своевременно информиране на обществеността. Три от целите не само да се готви план за действие, но тези стратегически карти трябва да са основа обществеността да е информирана за нивата на шума, за очакваните нива на шума в перспектива и в един много ранен етап обществеността да е запозната с проблемите на околната среда.
Ние, когато готвихме предложението за становище, предлагаме на специалистите в тази област да помислят дали в по-голяма степен приложение 4 към директивата и някои от съществените му изисквания, не трябва да се включат, включително и т. 8, за която споменах, че трябва да има отделни карти за агломерациите, които са свързани с това да има много по-голяма яснота какви карти на шума се правят, по какви проблеми се правят, за шума – отделно от автомобилен трафик, железопътен трафик, въздухоплавателни средства, индустриален шум. Т.е. тези две важни, съществени изисквания, които се намират в Анекс 4, в т. 4 и 8, биха могли да залегнат в самия закон, за да е ясно какви карти на шума се правят. Това е нашето виждане. Бихме попитали и вносителите, които очевидно мислят да включат това в наредба. Но това е достатъчно важен въпрос, който според нас и експертите на комисията, имащ място да влезе и в самия законопроект. Така сме отбелязали в нашето становище.
Представителите на министерствата на здравеопазването и на околната среда и водите, бихте ли взели отношение?

НОНА КАРАДЖОВА (Директор на Дирекция “Европейска интеграция и международно сътрудничество” в Министерство на околната среда и водите - МОСВ):
Първо, по отношение на текста в Административно-наказателните разпоредби. Разбира се, изцяло има резон предложението, така че изцяло приемаме и с Министерство на здравеопазването обсъдихме този член да отпадне. Той ще бъде неприложим. Това са въпроси извън евроинтеграционните, а и текстът ще е много по-прецизен от гледна точка на нашите изисквания.
По отношение другото предложение на комисията да бъдат включени т. 6 от Анекс 4, т. 8 от същия анекс в закона, няма никаква техническа пречка това да бъде направено. Много лесно могат да бъдат въведени такива текстове, но ще ви кажа нашите съображения защо те не са изцяло въведени чрез закона, а са прехвърлени към подзаконова нормативна уредба. Точка 6 от анекса, който самият казва: “Минимални изисквания за стратегическите карти за шум”, т. 6 от тези минимални изисквания регламентира задължението точно каква информация да се представя на обществеността. Дадени са примери, графична презентация, карти, равни квадрати, това са възможни примери. Този текст сме го пренесли в малко по-общ вид в чл. 10 на законопроекта, ал. 2, със следния текст: “Резюме с най-важната информация от стратегическите карти за шум по ал. 4 и плановете за действие по ал. 6 се публикуват в ежегодните доклади за състоянието на околната среда по чл. 11, т. 8 от ОВОЗ.”
Бихме могли, ако считате, че тези текстове са като минимално изискване за съдържанието на тези доклади, да ги внесем, няма проблем. Това може да мине и в подзаконовата нормативна уредба, в Наредбата за изискванията за стратегическите карти за шум.
По т. 8 от същото приложение регламентира, че за агломерациите (в рамките на стратегическите карти за агломерация) се изготвят отделни стратегически карти за шума от различните видове източници.
В чл. 4 първо е предвидено задължението за разработването на отделни такива стратегически карти, отделно за агломерация, отделно за шум от автомобилен, от железопътен трафик и т.н. Освен това в самата Наредба за стратегическите карти за шум ще се детайлизират всички правила за изискванията и там също би могло да бъде въведено още веднъж това изискване. Няма пречка това да бъде направено и в законопроекта, технически не представлява никакъв проблем. Ако се обедините около това условие, ние сме готови да предложим текстове.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Нашата идея е това да го предложим после на специализираната комисия от гледна точка на това: да конкретизираме видовете карти, за да бъде сигурна обществеността, че ще е информирана. Засилваме конкретността на законопроекта и даваме елементите за информиране на обществеността – нещо, което по мнение на нашите експерти е много важно за този законодателен процес. Разбира се, ако сте съгласни, колеги, да приемем тази препоръка, формата и мястото, което Вие много удачно отбелязахте, ще е работа на специализираната комисия.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
Всъщност става дума за един законопроект, както отбелязаха и вносителите. Това е един и същи проект, абсолютно идентичен.
Мисля, че има четири недостатъка в този законопроект, които трябва да бъдат отразени при работата по закона между първо и второ четене. Ще ги упомена и във връзка с това ще направя някои предложения за становището на комисията.
Аз изцяло подкрепям Вашето мнение, че в законопроекта трябва да се фиксират конкретни неща, свързани с препратките към 4 наредби. Не става дума само за картите за шум, а и за граничните стойности на показателите за шум. Според мен те не могат да останат, както досега, в наредба на МЗ. Те трябва да станат известни на обществеността и поне по основни зони и свързани във връзка с представите дискомфорт трябва да бъдат в този закон.
Член 7, член11, т. 5, 6 и 7 или 6, 7 и 8, където се препраща към тези наредби, основните параметри на тези наредби трябва да бъдат визирани в закона.
На второ място, не са достатъчно прецизно разработени функциите на контролните органи. Веднага ще отбележа един пример с функциите на Министерство на вътрешните работи (МВР). Препраща се към неговите задължения по отношение на Закона за движение по пътищата, а там те имат задължение само да контролират по време на техническите прегледи състоянието на моторните превозни средства. Нито КАТ, нито някой друг контролен орган в момента контролира наднормения шум, който издават примерно мотоциклети и други моторни превозни средства при движението им. Това е един много сериозен проблем и хората трябва да знаят какво е положението и как да се борят с тези проблеми. В момента КАТ казва, че няма правомощия как да санкционира за наднормен шум при движение по пътищата. Ако искаме да се справим с тази материя, трябва да има адекватни инструменти.
Недостатъчно добре е разработен и механизмът с налагането на санкции и специално глоби при нарушенията. Казано е, че при текущия контрол се правят констативни протоколи и предписания. При текущия контрол могат да се налагат и глоби и трябва механизмът специално за малките глоби да бъде отработен.
Изобщо е пренебрегната ролята на обществеността. Взето е предвид, че обществеността трябва да бъде информирана, но няма никакъв механизъм за обратна реакция на обществеността към органите, които трябва да извършват контрол в тази сфера.
Това са четири неща, за които непременно трябва да намерим начин между първо и второ четене да бъдат прецизирани в закона. От тази гледна точка от доклада, който е предложен за становище на комисията, аз подкрепям да приемем на първо четене тези законопроекти. Смятам, че текстът на втора страница, който казва: “Тъй като голяма част от изискванията на директивите ,съдържащи се в нейните приложения, представляват конкретни технически норми, те ще бъдат препратени към подзаконови актове”, да отпадне. По-добре да направим препоръка и в края на текста да кажем, че основната част от приложенията на директивата, касаещи конкретни технически норми и изисквания, трябва да бъдат пренесени като приложение в закона. Такава практика имаме в Закона за опазване на околната среда, в маса други закони. Колкото по-ясно и точно тези неща са фиксирани в закона, колкото по-осведомена е обществеността, толкова по-действен става законът.
Подкрепям да предложим закона за първо четене с тези препоръки, които се надявам, че ще подкрепите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Благодаря, госпожо Манева.
Заповядайте, господин Великов.

БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ:
Бих искал да отправя една кратка реплика към госпожа Манева, тъй като различните гранични стойности, в зависимост от различни условия, методи за оценка и т.н., съвсем подробно или в подробности това няма необходимост да се даде в закона. Представете си, че по някаква гранична стойност научните изследвания покажат, че трябва да се промени, обикновено да се ожесточи нормата. И тогава какво? Тогава при една много сложна процедура, както знаем, трябва да се променя нормата. Така че може би с някои основни гранични стойности, тук това трябва да бъде според мен по-предпазливо дефинирано както в становището на комисията днес, така и впоследствие при конкретната работа. Ние сме приемали доста закони и знаем, че основните гранични стойности отиват в наредбите. Нека си спомним за максимално допустимите стойности по отношение на хидротехничните показатели за водите. Нима те не са важни. Някои от тях са много важни, но даже и много важните не са изричен обект на закона, а по-скоро отиват в наредбите ,където по-лесно могат да се променят в случай на необходимост, доказана от научна или научно-практическа гледна точка. Тук изразявам известно несъгласие точно с този момент.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Благодаря, господин Великов.
Моля представителите на Министерството на здравеопазването и на околната среда и водите да кажат до каква степен основните показатели, които аз ги гледах, че са много технически, затова се съгласих да запишем това становище, но може би има някакъв междинен вариант, за да знаем какво в крайна сметка да предложим на комисията. Кажете вашето мнение.

НОНА КАРАДЖОВА:
Част от въпросите, които се изказаха, са извън транспонирането на директивата, а част от тях са свързани с този въпрос.
По отношение компетенциите на министъра на вътрешните работи в Закона за движение по пътищата много ясно са регламентирани задълженията за контрол както по пътищата на страната за излъчвания шум от моторните превозни средства, така и по време на годишните технически прегледи. И задълженията съответно при тези случаи са следните. В единия случай са да извършват лицензираните от Министерство на транспорта фирми по закона, става въпрос за годишните технически прегледи, а министърът на вътрешните работи е длъжен да контролира излъчвания шум на моторните превозни средства, които са в движение по пътищата.
Отделен е въпросът доколко тези проверки се извършват и какви са резултатите от тях. Но в тези случаи са предвидени глоби и санкции, т.е. е предвиден целият механизъм.
Ако нещо трябва да се предвиди, то може би е в Закона за движение по пътищата относно стриктното прилагане на тези текстове. Те съществуват и много внимателно са оглеждани.
По отношение на механизма за малките глоби, да, бихме могли да внесем подобни текстове, но обичайно винаги сме имали съпротива от юридическа гледна точка дотолкова, доколкото излизаме извън правилата на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и общо взето винаги в юридически аспект ни е отговаряно, че е неприемливо, въпреки че в самия Закон за движение по пътищата (ЗДП) има едно такова изключение извън обхвата на ЗАНН за налагане на по-малки глоби по друг ред, а не по Закона за административните нарушения и наказания. Бихме могли да помислим по такива текстове.
За бързи глоби имахте предвид, госпожо Манева, а не по дългите процедури, се надявам? Да.
По отношение участието на обществеността, мисля, че сме описали детайлна процедура до стратегическите карти и до плановете, както и огласяването становището на заинтересованите лица. В Глава трета много подробно сме го описали, така че не знам какво точно имате предвид.
По отношение на техническите разпоредби за граничните стойности може би колегата Димитров ще вземе отношение.
Бих искала да кажа, че подходът, който сме спазвали о отношение целия диапазон на законодателство, рамковия закон и осемте специални закона, които действат в момента в областта на околната среда, всички конкретни технически изисквания ние пренасяме конкретно чрез наредби на МС или на съответните компетентни министри, тъй като това са много детайлни технически правила и изисквания. Тук, в законопроекта за защита от шума в околната среда сме дали само тези норми, а впоследствие при всички положения – доколко съответстват тези норми, които ще разработим, на изискванията на приложенията към закона като технически изискваният, повярвайте ни, има много строга процедура в рамките на междуведомствени работни групи, Министерския съвет, Дирекция “Европейска интеграция” в МС, където това се следи стриктно и в никакъв случай това няма да бъде пренебрегнато.

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (и.д. началник отдел в Дирекция “Опазване и контрол на общественото здраве”):
Исках само да допълня госпожа Караджова, че напълно подкрепям този начин на виждане специално за техническите подробности в законопроекта.
Искам да ви обърна внимание и на още два факта. Този законопроект по принцип доста прилича като структура и съдържание, като философия бих казал, на Закона за чистотата на атмосферния въздух, където има също подобни гранични стойности, нива и т.н., но те също не са посочени в самия закон. В закона е даден общият принцип, докато те са включени в конкретните наредби.
Трябва да се има предвид и нещо друго, че правото на ЕС изключително често прави адаптация към техническия прогрес, особено при такива нормативни документи, касаещи технически параметри и подробности. Много трудно би било за нас, ако ние поставим тези неща в закон и след това в зависимост от честите промени в европейското законодателство, се налага да променяме един закон, а наредби. Вие знаете, че това носи доста трудности и неудачи.
Използвам, че съм взел думата, за да обърна внимание, че в закона има някои технически неудачии, които трябва да се актуализират. Напр., на няколко места е употребен Закон за народното здраве, който вече не е действащ, а трябва да бъде Закон за здравето. Също така има и някои срокове в Преходни и заключителни разпоредби, които към днешна дата вече са изтекли. Обръщам ви внимание върху тези текстове.
Иначе с това, което казаха колегите от МОСВ сме напълно съгласни. Законопроектът е изработен съвместно между двете ведомства. Съгласувани са всички моменти, така че нямам какво друго да добавя.

НОНА КАРАДЖОВА:
Много работа предстои по отношение точно на тези определени гранични стойности, тъй като това е една изцяло нова технология ще се приложи в тази област. Ние сме предложили проект и очаквам всеки момент одобрение на Европейската комисия, при което министерствата на страни-членки ще помогнат на Министерството на здравеопазването за разработването на тези гранични стойности, така че да съответстват на правилата.

ФАТМЕ ИЛИЯЗ:
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, бих искала да приветствам вносителите на този законопроект, защото той е спешен. Действително Европейската комисия ни извади жълт картон за ненавременното приемане на този законопроект и се радвам, че той ще бъде приет преди изработването на мониторинговия доклад от Европейската комисия през м. септември.
Наистина, духът, философията и целта на този законопроект е хармонизирането на една от основните директиви в областта на шума – за оценка и управление на шума, каквато е Директива 2002/49 на Европейската комисия. Тази директива наистина е инкорпорирана в настоящия законопроект.
Досега в България нямаше отделен законопроект, който да урежда тази материя. Това е първият законопроект в тази посока.
Могат да се направят и поправки в така предложения законопроект. Това, което предложи госпожа Манева – основните принципи за поднормативната уредба да бъдат споменати в настоящия законопроект, това може да се направи. От друга страна, дори да не се направи, тъй като законопроектът е спешен, освен ако тя самата не предложи конкретни текстове за това, наистина правилата и процедурите в министерството са изключителни стриктни в това отношение. Убедена съм, че духът и философията на закона ще бъдат спазени и в поднормативната уредба, която ще бъде приета след приемането на законопроекта.
Надявам се, че забележките, които бяха изразени, ще бъдат инкорпорирани там.
В заключение, наистина могат да се направят някои поправки в отделни текстове, но това може да стане в пленарната зала като предложения по време на първото четене. Благодаря.

ДИМИТЪР СТОЯНОВ:
Добър ден на всички.
Бих искал да допълня доктор Димитров и някъде да го поправя за изтеклите срокове в Преходните и заключителните разпоредби. Всъщност това е срокът, който предвижда влизането в сила на закона. Той е за тази година. Очевидно ще трябва да бъде отложен с една година – да влезе от 1 януари 2006 г. (Шум и реплики.)
Не знам кога ще бъде приет, но при положение, че в стария закон е предвидено да влезе от новата година, следователно и тук трябва да бъде от 2006 г. така ми изглежда логично.
В тази връзка другите уговорени срокове за създаването на стратегическите карти според мен също трябва да бъдат отложени с една година. Щом се отлага законът, значи и сроковете се отлагат. Иначе няма да има законодателство, което да работи. Законът ще го има, но създаването на стратегическите карти ще изостава.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
Един такъв законопроект освен задачата да хармонизира европейското законодателство трябва да бъде работещ. Т.е. да се опитаме да направим закон, който прави нещо за българските граждани. От тази гледна точка всичко, което сме констатирали като недостатък в тази сфера, а по принцип сферата за шума е тотално пренебрегвана в България, ние дори нямаме сетива към този проблем, съвсем спокойно се отнасяме към невъобразимия шум, в който живеем, и ако искаме да има някаква промяна, трябва да имаме закон, който дава тези правомощия на съответните органи, дава правилата, по които ще се действа, дава информация на гражданите.
Аз не съм съгласна с това настояване. Казах: основни норми. Ще напомня, че в много предавания и по телевизията, и по радиото представители на Министерството на здравеопазването периодично ни информират, че в жилищни зони шумът е, примерно, 55 децибела. Зони, в които има болници – еди колко си е нормата за шум. Каквито и да са нормите за изчисляване, това са норми, приети от Световната здравна организация, които е добре да бъдат известни на българските граждани. И няма никаква пречка да изберем 5 или 10 от основните норми, които са особено важни, и да бъдат записани в закона и със съответен текст да се препраща и към други такива норми, които ще бъдат изчислявани за конкретните случаи.
Не съм съгласна, че ако има процедура в ЗАНН за малките глоби, тук не трябва да има ясен текст, че тези органи също имат правомощия. Защото много често се сблъскваме с една ограниченост на администрацията, която казва, че ако в закона, който регламентира нейната дейност, не е казано изрично нещо за нейните правомощия, никой не се замисля, че в друг закон имало такъв текст.
Така че няма да попречи да направим такъв текст и в този закон, за да се знае, че двете основни ведомства, които имат функции в тази област, в рамките на текущия си контрол могат да налагат и малки глоби.
Няма да споря за правомощията на министъра на транспорта. Ще кажа само, че тези, които бяха в предишното НС знаят, че един от основните закони, който спря по средата в последните дни на 39-то НС, беше Законът за движение по пътищата. Там имаше страшно много спорни моменти. Един от тях беше свързан и с контролните правомощия и какво да правят органите на КАТ и МВР. Не е ясен текстът нито в ЗДП, нито тук.
Аз мисля, че по-важното в момента е да приемем, че това е една сериозна и добра база за работа, да подкрепим закона, а всичко онова, с което всеки от нас се е сблъсквал като проблеми в практиката, можем да го предложим между първо и второ четене. и ако има разбиране и от страна на администрацията, че е добре в този закон да има дори нещо повече от обичайната практика, това е само в полза за хората в България.



ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Госпожо Манева, уважаеми колеги! На основа на всичко това, което казахте, ви предлагам в това становище, което ще изготвим, този спорен въпрос, тъй като голяма част от изискванията на директивата представляват конкретни показатели, този абзац да отиде накрая след административната отговорност. Да се каже, че в дискусията бяха изказани различни мнения. Едни народни представители считат, че това трябва да е отзад, други народни представители предлагат основни параметри да влязат в закона, за да може после специализираната комисия да има точна информация. Предлагам да добавим и един текст, че изразяваме пожелание да се доразвие разделът, свързан с административно-наказателните разпоредби, така че законът да може по-ефективно да се прилага.
Освен това ние предлагаме при доработката на законопроекта да се отчетат сроковете, така че законът да може да се прилага – това, което каза господин Стоянов и реално да е в действие.
С тези три допълнения, ако няма други предложения, ви предлагам да приемем становището.

НОНА КАРАДЖОВА:
Извинете ме, че отново се намесвам, но ще взема отношение по срока за влизането в сила на закона, както и срока по § 6 за определяне на основните агломерации и т.н. действително това са срокове, които трябва да се променят, но по отношение на всички останали срокове, които са в Допълнителните разпоредби, имайте предвид, че ние нямаме преходни периоди. Тези срокове са дадени в директивата. Искам да ви уверя, че в МОСВ сме предприели всички мерки и независимо че законът все още не е приет, ние работим подзаконовата база, която веднага ще бъде публикувана. Дори предприемаме всичко, за да може да се задвижи така процесът, че да успеем в сроковете, така че ако ние променим другите срокове извън тези два параграфа, това означава, че излизаме извън рамките на това, което е договорено с Европейската комисия и е залегнало в договора.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Благодаря Ви. Аз имах предвид действително тези срокове, които могат да бъдат променени. Тук не става въпрос за всички.

ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Министерствата може да гледат да си спазят сроковете, но гражданите на държавата все още не са запознати, че ще има такъв закон. Тук има изисквания физически и юридически лица, еднолични търговци да подават заявления, в случай, че го нарушават, те могат значително да бъдат затруднени и притиснати от тези срокове. В случая това би могло значително да навреди на българските граждани, ако не бъде взето предвид това, че законът се тзабавя. Това имам предвид, като предлагам всички срокове да бъдат отложени.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Аз пак ви предлагам да не записваме всички срокове да бъдат отложени, но въпросът за сроковете и тяхната приложимост да се разгледа при доработката на второ четене, защото в едни случаи те могат да бъдат отложени, в други – не. Мисля, че специализираната комисия заедно с представителите на двете министерства ще направят ясен преглед, за да може законът да не е в ущърб и на нашите ангажименти към ЕС, и на гражданите. Може да се каже, че приемаме да се разгледат сроковете, като се имат предвид както ангажиментите към ЕС, така и да не се създадат проблеми за българските граждани при прилагането на закона.

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ:
Взимам думата повторно не само в качеството си на съвносител на този законопроект, но по-скоро като член на комисията, която работи в предходния мандат. Като такъв аз виждам голяма част от ядрото да участва и в работата на 40-то НС. Изхождайки от стила, от опита в работата, която сме имали, съм по-скоро оптимист, че всичко, което беше повдигнато като въпрос и като визия да бъде решено, ще бъде разгледано много детайлно и експедитивно в срок ще бъде решено. Всички въпроси ще бъдат взети в съображение.
Радвам се, че към тази материя за правно регулиране на въпроса с шума има такъв висок интерес. Според мен това е много добре. Говоря в качеството си на лекар с оглед на вредното въздействие върху живота и здравето на хората.
До голяма степен споделям опасенията и съображенията на г госпожа Манева, че законопроектът трябва да бъде по-ясно разписан. И случаите с транспортните средства, в чл. 3, ал. 2, т. 5. мисля, че по този начин ние създаваме ясна опция на това да не се предвижда ясна регламентация относно вредата от шума, която се генерира от транспортните средства. Още отсега бих визирал това да се вземе в съображение. За жилищните сгради също трябва да бъдем много внимателни. Трябва да има много прецизна формулировка и регламентация.
Считам, че другите бележки от техническо естество, които се направиха, са съвсем преодолими. Могат да се вземат в съображение.
В заключение бих искал да кажа, че се очертава консенсусна подкрепа и със забележките, които се направиха, може да се подходи към разглеждане в пленарната зала и след това специализираната комисия да разгледа по-своевременно законопроекта и той да стане факт, за да отговорим и на другото предизвикателство пред всички нас.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Благодаря Ви, доктор Чакъров.
Предлагам освен това, което вече обсъдихме, да допълним и Вашето предложение по чл. 3, ако никой няма нищо против – във връзка с транспортния шум, жилищни сгради и т.н.
Ако по този начин сме засегнали най-важните въпроси и предложения, предлагам да подкрепим с единодушие законопроекта.
Моля, който подкрепя и двата законопроекта да бъдат предложени на пленарната зала, защото те са идентични, да гласува. Тук не казваме какво ще прави специализираната комисия. Тя може би ще прави общ законопроект, но както виждате, това не сме го записали. Това е технически въпрос, който лесно ще бъде уточнен.
Предлагам да подкрепим и двата законопроекта.
Моля, който е съгласен с това и със съдържанието на становището, да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Комисията подкрепя законопроектът да влезе на първо четене в пленарната зала.

Сега се връщаме към въпроса, който постави господин Великов и по който ние вчера в комисията обменихме мнения: как да постъпим с факта, че има два законопроекта, свързани с рамковия Закон за околната среда. Различието между тях не е резултат на някакво специално намерение на вносителите, а отразяват различни етапи в работата на предишното НС. Единият законопроект възпроизвежда законопроекта, внесен от МС, другият допълва този законопроект с нови директиви.
Преди да го включим в дневния ред, ние обсъждахме варианти, за да излезем от тесния мандат на нашата работна група – да предложим по-новия законопроект, ако за това има консенсус между всички политически сили. Така процедирахме със законопроекта за рибарството и аквакултурите. Помолихме госпожа Манева да анализира, защото тя е била в комисиите при работата върху двата законопроекта да ни каже дали това е точно така, за да намерим процедурата, за която ни призова и господин Великов.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
Вие сте прав, че не става дума за два различни по философия закони. Единият представлява уреждане на материята на един по-ранен етап, когато е имало по-малко директиви, регламентиращи съответни специфични области от предмета на Закона за опазване на околната среда. Затова аз мисля, че най-напред е добре да ви кажа какви са различията между двата закона, какво повече урежда старият закон.
Това е материята, свързана със задълженията за публикуване на данни за околната среда освен от МОСВ и от районните инспекции, от фирми; урежда изцяло материята, свързана с търговията с емисии на парникови газове; много нови текстове, свързани с предотвратяване на големи аварии; по-конкретно уредена е изцяло материята за класификация на предприятията; критериите за предприятия с рисков потенциал; прецизиране на процедурите за издаване на разрешителни;достъпа на обществеността до информация; процедурите за отказ от издаване на разрешително; поведението на оператора при възникване на големи аварии. Смятам, че тази материя е изключително важна. Имаме и конкретни случаи, с които в момента се занимава парламентът. Затова тази материя е много важна.Кореспонденцията със Закона за управление при кризи; контрол на издадените разрешителни, включително и съвместни проверки на органите, които имат отношение към тази материя. Законопроектът е допълнен изцяло с новите термини, които се използват. Има и три приложения към законопроекта, които регламентират международните коефициенти за токсичен еквивалент, критериите за класификация на предприятията и съоръженията от гледна точка на риск и категориите за големи аварии. Всичко това са изключително важни теми. Вторият законопроект по обем е два пъти по-широк от първия, може би просто защото има много по-широк обхват от една страна, той транспонира още две директиви, от друга страна много от текстовете са прецизирани от гледна точка на практиката.
Моето предложение е следното. Едната възможност е да приемем и двата законопроекта, знаейки, че единият законопроект се вгражда във втория.
Другата възможност е да подходим принципно, да приемем втория по-широк законопроект, отразяващ по-конкретно материята, свързана с околната среда и транспонирайки най.-новите директиви, да поканим господин Чакъров и колегите,т подписали първия закон, да приподпишат закона, който ще излезе от комисията, и всички да бъдем вносители. По този начин няма да има отхвърляне, обиди, никой няма да бъде засегнат и практически по достойнство ще се отрази приноса на всички в този процес.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Госпожо Манева, аз точно това исках – да съгласуваме това с хората, които добросъвестно са направили другия закон – господин Чакъров, господин Божинов. Предполагам, че и господин Великов, и госпожа Арсенова няма да имат нищо против, както стана сега, да внесем още един законопроект, идентичен с техния, след като се разбира, че по същество това е по-напредналият законопроект, който да се разпише от другите парламентарни групи. Това е единият начин, по който не знам какво ще кажете.

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ:
Действително това е една процедурна възможност, но в случая мога да изразя своята лична позиция, но не мога да изразя позицията на всички колеги, които са съвносители на този законопроект. Това е възможно да стане, но трябва да се консултирам с тях. Ако те не възразяват, това би могло да стане. Другата процедурна възможност е тези законопроекти наистина да бъдат разгледани и се обединят в един общ законопроект. Правилникът за организацията и дейността на НС позволява тази процедурна възможност те да бъдат обединени. Нека всички тук решим на кой вариант ще се спрем. Ако отидем на единия вариант, това означава известно отлагане във времето. А при другия вариант, ако се разгледат законопроектите, те могат да бъдат обединени и да се даде ход за тяхното обединение.
Готов съм, съобразно решението, което ще вземете тук, да отидем към единия или към другия вариант. Все пак предлагам да се консултираме и с колегите-съвносители на законопроекта, за да бъдем коректни и с тях.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Благодаря на доктор Чакъров.
Искам да ви предложа, за да сме коректни към всички, които са работили, утре да решим този въпрос на едно кратко извънредно заседание. Мисля, че няма да затрудним колегитие след пленарното заседание да се съберем за половин час.
Господин Великов, съгласен ли сте?

БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ:
Не съм много съгласен, защото утре по същото време ще заседава Комисията по обгазяването на Стара Загора.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Можем да свършим от 14.30 до 15.00 ч.

БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ:
Освен това аз продължавам да мисля, мисля, че и госпожа Манева го намекна достатъчно ясно, доктор Чакъров – също, в неявен вид. Продължавам да мисля, че по-рационален вариант е първият, посочен от нея, а именно, приемат се двата законопроекта, прави се един обединен, който, вярно, ще бъде по-подробен, но обединен. По този начин се зачитат усилията на всички колеги, които са се подписали към момента, а не после да се търсят, защото по единия законопроект са десетина човека, всички те е редно да се търсят и отново да се подпишат, което ми се струва, че е едно излишно формализиране. Стига Временната комисия по европейските въпроси, която е представена тук в момента, да не възразява. Ако колегите, които са тук, не възразяват, мисля, че вариантът с приемането на двата законопроекта и тяхното обединяване впоследствие е работещият и по-ефективният. Това е моето мнение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Преди да дам думата на госпожа Манева, отчитайки, че в тази комисия ние работим с консенсус, може би ще стигнем до това решение утре, но нека дадем възможност на всички да се присъединят към него, след като сме ги консултирали. Ако не възразявате, да направим едно заседание за половин час в 11.30 утре в някоя свободна зала и може би ще стигнем до това.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
Мисля, че приемането на двата законопроекта е по-дългият вариант. Ако разгледаме процедурата, нашата комисия, която трябва да предложи закони, които максимално бързо да вървят напред, ще предложи два закона. Влизат на първо четене в пленарната зала двата закона. Парламентът приема двата закона. Връщат се в Комисията по околна среда, комисията прави един общ закон, той отново отива в зала и ще гласуваме…

БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ:
Не е така процедурата.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
Мисля, че по-логичният вариант е следният. Ние знаем, че вторият закон съдържа първият и какъв е проблемът вносителитие на първия закон да с еподпишат с представителите на отдтелните парламентарни групи, че ще разглеждаме само този закон, по който действително ще работим. Защото по-нататък тези два закона няма по никакъв начин да се обединяват, тъй като единият се съдържа в другия. В момента ние си правим реверанси един на друг, мисля, че е абсолютно изкуствено да си правим този театър.
Какво пречи господин Чакъров да се подпише под втория закон. Нека всички вносители се държим малко честно и нормално. Всички тези вносители, които са се подписали след господин Чакъров, освен Георги Божинов и госпожа Илияз нямат хал хабер от този закон и няма какво да ги питаме. Останалите нямат представа за него. Това съгласуване е някакъв…



ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Госпожо Манева, аз Ви приканвам, нека дадем това време до утре в 14.30 ч., за да могат колегите сами да стигнат до най-рационалното решение. Мисля, че няма да е проблем колегите за половин час да намерим формата, която ще е най-подходяща, за да може комисията да се с прави с този проблем. Според мен той не е толкова кардинален.

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ:
Той би могъл да мине и на подпис, без такива официалности.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Бихме могли да се съберем за половин час.

БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ:
Аз не възразявам против това, че на Вас ви се събира, колегите са много симпатични, но продължавам да си мисля, че ако се приемат и двата законопроекта и още тук, на тази временна комисия стане ясно, защото народните представители са разумни хора, макар да не всички да са вземали участие в предишното НС, но на всички е ясно, че обединеният законопроект ще бъде по-подробният и за неговото оформяне няма нужда и от един ден, на практика няма да има никакво забавяне. Така че могат да се правят предложения между първо и второ четене още следващата седмица.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Добре, господин Великов, но аз бих постъпил така, както ме посъветва господин Чакъров, който е вносител на единия законопроект.
Разбира се, на мен ми е много приятно да бъда с всички вас, но аз също съм привърженик да се виждаме рационално, защото иначе можем да си омръзнем.

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ:
Благодаря, господин председател. Аз казах, че Правилникът за организацията и дейността на НС позволява да бъдат разгледани двата законопроекта. Аз бях коректен да кажа, че това са законопроекти, внесени и разгледани. В случая ние сме в качеството си на народни представители, които искаме да ускорим този процес, още повече с оглед на получените забележки от комисаря по евроразширяването г-н Оли Рен, така че аз виждам, че нашият законопроект е почти инкорпориран в следващия, който е малко по-разширен. И няма да има проблем нито от процедурно, нито от техническо естество да бъдат разгледани обединени.
Въпрос на воля и консенсус е, както се работи в тази комисия, а поначало в тази сфера се работи на базата на консенсус. Но аз наистина трябва да се съобразя с колегите.
Госпожо Манева, ще Ви кажа, че интересът към околната среда е невероятен и аз приветствам колегите, които са изразили готовност и желание, които са прегледали тези законопроекти и имат желание и готовност да участват в работата по тях. Интересът към околната среда може да ни радва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Благодаря Ви, господин Чакъров. Но аз не разбрах Вие да предлагате днес да приемем тези два законопроекта? Считате ли за добре да бъдат приети утре?

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ:
Ако утре могат да бъдат обсъдени?

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Предлагам утре в 14.30 да ги разгледаме. Нека така да направим, колеги.

ЕВГЕНИ КИРИЛОВ:
Имаме ли достатъчно работа утре? Ние трябва да гледаме доста отговорно от гледна точка на това доколко ефективно създаваме възможност за работа на парламента.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
За утре парламентът има достатъчно работа, защото ние внасяме най-малко законопроекта за първо четене – този, който вчера приехме за рибарството и този, който днес приехме – за ш ума. Освен това предстои обсъждането на Правилника за организацията и дейността на НС, който се надявам също да бъде готов. И още се надявам, че н.п. Янаки Стоилов ще предложи за второ четене ЗИД на Закона за чужденците. Аз там направих едно предложение, което направих и в пленарната зала, за европейското икономическо пространство. Мисля, че парламентът ще има какво да работи утрешния ден.

ЕВГЕНИ КИРИЛОВ:
Ние оттук нататък трябва да ценим всяка минутка работно време в пленарната зала. Това означава, че в никакъв случай не трябва да оставяме възможности за бездействие на пленарната зала. Склонен съм да се съглася с някои колеги, че бихме могли да решим този въпрос днес. Даже ние не действаме в рамките на правилника на предишната Комисия по европейска интеграция. Т.е. ако няма консенсус, въпреки това бихме могли да г о решим.
Според мен си заслужава не заради друго, защото ако утре остане време, тези закони, които са внесени, могат да минат доста бързо. И не би било добре да не използваме това пленарно време. Ще дойде време, когато ще съжаляваме, че оставяме неизползвани възможности. Аз апелирам да погледнем малко нещата и от тази страна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Благодаря, господин Кирилов.
Аз нямам нищо против, ако има консенсус, включително и на вносителите, днес да включим тази точка, да приемем двата законопроекта на първо четене, за да ги предложим на залата, но това трябва да е общо решение.

ДИМИТЪР СТОЯНОВ:
Искам да подкрепя господин председателя Папаризов и да кажа само едно: “Бързата работа – срам за майстора”. Нека не претупваме нещата. Нека се гледа рационално, внимателно и точно. Вие можете да сте гледали тези закони в предишното НС, но явно се получават някакви разминавания, нека ги изгладим, за да не губим всяка ценна минутка пленарно време, като внасяме 10 различни законопроекта, а да ги съгласуваме помежду си.
Подкрепям утре да има заседание от 14.30 ч., на което да се реши въпросът.

КРИСТИЯН ВИГЕНИН:
Господин Папаризов, склонен съм да подкрепя предложението на господин Кирилов, защото на практика, ако ние сега включим тази точка в нашия дневен ред и минат двата законопроекта, в становището отразим, че единият се съдържа в другият, това ще бъде препоръка и към парламента, и към съответната специализирана комисия, която ще го разглежда след това, мисля, че това на практика не променя нашите намерения за работа. Така че си спестим заседанието утре.
Господин Стоянов, смятам, че на практика дали ще отложим заседанието за утре или ще решим този въпрос днес по този начин няма да имате много повече време да се запознаете със законопроекта. Струва си, ако можем да включим тази точка на утрешното пленарно заседание, да го направим.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Благодаря, господин Вигенин.
Искам обаче пак да помоля господин Чакъров като вносител на другия законопроект да си каже становището: възможно ли е това с консенсуса, с който работим, това да стане днес, като приемем двата закона на първо четене – така, както беше предложено. И да предложим в становището на нашата комисия специализираната комисия да ги обедини, съгласно правилника.

ДВЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ:
Съвсем спокойно могат да бъдат обединени.
Бих направил едно доуточнение към господин Вигенин. Това би могло да се отрази, но считам, че не е необходимо до такава степен да се детайлизират докладите и се посочва, че единият законопроект се съдържа в другия законопроект. По-скоро исках да внесем пределна яснота от гледна точка на това да бъдем максимално коректни. Все пак трябва да бъдем признателни и на екипите от министерствата, които са подготвили тези законопроекти. Искам да бъда абсолютно точен в това отношение.
Колеги, с оглед на това, което целим да постигнем, аз споделям казаното от господин Кирилов. Считам, че трябва да работим по-ефективно. Има още много законопроекти, които могат да бъдат внесени, които са били разгледани. Обръщам се към колегите, които виждам, че имат желание да бъдат вносители или съвносители на такива законопроекти.
Предлагам да разгледаме законопроектите, да бъдат обединени. Виждам, че другият законопроект е по-разширен. То е във връзка с хармонизиране на нашето законодателство с европейското и транспониране на европейските директиви. Приветствам тези стъпки. Моето предложение е да пристъпим, да разгледаме законопроектите, да не губим технологично време и наистина пленарната зала да има възможност да работи по-ефективно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Колеги, тогава който е съгласен да има още една точка в дневния ред – рамковия Закон за околната среда, нека да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.

Преминаваме към точка втора по дневния ред.
Бих искал да помоля вносителите да кажат по няколко думи. След това ще дам думата и на представителите на МОСВ.
Искам да се обърна към членовете на комисията и особено към господин Върбанов с молба. Има един друг законопроект, който бихме могли да го внесем от всички парламентарни групи. Разбирам, че е в доста напреднал стадий. Това е подобреният Законопроект за ветеринарно-медицинския контрол.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ:
Това е един от най-важните закони, който касае проверката, която очакваме. Но по информация, която имам от Националната ветеринарно-медицинска служба, има нови промени в европейското законодателство, които е трябвало да бъдат отразени в законопроекта.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Това са направили експерти от тази служба.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ:
Ако са го направили, законопроектът е готов. Нека го дадат да го прегледаме.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Това ще го направим утре, за да видите дали са отразени нещата.



БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ:
Аз няма да правя подробно представяне на законопроекта, който, условно да го наречем, е малко по-подробен, тъй като задачата, която сте възложили вчера на колежката Манева, тя изпълни блестящо. В нейното кратко изложение тя се спря на онези разлики – свързани с търговията с емисии на парникови газове, с по-високо рисковите предприятия, даването на разрешения за тях, какво следва да се прави след аварията в Тулуза, но аз няма да я повтарям.
Ще кажа само, че този законопроект може спокойно да се подкрепи на първо четене. той е свързан със Закона за опазване на околната среда, който прие нашата Комисия по околната среда в 39-то НС преди 3 години. Имам предвид самия подобрен закон, а и ЗИД-а, който гледахме.
За тези няколко подобрения, които са резултат на работата на експертите от министерството, както каза и доктор Чакъров, ние трябва да им благодарим.спокойно, с чувство за изпълнен дълг можем да приемем днес и двата законопроекта и да продължим напред.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Благодаря, господин Великов.

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ:
Улеснен съм в представянето на законопроекта с оглед на това, че наистина се казаха по същество разликите и допълненията, които се правят – това направи и госпожа Манева, и ще го кажат представителите на министерството.
Това, което мога да допълня, е, че се дохармонизира нашето законодателство с европейското. Действително, през първата половина на миналия мандат се прие макрорамковият Закон за околната среда. Той се работи доста обстойно, но с оглед на промените, настъпили с приемането на съответните директиви, се налага да бъде дохармонизирано нашето законодателство. Считам, че е добре да бъде подкрепен законопроектът, още повече той е разгледан и подкрепен в Комисията по околната среда на първо четене. Дори бяха направени съответни бележки. С допълненията, които приветствам, че са направени от колегите, пледирам пред вашата комисия законопроектът да бъде подкрепен и да му се даде ход той да бъде допрецизиран в специализираната комисия.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ:
Един технически въпрос: Кой от двата законопроекта е с повече подобрения?

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
На господин Великов и госпожа Арсенова.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
Има ли текстове от първия закон, които трябва да се включат в разширения закон? Има ли разлика между текста, който внася господин Чакъров, има ли текстове от него, които трябва да се включат в разширения вариант, който внася господин Великов? И кои са те, ако има такива текстове?
Аз съм прегледала и съм сравнила двата закона, тъй като вчера се отнесох доста сериозно към задачата, която ми се възложи. Няма нито един текст в законопроекта на господин Чакъров, който да се различава от текстовете в законопроекта на г-н Великов. Затова аз смятам, че е абсолютно коректно да предложим двата закона, като кажем, че първият се съдържа във втория. Мисля, че това е коректното определение, което дава възможност на Комисията по околната среда веднага да започне да работи по широкия вариант.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Предлагам да кажем нещо друго: Че единият в допълнение урежда и следните въпроси, така, както и Вие го изложихте. Двата законопроекта са идентични до голяма степен, но единият урежда и новите директиви. Нека намерим по-добрата форма, но да кажем същото.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
Да намерим формулировка, от която да се вижда, че Временната комисия по европейски въпроси си е свършила работата, прегледала е двата закона, видяла е, че няма принципни разлики, че вторият представлява по-широкият вариант, но уважавайки труда на двете работни групи, ние приемаме и двата, но препоръчваме да се работи по втория. Това според мен е коректното отношение, което ни защитава и нас като група, на която е възложена определена дейност.
Иначе, отивайки по посока само да правим реверанси, излиза, че не сме разбрали за какво става дума в двата закона.

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ:
Благодаря Ви, госпожо Манева, че подкрепяте двата законопроекта. Действително ние бяхме достатъчно открити и коректни, за да кажем реално каква ни е била целта. Смятаме, че всеки, който се е подписал под законопроектите, е добронамерен. Но с оглед на това, което е направено като анонс или като жълт картон към страната, ние сме загрижени всичко да се случи в максимално бързи срокове.
Оттам нататък, има Правилник за организацията и дейността на НС (ПОДНС), който регламентира ясно и точно по какъв начин ще работим. След като те бъдат подкрепени, до голяма степен се припокриват, а че единият от законопроектите е по-разширен, го казахме съвсем коректно. Казахме, че тези законопроекти са подготвени от екипите на министерството, че ние сме ги разгледали, също сме работили. Аз също мога да кажа, че съм работил върху варианта, който е тук, имам достатъчно самочувствие да го кажа, по варианта, под който съм се подписал като вносител.
ПОДНС предвижда точно по какъв начин да се придвижи регламентът и процедурата как да бъдат разгледани. След като има и подкрепата, за което предварително благодаря на колегите, виждам консенсус у представителите на комисията за приемане и на нашия, и на другия законопроект, това е крачка напред в нашата работа и целите, които трябва да постигаме. Двата законопроекта по време на второ четене ще бъдат обединени от комисията и предложени на вниманието на пленарната зала.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Ние ще намерим формулата и като изготвим становището, госпожо Манева, разчитайте, че ще отразим вярно дискусията.
Предлагам, ако не възразяват вносителите, да приемем и двата законопроекта, не по принцип, а да ги предложим на пленарната зала и специализираната комисия да реши въпроса.
Искам да се посъветвам с вас по един друг проблем, който възниква. Ние даваме разни срокове, но за някои законопроекти, които ние приемаме, те ще изтекат до понеделник. Специализираните комисии още ги няма. За да не изпаднем в тази ситуация по вече приети закони, аз трябва да предлагам по-дълъг срок. Ще направим формулировка от мое име, че предложенията трябва да се внасят чрез председателя до председателя на специализираната комисия. Ще удължим срока, а когато вече има комисии, тези предложения ще бъдат предадени до тях. (Шум и реплики.)
Междувременно могат да си постъпват предложения, които да се адресират до председателя на специализираната водеща комисия. А за тези закони да предложа ли две седмици?

РЕПЛИКИ:
Да.

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ:
За Законопроекта за шума в околната среда според мен не е необходим по-дълъг срок, а максимум една седмица.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Преди да вземем решение, нека чуем мнението на представителите на МОСВ и на МЗ. Имат ли проблем с някои от законите? На какво мнение са? Приемат ли ги като експерти и двата?

НОНА КАРАДЖОВА:
Всъщност и двата законопроекта са подготвени от екип на МОСВ. Първият законопроект, чийто вносител в момента е г-н Чакъров, е разработен и съгласуван впоследствие от междуведомствена работна група 22 с представители на всички министерстват.
Вторият законопроект, чийто вносители са господин Великов и госпожа Арсенова, инкорпорира в себе си значителна част от първия законопроект и го разширява, както преди малко се спомена, с една изцяло нова директива, която до момента няма аналог в българското законодателство – това е за търговията с емисии. Въвеждаме и някои текстове по Директивата за достъп до информация за околната среда.
Проведохме заседание на междуведомствената работна група и по втория закон също има консенсус от всички заинтересовани министерства, които са включени в работната група, включително от Дирекция “Европейска интеграция” към МС.
Наша цел е възможно най-скоро тези закони да бъдат приети, тъй като по отношение на търговията с емисии, която е изключително нова, тотално нова схема, за която не са особено подготвени дори и самите страни-членки, и България, и нашите фирми, се изисква максимално бързо това да бъде въведено в законодателството, за да бъдат спазени сроковете за 2007г. – да бъде разработена подзаконовата нормативна уредба, да бъдат издадени разрешителни на всички предприятия, които в обхвата на тази директива са около 300. Извършваме в момента огромен обем дейност, за да вървим напред, независимо че няма закон. В момента разчитаме на доброволно предоставяне на информация от фирмите, доколкото въобще се отзовават. Така че в наш интерес е процедурата да е такава, че да върви възможно най-бързо напред.
Искам да ви обърна внимание, че разликите между първия и втория законопроекти са по отношение на глава седма за големите промишлени аварии. Това е главата, която дохармонизира законодателството в областта на големите промишлени аварии. Предишният закон се разработва през 2003 г., откогато изтече доста време и има много натрупана практика по процедурите за издаване на самите разрешителни, се наложиха нови промени в тази глава. В тази част не става въпрос за припокриване на текстове. В единия закон текстове по глава седма – за големите промишлени аварии са едни, в другия закон са други, като те отразяват напредъка, крачката напред в развитието на законодателството, практиката и хармонизирането с новата директива в тази област. В тази част специално в глава 7 не може да се говори за сливане на двата текста.
Във втория вариант с вносител господин Великов ние предлагаме нови изменения в сега съществуващия закон, а не тези, които сме предложили в предишния закон.
В другите части има до голяма степен припокриване, съвсем нови неща, докато в тази част текстовете са съвсем различни.

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
Само едно кратко пояснение. Вие знаете, че има механизъм за междуведомствено съгласуване в рамките на Работна група ?? “Околна среда и европейска интеграция”, така че ние сме запознати с тези промени и сме напълно съгласни с тях. Нашите органи активно са включени в тази група, особено в главата за големите промишлени аварии и нямаме претенции към това нещо.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ:
Бих искала да подкрепя и двата законопроекта, но искам да кажа, че е много важно вторият законопроект да се приеме час по-скоро. Особено подкрепям хармонизирането на Директивата за търговия с емисии. Действително политиката в областта на климата е приоритет и на сегашното председателство на Великобритания в момента и то се изказа като един от най-важните приоритети на ЕС през следващите няколко месеца, така че нашата страна също трябва да бъде в крак и своевременно да хармонизира тези директиви, свързани с търговията с емисии.
Тъй като специално този законопроект и тези изменения бяха подготвени и под мое ръководство, тогава когато бях ресорен зам.-министър в министерството, тези директиви точно инкорпорират разпределението на квоти на емисии на предприятията, както и издаването на разрешителни за емисии от парникови газове към отделните замърсители, контрола по тях, изпълнението и т.н.
В този смисъл считам, че е от изключително голяма важност вторият вариант на законопроекта да се приеме от сегашното НС. Както беше вече казано, до голяма степен първият и вторият вариант се припокриват, вторият е малко по-усъвършенстван и мисля, че ще бъде коректно ние всички да подкрепим и се обединим към един общ законопроект.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Все пак, госпожо Илияз, искам да предложа да приемем и двата законопроекта на първо гласуване, а специализираната комисия съгласно правилата ще направи точно това, което Вие предложихте накрая.
Има ли други желаещи? Няма.
Моля да гласуваме тогава, уважаеми колеги, и тези два законопроекта да бъдат предложени на пленарната зала на първо гласуване.
За – 14, против – няма, въздържал се – 1 (г-жа Евдокия Манева).
Приемаме тези два закона почти с единодушие.

Очевидно тази седмица си свършихме работата с две заседания. Още веднъж моля колегите от всички парламентарни групи утре, когато им представим законопроекта за ветеринарното дело, да го разгледат и преценят може ли той да бъде предмет на работа през следващата седмица, ако още не са създадени постоянните комисии.
Благодаря на всички колеги и на гостите за участието.

(Закрито в 15.40 ч.)