П Р О Т О К О Л № 2

На 19.07.2005 г. от 15.15 ч. се проведе извънредно заседание на Временната комисия по европейски въпроси. Заседанието бе открито и ръководено от председателя й г-н Атанас Папаризов.

---

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Уважаеми колеги, откривам днешното заседание. Искам да ви информирам за следното.
Всички сте получили сини папки, в които са ви раздадени новите законопроекти, разпределени ни от председателя на парламента. Особеността на законопроекта е, че за разлика от това, което досега гледахме в комисията, а това бяха законопроекти, внесени от всички парламентарни групи, сегашните законопроекти се внасят от отделни народни представители. Такива са Законът за опазване на околната среда, който е внесен и от Джевдет Чакъров, и същия законопроект, допускам, че е със същият предмет, е внесен от Долорес Арсенова и Борислав Великов. По същия начин има Законопроект за защита от шума, внесен от Георги Божинов, от една страна, и от друга страна, друг законопроект със същия предмет на дейност, внесен от Борислав Великов и Долорес Арсенова.
Помолил съм Дирекция “Законодателна дейност и европейско право” да сравнят до каква степен тези законопроекти, първо, съвпадат помежду си, и второ, съвпадат със законопроекта на МС, който на някакъв етап е бил в парламента. Досега този анализ се правеше от работните групи, в които участваха представители на всички политически сили и нещата бяха малко по-прости. Сега ние ще го направим в рамките на нашата комисия. Ако се окаже, че тези законопроекти съвпадат със законопроектите на МС, аз ви предлагам да ги разгледаме по същата процедура, защото независимо че има контактни групи, никой не е отменил правото на всеки народен представител да внася законопроекти.

ЛЮБКА ЦЕНОВА (Дирекция “Законодателна дейност и европейско право”):
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По Законът за защита от шума, по двата внесени законопроекта се установи, че няма разлика с внесения закон от МС през миналото НС, който не е приет.
По Закона за опазване на околната среда, по законопроекта, внесен от н.п. Джевдет Чакъров и група народни представители, отговаря, съответства на този на МС, а законопроектът, внесен от н.п. Долорес Арсенова е много подобрения. Мога да обясня какви са те.
Законопроектът на МС е изработван през 2003 г. и през м. март 2004 г. е внесен в НС. До този момент са приети вече 7-8 директиви, които са отразени в законопроекта, внесен от н.п. Долорес Арсенова. Именно затова се явяват разлики между двата законопроекта. Т.е. вторият законопроект въвежда по-пълно последните изисквания на европейското законодателство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Но той се отличава от проекта, внесен от МС на първо четене?

ЛЮБКА ЦЕНОВА:
Да, отличава се, защото отразява нови моменти, нови директиви, които не са били взети под внимание при разработването на законопроекта, внесен от МС.


ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Колеги, как да постъпим в този случай? Досега нашата комисия нямаше пълномощия да излиза извън внесените от МС законопроекти или както ние направихме с общо съгласие на всички политически сили, както стана със Закона за рибарството и аквакултурите, ние съвместно внесохме законопроект въз основа на достиженията в комисиите, на това, което е постигнато преди второ четене. Госпожо Манева, в този случай това подобрение, внесено от госпожа Арсенова, обсъждано ли е в комисията?

ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
И двата комисия изобщо не са обсъждани в комисия, нито на първо, нито на второ четене. Законът за околната среда освен отражението на новите директиви имаше много чувствителна реакция от страна на неправителствените организации, специално по процедурата за оценка на въздействието върху околната среда. Предполагам, че в паузата, докато законът отлежаваше, тъй като той предизвика доста сериозна реакция от неправителствените организации, имахме традиция винаги да ги каним на заседание на комисията, МОСВ е направило съответните, вероятно е приело част от тези бележки. Може би ако прегледаме варианта, който е внесла Долорес Арсенова, и го внесем от името на комисията, както направихме с предишните закони, ще е добре.
Законът за шума също не е гледан в Комисия за първо и второ четене. запознала съм се с него и смятам, че е твърде общ и ще трябва да подготвим сериозни бележки към този закон. Ако искаме той да действа, въпреки че се твърди, че той е рамков, но той не съдържа никакви механизми, които дават възможност да се прилага. Тук и двата варианта са едно и също нещо, но ще са необходими сериозни препоръки.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
По това, което Вие казвате, мисля, че едва ли е редно, нека да кажат и колегите, ние да предвидим утре на заседанието си разглеждане на законопроекта за опазване на околната среда. Аз бих го свалил от дневния ред, където е предвиден като т. 1. нека го прегледат всички колеги и преценят не можем ли да приложим същата практика и тогава да го включим в дневния ред. Ако можем всички парламентарни групи да приподпишем този нов закон, да работим по него. Така ще запазим подхода, който въведохме.
Затова аз предлагам утре да разглеждаме само това, което съвпада с предложенията на правителството , т.е. единствено Закона за защита от шума и околната среда. Т.е. утре да остане само т. 2: Разглеждане на Законопроекта за шума.
Междувременно моля госпожа Манева и другите колеги, които са работили в областта на околната среда, да погледнат този закон и преценят дали можем по същия начин, както постъпихме с днешния закон, да постъпим и с него. Да не го включваме засега в дневния ред. Да преценим, ако има нещо, което всички можем да внесем, да внесем.
Тогава за утре, уважаеми господа, предлагам само това да остане в дневния ред. Да остане т. 2 от раздадените ви материали – Законопроект за защита от шума, околната среда от Георги Божинов и двата законопроекта, които съвпадат с правителствения.

Предлагам ви сега да минем към т. 1 от днешния дневен ред.
Искам да напомня, че на миналото заседание ние не включихме този законопроект, защото при едно предварително обсъждане като това за Закона за околната среда установихме, че първоначалният проект на МС, внесен от петте парламентарни групи, е бил сериозно подобрен в рамките на специализираната комисия и е доведен до такова състояние за второ четене, което отразява бележките не само на правителствените органи, но и на неправителствените организации, част от които съм поканил и на днешното заседание.
Пред вас има проект за становище, с което ние няма да приемем единия законопроект, внесен от господин Михов, и ще приемем този законопроект, който подписахме от всички парламентарни групи, който е минат на първо четене.
Моля, когато се изказвате по законопроекта, да се концентрирате по-скоро върху сега предлагания законопроект и който според нашето виждане е отразил мненията и на държавните институции, и на неправителствените организации.
(Представя поканените на заседанието гости.)
Благодаря на всички гости, че се отзоваха на нашата покана.
Ако някой от вносителите от представените ведомства или от неправителствените организации желае да каже нещо, има думата.

ЕРМАН ЗАНКОВ:
Подкрепям варианта.
Искам да кажа няколко думи по законопроекта.
Необходимостта от бързо приемане на ЗИД на Закона за рибарството и аквакултурите е обусловена от задължения, поети в преговорния процес с ЕС по Глава № 8 “Рибарство”, от налагащата се промяна в правилата за извършване на определени дейности, свързани с уловите, продажбите на риба и други водни организми, създаване на организации на производители и браншови организации и регламентиране на дейностите, свързани със системата за наблюдение на риболовните кораби. За целта с предложения проект на ЗИД на Закона за рибарството и аквакултурите ще бъде поставена законодателна основа, която регулира отношенията във връзка със създаването, признаването и дейността на организациите на производителите и браншовите организации като основен субект при провеждане на политиката в областта на рибарството и аквакултурите. Чрез подобна уредба се въвеждат следните регламенти: Регламент 104/2000 за общата организация на пазарите на рибни продукти и аквакултури; Регламент 2318/29.11.2001 за подробни правила за прилагане на Регламент 104/2000 относно признаване организацията на производителите в сектор “Рибарство и аквакултури”; Регламент 1886/6.09.2000 относно подробни правила за прилагането на Регламент 104/2000 във връзка с разширяването към нечленове на определени правила, приети от организациите на производителите в сектор “Рибарство”; Регламент 1924, приет на 11.09.2000 г. за установяването на подробни правила за прилагането на Регламент 104/2000 по отношение представянето и официално признаване на организации на производители в рибния сектор с цел подобряване качеството на техните продукти; Регламент 2508/15.11.2000; Регламент 1813/14.09.2000 г. и т.н.
Разпоредбите относно правилата за извършване на стопански риболов с кораб във водите на р. Дунав и Черно море са придобили известни промени с цел избягване на досегашната практика да се издава разрешително на всеки член на риболовната бригада на кораба. Предвидена е възможност за подробно регламентиране на задълженията относно ползването, поддържането и съхранението на системата за наблюдение и контрол на риболовните кораби. Предвидено е първата продажба на продукти от риболов да се извършва на регистрирани по реда на Закона за рибарството и аквакултурите специално изградени центрове, пазари или да се извършва от регистрирани купувачи. Въведени са редица документи-задължения за участниците в търговията, превоза на рибата и други водни организми, както и съответните задължения за попълване, съхраняване и предаване на компетентните органи. Това от своя страна ще позволи да се получат необходимите коректни данни за уловите, в резултат на което да се формира адекватна политика за опазване и управление на рибния ресурс.
Поетите ангажименти показват, че в края на 2004 г. би трябвало да има действаща наредба за условията и реда за осъществяване продажба на риба и други водни организми. Такава наредба е изготвена и приета от колегиума на Министерство на земеделието и горите през февруари 2005 г., но не може да влезе в сила поради липса на основания в закона, както е предвидено в ЗИД на закона.
Както вече бе отбелязано следва да се въведат редица документи, които допълнително ще затруднят участниците в този процес и е необходим един по-дълъг период от време, през който те трябва да се запознаят и подготвят преди реалното си членство в Европейския съюз.
Искам да изброя няколко регламента в областта на търговията с риба и други водни организми, които вече са въведени. Такива са: Регламент 2065/2001 относно формирането на потребители на риболовни продукти и аквакултури; Регламент 2847/1993, който установява системата за контрол, прилаган към общата рибарска политика; Регламент 2371/2002 относно трайното опазване и експлоатация на риболовни ресурси в рамките на общоевропейската политика в областта на риболова; Регламент 2406 от 1996 г., определящ общите норми за продажба на някои продукти от риболов и Регламент 3703/1975, предвиждащ подробни правила за приложението на общите стандарти за предлагане на пазара на някои видове прясна и замразена риба.

НИКОЛАЙ КИСЬОВ (Национална асоциация по риболов и аквакултури в България):
Изцяло се солидаризираме с доклада, със становището. Основанията действително са такива. Въпреки че законопроектът, който ще бъде гледан в пленарната зала, е значително подобрен, все още той се нуждае от доусъвършенстване. Надявам се с общи сили да направим тези подобрения, защото той е достатъчно съвършен, сравним с общото европейско законодателство и отстранявайки от него някои наши вътрешни кусури.
В този си вид законопроектът в максимална степен въвежда европейското риболовно право с едни малки отклонения, които се надявам да коригираме достатъчно бързо и ефективно.
Ние имаме само няколко принципни забележки, които ще изложим в писмен вид с конкретни предложения и се отнасят до три принципни проблема, които трябва да бъдат решени в страната. Те също са в пряка връзка с прилагането на европейското риболовно законодателство и създаването на ефективна риболовна администрация, която по стандартите на ЕС регулира стопанските дейности в ЕС като цяло и в страните членки поотделно.
Действително предложената подмяна на законопроектите е много рационална и уместна и ние я подкрепяме изцяло.
ВАЛЕНТИН СИМОВ (главен секретар на Националното ловно-рибарско сдружение “Ловци и риболовци в страната”): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съюзът на ловците и риболовците в България също подкрепя текстовете, предложени от г-н Папаризов и група народни представители. Те в максимална степен изчистват материята, свързана с любителския риболов и неговите функции.
Позволете тук да благодаря на някои от присъстващите колеги-народни представители, които са работили по тази материя близо две години – доц. Моллов, госпожа Манева. Те са абсолютно наясно в материята. Смятам, че наистина този законопроект заслужава внимание и час по-скоро да влезе в пленарната зала и да стане факт. Искрено се надявам, че и ВКЕВ ще го подкрепи. Желая ви успех.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Благодаря на господин Симов.
Уважаеми колеги, след като чухте вносителите и неправителствения сектор, бихте ли взели отношение?

ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
Мисля, че този вариант на закона заслужава да бъде подкрепен, като трябва да направим една уговорка, че все още има теми, които не намериха най-доброто разрешение.
Не намери най-добро решение въпросът за издаването на риболовните билети. Остана като изрична компетенция на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Имаше предложение такива права, регламентирани в закона, да бъдат дадени на Националната агенция по горите, както това беше досега, т.е. максимално да се облекчи този въпрос. Бяха приведени много примери, че в много страни, примерно във Франция риболовни билети се купуват от един павилион за вестници и не е необходима цялата тази строга процедура.
Второ, че трябва още веднъж да прегледаме разрешителните режими, ръководени от разбирането, че те трябва да бъдат сведени до минимум.
Да се помисли за възможностите Агенцията по рибарство да извършва стопанска дейност. Това обаче не ми се струва най-доброто решение. Независимо че е свързано с осигуряване на зарибителен материал, но това също трябва да бъде функция на съответни фирми, а не на Агенцията по рибарство.
Аз специално не успях да погледна един важен въпрос – имаше големи апетити да се възстанови разрешението да се драгира дъното на Черно море във връзка с улова на рапани. В това отношение още веднъж трябва да прочета закона, за да съм сигурна, че това не е допуснато.
Може би трябва едно изречение в нашето становище, че има проблеми специално с разрешителните режими и риболовните билети, които биха могли да намерят по-добро разрешение при подготовката на този законопроект за второ четене.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Т.е. да запишем, че разрешителните режими могат още да бъдат опростени, облекчени и това би могло да се направи при обсъждането на второ четене.

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (старши юрисконсулт в Агенцията по рибарство и аквакултури):
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!Ако може по бележките на госпожа Манева да отбележа само с две думи.
Първо, по билетите. Въпросът с билетите дълго време седеше на дневен ред. Абсолютно са коректни нейните поправки и желание да се издават от максимален брой лица, но в проекта, който е пред вас, въпросът е уреден по следния начин. Билети ще бъдат издавани от министъра на земеделието и горите или от определени от него лица. Това означава, че няма никакъв проблем и PR да издава тези билети и по никакъв повод не е ограничена възможността билетите да бъдат издавани. Има съответната препратка това да става с наредба, да бъдат издавани еднодневни, да бъдат въведени стикери, стикерите да се продават на будки и т.н. Така ще бъдат максимално улеснени хората.
По отношение на тралирането. Абсолютно е забранено тралирането и драгирането във водите на Черно море.
По отношение на стопанската дейност т- въпрос, който също беше обсъждан дълго време, идеята е била продиктувана от това, че провеждайки зарибителните програми, често стои въпросът с намирането на определен зарибителен материал в определен период от годината и спазването на Закона за обществените поръчки. Беше предвидено в закона да има възможност чрез предоставяне на обекти и със специалистите, с които разполага Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, да се произвежда зарибителен материал, който да бъде разселван във водите на Черно море.
Искам да добавя, че ние имаме само един разрешителен режим.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Госпожо Манева, удовлетворена ли сте поне частично?!

ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
Не, защото смятам, че не е много добре да се разрешава на министъра на земеделието да регламентира въпроса с билетите, тъй като не знаем какъв ще бъде следващият министър и какви идеи ще има той. Трябва в закона, когато се касае за значими обществени отношения, тези неща да са ясно уредени.
Мисля, че не е никакъв проблем да запишем: “Максимално облекчена процедура”, включително всичко това, което разказахте, да бъде записано в закона.
Що се отнася до зарибителния материал, категорично смятам, че не е работа на Агенцията да се занимава със зарибителен материал. Имам горчив опит, когато влезе в колаборация с бандити, които се занимаваха с непочтени неща, специално за есетровите риби става дума.
Има достатъчно рибни стопанства, на които трябва да се даде възможност да работят в тази сфера, включително и да осигурят всякакъв вид зарибителен материал с качеството, което е необходимо. За това също може да има обществена поръчка, ,има най-различни процедури. Но не е работа на агенцията да се занимава с това.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Добре, госпожо Манева. В дискусията ще бъде отразено, че има такива и такива мнения. Това ще подпомогне специализираната комисия.

ПЛАМЕН МОЛЛОВ:
При цялото ми уважение към експертния потенциал на госпожа Манева, аз искам да насоча вниманието ви, че ние трябва да вземем решение по същество, а не да влизаме в детайли в дискусия, за която смятам, че нямаме в момента компетенцията да водим.
От гледна точка на законопроекта според мен в доклада правилно е отразено, че и двата законопроекти – и внесеният от МС, и този, който е резултат на 2,5 години работа в Комисията по земеделие и г ори, с обстойни дискусии и широко участие на неправителствени организации, и двата всъщност отразяват изискванията, които имаме във връзка с хармонизацията на нашето законодателство.
Но вторият законопроект, който внесохме с общо съгласие, отразява по-добре спецификата на условията в България. Мисля, че е ясно и мнението на колегите от сектора, че всъщност това е законопроектът, който трябва да подкрепим.
В този смисъл нашата парламентарна група ще подкрепи втория вариант.
Само за сведение на всички колеги, които биха правили между първо и второ четене корекции, текстът на втория законопроект с главен вносител председателят на нашата комисия, подчертаните текстове са тези, до които се е стигнало в резултат на работата на комисията. Те са подчертани в законопроекта и лесно могат да се установят онези текстове, които са различни от варианта на МС. Те изцяло отразяват всъщност варианта, който е приет с пълен консенсус от Комисията по земеделие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Благодаря, господин Моллов.
Има ли други, желаещи да се изкажат?
Тогава да приемем законопроекта, като отразим в становището, че съществуват отделни въпроси и различни мнения, които очевидно ще бъдат представени на второ четене. разбирам, че всички, които се изказаха, поне на 90% приемат законопроекта, ако не и повече.
Предлагам да приемем по принцип и предложим втория законопроект на пленарната зала а първият да не се приема, с оглед на това, че вторият го доусъвършенства.
Моля, който е съгласен с това комисията да не предложи НС да приеме на първо четене ЗИД № 554-01-07, т.е първия вариант, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма. (Васил Паница е дал гласа си предварително.)
Единодушно ВКЕВ приема този законопроект да не бъде предлаган за приемане в пленарната зала.
Моля, който е съгласен да предложим пленарната зала да подкрепи на първо четене законопроект 554-01-09, да гласува.
За - 14, против и въздържали се няма. (Васил Паница е дал гласа си предварително.)
Комисията подкрепя законопроекта.
Преди да закрия заседанието и да ви благодаря, искам да се посъветваме по един въпрос пак от областта на господин Моллов. Извършена е много голяма работа по още един закон, който се изисква от ЕС, за ветеринарно-медицинската дейност. Експерти са отразили последните бележки на Европейската комисия и има някакъв готов проект. Ако той може на същия принцип да бъде предложен от представители на всички парламентарни групи, бихме могли да включим и него. Това е въпрос, който сам не мога да преценя.
Моля господин Моллов, господин Боев, госпожа Манева да се ангажират да видят този законопроект. Не зная от групата на ОДС и БНС кой може да го прегледа. Ще помоля господин Величков и господин Стоянов също да прегледат законопроекта. Ако се прецени, че той е консенсусен, ние можем на принципа на настоящия законопроект да го включим в работата на парламента. Това може да стане, само ако всички парламентарни групи решат да го подкрепят в този вид, в който е доработен с европейските директиви. Имате ли информация за това?
Трябва всички да го видят, за да преценят може ли този законопроект да се подкрепи от всички народни представители. Моля, ако това е факт, да използваме подхода, който имахме по ЗИД на Закона за рибарството и аквакултурите. Ако съответства на волята на всички парламентарни групи, ще се приподпише от тях и при това условие ще ви го предложа.
Утре ще ви раздадем по един екземпляр от този закон, за да преценим можем ли по този начин да процедираме.
Разбирам, че всички сте съгласни да постъпим така.
Благодаря на всички за експедитивността, с която работихме.
Заседанието за утре остава от 14.00 часа. На него ще гледаме Закона за шума. Ще се опитаме да изготвим такова становище, че законопроектът отново да се доработва. Разбирам от госпожа Манева, че той е доста рамков закон, но е добър като основа за работа на съответната специализирана комисия.
Ще моля да видите и следващия закон – на госпожа Арсенова,. Ако той също може да бъде приподписан, ще го дадем и на другите парламентарни групи. Утре моля да информирате комисията можем ли да постъпим по същия начин.
Уважаеми колеги, благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16.05 ч.)