П Р О Т О К О Л № 1

На 14.07.2005 г. от 15.35 ч. се състоят първото заседание на Временната комисия по европейски въпроси. То бе открито и ръководено от председателя й господин Атанас Папаризов.

---

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Уважаеми колеги, добре дошли на първото заседание на нашата комисия. Имаме кворум, откривам заседанието.
Предлагам да вземем становище по трите предложени законопроекта, разпределени на нашата комисия, и ги предложим на пленарната зала на първо четене.
Предлагам дневният ред да включва:
1. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО И ТЪРГОВИЯТА С ОПТИЧНИ ДИСКОВЕ, МАТРИЦИ И ДРУГИ НОСИТЕЛИ, СЪДЪРЖАЩИ ОБЕКТИ НА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА.
2. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪХРАНЕНИЕ И ТЪРГОВИЯ СЪС ЗЪРНО.
3. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Дневният ред се приема с пълно единодушие.

По т. 1, Законопроектът за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права бе предмет на обсъждане и в Тридесет и деветото Народно събрание. Но днес разглеждаме законопроекта, внесен от нашите колеги – представители на всички парламентарни групи с оглед отново да започнем процедурата, която се изисква в парламента – винаги един закон трябва да мине на първо, след това на второ четене. Затова предлагам отново да изслушаме вносителите по този законопроект, да поставим въпроси към тях. Готви се становище по този законопроект, което ще ви го предложим, обсъдим и ще видим можем ли да предложим законопроекта на пленарната зала.
От вносителите от Министерството на икономиката по този законопроект са поканени г-н Валентин Първанов – зам.-министър, Гергана Царева – директор на дирекция, Григорий Динев – държавен експерт; от Министерството на културата – Ина Килева – зам.-министър и Георги Дамянов – директор на дирекция.
Законопроектът урежда законодателно материя, която досега се регулираше с постановление на Министерския съвет и от гледна точка на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност се изискваше регистрационният и лицензионият режим да се въвеждат със закон. Освен това при предишните обсъждания в Тридесет и деветото Народно събрание Комисията по култура и Министерството на културата и туризма (МКТ) са правили предложение за по-широк обхват на закона, който имате пред вас. Затова е добре да чуем и становището на представителите на МКТ. Ако те не дойдат, ще ви прочета много накратко за сведение тази част от обсъжданията в Комисията по културата в предишния парламент, за да имате представа и да можете да вземете едно информирано решение.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ:
Едно процедурно предложение: щом ги няма колегите от МКТ, моля да минем към другите два законопроекта. Представителите на Министерството на земеделието и горите (МЗГ) са тук, тук са и представителите на Агенцията по рибарство и аквакултури, тук са и представителите на другата агенция. Можем да гледаме този втори законопроект. Мисля, че становището на колегите от МКТ е важно и трябва да го чуем.

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Приемам това предложение на г-н Върбанов.
Ще помоля представителите на МЗГ – изпълнителният директор на Агенцията по рибарство и аквакултури г-н Ерман Занков, г-н Димитър Димитров – старши юрисконсулт, Злати Златев – изпълнителен директор на НС по зърото и г-жа Салиха Емин – парламентарен секретар.
Предлагам да започнем със Закона за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
Имам молба: когато докладващите ни запознават с мотивите за внасянето на тези закони, да обърнат специално внимание на текстовете, които се изискват във връзка с процесите на европейска интеграция. Мисля, че и по двата закона едва ли това са основните аргументи. По-скоро въпросите са оперативни. Моля ясно да бъде казано защо тези закони трябва ускорено да бъдат приети.

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Благодаря на г-жа Манева. Във връзка с това обръщение към вносителите аз искам да ги помоля, когато представят ЗИД на Закона за съхранение и търговия със зърно (ЗСТЗ) да обърнат повече внимание на този член от закона, който предвижда да се подготви наредба за съответните интервенционни запаси.
В становището, което ще ни бъде раздадено след малко, ние бихме искали да предложим от името на комисията какви основни, съществени елементи трябва да съдържа една такава наредба, за да бъде действително това един интеграционен закон. Госпожа Манева е права, че това в момента, когато се гледаше на първо четене, по-скоро е закон, който подобрява функционирането съхранението на зърно, опита от действието на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, по-скоро решаваше този проблем. Господин Моллов е тук и си спомня, че в дискусията на първо четене този въпрос беше сериозно поставен. Надявам се, че освен вносителите и той ще направи предложение по този въпрос, така че именно този въпрос да стане централен в нашето становище. Това да бъде нашият призив към пленарната зала и към специализираната комисия след това.

ЗЛАТИ ЗЛАТЕВ (изпълнителен директор на Национална служба по зърното):
Уважаеми дами и господа, накратко ще обоснова мотивите за измененията в ЗСТЗ, който е приет през 1998 г.
Измененията на закона се налагат от следните съображения. Първо, наложително е да се премахне дублирането на правната уредба за интервенция на пазара. По сега действащия закон беше отредено правото на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” (ДАДРВЗ) да формират стоков фонд “Зърно”, а те не са стопанска организация, която да извършва тази дейност. С наредбите за присъединяване към ЕС се налага изграждането на интервенционната агенция. Тази дейност не може да се изпълнява от ДАДРВЗ.
Второто съображение е, че с предложените в законопроекта текстове се създава законова форма и възможност за уреждане на определението на складовете за съхранение на интервенционно зърно, приемането, окачествяването на зърното, сключването на съответни договори съгласно изискванията за интервениране на пазара и изграждането на самата агенция. В тази връзка има и конкретен текст в закона, че редът за контрол на интервенционната агенция и складовете и наличните количества зърно се уреждат с наредби на министъра на земеделието и горите. Наредбите са изготвени, но не могат да бъдат приети от Колегиума на МЗГ и съответно да им се даде ход, защото нямаме законовата база, на която да стъпим, за да ги утвърди самият колегиум. По тях е работено почти половин година от работни групи, създадени със заповед на министъра на земеделието и горите.

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Моля да кажете най-основните и съществени елементи от тези наредби, които съответстват на европейските директиви – това, което спомена госпожа Манева, за да свържем темата с европейската интеграция.

ЗЛАТИ ЗЛАТЕВ:
Нямам наредбите, но по спомен ще кажа следното. По Наредбата за окачествяване на зърното сме приели всички показатели, които изисква ЕС за съхраняване на интервенционно зърно. Там има качествени и количествени показатели, време на интервениране на пазара – абсолютно всичко.
Отделно в наредба е разработен и договорът, който трябва да се сключва със самите съхранители. Този договор също е заимстван почти 90% от договора, утвърден за всички страни-членки на ЕС.

БОЙКО БОЕВ:
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, бих искал да взема думата в две качества – бях доскорошен зам.-министър, работещ по тези два закона, в момента народен представител от НДСВ. Основната причина да се гледа толкова бързо този закон е една единствена, а именно – изпълнение на нашите ангажименти според договора за присъединяване, а именно изграждане на разплащателна интервенционна агенция до 30.06.2006 г. В момента Законът за подпомагане на земеделските производители дава право за интервениране на пазара, но ЗСТЗ дава друга теза, че ДАДРВЗ е органът, който регулира зърнения пазар. Именно противодействието на тези два закона искаме да изчистим, като отменим Глава трета “Стратегически резерв от зърно”. Това е основната причина този закон да се гледа толкова бързо. Когато тази Глава трета отпадне наредбите, които вече са факт, а именно Наредбата за интервениране на пазара, Наредбата за избор на публични складове, където да се съхранява това зърно, ще могат да се изпълняват. Тогава в България при нужда, каквато е ситуацията в момента, би могла да използва интервенцията на пазара, за да подкрепи земеделските производители. Ако не отпадне тази Глава трета, това няма как да стане през интервенционната агенция или дори без да е изградена тя, може да се интервенира на пазара чрез двете вече действащи наредби. Мисля, че този законопроект беше гледан достатъчно дълго време в Тридесет и деветото Народно събрание и че всички парламентарно представени сили в него се съгласиха, че това е една разумна промяна, която ще доведе до отговаряне на европейските ангажименти, които има нашата страна, и от друга страна, до по-добри възможности за подпомагане на земеделските производители.

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Благодаря, господин Боев.
Уважаеми колеги, има ли някой друг, който желае да вземе отношение?

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ:
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също бих желал да подкрепя законопроекта. Той беше гледан доста внимателно от комисията по земеделието и горите в миналото НС. Имаше големи дискусии.смятам, че той придоби вид, при който може да бъде приет на първо четене. Ако имаме някакви предложения между първо и второ четене, тогава можем да ги дадем. Но трябва да му се даде ход, тъй като се наблюдава известно изоставане в подготовката – това, което беше споменато и то е свързано с работата на конкретната наша комисия. Законопроектът е свързан с европейската интеграция и създаването на интервенционната агенция.

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Благодаря, господин Върбанов.
Госпожо Манева, заповядайте.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
Аз, въпреки че нямам никакви възражения, подкрепям законопроектът да бъде представен на първо четене, но смятам, че задължително трябва да се отбележи, че за да отговаря той наистина на европейските изисквания, първо, сме задължени основните параметри на наредбите, особено когато те регулират значими обществени отношения, да бъдат фиксирани в закона. В изложението беше казано, че договорът, който се ползва в тези случаи, бил точно копие на европейските, или на подобни документи в европейските директиви. Т.е. няма никакво приложение той да бъде едно приложение към закона. По същия начин основните параметри, които се съдържат в тези наредби, би трябвало да бъдат включени в закона, за да се доближим наистина до един европейски закон, а не с наредби, които бързо и лесно се променят от изпълнителната власт, непрекъснато да създаваме промени в обществените отношения, което е недопустимо. Затова смятам, че трябва да препоръчаме на второ четене да бъдат отразени тези моменти.

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Благодаря на госпожа Манева. Това, което предлага тя, аз самият предложих на нашите сътрудници, като гледах закона. Технически обаче за това е необходимо време.
Готови ли сте да гласуваме по принцип закона или да изчакаме да прочетем становището като проект, който съм подготвил за днешната дискусия?

ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
Нека да минем и Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) и тогава да го чуем.

ПЛАМЕН МОЛЛОВ:
Мисля, че е важно да уточним още в самото начало на работата на тази комисия от гледна точка на процедурата, която ще приложим, онова, около което ще се обединим. Това още повече ще важи за следващия законопроект - ЗРА, който предстои да коментираме.
По отношение на ЗСТЗ мисля, че няма никакъв спор и самото гласуване в комисията и на първо, и на второ четене, той беше единодушно приет с всичките корекции. Това показва, че той е важен закон, важен за евроинтеграцията. Той обхваща онази част, която касае една от забележките в последния доклад по Глава “Земеделие”.
Искам да обърна внимание на следното. Между първо и второ четене бяха внесени допълнителни текстове във варианта на законопроекта, внесен от Министерския съвет, които са предложения, осмислени и от колегите от МЗГ – те могат да потвърдят това, и от всички колеги от Комисията по земеделието и горите, тук също има представители от тази комисия, те могат да потвърдят същото. Става дума за това, че текстът, който е предложен след второ четене, предложен и депозиран като доклад за второ четене в парламентарната зала, съдържа някои корекции, които подобряват неговото съдържание. Сега внесеното в момента в резултат на работата на контактната група е вариант на МС без тези корекции. Според мен в нашето становище ние по някакъв начин трябва да изразим позиция по този казус – кое подкрепяме ние. Защото чисто хипотетично, ако се обединим около това да подкрепим ЗИД на ЗСТЗ, той отново ще търпи някакво обсъждане вече в новата специализирана комисия и отново тези предложения ще бъдат обект на дискусия, която ще изхаби онази идея – да ускорим законодателния процес.
Т.е., ако ние излезем със становище, че подкрепяме варианта, депозиран на второ четене в 39-то НС, тогава ще избегнем тази необходимост и ще имаме за база нещо, което е достатъчно добре и дълго обсъждано и което може да е обект на съвсем лека дискусия в специализираната комисия и ще улесни този процес.
Затова бих искал това да коментираме. Иначе по същество по този закон ние едва ли тук можем да вземем становище.

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Благодаря на г-н Моллов. По въпроса, който той постави, ние и сутринта разговаряхме. Аз се опитах да го изясня с Дирекция “Законодателна дейност и европейска интеграция”. Бях готов наред с внесените законопроекти, тук съм извадил всички стенограми, да ви предложа и тези законопроекти, които бяха готови за второ четене. Беше казано обаче, аз сутринта поставих в пленарната зала този въпрос, макар че във Временните правила е записано каква ще бъде облекчената процедура за второ гласуване, която показва, че по закона може да се работи, в това, което приехме като статут на комисията и договорено от съответната контактна група, нашите правомощия засега на практика са до първо четене. И това, което предложих, на практика не се прие от пленарната зала – да започнат работа комисии, които да подпомагат процеса за второ четене, но се каза, че на този етап трябва да забравим всичко това, което е работено в парламента в предишното народно събрание. То е архивирано и е в деловодството, но нашата работа е да започнем отначало.
Ако това, което каза господин Моллов и което и аз споделям – че можем да използваме работата на предишния парламент, се споделя и от ръководствата на парламентарните групи те могат през следващата седмица да допълнят съответно статута на нашата временна комисия. Всичко зависи от това до каква степен ще се бави работата по Правилника за организацията и дейността на НС. Ако много бързо се създадат постоянните комисии, логиката е ние да приемем законите на първо четене, да споменем нещата, които каза господин Моллов, той да има възможност в 7-дневния срок да направи предложения заедно с всички колеги, които са работили по този закон – господин Боев, господин Калинов, господин Върбанов и те могат да изготвят едно общо предложение за второ четене с всички тези неща, до които са достигнали в комисията. Предлагам така да постъпим, иначе ще се объркаме и усложним процедурата.
Ако се реши нещо другата седмица, аз ще съм първият, който ще подкрепи господин Моллов, да извадя и ви раздам готовите материали. Но нека на този етап постъпим така – да подготвим доклад за първо четене, да кажем основните въпроси – предмет на дискусията, ще тече 7-дневния срок и колегите ще могат да направят предложенията, обсъждани от миналия парламент, от тяхно име. Тук има представители на 4 политически сили, които са готови да направят едно общо предложение. Тогава дева ли ще е толкова трудно да мине законопроектът през специализираната комисия. Ако тя се забави, ние можем да се върнем на въпроса.
Моля така да постъпим – да приемем становището за първото гласуване.

Кой ще представи ЗРА от името на МЗГ?

ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
Тъй като това беше един изключително спорен закон, моля да кажете дали това е първият вариант – не този, който беше преработен и отново внесен от ИАРА?

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Това е първият вариант.
Според мен това е най-първият вариант.

ПЛАМЕН МОЛЛОВ:
Според мен това е вариантът от 2003 г. ние имахме работна група, която работи по този текст една година. Това са над 100 параграфа. След много трудности, казвам го неслучайно, стигнахме до този текст, който депозирахме за второ четене в пленарната зала. Ако сега се върнем на текста на МС, аз много сериозно се опасвам, че следващата комисия ще бъде изключително затруднена да го гласува в разумен срок.
Това е първоначалният текст. Ние няма да постигнем този резултат. Аз затова настоявам. При ЗИД на ЗСТТЗ става въпрос за 16.17 параграфа, а тук са над 100 параграфа, при това някои от тях са много сложна материя. Има много заинтересовани неправителствени и други организации, които отново ще се намеса за влияние в работата на комисията. Това ще доведе до едно затлачване. Тогава е по-добре по мое мнение от МС да дойде нов законопроект. Това ще създаде изключителна трудност. Дори хипотетично да имаме предвид, че примерно се вземе решение между първо и второ четене някой да внесе нов текст под формата на обобщено предложение, това са 50-60 нови параграфа. Представете си колко време се иска, за да бъдат обсъдени внимателно.

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Това, което казва г-н Моллов, ще ни постави в сложна ситуация - ако ние не приемем закона и след това трябва да се внася отново.
Не можем ли да намерим решение, при което да напишем, че по него има много бележки, колко суров е той, че го приемаме само по принцип и че предлагаме той сериозно да бъде доработен от работна група на специализираната комисия. Да напишем текст, който показва нашето отношение към един много суров закон. Нека направим дори формално процедурно предложение към специализираната комисия в рамките на една работна група да подготви нещо по-сериозно за второ гласуване.
Аз имах идеята от нас да излезе като вариант чисто формално това, до което вие сте стигнали. Но от гледна точка на юристите това не е възможно.
Ако ни посъветвате как да го направим, аз съм готов с най-голямо удоволствие да дадем някакъв статут на документа, който е бил готов за второ четене, но формално той не е пред нас. Ако предложите как да излезем от тази ситуация?

ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
Мисля, че колегите не са прави. Формално ние разглеждаме закони, които вече са били внесени в НС и практически няма защо те да се връщат към варианти на МС, който вече няма да е този, който ще изработва бъдещите закони. Ако те не намерят едно решение на този въпрос, докато проблемът със зърното е малко по-лек, то при ЗРА искам да кажа, че в миналото НС този закон съвсем условно беше приет на първо четене и това, което излезе като продукт за второ четене, е съвсем различно от този. Дори има принципно различни неща, различни по същество. И ако сега ние приемем този закон, ще се върнем отново в онзи омагьосан кръг, в който се въртяхме почти две години. Практически ние самите ще бъдем принудени да работим върху този текст, който е бил подготвен за второ четене.
Разбирам сложността на проблема. Трябва да се приеме, че текстовете, които са били приети от комисията за второ четене, трябва да бъдат канавата на този закон, по който пак могат на второ четене да се направят бележки, но да имаме нещо много по-близо до това, което трябва да стане, отколкото да се връщаме към варианта на МС, който фундаментално е преработен. Това вероятно трябва да е принципът за всички закони, за които има вече приключила работа за второ четене и решение на комисията.

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Искам да кажа, че аз присъствах на обсъждането в контактната група кой закон да бъде внесен. Имаше и друг вариант. Предлагаше се да се внесе законопроект, подготвен от г-н Моллов и г-н Калинов, който е в доста по-напреднал етап. Но членовете на контактната група, мисля че и вашите представители не се съгласиха с това. (Шум и реплики.) Не мога да обясня. Надделя становището в контактната група на политическите сили, които работят с консенсус, да влезе този закон. На мен ми е трудно аз сега да преценя. Ситуацията, в която изпадаме, е доста сложна. Консенсусът, до който стигнаха представители на всички наши групи, е да внесем закона на МС. Прие се, че закони на народни представители, ако това стане практика, могат да станат източник на прокарване на едно или друго субективно становище, на част от заинтересованите лица. Това беше позиция и на вашата парламентарна група. В случая не зная какво можем да направим, за да не се стигне до тази ситуация.

АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ:
Моето изказване става нерелевантно предвид на това, че Вие считате, че законодателната инициатива е предопределена от решението на контактната група.

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Пред нас е законът, внесен от тях.

АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ:
В конкретния случай, предвид на казаното от госпожа Евдокия Манева, бих предложил да се внесе още един законопроект, да се прояви още веднъж законодателна инициатива, да се обединят двата законопроекта и се търси изход.



ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Можем да отложим този законопроект, да не г огледаме днес и да помислим, да изчакаме внасянето и на друг закон. Ние като комисия ще можем ли да обединим и двата закона? Или да приемем и двата на първо четене? Да не би някой да каже, че се разглеждат едновременно закони, постъпили до някаква дата. И да се окаже, че вторият по същата материя, понеже няма още внесен, не можем да г огледаме. Моля юристите да помогнат за излизане от ситуацията.

ПЛАМЕН МОЛЛОВ:
Ако разрешите, господин председател, да предложа вариант за действие в този случай. Изхождаме от презумпцията, че народни представители са внесли този законопроект. Те са представители на контактната група, но са и народни представители. Същите те могат да изтеглят внесения от тях законопроект и да внесат нов законопроект, който да е резултат от нашето становище, което е в следния смисъл. Аргументите за това, че трябва да се гледа не вариантът на МС, а вариантът, депозиран за второ четене в 39-то НС и по времеви причини не е стигнал до второ четене в пленарната зала, ако върху това се обединят всички представени парламентарни групи в 40-то НС и формалните вносители отново да бъдат хората от контактната група, но да изтеглят първия законопроект и да внесат другия, нещата ще бъдат много облекчени. Няма да имаме този проблем. сега по същество ние не можем да коментираме кое е по-добро. Предишната отраслева комисия е взела становище по този въпрос. Новата комисия би трябвало единствено да изрази своето становище по новия проект на закона.

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Това би било вярно, ако тази контактна група се състоеше от хора, които разбират от закона. Аз гледам текста за второ четене. Тук има общи текстове, но и неподкрепени текстове. Аз не знам кой от нашата комисия би се наел, съобразявайки се с курсива, да направи нов законопроект. Вие ще поставите на контактната група невъзможна задача. Примерно, има предложение на господин Паница, което е подкрепено по принцип, на г-н Юруков, от които след това се получава обобщено предложение. Аз не знам кой би се ангажирал да отсее законопроекта и направи нов.

ВАСИЛ ПАНИЦА:
Абсурдно звучи един закон, който е гледан година и половина в предишното Народно събрание, по който имаше много дебати, и от хора, които бяха навлезли в тази материя, при всички случаи повече експерти, отколкото днес присъстват на тази маса, да бъде отхвърлен в този му вариант, до който беше доведен, и сега да дойде вариантът от първо четене – предложението на МС и то пред състав ,който не е запознат, и ние априори да го приемем. Това е абсурдно за мен ние не можем да се излагаме по такъв начин и не вярвам да допуснем да приемем този закон, който е коментиран, обсъждан и се е стигнало до промяна, при която имаше все пак консенсус между политическите сили. И сега отново да дойде суровият вариант, върху който работихме година и половина.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
Моето предложение за изход от ситуацията така, както Вие отбелязахте, е да се внесе законопроектът не така, както е предложен за второ четене, а да се внесе закон, изграден от текстовете на комисията, без предложенията. Там, където текстовете на комисията пораждат възражения, вероятно ще има такива текстове, ще има съответни бележки на второ четене. Но на първо четене да внесем закона, който представлява съгласуваните текстове на комисия за второ четене без предложенията на народните представители. Да се предложат текстовете на комисията по ЗИД на ЗРА. А ако има спорове, после ще изясним текстовете.

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Това не е толкова просто, но ако няколко души от вас се ангажират заедно със секретарката на КЗГ да подготвите този законопроект.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
Това ще е по-лесно, отколкото да се връщаме назад.

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
От черния курсив на комисията да се подготви такъв нов законопроект. Не е възможно да се внесе доклада за второ четене на специализираната комисия.
Единственият начин е да отхвърлим сегашния законопроект и да ви дадем възможност да внесете този. Според мен това е най-чистия вариант.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
Да.

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Нека чуем вносителя, защото и той е участвал в този процесс.


ЕРМАН ЗАНКОВ /Изпъвнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури/:
Проблемът е, че при нас се намира последния вариант на този законопроект, докато при вас е първият вариант и съответно има разнобой. (Реплики.) По принцип подкрепям предложението, направено от госпожа Манева и от господин Моллов – последният вариант на законопроекта да бъде внесен пак от името на народни представители.

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Ние можем да подготвим подобно становище – да го отхвърлим и членове на комисията от всички парламентарни групи ще седнат и внесат един общ законопроект. Или да отложим законопроекта до вторник, а междувременно да го подготвите. Може да се намери и по-елегантно решение.
Имайте предвид, че има един първоначален законопроект, след това има законопроект, който не е в правния мир, но по който всички, които са тук и са работили, го одобряват. И ние трябва да му дадем някакъв живот. Това може да стане или чрез отхвърляне на този и приемане на другия, или… Нека се съобразим с процедурите и отговорим на реалностите.

ЕВГЕНИ КИРИЛОВ:
Струва ми се, че в контактната група се е взело бланкетно политическо решение. Като слушах обясненията, вчера и на заседанието на нашата парламентарна група господин Калинов постави този въпрос, но ни каза, че по принцип е недопустимо допускането на единични закони. Затова могат да се намерят доста обяснения.
Не знам дали не е възможно, защото днес до края на деня ще се види какво може да влезе утре сутринта в пленарната зала, но за да не губим време, можем да направим предложение с предимство да мине последната версия, която да се подпише от експерти от нашата комисия, които представляват различните политически групи. И този законопроект да представлява основата за второто четене. Ние като комисия можем да лансираме това, което предварително е договорено. По този начин няма да спираме времето.
Иначе, ако се връщаме назад, се страхувам, че по принцип контактната група може да се противопостави не заради конкретния закон, а по принципни съображения и ще губим излишно време.ако законопроектът се внесе от група с представители на различните политически сили, ще стане ясно това, което трябва приоритетно да върви. В нашите парламентарни групи ние можем да обясним казуса и всичко останало да бъде оставено на втори план. То пак може да се разглежда, но тези закони да вървят като основа за второ четене.

МАРИАНА КОСТАДИНОВА:
Мисля си, че трябва да изясним два принципни въпроса. Нашата комисия е временна и ние трябва да работим много бързо и експедитивно. Това означава, че трябва да имаме някаква рамка не само по този Закон за рибарството и аквакултурите, но и по останалите трябва принципно да знаем какво ще правим.
След като сме временна комисия, за нас действа правилникът и за постоянните комисии. Не виждам какъв е проблемът, ако всички тук имаме воля и сме съгласни, да отхвърлим първия текст, първоначално внесения закон, както предложи госпожа Манева – това е в нашите правомощия като комисия.Ако някой е против, нека да гласува “против”, но ако ние вземем решение да отхвърлим този текст, автоматично ще подложим на гласуване втория текст, подаден от МЗГ. И в случая ще изпълним двете функции, за които сме създадени и носим името “временна комисия”.

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Но ние нямаме такъв закон. Някой междувременно трябва да го внесе.

МАРИАНА КОСТАДИНОВА:
След като не е внесен, може ли Вие като председател на комисията да внесете този закон утре, защото председателят на една комисия има по-сериозна тежест. И тогава утре ние можем принципно да го приемем, а днес да обсъждаме принципно това, което ще се внесе утре. Иначе днес нашата работа се обезсмисля.

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
По този закон е така, госпожо Костадинова.

МАРИАНА КОСТАДИНОВА:
И по следващия ще бъде така.

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
По другите вече сме намерили решение. Ние тях почти ги минахме.
Въпросът е, че бихме могли да направим нещо друго. Да отложим обсъждането по този закон. Да помолим господата Моллов и Венцислав Върбанов, които са работили по този закон, да го внесат, защото той трябва да бъде подписан от всички парламентарни групи. Да го внесат хората, които са работили по него. Виждам това като възможно решение.

ДИМИТЪР СТОЯНОВ:
Аз подкрепям предложението да бъде отложен законопроектът за гледане н по-нататък, защото вие тук може да сте си го разглеждали и две години, но ние от Коалиция “Атака” за първи път го виждаме. И вие изведнъж ни поставяте в ситуация, при която излизаме от тежко пленарно заседание и влизаме в комисията, където за пръв път виждаме някакъв проект, който дори не е ясно какво представлява, ние не можем да излезем със становище, защото не сме подготвени. Това, че вие сте го гледали две години, е друг въпрос.
Освен това тази контактна комисия с политическите сили, изведнъж се оказа, че тези политически сили не работят с консенсус, след като се е получило такова недоразумение. Затова нека отложим гледането на законопроекта, за да достигнат до консенсус съответните политически сили. Бързането е най-голямата грешка, претупва се работата.

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Мисля, че и представител на Атака имаше в тази контактна група. Въпросът единственно е, че по този ЗИД на ЗРА ситуацията е много специфична.

АТАНАС ЩЕРЕВ:
Чисто процедурно искам да кажа, че ако работим по правилника на 39-то НС, а това решихме, имаме две възможности. Не е възможно да разглеждаме днес този законопроект, а утре да започнем да разглеждаме два законопроекта. Това е невъзможно според правилника на 39-то НС, защото законопроектите, които третират една и съща материя, се разглеждат заедно и всеки друг законопроект е отделен, той си върви по свой път.
По смисъла на този правилник оттук нататък ние имаме две възможности. Първата възможност е да приемем на първо четене този законопроект и тогава да се разберем, трябва да имаме мнозинство, за да вървят законите, свързани с европейската интеграция. Няма никакво значение коя партия какво подкрепя. Това са неща, минали през комисии, минали през специалисти. Специалистите ще кажат отново кои промени ще приемат или ние.
Оттам нататък ние можем да приемаме тези промени, които са приети на второ четене от специализираната комисия. Но има опасност оттам нататък, защото ще се правят нови предложения, да започнат отново дебати, особено ако няма консенсус, и тези дебати да ни забавят, а нашата цел е да ускорим законопроектите.
Според мен най-чистото предложение е втората възможност. Втората възможност е група депутати, ако се съгласят, или председателят на комисията да внесе този нов законопроект, да речем утре, защото той трябва да бъде внесен до 18 часа. Или, ако има техническа възможност, той да се внесе още днес. Той всъщност е готов. И тогава ние трябва да отхвърлим този законопроект. На едно допълнително заседание след разпределянето му да приемем втория законопроект и тогава ще може да се работи на базата на втория законопроект. Дебатите ще продължат в залата и по двата законопроекта. Това са законопроекти, които не могат да вървят заедно, след като вече сме започнали да гледаме този законопроект.

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Благодаря, господин Щерев. Но ако ние не завършим гледането на този законопроект и общо решим да отложим тази точка, междувременно по нея ние не взимаме решение, отлагаме третата точка за рибарството и аквакултурите за вторник, дотогава можем готовия законопроект да го приподпишем. Виждам, че госпожа Манева, господин Върбанов, господин Калинов и аз можем да го приподпишем, тогава ще го разпредели председателят и за вторник ще имаме два законопроекта. Така можем по-елегантно и културно да свършим работата.
Съгласни ли сте тази точка да я отложим за вторник? Да се направи този законопроект, всички представители на политическите сили да го приподпишат и тогава по него да правим дискусия?

МАРИАНА КОСТАДИНОВА:
Принципно и аз, и г-н Щерев, доколкото виждам и колегата до мен това ви предложихме.
Но тъй като, уважаеми колеги, не знам дали всички разбирате защо беше създадена тази временна комисия. Тя беше създадена ние да печелим време, докато се конструират истинските парламентарни комисии. Ние не можем днес, в четвъртък следобед да искаме време до вторник. Какъв ни е проблемът още днес да подпишем този закон? Още повече че има още два часа време и още днес да го внесем?
Господин Папаризов, Вие сте от бизнеса и знаете, че това е много важно…

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Не искам да Ви прекъсвам, но ние ще имаме два закона за утре.



МАРИАНА КОСТАДИНОВА:
Вие вече ме прекъснахте. Моето предложение беше следното. Нашата парламентарна група, малка, но сплотена, е готова да преподпише този закон, ако се приеме този закон да се внесе в НС. Ако има и други, които са готови, нега и те го подпишат. Валя е готова с подробностите за внасянето на този законопроект в деловодството и по този начин печелим време. По този начин решаваме един сериозен проблем и можем още днес да гледаме следващата точка.
Струва ми се, че трябва много бързо да работим. Уважаеми колеги от Атака, просто трябва да влезете в това темпо. Не знам кога ще се запознавате с тези закони. Но в никакъв случай недейте да си позволявате обвиненията, че ние сме се бавили и виждате ли, две години не сме гледали закона. Напротив, това са много сериозни закони и точно защото ние сме ги гледали в сериозна дълбочина, тези закони не са приети.т

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на госпожа Костадинова. Готов съм, ако този проектозакон е готов, ако бъде осигурен технически, да го преподпиша, както господин Моллов, госпожа Манева и другите и го внесем в деловодството. А моля междувременно да завършим по другите две точки, по които почти сме завършили работата. Ще видим след това как да постъпим.
За реплика има думата господин Стоянов.

ДИМИТЪР СТОЯНОВ:
Госпожо Костадинова, не става въпрос за това, че сте работили бавно. Вие сама казахте, че сте работили дълго и внимателно. И какво означава сега за два дена да се навакса времето? Ние ще се опитаме да влезем в темпото, но не може да ни се представи нещо за половин час и след това да искате да разискваме по него, по нещо, работено две години. Съгласете се, че е така.

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Господин Стоянов, разбирам, че имате нужда да навлезете в нещата, разбирам, че ние, които сме били в парламента, имаме някакво предимство. Но аз съм убеден, че Вие сте такъв ерудиран млад човек, който между момента на гледането в комисията, между първо и второ четене бързо ще навлезе в законите. Аз ще Ви окажа пълно съдействие за това с всички материали, които имам. Разбирам Вашите притеснения, но мисля, че ще направим необходимото, за да можете пълноценно да участвате в работата на комисията, както желаете.

МАРИАНА КОСТАДИНОВА:
Не мога да се въздържа, трябва да Ви го кажа. Не е необходимо това Вие да го правите. Полагат Ви се експерти, ползвайте ги!

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Сега моля да минем пак към темата. Знаете, че почти приключихме с консенсус другия земеделски закон. Сигурно становището е готово, за да можем да го прочетем и подпишем.
Засега отлагаме третата точка, не я гледаме. Ако господин Моллов е в състояние да ни предложи един законопроект, оформен, както трябва, го преподписваме. Вариантът е готов.

ПЛАМЕН МОЛЛОВ:
Наистина всички мотиви, които се изказаха, аз ги споделям, но просто се забравя една особеност, която аз казах, но не й се обърна внимание. Законопроект, който отговаря 1:1 на доклада за второ четене с това, което коментирахме – текстовете на комисията, това, около което тя се е обединила, вкарани в един нов закон, беше подготвен за внасяне и беше съгласуван между няколко народни представители. В момента, в който контактната група реши тя да внесе законопроектите от МС, на този законопроект просто не му беше даден ход за внасяне. Но такъв вариант има готов. Но това важи същото и за ЗСТЗ. Затова предлагам един и същи подход. Предлагам да взема тези законопроекти, да ви ги покажа, ако искате ги прочетете тази вечер, и утре сутринта в 9.00 ч. да ги внесем. Така или иначе днес няма да ги гледаме. А принципно в понеделник или вторник да ги подкрепим и да им дадем ход. В момента това е разумното според мен.

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Господин Моллов, що се отнася до ЗИД на ЗСТЗ се касае до малки поправки и там ще приемем законопроекта в този вид, в който е. нека се съсредоточим към другия – сериозно различен закон. Донесете това, което сте подготвили, за да го преподпишем и го внесем. Защото вече ще го внесем не като контактна група, а като народни представители, след като сме обсъждали проблема и сме готови да се ангажираме с нашия подпис. И никой не може да ни каже, че не сме прави. Затова беше дискусията. Колегите от всички парламентарни групи са готови да подпишат този закон. Нека с него така да постъпим.
БОЙКО БОЕВ:
Напълно съм съгласен, че трябва да подкрепим закона, по който работим от две години и който е много по-съвършен от този, който се предлага от МС през 2003 г. Но без да съм най-добрият специалист смятам, че предложеният вече законопроект или трябва да се оттегли, или трябва да го отхвърлим…

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Това ще направим на следващото заседание във вторник и ще го отхвърлим. Но вкарайте другия закон, за да имаме два закона, по които да работим съгласно правилника.

БОЙКО БОЕВ:
Но защо да усложняваме нещата, господин председател?

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Няма друг начин, законът е внесен, все пак има правила.

БОЙКО БОЕВ:
Смятам, че ние ще облекчим нашата дейност, ако днес отхвърлим този закон.

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Не, днес няма да го отхвърлим. Предложих Ви да отложим точката, да имаме два закона и да работим по тях заедно.

НЕДЖМИ АЛИ:
Нашето виждане е същото – подкрепям предложението на господин Папаризов да отложим разглеждането на точката. Мисля, че е редно да запознаем с конкретния казус и контактната група. Ще се отиде на гласуване в пленарната зала и трябва да има консенсус между отделните парламентарни групи.

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Като народни представители ние ще сме подкрепили един друг закон, ще гледаме равностойно двата тук. Нека сега не прекаляваме и преиграваме. Трябва коректност към всички участници в процеса.



Сега минаваме към последната точка – Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права.

ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ПЪРВАНОВ:
Уважаеми дами и господа, представям на вашето внимание законопроект, който урежда административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права.
На първо място, бих искал да ви запозная с мотивите на вносителя. Защитата на интелектуалната собственост е една от областите, в които страната ни трябва да постигне ускорен и убедителен прогрес. Това се знае от всички.
На второ място, Директива 2004/48 на ЕС за защита правата на интелектуалната собственост.
И на трето място бих искал да подчертая нещо конкретно, ние все пак присъстваме в списък № 301, наистина в най-ниската му скала – обикновения списък за наблюдения. През тази година имаше опасност да влезем в по-негативния списък – прийорити уочлист и само активните усилия от наша страна направиха възможно оставането ни в най-леката форма за наблюдение от страна на компетентните международни институции.
Кои са субектите на този законопроект? Според него на регистрация подлежат лицата, които възпроизвеждат на територията на България обекти на авторското право и сродните му права.
На второ място, на лицензиране подлежат производителите на оптични дискове и матрици за тяхното производство.т
Кои са причините, наложили внасянето на този законопроект?
На първо място, не може да се допусне липса на правна регламентация за обществени отношения, уредени с ПМС № 87 от 1996 г по същата материя. Искам да кажа, че това постановление изигра своята огромна роля и благодарение на него след 1998 г. България направи решителна крачка в борбата срещу интелектуалното пиратство, което тогава послужи за изваждането й от рестриктивния списък – едно много важно постижение за страната ни.
На второ място, в съответствие с препоръките, приети досега, влезе в сила Законът за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Съобразявайки се с него режимите, регламентирани от това постановление, което цитирах – от 1996 г., следваше да бъдат разписани в по-високи актове от степен на закон.
Лицензионният режим на производителите на оптични дискове и на матрици за тяхното производство е бил винаги на вниманието както на Министерството на икономиката, така и на Народното събрание. Този закон е в същото положение, както и предишните, с това изключение, че една от комисиите не можа да премине.
С цел опазване на международния имидж на България като държава, която се бори с пиратството, режимът и сега, в момента, и в бъдеще трябва да бъде приоритетен. Тази регламентация в законопроекта е по-обширна в сравнение с регламентацията и терминологичните форми, използвани в постановлението на МС от 1996 г. Ще подчертая само това, че производителите на компактдискове и матрици за тяхното производство се третират и са определени в този законопроект като производители на оптични дискове и матрици за тяхното производство, което е в съответствие с международно възприетото определение за този вид дейност.
На второ място, това е представителството в междуведомствената комисия, която има за задача да се бори и да подобри междуведомственото сътрудничество в борбата срещу интелектуалното пиратство. Сега съгласно този законопроект комисията, която издава лицензите, ще има по-широка представителност. Освен представителите на МИ, МКТ и МВР, неговите специализирани дирекции, в състава на междуведомствената комисия новият законопроект предвижда да се включат и представители на МП и на Агенция “Митници”, т.е. на МФ. В сравнение с досегашната регламентация има запазване на схемата с точно и ясно определени условия и ред, при които ще се върши съответно предвидената от закона регистрация за издаване на лиценз. Механизмите за контрол и санкциониране са изцяло съобразени с регламентацията на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. В това отношение твърдя, че е създаден добър баланс между този закон, който по същество цели защитата правата на интелектуалната собственост, и Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Тази гаранция е за законосъобразност както при осъществяване дейността на държавните органи, които администрират тези режими, така и при осъществяване на регулираната стопанска дейност. С новия законопроект най-голямото облекчаване на производителите е фактът, че лицензите за производителите на оптични дискове и на производителите на матрици за тях ще бъдат безсрочни. Може би знаете, че ПМС № 87 предвижда ежегодно прелицензиране, което е огромна административна работа и е силна рестрикция по отношение на нашите производители.
В този законопроект са включени по-голяма част от направените предложения от компетентния международен орган FPI, отговарящи на действащото българско законодателство. Според законопроекта и за издаването на лиценз за производство на матрици или на оптични носители, несъдържащи обекти на авторското право и сродните му права ще се изисква представяне на удостоверение за регистрация на получен код за идентификация, така наречения сид код, предоставен по международно възприетия ред, както за дискове със запис, така и за празни дискове. Върху първоначалния екземпляр, който имате, не е точно изяснено дали са със или без запис, което очевидно ще бъде свършено в по-нататъшното разглеждане на закона.
Искам да подчертая и още една особеност, която беше изискана от FPI и другите компетентни международни институции. Това е предвиденият стриктен контрол върху суровината, високо технологичния поликарбонат при вноса, при производителите и по цялата верига. Създаването и поддържането на тази система за контрол ще намали до минимум възможностите за пиратска дейност.
Тук ще кажа нещо, което произтича от досегашния ни опит в тази област, което нееднократно сме дискутирали с представителите на международните институции. Смятам, че в процеса на разглеждане този законопроект трябва да се допълни и с една санкция, предвиждаща ограничаване или забраняване на уличната търговия с такива дискове, оптични дискове. Това е нещо, което е най-лесно контролируемо и смея да кажа, че всеки контролиращ – било то физическо лице или международна институция, може много лесно да събере негативна информация за България, минавайки напр. по площад “Славейков”. Смея да твърдя и искам да ви информирам, че досега нито една проверка на международните институции, включително на техните представители от Асоциацията за защита на авторските права досега не са намерили неизправност или пороци при производителите. Това е разбираемо. Докато това, което настоявам да се включи по-нататък – забраната на уличната търговия, е много ясно забележимо и веднага дава негативно отражение върху имиджа на страната като защитник на авторските права и на интелектуалната собственост.

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Благодаря на господин Първанов.
Моля да чуем и становището на представителя на МКТ.
Когато излагате Вашето становище, тук господин Първанов постави някои въпроси, които и вашето министерство е поставяло във връзка с контрола на суровината, във връзка с това дали само записани или празни дискове да са предмет на закона, въпроса за уличната търговия, неща, които и в момента ние не сме отразили конкретно в проекта за становище. Ние ще допълним проекта за становище с осъществената дискусия. Виждам, че господин Първанов защити по принцип някои от вашите позиции.

ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ПЪРВАНОВ:
Искам да допълня неговата позиция. Част от нашите производители и сега, без да е приет този законопроект, възприеха изискванията на международните институции и поставят сид код включително и върху празни дискове.

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Благодаря, господин Първанов. Вашата и неговата позиция е резултат на историческото четене на становищата на двете комисии.

ГЕОРГИ ДАМЯНОВ (МКТ):
Няма да повтарям становището, което изложи господин Първанов. Действително законопроектът беше изготвен от двете министерства – МИ и МКТ. Това създаде една усложнена процедура при приемането на законопроекта от МС, защото двете ведомства ще отговарят за прилагането на този закон.
Искам да кажа за регистрационния режим, който се предвижда за производителите, който продължава да се води, да се администрира от МКТ, че такава система на контрол, каквато е създадена при нас, не съществува може би почти никъде в Европа. Този факт се дължи на обстоятелството, че България през 1995-1997 г. е била обявена за пиратска страна № 2 в света след Китай. За жалост тази отрицателна слава ни преследва и досега. И мога да кажа, че важността на този законопроект е най-вече наложена от чуждите представители, които наблюдават спазването на правата за интелектуална собственост в страната най-вече от Европа и САЩ, защото техните интереси в тази област са най-големи по простия факт, че най-много филми, компактдискове и DVD се произвеждат в тези страни, особено в САЩ. Ако правата на интелектуална собственост не се спазват у нас, те търпят най-много материални загуби. В този смисъл неведнъж е ставало въпрос, че режимът, който ще въведем, между другото, този законопроект преседя половин година в предишния парламент по тази причина, че парламентаристите от Икономическата комисия не се съгласиха с въвеждането на този лицензионен режим, който утежнява дейността на българските производители. Но може да се каже, че веднъж получил този лиценз, този производител има свободата да действа в рамките на закона.
Това, което ще продължи като администриране, като регистрационен режим в ММКТ, ще бъде най-вече по отношение отстъпването на правата, въпроса за версификацията на произведенията – един въпрос, който в България се спазва много стриктно. Прав е господин Първанов в това, което каза, че международните организации досега не са успели да открият пробиви в официалното производство на компактдискове е факт и е благодарение и на този регистрационен режим, който се администрира от МКТ.
В заключение искам да кажа, че законопроектът запазва и двата вида дейности – и лицензирането, и регистрацинония режим на правата по отношение на интелектуалната собственост, но вече ги издига на по-високо ниво. Те ще бъдат въведени в закон. Фактът, че този закон ще се приеме приоритетно от НС говори изключително добре за отношението, което то има към защитата правата на интелектуалната собственост. Неприемането на този закон от предишното НС тези неща бяха пренебрегнати. Неслучайно препоръките и натискът отвън по отношение на този закон бяха, че трябва да се приеме този закон, за да регламентира производството, търговията и най-вече контрола върху производството на оптични носители.
Колкото до проблемите, които изказа г-н Първанов и МИ, ние сме абсолютно съгласни, стига това да е в рамките на закона, да може в този законопроект да се включи забраната за улична търговия, защото наистина това е един от показателите, които правят най-лошо впечатление и на наблюдаващите органи, и на обикновените чужди туристи в страната. Лошо впечатление прави това, че в центъра на столицата на най-представителни места се предлагат нелицензирани оптични носители.

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Аз очаквах Вие не толкова да вземете отношение по уличната търговия, колкото по отношение на това законът, който се предлага, до каква степен налага изменения в Закона за авторското право и сродните му права. Вие работите и по двата закона. Дали предлаганият законопроект води до съответствие между двата закона? Вашето министерство отговаря за другия закон. От тази гледна точка считате ли, че този законопроект е съвместим с другия закон? Налагат ли се някакви изменения в него? И моля да запознаете колегите как се съотнасят двата закона?

ГЕОРГИ ДАМЯНОВ:
В МКТ е подготвен ЗИД на Закона за авторското право и сродните му права. Той ще хармонизира окончателно нашето авторско правно законодателство с директивите на Европейската комисия, с последните директиви и най-вече с директивата за първоприлагането. Ще кажа, че настоящият закон не налага някакви промени в Закона за авторското право и сродните му права.. Има хармония между двата закона. В това отношение мисля, че нещата са прегледани съвсем сериозно и не се налагат промени в закона за авторското право и сродните му права.

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Колеги, имате думата за изказвания.

ЕВГЕНИ КИРИЛОВ:
Чух, че Вие говорите за Закона за авторското право и сродните му права с “ще”. Доколкото знам, за него срокът също е средата на септември. Какво означава “ще”. Идва месец август. Вие готови ли сте или не? И ако не сте готови, как мислите, че ще се справим с тези срокове?

ГЕОРГИ ДАМЯНОВ:
Има две директиви, които трябва да бъдат хармонизирани по отношение на авторското право. Едната е директивата за правоприлагането, инфорчмънта, за която срокът е до 1 юни 2006 г. Имаме една част от директивата за рисел райт – за правата при препродаване, чийто срок е 1 януари 2006 г. Не знам Вие какъв срок имате предвид. ЗИД на ЗАПСП е готов. Внесен е в работна група. Срокът беше 30 юни 2005 г. Срокът е спазен.

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Има ли други въпроси? Няма.
Колеги, предлагам да подкрепим становището, което е пред вас и да добавим към становището онези въпроси, които бяха повдигнати в дискусията от г-н Първанов – за необходимостта при доработката от специализираната комисия на второ четене да се прецизира дали се отнася за празни или записани дискове, да се види дали тук е мястото на въпроса за уличната търговия и третият въпрос, който постави господин Първанов, за контрол над суровината, ако можете да го формулирате?

ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ПЪРВАНОВ:
Става дума не толкова за контрол, колкото за отчет на суровината, на поликарбоната и по-специално възможността тя да бъде проследявана още при вноса, както изтъкнах при първоначалното си експозе, като се създаде една подпозиция в митническата наблюдавана номенклатура. Тогава ще може много строго да се спазва всичко. Едното и другото – отчетността и въвеждането на една такава позиция за суровината още от границата ще доведе до добри резултати. Ние сега обхващаме дори технологичните норми – за брака, с обратна информация и това е много полезно.

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Това може да се запише в становището на комисията, като се знае, че това е проблем на изпълнителната власт. Да се пише, че в дискусията е възникнал проблемът, че ще е полезно в митническата тарифа да е направена такава подпозиция. Ние ще прочетем това становище и ще информираме Агенция “Митници”. Но това е по-скоро въпрос на координация между органите на изпълнителната власт. Ще отбележим и този въпрос в дискусията, който е от компетенциите на изпълнителната власт. Добре е да се отбележи: подпозиция за поликарбоната и съответно контрола за тази подпозиция от митническата граница и движението в страната. Все пак обаче това е въпрос не толкова на законодателство.
Колеги, съгласни ли сте с тези допълнения? Имате ли бележки? Няма.
Моля да гласуваме това становище.
За – 19, против и въздържали се няма.
Становището се приема единодушно.

Моля да се върнем към другия закон – ЗИД на ЗСТЗ. Ако господин Моллов се съгласи, ще можем да дадем ход за тези предложения, които имате по закона, да ги внесете на второ четене. Той да мине въпреки всичко на първо четене през нашата комисия. Той има нужда от много по-малка доработка. Разбираме, че от неговото приемане зависи после приемането на много наредби. Ако приемем закона, малко ще ускорим процедурата.
После със специализираната комисия ще видим, ако решим, че промените могат да се гледат и тук, можем да го предложим, ако се забавя целият процес.
Аз предлагам да го приемем на първо четене с бележките, които са в становището.
Искам специално да попитам госпожа Манева по това, което тя спомена от гледна точка на европейската интеграция, добре ли е отразено в проекта,, или имате предложения да го допълним?


ЕВДОКИЯ МАНЕВА:
Бих направила следното предложение – в т. 3 заключението е направено така, че се получава така, че основната цел на този законопроект е да се създадат предпоставки за приемане на наредба, която въвежда Наредба 2148.
В същото време на първа страница последният абзац визира няколко важни неща, които решава законопроектът. Затова ми се струва, че в т. 3 в заключение е по-добре ние да кажем, че в заключение, защото това са основните ни аргументи за приемане или неприемане на съответния закон, да кажем, че в заключение се налага изводът, че с предложения законопроект се създават предпоставки за стабилизиране пазара за зърно, т.е. да пренесем текста в заключението, както и за въвеждането на изискванията на Регламент 2148, не за приемането на наредба, а за въвеждането на изисквания.
А в последния текст на предишния параграф 2, в текста на закона, мисля, че и Вие, и аз, и други колеги подкрепиха, че в закона трябва параметрите на наредбата да намерят място, да кажем, че в текста на закона трябва да бъде ясно очертан предметът на наредбата и основните параметри, регламентиращи основни, съществени отношения в наредбата, с която да се въведат изискванията на съответния регламент. Да споменем и този факт, защото мисля, че ако ние само с наименованието на наредбата очертаем по-подробно предмета, няма да е достатъчно. Вероятно ще възникне и потребност някои от основните параметри на наредбата да бъдат визирани в закона. Затова да разширим малко този текст, имайки предвид дискусията, която проведохме.

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Благодаря Ви.
Мисля, че предложението на госпожа Манева е разумно. Накрая ние предлагаме не становището да се приеме от комисията, а да се приеме на първо четене от парламента, законопроектът да бъде подкрепен на първо четене от парламента.
Колеги, ако сте съгласни със становището с предложенията и допълненията, които направи госпожа Манева, моля да гласувате.
За – 18, против – няма, въздържал се – 1.
Комисията подкрепя законопроектът да бъде приет от парламента на първо четене.

ДИМИТЪР СТОЯНОВ:
Това точно уточнявахме с господин Величков, че в момента точно тези експерти, за които спомена госпожа Костадинова, ще изучат въпроса, защото този закон е много важен за нас, тъй като България е страна, в която агрокултурата има много голямо значение. И не сме сигурни дали отпадането на цяла една глава от закона е достатъчно обоснована. Затова възложихме проверка на нашите експерти. Не можем принципно да го подкрепим в този момент.

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Уважаеми колеги, преди да закрия заседанието, господин Моллов, имате ли готовност да преподпиша Вашия закон сега или утре сутринта? Искам да Ви помоля да сме експедитивни, още повече и госпожа Костадинова настоява за това.
Насрочвам едно извънредно заседание на нашата комисия за вторник следобед за 15.00 ч. пак в тази зала с една-единствена точка: ЗИД на ЗРА. Надяваме се дотогава да има подписан втори законопроект, за да можем да го приемем.
Господин Моллов, как са нещата, ще успеем ли утре да го преподпишем?

ПЛАМЕН МОЛЛОВ:
Трябва да преценим дали ние трябва да направим това или да оставим…

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
За следваща комисия не можем да го оставим – или го внасяме, или приемаме другия. Какви съображения имате? Напишете едни мотиви и дайте да го подкрепим! Защо е тази нерешителност. Моля Ви утре сутринта да решите окончателно какво правим с този законопроект и тогава да вземем решение. Призовавам Ви да го внесем, за да имаме база за следващото заседание на комисията. (Шум и реплики.)
Отложихме заседанието за вторник, за да Ви дадем време да обсъдите въпроса с Вашето ръководство и ние – с нашето.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.05 часа.)