П Р О Т О К О Л № 4

На 28 юли 2005 г., четвъртък, се състоя извънредно заседание на Временната комисия по европейски въпроси при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на законопроект за ветеринарномедицинската дейност, № 554-01-15, внесен от Васил Калинов и група народни представители.


Списък на присъствалите гости и народни представители се прилага към протокола.

Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от господин Атанас Папаризов – председател на Временната комисия по европейски въпроси.


* * *



ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Добър ден на всички колеги и гости. Уважаеми дами и господа, вече имаме този намаляващ кворум, за да започнем поне да работим.
Днес освен представители на Временната комисия по европейски въпроси и на вносителите на законопроекта за ветеринарномедицинската дейност сме поканили хората, които са работили по този законопроект и в предишното Народно събрание. Това са преди всичко представителите на Националната ветеринарномедицинска служба – доц. Жеко Байчев, който е нейният генерален директор, господин Паскал Желязков, който е заместник-генерален директор, господин Бойко Ликов, директор на Дирекция “Международно сътрудничество, европейска интеграция и квалификация на кадри”, който практически е в работната група по евроинтеграцията, госпожа Галя Костадинова, която е ст. експерт в същата дирекция, доктор Евгени Макавеев – също ст. експерт, господин Пенчо Запрянов – директор на Дирекция “Здравеопазване на животните”, госпожа Марина Загорова – главен експерт в същата дирекция, господин Илиан Бойковски – началник отдел “Заразни болести” и господин Емил Кръстев – началник отдел в Дирекция “Правна”.
Освен това във връзка с разглеждането на законопроекта ние получихме писмо, което сега ще ви бъде раздадено, от представителите на две неправителствени организации за защита на животните – госпожа Аксиния Боснева, която е председател на Фондация АФА – България и която би трябвало да е сред нас – не се познаваме, добре дошла. Също тук трябва да са и госпожа Марта Георгиева и Радостина Галитионова, които са координатори на Студентския съвет в Софийския университет, очевидно занимаващ се със същите проблеми. Те представляват студентските съвети по отношение на тази тема и тази глава от законопроекта – Глава седма. Но до нея ще стигнем в края на нашите обсъждания. Първо ще започнем с другата част от дискусията.
Също така тук би трябвало да е и госпожа Лена Бузина, която е заместник-председател на дружеството за защита на животните. Сред нас е и госпожа Меглена Кунева, която е тук в двойно качество – като министър по европейската интеграция в оставка и, разбира се, като народен представител, който желае да участва активно в работата на нашата комисия - заедно с госпожа Зинаида Велева –директор на Дирекция “Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции” към Министерския съвет и господин Калин Томов, който е старши експерт в същата дирекция.
Поканени са и други народни представители, без да са членове на нашата комисия, които активно се занимават с проблеми на защитата на животните и с проблемите на ветеринарномедицинската практика. Така че мисля, че темата буди много широк интерес.
Аз бих предложил първо на господин Пламен Моллов от името на вносителите да представи законопроекта и след това ще помоля представителите на ветеринарномедицинската служба също така да дадат становище по него.
За ваше улеснение заедно с експертите и на комисията, и на Правната дирекция по евроинтеграция сме подготвили едно становище, с което сме запознали, разбира се, и Националната ветеринарномедицинска служба, което да бъде като резултат от нашето обсъждане на законопроекта на първо четене. То би трябвало също да ви е раздадено като проект.
И така, с всички тези материали, включително и с писмо на службата, което също би трябвало да ви е раздадено, тъй като то поставя два нови въпроса в допълнение към законопроекта, надявам се, че разполагате с всички тези материали и на тази основа можем да започнем работата.
Господин Моллов, заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ:
Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Като съвносител бих искал да кажа няколко думи по отношение на законопроекта за ветеринарномедицинската дейност от моя гледна точка.
Това е основополагащ закон за целия земеделски сектор, за Глава “Земеделие” и въобще той касае около 20 процента от законодателството на Европейския съюз. По тази причина и неговото подготвяне в този му вид, който сега е предложен на вашето внимание, изискваше много време. През цялото време на мандата на Тридесет и деветото Народно събрание ние получавахме окуражителни становища от Европейската дирекция, която извърши мониторинг върху нашата ветеринарномедицинска дейност в смисъл, че нашето законодателство е относително добро, отговаря на европейските норми и т.н. В последната година обаче се получиха вече сериозни напътствия, че трябва да се извършат определени промени, особено в онази част, която касаеше безопасността на храните и на суровините за тях по цялата хранителна верига, включително и някои раздели, свързани с бездомните кучета, с хуманното отношение към животните и други подобни теми, които са залегнали в този законопроект.
Така или иначе, законопроектът беше много широко обсъждан в Комисията по земеделието и горите в предишния му вариант, който е в основата на този, надявам се, и в крайна сметка, съзнавайки цялата сложност на ситуацията и необходимостта да дадем възможност за процедурно осъществяване на приемането на законопроекта, ние в комисията възприехме, и то с пълен консенсус, една такава постановка – да отхвърлим законопроекта, който тогава беше депозиран от Министерския съвет, просто да го спрем, а междувременно помолихме колегите от Националната ветеринарномедицинска служба да подготвят нов вариант, който да отговаря на междувременно променилите се обстоятелства в законодателната дейност на Европейския съюз.
Тук виждам, че всъщност дори и във варианта, който ние приехме в Тридесет и деветото Народно събрание на първо четене по принцип, го приехме с явното разбиране, че в него не бяха включени нормите от четири регламента в тази сфера, които са изключително важни и които аз се надявам в този законопроект вече да са влезли изцяло.
Бих искал също така да се има предвид от всички колеги, че този законопроект във всички случаи трябва да се работи паралелно със Закона за храните и Закона за фуражите, тъй като те са твърде много свързани в някои отношения, касаят особено тази част, отнасяща се до безопасността на храните. В този смисъл аз се надявам, че специализираната комисия в това Народно събрание ще свърши своята работа.
Основните бележки, които бяха направени в Тридесет и деветото Народното събрание, бяха по отношение на обема на законопроекта, а не толкова по отношение на неговото съдържание. Да, обемът наистина е голям, но на практика в този законопроект са обединени два или три законопроекта и ние направихме това с ясното съзнание, че трябва да се извърви тази крачка, която се изисква от нас във връзка със завършването на хармонизацията на нашето законодателство. Всъщност това е последният, ключов законопроект в земеделския сектор, след което на практика може да се счита, че, ако този закон бъде приет и той отговаря на съответните европейски норми, ние практически ще сме изпълнили нашите ангажименти в този сектор по отношение на законодателството.
Ето защо аз с пълно съзнание станах съвносител на този законопроект, без да го познавам в подробности, в детайли – признавам си – тъй като нямах възможност да го направя в това кратко време, в което ни се наложи да внесем законопроекта. Аз не можах да се запозная с него в детайли, но от разговорите ни с доц. Байчев, който е генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба, останах с впечатлението, че всъщност законопроектът е изграден на основата на онова, което ние вече сме разисквали продължително в Комисията по земеделието и горите в предишния парламент – в продължение на около шест месеца.
В този смисъл приемам, че нещата, които и там бяха посочени от специалисти в комисията, всъщност са взети предвид. Надявам се този вариант да е много по-добра база за по-нататъшното оформяне на окончателния вариант на законопроекта.
С тези свои думи всъщност искам да си запазя възможността да внеса допълнителни текстове към него или предложения за промяна, свързани преди всичко с онази сфера, за която тук се каза, че в стария вариант не беше засегната, а именно безопасността на храните. Разбира се, има и други теми, които предизвикват много широка дискусия. В Комисията по земеделието и горите в Тридесет и деветото Народно събрание имаше огромна преписка от много на брой неправителствени организации, сдружения и т.н., свързана с бездомните кучета. Постъпваха писма, свързани с някои от текстовете в законопроекта. Те бяха изключително противоречиви като насоки.
Но аз мисля, че този законопроект във вида, в който е направен, трябва да отговаря – аз мисля, че така е и поставен този законопроект – изцяло на европейското законодателство, отчитайки, разбира се, националните особености. Но като цяло ние нямаме много широка рамка за разисквания по отношение на съдържанието на този законопроект.
Това, което е мое впечатление обаче - дано това в този вариант да е избегнато максимално – е отразено в третата група препоръки, които аз имам, и те са свързани с това в текста на законопроекта да останат изключително такива текстове, които са със законов характер, а не текстове, които в една или в друга степен могат да влязат и в подзаконови актове. В един от по-началните варианти на законопроекта, които съм виждал, някои от текстовете бяха почти превод на различни директиви и други документи.
С тези няколко бележки, запазвайки си една свобода за внасяне на корекции и предложения между първо и второ четене, аз станах съвносител с ясното съзнание, че гласуването на този законопроект е изключително важно. Ние нямаме практически техническо време и това е единствената възможност от моя гледна точка. По този начин изразявам и позицията на НДСВ във връзка с това, че ние ще направим необходимото, за да съдействаме законодателството в земеделския сектор да бъде изцяло хармонизирано във възможно най-кратките срокове.
Това е, което мога да кажа. Аз не бих искал да навлизам по същество в съдържанието на законопроекта. Мисля, че тук има достатъчно специалисти и служби, които биха могли да дадат по-широки и детайлни разяснения по различните въпроси.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Благодаря на господин Моллов. Аз искам да благодаря на него и на другите съвносители на законопроекта, които представляват всички парламентарни групи, които дават възможност действително по тази ускорена процедура този толкова сложен и важен закон да бъде придвижен към специализираната комисия.
След като вие внесохте този законопроект, аз се запознах с последните бележки на Европейската комисия от 8 юли и, разбира се, се постарахме да отразим някои от тях във втората част на становището. По този въпрос проведохме и разговор с господин Байчев и с господин Желязков преди два дни. Искахме и тяхното мнение по нашето виждане за текстовете. Така че може би е хубаво и по тази част и по тези бележки по-нататък също така да разменим някои мнения преди да стигнем до Глава седма.
Единствено затруднение аз лично намерих в това да проследя законопроекта от гледна точка на това, че Националната ветеринарномедицинска служба е изменила междувременно подредбата на членовете и очевидно някои от текстовете и някои от бележките на комисията вече са били към членове, които са на друго систематично място в законопроекта и това в определена степен ме затрудни – да си призная – да проследя точно кореспонденцията. Затова и господин Моллов постави този въпрос тук.
Бихме искали да знаем дали тези бележки са навсякъде коректно отразени, тъй като някои от тях са съществени от гледна точка на това да се повиши отговорността на официалните ветеринарни лекари и примерно при нарушения те да бъдат временно отстранени от работа и т.н. Такива текстове съществуват специално в директивите. Бихме искали да знаем мнението и по отношение на това, без да е задължение, но да има препоръка например за този, който отглежда животни, самият той да не плаща такса “фермер”, а тя да се плаща на едно по-високо ниво. Има и други такива бележки, които са свързани може би с прилагането на европейските директиви, с това какво е регистрация, какво е вписване, трябва ли всичко да се вписва, дали трябва да се вписва на основата на анализ на риска или както е сега – да се вписва всяка пратка. Ето такива проблеми са поставени в становището на Европейската комисия.
Затова аз бих помолил представителите на Националната ветеринарномедицинска служба по-скоро да се съсредоточат върху тези проблеми, които имат отношение към хармонизацията с европейското законодателство и които те детайлно са обсъждали с представители на Европейската комисия и които сигурно са отразени до голяма степен в законопроекта. Ние някои от нещата, които забелязахме, сме ги отбелязали с експертите. Това е на стр.4 и стр. 5. Но, пак повтарям, понеже не съвпада новият с предишния текст, може нещо и да не сме направили съвсем точно.
Господин Байчев, предполагам, че Вие бихте желали да вземете думата.
Заповядайте. Имате думата.
ЖЕКО БАЙЧЕВ (Генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба):
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на екологични организации – разбрах, че тук има колежка от Камарата на практикуващите лекари – колеги!
Господин председател, разрешете ми да кажа първо няколко думи по философията на този законопроект преди да отговоря конкретно на някои от забележките, които сте направили и които заедно с Вас обсъдихме. Не затова, че сте тук двамата с господин Моллов, но искам да кажа, че единствено в комисията на господин Моллов и с Вас онзи ден се занимавахме точно с конкретни въпроси. Иначе винаги ни е давана оценка “законът е много голям, много обемист”, но никой нищо конкретно не казва.
Без да разделям работата по законопроекта на периоди, но искам да кажа, че две години и половина е работено по законопроекта. Когато аз поех службата, бях готов да не се занимавам с него, след като законопроектът беше напълно отхвърлен. Моето мнение е, че законопроектът не беше лошо направен, напротив, много добре беше направен, но нямаше консолидация на професията. Именно това направихме ние в тези пет-шест месеца.
Аз благодаря на госпожа Кунева, че тя ни убеди тогава, че трябва да се захванем със закона. Не приемам тезата, която се появи в пресата – извинявайте, че се отклонявам за момент – където някой каза, че сме работили два дни по законопроекта. В Националната ветеринарномедицинска служба в продължение на две години и половина сигурно 50 процента от ангажиментите на тези хора, които присъстват тук, и аз страшно много им благодаря, са се занимавали със законопроекта, включително и на равнище “Международно бюро по ......” в Париж, там, където бях аз и съгласувах законопроекта, включително и под ръководството на доктор Ликов в Брюксел на 8 този месец.
Така че искам да споделя с вас само няколко основни момента. В законопроекта са регламентирани всички направления на ветеринарномедицинската дейност и затова законопроектът е голям. Но точно Европейската комисия ни каза, че това е правилният подход – една дейност да бъде вързана в един закон. Нима няма закони по 750 члена в България?
Законопроектът урежда по нов начин обществените отношения с осъществяване на цялата ветеринарномедицинска дейност. Регламентирани са дейностите на тази структура – Националната ветеринарномедицинска служба - какъв е нейният дял. На четвърто място, но сигурно не правилно подредено, законът за пръв път ще уреди въпросите на ветеринарната практика.
Тук, в последния вариант имаме едно изменение, за което аз след малко ще спомена. Затова и внесохме отново становище. В края на краищата, има макар и малко време и пак наши експерти ще бъдат включени в работните групи.
С този законопроект се урежда статутът на официалния ветеринарен лекар. Досега в България многото ветеринарни инспектори се използваха да осъществяват една постоянна контролна дейност. Сега вече с официалния ветеринарен лекар на базата на въведените методи на самоконтрол в предприятията, с които тук няма друг по-запознат освен господин Моллов, ние ще осъществяваме един по-облекчен режим на контрол, който същевременно ще бъде много по-строг. Той ще бъде по-облекчен във времето, а много по-строг като решения.
Господин Моллов спомена за четири регламента. Да, господин Моллов, искам да Ви уверя, че тези регламенти са включени. Европейските изисквания бяха те да бъдат включени едно към едно. Само че това са 500 страници. Представете си, че ние бяхме ги включили и какво щеше да представлява този закон. Затова ние взехме от тях най-важното, а вече имаме програма за изготвяне на 74 наредби. Имаме работни групи и започваме да работим преди още да е приет законът.
Ние внесохме едно допълнение. Тъй като във ветеринарната практика професията не е разделена, но в България съществува една съсловна организация от 100 души, която Камарата на ветеринарните лекари смята, че тя трябва да каже как точно ще бъде устроена ветеринарната практика. Тук въпросът е много дискусионен.
На нас ни предстои действително една среща през следващата седмица с представители не само на тази камара, а на всички организации на практикуващите лекари, за да можем да обсъдим въпроса кой да прави регистрацията – Националната ветеринарномедицинска служба или Съсловната организация, какъв да бъде принципът – териториален или всеки може да работи във всеки един участък.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Извинявайте, че Ви прекъсвам, но това трябва да е решено в закона.
ЖЕКО БАЙЧЕВ:
Да, ние сме го заложили в законопроекта. Но това е един много дискусионен въпрос. Аз не го казвам предварително, за да се защитя по някакъв начин, че сме го заложили по един или друг начин, но навярно по този въпрос е необходима дискусия в Комисията по земеделието и горите.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Ако може да обясните на колегите, къде да бъде първата регистрация – дали в браншовата камара или при вас или обратно? Но така или иначе, те сигурно ще прочетат законопроекта и мисля, че това е предмет вече на специализираната комисия – кой да бъде водещ при регистрацията.
Затова аз предлагам сега да не го обсъждаме в детайли. Ще отбележим в становището, че това е един важен въпрос, който следва да бъде доуточнен.
ЖЕКО БАЙЧЕВ:
Това не е въпрос на евроинтеграцията. На нас в Брюксел ни казаха: това е частен въпрос, български въпрос и вие ще си го решите като национална служба.
Мнението на Националната ветеринарномедицинска служба е, че регистрационният режим трябва да бъде в държавната служба. Ние се съгласяваме с мотивацията на практикуващите лекари, че всеки един ветеринарен лекар трябва да членува в съсловна организация, за да може да упражнява ветеринарна практика, така, както е при юристите.
По забележките от Европейската комисия аз искам да се спра на няколко и то на тези, които искаме да обясним тук защо така сме поставили нещата.
Статутът на Националната ветеринарномедицинска служба – аз се извинявам, че не бях конкретен миналия ден с вас, но в края на краищата, трябваше да почакам и да огледам някои неща – е уреден със закона по силата на изключението, предвидено в § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за администрацията. Затова тази служба се нарича Национална ветеринарномедицинска служба, затова е администрация. Органът е генералният директор, независимо кой е той, а тя е администрация на Министерството на земеделието и горите. Дано не бъркаме нещата. Ако трябва, ще го дискутираме и този въпрос.
Вторият въпрос е въпросът за Регламент № 882 от 2004 г.: “Страните членки събират такси за покриване на разходите по извършване на официалния контрол”. Тяхно становище е, че не се събират такси от производителите на животни, от тези, които отглеждат животните, защото ние слагаме такса. Обаче тази такса се касае за преглед на животни при клане. Изключително строго е фиксирано в този регламент, че животните за клане трябва да се преглеждат основно. Този преглед трябва да се заплаща. Затова и сме го сложили в законопроекта.
Имаме бележки по чл. 175. Защо слагаме такса за притежателите на кучета, след като тази такса е отпаднала от Закона за местните данъци и такси? Затова ние изменяме тази постановка и в Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта предлагаме да се създаде нов параграф - § 20 – със следното съдържание. Даваме текста, фактически даваме направление на Закона за местните данъци и такси да въведе тази такса. Иначе в България всеки ще започне да отглежда домашни любимци, без да се грижи за нищо, без да ги регистрира и т.н. Кой ще заплаща регистрацията?
Ако ми разрешите, господин председател, тъй като аз получих становището на една от защитните организации, искам да споделя, че при мен има около 1860 писма, които в около 90 процента са едни и същи, но са подписани от различни организации или различни физически лица. Искам предварително да направя една уговорка, че ние, ветеринарните лекари, не сме учени да убиваме кучета, ние само сме учили да лекуваме кучетата. Аз като доцент уча студентите да лекуват кучетата, а не да ги убиват.
Действително в законопроекта за ветеринарномедицинската дейност, който беше гледан в Тридесет и деветото Народно събрание на първо четене, елементът евтаназия не се срещаше. Да, обаче вие сами сте убедени от последната емисия по телевизията снощи и знаете какво е станало във Велико Търново. Затова становището, което дава тази организация, има няколко забележки, някои от които аз приемам – имаме технически грешки, вместо 10 дни сме записали 7 дни, има някои неща, които действително при обсъждането ще ги коригираме.
Но, уважаеми дами и господа, Конвенцията за защита на животните не дава становище, че не трябва да се евтанизират животни. За голямо съжаление, когато се гледа законопроектът на първо четене в пленарна зала, 11 души народни представители се изказаха и те се изказаха само за опазване на кучетата. Като че ли тези 20 процента от европейското законодателство по опазване преди всичко на здравето на хората, ние не сме искали да ги въведем. Така изглежда.
Ще ви кажа какво направихме ние в този вариант на проекта – това, което сме изменили. В чл. 189 ние казваме така:
“Чл. 189. (1) При настаняване в изолатор на безстопанствени кучета се извършва клиничен преглед и ако е необходимо – лабораторни изследвания, резултатите от които се вписват в специален дневник.
(2) При условие, че до десет дни от настаняването на кучето в изолатор то не бъде поискано от представител на организация за защита на животните за настаняване в приют или от друго лице, което ще го отглежда като компаньон, общината разпорежда предприемането на една от следните мерки:...”
В т. 1 ние поставяме това, което представихме на първо четене: “1. кастриране и връщане на кучето на място, където е заловено, когато това не представлява опасност за здравето на хората, животните и за околната среда.”
Не можем да не искаме това условие.
А щом неправителствените организации си ги настаняват в техните приюти, нека те да поемат ангажимента независимо с какви средства – с техни лични или с европейски.
Второ, казваме, че може да се допусне евтаназия. Защо го поставяме? Защото, представете си, че тази обосновка на неправителствените организации не издържи и изпълнението по тази точка не намали популацията на скитащите кучета. Затова предлагаме ал. 3, където се казва вече, че при прекомерно увеличаване на популацията тогава да се пристъпи към изпълнението на т. 2.
Но пак казвам, че това е един изключително дискусионен въпрос. Ние като национална служба не искаме да го решаваме. Ние сме ветеринарни лекари. Нека обществото, нека народните представители да го дискутират и да кажат какво ще правим. Защото освен тези близо 2000 писма при мен има писма от 179 души, ухапани, пострадали от скитащи животни.
РЕПЛИКА:
Извинете, но тук ли е мястото на този въпрос?
ЖЕКО БАЙЧЕВ:
Не, никак не му е тук мястото, но има представители на организациите и затова го споделям.
С това завърших моето изложение, господин председател.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Благодаря Ви за Вашето изложение, господин Байчев.
Аз все пак бих искал да дам думата и на колегите, ако имат въпроси, коментари. Искам да припомня, че ние като цяло, като комисия, на първо четене ще предложим на Народното събрание по принцип това, което каза и господин Моллов, което и Вие, господин Байчев, казахте: отчитайки труда, който е положен, да подкрепят законопроекта на първо гласуване.
В същото време бихме искали много подробно да отразим всички бележки, които тук ще бъдат обсъдени и бихме ги включили в становището и след това предали на специализираната комисия, за да можем да облекчим нейната работа.
Така че, без да навлизаме в много детайли, ще се постараем това, което експертите са забелязали, това, което и Вие отбелязвате, да го отразим и да облекчим работата на специализираната комисия за второ четене.
Много от вашите предложения тук, ако народните представители, особено вносителите, счетат, че тези ваши две допълнения са уместни, те биха могли да ги представят като свои предложения за второ четене. Самата комисия би могла да ги включи вече в самия доклад, когато работи конкретно по законопроекта. Така че в никакъв случай няма да е излишна тази подробна дискусия, която сега водим, и тези уточнения, които вие направихте.
Бих помолил колегите, ако искат да вземат думата, да го направят сега.
Аз не зная дали преди да преминем към хуманното отношение към животните, да не видим има ли възражения по другите въпроси, извън Глава седма, дали има бележки по тази част от законопроекта.
Извинявайте, но тъй като проблемите са два вида, особено статутът на ветеринарния лекар, на официалния ветеринарен лекар – това е цял един механизъм. Затова ще помоля така да процедираме.
Заповядайте, господин Арабаджиев. Имате думата.
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ:
Благодаря Ви, господин председател! Доц. Байчев, Вие споменахте, че работите вече по създаването на подзаконовите нормативни актове, споменахте 74 наредби. Това вероятно са предвидените в тези разпоредби от закона, които са изброени на стр. 4 в проекта за нашия доклад. Бих искал да попитам каква степен на готовност имате по тези документи и в каква степен приемането на тези наредби е условие въобще този закон да работи, да функционира.
Също така бих Ви помолил, ако може, още малко да дадете пояснения по въпроса за регистрацията - не само по това къде да бъде регистрацията, а и от гледна точка на забележката, която се съдържа в нашия проект за доклад предвид на това, че това е някакво производство, което е допълнително административно изискване за осъществяването на съответната дейност.
Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Заповядайте, доктор Ликов. Имате думата.
БОЙКО ЛИКОВ (Директор на Дирекция “Международно сътрудничество, европейска интеграция и квалификация на кадри”):
Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! В момента ветеринарното законодателство на Европейския съюз е хармонизирано някъде около 60 – 70 процента. Допреди година процентът беше доста по-голям, но излезе новият хигиенен пакет и процентите паднаха. В момента се работи по новия хигиенен пакет в Националната ветеринарномедицинска служба, в Министерството на земеделието и горите и в Министерството на здравеопазването.
Издадена е заповед на генералния директор, но очакваме приемането на закона, за да може това законодателство, което е хармонизирано до момента, да бъде преиздадено отново, като естествено се вземат предвид измененията, които междувременно са настанали в това законодателство.
Ние смятаме, че сме в доста напреднал стадий по хармонизирането на законодателството. В закона има рамка и основания за въвеждането на всички тези регламенти, директиви на ветеринарното законодателство на Европейския съюз.
Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Благодаря Ви, доктор Ликов.
Заповядайте, господин Байчев. Имате думата.
ЖЕКО БАЙЧЕВ:
Господин председател, ако може да направя само едно допълнение по този въпрос.
В Националната ветеринарномедицинска служба в продължение на две години и половина е работено по хармонизиране на законодателството ни с европейското такова. Не всички наредби ще се променят значително. Освен това някои от директивите ще дойдат едно към едно като наредби. Тоест, ние имаме необходимата готовност, екипите са сформирани и действително за нас е много важно да бъде приет Законът за ветеринарномедицинската дейност и естествено да бъде приет такъв, какъвто трябва да бъде.
По втория въпрос. Досега ветеринарномедицинската дейност в общи линии е разделена на държавно и на частно практикуваща. Държавната ветеринарномедицинска дейност осъществяваше и лечение, и профилактична дейност. В новия законопроект за ветеринарномедицинската дейност е залегнало тази терапевтична и лечебна дейност да отпадне от държавната ветеринарномедицинска служба, защото тук става преплитане на интереси. Не може този, който осъществява контрола, да осъществява и тази дейност.
Ние смятаме и така сме го предложили, че регистрацията трябва да бъде в Националната ветеринарномедицинска служба, защото тя е органът, който може да установи дали са изпълнени условията на регистриране. Това е органът, който може да каже: да, ветеринарният лекар притежава необходимата амбулатория, притежава необходимото превозно средство, притежава необходимите умения, отговорност, съдебни становища и т.н. Тогава може да препрати тази негова регистрация в съсловната организация.
За нас е много важно в този етап, от влизането на законопроекта в Народното събрание до неговото излизане от парламента на второ четене, до въвеждането му в действие – а срокът е шест месеца – да се създаде стройна съсловна организация така, както е във всяка една европейска страна. За разлика от хуманната медицина при нас практикуващите ветеринарни лекари не са толкова много. В България практикуват в момента – ще се помъча да бъда точен – около 1200 души ветеринарни лекари. В тази съсловна организация навярно ще трябва и ще членуват и тези, които имат амбулатории за дребни животни. Това в самия законопроект е предложено по този начин.
Много важен е моментът и за заплащането на профилактиката, която почти във всички европейски страни се осигурява от държавата. Но това ние даваме възможност да се реши след това с наредба, защото ни се иска тези средства да не минават през Националната ветеринарномедицинска служба. Те само по банков път трябва да бъдат гарантирани на участъковия ветеринарен лекар, на практикуващия лекар, но контролът за тяхното разходване да се осъществява от ветеринарната служба и същевременно тя пък да няма възможност да прави отклонения от тези средства.
След като Министерският съвет приеме определените заболявания, които трябва да се заплащат от държавата, тяхната профилактика, след като осигури тези средства, Националната ветеринарномедицинска служба да контролира само техния разход. Ние имаме механизъм, измислили сме как трябва да го направим, но мисля, че това сега не е обект на разговор във Временната комисия по европейските въпроси.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Благодаря Ви, доц. Байчев.
Бих искал да помоля експертите, които са разглеждали законопроекта от гледна точка на съответствието му с евроинтеграцията, ако имат някакви допълнителни въпроси, становища, да вземат думата. Госпожо Велева? Вие, колеги? Нямате въпроси. На този етап те също нямат въпроси. Ясно е, че това, което сме подготвили като основа за становища, както и вашите допълнителни разяснения, които направихте тук, пък и писмените бележки, които получихме, ще ги използваме при оформянето на становището на комисията в този му раздел – за съответствието с европейската интеграция.
Все пак аз лично смятам, че едва ли е достатъчен този текст в закона, за който макар и да се позовавате на Закона за държавната администрация, в чл. 4 мисля, че беше, че вие сте административна служба. Струва ми се, че доста общо е определението и не знам дали така то е полезно за самите вас. Вие сте административна структура към министъра на земеделието и горите. Струва ми се, че след като вече е влязъл в сила Законът за държавната администрация, после в специализираната комисия този така доста общ израз би могъл да се прецизира от гледна точка на действителното положение на нещата. Но това вече е проблем на по-нататъшната работа по подготовката на предложенията за второто четене.
Заповядайте, госпожо Манолова. Имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (народен представител от Коалиция за България):
Благодаря Ви, господин председател! Искам да взема отношение по въпроса, че ветеринарните лекари, които са служители на ветеринарномедицинските служби, няма да извършват лечебна дейност, а техните функции заедно с тези на инспекторите и експертите в тези служби се свеждат главно до контролна дейност. Би следвало ясно да се регламентира, че техните правоотношения ще имат служебен характер, тоест, няма да става дума за трудови правоотношения. Това не става ясно от текста на чл. 8 и чл. 9. Тук те са обозначени като официални ветеринарни лекари. Но би могло общо да се регламентира, че техните правоотношения с регионалните ветеринарномедицински служби ще бъдат на базата на служебни правоотношения.
Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Благодаря на госпожа Манолова.
Госпожо Манолова, Вие повдигате този въпрос, който между другото и ние повдигнахме, защото не можахме да си изясним от начина, по който е предвидено в закона, какви са служителите. Това държавни служители ли са или са служители на трудови правоотношения? Оттам възниква пък един друг въпрос. В Европейския съюз се казва, че те в определени случаи не могат да имат пряк търговски интерес, когато осъществяват контрол над някакво предприятие. Вие сте записали просто “интерес”. Това са неща, които мисля, че трябва да се уточнят за второто гласуване от правна гледна точка.
Но бих искал също така да погледнете и този въпрос. Думата “интерес” достатъчна ли е? “Нямат интерес”, както е казано в чл. 8, не ми звучи много ясно.
Заповядайте, господин Байчев. Имате думата.
ЖЕКО БАЙЧЕВ:
Господин председател, предлагам да дадете думата на нашия юрист, за да обясни това.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Заповядайте, господин Желязков. Имате думата.
ПАСКАЛ ЖЕЛЯЗКОВ (Заместник-генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба):
Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Ние коментирахме забележките по чл. 4, по чл. 8 и чл. 9 от законопроекта за ветеринарномедицинската дейност. В нашето становище сме изложили мотивите.
Държа да отбележа, че “официален ветеринарен лекар” не е длъжност по Единния класификатор за длъжностите в администрацията. Това е един статут, за който е посочено в закона как се дава, как се определят тези лица.
Държа да отбележа, че в Единния класификатор за длъжностите в администрацията, който е приет с Постановление
№ 47 от миналата година, по длъжностни нива са групирани видовете длъжности и срещу всяко от тях освен изискването за ранг, професионален опит, стаж е посочен и видът на правоотношението, по което се заема.
Поради тази причина ние смятаме, че не е мястото тук да регламентираме вида на правоотношенията, по който ще се изпълняват функциите от тези лица. Това ще бъдат ветеринарни лекари на длъжности, регламентирани в Единния класификатор на длъжностите – примерно началници на отдели, инспектори от различните нива – старши, младши, експерти от различните нива – главно старши и младши. По силата на Единния класификатор на длъжностите те ще заемат тези длъжностите по предвидения вид правоотношения. В тази връзка смятам, че не е необходимо тук да засягаме тези въпроси.
По отношение на статута на Националната ветеринарномедицинска служба ние сме посочили, че тя е административна структура към министъра на земеделието и горите, използвайки терминологията, съществуваща в Закона за администрацията, дотолкова, доколкото тя не може да бъде наречена “орган”. Органите на изпълнителната власт са изброени изчерпателно в Закона за администрацията. В нашия случай за орган на изпълнителната власт се приема генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба. А службата на Националната ветеринарномедицинска служба като администрация всъщност е администрация, която го подпомага в дейността му. По аналогия с министерствата и други ведомства министърът е орган на изпълнителната власт в едно министерство, а служителите в министерството са администрация, която го подпомага в неговата дейност.
По отношение на повдигнатия от Вас, господин председател, въпрос за думата “интерес”. За мен лично понятието “да нямат търговски интерес” е твърде стеснително. То може да изключи някои видове интереси, които могат да създадат съмнение за безпристрастност на съответния официален ветеринарен лекар. Затова ние сме предложили формулата “интерес”, какъвто и да бил той, който води до съмнение в неговата безпристрастност.
Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Благодаря на господин Желязков.
Извинявайте, господин Желязков, но това нещо го намирам много неопределено. Ако има такъв израз, според мен дава основания по-скоро за субективизъм. Мисля, че е редно в едно законодателство, ако има такова понятие – “интерес”, какъвто и да бил той – пак да бъде определено. Това е проблемът на нашето законодателство. И това е разликата между нашето законодателство и европейските директиви. У нас има много място за субективно решение на администрацията, за произвол, който не е приет в Европа.
Така че нашата бележка е да конкретизирате нещата така че от закона да е ясно за какво става дума, за какъв вид интерес става дума. Защото в противен случай вие може да прилагате законодателството така, както си прецените.
Важно е да се знае какви са тези лекари – дали са по трудово правоотношение или са държавни служители. Защото за държавните служители има едни изисквания от гледна точка на това какво могат да правят и какво не могат да правят, а за обикновените служители – така да се каже – които са по трудови правоотношения, няма ограничения да имат фирми със същата дейност, да работят в такива фирми и т.н.
Мисля, че това е въпрос, който непременно трябва да бъде изяснен в закона. Ако става дума за това, че органът е генералният директор, то целият закон трябва да се преработи и да се пише за генералния директор, а не за тази служба. Тя не може да бъде предмет на закона. Предмет трябва да е органът.
Тоест, вие трябва да преработите целия закон в съответствие със Закона за администрацията. Аз така мисля. Не знам, но без да съм юрист, ми се струва, че нещата трябва да са такива. Тук е госпожа Меглена Кунева, която може да ни помогне.
Заповядайте, госпожо Кунева. Имате думата.
МЕГЛЕНА КУНЕВА (народен представител от НДСВ, министър по европейската интеграция в оставка):
Благодаря Ви, господин председател! В Закона за администрацията има разработени хипотези, в които органът си е орган, но за него работи администрация. Затова например един Правилник за дейността на Министерския съвет е за неговата администрация. Органът си е орган, администрацията също е уредена и основните репери са посочени в Закона за администрацията. Това е и една от основните причини за съществуването му.
Аз мисля, че в това отношение законопроектът е добре разработен. За чл. 4 аз ще говоря с юристите и на Министерския съвет, за да видим дали ние можем да измислим още по-добра формулировка. Мен лично не ме дразни така, както сега е записан. Но ще проверим точно този параграф, на който Вие се позовахте. Всъщност вие действате като генерална дирекция със съответните структури по места.
На първи прочит това, което аз мога да интерпретирам, без да имам закона пред себе си, нещата са наред. Защото единствено генералните дирекции имат възможност за териториални поделения, а генералните дирекции са част от Закона за администрацията, нещо, което всъщност вие тук го повтаряте.
Колкото се отнася до самия израз “служба”, ние специално по отношение на земеделието имаме много служби: имаме Служба по растителна защита, имаме Ветеринарномедицинска служба и т.н. Винаги трябва да имаме предвид и какви са традициите в една или друга област и да ги отчитаме, включително и когато имаме навлизане на друг тип лексика или в Закона за администрацията, или в този закон.
Този въпрос, който Вие поставихте, господин председател, за интересите, е традиционен. Почти няма случай, в който да се употреби думата “интерес” – вие знаете по-добре, разбира се, от всички ни заради Вашата законодателна практика – и да не повдигне въпроса за това как точно този интерес се формулира. И винаги попадаме в един и същи капан или да го стесним прекалено много и казуси, които очевидно са предмет на конфликт на интереси, да останат извън определението, или да оставим нещата на въпрос на преценка, което може би според мен е по-правилно. Тогава една по-широка формулировка всъщност ни облекчава.
Винаги, когато имаме клаузи с изброяване на конкретните хипотези, полето се стеснява. Какво прави тук законопроектът? В чл. 8, който Вие цитирате, в началото се казва:
“Чл. 8. Лицата по ал. 1 (тези, които упражняват контрол) нямат право да извършват или участват в дейности, които са обект на контрол на Националната ветеринарномедицинска служба.”
Тоест, ние тук имаме конкретно определен какъв е кръгът. А в чл. 101 в ал. 2 се казва:
“(2) Официалните ветеринарни лекари трябва да:
1.нямат интерес;
2.пораждат съмнения в тяхната безпристрастност по отношение на животните, суровините или храните от животински произход при издаване на ветеринарномедицински документи.”
Ако ние добре прилагаме този текст, ако честно го прилагаме, той не би трябвало да създава затруднения, защото случаите са многообразни и ние няма как да ги изброим изчерпателно. Можем да кажем “ако не участват в...” и т.н., но тогава ще стесним полето. Ако той не участва, добре, но, ако участва жена му? Ако участва съседа му и той очевидно има връзка с него?
Така че аз мисля, че тук даваме по-широка възможност при приложението на закона и според мен, без да искам да звуча претенциозно, но това са нов тип обществени отношения. Това е друго ниво на обществени отношения, в което имаме преценка от страна на тези, които трябва да направят преценката, а не само стриктно юре, което понякога всъщност дава възможност за шеканиране и, направо казано, за заобикаляне на закона, защото вече сме станали за смях с това, че можеш примерно да прехвърлиш дела на фирмата си на свой близък и т.н. Всички знаем за какво говорим.
За да не взимам повторно думата, искам да кажа, че ако проблемът с безстопанствените кучета поражда проблем, аз бих предложила той да изчезне от този закон и да се направи специален закон, който да е за закрила на животните. Защото имаше един указ за борба с беса, ако не се лъжа. Той не е отметен? Аз мислех, че в тези години, в които аз не съм в течение на нещата, нещо се е случило. Аз самата съм работила по този указ. Имаме по силата на устройството на територията – ако мога така да кажа – устройство на населените места, на пребиваване в населените места имаме някакви текстове.
Откровено казано, това, което подхвърли господин Арабаджиев, тук ли му е мястото, е абсолютно прав. Не е задължително това да влезе в този закон. По-добра уредба би могла да се направи, ако се направи един закон за закрила за животните или за животните-компаньони или както го наречете, а тук да останат само тези въпроси, които са свързани с ветеринарномедицинската дейност.
Искам само да кажа още, че през м. октомври идва господин Киприану, който е новият комисар по здравеопазването. Той ще следи въпросите и за храните, и т.н. Аз бих предложила колегите от екипа да кажат няколко думи за това.
Извинявайте, ако съм била дълга в изказването си.
Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ:
Напротив. Благодаря Ви, госпожо Кунева.
Съгласно доклада, който Вие сте представили на 30 юни, мисля, в Европейската комисия, излиза, че по този закон за храните тази работна група трябва да бъде готова до м. септември и да го е внесла в Народното събрание. Но дали това ще стане така, действително може да провери господин Моллов.
Аз Ви благодаря. Разбира се, въпрос на виждане е дали широката формулировка на понятието “интерес” не създава субективизъм. От друга страна, когато се формира един нов подход, и това е вярно, че не могат да се изброят точно случаите. Но в крайна сметка това е въпрос, който според мен след това ще бъде дообсъден в специализираната комисия. Хубаво е, че такава дискусия по този въпрос се състоя и ние ще я отбележим в становището, за да може после специализираната комисия да реши този въпрос.
Сега искам да попитам, тъй като стигнахме до Глава седма, какъв да бъде подходът. Преди всичко ще дам думата на доц. Байчев. Разбира се, ние бихме искали до посещението на комисаря Киприану да имаме готов законопроект и, ако Глава седма ще ни спъва, по-добре е да намерим друго решение.
Заповядайте, господин Байчев. Имате думата.
ЖЕКО БАЙЧЕВ:
Благодаря Ви, господин председател! Ако разрешите, господин председател, бих искал да кажа, че Глава седма включва осем регламента, без които ние