П Р О Т О К О Л
№ 6
На 11 август 2005 г., четвъртък, се проведе заседание на Временната комисия по европейски въпроси.

---

Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на Законопроект ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в Програмата “Култура 2000” през 2005 и 2006 г., № 502-01-20, внесен от Министерски съвет на 10 август 2005 г.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 554-01-24, внесен от Христина Христова Велчева и група народни представители на 4 август 2005 г.
3. Разглеждане на Законопроект за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, № 554-01-5, внесен от Михаил Райков Миков и групи народни представители на 13 юли 2005 г.

Списъкът на присъстващите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 часа и ръководено от г-н Атанас Папаризов – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум и можем да започнем.
Много ви моля да приемем дневния ред. Той се увеличи на три точки, тъй като от момента на раздаване на дневния ред до днешното заседание при нас постъпи и един документ от Министерския съвет – Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в програмата “Култура 2000”. Затова ви предлагам да включим и тази точка в дневния ред.
Дневният ред да включва:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 554-01-24, внесен от Христина Христова и група народни представители на 4 август 2005 г.
2. Разглеждане на второ четене на Законопроект за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, № 554-01-05, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 13 юли 2005 г.
3. Разглеждане на Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в програмата “Култура 2000”, № 502-01-20, внесен от Министерския съвет на 10 август 2005 г.
Колеги, съгласни ли сте с този дневен ред?
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 13.
Дневният ред се приема единодушно.

Предлагам да започнем с ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОГРАМАТА “КУЛТУРА 2000” ПРЕЗ 2005 И 2006 Г.
По тази точка от Министерството на културата и туризма сме поканили: госпожа Анда Палиева – заместник-министър; госпожа Деяна Данаилова – директор на Дирекция “Международна културна политика”.
От Министерството на финансите сме поканили господин Ангел Ангелов – старши експерт в Дирекция “Национален фонд”.
Министър Нина Чилова не може да присъства, в момента има заседание на Министерския съвет. Госпожа Анда Палиева ще представлява министерството в качеството си на заместник-министър.
Госпожо Палиева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДА ПАЛИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Накратко ще представя мотивите към Законопроекта за ратифициране на меморандума.
Рамковата програма на Европейската общност “Култура 2000” е приета от 14 февруари 2000 г. за период от пет години. Република България взе участие в тази програма за периода 2001 – 2004 г. в съответствие с Решение № 603 на Министерския съвет. През 2001 г., като участници по програмата бяха приети общо 28 страни.
С решение № 626 от 2004 г. на Европейския парламент и Съвета на министрите от 31 март 2004 г. срокът на действие на тази програма е удължен с още две години – до 31 декември 2006 г. В тази програма продължават да участват 25-те страни – членки на Европейския съюз, като покана за участие е отправена и към двете страни – кандидатки за членство България и Румъния.
Основание за участие на страната в програмите на Европейската общност е Решение № 1/2002 на Съвета за Асоцииране ЕС – България. Участието на Република България в продължението на програма “Култура 2000” е от значение за изпълнението на ангажиментите ни, поети в процеса на преговорите по Глава 20 “Политика в областта на културата и аудиовизията”, по-специално участие в програмите на Общността в областта на културата и аудиовизията.
Съгласно договореностите участието ни е свързано със заплащане на финансова вноска в размер на 220 713 евро годишно. След подписването на Меморандума и ратифицирането му от Народното събрание необходимите и вече планирани средства за участие в програма “Култура 2000” ще бъдат изплащани на Европейския съюз, както следва:
- за 2005 г. – 220 713 евро, от които 135 708 евро като разходи от държавния бюджет чрез дирекция “Национален фонд” на Министерството на финансите, и 85 005 евро като разходи за сметка на предоставените средства по Програма ФАР чрез дирекция “Национален фонд” на Министерството на финансите;
- за 2006 г. – 220 713 евро, от които 167 242 евро като разходи от държавния бюджет чрез дирекция “Национален фонд” на Министерство на финансите, и 53 471 евро като разходи за сметка на предоставените средства по програма ФАР.
Проектът за Меморандум за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието ни в програмата “Култура 2000” през 2005 и 2006 г. е одобрен с протоколно решение от заседанието на Министерския съвет на 2 март 2005 г. Съгласно т. 4 от това решение извънредният и пълномощен посланик и представител на Република България към Европейските общности в Брюксел е упълномощен да проведе преговорите и да подпише меморандума от името на правителството на Република България.
На 23 март 2005 г. в Брюксел Станислав Даскалов от името на правителството на Република България и Николаус Ван Дер Пас – генерален директор на Главна дирекция “Образование и култура” на Европейската комисия подписаха този меморандум.
С оглед на гореизложеното Министерският съвет предлага на Народното събрание да приеме представения Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в програмата “Култура 2000” през следващите 2005 и 2006 г.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Палиева.
Раздаден ви е проект за становище, уважаеми дами и господа. Освен това искам да ви информирам, че този законопроект беше внесен още през месец май в Тридесет и деветото Народно събрание. Мисля, че беше разгледан в Комисията по културата и получи подкрепа. До нас е изпратено писмо и от проф. Стефан Данаилов, който тогава беше председател на комисията, в подкрепа на законопроекта. Можете да го считате като едно положително становище на народен представител, който в момента отсъства и няма възможност да дойде.
Имате ли желание да вземете думата по този въпрос?
Заповядайте, господин Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: От изложението на заместник-министър Палиева не беше акцентирано на ползите, които съм сигурен, че са многократно повече от средствата, които се дават. За да не губим време днес, тъй като имаме още много работа, предлагам да получим писмена информация относно ползите, които носи участието. Убеден съм, че от опита досега това го има, но беше редно да се чуе. Аз съм убеден, че това съществува. Знаем и от страните – членки колко много тази програма допринася за тяхното участие.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
В мотивите е отразена основната цел на програмата, която е за подкрепа на съвместни културни проекти във всички сектори на културата и изкуствата, създаване на партньорска мрежа чрез насърчаване на креативността на нашите културни дейци, съдействие за развитие на творческия потенциал на европейска сцена, усвояването на необходими умения за участие в партньорски програми.
В мотивите има и доста подробности за това, че участват издатели и т.н. Мисля, че това е доста ясно отразено в самия документ, който получихме и предполагам, че госпожа Палиева искаше да бъде кратка, поради натоварената ни програма.
Заповядайте, госпожо Палиева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДА ПАЛИЕВА: Действително това е мотивът – да спестя вашето ценно време. Затова колегите не са изложили целия този необхватен материал, който бихме могли да предложим на вашето внимание. Действително във всяка една от сферите, във всяко едно изкуство, във всяка една от сферите на културата тази програма има своето много голямо значение с възможностите ни за участие в копродукции, с възможностите ни действително за едно органично вписване на българската култура в европейския контекст.
Ние сме готови да изпълним вашето желание и да предложим накратко в писмен вид най-важните акценти.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: Моята идея беше това да стане на по-късен етап, но да видим колко активно се възползваме от възможностите на тази програма. Аз зная, че по отношение на филмовото производство, което е насочено към стимулиране на европейското кино в Полша се правят цели филми със съдействието по тази линия. На по-късен етап си заслужава комисията, след като се ратифицира, да изслуша и това колко активно се възползваме от всички тези програми.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Мисля, че Министерството на културата и туризма ще има предвид това ваше желание и ще подготви необходимата информация.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта на първо гласуване и да предложим да бъде гласуван на две гласувания от парламента, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроекта за ратифициране на меморандума се подкрепя единодушно.

Преминаваме към втора точка от дневния ред – РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ.
Наред с вносителя на законопроекта г-жа Христина Христова, тук са:
От Министерството на труда и социалната политика: госпожа Ася Чолашка – директор на дирекция “Европейска интеграция”; госпожа Мария Теодосиева – младши експерт в същата дирекция; госпожа Елка Димитрова – директор на дирекция “Политика на пазара на труда”; госпожа Петя Доганова – парламентарен секретар.
От Министерството на образованието: господин Юлиян Наков – заместник-министър; госпожа Пенка Ганова – началник отдел в дирекция “Професионално образование”; госпожа Диана Трайкова – държавен експерт в дирекция “Правна”; госпожа Дора Цветкова – парламентарен секретар.
От Българската стопанска камара: госпожа Галя Божанова – директор на Център за професионално обучение.
От Българската търговско-промишлена палата: госпожа Лилия Христова – главен секретар на Националния център по професионално обучение.
От Националната занаятчийска камара: господин Рангел Чолаков – председател, и госпожа Мая Иванова – ръководител на занаятчийското обучение.
От Националната предприемаческа и занаятчийска камара: господин Йосиф Аврамов – председател.
Поканихме представители на Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Националната занаятчийска камара и Националната предприемаческа и занаятчийска камара, доколкото законопроектът е свързан с процедурата за упражняване и признаване на регулираните професии, когато се изискват в някои случаи и свидетелство за правоспособност от призната държавна професионална организация.
Междувременно получихте становището на Министерството на образованието и науката в подкрепа на законопроекта.
Моля, госпожо Христова, да представите законопроекта.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди всичко бих искала да ви благодаря, че сте включили в графика този закон, на който след няколко дни изтича срокът. Той е от тези, които наричаме европейски закони.
В интерес на коректността трябва да кажем, че го внасяме аз и господин Александър Арабаджиев, господин Васил Паница, госпожа Мария Капон, господин Неджим Али и господин Борислав Китов, но по същество той е разработен от екипа на Министерството на образованието и науката, на Министерството на труда и социалната политика. Разбира се, той е консултиран с браншовите и бизнес организациите, които имат отношение.
Този законопроект е в отговор на необходимостта българското законодателство да създаде основания за издаване или допълване на подзаконови нормативни актове, уреждащи условията и реда за даване или признаване на правоспособност за упражняване на регулирани професии. Това е основното, като се предвиждат разпоредби, регламентиращи процедурите по признаване на такава правоспособност, придобита в държави – членки на Европейския съюз.
Решаващ фактор за успешното прилагане на правото на Общността в областта “Свободно движение на хора”, който ще съдейства за прилагането на принципите на общия вътрешен пазар на общността, е, разбира се, пълното хармонизиране на националното ни законодателство с придвижванията на европейските документи от сектор “Взаимно признаване на дипломи и професионални квалификации”. С приемането на тези промени ние ще осигурим нормативна база, въз основа на която ще се издадат или допълнят подзаконовите нормативни актове, за да може да се транспонират все по-пълно директивите в тази област – Директива 89/48 и 92/51.
Бих искала да осветля още малко членовете на комисията, че всъщност целта ни е да се уеднакви механизмът за признаване в Европейския съюз и в България, за да могат нашите хора спокойно да се движат в европейското пространство както за професионално образование, така и завършилите висше образование. Също така да се конкретизират критериите за членство в професионални организации, които имат правомощия да издават такива документи за признаване на правоспособност, например при експерт счетоводителите, при независимия финансов одит и други регулирани професии.
Във връзка с това Министерството на образованието и науката, което в този закон се явява главен координатор в тази област, ще трябва да води два списъка – списък на професиите за професионално образование и обучение и списък на професиите и специалностите, за които се изисква висше образование.
Също така трябва да знаем, че експертите почти са готови с рамката на осемте подзаконови нормативни актове, които почти в същия срок трябва да бъдат готови. Това са осем наредби, издадени от Министерския съвет, от Министерство на образованието и науката и от други ведомства.
Ето защо се обръщам към вас, уважаеми членове на Комисията по европейските въпроси, да подкрепите този законопроект на първо четене. Разбира се всички, които имат нещо, което може да усъвършенства текстовете, да го направи между първо и второ четене. Аз съм благодарна и на колегите от браншовите организации, които също са много активни и проявяват разбиране, и които навярно ще ни бъдат много полезни да подобрим после, ако има нещо в текстовете.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Наред със законопроекта и положителното становище и Министерството на образованието, ви е раздаден и проект на доклад за първо гласуване. И преди да вземат отношение останалите колеги и представители на вносителите, бих ги помолил специално да се спрат на § 7, където, според нашите експерти в законопроекта не се уточнява каква точно е степента на това професионално образование, докато в директивата става дума за образование, завършено след средното “post-secondary” или “higher education”, както е терминологията, което продължава минимум три години.
Освен това, навярно и поради факта, че още не сме приели закон за браншовите организации, в дефиницията тук не е напълно изяснен статутът, критерият за членство в професионална организация.
Това са въпроси, които, разбира се, не са свързани точно с този законопроект, но е добре да ги познават народните представители, за да могат да си представят, че освен този закон ние имаме и други задачи – да довършим цялата тази инфраструктура, или структура, или институционална структура, която ще позволи законът да се прилага след неговото приемане. Освен наредбите, свързани със самия закон, очевидно пред нас, като народни представители стои задачата да развием законодателството и в други области.
Моля да обърнете внимание на тези бележки, които сме отразили в становището и които би било добре след това да се имат предвид от специализираната комисия, когато обсъжда законопроекта.
Кой иска да вземе отношение?
Заповядайте, господин Наков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮЛИАН НАКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа членове на комисията, не бих могъл да коментирам в особено голяма дълбочина въпросната бележка, която е направена тук. Бих искал обаче да кажа, че това, което е съществено и можем да изтъкнем, е, че в случая тя се позовава единствено на първата цитирана директива, а това, което сме имали предвид в създадения законопроект, е съответно Директива 92/51 на Европейския съюз, която в случая не е цитирана.
Ако има нужда от малко повече разяснения в тази посока, бих препоръчал моя колега експерт, който може да разшири информацията, но към момента не смятаме, че това води до колизия, която може да спре влизането на законопроекта в залата за първо четене.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви.
Естествено, че проблемът не е законопроектът да не бъде приет на първо четене. Това са бележки, които биха могли да се имат предвид при доработката на закона между двете гласувания от съответните народни представители. Естествено, че нашето предложение е той да бъде подкрепен.
Дали някой представител на неправителствена организация би искал да вземе отношение, доколкото и те се засягат.
Заповядайте, господин Чолаков.
РАНГЕЛ ЧОЛАКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми членове на комисията, Националната занаятчийска камара подкрепя законопроекта. Смятаме, че той е внесен доста навреме.
Разбира се, ние потвърждаваме това, което каза господин Наков, че на малко по-късен етап, заедно със забележките, които са направени по законопроекта, ние ще дадем своето мнение. Но бих искал да ви обърна внимание на факта, че признаването на регламентираните професии е свързано и с регламентирането на извършването на стопанска дейност. Навремето, когато приемахме Закона за занаятите и хармонизирахме с Европейската комисия извършването на занаятчийската дейност, която е стопанска дейност, тогава се предвиди една възможност за взаимно признаване на квалификационни степени, на квалификации в България при извършването на занаятчийска дейност и тази, която се извършва в Европейския съюз. Идеята ни тогава беше и сега също бихме искали да бъде, когато се говори за регламентирани професии, да се направят и съответните изменения и допълнения в Закона за занаятите. Защото във всички занаяти и професии, свързани със здравето и безопасността на хората, изискват и съответния документ за правоспособност да бъдат извършвани. В България е прието, че това е майсторското свидетелство като документ за правоспособност и когато го хармонизирахме не срещнахме никакви проблеми с този документ.
Така че в тази посока ми се иска вносителите на малко по-късен етап наистина да помислят по какъв начин ще признаваме този документ за правоспособност, който ще ни бъде представен от хора, членове на европейските държави, на Европейския съюз, когато идват да упражняват такава стопанска дейност. Имайте предвид, че секторът на услугите е най-динамичен в тази посока.
Нашето становище е, че това нещо трябва да става единствено и само след полагане на изпит. Говоря за майсторски изпит. Защото нас ни притеснява в чл. 17 на директивата фактът, че някой, който иска да упражнява фризьорство в България, е достатъчно да дойде и да покаже един документ за стаж, който има в Европейския съюз 7-8 години и ние трябва да му издадем майсторско свидетелство. Казвам ви, че това няма да стане и затова ми се иска вносителите да помислят по-нататък и за съответните промени, които трябва да бъдат направени с този закон и в Закона за занаятите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин Чолаков.
Искам да ви информирам, че този закон няма за цел да осигури работата на фризьори в България. Той, разбира се, осигурява признаването на тази професия. Това, за което Вие говорите, и което е един много чувствителен въпрос, беше една от основните теми на референдума във Франция – така наречената Директива Болкещайн, по която има много голям проблем. И там все още няма свобода на движение, няма единен пазар на услуги. И тази идея, разбира се, само с документа, получен в страната, да се признава правоспособност, среща огромна съпротива във Франция, в Англия. Затова сега говорят за водопроводчиците от Полша, както говориха за тези от Португалия. Това е един друг въпрос.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: Но по същите съображения.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, по съвсем същите съображения, които Вие изтъквате.
Разбира се като цяло аз мисля, че ако се приеме тази директива, тя ще е полезна за българските фризьори, които по-често биха отишли да работят във Франция, отколкото френските в България. Но това е друг въпрос. Смята се, че тази свобода общо взето е полезна за хората с професии в нашите страни. Това е друга тема, която сега не бих искал да обсъждаме. Искам само да кажа, че това е един по-широк и много сложен въпрос, който, разбира се, изисква и нашите документи да са авторитетни, за да може в бъдеще да не се казва, че с един документ от България някой ще строи некачествено във Великобритания и да е повод да спират нашите работници.
Има ли други желаещи да вземат думата по този документ? – Няма.
Виждам, че документът е съгласуван, след като и неправителствените организации мълчаливо го подкрепят.
Който е съгласен с бележките, които сме дали и които да се имат предвид за второто гласуване, да подкрепи законопроекта, внесен от госпожа Христина Христова и група народни представители, моля да гласува.
За – 14.
Приема се единодушно.
Заповядайте, господин Аврамов.
ЙОСИФ АВРАМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Не мислех, че толкова бързо ще мине законопроекта и ще го подложите веднага на гласуване. Няма да изпадна в крайностите, които току-що изтъкна господин Чолаков, тъй като смятам, че специално за България тази опасност на този етап е извън темата на този законопроект. Но по принцип подкрепям промяна на Закона за занаятите, която нашата камара ще предложи на народни представители след сформиране на правителство.
Бих искал само да отбележа нещо, което касае една професия, която тепърва ще се налага в България, именно на вътрешните одитори – начинът, по който е регламентиран въпросът за дипломираните експерт счетоводители. Те имат Закон за независимия финансов одит. В България има 6-7 сертифицирани одитори в Международния институт за вътрешните одитори в Орландо.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Мога ли да Ви прекъсна, защото до тази степен на детайли нашата комисия трудно би навлязла. Извинявайте, но въпросът за одиторите е доста специализиран.
ЙОСИФ АВРАМОВ: Определено. Няма разработен на този етап законопроект.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Не бихме могли да го решим.
Благодаря Ви, че сте на едно мнение с господин Чолаков за изменение на Закона за занаятите. Това ще стане много скоро.

Колеги, преминаваме по трета точка от дневния ред – РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ПРОИЗВОД­СТВОТО И ТЪРГОВИЯТА С ОПТИЧНИ ДИСКОВЕ, МАТРИЦИ И ДРУГИ НОСИТЕЛИ, СЪДЪРЖАЩИ ОБЕКТИ НА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА.
По този въпрос са поканени:
От Министерския съвет: госпожа Зинаида Велева – директор на Дирекция “Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции”; госпожа Живка Станева, господин Кръстю Преславски и господин Борислав Димитров от същата дирекция.
Благодаря на дирекцията на Министерския съвет, че така сериозно участва в нашите заседания.
Тук е и господин Калин Славов, който в Президентството контактува с нашата комисия. Благодаря му, че е тук.
От Министерство на икономиката: господин Валентин Първанов – заместник-министър, госпожа Гергана Царева – директор на дирекция “регистрация, лицензиране и контрол”, господин Цачо Деянов – началник отдел “Регистрация, лицензиране и контрол на прекурсори черни и цветни метали и търговски сделки”.
От Министерството на културата и туризма: госпожа Анда Палиева – заместник-министър, господин Георги Дамянов – директор на дирекция “Авторско право и сродни права”, и госпожа Михаела Арсова – старши експерт в същата дирекция.
От Министерството на вътрешните работи: господин Бойко Николов – началник сектор в НСБОП, господин Красимир Ципов – юрисконсулт в дирекция “Международно сътрудничество”.
ОТ Агенция Митници: господин Румен Данев – директор на дирекция “Митническо разузнаване и разследване”, госпожа Анета Юргакиева – началник отдел “Административнонаказателно производство и защита на интелектуалната собственост”.
Преди да преминем към точката искам да ви информирам, че по този законопроект работиха много представители на тези ведомствата, които сме поканили, в една специална работна група, която създадохме, за да облекчи работата на нашата комисия. Искам да благодаря на участниците в тази работна група и ще ви информирам кои са те, защото свършиха доста голяма работа. Затова ние сме включили на този етап в предварителния доклад освен текста на вносителя и предложенията на народните представители, както и предложенията на тази работна група. Разбира се, те са помощен орган, който да ви ориентира. В окончателния доклад на комисията ще фигурира само предложението на комисията.
Бих искал все пак да ви кажа кои са участниците, за да можете да знаете какво се предлага от работната група. От Министерството на икономиката участваха: госпожа Диана Найденова – директор на дирекция “Външноикономическа и търговска политика”, госпожа Гергана Царева – директор на дирекция “Регистрация, лицензиране и контрол”, господин Цачо Деянов – началник отдел “Регистрация, лицензиране и контрол на прекурсори, черни и цветни метали и търговски сделки”, госпожа Елияна Атанасова – старши експерт в дирекция “Европейска интеграция”. От Министерството на културата участваха: господин Георги Дамянов – директор на дирекция “Авторско право и сродни права”, госпожа Михаела Арсова – старши експерт в същата дирекция. От Министерството на външните работи: господин Владимир Мишев – началник отдел в дирекция “Европейска интеграция”, който беше поканен и днес, но в момента замества ръководителя на управлението и не може да присъства. От Министерството на вътрешните работи участваха: господин Георги Ивчев – началник сектор в дирекция “Национална служба “Полиция” и колегите, които ви представих вече – господин Бойко Николов и господин Красимир Ципов. От Агенция Митници: госпожа Анета Юргакиева, която е тук, и госпожа Анелия Ангелова, която е директор на дирекция “Тарифна политика”, която в момента е в отпуск.
След целия този увод ви предлагам да започнем работа.
Раздаден ви е докладът за второ гласуване. На отделен лист ви е дадено и едно допълнително предложение, на което ще се спрем по-нататък.
Предлагам да започнем от заглавието на законопроекта.
По заглавието на законопроекта има предложение на народния представител Стефан Данаилов за едно малко стесняване на заглавието и придобиване на по-читаем вид.
Работната група е стигнала до заключението, че заглавието може да бъде значително опростено и така законът да се възприема по-ясно. От работната група се предлага заглавието на законопроекта да стане: “Закон за оптичните дискове”.
Съгласни ли сте с това изменение? Съгласни ли сте да приемем предложението за заглавие на законопроекта – Закон за оптичните дискове? Така да опростим значително заглавието.
Има ли против?
Заповядайте, госпожо Кунева.
МЕГЛЕНА КУНЕВА: Искам да помоля, господин председател, да дадем думата на експерта от Министерския съвет господин Димитров, за да обясни контрааргумента защо е по-добре да остане това заглавие.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Заповядайте, господин Димитров.
БОРИСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа! Не бих искал да създавам някакви пречки още от самото наименование на законопроекта, но законопроектът се отнася до регулиране и на други носители, които са например видео и аудиокасетите, които могат да съдържат или съдържат авторски и сродни права.
МИХАИЛ МИКОВ: И матриците.
БОРИСЛАВ ДИМИТРОВ: Да. Предлагам да не бъде прието заглавието “Закон за оптичните дискове”. Може би така, както е внесен законопроектът, заглавието е по-подходящо.
Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря.
Има ли други становища?
Нека работната група ни обясни защо прави това предложение.
Госпожа Емилия Петкова е ръководител на референтите в Народното събрание, които се занимават със законодателната дейност. С нея работиха и други колеги от Народното събрание, които сега няма да представям.
Заповядайте, госпожа Петкова.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Работната група също много се затрудни какво е най-доброто наименование, което да ви предложи. Действително бяха обсъдени много варианти. Така или иначе наименованието, даже и в този дълъг вид, който затруднява всички да го артикулираме, даже и колегите не могат да го преведат прилично от английски език, а го превеждат съкратено, даже и в този дълъг вариант то не е съвсем вярно с оглед приложното поле на закона. И тук вметнах на представителя на вносителите господин Миков, че не е вярно по отношение на производството на матрици, защото те на практика в този етап на производство не са свързани с авторските права.
Предложението на народния представител Стефан Данаилов е един компромисен вариант, но във вида, в който е предложено, то е незавършено, остава прекъсната фраза.
Вие решете, но никога наименованието не може да изчерпи обхвата на регулираната с целия закон материя. Обръщам внимание, че е по-точно да разчитаме чл. 1 да ни въведе в материята на закона, отколкото само наименованието.
Отново казвам, че е спорно какъв вариант да се избере.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
От всичко казано дотук се оказа, че нито едно от заглавията не може да бъде прието еднозначно. Аз бих предложил тогава да запазим това тромаво заглавие, но заглавие, с което се ползва законопроектът. Много е сложно, но нека да го остави. Превели са го веднъж, има някаква гражданственост това сложно заглавие. Нека да запазим текста на вносителя, щом няма съгласие за промени.
Който е съгласен да запазим текста, моля да гласува.
За – 14.
Подкрепя се единодушно.
Как предпочитате да разгледаме глава първа като цяло или член по член, господин Миков, тъй като Вие сте вносител на текстовете?
МИХАИЛ МИКОВ: Господин председател, макар и за кратко време, аз се запознах до половината с текстовете на работната група. Става въпрос предимно за редакционни решения. Работната група е приела едни, отхвърлила е други. Това няма кой знае какво значение, така че нека да вървим по-бързо. Мисля, да върви процедурата изцяло. Аз няма да споря по редакционните решения дали са по-добри или по-лоши. Виждам, че много от моите предложения са приети, други не са приети. Това е нормално.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, господин Миков.
Предлагам да разгледаме глава първа като цяло.
Тук възникна един въпрос и затова специално ще помоля представителите на Агенция “Митници”, тъй като има предложения и в предложенията на господин Миков бяха заменени думите “внасяне” и “изнасяне” с “внос” и “износ”. После в групата е възприета формулировка “внос и износ при разпространение”. Неща, които и в двата случая не бяха най-точни. И понеже в Заключителните разпоредби дава друго определение, аз бих предложил да запазим теста на вносителя така, както е бил даден първоначално. Става дума за чл. 1 – “внасянето и изнасянето на оптични дискове” и т.н., определението ,дадено от вносителя. Да не заменяме тези термини навсякъде в закона с нови понятия и нови определения, за да не внесем някакво двусмислие.
Бих искал да помоля господин Данев да вземе отношение, тъй като те са участвали в работата, кое е по-добре от гледна точка на митническите органи, защото в крайна сметка митническите режими се прилагат от Агенция Митници.
Заповядайте, господин Данев.
РУМЕН ДАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Благодаря и за Вашето експозе.
Аз също смятам, че предложението, което сме направили първоначално, най-точно изразява обхвата, който иска да ангажира законът, тъй като внасянето и изнасянето като понятие така или иначе изключва единствено транзитирането през страната на тези носители, за които говорим. А иначе включва в себе си абсолютно всяко едно действие от въвеждането на стоката на митническата територия на Република България до поставянето им под съответния режим. Така че тези понятия, така определени, включват в себе си въвеждането на стоката на територията на страната, транзитирането й до съответното митническо учреждение и поставянето й под съответния митнически режим. Същото е и с изнасянето. Те са аналогични, съпоставими действия в обратния смисъл, когато стоката напуска територията на Република България.
Разглеждайки ги все пак и с дефинициите и определенията, които са дадени в Преходните и заключителни разпоредби, смятам, че става абсолютно ясно какъв е обхватът и какво се има предвид под тези понятия. Ако е необходимо някакво допълнително разяснение, готов съм да го дам.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин Данев.
Може ли да приемем, че господин Миков чисто терминологично е използвал внос и износ. Не толкова, за да промени режимите внасяне и изнасяне?
МИХАИЛ МИКОВ: Тоест ние, според изложеното, приемаме тотално това, което е уредба по Закона за митниците. И смятаме, че не е необходимо в този закон да има специално изясняване на тези понятия. Така ли да разбирам?
РУМЕН ДАНЕВ: Не, така, както са дефинирани в т. 6 и 7 на Допълнителните разпоредби. Във всеки един закон, който дефинира приложно поле на определен вид митнически режими, тези неща са дефинирани. Така че мисля, че това само ще довнесе яснота и точност при прилагането на закона, защото изрична такава дефиниция в Закона за митниците няма.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тоест Вие предлагате да се запази “внасяне и изнасяне на матрици, оптични и други носители, съдържащи звукозаписи”, както е предложено от вносителя и както е дефиницията в Допълнителните разпоредби в т. 6 и 7 на вносителя.
Работната група е написала “внос и износ”, но го премахваме. Това е грешка в текста. Аз предлагам да не приемаме предложението на работната група, да върнем текста на вносителя “внасяне и изнасяне” и да запазим дефинициите в Допълнителните разпоредби на внасяне и изнасяне така, както са предложени от вносителя на законопроекта. В т. 6 и 7. Понятията внос и износ от гледна точка на митническия режим са само един от видовете изнасяне и само един от видовете внасяне. Тоест, приемаме по-широкото понятие, за да не се окаже, че стесняваме закона. Има видове внасяне и изнасяне, за които не е ясно има ли документация, има ли уведомление и така без да искаме отваряме вратичка.
Така ли е, господин Данев?
РУМЕН ДАНЕВ: Да, така е.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Заповядайте, господин Дамянов.
ГЕОРГИ ДАМЯНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Становището на Министерството на културата и туризма е точно обратното. Искам да ви кажа, че всички режими, които се разбират под внасяне и изнасяне означават, че когато дойдат едни оптични носители, дискове да бъдат внасяни или изнасяни, Министерството на културата и туризма трябва да издаде удостоверение за този вид дейност. Това означава, че ние, като министерство, освен простото внасяне, което има предвид най-вече разпространението на тези дискове на територията на страната, трябва да следим и такива режими, които не са в нашите компетенции. Затова аз мисля, че ние в работната група ограничихме определението точно на внасяне и изнасяне до простия внос и износ. Простия в смисъл само до внос и износ по отношение на разпространението, а не другите режими.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Разбирам Ви, господин Георгиев, но аз съм на точно обратното мнение, както са и повечето представители на другите институции в България, тъй като с такова стесняване е възможно да не се спазва режимът на този закон, когато ще дойдат фирми и ще кажат: аз не ги внасям за разпространение в България, аз ги внасям, за да ги складирам в митниците и оттук после ще ги изнеса за трета страна. Мисля, че не това е била целта на вносителя. Сигурно този въпрос е бил обсъждан в Министерския съвет, когато законопроектът е бил внасян. Аз мисля, че такава промяна е неправомерна. Дори това да ви е хрумнало в работната група, ако то не е предложено от народен представител, а господин Миков оттегля своето предложение, такава промяна спрямо текста на вносителя е недопустима. Тя не може да бъде осъществена в момента, след като господин Миков по същество оттегли тази промяна.
Смятам, че единственото, което можем да направим, е да приемем теста на вносителя.
Колеги, имате ли друго становище? Ако няма друго становище, искам да премина към единствения проблем, който е сериозен, в тази част, където господин Миков предлага в чл. 4, ал. 3 “Лицата, които осъществяват внос и износ на суровини и на оборудване за производство на оптични дискове, други носители и матрици, подават уведомление до министъра на икономиката или упълномощено от него длъжностно лице”.
Преди да обсъдим въпроса искам да ви информирам, доколкото аз се запознах с проблема, че такъв режим е съществувал по същество в постановлението, което регулираше цялата търговия и производство с дискове, с матрици и т.н., но се оказало, че е доста спорно да се уведомява за внос на поликарбонати, доколкото те имат много широко приложение. Затова, за да има по-голям контрол междувременно е създадена допълнителна подпозиция в митническата тарифа, която доста добре се контролира и в становището на Агенция Митници са дадени много ясно, ако вие решите да ги прочетете, данните по вноса за 2004-2005 г., съответно по износа. Агенция Митници ни предлага да не приемаме този режим в закона, доколкото е създадена друга практика за контролиране на вноса и износа на поликарбонатната суровина. И разбирам, че стремежът е чрез този закон да се намери една форма на контрол, която би имала по-дългосрочно значение, отколкото едно такова междинно, само за тези години. Тази форма би отпаднала след влизането ни в Европейския съюз.
Но има и други мнения. Има етапи, по които сме се ангажирали от Министерството на външните работи, да приемем този текст. И общо взето между нашите ведомства в България няма единодушие по този въпрос.
Сега давам думата на вносителя.
МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми господин председател, досегашното решение явно не е удовлетворително. И идеята от Брюксел е или да се търси друго решение на подзаконово равнище, но мисля, че по-добро е едно генерално решение – с един уведомителен режим, нещо от типа на стоките с двойно предназначение, да се знае в Министерството на икономиката колко поликарбонат се внася в България. Чисто, просто и ясно. Нищо повече – изпраща се едно писмо. Това, че се ползва и за други работи няма значение. Пак казвам, че правя някаква аналогия със стоките с двойно предназначение.
Чувствителна е тази стока поликарбонат. Тя е косвена индикация за решаването на проблема с авторските права и дисковете. Един стар проблем за България, поставян не само от Европейския съюз, включително и от Щатите. Така че мисля, че едно законово регламентиране на този режим на уведомяване на министерството, комулиране на тази информация не само в митниците. Защото в митниците това по една или друга причина ще си остане. И досега е вървяло така. Става въпрос за двойна гаранция. Нищо не пречи на вносителя да напише едно писмо. Ще напише: “Внесох три тона поликарбонат”. Нищо повече. И тази информация да се събира в Министерството на икономиката. Това по никакъв начин няма да промени и онова, което се случва в Митниците. То също ще се случва.
Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на господин Миков.
Той дължи на своето предложение по чл. 4, ал. 3.
Заповядайте, госпожа Кунева.
МЕГЛЕНА КУНЕВА: Подкрепям господин Миков.
Всъщност причината да се занимаваме днес с този закон е точно тази, че падна постановлението в неравна схватка между Министерство на икономиката и Министерство на външните работи. Ние, естествено не сме пряко конкурираща се среда като интерес тук, а просто искахме да се обърне внимание на това, което винаги е идвало по отношение на Глава “Дружествено право”. Освен чисто правната характеристика дали го има или го няма като уредба, съществуваща в нашето право, така наречената и непрекъснато появяваща се дума “implementation” и това, което нашите партньори винаги са твърдели, е, че ние нямаме точно приложение, нямаме механизъм.
При цялото ми уважение към интересите, защото си спомням, че Министерството на икономиката тогава много силно възрази, че така ще се затруднят производителите на химикалки, които също използвали поликарбонати. Може, но ние за четири години не успяхме да ги убедим без наличието на този текст, че можем да контролираме. И съжалявам, че до такава степен опростявам тази дискусия, но действително една от причините днес да се занимаваме и да го имаме като забележка, една от петте слаби области, е точно липсата на този текст. Аз също смятам, че прибавянето на това уведомление към задълженията на вносителите няма чак толкова да затрудни и да ги натовари. Въпросът е ние да имаме контрол. Ако нямаме контрол непрекъснато ще трябва да доказваме, неизвестно по какви начини, че ние действително се борим с пиратството.
Интензивно подкрепям оставането на текста и то не на подзаконово ниво, а на закон, за да няма злоупотреби.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на госпожа Кунева.
Имате думата, колеги.
Заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Ще ме извините, ще върна дискусията към чл. 1. В предложението на работната група има включена една нова ал. 2. Това, че господин Миков изтегли своите предложения означава ли, че тази алинея също няма да бъде включена?
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Не. Може би не съм бил ясен. Само изразът “внос и износ” ще се замени с “внасянето и изнасянето”. Алинея 2 остава, защото така по-добре е редактиран законът. Това не е някаква промяна на ал. 2. тя е по-точна редакция.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Тя е нова алинея.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тя е нова алинея, но чисто редакционно е разделено предложението на вносителя на две части. Просто се казва, че законът се прилага и за производството на оптични дискове, без запис и на матрици за тяхното производство. Това не беше така ясно написано в първоначалния вариант на законопроекта.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Даже въобще не е написано.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Написано е по-нататък и ние го написахме в началото, за да е по-ясно. Но не изменяме по този начин смисъла на закона. Правим го по-ясен.
Иска ли някой друг да вземе отношение?
Заповядайте, госпожо Царева, да защитите интереса на Министерството на икономиката.
ГЕРГАНА ЦАРЕВА: Не, интересът на Министерството на икономиката като чист администратор на режима по контрол на вноса на поликарбонатите общо взето няма нужда да бъде защитаван, защото това не е чак толкова обемен режим, той е лесен за администриране.
Искам преди уважаемите народен представител да вземат решение и да гласуват по предложението за включване на такъв режим за регистрация на сделките по вноса на поликарбонати да имат предвид, че когато се осъществява тази регистрация, се регистрират търговски намерения.
Първо, тя не е елементарна, не става само с писмо, става с отметка върху съответните документи, които след това отиват в Митниците. Тоест, трябва физически поне еднократно лицето да се яви в Министерството на икономиката, за да получи съответно оформения документ, с който да може да се освободи поликарбоната. И оттам нататък информацията по тези удостоверения не е пълна, няма никакво съответствие с реално извършения и осъществения внос на територията на държавата. Тоест, да имаме някаква моментна снимка на търговските намерения на съответния вносител и това е всичко.
Говоря това от гледна точка на практиката. Този режим е бил прилаган в Дирекция “Регистрация, лицензиране и контрол” до месец септември 2002 г. Нека това да се има предвид.
Всъщност същинската информация по вноса и износа на поликарбонати се е получавала винаги и само от системата за информация на Митниците.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на госпожа Цанева.
Друг иска ли да вземе отношение по този въпрос?
Заповядайте, господин Върбанов.
ВЕНЦЕСЛАВ ВЪРБАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
След като и госпожа Цанева каза каква е позицията на министерството, явно е, че трябва да се търси някакво решение.
По принцип бих подкрепил колегата Миков от гледна точка на това, че нашите европейски партньори искат някакви гаранции. И те приемат тези гаранции, когато има ясен разпис в закона. На практика обаче нещата стоят така. Може би с приемането на т. 3 в чл. 4 ние не решаваме цялостно въпроса. Правим жеста към европейските ни партньори, те ще видят, че ние имаме разпис в закона, приели сме такъв закон, но в същото време на практика нещата ще останат половинчати. Може би в някои подзаконови нормативни документи, в някаква наредба трябва да се изчистят нещата по-нататък. Но ние трябва да го направим, да го приемем в закона, както каза и госпожа Кунева, за да покажем, че имаме ясни намерения да сложим под контрол това производство.
В противен случай, ако нещата останат така, ако отпадне това предложение на колегата Миков, за тях ние нямаме желанието и политическата воля да разрешим проблема.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин Върбанов.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Не зная дали комисията би приела и да обсъдите да бъде не “лицата, които осъществяват”, а “които осъществят внос или износ”. Тогава не възниква никакъв въпрос колко си внесъл и колко си изнесъл. Вкарал си един камион, обмитен е и пишеш едно писмо до Министерството на икономиката: “Вкарах 10 тона поликарбонат”. Какъв е проблемът? Аз не виждам някакъв проблем, че търговецът няма да знае колко е вкарал.
Разберете, че големият проблем, който те поставят, е практическият контрол. Защото може да се окаже, че по документи в България поликарбонат се внася 100 тона, а се изнасят дискове за 300 тона. И това се вижда от света и се усеща. Засича се, колкото и да се правим, че не знаем. Това е и наш въпрос, не е само за изискванията на Европа. Става въпрос за сива икономика, към която в края на краищата държавата трябва да има някакъв подход.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, господин Миков.
Имате думата, госпожо Царева.
ГЕРГАНА ЦАРЕВА: Само искам да обърна внимание, че точно това, което предлага господин Миков, е разписано в чл. 40, ал. 3: “Всеки производител на оптични носители е длъжен да води регистър по образец, съгласно приложение № 1, съдържащ информация за внесените количества суровина за производство (поликарбонати, боя), данни за броя на произведените оптични дискове и вложения в тях материал, технологичния брак за всяка партида по действително отчетени стойности, както и имената на съответните възложители или купувачи”.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Не е това, което предлага господин Миков. Става дума за уведомление до вашето министерство и за това при вас да се води регистър.
ГЕРГАНА ЦАРЕВА: Уведомленията постъпват на тримесечна база. Разписването е малко по-надолу в ал. 8.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Неговата идея е при всяко движение това уведомление да върви. И мисля, че това е една възможност, която е много ясно направена. Защо ще трябва на три месеца да ви пише? Неговата идея е за всяка реална сделка да се уведомява и вие да я водите, което в голяма степен отнема вашите аргументи, че водите вноса на поликарбонати за гребенчета. Аз мисля, че това е много разумно предложение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ПЪРВАНОВ: Приемаме го, господин Папаризов.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Господин Първанов го приема.
МАРИЯ КАПОН: Аз ще се върна към първоначалния вариант. Смятам, че за всеки случай, въпреки че ще бъде усложнена процедурата за администрацията и за търговците, смятам, че ние сме длъжни да приемем предложението по вносителя, тоест да има и регистрация в министерството. Това е един от най-препъни камъните закон за Европейския съюз. Ние сме в черния списък и имаме писма от Американското посолство за групите. Смятам, че трябва да направим това, въпреки всичко.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: На практика възникнаха три предложения. Едното е първоначалното предложение на господин Миков. Другото е подобреното му предложение, което се подкрепя и от Министерството на икономиката.
Господин Миков, госпожа Капон настоява да запазите предложението си в първоначалния му вид. Как да действаме?
МИХАИЛ МИКОВ: Господин председател, аз нямам съмнение по тълкуването, но след като в Министерството на икономиката го тълкуват така, нека от някакъв момент глаголът да изразява ясно, че става въпрос за уведомяване за фактически внесено или изнесено количество.
Аз не съм имал съмнения, госпожо Капон.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Господин Миков, става дума за това да уведомяват за фактически сключена сделка, по която предстои внос, а не за намерения. Това имате предвид. Или искате да уведомят, след като се осъществи внос?
МИХАИЛ МИКОВ: Осъществен е внос или износ. Нали в Митниците е ясно кога е осъществено това нещо във времето. И тогава е сравнително ясно за какво фактическо количество става въпрос. И тогава той може да напише едно писмо, в което съвсем ясно, до грам, метър, сантиметър да каже: “толкова внесох”.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Искам все пак да помоля и представителите, които са водили преговорите досега, да ни информират какво е положението. Разбирам, че досега действащото постановление е, че това уведомление предшества вноса и е предварително. И то е основание митницата да пропусне стоката.
То е наречено уведомление, без по същество да е. Това е вид регистрация.
Нека госпожа Петкова обясни каква е целта на тази дума “уведомление” в случая. По същество това е форма на един регистрационен режим. И трябва да прецените какво да бъде положението.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: господин председател, за изясняване на правната природа на тези понятия ние изхождаме от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който, между другото сме се стремили в този законопроект да бъде добре и последователно изразен. В Смисъла на този закон уведомителният режим ангажира лицето да уведоми администрацията за нещо вече извършено. Във връзка с това помолих господин Миков да уточни какво има предвид той, защото действително досегашната практика е била за намерение.
Ако говорим за законово оформяне на тази предишна практика трябва да потърсим друго понятие и да го разпишем съответно като режим, защото ще влезем в противоречие с останалите режими в този закон. Можем да го направим, но вие уточнете насоката, по която да работим.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, но аз мисля, че тук и представителите на Агенция Митници могат да ни помогнат. Дори от момента на подписване на договора, за да освободиш съответната стока, ти можеш да подготвиш това уведомление, да го внесеш в министерството и с него да отидеш на митницата.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: То малко се доближава до разрешителен режим, ако вървим в тази посока.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ако това се има предвид.
Заповядайте, госпожо Кунева.
МЕГЛЕНА КУНЕВА: Аз имам две генерални препоръки към всички нас.
Първо, да не забравяме защо правим този закон. Ние не го правим, за да облекчим производителите, не го правим, за да станат някакви други неща. Правим го, за да се преборим с факта, че България е в черния списък и това нарушава глава “Дружествено право”. Също така го правим, защото на нас ни казват: “Вие не можете да си пр