П Р О Т О К О Л

На 4 август 2005 г., четвъртък, се проведе заседание на Временната комисия по европейски въпроси.

---

Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, № 554-01-20, внесен от Васил Тодоров Калинов и група народни представители на 3 август 2005 г.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 553-01-22, внесен от Васил Тодоров Калинов и група народни представители на 3 август 2005 г.
3. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, № 554-01-21, внесен от Емилия Масларова и групи народни представители на 3 август 2005 г.

Списъкът на присъстващите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 часа и ръководено от г-н Атанас Папаризов – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, откривам заседанието на комисията.
Дневният ред, който ви предлагаме, е:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, № 554-01-20, внесен от Васил Тодоров Калинов и група народни представители на 3 август 2005 г.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 553-01-22, внесен от Васил Тодоров Калинов и група народни представители на 3 август 2005 г.
3. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, № 554-01-21, внесен от Емилия Масларова и групи народни представители на 3 август 2005 г.
По някои от законопроектите има и становища на компетентните органи, които са ви раздадени, има и такива, които току-що постъпиха при нас и които ще ви раздадем.
Колеги, съгласни ли сте с този дневен ред?
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Искам да се изкажа по принцип.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: По дневния ред имате ли бележки?
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Нямам, но няма да гласувам.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Който е за този дневен ред, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Говоря от името и на ръководството на парламентарната ни група. В знак на протест срещу цялостния начин на работа на комисията, на това заседание “Атака” няма да вземе участие в разискванията и в гласуванията.
Също така имаме едно изискване. Моля ви, нека законопроектите 24 часа преди крайния срок, който вие сте определили за вкарването им в Деловодството на Народното събрание, да имаме възможност да се запознаваме с тях, защото е недопустимо аз сутринта да влизам в пленарната зала, да ми се дават два законопроекта за подписване и да се притискам, да нямам дори възможност да ги прочета преди от мен да се иска да ги подпиша. Просто нямам думи за това.
Съжалявам, изразявам своя протест – няма да участваме в разискванията и докато не бъде прието това наше условие за 24-те часа, дори в момента не разполагам със законите, които ще се гледат в комисията, не съм имал възможност да ги прочета. Докато не бъде прието това, няма да бъде подписан от Коалиция “Атака” нито един бъдещ законопроект, който ще влезе в тази комисия.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Това се отнася за два законопроекта, които не са включени в дневния ред на комисията. Извинявам се, че така са Ви притискали. В крайна сметка никой никого не притиска за внасяне на законопроекти. Разбира се, Вие сте в правото си да искате да имате време преди да подпишете един законопроект. Това са законопроекти, които са гледани в предишния парламент и ги подписват колеги, които са ги обсъждали на първо гласуване. Абсолютно сте прав, че никой от нас не би трябвало да изисква Вие да ги подписвате.
Тези законопроекти, за които става дума, ще бъдат обсъждани в нашата комисия на следващите заседания. Законопроектът, който не сте подписал, е разпределен на другата комисия.
Законопроектите, които днес гледаме, са раздадени на народните представители още вчера в пощенските ви кутии, а всички народни представители в Народното събрание ги получиха днес с идването си на работа в 9 часа. За да спазим този срок ние ги разпределихме и раздадохме на членовете на комисията още вчера и уведомихме всички парламентарни групи за това, че днес ще имаме такова заседание с този дневен ред.
Така че проектите, които са пред вас днес, са проекти, които са били известни 24 часа предварително на народните представители. За другите, разбира се, Вие имате право да не ги подписвате, ако не ги познавате. По-скоро въпросът е бил не да ги подпишете насила, а ако желаете да се присъедините, и ако сте информиран за тези, за които става дума в момента.
Така че аз предлагам да преминем към дневния ред и да изразя надеждата, че оттук нататък всички законопроекти ще се предлагат и народните представители доста по-рано. За съжаление такъв е етапът, когато още се опитваме да използваме това, което беше създадено в предишното Народно събрание, което междувременно е доработвано и искаме да не го загубим във времето и да започнем процедурите от нула. Прав сте обаче, че трябва да има възможност всички тези, които не са работили по тези законопроекти, да се запознават с тях. В случая тези 24 часа за трите точки са налице. Друг път, ако се внесе на място законопроект, както щяхме да направим сега с един от разпределените ни законопроекти, но виждам, че няма съгласие и затова няма да подлагам на гласуване нещо, което щеше да бъде изключение от правилото за 24 часа, да разгледаме законопроект, който днес ни е разпределен. Този законопроект ще бъде включен в дневния ред за следващата седмица, ще го получите нормално утре с пощата си и т.н.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: В моята пощенска кутия не е имало абсолютно нищо нито вчера, нито днес.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Мисля, че това не е възможно. Много обективно работи сътрудникът на нашата комисия г-жа Николова и досега не е имало такъв проблем. Не вярвам това да се случи и за в бъдеще.
Моля Ви все пак да проверите във Вашата пощенска кутия, да не би случайно да не сте го видели или да сте помислили, че е друг документ. Моля Ви да проверите това.

Присъстващите гости по първа и втора точка от дневния ред са:
От Министерския съвет, Дирекция “Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции”: г-жа Живка Станева и г-н Кръстю Преславски.
От Министерство на икономиката: г-жа Илиана Атанасова – старши експерт в Дирекция “Европейска интеграция”.
От Министерство на земеделието и горите: г-жа Милена Трифонова – началник отдел “Правно-нормативно обслужване и управление на човешките ресурси” към Национално управление “Гори”; г-н Стоян Кънев – началник отдел “Ползване от горите и маркетинг” към Национално управление “Гори”; г-н Георги Георгиев – изпълнителен директор на Контролно-техническа инспекция; г-жа Веселина Касапова – главен юрисконсулт в Контролно-техническа инспекция; г-н Георги Алексиев – директор “Обща администрация”; и г-жа Салиха Емин – парламентарен секретар.

По първа точка от дневния ред – РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ И КОНТРОЛ НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА И ГОРСКА ТЕХНИКА.
По този законопроект ние, като Временна комисия по европейските въпроси, ще разгледаме въпросите главно от гледна точка на взаимовръзката между този закон и изискванията на европейските директиви. Но той, разбира се, е важен и от гледна точка на практиката в Министерството на земеделието и Министерството на транспорта, както беше отбелязано днес. Затова аз съм представил на вашето внимание едно становище за първо гласуване, което се е съсредоточило главно върху европейските изисквания. Надявам се, че вносителите, а след това и представителите на Министерството на земеделието ще ни поставят тези въпроси, които те смятат за важни и които след това, ако се налага, ще бъдат отразени за второ гласуване.
Господин Моллов, заповядайте да представите законопроекта от името на вносителите.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще поема отново тази тежка функция да представям законопроект, но би било добре да идват и другите вносители, за да може наистина да носят отговорността на внасянето на законопроекта.
Както е добре известно, това е законопроект, който в крайна сметка хармонизира два основни типа условия в нашето законодателство със съответните европейски директиви. Това касае, от една страна, правомощията на Контролната техническа инспекция към Министерството на земеделието и горите, която контролира трактори и друга земеделска техника, и прикачен инвентар. От друга страна, това са условията, свързани с емисиите, които се отделят от двигателите на тези съоръжения в околната среда. Съответните ангажименти, които сме поели, са както в глава “Земеделие”, така и в глава “Околна среда”, също и глава първа “Свободно движение на стоки”. Това са всъщност основните параметри.
Законопроектът е с изключително техническо съдържание. Аз в момента не се наемам да въвеждам комисията в някаква конкретна дискусия. Ставайки съвносител, принципно сме подкрепили този законопроект с оглед неговото по-нататъшно придвижване и разглеждане в специализираната комисия, която трябва по същество да вземе отношение, тъй като, както стана ясно днес и в залата, има някои моменти, които може би предизвикват известна дискусия, свързани с други законопроекти в областта на транспорта.
Може би в нашето становище трябва да залегне текст в този смисъл.
Това е, което имам да кажа.
По принцип нашата парламентарна група подкрепя този законопроект.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Бих искал да помоля представителите на Министерството на земеделието и горите да кажат няколко думи по това кога законът ще бъде приложен, защото неговият смисъл е да създаде една нормативна основа за приемането на съответни наредби, поднормативни актове.
Освен това искам да попитам това, което бях попитан от някои народни представители – дали с тази промяна в регистрацията се въвеждат нови такси и нови плащания? Понеже в България всеки нов закон води до някакви нови плащания и такси. В случая има ли такова нещо или не? Добре е народните представители да знаят това.
Заповядайте, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Искам все пак да кажа няколко думи, предшестващи тази част на това заседание. Мисля, че присъствието на господин Боев на това заседание дава право да кажем няколко думи за историята на този законопроект, тъй като той в качеството си на заместник-министър е движил с нашите сътрудници този закон по целия ред, разбира се и с господин Моллов.
Искам да докладвам пред комисията, че този законопроект мина през двете комисии – Комисията по земеделието и горите и Комисията по европейска интеграция. В Комисията по европейска интеграция имаше отбелязани определени бележки, с които ние се съобразихме и ги внесохме в табличен вид. Те бяха приети още в предшестващата Комисия по европейска интеграция.
Няколко думи по същество.
Промяната в закона включва две групи. Едната група е тази, за която говори господин Моллов, във връзка с евроинтеграцията, тоест част от директивите, приети от европейското законодателство, преминали в наредби вече в нашето законодателство, влизат в тази част. Тоест, за контрола на пазара на прикачен инвентар, на верижни трактори и на тракторни ремаркета, тъй като миналата година мина една поправка, която беше за колесните трактори и за двигателите. Тоест, по тази част, по тази група ние вече работим няколко месеца. Това е втората група по тези директиви, повтарям за прикачна техника, за тракторни ремаркета и за верижни трактори.
В този закон има и втора част, която е регистрацията на земеделската и горска техника да премине изцяло в Контролно-техническата инспекция, тъй като досега това се извършваше в общините, беше разкъсано в 264 общини. Ние имахме съгласуване с общините, имаше финансова обосновка и таксите се намаляват, тъй като в предишните законопроекти имаше и такива доказвания през Министерство на финансите.
Ако е необходимо, аз мога да ви прочета едно обръщение, за да се запознаят с него всички колеги.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Разбира се, представете го. Ще вземем копието и ще го раздадем на колегите, но Вие можете да ни кажете смисъла. Тоест, вие изцяло подкрепяте законопроекта.
Има още едно писмо от Министерството на земеделието в същия смисъл. Мисля, че няма мисъл да чета писмото.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Законът беше стигнал до пленарната зала и заради липса на парламентарно време не можа да мине.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ние не сме се събрали тук, за да го отхвърлим. Напротив, събрали сме се, ако няма възражения от колегите, да го придвижим максимално най-бързо към пленарната зала и другата седмица специализираната комисия да може да го приеме на второ четене, тъй като това е кратък законопроект. Ако искате, ще предложим по-кратък срок, когато се приема законопроектът на първо четене. Можем да направим това предложение, ако законопроектът е в такова състояние, че за три дни да може да се дадат предложенията и да се пристъпи към второ четене. Ще го отбележим в становището.
Предлагате да разгледаме вашето писмо като призив да ускорим максимално процедурите.
Ако искате, прочетете това, което смятате за необходимо.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Благодаря за дадената ми дума.
Искам да кажа, че колкото законът е технически от гледна точка на материята, той изисква доста подзаконови нормативни документи. Имаме определена готовност, но все пак, докато законът не стане факт ние не можем да започнем да ги прилагаме.
Старите срокове бяха от 1 юли да влязат в сила, то сега изместваме времето от 1 януари 2006 г.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Имате ли бележки по това становище, което ние сме подготвили като комисия, което отразява съответствието на законопроекта със съответните директиви. Ние имаме и някои бележки за подобряване редакцията на чл. 9, ал. 4, 5 и 8. Мисля, че би трябвало да ги използвате за второ четене.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Съобразили сме се с всички тези неща, защото това са градивни бележки и би следвало така да бъде.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате ли бележки?
Заповядайте, госпожо Кунева.
МЕГЛЕНА КУНЕВА: Не по същество на законопроекта, но във връзка с основната цел, която преследваме с този законопроект – да се даде материалноправната база, като първична правна материя, която да препрати към наредби, които Министерството на земеделието и горите трябваше да изработи още 2003 г.
Ясно е, че законът е забавен. Не мисля, че има основание, след като толкова отдавна се работи по тези директиви и една част от законодателството е хармонизирана, няма никакво основание да се бавим чак за 1 януари 2006 г.
Моля ви, направете така, че новото ръководство на Министерството на земеделието да бъде информирано навреме, аз също ще се постарая тази посока, за да можете да започнете веднага работа по наредбите. Вие знаете как ще изглежда законът и знаете какво ще съдържат тези наредби. Още повече, че те са много технически и би трябвало да имате готовност за това.
Надявам се, че ще можете да скъсите срока до края на месец октомври, когато да започнат ритмично да излизат наредбите. Знаете, че очакваме доклада през октомври и би било жалко, ако изпуснем тази възможност, която ще ни даде законът, надявам се в кратко време, след като се гласува, вие веднага да започнете с излизането на наредбите.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Кунева.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Върбанов.
ВЕНЦЕСЛАВ ВЪРБАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
По принцип искам да кажа, че подкрепям законопроекта. Смятам, че има пълна готовност за въпросните наредби. Предполагам, че в министерството не са спирали да работят, защото те са наясно, че в закона няма конфликти. Не виждам някой тук да няма политическата воля да дадем по-бързо ход на този законопроект. Така че може спокойно да ви уверим от тази комисия, макар че не сме специализираната комисия, да си работят експертите в министерството по наредбите. На законопроекта ще се даде ход, специализираната комисия ще го дообработи между първо и второ четене.
При всички положения законопроектът трябва да се погледне не само от Комисията по земеделието и горите, но и от Комисията по транспорта. Предложението на колегата беше много правилно, трябва да се направи още една временна комисия, за да може тези закони да бъдат приети.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на господин Върбанов.
Ако обаче дотогава не е създадена временна комисия, в следващата седмица можете да поканите тези народни представители, които са ангажирани с транспорта, които се изказаха – и нейния бивш председател, и господин Мутафчиев, които да кажат конкретните си бележки.
ВЕНЦЕСЛАВ ВЪРБАНОВ: Може да се поканят в Комисията по земеделието.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Точно така, да ги поканите в качеството им на народни представители. Би било много полезно. Всеки би могъл да участва и да подпомага процеса.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Исках да кажа две думи в подкрепа на закона, защото аз съм един от вносителите. Този закон решава и задължения, свързани с глава “Околна среда”, тъй като става дума за емисии на вредности от моторни превозни средства в атмосферата. Затова е много важно да бъде ускорено приемането му. Но не смятам, че трябва да съкращаваме срока на три дни. Условията не са толкова екстрени. Специализираните комисии още не са влезли в нормален ритъм на работа, така че едноседмичният стандартен срок не би следвало да бъде намален.
Имаше един въпрос за таксите. Обърнете внимание, че в § 12 на закона има четири вида такси, които се събират. Не възразявам срещу тези такси, а просто си мисля, че може би по принцип, тъй като в последно време приемаме закони, в които като лавина се постановява събирането на различни такси. Това са административни такси. Навярно някъде трябва да запишем, че размерът им не трябва да надвишава стойността на административната услуга. Защото практика е в много от тези случаи малко наизуст да се определя размерът на таксите от гледна точка на това, че тези постъпления влизат в издръжката на съответните министерства и те са заинтересовани да получават повече приходи. Така че една мярка, ограничаваща желанието за повече събиране на такива средства във ведомствата, е добре да бъде направена. Но това бихме могли да го направим между първо и второ четене.
Призовавам да подкрепим законопроекта.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, госпожо Манева.
Действително можем да запишем, предполагам, че никой не възразява, че таксите трябва да отразяват действителните административни разходи по оказване на съответната услуга. И особено т. 4 трябва да се обмисли в специализираната комисия – издаване на документи за удостоверяване на обстоятелства по този закон. Звучи ми доста разширително.
Заповядайте, господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Разрешете, господин председател, да отговоря на госпожа Манева.
Тези т. 1, 2 и 3 се повтарят от стария закон, тъй като тези такси се изземаха от общините и там различните общини имаха различни нормативи на регистрация. Трябва да ви кажа, че ние правихме едно изследване и те са от 3-4 лв. до 30 и няколко лева. И Тогава, когато с господин Боев обсъждахме този въпрос, ние направихме като държавна институция една равносметка, че средната такса от общо вземаните такси на общините ще спадне. И смятаме, че облекчаваме собствениците на земеделска и горска техника.
Тези три такси се повтарят, като едната твърдо ще се намали.
Издаване на документи за удостоверение на обстоятелствата по този закон, постоянното движение на земеделската и горска техника, продаване, съдебни и други процеси, които текат. Към Контролно-техническата инспекция се сипят въпроси тази техника чия собственост е, как е регистрирана и т.н. Затова сме си позволили да запишем тази четвърта точка. Тоест към тези, които имат претенции да получат удостоверение тази техника на кого е към момента. Практиката е довела до вмъкването на тази точка.
С това ви отговарям, ако това удовлетворява госпожа Манева.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви.
Една дуплика от госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Искам да ви кажа, че вие сте се увлекли в случая, защото излиза, че вие съществувате като институция, за да вършите някакви услуги на гражданите и получавате заплати от данъкоплатците. Не можете абсолютно за всичко да събирате такси. Но това ще е тема, която едва ли сега трябва да обсъждаме в детайли.
Наистина се чувства едно увлечение от администрацията, забравяйки, че предназначението на администрацията е точно да издава такива документи и да решава проблеми на гражданите. Не може за всяко нещо да събира такси. Просто трябва да се преценява кога това е обосновано.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Естествено не можем да разгледаме законопроекта в детайли, но ако погледнете приходната част на държавния бюджет ще видите, че неданъчните приходи нарастват всяка година като относителен дял от брутния вътрешен продукт. И това са най-вече такива такси, които се взимат от общини, от държавни администрации. Това в някаква степен компенсира намаляването на данъците. Разбира се, това е много сложен въпрос, който трябва да решаваме на място във всяка комисия. Тази тенденция, за съжаление, е много силно изразена в цялата страна.
Има ли други бележки по законопроекта?
Ако няма, бих искал да ви попитам приемате ли този проект за становище, който ви е раздаден? Разбира се, ще го допълним с дискусията, която се проведе тук.
Не видях да има съгласие да вземем отношение по срока. Това можем да направим и в пленарната зала, тъй като не виждам единодушно становище на комисията. Разбира се, трябва да го съгласуваме и с другата комисия. Трябва да видим какво имат предвид в техния дневен ред, откъде ще започнат, за да видим има ли смисъл това предложение.
Предлагам ви това становище, заедно с въпросите, които допълнихте – да се поканят представители, специалисти по въпросите на транспорта; както и да се огледат таксите в законопроекта. Ще включим и тези моменти в становището.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Господин Стоянов заяви, че няма да участва в гласуването.
Благодаря ви, колеги.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: Не виждам нужда всеки път да го обявявате, господин председател. Всеки народен представител има право да не гласува.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Добре, няма да го обявявам, ако смятате, че това е някакъв вид натиск върху господин Стоянов.

Преминаваме към втора точка от дневния ред – РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ.
Моля господин Моллов да представи и следващия законопроект. Щях да помоля господин Върбанов да го представи, но този законопроект, за съжаление, не е подписан от неговата парламентарна група. Надявам се, че това е само технически въпрос.
Заповядайте, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, този законопроект касае една малка промяна в Закона за горите, едно допълнение – създаване на нов раздел ІV в глава четвърта в сега съществуващия Закон за горите. Идеята е да се създаде правно основание за въвеждане на така наречената хармонизирана класификация за необработен дървен материал в Правилника за прилагане на закона с оглед да се хармонизира директива 68/89.
Няма нещо особено по този законопроект, което да коментирам. Само бих искал да кажа, че е добре комисията в доклада по някакъв начин да маркира това, че всъщност приема тази промяна в законопроекта изключително в тази ограничена област на промяна, тъй като в предишния парламент имаше внесени няколко законопроекта, които станаха пречка в известен смисъл за придвижването на този законопроект, които също касаеха промени в Закона за горите, но бяха от съвсем друг характер. Просто може би трябва леко да се маркира в доклада, че комисията се обединява около тази промяна, ако го смятате за целесъобразно.
Естествено, ние го подкрепяме.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Действително, когато ставаше дума за този закон, всеки ме питаше дали става дума за Националната горска компания. Аз обясних, че не. Предмет на закона е единствено този въпрос, който е хармонизационен. Искам да потвърдя, че това е така.
Заповядайте, господин Върбанов.
ВЕНЦЕСЛАВ ВЪРБАНОВ: Взимам думата, за да попитам означава ли това, че след това в специализираната комисия между първо и второ четене се разбираме да не внасяме предложения, които касаят останалата материя? Защото господин Моллов спомена, че имаше и други идеи и виждания за промени в законопроекта, които касаят вътрешната уредба. И ако така се уточним приемаме закона в този му вид, той няма как да бъде променен между първо и второ четене, а след това, ако решим и ако има инициатива, защото не можем да ограничим народните представители да внесат законопроект, който да регламентира тези отношения вътре в законопроекта.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, господин Върбанов.
Моето лично разбиране винаги е било, че когато се внесе един законопроект за изменение можеш да внасяш предложения само по въпросите на този законопроект. Иначе трябва да се внася нов законопроект. Често се злоупотребяваше, както и Вие казвате, и се внасяха законопроекти по други теми. В някои специализирани комисии, според мен не се постъпваше коректно и това се приемаше понякога за нормално. Надявам се, че новият парламент ще започне да работи стриктно по правилата и това, което Вие казвате, ще бъде направено от специализираната комисия.
Специално ще отбележим в становището, че предвид на много сложните въпроси в тази област този законопроект третира единствено това, което е възможно днес с консенсус да бъде решено, че остават много нерешени въпроси, които очевидно ще са въпрос на по-нататъшна работа, но не точно на този законопроект. Ако това в някаква степен дава по-голяма сигурност, че няма да се използва законопроектът за други по-широки дискусии, ще го запишем в становището.
Има думата представителя на Министерството на земеделието и горите.
МИЛЕНА ТРИФОНОВА: Благодаря.
Официалното становище на Министерството на земеделието и горите е изразено в писмена форма и е представено непосредствено преди днешното заседание. Министерството подкрепя изцяло предложения проект. Няма предложения от наша страна за редакция на текстовете, но, ако постъпят такива, сме готови за участие в подобни дискусии.
Предварително благодарим за бъдещи покани, ако се налага да помагаме с корекции.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви.
Убеден съм, че ще ви поканят във Временната комисия по земеделието и горите, която ще започне да работи от следващата седмица. Благодаря Ви, че участвате в нашето заседание, което ще даде ход на закона към специализираната комисия.
Някой друг иска ли да вземе отношение, колеги?
На този етап виждам, че няма желаещи. Всички подкрепят това, което каза господин Моллов и господин Върбанов. То ще бъде отразено в проекта за становище.
Моля, който е съгласен да приемем на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Благодаря ви.

По трета точка от дневния ред – РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД.
Гости по този законопроект са представители на Министерството на труда и социалната политика: г-н Гълъб Донев – директор на Дирекция “Условия на труда, управление при кризи и алтернативна служба”; г-жа Калина Петкова – началник на отдел в същата дирекция; г-н Георги Евгениев – главен секретар на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”; и г-жа Петя Доганова – парламентарен секретар на министерството.
Поканили сме да присъстват и вземат участие в заседанието и народните представители Хасан Адемов и Петър Мръчков, които са специалисти в тази област.
Има думата господин Адемов да представи законопроекта.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! На вашето внимание се предлага Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, който има почти същата съдба, каквато имаха и законите, които разглеждахте преди малко.
Този закон беше приет в края на 1997 г. и влиза в сила от 1 януари 1998 г. Проектът, който сега е на вашето внимание, беше представен в рамките на Тридесет и деветото Народно събрание от Министерския съвет. След като бяха изпълнени всички задължителни процедури, беше съгласуван и с Националния съвет за тристранно сътрудничество, така че колегите социални партньори от работодателските организации и от синдикалните организации са имали възможност да изкажат своите мнения по този законопроект. Има представено и становище на Министерството на труда и социалната политики по последния вариант, който не се различава от предишния. Това становище ви беше раздадено преди малко.
Вероятно е важно да се каже, че в сравнение с предишния законопроект разликата е, че не съществуват текстовете, които уреждат статута и дейността на службите по трудова медицина. Всъщност този въпрос беше препъни камъка за придвижването на този законопроект. Той беше приет на първо четене в рамките на Тридесет и деветото Народно събрание. В Комисията по труда и социалната политика бяха разгледани по-голямата част от текстовете, но поради липсата на консенсус по отношение на текстовете, касаещи службите за трудова медицина, така и не беше придвижен до окончателното му приемане.
Сега предложените промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, касае транспонирането на текстове от Директива 91/383 на ЕИО в нашето законодателство. Определят се задължения за предприемане на допълнителни мерки, които да гарантират, че на всеки работещ от определена група, независимо от това дали е със срочно трудово правоотношение или временно трудово правоотношение да са спазени условията, тоест да бъде предоставена необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността им, да бъде осигурено подходящо обучение по здравословни и безопасни условия на труд, да бъде осигурено медицинско наблюдение и обслужване, както е дефинирано в нашето национално законодателство.
Следващите промени касаят измененията на чл. 52, където се дава възможност за гъвкавост при изпълнение на задължението за застраховане на работниците и служителите. Вие знаете, че професионалното заболяване и трудовата злополука е осигурителен риск и в това им качество зад тези осигурителни рискове в Кодекса за задължително обществено осигуряване има съответните осигурителни вноски, срещу които при настъпване на осигурителния риск се извършват плащанията. Но тук става въпрос за застраховане там, където въпреки взетите мерки за оздравяване на работната среда, все пак има някакви условия на труд, които дават възможност за проява на такъв риск.
На следващо място, със законопроекта се предвижда увеличаване на числения състав на Управителния съвет на Фонд “Условия на труд”. Това се прави за улесняване на дейността на фонда.
Следващото предложение. Предлага се долна граница за числеността на персонала при изграждане на групи по условия на труд във фирмите. Знаете, че във фирми със състав до 50 члена, има изискване да се изграждат групи по условия на труд. Сега се въвежда една рационална граница, която стартира от 5 човека. От 5 до 50 човека, защото в малки фирми да се изграждат такива групи по условия на труд, е нерационално решение. Тъкмо заради това се предлага това решение.
В Допълнителните разпоредби се дава определение на термина предприятие, което осигурява временна заетост във връзка с по-широкото навлизане на този вид дейност в нашето ежедневие.
Всъщност това са основните, според мен абсолютно безконфликтни предложения за изменения и допълнения, които са свързани с хармонизиране на нашето законодателство с европейското. И аз си позволявам като един от вносителите да ви предложа срока за предложение да бъде максимално скъсен, тъй като става въпрос за предложения, които са консенсусни по мнението на останалите вносители. Нещо повече – едва ли ще има някакви предложения, които да подобрят предложените текстове. Те не променят фундамента на основния Закон за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, които по мнение на Европейската комисия е един от най-добрите закони в хода на синхронизирането.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Ще дадем възможност и на гостите да вземат отношение, но преди това искам да благодаря на представителите на Министерството на труда и социалната политика, че действително приеха законът да бъде внесен в този вид, в който ще ускори процеса на неговото приемане. Имаме писмо и от министър Христова, която подкрепя закона в този вид и която щеше да участва и в дискусията. Разбира се, тя е министър в оставка, но това показва, че зад този закон действително стои и ведомството.
Ще дадем думата на господин Донев. След това ще дадем думата на господин Георгиев, който ще прилага закона, тъй като това е изключително важна материя и в този случай обаче важи това, което каза в залата господин Берон. Може би това е европейска хармонизация, но проблемът си е чисто вътрешен. Това, че изравняваме условията при злополука за хората по трудови договори и тези, които са по срочни правоотношения. Мисля, че е много полезен за всеки български гражданин, независимо от това, че става дума и за хармонизация.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, ако ми дадете възможност, аз мога да ви кажа, че тази материя е уредена и в Кодекса на труда. Ние не правим разлика между тези, които са в срочни и тези, които са в безсрочни трудови правоотношения. Така че тази специализирана материя, според европейските чиновници, е редно да намери място и в специализирания закон. Затова се налага това.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви.
Значи става дума за формално отразяване на изискванията и уеднаквяване на нормите.
Заповядайте, господин Донев.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Както подчерта и д-р Адемов, Министерството на труда и социалната политика подкрепя изцяло внесения законопроект от госпожа Емилия Масларова и групи народни представители, тъй като той е част от законопроекта, който беше внесен на 18 октомври 2004 г. от Министерския съвет за обсъждане и приемане от Тридесет и деветото Народно събрание.
Действително предложеният законопроект въвежда изцяло изискванията на Директива 91/383 на Европейската икономическа общност. Искам само да поясня, че тази директива изисква да се обърне по-специално внимание на работещите, които са със срочно и временно трудово правоотношение, тъй като презумпция се подразбира, че тези хора, които са били дълго време извън пазара на труда, не са упражнявали тази дейност, този вид професия, към тях работодателят и останалите работещи, и всички лица, които имат отношение, специалисти на работодатели, които имат отношение към безопасността и здравето при работа, трябва да имат специално внимание и да предприемат мерки по оценка на риска и всички съпътстващи ги дейности по здравно наблюдение, допълнително обучение, допълнителна информация за рисковете, които съпътстват тяхната дейност и тази на околните работещи около тях, тъй като те, след като са били откъснати дълго време от производствения процес, реално представляват риск със своята дейност и за останалите работещи.
Така че в тези мерки, както подчерта и доктор Адемов, нашето законодателство не прави разлика в осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, независимо от това какво е правоотношението – дали е срочно или безсрочно. Мерките, които трябва да се предприемат са едни и същи, условията, при които трябва да се трудят работещите са едни и същи. Тази директива изисква допълнителни мерки и допълнително внимание за подобряване условията на труд специално към групата на работещите на временно и на срочно трудово правоотношение.
И това, което е разписано в Допълнителните разпоредби – определението за предприятие, което предоставя временна заетост, намери място в този законопроект, тъй като в нашата нормативна уредба, в нормативната база няма легално определение, което до момента да даваме за това какво е предприятие, осигуряващо временна заетост.
Министерството на труда и социалната политика изцяло подкрепя внесения законопроект.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин Донев.
Сигурно господин Евгениев ще каже дали в определена степен все пак законът не подобрява възможностите за тяхната дейност. Ние с него сме се срещали, за съжаление, в анкетни комисии, когато е възниквал въпроса за това, че не е осигурено подходящо обучение по здравословни и безопасни условия на труд в съответствие със спецификата на работата. И като че ли това досега винаги е бил един основен проблем, особено за хората, които не са на постоянни трудови правоотношения, дори за тези на постоянни трудови правоотношения.
Мен специално ме интересува в този част как законът увеличава задълженията на работодателите и дава на инспекцията права, когато нещата не са наред, да налага санкции. Как вие виждате закона и специално тази му част?
ГЕОРГИ ЕВГЕНИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Главна инспекция по труда не възразява и подкрепя тези предложения. Тези предложения не касаят пряко контролната дейност. Главна инспекция по труда е институционална и укрепена в последните две години като личен състав. И тези предложения, които са тук, няма да нарушат дейността й. Можем да се справим с тях.
Това е към момента.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да се надяваме ,че ще я облекчат.
ГЕОРГИ ЕВГЕНИЕВ: За облекчение не мога да кажа, но няма да нарушат дейността.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това ми звучи малко странно. Едва ли ние предлагаме закон, който би трябвало да наруши вашата дейност. Едва ли това е целта на който и да е законопроект.
Госпожо Кунева, нали европейското право не е било насочено към това?
Колеги, имате думата.
Заповядайте, госпожа Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Аз имам един въпрос. В т. 2, в § 14 много неясно се обяснява как се създават условия за задължения на застраховане на работодателя. Искам малко повече обяснения в тази част. Това означава ли, че вие задължавате работодателя да застрахова рискови професии?
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, госпожо Костадинова.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Този въпрос може да бъде разделен на две части и аз ще си позволя да отговоря в частта, в която става въпрос за осигурителния риск професионално заболяване и трудова злополука. Този въпрос е решен в Кодекса за социално осигуряване, където има регламент на предприятията, съответните работодатели са разделени, има една класификация на видовете дейности. Има диференциране на осигурителните вноски – от 0,4 до 1,1. Осигурителната вноска е в зависимост от това какви вредности има на съответното работно място. Тоест, срещу осигурителните вноски при настъпване на осигурителното събитие се плащат осигурителни плащания.
Това е частта, която касае осигурителния риск трудова злополука и професионално заболяване.
Що се отнася до това по какъв начин се реализира застрахователната схема, защото има разлика между осигуряването, може би господин Донев е човекът, който ще го каже по-добре от мен.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Заповядайте, господин Донев
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Действително със законопроекта се внася допълнително яснота и се изчиства чл. 52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд откъм това, че действително рискът професионално заболяване е чисто осигурителен риск. В сега действащия закон чл. 52 задължава работодателя задължително да застрахова за своя сметка за рисковете професионално заболяване и трудова злополука работниците и служителите, работещи на рискови работни места или професии, определени от Министерския съвет.
Това, което се предлага със законопроекта, който в момента се разглежда, е да отпадне задължението за работодателя да застрахова за риска професионално заболяване, тъй като и по мнение на застрахователите, а и в международната практика застраховане за такъв риск не е уместно и не е удачно. Ще ви дам само един пример. Ако един работещ, примерно аз, днес работя при един работодател и той ме застрахова за риска професионално заболяване, след две години аз работя при друг работодател, който също ме застрахова за риска професионално заболяване, но при други условия, които съществуват в неговото предприятие, говорим за друга професия и друга работна среда, то, ако аз се разболея и това заболяване бъде признато за професионално и факторът, който ми е причинил това професионално заболяване е при първия работодател, то вече задължението за плащане на застрахователна премия от първия работодател, след като аз съм го напуснал след две години, е преустановено. Вторият работодател ме застрахова за съвсем друго професионално заболяване, което е според факторите на работната среда в неговото предприятие. Така че за мен застрахователната премия, която се дължи за това професионално заболяване, което съм придобил при първия работодател, вече няма да се плаща и застрахователят не би имал задължението да ми изплати застрахователно обезщетение. Това е чисто осигурителен риск, което, както и д-р Адемов каза, е разписано в Кодекса за социално осигуряване, и то се поема по реда на този кодекс.
Тук се предлага в чл. 52 да остане само задължителното застраховане за риска трудова злополука, което приема и Асоциацията на застрахователите, тъй като то е близко до застраховка живот и има международна практика в тази посока. Работниците, работещи на рискови работни места и упражняващи рискови професии, да бъдат застраховани за риска трудова злополука. Предлага се условията и редът за това задължително застраховане за риска трудова злополука, да бъдат определени с акт на Министерския съвет, каквато е и практиката в повечето такива случаи.
Искам да уверя уважаемите народни представители, че ние работим отдавна по този проблем и има създадена работна група в Министерството на труда и социалната политика. И вече има готов проект на наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска трудова злополука, по който и в момента текат дискусии, но в основната си част предложенията, които са в проекта за наредба, се приемат и подкрепят от работодателските и синдикалните организации, а също така и от Асоциацията на застрахователите.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, господин Донев.
Преди да дам думата на госпожа Костадинова, искам да задам един въпрос. Текстът, който предлагате за чл. 52, много ми прилича на стесняваща редакция на закона, който ние няма да разгледаме засега, който може би ще подкрепи господин Адемов и неговите колеги, свързан с промените в Кодекса на труда. Доста се ограничават. Освен, че тук на практика се изключва професионалното заболяване и в случая риска трудова злополука, много се стеснява задължението на работодателя. Вижте как завършва този текст: “Работниците и служителите, които извършват работа, при които опасностите за живота и здравето им обективно не могат да бъдат отстранени напълно, независимо от предприетите мерки”. Струва ми се, че това е по-ограничителен текст от предишния в закона. И е по-различно от това, за което вие говорите – анализ на риска. Анализът на риска дава възможност да се застраховат рискови професии. Тук някак си вие стеснявате това понятие с този текст, както вие премахвате формално парите за вредни условия на труд и ги давате само там, когато има обективна невъзможност да се подобрят условията. Мисля, че е съвсем различно третирането на допълнителните средства за вреден труд от трудовата злополука. Според мен застраховката за трудовата злополука не трябва да бъде толкова ограничителна, както е текстът тук.
Разбира се това е мое мнение и искам да ви попитам не стеснявате ли много обхвата на трудовата злополука, независимо че въобще отпадат професионалното заболяване.
Има думата госпожа Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Благодаря Ви.
Много благодаря за разясненията, но за първи път от 8 години чувам, че трудовата злополука е била задължителна застраховка. Няма такова нещо. Единствената задължителна застраховка по Закона за застраховане в нашата държава, това е Гражданската отговорност. Моля този въпрос да бъде изяснен, защото, ако вие в един момент задължите работодателите, точно в тази част с този чл. 52 да бъдат задължени да застраховат своите работници за риска трудова злополука.
ХАСАН АДЕМОВ: Не всички.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Дори и някои да задължите с тези класификатори. Моля да не бъда прекъсвана.
Аз за първи път се занимавам с такава материя, но твърдя, че разбирам от застраховане и ми се струва, че Асоциацията на застрахователите и самите работодатели трябва да бъдат поне поканени на един разговор. Не зная какви са били вашите връзки с работодателите, дори и с някои от тях, господин Адемов, и изобщо със застрахователите. Защото, ако в България се извърши вече стартовата позиция на осигуряването, искам да ви кажа, че ние нямаме сериозна практика точно в този вид застраховане на трудови злополуки и особено да се оцени риска на такава трудова специалност, която е в тежки условия на труд и т.н., и т.н.
Имаме определени категории, но те са във вид на групови застраховки. Винаги тези застраховки са били препоръчителни. Нито един закон няма задължителен характер за застраховане, пак повтарям, с изключение на Гражданска отговорност, която беше въведена някъде преди 7-8 години.
И за второто заседание, ако трябва да бъда по-ясна, бих желала от министерството не да ми обясняват схеми за застраховане, а да ми кажат точно как виждат изменението на чл. 52.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на госпожа Костадинова.
Има думата госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз имам едно смущение. Има претенция, че този закон е спешен, защото трябва да се хармонизират определени директиви. Заедно с това в текстовете са включени и други текстове, които имат претенцията да подобряват определени регламенти в закона, които нямат връзка с европейската интеграция. Примерът тук беше дали да има групи по условия на труд от 0 до 50 или от 5 до 50 кооператори и нещо от този род.
В същото време остават неуредени изключително важни въпроси. Вие засегнахте въпроса за структурите по трудова медицина – един изключително важен въпрос, който не може да се отлага, защото знаете, че в практиката възникват страшно много проблеми със статута на тези организации или фирми.
Освен това има много сериозни възражения в практиката и от работодателите със задължението за периодичната оценка на риска, включително и в структури, в които се знае, че риск не съществува, но те, съгласно този закон, редовно плащат на фирми, за да се извършва едно формално оценяване на риска. Това е само един пример за нещата, които са недостатъчно добре уредени в този закон, включително и по чл. 52. Аз виждам тук една възможност отново органите, свързани с Министерството на труда, да се произнасят по това дали има обективни условия, дали обективно не могат да бъдат отстранени напълно обстоятелствата, които създават опасност за живота на хора, или риска от трудова злополука. Навлизаме в едни дебри, свързани основно с монопол на чиновници от Министерството на труда и социалните грижи. И всичко, което се крие зад тази материя, се препраща към условия и ред, който ще приеме Министерският съвет.
С тези текстове, които се предлага ние да гласуваме, създаваме отново административни процедури, които дават всевластие на чиновниците. Затова аз смятам, че е разумно, ако този текст на закона се изчисти от всички текстове, които имат претенция да усъвършенстват съществуващата нормативна база и останат само текстовете, които касаят хармонизация на европейските директиви. И всичко, което е свързано с усъвършенстването на закона, аз споменах, че не е само това, което тук е отстранено, да се подготви за една цялостна промяна на закона, при която да се потърси мнението и на синдикатите, и на работодателите и законът да се отработи както трябва.
Това е моето предложение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, госпожо Манева.
Действително тук частично се въвежда нов принцип с думата “обективно”, която отбелязахте. Може би би трябвало малко повече да стане дума за това.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Това значи, че някой ще се произнася обективно или субективно. Един работодател не ми харесва и го задължавам да застрахова. Другият ми харесва при същите условия, но не ги застрахова.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Разбирам Ви.
Има думата госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: За мен е важно да имаме таблици за съответствие към всеки един закон, за да може да върви.
МЕГЛЕНА КУНЕВА: Има.
МАРИЯ КАПОН: Но не ги получаваме заедно. Трябва да си ги набавяме и задължително да виждаме каква работа трябва да свършим в тази комисия, а не да правим закони по същество и да минават други текстове.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на госпожа Капон.
До момента проблемът за таблиците за съответствие не беше нормативно уреден. Но на добра воля вече имаме всички таблици. Ако ги получаваме за всеки закон мисля, че когато те не са огромни – по 150-200 страници, винаги можем да ги даваме на всеки народен представител. Това е нов момент. Или, който пожелае, за дневния ред мога да му осигурявам тези таблици, ако са много големи. Но, когато са малки документи, няма проблем.
МАРИЯ КАПОН: Може да ни ги изпращате на електронната поща.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ако всеки от вас си даде е-мейл адреса на комисията, това ще е най-добре. Тези, които имат адреси, ще получават и материалите за съответствието. Но в парламента още не е прието всичко да бъде изпращано по електронната поща. Така че това, което получават другите народни представители в писмен вид, ще го получават и те. Освен това ще получават и електронно копие. Мисля, че няма да има никакъв проблем.
Господин Донев, бихте ли изяснили проблема с това “обективно”, което влиза и в този, и в други текстове, и какъв е неговият смисъл от европейска гледна точка, защото проблемът е много сложен. Анализът на риска също е сложен въпрос. Бяха повдигнати сериозни въпроси от колегите, които ще помоля комисията да прецени дали те са елемент на този законопроект, на хармонизация или не.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Няма единна практика.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да видим какво ще направим и какво ще препоръчаме на специализираната комисия.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Има и нещо друго. Тук задължаваме застрахователите да застраховат задължително за опасности. Да, но ние питали ли сме застрахователите дали те ще се съгласят, защото много от застрахователите, знаейки при какви условия работят нашите работници, отказват категорично да застраховат. Или такава премия ще ти сложат в задължителна застраховка, която работодателите няма да могат да внесат. И в този случай вие можете да си задължавате застрахователите...
ХАСАН АДЕМОВ: Няма такъв текст.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Вижте какво пише: “Работодателят задължително застрахова”.
ХАСАН АДЕМОВ: Застрахователят никого не задължава. Работодателят застрахова.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Моля все пак да не водите диалог.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Разбира се, ние задължаваме работодателите. Работодателят отива при застрахователя. Застрахователят категорично му отказва да застрахова.
ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо Костадинова, това е текст, който действа от 1997 г.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Вижте, господин Адемов, дали действа от 1997 или от 1944 г., мен не ме интересува. В момента гледаме текста, в момента аз съм впечатлена от нещо, което се задължава. Може да е работило, но искам да ви кажа, че в Закона за застраховането единствената задължителна застраховка е само Гражданска отговорност. Пак го казвам. А дали ги задължавате и никой не се възползва от този задължителен характер, това вече е много сериозна грешка и аз се учудвам как един задължителен текст го има в един закон и никой не го практикува.
Но искам да ви кажа, че тук влизаме в една много крехка област, където да има задължителен характер нещо, вие да ги санкционирате работодателите за това, а някои работодатели просто да не могат да си позволят да правят тези задължителни застраховки. Защото, първо, има изисквания към самите условия за труд, има изисквания към специално работно облекло и куп неща, които даваме като условия на работодателите, те ги изпълняват и на всичкото отгоре трябва и да застраховат, и тази застраховка да е в особено големи размери.
Аз не зная дали вие знаете за какво става въпрос, но за едно предприятие от 5 хиляди човека, което трябва да подобри условията на работа в едно тежко производство, което трябва да внася осигурителните вноски, което прави застраховки – говоря за необходимите в задължителен аспект за всеки работодател за пожар, наводнение и природни бедствия – и ако го задължим да направи и тези застраховки, той трябва да си фалира фирмата.
Аз не казвам, че това не е необходимо, но трябва ние да сме хората, които да гледат нещата от двете страни. Защото държавата нищо не прави за тези условия. Всичко прави работодателят. Нали така? Аз се мъча да вляза в двете сфери, защото от една страна съм работодател, но, от друга страна, бих желала да спазваме и европейските изисквания. Но съм абсолютно убедена – и тук госпожа Кунева може да ми отговори – дали така е в Европа.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на госпожа Костадинова.
Преди да дам думата на госпожа Кунева ще дам думата на господин Адемов, след това на господин Донев.
Искам само да помоля да ни представят преди конкретните отговори новата концепция, която те влагат по отношение на рисковите професии, на застраховките за тях, на вредните плащания в случай на риск и т.н. И какво влагате в тази дума “обективно”, която вече включвате във всички нови законопроекти?
Нали нямате нищо против, госпожа Костадинова, да тръгнем от думата “обективно” и след това да видим застраховки, плащания за труд и т.н.?
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Не, аз нямам нищо против да отговорят, но, доколкото разбирам, не сме подготвени да разискваме тази материя.
Плюс това, фактът, че ни казват тук, че това било текст от 1997 г., значи ние наистина трябва или да премахнем този текст, или да попитаме Асоциацията на застрахователите, на работодателите. На мен не ми се ще толкова прибързано да задължаваме работодателите с такива тежки форми на наблюдение върху тежките условия на труд и т.н.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря.
Разбрах това и в становището ще отразим дали има различни мнения по този въпрос. Но преди това нека да си изясним ситуацията. Ние ще отразим в протокола дискусията за застраховането за трудова злополука и ще запишем също, че ако то е задължително, както пише тук, то това трябва да бъде отразено и в съответния специализиран закон. Вчера стана дума, че ние във Ветеринарния закон въвеждаме отново такса за кучета, а я няма в другия закон.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Да, в Закона за местните данъци и такси.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това непременно ще го отразим, че не може нещо да се въвежда в един закон, без да се измени и в другия. Разбира се, че ще кажем това в нашето становище.
Въпросът е преди всеки народен представител да вземе отношение към това, да чуем вносителите и по този въпрос ще се ориентираме какво е мнението на колегите. Едни могат да са против като Вас, други може да са за. Това искаме да изясним сега.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз се радвам, че се получи една дискусия, която по същество е интересна, само че имам притеснението, че излиза извън рамките на това, което се предлага. Аз нямам претенции и благодаря на госпожа Костадинова, че тя разбира от застраховане, но все пак трябва да се прочете и Законът за здравословни и безопасни условия на труд, където има текстове, които уреждат тази материя. Един от текстовете, който е свързан с тази дискусия, е текстът в Преходните и заключителни разпоредби, който казва, че всички български работодатели, респективно всички български предприятия, шест години след приемането на закона, тоест от 1998 г. до 2004 г., трябва да приведат условията на труд в своите предприятия в зависимост от изискванията на закона. Това означава, че този текст на чл. 52 за задължителното застраховане, не касае абсолютно всички работодатели, не касае абсолютно всички предприятия, не касае това, което е важно да се разбере, всички производства. Въпреки положените усилия от страна на работодателите за отстраняването на тези вредни условия на труд, има производства, в които не е възможно дефинитивно да се ликвидират съответните вредности. Това го показва и оценката на риска в съответното предприятие.
При положение, че има такива производства, предложението на вносителите е тези работодатели да застраховат само при тези производства. Тези производства са изброени в наредба на Министерския съвет. Не става въпрос за всички работодатели, не става въпрос за всички предприятия, става въпрос единствено и само за работодатели, които не са успели да приведат своите предприятия съгласно изискванията на закона.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Донев.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Костадинова, госпожо Манева! Първо, по думичката “обективно”. Тази думичка “обективно” следва цялата логика на законодателството в областта на безопасността и здравето при работа, а това е едно доста мащабно законодателство.
Опасностите за живота и здравето или рисковете за живота и здравето, които обективно не могат да бъдат отстранени, намалени или минимизирани означава, че работодателят обективно трябва да предприеме всички технически, организационни и всякакъв друг вид мерки, за да приведе условията на труд, съгласно изискванията на законодателството.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Прощавайте, но въпросът на госпожа Манева беше дали това не дава възможност за така наречения произвол от страна на този, който оценява обективността. Тоест, има ли субективност при оценката на обективното? И как се гарантира? Кой оценява обективното?
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: За обективната оценка и досега законодателството я възлага на самия работодател. Той е този, който трябва да си направи оценката на риска, независимо от това дали ще сключи договор със служба по трудова медицина, или ще я направи сам. Тази оценка е задължение на работодателя и той обективно, съобразно спецификата на производството, спецификата на предприятието, на дейността, ще направи тази оценка и ще предприеме обективно всички мерки, които ще минимизират, предотвратят или намалят рисковете за живота и здравето на работещите.
Що се отнася до това, че в чл. 52 ние въвеждаме една задължителна застраховка, която в момента в законодателството, свързано със застраховането, има единствено и само гражданска отговорност, която е задължителна, това не бива да ни притеснява, защото от 1997 г., когато е приет Законът за здравословни и безопасни условия на труд, и съгласно изискванията на Рамковата директива 89/391 на Европейския съюз, това изискване е влязло в чл. 52 на закона.
Пак ви казвам, че Законът за здравословни и безопасни условия на труд е от 1997 г. Кодексът за задължително социално осигуряване, който излезе през 2000 г., уреди материята за социалното осигуряване и е след Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Затова в Закона за здравословни и безопасни условия на труд някои текстове припокриват материя на социалното осигуряване. Сега, с този законопроект тази материя, която е препокрита от Кодекса за социално осигуряване, ние искаме да я изчистим от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, защото систематичното му място е в Кодекса за социално осигуряване, какъвто е случаят с чл. 52 – проблема за професионалното заболяване. Както ви казах, такава застраховка за професионално заболяване никъде в света не може и не се прилага. Няма такава практика. Но за трудова злополука се прави задължително застраховане и работодателите са тези, които биха се защитили от риска трудова злополука, ако застраховат своите работници за този риск.
Застраховането за трудова злополука не кореспондира с условията на труд в дадено предприятие или на дадено работно място. Говорим за риск, за опасност от увреждане. И с предложения проект за Наредба за задължителното застраховане, който сме подготвили по чл. 52, работодателят ще бъде защитен от гледна точка на това той да плаща за настъпил риск трудова злополука – за временна нетрудоспособност, за трайна нетрудоспособност или за смърт. Това са трите риска, които е предложено да покрива застраховката трудова злополука. И в момента работодателите за