П Р О Т О К О Л
№ 8

На 17 август 2005 г., сряда, се проведе извънредно заседание на Временната комисия по европейски въпроси.

---

Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на Законопроект за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, № 554-01-5, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 13 юли 2005 г. – второ четене, продължение.

Списъкът на присъстващите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,15 часа и ръководено от г-н Атанас Папаризов – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, можем да започнем, имаме кворум.
По приетите на миналото заседание текстове направихме едно минимално изменение в текста, който приехме по чл. 1. Става дума за това, че след предложението на господин Миков, което приехме, за уведомяването във връзка с внасянето и изнасянето на поликарбонати и други суровини, е редно това да се отрази и в обхвата на закона. Затова в чл. 1, ал. 2 досегашният текст беше: “Този закон се прилага и за производството на оптични дискове, без записи на матрици за тяхното производство”. Сега се допълва с това, което приехме от предложенията на господин Миков – “както и за внасянето и изнасянето на суровини за производство на оптични дискове и матрици за производството им или на оборудване за производство на оптични дискове, матрици за производството им и други носители”.
Мисля, че това фактически отразява договореното, но съм длъжен да ви го представя преди да внесем окончателно доклада за пленарна зала, тъй като това допълнение го направихме впоследствие.
Второто изменени, което направихме, е в приетия чл. 5. Досега той се казваше “Отговорност”, но не беше ясно чия е тази отговорност и затова сме уточнили заглавието.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Този чл. 5 е по предложението на народните представители Михаил Миков и Стефан Данаилов.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, това е новият чл. 5.
Госпожа Петкова, защо го пишем отново? Има ли някаква промяна?
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Основно да видим как звучи.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има ли някаква промяна спрямо това, което приехме?
Ето текста:
“Чл. 5. Лицата, които осъществяват внасяне или изнасяне на суровини за оптични дискове и матрици за производството им или на оборудване за производството на оптични дискове, матрици за производството им и други носители, подават уведомление за всяко извършено внасяне или изнасяне до министъра на икономиката.”
Така текстът става още по-ясен, че става дума за нещо, което реално е осъществено, а не просто е планирано.
Изменението е редакционно, но е добре да го видите.
Предложение на комисията за редакция на чл. 7, който става чл. 8.
Какво ново има, госпожа Петкова, спрямо това, което прие комисията? Защо ни го предлагате отново?
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: В ал. 3 е отразено едно от предложенията на господин Миков, което систематично сме предложили да бъде в чл. 7, който става чл. 8.
Миналия път ви казах, че това е предложение предложение, което работната група не е осмислила. Междувременно се запознахме с него и решихме да ви предложим това да бъде редакцията. Това е неговото предложение по т. 5 към чл. 8.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, това е предложението, че за всеки носител от различен вид се извършват отделни регистрации. Миналия път не го бяхме уточнили. Имаше определено съмнение дали трябва да е в отделен текст, но е възприето изцяло предложението на господин Миков и е отразено.
Дотук всички текстове вече са съгласувани.
Имате ли бележки по тези минимални редакционни промени, които сме направили спрямо решението на комисията във връзка с това, че приехме предложението на господин Миков?
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Само трябва да се гласува чл. 1, защото миналия път го отложихте.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има ли бележки по тази част?
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, това становище и предложение, което беше дошло, пак е към чл. 4.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Този текст вече е приет.
МАРИЯ КАПОН: Аз смятам, че тяхното предложение не е резонно. Тоест, да се смята, че е разгледано. Ние миналия път говорихме по повод на това предложение за т. 3.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тези предложения, за които говорите, не са раздадени на народните представители. Ще Ви дам възможност да го споменете, тъй като този документ е извън работата на комисията. Но нека първо да видим това, което досега е приела комисията.
Имате ли бележки по новите текстове? Ако няма, да смятаме, че комисията приема и тези редакции и да продължим нататък.
Имате думата, госпожо Капон, да кажете за този материал, който сте получили днес и комисията да прецени какво да направи по вече съгласуваните текстове.
МАРИЯ КАПОН: Може би е добре да го раздадем на всички.
Дойде едно становище и предложение на Сдружението на независимите музикални разпространители по този законопроект. Те искат отпадане на чл. 4, т. 3 и да отпаднат всички членове в раздел ІV, които тепърва ще гледаме.
Аз лично се запознах с това становище и смятам, че ние водихме тази дискусия предишния път по чл. 4, т. 3 и бяхме категорични, че трябва да остане, въпреки че мярката е в повече, отколкото е необходима, но трябва да сме сигурни, че България няма да бъде в този списък.
Това е моето мнение.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на госпожа Капон, че тя самата, след като се е запознала с този текст, вижда, че не бихме могли да се върнем към съгласуваните текстове. Аз дадох това становище на юристите от Министерството на културата, които ще потвърдят, че едва ли е коректно да се връщаме.
Заповядайте.
МИХАЕЛА АРСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние също днес имахме възможност да се запознаем с това становище. Според нас не може да става разграничаване между такива, които са независими музикални разпространители и други, които не са независими. Тази мярка е особено важна с цел осъществяването на цялостния контрол.
От друга страна, ако имаме време, мога да внеса някаква яснота защо е предизвикано това становище.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря.
Ако другите членове на комисията искат да получат този материал за сведение, той ще ви бъде раздаден. Става дума за един спор, който е воден доста дълго и в предишните комисии по култура, по икономика. Смисълът е, че във времето разпространението като понятие е включвало в някакъв етап вноса и износа, след което то не включва вноса и износа и по същество не се въвежда нов режим, както твърдят написалите писмото, а се въвежда един цялостен режим, който и досега е прилаган на един етап де юре, след това де факто, сега пак се прилага със закон. Ще го раздадем на всички.
Колеги, да продължим нататък.
По раздел ІІ се предлага да работим текст по текст, защото така би било по-удобно.
Работната група предлага заглавието да бъде прецизирано: “Удостоверяване на сделки за възлагане производството на матрици, оптични дискове със записи на други носители, съдържащи обекти на авторското право”. Това следва предложението на господин Миков.
Предлагам да приемем това предложение за заглавие.
Има ли някой против? – Няма.
Приема се.
По чл. 14 също има предложение на господин Миков, който предлага думата “възпроизводство” да се замени с “възпроизвеждане”.
Заповядайте, госпожо Арсова.
МИХАЕЛА АРСОВА: Прави се отграничение. Имаме производство на матрици и възпроизвеждане на оптични дискове със запис и на други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тоест, вие сте прецизирали кога се използва изразът възпроизводство и кога се използва възпроизвеждане, като сте отразили действащото досега законодателство. По същество предложението е прието по принцип, но е прецизирано. В този смисъл е и текстът на комисията.
Както виждате, това, което е допълнено накрая в текста на комисията, към текста на вносителя е не “документ за платена такса за регистрация”, а “документ за платена такса за издаване на удостоверение”. Това съвпада със самото заглавие и предложението на господин Миков. Това е направената промяна.
Приемате ли чл. 14 в този вид? Съгласни сте.
Благодаря ви.
По чл. 15 няма предложения и предлагам комисията да го приеме във вида, в който е предложен от вносителя.
Заповядайте.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Господин Папаризов, действително няма формално предложение, но работната група е съобразила едно предложение на господин Миков по следващия член. Всъщност отпадането на ал. 2 е с оглед на нейното систематично прехвърляне като алинея от следващия член. Нищо, че господин Миков формално тук не е направил предложение, нещата са логически свързани.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тоест, вие правнотехнически сте намерили по-добро решение.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Като предложение на комисията текстът е даден само с една алинея, за да можем да я преместим на другото място.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Регистърът на сделките да бъде на едно определено място.
Приемате ли чл. 15 в този му вид? Има съгласие.
В каква степен е отразено предложението на господин Миков в чл. 16? Аз смятам, че е отразено. Тук е и въпросът за регистъра, който е включен. Той формално не е предложено от господин Миков, но предложението му е по чл. 16.
На практика работната група предлага да се допълни текста на вносителя с предложението на народния представител Михаил Миков.
Има ли бележки по текста на чл. 16? Ако няма – приемаме го.
По чл. 17 каква е разликата между текста на вносителя и това, което вие предлагате?
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Предложенията, отличаващи двата текста, са редакционни, като ви обръщам внимание на ал. 4. Предлагаме второто изречение да отпадне от окончателния текст.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Трябва да ви кажа, че има редица предложения на Михаил Миков, в които се предлага в други текстове обезсилването да действа занапред.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Аз мисля, че той е имал предвид да е еднакъв подхода във всички режими.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: И аз смятам, че подходът трябва да е еднакъв, но в България нищо не действа с обратна дата. Това смята работната група. И не е нужно, според нея, да се пише, че действието на обезсилването е занапред. Затова предложението е то да отпадне от текста на вносителя в чл. 17 и да не го допълваме в следващите режими, както беше предложил господин Миков за еднаквост на текстовете.
Ако сте съгласни с това, приемаме го и оттук нататък не се връщаме на този израз.
Съгласни ли сте? – Да. Благодаря.
Член 17 е приет.
По чл. 18 има няколко думи, които са променени.
Заповядайте, госпожа Петкова.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Отново са редакционни като мисля, че новият запис по-ясно казва за какво става въпрос. Вносителите са имали предвид, че ще се съхраняват едни контролни екземпляри и по-разширената редакция на работната група пояснява смисъла, който те искат да се вложи в тази норма. Няма нищо принципно различно. С малко повече думи се казва за по-голяма яснота.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли някой против тази чисто редакционна промяна, която прави закона по-ясен? – Няма.
Приемаме чл. 18.
“Раздел ІІІ – Сделки за придобиване на права за възпроизвеждане и/или разпространение на звукозаписи или записи на аудио-визуални произведения”.
Тук има предложение на народния представител Емил Миков, което именно е да се добави “Удостоверяване на”, във връзка с приетото му вече предложение.
Има предложение на работната група на раздела, както и по чл. 19. Предлагам да ги гледаме заедно, защото те са свързани. Както виждате, работната група е приела предложението на господин Миков и заглавието става: “Изисквания за издаване на удостоверение за изпълнение на сделката за придобиване на права”. Малко тежко звучи, но като че ли е точно.
Какво ще кажете, госпожа Петкова?
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Наименованието на раздела е “Удостоверяване на сделки”, а това, което прочетохте, е заглавието на чл. 19.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, вместо “Нормативни изисквания”.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Понеже режимите общо взето са еднакви като схема, сме се стремили към унифициран подход във всички от тях, да работим с еднакви понятия.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: За да бъде лесно да се чете законът.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Това е и задължение към юристите за следване на правна техника.
Иначе редакционните промени са много малко. Отново възстановихме “министъра на културата”. В един от вариантите, с който може би разполагате, в някои части пише “културата и туризма”. Трябва да се съобразим с новата структура на Министерския съвет. В окончателния доклад ще бъде написано “министъра на културата”.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Съгласни ли сте да приемем заглавието и чл. 19 и заглавието му с тези редакционни уточнения? Приемаме ги.
Член 20 има заглавие “Условия и ред за издаване на удостоверение”.
Господин Миков предлага ал. 2 да бъде заличена.
Какво предлагаме ние тук?
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Ние го приемаме и аналогично на предишния раздел отново мястото на регистъра се намира систематично в следващия член, за което има също предложение на господин Миков.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Приемаме чл. 20.
Член 21 е с редакция, която по същество приема предложението на господин Миков по чл. 20.
Тук има едно предложение на господин Миков по чл. 21. До каква степен е отразено това предложение?
МИХАЕЛА АРСОВА: Предложението на господин Миков е, че в случай, че носителите на авторски права са отстъпили правата си за тираж, да го кажем права за възпроизвеждане и разпространение, различен от този, за който са отстъпили правата си носителите на продуцентски права върху първоначалния запис, в удостоверението се вписват и двата тиража. Това не е отразено, доколкото по принцип не би могло продуцентът да разреши по-голямо количество от това, което е отстъпил носителят на авторското право за тираж. Тоест, не би могло да се отразят два различни тиража, защото после при сделките за възпроизводство кой ще бъде водещият тираж при възложеното производство? В случая ще влезем в хипотеза, ако продуцента разреши по-голям тираж, който не е отстъпен от носителя на авторското право, ще имаме нарушение на Закона за авторските права.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Разбирам Ви. Тоест, отпаднало е “разрешеният тираж”, а е останало само “разрешеното количество”. Има се предвид цялото количество, независимо дали то е на два, на три или на пет тиража, защото това е елементът на правоотношенията във връзка със защита на авторското право.
Предполагам, че е разумно да приемем в този вид предложението на господин Миков само за общо количество, което се следи, което е предмет и на договореността между тях.
Приемаме ли с тази редакция чл. 21? – Да. Благодаря ви.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: В този текст става въпрос за един регистър, който не е записано, че е публичен. Пропуснах да се включа по този въпрос към предишните два раздела. Същото е и за регистъра, в който ще се вписват уведомленията по новото режимче, което се прие на предишното заседание.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Новият режим, не е режимче.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Защото не е точно режим, но да не навлизаме в такива дискусии.
Обсъждайки с колегите проблемите и въпросите, които могат да се поставят във връзка с информацията и данните, които се вписват в тези регистри, предлагаме да обсъдите дали да не запишем изрично, че данните от тези регистри са служебна тайна? Трябва да е ясно с какъв характер са тези регистри. Не сме казали, че са публични.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: А трябва ли да са служебна тайна? Бихте ли ми обяснили?
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Защото съдържат действителна информация, която е по-скоро търговска тайна. Но ние не можем да боравим с тези понятия.
Поставям този въпрос, за да го прецените и да се реши, защото остава неяснота.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Според мен яснотата е във връзка с цялостното ни законодателство – кое е публична и кое е служебна тайна. Навярно данни от регистъра могат да бъдат съобщавани – имена на фирми и други неща. Ако го обявим целия за служебна тайна, според мен това би било по-стеснително и не би дало възможност за достатъчно информираност на всички заинтересовани лица. Имената на фирмите в регистъра едва ли са служебна тайна.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Може би колегите да дадат малко повече информация от тяхната практика.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз лично, ако няма такова формално предложение, не бих го приел.
Господин Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: Поначало, господин председател, не виждам защо така процедираме. Никой не внася това. Вие всъщност нямате право да го внасяте.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Аз не го внасям, само казвам, че възниква като проблем и ви предлагам да го обсъдите.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: Ако процедираме по нормалния начин, би трябвало все пак да го внесе някой от членовете на комисията, народен представител в Народното събрание. Сега изведнъж ни поставяте за обсъждане този въпрос, който едва ли е добре издържан – да го обявяваме за държавна тайна при положение, че имаме маса други подобни режими, които не са изрично посочени като служебна тайна.
Струва ми се, че трябва да се съобразяваме преди всичко с инициативата на колегите.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Заповядайте, госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз принципно смятам, че това наистина е част от търговска операция. Смятам, че освен от страната на законодателя, трябва да се поставим и от страната на този, който ще ползва закона, от страната на бизнеса. Ние не сме тук да гледаме само страната на законодателя. Въпросът е наистина, ако аз си дам, като част от бизнеса договорите и разпространението, това всичко как няма да е служебна тайна? Някакви чиновници могат да оперират с нея.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди да дам думата на колегите, искам да кажа, че принципно комисията е в състояние, ако тя предложи, да допълни текстовете. Това е напълно в рамките на правилника и това се прави. Естествено по това трябва да има съгласие в рамките на комисията.
Заповядайте, госпожа Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: По-скоро под формата на реплика категорично не смятам, че това трябва да бъде подходът – да се поставяме от едната или от другата страна. Все пак не всички тук са представители на бизнеса. Подходът трябва да бъде строго принципен. Очевидно по-добре е да се заложи на принципа на публичност, отколкото да вкарваме някакви допълнителни, според мен ненужни усложнения и да квалифицираме нещо, което очевидно не може да бъде предмет на служебна тайна.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз смятам, че ние със сигурност няма да приключим днес. Добре е да поискаме едно становище от Министерство на културата и от Министерството на икономиката по този повод и да го разгледаме на следващото заседание. Писмено да ни кажат какви точно данни се съхраняват и тогава да вземем това решение.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря.
Мисля, че това може да се направи и сега, а не писмено, защото вече сме на един етап на второ четене, където такива нови предложения трудно могат да се обсъждат, ако няма общо съгласие на комисията. Не чувствам такова настроение.
Заповядайте, господин Първанов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ПЪРВАНОВ: Искам да кажа, че действително материята е изключително чувствителна и моля уважаемите народни представители да имат предвид това. В този смисъл се застъпвам за служебното ползване на този регистър и на тези данни по простата причина, че ние приемаме наистина по отношение на нашите производители, по отношение на нашия бизнес един силно рестриктивен закон, който, ако действително се погледне от другата страна, ги поставя в неравноправно положение не само спрямо чуждестранните производители на подобна продукция, но и производителите на каквато и да е продукция у нас в страната.
Смятам, че ще има определено реакция от страна на средите на бизнеса именно за този начин на показване на техните елементарни договори и договорености, освен всички останали формални и неформални задължения, не искам да кажа пречки, които им поставяме при тяхната непосредствена и конкретна работа в тази област, в този бизнес.
Аз съм за служебна тайна.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря.
Искам да кажа за какво говорим, защото госпожа Петкова внесе една дискусия, която не е предвидена в закона и тя не се отнася до всички регистри. Става дума само за регистрите за конкретните сделки, а не за другите регистри, които са публични.
Ще ви помоля, ако трябва да се уточнява кое е предмет на служебна тайна в съответствие с действащото законодателство, това да бъде направено в една точна Преходна и заключителна разпоредба, която да видим в писмен вид и да преценим дали това може да стане. Това може да стане до края на заседанието. В момента предлагам да продължим с текста.
Ако вие смятате, че част от тези регистри са служебна тайна по силата на други закони, това може да се отрази в Преходните разпоредби, че по отношение на регистрите за отделни сделки, се прилагат еди-кои си норми на еди-кой си закон. Нещо такова трябва да напишете, за да бъдат удовлетворени всички заинтересовани страни – и тези, които настояват на публичността, и тези, които искат за служебна тайна да останат чисто търговските елементи на отделната сделка, които, ако станат известни, ще станат повод за нелоялна конкуренция. Обмислете това и можем да се върнем към него, когато стигнем до преходните разпоредби. На този етап ви предлагам да не пипаме основния текст, защото няма формално предложение.
Съгласни ли сте така да процедираме, колеги? Да. Благодаря ви. Ще видим накрая този текст.
По чл. 22 има предложение на господин Миков – да се добави, че прекратяването на действието се отразява в регистъра. Той предлага да се отрази служебно. Предполагам, че това се подразбира, но кажете в крайна сметка целия този чл. 22 като че ли съдържа текст, който е излишен. Това ли предлага комисията – да отпадне целия член, а не само ал. 2?
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Ние, обсъждайки характера на тази разпоредба, стигнахме до извода, че вносителите са ползвали по отношение на удостоверителния режим практиката, която е характерна за лицензионен и регистрационен. На практика удостоверението няма времеви характер на действие. То се издава за еднократна сделка или действие и смисълът му е един вид да предхожда извършването на тази сделка или действие. Така че при него не можем да говорим за действие.
По-скоро смисълът, който се е целял с тази норма, е по отношение на изпълнението и ние сме предложили това в предложението ни за редакция на чл. 21 с новата т. 8, където е записано “Срок на действие на договора”. Времеви характер може да има изпълнението на договора. И всъщност, обсъждайки смисъла на притесненията, които имат колегите от Министерството на културата, стана въпрос, че има смисъл да се ограничи действието на самия договор, на самата сделка. В самото удостоверение ще има клауза, която ще ограничи, когато е необходимо, действието на договора. А удостоверението няма да е ограничено със срок, тъй като не е подходящо, съгласно неговата правна природа, да говорим за срок на действие.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря.
Става дума за това договорът между страните да бъде водещ по отношение на действието на едно такова удостоверение, а не някакъв срок, даден от административния орган. Това изглежда логично и предлагам да го приемем, щом се доближаваме до волята на страните и намаляваме възможно произволно решение на администрацията.
Предлагам да отпаден чл. 22. Благодаря ви.
По чл. 23 също има предложение на господин Миков. Отново предложението е да се отрази служебно. Тук вече е отразено в ал. 4.
Другите предложения на господин Миков отразени ли са? Това са проблеми на разменените редакции. Ние преномерирахме текстовете. Той отразява едно фактическо преномериране на текстовете.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Предложенията му действително са технически и редакционни. Приели сме ги. По принцип не можем и да ги приемем съвсем, тъй като ние сме дали нова редакция на ал. 2, която е по-съкратена, но не е в колизия със смисъла, който търси господин Миков. Той по-скоро иска прецизиране.
Безспорно сме приели предложението му по т. 3.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ща запишете това в доклада.
Съгласни ли сте, колеги, да приемем като предложение на комисията предложението на работната група за редакция на чл. 23 със съответното отразяване на предложенията на народния представител Михаил Миков.
Виждам, че има съгласие. Благодаря ви.
Следва раздел ІV. Тук отново има предложение на народния представител Михаил Миков, което е свързано с приетото вече от него предложение за удостоверяване на вноса, за промяна в заглавието на раздела. Това се предлага да се приеме от работната група и от комисията. Предполагам, че сте съгласни да добавим “Удостоверяване на вноса и износа”, както е дотук, а не просто “внасяне и изнасяне на матрици”. Това предложение отразява приетите досега предложения.
Заповядайте, госпожа Петкова.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Само с уточнението на внасянето и изнасянето.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, така е. Трябва да бъде “Удостоверяване на внасянето и изнасянето на матрици, оптични дискове и други носители, съдържащи звукозаписи или записи на аудио-визуални произведения”.
По чл. 24 има предложение на господин Миков. Както е предложена редакцията на работната група се вижда какво приемаме от това предложение.
Заповядайте, госпожа Петкова.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Приели сме по принцип т. 4.
По отношение на заглавията в съдържанието колежката обясни преди малко, имаше аналогично предложение по предишния раздел.
Не сме приели второто му предложение?
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Защо? Трябва да обясним защо.
МИХАЕЛА АРСОВА: Тъй като приехме, че ще говорим за понятието внасяне и изнасяне по смисъла, който обхващат всички възможни режими. В случая това е предшествано с раздела, който разгледахте преди малко с регистрацията на правата за възпроизвеждане и разпространение. Тоест, когато той реши да осъществи внасяне в широкия смисъл, преди това трябва да удостовери, че има право да внася, разпространява и възпроизвежда, за да може да му бъде издадено удостоверението от Министерството на културата.
Алинея 2 на чл. 24 казва, че към заявлението се прилагат договори или други документи, доказващи притежаването от вносителя на правото за разпространение на внасяните екземпляри от всеки вид носител. Тоест, в този смисъл няма да се уточнява, ясно е, че той ще ги разпространява.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Според мен смисъла на предложението на господин Миков е било да се каже, че еднократно се получават и двете разрешения.
МИХАЕЛА АРСОВА: Не е така. Той има удостоверението по чл. 21 да разпространява.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Защо тогава той го предлага в ал. 2?
МИХАЕЛА АРСОВА: Защото първоначалното предложение беше “Удостоверяване на вноса и износа за разпространение”. Ние имахме спор, че не може да бъде ограничен вноса и износа с цел разпространение. Спомняте си, че го дискутирахме.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Точно така. Имаше един етап, когато имахме текст за внос и износ за разпространение. Беше стеснен режимът внасяне и изнасяне. Имахме бележки от страна на митническите органи за неяснота. И затова навсякъде възприемаме този текст.
По чл. 24 има ли бележки в така приетото предложение на господин Миков с това уточнение за т. 2 в неговото предложение, което по същество ние не приемаме, защото сме възприели една единна терминология, която обхваща целия режим на внасяне и изнасяне, а не само въпроса за вноса за разпространение, както беше в началото.
Има ли някакви бележки? Ако няма, приемаме го.
По чл. 25 приемаме ли предложението на господин Миков?
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Да, приемаме предложението на народния представител Михаил Миков и в предложената редакция има съвсем несъществени корекции.
Във връзка с предложението на господин Миков и по предишния член, тъй като двете норми са доста близки, той е предложил по т. 4, а в този текст е по т. 5, този код да се поставя “когато това е възможно”. Нашето предложение за редакция на същия смисъл е “когато такива са поставени от производителя”. Говорим за SID-кода. След като коментирахме със специалисти стигнахме до извода, че в случаите, когато има внос на такива носители, когато производителят ги е поставил, ще задължаваме лицата и те да ги посочват в заявленията си.
МАРИЯ КАПОН: Не е ли задължително да има този код? Не е ли това разковничето?
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: За българските производители е задължително. И това е посочено в техните изисквания към лицензионния режим. Но за тези от чужбина – не. Ние не можем да задължим лицата да посочват нещо, което производителят не е посочил.
Казвам това, защото господин Миков го е съобразил.
Принципът е еднакъв. И при износ от българска територия може да се изнася продукция, която не е българско производство.
МАРИЯ КАПОН: Тоест, ишлемето, което правят тук.
Най-важното е този SID-кода. Прави целия закон заради този код. И заради поликарбонатите.
Ние допускаме внос на дискове, матрици или каквото и да е, без такъв код. А нашите ги задължаваме допълнително. Защо допускаме внос без такъв код, след като масова практика е да имат код? Значи ние допускаме такива дискове, които са правени пак в такива държави. Нека бъдем наясно. Това е истината. Защо трябва да го допуснем.
Съжалявам, че становището, което имам от Американското посолство не е в мен, но вие също го имате.
Всички сме наясно, че този закон вади България от 28-ото място в черния списък. И той е изключително важен. Дайте да го направим в посоката, която е, а не да даваме в закона нишата, която да има възможност българските производители да бъдат задължавани, а ние да дадем възможност за внос на дискове, които да бъдат точно от такива държави и точно от такива места. И да създадем тази икономическа ниша на сива икономика. Независимо, че ще бъде регистрирано. Ние попадаме пак в същата част.
Аз ще искам експертно становище по този въпрос. Има цяла комисия в Американското посолство.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Защо да искаме становище от Американското посолство?
МАРИЯ КАПОН: Аз мисля, че Вие знаете, господин Стоянов, че ние сме в този списък и от Европейския съюз, благодарение на това.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Вие, разбира се, можете да се обърнете и към Американското посолство, ако желаете такова експертно мнение, но ние имаме наши експерти, с които ще обсъдим въпроса тук.
Това обаче, което е важно, което и Вие казвате, аз също съм на Вашето мнение, че не е възможно да създаваме по-тежки условия за българските производители, отколкото за вносителите. И в този смисъл аз приемам текста, както е внесен от вносителя. А по вносителя, който е Министерския съвет, в т. 4 няма такъв текст, какъвто предлага господин Миков. Лично аз ще се придържам към текста на вносителя и в залата може да се извърши някакво обсъждане. Искам и колегите да вземат отношение. Но би било странно да правим закон, който създава редица проблеми за българските фирми и изведнъж да пуснем в България чужди фирми, които не спазват това правило. Те ще бъдат така добри да знаят, че като ще изнасят за България трябва да имат SID-кода. Ако сме уважаваща се държава, те ще се съобразяват със законите на България. Откъде накъде за тях ще правим изключение от един толкова утежняващ режим? Нашите производители ще бъдат притиснати, а чуждите ще правят каквото си искат?!
Заповядайте, господин Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: Аз се присъединявам към това мнение и мисля, че ако няма други, по-добре е да продължим. Тук има едно допълнително съображение. Има наши производители, които работят в съседни страни като Черна гора и т.н. По-добре да се придържаме към текста, както е.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има ли друго мнение?
Комисията приема текста на вносителя и не приема предложението за допълнение “когато това е възможно”, тъй като по този начин създаваме два режима на територията на България, което не би трябвало да е нормално.
Заповядайте, господин Стоянов.
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Въпросът е, че от гледна точка на целта, която преследваме, е все едно откъде ще дойде фалшивата продукция – дали ще дойде от България, или от чужбина. Освен високо патриотичната подбуда да не даваме възможност на тези, които работят отвън и внасят подобен материал, да го правят при по-облекчени условия, за разлика от българите, ние не изпълняваме основната цел на закона. Абсолютно все едно е дали от Албания, от Сърбия или от България ще дойде тази продукция, ако срамът в крайна сметка ще се лепне на нас.
Според мен няма какво да дискутираме този текст. Ако приемем за българските производители задължително да има такова условие, то трябва да бъде и за абсолютно всички други. Иначе стимулираме нашите производители да изнесат производството си в Албания, в Украйна или в Молдова, с което по никакъв начин не облекчаваме задачата, която се стремим да облекчим.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, господин Стоянов.
Виждам, че комисията единодушно подкрепя текста на вносителя, а не допълнението “когато това е възможно”.
Минаваме към чл. 25. Тук също е предложено да се допълни “когато такива са поставени”. В никакъв случай! Трябва да си остане така, както е предложено от вносителя, защото целят смисъл на закона е такива да са поставени от производителя. Такова нещо не може да влезе в редакцията против волята на вносителя и против това, което току-що беше казано от комисията.
Какви други изменения има в чл. 25? Това изисквания при износ или при изнасяне са?
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: При изнасяне.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Съответно не “при внос”, а “при внасяне”.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Да, господин Папаризов. Терминологично ще уточним нещата за утре.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: С това разбиране, че и в чл. 25 ще отпадне “когато такива са поставени от производителя”, предлагам да приемем чл. 25.
По чл. 26 какви бележки има?
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Има едно предложение на народния представител Михаил Миков, което мисля, че е добре да се приеме. То е редакционно и с това негово предложение е и текста, който е предложен като текст на работната група.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Разбира се, че регистърът на удостоверенията е явен и тук никой не би трябвало да се съмнява за това. Само регистърът на сделките, ако има такива елементи, може да спазва изискванията за служебна и държавна тайна. Всеки трябва да знае кой в България е получил удостоверение, как се казва като фирма. Това безспорно е публична информация.
МАРИЯ КАПОН: Но не и договорите.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Разбира се. Именно за договорите трябва да се каже, че е служебна тайна. По това ще помислим в Преходните разпоредби.
Приемаме предложението за чл. 26.
По чл. 27 също има предложение на господин Миков.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Те са идентични с тези, които бяха представени преди малко. И съответно на това предложението за текст на работната група с уточнението, че трябва терминологично да се уточнят понятията “внасяне”.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: И да отпадне “когато такива са поставени от производителя” или “когато това е възможно”. Не го приемаме. Това се отнася и за чл. 27 и чл. 28, тъй като удостоверението трябва да отговаря за съдържанието на заявлението.
Със същите уточнени редакции предлагам да приемем и чл. 27 и чл. 28, ако там няма някакъв друг текст.
Този номер на данъчната регистрация не отпадна ли вече, освен БУЛСТАТ, че го пишем навсякъде? Изискването за номер на данъчната регистрация не е ли отпаднало? Не е ли достатъчно само БУЛСТАТ? Вижте дали действа.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Господин Папаризов, колежката провери новия Закон за регистър БУЛСТАТ. Няма я в момента да ви докладва.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Трябва да се съобразяваме със законодателството. Ако вече е отпаднала данъчната регистрация със Закона за БУЛСТАТ, тя трябва да отпадне навсякъде в текста. Все пак приемаме закон, който не може да не отговаря на действащото в момента законодателство. Проверете навсякъде номера на данъчната регистрация дали е необходима. Дори да я има при предишни текстове, от трибуната ще се заяви, че отпада, ако случайно някъде е останал.
Има ли други изменения в чл. 28, които смятате, че трябва да ни докладвате? По допълнението “по съдебна регистрация”?
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Това не е допълнение. С него заместваме по вносител.
МАРИЯ КАПОН: За юридически лица и еднолични търговци, което е логично.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Заявителят по съдебна регистрация да не бъде юридическо лице и едноличен търговец
МАРИЯ КАПОН: Защото може да е АД.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ясно, това е редакционно.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: По-прецизен запис.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Приемаме ли чл. 28 с тези поправки и уеднаквявания. Виждам, че няма възражения.
Член 29 е със заглавие “Действие на издаденото удостоверение”. Защо тук е това мълчаливо съгласие?
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Предложението на работната група няма нищо общо с текста по вносител. На практика нашето предложение е аналогично на това за отпадане на чл. 22 със съображенията, които тогава изложих.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тоест, срокът на действие на удостоверенията да отпадне.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Да отпадне съдържанието му, но предлагаме да се запази систематично члена със съдържанието, което предлагаме. Мисля, че правим пряка връзка със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, където, ако си спомняте, има възможност, когато закон не казва друго, да се прилага режимът на мълчаливото съгласие.
Нашето предложение, доколкото тези сделки са чувствителни и представляват режими с повишено внимание, е да не допускаме мълчаливо съгласие. Остава вие да прецените.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това е правилно, но ми се струва, че трябва да уточните заглавието. Защото, като напишете “Мълчаливо съгласие” се очаква да се прочете нещо друго. Може да се каже “Неприлагане на режима на мълчаливо съгласие”, за да разберат хората, че става дума точно за обратното. Аз самият като го чета забравям, че предлагате да не се прилага.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Прав сте, ще го отразим.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Заглавието да отговаря на съдържанието и да изпишете, че предишния чл. 29 отпада, както, когато обсъждахме срока на действието на предишните удостоверения. На практика те би трябвало да отговарят на срока на действието на договорите.
Съгласни ли сте с това допълнение, колеги? Да. Благодаря ви.
Глава трета “Лицензиране на производителите на оптични дискове и матрици за тяхното производство”.
Тук има предложение на господин Миков “Лицензиране на производителите на оптични дискове и матрици за тяхното производство”.
Работната група предлага “Лицензиране на производителите на оптични дискове и матрици”.
Защо предлагате това заглавие? Бихте ли обяснили?
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Да, господин Папаризов. Приемаме неговото предложение, като прецизираме обстоятелството, че при уведомление става въпрос за отделни сделки и действия и това не е режим. Пак ползвайки понятията и принципите на закона, който няколко пъти цитираме, работейки по този закон, говорим за Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол. Режими са лицензионния и регистрационния, а другите са удостоверение за еднократни сделки и действия. Чисто понятийна е нашата намеса.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Вие предлагате заглавие “Лицензиране на производителите на оптични дискове и матрици”. И отпада “за тяхното производство”.
Бихте ли ми обяснили защо правите това изменение още в заглавието на главата?
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: За да е по-кратко. Иначе трябва да се изпише по-дълго заглавие на главата. А по-надолу в двата раздела, защото тук по предложение на господин Миков се създава и втори раздел, самите наименования на разделите са по-подробни.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Може би има и други матрици, които не са за производство на оптични дискове. От тази гледна точка не зная защо трябва да променяме заглавието.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Говорим за раздел І. Само матрици за тяхното производство е лицензионния режим.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Защото са производителите. Има ли други матрици, които не са за дискове?
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Сигурно има.
МИХАЕЛА АРСОВА: Затова го оставихме и в заглавието.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Производители на матрици за производство на дискове, а не други матрици.
Мисля в този случай да не променяме заглавието, да си остане както е предложено от вносителя.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Господин Папаризов, нуждата да има заглавие на раздел І идва от обстоятелството, че в тази глава се появява раздел ІІ. Няма друго предложение по вносител. На практика вносителят има заглавие само на главата.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Вие правите два раздела.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Объркването е от това, че ние вече сме нанесли някои по-прецизни предложения. Нямаше време да се размножи за всички. Нека да се поясним.
По вносител глава трета не съдържа раздели. Има само едно заглавие, което действително работната група, като е съобразила и част от предложенията на господин Миков, е предложила.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз ви моля това, което предлагате, да го имат всички народни представители. Не можем да обсъждаме нещо, което колегите нямат пред тях.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Действително не сте ги получили.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Не е редно така да работи комисията.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: Нека да разберем за какво става дума.
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА: Глава трета по вносител съдържа материя, която урежда само лицензирането. Господин Миков предлага и един нов режим, който ние отразихме още от началото на закона. Отразен е в чл. 1 и чл. 5. Систематичното му място е в тази нова глава. Тъй като главата става нееднородна, тя ще съдържа две отделни материи, редно е да бъде оформено в два раздела.
Също така, за да отразява главата пълното съдържание, трябва в своето заглавие да споменава проблематиката и на тези два раздела. Не сме раздали поредния материал, тъй като работната група работеше и днес, но предлагаме главата да се казва “Лицензионен режим при производство и уведомяване при внасяне и изнасяне” като систематизиран вид, отговарящ на съдържанието.
Съответните два раздела също ще имат своите заглавия. Раздел І, който ще отразява лицензионния режим, предлагаме да се казва: “Лицензиране на производителите на оптични дискове и матрици за тяхното производство”.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Сега вече става ясно. Практически вие предлагате сегашната глава трета и нейното заглавие да бъдат раздел І, а раздел ІІ е раздаден на народните представители. По същество предлагате общо заглавие за двата раздела и сегашното заглавие на глава трета да стане заглавие на раздел І от глава трета. В този вид нещата ни стават ясни. Приемаме ги така и работим по първия член от раздел І на глава трета – чл. 30.
Какви предложения има по чл. 30?
Заповядайте, доктор Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Преглеждайки чл. 30 аз си задавам пак този въпрос, който зададе преди това госпожа Капон. Целта на законопроекта е да се премахнат закононарушения и, от друга страна, да бъде съобразен с другия закон, който да не възпрепятства бизнеса. И сега виждам тук изискванията за лиценз. На практика този, който ще подаде заявления по т. 6, трябва да има оборудването. След това в т. 8 трябва да има договор за наем. В т. 10 трябва да има внесено оборудване. И след това трябва да има наличните суровини. И в крайна сметка като погледнете в чл. 33, министърът или заместник-министъра извършва преценка и по целесъобразност издава или отказва с мотивирана заповед в тримесечен срок. Значи този човек ще вземе всичко, ще вложи всички тези материали и след три месеца ще му кажат ще му разрешат ли или не. Това ми се струва някакъв нонсенс, не разбирам как трябва да бъдат тези работи, но ми се струва, че тук има явно противоречие с това, което искаме да направим с този закон – от една страна, да сложим законност и ред, а, от друга страна, да не пречим на хората да произвеждат. И този, който иска да спазва закона, да може по най-бързия начин, да се придвижи.
Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това е една много уместна забележка на д-р Щерев. Въпросът е действително след като ние в такава голяма степен искаме предварителна информация, която по същество съдържа всички критерии за това този, който иска лиценз, да е сериозен производител, защо се налага още веднъж преценка по целесъобразност. Ние го обсъждахме, но аз искам да чуя господин Първанов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ПЪРВАНОВ: Това действително е така и много от сега дадените съображения бяха причина за досегашното ненапредване с тази материя, с този закон. Но искам да ви уверя, че и в сега действащата нормативна уредба за получаването на лицензия се изискват почти всички документи, които са упоменати тук. Разликата между новия и стария закон, респективно между новия закон и старата нормативна уредба, е тази, че тази лицензия няма да бъде годишна, докато досегашният режим изискваше всяка година препотвърждаване на лиценза и представяне на всички тези документи, за да издадем лиценз за работа.
Освен това ние изисквахме лиценз и за всяка нова по вид продукция – дали е със запис, дали е без запис CD, дали DVD е с или без запис. Смятам, че с премахването на годишните лицензи ще облекчим много нашите производители, но и досега имаше такава уредба.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, господин Първанов.
По-скоро въпросът на господин Щерев и моят въпрос е свързан с думите “по целесъобразност”. Защото и в чл. 33, ал. 2 пише: “в тримесечен срок министърът или оправомощен от него заместник-министър извършва преценка”. Тоест, очевидно оценява и след това казва “по целесъобразност издава или отказва издаването с мотивирана заповед”. Не е ли достатъчно да издава или отказва с мотивирана заповед, да не записваме тук “и по целесъобразност”. Нали това е смисълът?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Това е едното. Господин Първанов всъщност каза, че законът е бил ужасен, а сега е малко по-малко ужасен, защото не всяка година ще се повтаря тази ужасна история.
Искам да кажа, че не може, когато се регулира бизнесът, вие предварително да заложите параметри на този човек да инвестира, пък после да се види дали ще му разрешите. Това не е редно по принцип. Не зная как трябва да се направи. Искайте му всички удостоверения, ако трябва съдебна регистрация, свидетелство за съдимост, копие за идентификация и не знам какво си, няма проблем. Но този човек ще вземе заем. По този заем ще текат лихви, в един момент той ще купи производствени мощности, суровини и след това вие изведнъж можете да му откажете. Е, как така? Тогава такъв човек ще вземе пари само по някакъв черен начин, ще ползва нередни практики, за да може да получи на всяка цена лиценз. Въобще, минаваме по един път, който е встрани от това, което искаме да направим.
Затова аз ви питам не може ли да изчистим точно тези неща. Става въпрос за предварителни инвестиции, за да получи лиценза. И второ, не ми се вижда нормален този срок от три месеца. Това не е редно да бъде три месеца. Какво толкова има да се разсъждава три месеца върху това дали ще се даде лиценз. Няма значение дали е за паста за зъби или за оптични дискове.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на д-р Щерев.
Още повече, че тези три месеца са се появили тук и преди да ги приемем, трябва да го обсъдим. Тъй като обсъждаме двата текста заедно, Вие отивате малко по-напред, аз също исках да поставя този въпрос. Ясно е, че лицензионният режим, за разлика от регистрацията, която е полуавтоматична, съдържа и преценка. Но тази преценка трябва да бъде в някакви разумни граници. Тя не може да бъде изцяло субективна. И това е смисълът на становището на д-р Щерев, че преценката все пак трябва да има някакви ясни параметри.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Не е необходимо предварителни инвестиции.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Аз съм много близо до мнението на господин Щерев. Давам си сметката обаче, че това е едно много скъпо производство. Те са два вида. Едното е полулегалното, което е в много малки тиражи, което общо взето с този закон би трябвало да се реши въпроса със SID-кода. А другото е едно много скъпо производство като инвестиции. Вие сте напълно прав, те се броят на пръсти. Въпросът е, че може би тези три месеца трябва да служат, за да се провери дали има нарушение от регистрираната фирма или нещо друго. Хубаво е това да чуем тук.
Защото аз също принципно съм против, ако някой тръгне да инвестира и това да му е първоначален бизнес. Ние не мислим от страната на това, че те съществуват, до момента го правят и са легални. Точно обратното. Някой тепърва започва, решава да инвестира и ние му създаваме огромна пречка. Никоя банка няма да му даде кредит при положение, че трябва да дава лиценз. Нито аз бих инвестирала някъде като съдружник, където не съм сигурна, че след това ще може да произвежда.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Първанов, отговорете и на двата въпроса. Все пак границата на преценката и изискването за предварителна инвестиция преди даване за лиценз са доста сериозни въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ПЪРВАНОВ: Ъгълът, под който разглеждаме сега въпроса, е действително интересен, не е стоял на дневен ред, но затова пък е реален.
Като председател на Междуведомствената комисия по лицензиране досега, трябва да ви кажа, че през последните години ние на практика нямаме такъв случай, в който по наша причина да сме забавили включването на производствените мощности. Нека да се съгласим все пак, че разглеждаме идеалния теоретичен случай и се стремим да им дадем максимум възможности за добра работа. Обикновено те са задължени пред нас с няколко напълно реални документа – доказване на притежаване на такава линия или договор за наем на такава линия. Ние стигнахме дотам, че да приемаме и оборудване под лизинг, за което се доказва със съответния лизингов договор. Така че тези три месеца, според мен са до три месеца за получаване на съответното решение, но те могат да бъдат и обикновено са месец, месец и половина. Това е само една експертиза на документите. Иначе комисията заседава минимум веднъж или два пъти в месеца. Техническите сътрудници, експертите в министерството и от другите ведомства са тези, които разглеждат документите и го правят в оперативен порядък.
Тоест, няма да имаме закъснение спрямо инвестиралите вече. На практика още преди да започне монтажа ние можем да инвестираме договорите за помещения за наем. Те могат да подадат тези документи и издаването на лиценза горе-долу да съвпада с деня на пускане на линията.
Мисля, че може да се поработи още върху текстовете, но в никакъв случай това досега не е бил такъв голям препъни камък с вносителите, да ни обвиняват в загуба или в пропуснати ползи.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин Първанов.
От това, което казахте и от това, което справедливо каза д-р Щерев, аз ви предлагам да направим така – да дадем за пър