ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Временна комисия по европейски въпроси




П Р О Т О К О Л
№ 7

На 17 август 2005 г., сряда, се проведе извънредно заседание на Временната комисия по европейски въпроси.

---

Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 502-01-25, внесен от Министерски съвет на 10 август 2005 г., и на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 554-01-27, внесен от Йордан Мирчев Митев и група народни представители на 10 август 2005 г.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията, № 502-01-15, внесен от Министерски съвет на 10 август 2005 г.
3. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на закона за автомобилните превози, № 502-01-16, внесен от Министерски съвет на 10 август 2005 г.
4. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 502-01-17, внесен от Министерски съвет на 10 август 2005 г.

Списъкът на присъстващите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 11,10 часа и ръководено от г-н Атанас Папаризов – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум и можем да започнем.
Днес, както стана известно, ще ви предложа да приемем дневен ред, който беше предвиден за утрешното заседание, а именно:
1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 502-01-25, внесен от Министерски съвет на 10 август 2005 г., и на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 554-01-27, внесен от Йордан Мирчев Митев и група народни представители на 10 август 2005 г.
2. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията, № 502-01-15, внесен от Министерски съвет на 10 август 2005 г.
3. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на закона за автомобилните превози, № 502-01-16, внесен от Министерски съвет на 10 август 2005 г.
4. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 502-01-17, внесен от Министерски съвет на 10 август 2005 г.
Моля, който е съгласен с този дневен ред, да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
От гледна точка на работата на комисията искам да ви информирам, че е целесъобразно и утре да проведем заседание, за да създадем работа на пленарната зала. От спешните законопроекти, които имат значение за евроинтеграцията, са ни разпределени два законопроекта – за висшето образование, който е изключително важен законопроект и по него има много мнения, ще бъде една специална тема. Другият законопроект е по Закона за хазарта. Той ни беше разпределен днес от председателя. Ако ни разпределят и друг важен законопроект, бих го включил в дневния ред.
Искам да ви съобщя кои са поканени за участие в цялото заседание.
От Министерския съвет: госпожа Силвия Стоилова, господин Борислав Димитров, Антоанета Ризова, които са служители от Дирекция “Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции на Министерския съвет.
От Министерството на транспорта: госпожа Красимира Стоянова; господин Николай Точев – директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”; госпожа Светлана Чаушева – директор на Дирекция “Административно правно обслужване”, господин Валентин Божков – експерт в дирекция “Правна”.
За следващата точка от дневния ред, освен хората, работещи по проблемите на далекосъобщенията, сме поканили и представители на отделни оператори.

По първа точка от дневния ред – РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА.
Давам думата на вносителя на законопроекта на Министерския съвет. Кой ще представи законопроекта на Министерския съвет?
НИКОЛАЙ ТОЧЕВ: Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, съдържа предложения за промени в следните основни насоки:
- систематизиране на основанията за отказ за извършване на регистрация на моторни превозни средства;
- съобразяване с изискванията на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност по отношение на действащите в момента режими, извършващи обучение на кандидати за водачи на моторни превозни средства и допълнително обучение на водачи на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки.
Влизането в сила на Закона за ограничаване на административното регулиране наложи реализиране на установените лицензионни и регистрационни режими в компетентността на съответните министри. Направеният сравнителен анализ на съществуващите в Закона за движението по пътищата режими показа, че те не отговарят на установените със закона изисквания и поради това следва да се трансформират в регистрационни. Обучението на кандидати за водачи на моторни превозни средства и допълнителното обучение на водачи с отнети контролни точки за извършени нарушения на правилата за движение, са дейности, свързвани с осигуряването на безопасност на движението по пътищата и с ограничаване на пътнотранспортните произшествия, което определя високата им обществена значимост и оправдава дефинирането на съответните регистрационни режими в Закона за движението по пътищата.
Регламентиране в чл. 174 на закона на административно нарушение и съответните наказания, които се налагат за него на водачи на МПС за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на 1000. Във връзка с това в § 24 от Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, се предлагат и съответни изменения в чл. 343 от НК.
С предложените много текстове по отношение на надзора на пазара се решават редица въпроси, възникнали и впоследствие приемането на наредбите за типово одобрение на нови моторни превозни средства, ремаркета, системи, компоненти и отделни технически възли за тях.
С предлаганите промени в Закона за движението по пътищата се отговаря на необходимостта от регламентиране на контрол на търговията със системи, компоненти и отделни технически възли, подлежащи на одобряване на типа, съгласно чл. 138 от закона за движението с оглед предлагането им самостоятелно на пазара. В съответствие с предвидените изменения и допълнения на закона са определени контролните органи и техните правомощия.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на вносителя за представения законопроект.
Господин Мирчев, имате думата да представите Вашия законопроект.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ще ми позволите паралелно да разглеждам и двата законопроекта, защото законопроектът, който беше представен от господин Точев, по същество е законопроект на Министерския съвет, който се разглеждаше в миналия парламент, включително и на второ четене и забуксува.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Вие представете Вашия законопроект, след което ще започнем дискусията.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Аз ще предложа следното.
В нашето предложение ние сме извадили онези текстове, които са пряко свързани с хармонизацията на закона в частта за пускането на пазара на нови системи, компоненти и т.н. Тоест, от големия закон ние сме махнали процента на алкохол, административните нарушения, които създаваха големи проблеми в залата, обучението. Мисля, че трябва да се ориентираме към онези текстове, които трябва да приемем в близките 1-2 седмици, ако искаме да изпълним и това, което е поръчано на Временната комисия за хармонизация на закона.
Тоест, ние сме извадили чл. 138, чл. 140 и чл. 143 и категоризацията на стопанска техника, трактори и т.н. – това, което задължително трябва да осъществим в кратък срок. Това по същество го има в законопроекта на Министерския съвет, разбира се с по-други редакции. Но паралелно с това сме си позволили да предложим и текстове, отнасящи се до Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите. Защото, ако ние не направим промени в този закон, трудно тези поправки ще заработят.
И третият елемент, който аз на два пъти казах и в пленарна зала – този законопроект, който ще бъде общ от двата, ще трябва да го синхронизираме и със Закона за контрол и регистрация на стопанска и горска техника в частта пускане на пазара на нови системи, компоненти и т.н., защото има някои различия в текстовете на основополагащия Закон за движение и този, който е специфичен за горска и селскостопанска техника.
Мисля, че тези, които имат повече опит, тук трябва да решим следното. Ако искаме да приключим бързо с поправките на този закон в частта на хармонизацията, да приемем само онези текстове от двата закона, които изискват бързи действия на парламента по отношение на законодателство в тази част. Останалите текстове да ги отложим или да намерим друга формулировка, защото, ако изцяло тръпнем по закона, внесен от Министерския съвет, в близките два месеца не виждам как ще стане, още повече, че в закона на Министерския съвет, пряко участие има Министерство на вътрешните работи, направление “Пътна полиция” от гледна точка на административните нарушения, автомобилна администрация по отношение обучението на водачите, разбира се има и много други спорни текстове, които предизвикаха в предишния парламент много бурни дебати – за 0,5, за 1,2 и т.н. Няма да ги повтарям.
Ако е възможно тук все пак да се ориентираме към това – от двата законопроекта да подберем само евроинтеграционните текстове, ако искаме да направим нещо съществено. Госпожа Манева е в течение на този законопроект. Тя беше член на комисията, много подробно знае тези неща.
Това е моето конструктивно предложение по този законопроект.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
На всички ви е раздаден проект за становище, от който действително е видна разликата между двата законопроекта. За разлика от господин Мирчев, ние, разбира се, сме малко по-склонни в т. 2 на проекта за становище да приемем измененията и допълненията, които привеждат закона в съответствие със Закона за ограничаване на административното производство. Тук се има предвид § 6 от законопроекта.
Разбира се, що се отнася до проблема, обсъждан в миналия парламент, който е бил разпределен и на Правната комисия, аз ще ви прочета нейното мнение за промяната в наказателния кодекс и въобще за всички промени с § 6, създаване на ал. 2 на чл. 174, където фактически се декриминализира управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на 1000, а пък със следващата алинея се инкриминира това поведение след поредица от административни нарушения. Този текст е породил сериозни съмнения в Правната комисия и ако някой от вас държи да предложим на пленарната зала този текст да остане, а не да отпадне, ние трябва да поискаме председателят да го преразпредели и на Правната комисия.
Смятам за достатъчно меродавна дискусията в предишния парламент. В становището на Правната комисия и г-жа Татяна Дончева, и господин Йордан Соколов, са възразили остро срещу тази промяна, защото именно този текст им е бил разпределен по-скоро като изменение на Наказателния кодекс. Те са обсъждали измененията в НК, които се предвиждат в този законопроект. Между другото, няма практика в парламента с друг закон да се изменят бюджетни закони и НК. Такова нещо, доколкото аз знам, не е правено в парламента, дори от формална гледна точка. Но дискусията в Правната комисия по този § 24 за промяна в Наказателния кодекс, без да ви я чета цялата, ще ви кажа как е завършила: “С проведеното гласуване Комисията по правни въпроси не подкрепя § 24 от Преходните разпоредби на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата на Министерския съвет”.
Струва ми се, че едва ли е необходимо в нашата комисия да провеждаме дискусия точно по този текст. Просто е редно в становището освен това, което сме казали тук. Разбира се, ако вносителите нямат нещо друго предвид.
В т. 3 от нашето становище сме казали за създаващия се проблем. От една страна декриминализирането на факта, че караш с 1,2 на хиляда, но след това пък се криминализира, ако третия път караш с алкохол, може и с 0,5. Това за мен не е много ясно, но юристите смятат, че не много разумно и не много удачно е бил променен Наказателния кодекс. Нека оставим това за специализираната комисия и да възприемем в тази част обхвата на проекта на господин Йордан Мирчев.
Все пак аз не съм убеден, че другото изменение, което не е евроинтеграционни, където се правят изменения, свързани с по-малко регистрационен режим, не може да се приеме, тъй като така или иначе то е предложено. Затова бих помолил колегите да се изкажат и по този § 6 от законопроекта. Моля да вземете отношение към поставените въпроси по двата законопроекта и към това с кое да се заемем днес – дали само с промените, които очевидно са безспорни и които предлага господин Мирчев и други народни представители, или и с тази малка част от проекта на Министерския съвет, свързана с ограничаване на административното регулиране върху стопанската дейност, които обаче пак не са свързани с европейски актове. Оставям на ваша преценка този въпрос. Все пак ние сме водеща комисия и после тези въпроси ще се доуточнят в Транспортната комисия. Според мен въпросите на § 6 и създаването на чл. 158а до 158д в Закона за движението по пътищата не са толкова конфликтни.
Заповядайте, госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Изцяло подкрепям Вашето предложение и фактически това е и предложението на господин Мирчев – да се ограничим с текстовете, които транспонират европейски директиви, и да оставим въпроса, свързан с обучението. Защото, доколкото си спомням, в комисията имаше консенсус по този въпрос. В залата господин Ралчев доста енергично възрази. Може би с една по-стабилна аргументация ще успеем да убедим и залата, че този текст е необходим. Защото наистина това е важно. Текстът не е много конфликтен. Имаше малко увличане във възраженията срещу този текст. Така че, ако се спрем само на евроинтеграционните, плюс ограничителните режими във връзка със закона за ограничаване на административното регулиране и избегнем изключително спорния въпрос за декриминализирането на управление със съдържание на алкохол над 1,2 на 1000 ще можем бързо да решим този проблем.
Защото Законът за движението по пътищата има и други проблеми, които трябва да бъдат усъвършенствани, но това може да се остави във времето за един по-късен период.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, госпожо Манева.
Господин Мирчев, приемате ли този междинен вариант?
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Разбира се, че го приемам, защото ние с госпожа Манева работихме няколко месеца по този закон. Можем да добавим към това, което касае пускането на пазара на нови системи компоненти, не само § 6, а § 6, 7, 8 и допълнителното обучение, защото те вървят заедно. Тоест, тези текстове да ги решим предварително и евентуално да включим § 6, 7, 8 и 9 към този доклад. Останалото действително мисля, че трябва да се отложи, защото Законът за движението по пътищата ще се нуждае от много по-сериозни изменения. Не може само с глоби да се създава дисциплина. Трябва да се включат и други елементи. Това сме го обсъждали. То ще стане съвместно с Министерство на вътрешните работи и Министерство на транспорта на един следващ етап.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря, господин Мирчев.
Във връзка с § 6 предполагам, че приемате бележката, която сме записали, че към заявлението за регистриране трябва да се изключи изискването за регистрация по Търговския закон и декларация, че не се открива процедура по несъстоятелност за професионалните училища, гимназии, колежи и другите учебни заведения, тъй като те не са регистрирани по Търговския закон и съответно не може да има такова изискване. Това е редакционно предложение.
Имате думата, госпожо Любенова.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Ако позволите, няколко коментара по същество по текстовете или се ограничаваме само по общата дискусия каква част от текстовете да се променят. Мога ли да кажа няколко конкретни неща?
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: По-добре да говорите конкретни неща, а не общи неща. Ние ги чухме.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Понеже досега се дискутираше въпроса дали да е голямото изменение или по-малкото.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Обикновено започваме от общото към частното.
Заповядайте.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Благодаря Ви.
Имам три коментара по законопроекта на господин Мирчев. Смятам, че предложения в неговия законопроект текст на ал. 5 в чл. 138 ще ни създаде проблеми именно в евроинтеграцията. В глава първа “Свободно движение на стоки” се разглеждат проблеми както в така наречената хармонизирана област, тоест там, където има директиви, така и в нехармонизирана област по чл. 28 на Договора за европейската общност.
Изискването за представяне на сертификати се счита за противоречащо на този член от Договора за европейската общност, като мярка, създаваща пречки пред търговията и имаща ефект на количествени ограничения. Разбира се, има изключения в договора по чл. 30, но един сертификат за система за управление на качеството не може да бъде оправдан, обоснован по изключенията на чл. 30 от договора, тъй като сертифицирана система за управление на качеството е съвсем доброволно нещо. Налагането му в законодателството, още повече, че самото сертифициране на системата не осигурява безопасност на продукта, трудно може да бъде обосновано. Така че този текст ми се струва, че не е много подходящ и бих казала, че промените в чл. 138, предложени от Министерския съвет, по-пълно съответстват на европейското законодателство.
По отношение на предложените дефиниции за категории L, за съжаление, нямах достатъчно време тази сутрин да сравня детайлно текстовете в директивите, така че мисля, че трябва да ги погледнем още веднъж много внимателно.
И третият ми коментар е във връзка с предлаганото изменение в Закона за защита на потребителите, вместо в Закона за движение по пътищата, да се включат правомощията на Комисията по търговия и защита на потребителите във връзка с надзора на пазара. Струва ми се, че нормална практика е при определяне на изисквания в един закон контролът за спазване на тези изисквания, правомощията на органите и санкциите да са в същия закон. Не мога да разбера защо трябва да се пишат правомощия и компетенции, и санкции в Закона за защита на потребителите, още повече, че има нов проект за Закон за защита на потребителите, вместо тези неща да се уредят в Закона за движение по пътищата, каквото е предложението на Министерския съвет.
Благодаря ви.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Имам един въпрос.
Приемам Вашите бележки, но в мен се поражда съмнение. Текстовете, които ние внесохме, са текстове, внесени от Министерския съвет преди няколко месеца. Тогава бяха 100% синхронизирани с европейското, сега, вместо тези, текстовете са други. Аз ще приема и Вашите, но това, което нашето предложение, извадено от законопроекта на Министерския съвет в предишно Народно събрание е едно към едно. Без всякакво изменение. И категоризацията, и сертификатите, и промяната в закона. Ако вие смятате, че тези текстове в новия законопроект от една седмица синхронизират Закона за движението по пътищата в тази част, готов съм да приема вашите текстове по чл. 138, по чл. 140 и по-нататък текста, който е в § 166а и 166б. Но има огромна разлика. Не мисля, че за 6 месеца са се променили директивите и са довели до такива промени. Ние просто възприехме текстовете от предишния доклад. Ако смятате, че този по-добре пасва, вземаме вашите текстове.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря.
Променен ли е междувременно законът?
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Не, не е променен. Законопроектът, който беше внесен от Министерския съвет и предишния път е същият, който и сега. Това, което казвате, са текстове, които са претърпели промени при обсъждането в комисията.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Да, по предложения на някои министерства, да не ги назовавам тук.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Да, аз затова исках да се въздържа от коментар, тъй като не беше търсено мнението на Министерството на икономиката, което отговаря за “Свободно движение на стоки”.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Добре, приемам.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: В резултат на проведената дискусия се разбира, че в тази си част, която току-що беше обсъждана, по чл. 138, 140, 166а и 166б комисията ще препоръча със съгласието на вносителите, текстът на Министерския съвет да бъде основен. В същото време комисията ще препоръча да не се приемат или да отпадне между двете четения разделът, свързан с наказателната отговорност. И на основата на всичко това ще предложим на пленарната зала да приеме по принцип и двата законопроекта с направените бележки, като те се отчетат в подготовката за второ гласуване.
Някои от тези неща, особено отпадането, трябва да се направи с предложение на народен представител. Такова предложение винаги може да се направи и в заседание на самата комисия, когато се разглежда законопроектът за второ четене. Мисля, че докладът на нашата комисия ще бъде достатъчно основание за работата на специализираната комисия по този въпрос по-нататък.
Заповядайте, госпожа Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря.
Аз имам въпрос най-вече за преходните разпоредби, тези предложения към Закона а защита на потребителите и правилата за търговия. Доколкото зная спешно трябва да се работи върху нов такъв закон, който променя доста тези взаимоотношения. Доколко в момента трябва да се занимаваме и с това преди да е готов новия закон?
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Калканова.
Доколкото разбрах, господин Мирчев се съгласи тази промяна да не се прави сега, доколкото да запазим оригиналния текст на Министерския съвет, а Законът за защита на потребителите действително се готви в един вариант, който скоро ще влезе в Народното събрание.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Изяснихме ли от кого се готви?
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Не мога да Ви кажа. Трябва да има работна група. Може би господин Славов ще ни каже кой го готви. Това е важно за нас, защото това е един много важен закон, свързан с европейската интеграция.
Благодаря ви.
СЛАВОВ: Виждам, че това е нещо допълнително в темата днес. Аз имах среща с госпожа Биляна Райчинова, която е от Комисията за защита на потребителите. И те имат вариант, който е работен върху текста на закона, който беше внесен в Тридесет и деветото Народно събрание, с известни изменения. И смятат, че именно този текст ще бъде внесен. Все още не са избрали чрез депутати или чрез Министерския съвет. Вие знаете, че имаме нов Министерски съвет.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Трябва да им препоръчаме все пак да е чрез Министерския съвет, защото е хубаво, след като работи съответната комисия да го види и Министерството на икономиката, което е първоначалния вносител. Законопроектът е много важен и е добре да бъде съгласуван в рамките на Министерския съвет.
Благодаря за тази информация. Радвам се, че се работи по законопроект. Госпожа Райчинова отдавна работи по този въпрос, заедно с господин Славов и други юристи.
Има ли други въпроси по законопроекта?
Заповядайте, господин Арабаджиев.
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ: Правителственият законопроект ще приемем като цяло, а материята, която приемаме, че не трябва да се разглежда, ще отпадне между двете четения. Така ли?
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Не зная дали има формула да не го приемем като цяло, но в нашето становище ще отбележим като единодушно мнение на комисията, тъй като то се оформи, че трябва от него да отпадне частта, водеща до изменение в Наказателния кодекс по много причини, тъй като е спорна и е била обсъждана в специализираната Правна комисия и там не е получила подкрепа в предишния парламент, това е факт. И второ, защото няма и ние не подкрепяме практика с друг закон да се изменя Наказателния кодекс. Ние като комисия казваме ясно това. Като ще влязат другите раздели на Министерския съвет и ще бъдат уточнени на основа на двата законопроекта.
Аз предлагам да приемем по принцип и двата законопроекта, като кажем много ясно в нашето становище, че ние настояваме и предлагаме при второто гласуване на специализираната комисия да отпадне спорния текст във връзка с промените н Наказателно-процесуалния кодекс и съответната промяна по пътищата.
Съгласни ли сте да процедираме така?
Който е съгласен с такова становище, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря и на гостите по законопроекта.

Продължаваме с втора точка от дневния ред – РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА.
По този законопроект също имате раздадено становище.
По този точка поканихме представители на “Мобилтел”, “Глобул” и БТК. Моля да се присъединят към нас и да се представят.
ПАВЕЛ ВЕЛЧЕВ: Директор на дирекция “Регулация и конкуренция” на БТК.
ПЪРВАН РУСИНОВ: Дирекция “Регулация и конкуренция” на БТК.
НИКОЛАЙ ГИНЧЕВ: Директор “Взаимоотношения с оператори и регулация” на “Мобилтел”.
ИСКРА КУСЕВА: Началник отдел “Регулации” в “Мобилтел”.
ПЕТЪР ИГНАТОВ: Юридически съветник в “Глобул”.
ВЛАДИМИР ВАСИЛЕВ: И аз съм юрист в “Глобул”.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря ви.
Моля вносителите да представят законопроекта.
Заповядайте, госпожа Стоянова.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Действително, уважаеми народни представители, представения пред вас Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съобщенията в основната си част отразява изисквания на европейското законодателство. Бих започнала с това, че в преговорната си позиция по глава 19 “Телекомуникации и информационни технологии” Република България е поела ангажимента не по-късно от 1 януари 2005 г. да въведе текстове в закона, които да дадат възможност на националния регулаторен орган – Комисията за регулиране на съобщенията да решава спорове между далекосъобщителни оператори. Това са основните изменения в законопроекта, които са предложени на вашето внимание.
Действащият Закон за далекосъобщенията започна тази линия и даде известна възможност на Комисията за регулиране на съобщеният ада решава спорове между операторите, като тя се произнася със задължителни указания. Това, което е доразвито в законопроекта и вече можем да твърдим, че в пълна степен отразява изискванията на директива, която е по старата регулаторна рамка, както и изискванията, които са на новата регулаторна рамка, е, че е записана процедурата, по която Комисията за регулиране на съобщенията решава споровете между далекосъобщителните оператори. В крайна сметка идеята и целта на тези изменения е да бъдат постигнати и записаните цели на Закона за далекосъобщенията – равнопоставеност, конкурентност и либерализация на този вече в достатъчна степен либерализиран пазар.
Предложените изменения отразяват процедурата, по която Комисията за регулиране на съобщенията в момента решава спорове между оператори, така че се надяваме да е намерен най-добрият вариант, тъй като това са неща, които са изпитани в практиката и дават достатъчно положителни резултати.
Това, което ни забави при изготвянето на тези изменения, са малко теоретичните спорове има ли подобна възможност регулаторен орган да решава спорове или навлизаме в сферата на особените юрисдикции, които Конституцията ни поне към настоящия момент не позволява. Мисля, че с колегите, с които работихме по законопроекта, сме намерили един добър вариант, като е предвидена възможността всяко едно решение на регулаторния орган, на Комисията за регулиране на съобщенията да подлежи на обжалване пред Върховния административен съд и по този начин се осигурява достатъчен контрол и върху работата на Комисията за регулиране на съобщенията.
Разбира се, бих искала да кажа, че законопроектът съдържа още няколко изменения, които са по-незначителни, но това са главно текстове, които в практиката Комисията за регулиране на съобщенията прецени, че създават определени проблеми или е възможно да бъдат подобрени като текстове. Но основното изменение и това, което е важното в този законопроект, е именно отразяването на изискванията на правото на европейските общности.
Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, госпожа Стоянова.
Бях поканил и колеги от бившата Комисия по транспорта и телекомуникациите и от Медийната комисия, за да може да се види едно от предложенията.
Ако можете да видите края на становището на нашата комисия относно промените в чл. 59. Там се либерализира режимът и досега на практика един оператор не можеше да има лиценз за две дейности. Сега това ограничение се запазва само за наземното радио-, телевизионно- и т.н. разпръскване. И въпросът, който беше от мен и от колегите, е дали този ограничителен режим, който премахваме, и либерализираме по същество закона, не трябва да се разпространи и за наземното разпръскване. Очевидно проблемът е свързан с ограничеността на честотите и затова бих помолил и това да се види, за да преценим дали чл. 59 трябва да се либерализира ограничено, както предлага вносителят, или да се либерализира изцяло.
Тук е господин Атанасов от Медийната комисия, който е участвал в подобни дискусии и може да ни е много полезен за този текст.
Имате думата, колеги.
Заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Вие казахте, че този закон е изцяло хармонизиран. Аз го разделям на две части – частта далекосъобщения, която хармонизира, и бизнес интереси, с които се искат промени в Закона за железопътния транспорт - § 17 и § 24.
Още преди няколко дни с министъра на транспорта се бяхме разбрали, че в този закон трябва да се изключат всички текстове, касаещи изменения на Закона за железопътния транспорт по отношение ползването на железопътната инфраструктура. Има Закон за железопътния транспорт с цяла глава “Железопътна инфраструктура” и този закон, за който смятаме, че е изцяло хармонизиран, е неработещ и ще бъде изцяло променен, защото трябва да защитава интересите на железницата, а не външни.
Така че аз ще предложа между първо и второ четене всички текстове, касаещи промяната на Закона за железопътния транспорт да отпаднат, защото ще правим нов закон и не е мястото тук с разни кръпки и други неща да решаваме бизнес интереси, а да се концентрираме в този закон само в частта на хармонизацията в областта на далекосъобщенията.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Господин Мирчев, освен § 17, кои други имате предвид?
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Накрая § 25. Касае се за много спешни мерки за финансово оздравяване на железниците, а не за изземане от тях.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Предложението на господин Мирчев е § 17 и § 25 да отпаднат от закона. Той ще го направи и писмено. Комисията може и да подкрепи това становище, освен че ще има формално предложение за второ гласуване.
Заповядайте, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Папаризов.
Уважаеми дами и господа, доколкото разбирам намерението е да се махне ограничението за това притежателят на индивидуална лицензия с национално покритие да има възможност да има и друга лицензия, когато става дума за разпространение не по наземен път, по сателит или по кабел.
Ограничението за наземно радиоразпръскване трябва да остане, защото това е едно изискване на Европейската комисия, насочено срещу прекомерната медийна концентрация. Така че тук не можем да спорим. Въпросът е дали това ограничение да остане за кабелите и за сателита. Има много основания да отпадне.
(По принцип кабелите са на либерален режим. Знаем, че в последните три години лицензирането е запушено с една промяна в Закона за радиото и телевизията. И това се отрази върху развитието на кабелния бизнес. В момента над 50 на сто от домакинствата в България са кабелизиране. Така че би могло да се получи прекомерна концентрация и по този път. Например Берлускони в Италия го постига чрез поредица от оператори с регионален обхват. И той се опита да пробие Закона за радиото и телевизията в Италия, но не успя. Мърдок го направи Америка, но го направи в Америка.
Така че изискването на Европейската комисия да има мерки в националното законодателство срещу прекомерната медийна концентрация ни подсказва, че ограничението за наземното разпръскване трябва да остане.
Аз съм по-скоро привърженик на това по другите начини на разпространение да няма ограничение, да има либерален режим. Доколкото разбрах такава е и идеята на вносителя.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Точно така.
ИВО АТАНАСОВ: Тогава нямаме различни мнения.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на господин Атанасов.
По този начин ние имаме представа и за обсъждането преди това в парламента в други специализирани комисии и специалисти в другите области.
На основа на това, което чухте, уважаеми колеги, имате ли бележки по законопроекта, предложения, разбира се извън това, което предложи господин Мирчев да отпаднат промените в Закона за железопътния транспорт.
Заповядайте, господин Арабаджиев.
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ: Аз имам едно принципно отношение към законопроекта, което засяга придаването на юрисдикционни функции на Комисията за регулиране на съобщенията. Такъв въпрос наистина се повдига.
Лично аз нямам притеснение при възможността актовете на Комисията за регулиране на съобщенията по тези спорове да подлежат на съдебно обжалване.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Има текст в действащия и в момента закон, общ текст, че решенията на комисията подлежат на обжалване.
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ: Добре. Значи можем да го подкрепим.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на господин Арабаджиев.
Някой от гостите иска ли да вземе отношение?
Заповядайте.
ПАВЕЛ ВЕЛЧЕВ: Като цяло ние подкрепяме законопроекта, защото смятаме, че по този начин се запълва една празнота, която съществува в момента. Чисто практически от 1999 г. се търси формула как Комисията за регулиране на съобщенията да може да решава такъв тип спорове, защото на практика те притежават тези специални знания, които никой друг орган няма – нито съда, нито някой друг държавен орган. За съжаление обаче и с предложените промени не се решава проблемът с колизията между правомощията на КРС и на Комисията за защита на конкуренцията, защото всеки, който следи пазара, вижда как напоследък Комисията за защита на конкуренцията започна да регулира пазара не само налагайки санкция, което е правомощия на КРС. Надяваме се с тези промени поне частично този проблем да бъде решен и изцяло с новия закон, още повече, че знаете, че е готов нов Закон за далекосъобщенията по новата правна рамка, който вероятно съвсем скоро ще бъде внесен в парламента.
Както правилно каза госпожа Стоянова, има обаче и някои други промени, които се предлагат в този законопроект и едната от тях е въвеждане на възможност за приемане на наредба за необвързания достъп върху абонатната линия. По наше мнение в този закон това не би следвало да се прави по две причини. Първо, защото вече към момента БТК има типово предложение за необвързан достъп до абонатната линия, което работи. Второ, в закона доста подробно са описани различните елементи, които трябва да включва това типово предложение и според нас обществените отношения са добре уредени.
Спорно е какво ще се случи, когато догодина или когато бъде изготвена тази наредба и влезе в сила, за два или за три месеца. Това ще доведе до една нестабилност във вече създадени обществени отношения, защото ще се наложи изменение на вече съществуващ акт, на съществуващи договори вече с три оператора. БТК има такива договори и по наше мнение не му е мястото сега. Още повече, че в новия закон тези отношения са подробно уредени в проекта на нов закон, който ще е по новата правна рамка 2002. Затова по наше мнение това изменение в момента е ненужно. Не казваме, че то не е в съответствие с европейската рамка, но не е в интерес на пазара.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря.
Тук етапността на въвеждане на европейските регламенти винаги ме е учудвала – защо първо въвеждаме 2000 г., после 2002 г., което е по-либерален режим като цяло. Понеже е много специфично, може да обясните този интересен въпрос, госпожа Стоянова.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Имате предвид защо се въвежда първоначално 2000, а след това 2002. Когато правихме действащия в момента Закон за далекосъобщенията, който действително отразява старата регулаторна рамка, все още голяма част от новата регулаторна рамка не беше достатъчно добре разработена и практически приложена. Даваше много повече правомощия, които не бяхме сигурни как точно ще регулират пазара. Още повече, че справката ни показа, че в много малко страни от Източна Европа, направо са се ориентирали към най-новата рамка, когато е такава. Има едно постепенно въвеждане на директивите поетапно. И това е била една от основните причини.
Подготвеният законопроект за електронните съобщения отразява действително последната рамка.
ПАВЕЛ ВЕЛЧЕВ: По преговорите по глава 19 с Европейския съюз е било договорено първо да се въведе правна рамка 98 и при изготвянето на закона се отчете, че след монополния период, който беше на БТК, няма да бъде добре възприет от пазара, ако се въведе директно правна рамка 2003.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз зная какво е договорено, но не знаех защо е договорено така поетапно, тъй като работата е огромна. Знаете колко голям е Законът за далекосъобщенията, колко текста са. Това, като се прави отново, ще запуши парламента, както Законът за ветеринарната медицина.
Благодаря.
Има ли други бележки?
Заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Аз искам да кажа, че в парламентарната група имаме специалист по въпросите на далекосъобщенията и той се е запознал със закона. Първоначално обсъждахме той да дойде на заседанието на комисията, което ще се гледа, за да изложи своите забележки. За съжаление, изтеглянето на заседанието на комисията направи това невъзможно. Затова сега отбелязвам, че има забележки, но не мога да кажа какви са те.
ПЕТЪР БЕРОН: Нека ги даде писмено.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Разбира се, вашият специалист може да направи това в тези десет минути, които са предвидени в пленарната зала за всяка парламентарна група. Това означава, че той не отхвърля закона, но има предложения за подобрението. Спокойно може да ги изложи в пленарната зала и да ги предложи за второ гласуване. Така че на практика той ще има тази възможност.
Разбира се, за нас щеше да бъде по-добре вашият колега да ни запознае и нас като комисия, но очевидно промяната в работата на парламента е довела до тази невъзможност. Разбираме го напълно. Ще го чуем с внимание в пленарната зала.
Благодаря ви.
Има ли други бележки по този законопроект? Ако няма, предлагам, уважаеми колеги, да предложим на пленарната зала да го приеме на първо гласуване, като, разбира се, подкрепяте и мнението на комисията, което сме ви предложили.
Моля, който е съгласен с този законопроект, да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря на гостите, които се отзовахте на нашата покана.

Преминаваме към трета точка от дневния ред – РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ.
Заповядайте, господин Мирчев, да представите законопроекта.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Този законопроект по същество беше разработен в рамките на предишния парламент в Комисията по транспорт и телекомуникации, заедно с Асоциацията на автомобилните превозвачи. По същество това е законопроект на самите превозвачи. Но впоследствие някой реши, че трябва да мине през Министерския съвет, пристигна в пленарната зала миналия парламент, но веднага възникнаха някои проблеми. Този закон фактически урежда преди всичко дейността на по-големите превозвачи. В резултат на което възникна недоволство от така наречените еднолични търговци, които имат по един или два автомобила и аз вече получих писма и предложения за срещи от така наречените малки превозвачи, които, ако искат да оцелеят на пазара, трябва да се окрупняват, да се обединяват, между тях ще възникнат някои проблеми.
Този законопроект преди беше съгласуван и с Комисията за защита на конкуренцията. И в резултат на едно тяхно предложение отпадна въвеждането на понятието “транспортен капацитет” и останаха само изисквания от гледна точка на автомобилните превозвачи.
Смятам, че този законопроект може да бъде подкрепен на първо четене. Разбира се, когато дойде при нас в комисията за второ четене, може би аз ще направя една предварителна среща, на която ще поканя всички асоциации по автомобилни превози – пътнически и товарни. И мисля, че вече има няколко асоциации на малките превозвачи. Основната реакция ще бъде от тях. Ще направим една предварителна дискусия преди второто четене, да чуем все пак тяхното мнение, защото отново казвам, че този законопроект го правиха самите превозвачи за себе си, което мисля, че е една много добра форма тези, които прилагат законодателството, да бъдат инициатори на един такъв законопроект.
Аз предлагам да го приемем за второ четене, но ще си позволя отново да ви кажа, че в комисията преди второто четене ще направим дискусия, за да уточним текстове между първо и второ четене. Така че да защитим интересите на всички превозвачи, а не само на така наречените крупни, а малките да пострадат.
Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Бих помолил господин Точев да вземат отношение по законопроекта.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ТОЧЕВ: Благодаря Ви.
Не хванах началото на изказването на господин Мирчев, но разбрах, че той говори за основния проблем – ограниченията в експлоатацията на автомобилите и по-точно относно пускането им в експлоатация за обществен превоз на пътници.
Съгласен съм, че този въпрос подлежи на допълнителна дискусия, тъй като при всички положения едната от страните ще бъде недоволна. Принципно ние сме убедени, че няма дискриминация, тъй като изискването относно годините важи за всички. Относно възрастта на такситата това изискване за максимум 10-годишни таксита е заложено още в 2000 г. За съжаление беше обжалвано в момента, в който схемата за обновяването на парка вече започна да работи, от което реално пострадаха превозвачите, които инвестират в таксиметровия бизнес. И се даде възможност на тези, които не инвестират, отново да изплуват и с това се влошава както качеството на превоза, така безопасността на движението, от което в крайна сметка страда клиентът.
Останалите предложения, които са заложени в Законопроекта за изменение и допълнение, всяко само по себе си е необходимо важно, дори вече закъсняло, като например в чл. 7, ал. 5 във връзка с чл. 3, т. 4 от Директива 96/26, изменена и допълнена с Директива 98/76 относно допускането до дейността превозвач на товари и пътници и взаимното признаване на дипломите, съгласно която минималното ниво на образование, изискващо за ръководителя на превозна дейност средно образование, във връзка с така стеклите се обстоятелства в предходното десетилетие, беше допуснато за вътрешни превози образованието да бъде основно. Практиката показа, че с основно образование един превозвач не е в състояние да ръководи транспортна дейност.
Освен това целим да се създаде основание за издаване на наредба, с която да се определят условията и редът за провеждането на предпътните медицинските прегледи на водачите, както и на предпътните технически прегледи. Такова изискване има, но регламент няма, което остава един формализъм. Знаете какво се случи с автобуса в река Лим. Изискванията бяха изпълнени, но дали е спазена определена процедура ние не можем да твърдим, тъй като няма изискване за процедурата и начина, по който се извършват тези прегледи.
Предлага се също така да отпадне регистрационният режим за лицата, извършващи превози за собствена сметка. Превозите за собствена сметка са тези, които подпомагат основната дейност на фирмата, тоест фирмата не се занимава основно с превозваческа дейност, а превозите на тяхна продукция е във връзка с основната им дейност. По сега действащия закон се предвижда регистрационен режим, който според нас излишно ще утежни административно дейността на неизвестен брой фирми, включително и на малки такива дребни търговци, дребни собственици на магазини, дребни производители и т.н. Целим да се създаде само регламент за извършване на превозите за собствена сметка, който да бъде спазван без допълнителни административни процедури.
Освен това като категоризация на автогари и автоспирки, предвидена в закона, първо, ние смятаме, че автоспирките трябва да отпаднат задължително от изискването да бъдат категоризирани поради несъвместимостта на самото понятие автоспирка с някаква процедура оттук нататък.
Към настоящия момент не съществува правна възможност за издаване на билети за превоз от фискални устройства в автомобилния транспорт. Предложили сме текст, който да даде възможност на фирмите, освен билети, отпечатани предварително като ценни образци, да издават и фискални билети от разпространените вече фискални устройства.
По отношение на спогодбата за работата на екипажите, работното време на водачите, в сега действащия закон на водачите на всички видове превози е на основа на тази спогодба, която е правена за международни превози и тя е неприложима за таксиметрови превози. Също така е проблем и при превозите в рамките на общината. Създаваме допълнително изрично работно време за таксиметровите превози.
Има изменения и в санкциите, които са за нарушаване на работното време.
Това е по закона.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви.
Бих искал да дам думата на всички колеги, които имат въпроси, но аз също имам един въпрос. Вие споменахте, че има превозни средства над 10 години и паркът не може да се подмени, но § 3 предвижда едни доста по-сериозни ограничения. Не зная доколко това е въпрос на европейско законодателство. Искам да си изясня този въпрос.
Заповядайте, госпожа Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Почти същият въпрос вълнува и мен. Безспорно това е един от най-важните моменти в този законопроект. И понеже винаги предполага много драми поставянето на това ограничение, кажете веднъж завинаги поели ли сме ангажимент за подобни неща, евроинтеграционен ли е не само за такситата, за обществения превоз, а защо не този въпрос да продължи да виси и за старите автомобили. Знаете, че имаше една такава инициатива в миналия парламент, имаше и предложения за ограничаване на вноса на стари автомобили.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Законът за автомобилните превози касае обществената услуга. Това е за товарни превози, пътнически превози, таксиметрови превози. Имаше междуведомствена комисия към Министерството на икономиката. За съжаление, тя не излезе с доклад за леките коли. Преди всичко коли втора употреба, защото действително всички страни в нашия регион, изключвам европейските, въведоха години. И Турция също въведе от преди месец. Македония, Румъния и т.н.
Ние се опитвахме България да става депо за отпадъци, защото в момента около 170 хил. коли втора употреба се вкарват в България. При това една огромна част от депата за катастрофирали автомобили. Ние искахме да въведем ограничения, че тези, които са в Европа и се движат, да няма пречки да влизат в нас вместо години. Но тези, които са там, където са моргите, където са преобладаващата част, да не влизат. Но те не са предмет на този закон. Те са предмет на първоначалната регистрация, а тя се извършва от структурите на Министерството на вътрешните работи по Закона за движение по пътищата. И не е така лесно, трябва да въведем паралелно с това и някои промени в Закона за митниците.
Върховният административен съд отмени наредбата за таксиметровите превози. Ще има много сериозен дебат по тези години, защото при първоначалното вписване ние казваме 4 години за таксиметрови, но едноличните направо изчезват. Съществува ли опасност отново да бъдат атакувани и тези години по законопроекта.
Що се отнасят за международните превози, аз мисля, че така или иначе там трябва да въвеждаме, защото иначе няма да получат достъп за извършване на международни пътнически товарни превози, но специално с таксиметровите не навлизаме ли в още по-сложна тема, освен недоволство от таксиметровите превозвачи да бъде атакувана тази част от законопроекта.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Това евроинтеграционна причина ли е?
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Заповядайте, господин Точев.
НИКОЛАЙ ТОЧЕВ: Благодаря Ви.
Ако се ограничим само в евроинтеграционните изисквания, аз мисля, че законите ни ще останат куци. Всяка държава, включително и тези в Европейския съюз, си имат национални изисквания, които са адекватни на спецификата в съответната държава. При нас проблемът с таксиметровите превози мисля, че няма защо да го обясняваме още веднъж. Всички ползвате таксита и всички знаете как стоят нещата в последните години там. Аз смятам, че ако в Закона за автомобилните превози има изисквания към достъпа на таксиметровите автомобили до пазара, юристите могат да го кажат по-добре, но това няма да е атакуемо.
Освен това огромно недоволство дефакто нямаше. Схемата, която бяхме разработили, за поетапно обновяване на автомобилите, за работи. Особено от по-големите фирми имахме само приветствия, тъй като по този начин се защитават инвестиционните им намерения. В крайна сметка, както каза и господин Мирчев, ние не следва да ставаме депо за металните отпадъци на Европейския съюз. И какво означава едно такси, което е излязло от лична експлоатация на Запад, да влезе като таксиметров експлоатация в България? Това означава един автомобил без остатъчен ресурс, който на следващата година след внасянето му, той вече и по мнението на клиентите е скапан. Извинявайте за израза.
По този начин осигуряваме едно бъдеще за таксиметровите превозвачи.
Лизинга на нови автомобили вече стана по-достъпен. Става дума за бизнес, а не за лична употреба.
Европейско изискване няма.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Един малък въпрос – защо са пет години при извършване на превоз на пътници и товари на територията на Република България, а четири години на таксиметров превоз? По какъв начин таксиметровият превоз се различава от превоза на пътници?
НИКОЛАЙ ТОЧЕВ: Това е едно експертно мнение, което тези години след доста консултации с превозвачи, с браншови организации, с експерти са заложени така. Основната база тук специално за таксиметровите превози е нормалната продължителност на една лизингова схема, която е между три и четири години. Тоест, един автомобил, закупен като нов, евентуално на лизинг, по принцип се работи на лизинг, след изплащане на лизинга може да премине в други ръце като втора употреба, а превозвачът, който инвестира в нови, след четири години експлоатация може да поднови този автомобил.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря.
Както виждам, тези аргументи нямат нищо общо със състоянието на автомобила. Лизинговите схеми могат да бъдат и петгодишни.
Заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Това, което виждам, е, че разпоредбата на закона просто ще отреже главата на всички малки превозвачи за таксиметровия транспорт. Това по някакъв начин дава привилегия на големите фирми и принуждава малките превозвачи да се заробват, да се налага да отиват в голяма фирма, където да вземат кола на лизинг, да я изплащат. Това силно удря върху доходите им.
Колкото до това дали е скапана една кола като е малко по-стара и я кара един таксиметров шофьор, мисля, че живеем в една държава с функционираща пазарна икономика. Преди няколко години в София имаше 30 хиляди таксита. По едно такси за всеки трима или четирима души. Изборът е достатъчно голям. Нека клиентите сами да си направят избор дали им харесва или не им харесва колата. Съжалявам, обаче не е редно да се дава такава привилегия на големите фирми, да се отреже главата на малките превозвачи и да бъдат лишени от възможност да изкарат някаква прехрана.
ПРЕДС. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ: Прав сте, абсолютно сте прав, но нека да кажем истината.
Проблемът идва от това, че транспортният капацитет на таксиметровите, значително, многократно превишава потребностите от таксиметрови превози. И малко да върнем топката. В България има 15 града, където има тролейбусен градски електрически транспорт. Таксиметровите шофьори доведоха до това, че в големите градове тролейбусния транспорт се закрива, а той е и екологичен, и т.н. Включително повлияха и на общинските фирми, тъй като преди една година въведохме облекчен